-
1 excavate
'ekskəveit1) (to dig up (a piece of ground etc) or to dig out (a hole) by doing this.) excavar2) (in archaeology, to uncover or open up (a structure etc remaining from earlier times) by digging: The archaeologist excavated an ancient fortress.) excavar•- excavator
tr['ekskəveɪt]1 excavarv.• excavar v.'ekskəveɪttransitive/intransitive verb excavar['ekskǝveɪt]VT excavar* * *['ekskəveɪt]transitive/intransitive verb excavar -
2 excommunicate
{,ekskə'mjunikeit}
v отлъчвам от църквата* * *{,ekskъ'mjunikeit} v отлъчвам от църквата.* * *отлъчен;* * *v отлъчвам от църквата* * *excommunicate[¸ekskə´mju:ni¸keit] I.v отлъчвам от Църквата, екскомуникирам; II.[¸ekskə´mju:nikit] adj отлъчен (от Църквата); III. n човек, отлъчен от Църквата. -
3 exculpate
{'ekskʌlpeit}
v оправдавам, реабилитирам
to EXCULPATE someone from a charge оттеглям обвинението си срещу някого* * *{'eksk^lpeit} v оправдавам; реабилитирам; to exculpate s.o. from a* * *реабилитирам; оправдавам;* * *1. to exculpate someone from a charge оттеглям обвинението си срещу някого 2. v оправдавам, реабилитирам* * *exculpate[´ekskʌl¸peit] v оправдавам; реабилитирам. -
4 excavate
['ekskəveɪt] 1.1) archeol. portare alla luce [site, object]2) ing. scavare [ tunnel]2.verbo intransitivo archeol. fare scavi* * *['ekskəveit]1) (to dig up (a piece of ground etc) or to dig out (a hole) by doing this.) scavare2) (in archaeology, to uncover or open up (a structure etc remaining from earlier times) by digging: The archaeologist excavated an ancient fortress.) portare alla luce•- excavator* * *['ekskəveɪt] 1.1) archeol. portare alla luce [site, object]2) ing. scavare [ tunnel]2.verbo intransitivo archeol. fare scavi -
5 excavate
'ekskəveit1) (to dig up (a piece of ground etc) or to dig out (a hole) by doing this.) grave (ut)2) (in archaeology, to uncover or open up (a structure etc remaining from earlier times) by digging: The archaeologist excavated an ancient fortress.) grave ut•- excavatorverb \/ˈekskəveɪt\/1) grave, grave ut, grave frem2) grave vekk3) uthule -
6 excavate
['ekskəveit]1) (to dig up (a piece of ground etc) or to dig out (a hole) by doing this.) udgrave2) (in archaeology, to uncover or open up (a structure etc remaining from earlier times) by digging: The archaeologist excavated an ancient fortress.) udgrave•- excavator* * *['ekskəveit]1) (to dig up (a piece of ground etc) or to dig out (a hole) by doing this.) udgrave2) (in archaeology, to uncover or open up (a structure etc remaining from earlier times) by digging: The archaeologist excavated an ancient fortress.) udgrave•- excavator -
7 ex cathedra
{ekskə'θi:drə}
1. лат. adv авторитетно, с тежест
2. a авторитетен, окончателен, безапелационен* * *{ekskъ'di:drъ} лат. I. adv авторитетно, с тежест; II. а а* * *1. a авторитетен, окончателен, безапелационен 2. лат. adv авторитетно, с тежест* * *ex cathedra[¸ekskə´ui:drə] лат. I. adv авторитетно, с тежест; II. adj авторитетен; окончателен; безапелационен; an \ex cathedra pronouncement окончателно (неотменимо) решение. -
8 excavate
{'ekskəveit}
v копая, дълбая, разкопавам, правя разкопки, изкопавам, изривам (с машина)* * *{'ekskъveit} v копая, дълбая, разкопавам; правя разкопки; из* * *разкопавам; дълбая; изкопавам; изривам; копая;* * *v копая, дълбая, разкопавам, правя разкопки, изкопавам, изривам (с машина)* * * -
9 excavation
{,ekskə'veiʃn}
1. изкопаване
2. археол. разкопки
3. яма, трап, изкоп, изкопи, землени работи
4. кариера, открити минни работи* * *{,ekskъ'veishn} n 1. изкопаване; 2. археол. разкопки; 3. ям* * *яма; трап; ров; разкопки; кариера; изкоп; издълбаване; изкопаване; копане;* * *1. археол. разкопки 2. изкопаване 3. кариера, открити минни работи 4. яма, трап, изкоп, изкопи, землени работи* * *excavation[¸ekskə´veiʃən] n 1. изкопаване, копане; изриване; 2. строит. землени работи, изкопи; 3. археол. разкопки; 4. яма, ров, трап; изкоп; fill \excavation запълване на изкоп; rock \excavation скални изкопни работи; soft \excavation изкопни работи в мек земен пласт; 5. издълбаване; изземване; 6. мин. открита минна работа; кариера; прокарване на минна изработка. -
10 excavator
{'ekskəveitə}
1. тех. екскаватор, багер, земекопна машина, драга
2. копач, изкопчия* * *{'ekskъveitъ} n 1. тех. екскаватор, багер, земекопна машина* * *багер; екскаватор; земекоп; копач;* * *1. копач, изкопчия 2. тех. екскаватор, багер, земекопна машина, драга* * *excavator[´ekskə¸veitə] n 1. тех. екскаватор, багер, драга, земекопна машина; bucket \excavator кошов (кофъчен) багер; clamshell \excavator грайферен багер; wheel \excavator роторен багер; walking \excavator крачещ екскаватор (багер); 2. копач, земекоп; изкопчия. -
11 excavate
['ekskəveit]1) (to dig up (a piece of ground etc) or to dig out (a hole) by doing this.) izkopati2) (in archaeology, to uncover or open up (a structure etc remaining from earlier times) by digging: The archaeologist excavated an ancient fortress.) izkopati•- excavator* * *[ékskəveit]transitive verb(iz)dolbsti, izkopa(va)ti -
12 excavation
[ˌekskə'veɪʃn] 1.nome scavo m.2.nome plurale excavations archeol. scavi m.* * *noun scavo* * *excavation /ɛkskəˈveɪʃn/n.2 [cu] (archeol.) (lavori di) scavo; disseppellimento: the techniques used in excavation, le tecniche usate negli scavi; the excavation of an ancient fort, il disseppellimento di un antico forte; to carry out excavations, compiere scavi* * *[ˌekskə'veɪʃn] 1.nome scavo m.2.nome plurale excavations archeol. scavi m. -
13 excavator
['ekskəveɪtə(r)]* * *noun (a machine or person that excavates.) scavatore, escavatore, escavatrice* * *excavator /ˈɛkskəveɪtə(r)/n.1 scavatore; sterratore● excavator operator, escavatorista.* * *['ekskəveɪtə(r)] -
14 excommunicate
[ˌekskə'mjuːnɪkeɪt]verbo transitivo scomunicare* * *excommunicate /ɛkskəˈmju:nɪket/a. e n.(relig.) scomunicato.(to) excommunicate /ɛkskəˈmju:nɪkeɪt/ (relig.)v. t.excommunicationn. [uc]excommunicativea.excommunicatorn.excommunicatorya.di scomunica.* * *[ˌekskə'mjuːnɪkeɪt]verbo transitivo scomunicare -
15 excommunication
[ˌekskəˌmjuːnɪ'keɪʃn]nome scomunica f.* * *excommunication► to excommunicate* * *[ˌekskəˌmjuːnɪ'keɪʃn]nome scomunica f. -
16 exculpate
-
17 excommunicative
/,ekskə'mju:nikeitiv / Cách viết khác: (excommunicatory) /,ekskə'mju:nikeitəri/ * tính từ - (tôn giáo) để rút phép thông công -
18 excommunicatory
/,ekskə'mju:nikeitiv / Cách viết khác: (excommunicatory) /,ekskə'mju:nikeitəri/ * tính từ - (tôn giáo) để rút phép thông công -
19 excavate
ˈekskəveɪt гл.
1) копать, рыть;
выкапывать, откапывать
2) спец. а) тех. вынимать грунт;
производить земляные работы б) археол. производить раскопки, раскапывать, копать, рыть - to * a cellar выкопать погреб - to * a tunnel прорыть туннель - to * a tooth высверлить полость в зубе выкапывать, откапывать;
раскапывать;
вырывать, отрывать( из земли) - to * a buried treasure отрыть /найти/ клад( техническое) вынимать грунт;
производить земляные работы (археология) раскапывать, производить раскопки, делать раскоп - they have been excavating in that country for three years они ведут раскопки в этой стране уже три года excavate выкапывать, откапывать ~ копать, рыть;
вынимать грунт;
рыть котлован ~ археол. производить раскопкиБольшой англо-русский и русско-английский словарь > excavate
-
20 excavation
ˌekskəˈveɪʃən сущ.
1) копание, рытье
2) яма, котлован и т. п. (результат копания) Syn: hole
3) археол. раскопки to carry out archeological excavations ≈ проводить археологические раскопки копка, рытье выкапывание, откапывание ( из земли) ;
раскапывание выдалбливание вырытая яма, котлован;
выемка (строительство) экскавация, выемка грунта, земляные работы - * quantities количество вырытого грунта (горное) открытые работы (археология) раскопки;
раскоп (геология) вымоина в русле (медицина) образование полости( медицина) полость, вдавление excavation выдалбливание ~ выкапывание ~ вырытая яма, выемка ~ горная выработка ~ археол. раскопки ~ тех. экскавация, выемка грунта;
земляные работыБольшой англо-русский и русско-английский словарь > excavation
См. также в других словарях:
ekskæreste — eks|kæ|re|ste sb., n, r, rne … Dansk ordbog
excavate — [ˈekskəˌveɪt] verb [I/T] to dig in the ground in order to find things from the past excavation [ˌekskəˈveɪʃ(ə)n] noun [C/U] … Dictionary for writing and speaking English
excavatory — ˈekskəvəˌtōrē, ekˈskavə ; |ekskə|vād.ərē adjective : concerned with excavation or its results excavatory archaeology … Useful english dictionary
excommunicable — |ekskə|myünə̇kəbəl, nēk adjective Etymology: excommunicate (I) + able : liable to or deserving excommunication … Useful english dictionary
excommunicative — ˌekskəˈmyünəˌkā]d.]iv, nə̇kə], nēkə], ]t], ]ēv also ]əv adjective : tending toward, decreeing, or favoring excommunication … Useful english dictionary
ex contractu — ˌekskənˈtrak(ˌ)t(y)ü Etymology: Latin : upon or from a contract used of legal actions or obligations … Useful english dictionary
quasi ex contractu — ˌekskən.ˈtrak(ˌ)t(y)ü adverb (or adjective) Etymology: Latin : as if from or by contract compare quasi contract … Useful english dictionary
excommunicate — UK [ˌekskəˈmjuːnɪˌkeɪt] / US [ˌekskəˈmjunɪˌkeɪt] verb [transitive] Word forms excommunicate : present tense I/you/we/they excommunicate he/she/it excommunicates present participle excommunicating past tense excommunicated past participle… … English dictionary
excavate — ex|ca|vate [ˈekskəveıt] v [I and T] [Date: 1500 1600; : Latin; Origin: , past participle of excavare, from cavus hollow ] 1.) if a scientist or archaeologist excavates an area of land, they dig carefully to find ancient objects, bones etc ▪… … Dictionary of contemporary English
excommunicate — ex|com|mu|ni|cate [ˌekskəˈmju:nıkeıt] v [T] [Date: 1400 1500; : Late Latin; Origin: , past participle of excommunicare, from communicare; COMMUNICATE] to punish someone by no longer allowing them to be a member of the Roman Catholic church… … Dictionary of contemporary English
exculpate — ex|cul|pate [ˈekskʌlpeıt] v [T] [Date: 1600 1700; : Medieval Latin; Origin: , past participle of exculpare, from Latin culpa blame ] formal to prove that someone is not guilty of something >exculpation [ˌekskʌlˈpeıʃən] n [U] … Dictionary of contemporary English
