-
101 bourse1
f. (bas lat. bursa "cuir") 1. кесия (за пари); 2. стипендия; obtenir une bourse1 получавам стипендия; 3. вид мрежа, примка за зайци; 4. вид мрежа за ловене на риба; 5. pl. анат. торбичка на тестикулите; 6. мед., в съчет. bourse1 séreuse ставна капсула. Ќ а la portée de toutes les bourse1s на достъпна цена; tenir les cordons de la bourse1 разполагам с финансови средства; avoir la bourse1 plate беден съм; sans bourse1 délier безплатно; ouvrir sa bourse1 а ses amis подпомагам приятелите си финансово; faire bourse1 commune поделям си разходите. -
102 bousculer
v.tr. (du moy. fr. bousser "heurter" et de culer) 1. блъскам; 2. разбърквам, обръщам с главата надолу; bousculer les livres разхвърлям книгите; 3. прен. променям внезапно; bousculer les traditions променям традициите; 4. бързам, être bousculé имам да върша много неща за малко време; se bousculer блъскам се, бутам се. -
103 branle-bas
m.inv. (ordre de mettre bas les branles "hamacs", qui étaient sur les entreponts, pour se disposer au combat) 1. воен., мор. подготовка за морска битка; sonner le branle-bas бия тревога за бой; branle-bas de matin подготовка за сутрешна морска битка; 2. прен. суматоха, разбъркване, бъркотия. -
104 brisées
f. pl. (de briser) клонки, които ловецът пречупва, за да отбележи мястото, където е минал дивеч. Ќ aller sur les brisées de qqn. съпернича си с някого; suivre les brisées de qqn. лит., ост. следвам примера на някого. Ќ Hom. briser. -
105 briser
v. (lat. pop. °brisiare, o. i., p.-к. mot gaul.) I. v.tr. 1. лит. чупя, счупвам, троша, разтрошавам; briser des pierres троша камъни; 2. разбивам; 3. техн. влача; briser de la laine влача вълна; 4. прен. съсипвам, разбивам, сломявам, смазвам, омаломощавам, съкрушавам; briser la révolte смазвам бунта; briser qqn. омаломощавам някого; brisé de fatigue смазан от умора; briser le cњur de qqn. разбивам сърцето на някого; 5. премахвам, унищожавам; briser un monopole премахвам монопол; briser la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. прекъсвам, прекратявам; briser un entretien прекъсвам разговор; briser le silence нарушявам мълчанието; briser la monotonie разчупвам монотонността, еднообразието; briser une correspondance прекратявам кореспонденция; II. v.intr. 1. разбивам се (за морски вълни в брега); 2. лов. отбелязвам пътя на дивеч с пречупени клонки; se briser строшавам се (си), счупвам се (си); разбивам се (за морски вълни в брега); les vagues se brisent contre les roches вълните се разбиват в скалите; пречупвам се. Ќ briser ses fers (ses chaînes) разбивам веригите, освобождавам се; brisons là! ост. стига толкова! да престанем да спорим! briser des chaussures neuves разтъпквам нови обувки. -
106 brouillé,
e adj. (de brouiller) 1. бъркан; 2. разбъркан, объркан, бъркан, смесен; des њufs brouillé,s бъркани яйца; 3. скаран; 4. облачен, замъглен; мътен; ciel brouillé, облачно небе. Ќ avoir les yeux brouillé,s de sommeil очите ми са натежали (не мога да си отворя очите) от сън; être brouillé, avec les chiffres мъчно запаметявам цифри; être brouillé, avec l'orthographe скаран съм с правописа. -
107 chaleur
f. (lat. calos, accus. calorem) 1. топлина, жега, горещина; la chaleur brûle les plantes горещината изгаря растенията; les grandes chaleurs големите горещини; 2. повишена температура, огън; la chaleur de la fièvre огънят на треската; 3. прен. разгар; dans la chaleur de la querelle в разгара на скарването; 4. буйност; 5. жар, ревност; chaleur humaine симпатия. Ќ être en chaleur разгонвам се ( за женски животни). Ќ Ant. froid; froideur, indifférence. -
108 chuter
v. intr. (de chute) разг. 1. пропадам, провалям се (за пиеса); 2. не вземам достатъчно ръце (при игра на карти); 3. разг. падам; chuter dans les escaliers падам по стълбите; 4. прен. спадам; les prix chutent цените спадат. -
109 ciel
m. (lat. cælum) (pl. cieux ou ciels) 1. небе; la voûte du ciel небесният свод; lever les mains au ciel вдигам ръце към небето; 2. (pl. cielx) прен. бог, провидение; grâce au ciel слава Богу; bénédiction du ciel Божия благословия; aide-toi, le ciel t'aidera погов. помогни си сам, за да ти помогне и Бог; 3. (pl. ciels) климат; ciel tempére умерен климат; 4. балдахин; le ciel d'un lit балдахин на легло; 5. свод; ост. таван; 6. в съчет. bleu ciel небесносиньо (за цвят); 7. лит. космическо пространство, вселена; 8. interj. ciel! Господи! (за изненада, страх, радост). Ќ а ciel ouvert под открито небе; élever qqn. jusqu'au ciel превъзнасям някого (хваля много); être au septième ciel на седмото небе съм (от радост, възторг); достигам оргазъм по време на сексуален акт; être suspendu entre ciel et terre увиснал съм във въздуха; le feu du ciel светкавица; tomber du ciel падам от небето (идвам ненадейно); sous le ciel или sous les cielx тук, на земята, на този свят; sous d'autres cieux другаде, в друга страна; en plein ciel много високо във въздуха; une trouée, une échappée de ciel част от небе, което е без облаци; La reine du ciel Светата Дева. -
110 combler
v.tr. (lat. cumulare "amonceler") 1. запълвам, попълвам; combler les ornières засипвам коловозите; combler un jour запушвам цепнатина; 2. препълвам; 3. покривам; combler un déficit покривам дефицит; combler un retard наваксвам закъснение; 4. прен. обсипвам; combler qqn. de compliments обсипвам някого с комплименти; 5. задоволявам, удовлетворявам; cela me comble de joie това ме изпълва с радост; combler qqn. удовлетворявам напълно някого. Ќ combler la mesure прехвърлям мярката, прекалявам; combler les vњux de qqn. изпълнявам желанията на някого. Ќ Ant. creuser, vider; nuire. -
111 compensation
f. (lat. compensatio, de compensare) 1. изравняване; compensation entre les gains et les pertes изравняване между печалбите и загубите; 2. заменяне; 3. обезщетение, възмездие, възнаграждение, компенсация; 4. взаимно покриване на реципрочни дългове; 5. фин. клиринг; chambre de compensation клирингова палата; accords de compensation клирингови спогодби; 6. псих. механизъм на компенсиране на психични комплекси. Ќ caisse de compensation взаимоспомагателна каса; compensation des dépens юр. разпределение на разноските между двете страни; cours de compensation уравнителен курс; horloge de compensation часовник с уравнително махало; en compensation за сметка на това. Ќ Ant. amende, peine; aggravation; déséquilibre, inégalité. -
112 conseilleur,
euse m., f. (de conseiller) ост., лит. съветник; човек, който дава съвети. Ќ les conseilleur,s ne sont pas les payeurs погов. тези, които дават съвети, не понасят последствията. -
113 contribution
f. (de contributio) 1. спомагане, допринасяне, съдействие, принос, участие; 2. данък, налог, контрибуция; contribution directe пряк данък; contribution indirecte косвен данък; contribution sur le revenu подоходен данък; 3. част от общ разход, която се заплаща от всеки; verser sa contribution плащам своя дял от дадена сума. Ќ ça ne durera pas autaut que les contributions разг. това няма да трае вечно; les contributions данъчните служби; mettre qqn. а contribution използвам услугите ( на някого). Ќ Ant. abstention, entrave, obstacle. -
114 convenance
f. (de convenir) 1. pl. благоприличие; respecter les convenances спазвам благоприличието; 2. лит. сходство; convenance des caractères сходство в характерите; 3. удобство, полезност, изгода; mariage de convenance брак по изгода, по сметка; choisissez une heure а votre convenance изберете час, в зависимост от това кога ви е удобно. Ќ consuler les convenance de qqn. информирам се за вкусовете на някого. Ќ Ant. inconvenance, impertinence, disconvenance, impropriété. -
115 corne
f. (lat. class. cornua, plur. de cornu "cor") 1. рог (на животно); 2. рогче, пипалце (на охлюв); 3. копито; 4. овчарски рог; 5. ост. клаксон, тромба; 6. corne а chaussures обувалка; 7. вид архитектурна украса; 8. подвит край на лист, на визитна картичка; 9. рогова материя; 10. заострен връх на шапка; 11. мор. полегата греда на мачта. Ќ corne d'abondance рог на изобилието; coup de corne убождане с рог; corne du croissant рогче на полумесец; porter les cornes изневеряват ми, рогоносец съм; prendre le taureau par les cornes посрещам смело (решително) трудностите, захващам работата откъм трудната страна; bêtes а cornes рогат добитък; cornes de gazelle ориенталски сладкиш с мед; corne de chasse ловджийски рог; corne de brume мор. уред за издаване на звуков сигнал при мъгла (на кораб); cornes d'une enclume заострени краища на наковалня. -
116 coude
m. (lat. cubitus) 1. лакът; luxation du coude изкълчване на лакътя; s'appuyer sur le coude облакътявам се; 2. завой; coude d'une rivière завой, меандър на река; coude d'une route завой на път; 3. коляно, ъгъл (на тръба, кюнец и др.); 4. loc. adv. coude а coude лакът до лакът, един до друг; jouer des coudes пробивам си път с лактите, с блъскане. Ќ lever le coude пия много; mettre de l'huile de coude влагам енергия (в нещо); sous le coude в очакване; se tenir les coudes, se serrer les coudes подкрепяме се взаимно. -
117 couille
f. (lat. coleus) вулг., разг. 1. тестикул, тестис; 2. m. грешка, проблем. Ќ avoir des couilles смел съм; couille molle страхлив човек; casser les couilles а qqn. досаждам на някого; se faire les couilles en or печеля много пари. -
118 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
119 court1,
e adj. et adv. (lat. curtus) 1. къс; avoir les cheveux court1,s имам къса коса; le plus court1, chemin най-краткият път; ondes court1,es къси вълни (за радиоприемане); 2. нисък (на ръст); 3. кратък; roman court1, кратък роман; un court1, métrage късометражен филм; les délais sont court1,s сроковете са кратки; 4. m. в съчет. le plus court1, най-краткият път; 5. забързан, учестен; rythme court1, учестен ритъм; 6. adv. ниско, късо; couper court1, ses cheveux подстригвам късо косата си; 7. внезапно; 8. loc. adv. tout court1, накъсо, направо. Ќ avoir l'haleine court1,e задъхвам се; avoir la vue court1,e късоглед съм; не виждам по-далече от носа си; couper court1, а запушвам устата на ( някого), прекъсвам (някого); être а court1, d'argent останал съм без пари; demeurer (rester) court1, оставам с отворена уста; trancher (couper) court1, отсичам, решавам бързо; avoir la mémoire court1,e имам слаба памет; а courte échéance в близко бъдеще; crédit а court1, terme краткосрочен кредит; faire court1, съкращавам; tourner court1, завивам внезапно; преминавам внезапно от едно нещо на друго; se trouver court1, липсват ми идеи; prendre qqn. de court1, изненадвам внезапно някого. Ќ Ant. long; durable, prolongé. Ќ Hom. cour, courre, cours. -
120 crochu,
e adj. (de croc) крив, извит; ongles crochu,es извити нокти; nez crochu, извит, крив нос. Ќ avoir les mains crochu,es алчен съм; les atomes crochu,s филос. според Демокрит - атоми, които се захващат помежду си, за да образуват тела. Ќ Ant. droit.
Страницы
См. также в других словарях:
Les Préludes (Liszt) — Les Préludes is the third of Franz Liszt s twelve Symphonic Poems. [ Von der Wiege bis zum Grabe , although as well a Symphonic Poem, was in the 1880s composed not as part of Liszt s former cycle, but as single piece. There is no No. 13 in the… … Wikipedia
Les Demoiselles d'Avignon — Artist Pablo Picasso Year 1907 Type Oil on canvas Dimensions 243.9 cm × 233.7 cm (96 in × 92 in) … Wikipedia
Les Paul — Les Paul, 2004 Les Paul (* 9. Juni 1915 in Waukesha, Wisconsin, USA; † 13. August 2009 in White Plains, New York; eigentlich Lester William Polsfuss[1]) war ein US amerikanischer … Deutsch Wikipedia
Les Troyens — (in English: The Trojans ) is a French opera in five acts by Hector Berlioz. The libretto was written by Berlioz himself, based on Virgil s epic poem The Aeneid . Written between 1856 and 1858, Les Troyens was Berlioz s largest and most ambitious … Wikipedia
Les Ross — (born 7 February, 1949 in Birmingham) is a British disc jockey and long established personality in the West Midlands.Ross always wanted to become a DJ so at the age of 11, he wrote to the general manager of Radio Luxembourg. At the age of 17, Les … Wikipedia
Les Contamines-Montjoie — Les Contamines Montjoie … Wikipedia
Les Clées — castle above the village Country Switzerland … Wikipedia
Les Hauts-de-Chée — Les Hauts de Chée … Wikipedia
Les-Baux-de-Provence — Les Baux de Provence … Deutsch Wikipedia
Les Baux — de Provence … Deutsch Wikipedia
Les Baux-de-Provence — Les Baux de Provence … Deutsch Wikipedia
