-
21 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
22 rogner1
v.tr. (lat. pop. °rotundiare "couper en rond") 1. обрязвам, подрязвам, изрязвам краищата; rogner1 les pages d'un livre обрязвам краищата на книга; 2. прен. отнемам, намалявам от; rogner1 les salaires отнемам от заплатите; rogner1 sur les dépenses de nourriture отнемам от разходите за храна; se rogner1 гриза се (си); se rogner1 les ongles гриза си ноктите. Ќ rogner1 les ailes а qqn. подрязвам крилете на някого, преча му да действа. Ќ Ant. allonger. -
23 vent
m. (lat. ventus) 1. вятър; les vents du nord, du sud, d'est, d'ouest северните, южните, източните, западните ветрове; vent d'amont (vent de mer) вятър, който духа откъм морето; vent d'aval (vent de terre) вятър, който духа откъм сушата; coup (rafale) de vent внезапен силен вятър; vent fort силен вятър; vents alizés пасатни ветрове; faire du vent духам; un grand vent se leva задуха силен вятър; vents de mousson мусонни ветрове; le vent tombe вятърът утихва; le vent chasse les nuages вятърът издухва облаците; 2. въздух; ballon plein de vent балон, пълен с въздух; 3. анат. чревни газове, пръдня; avoir des vents имам газове. Ќ aller comme le vent вървя много бързо; avoir du vent plein son sac вятър го вее; avoir vent arrière (avoir le vent en poupe) мор. вятърът ме бие отзад; прен. помага ми щастието; avoir vent debout мор. вятърът ми пречи, духа срещу посоката ми на движение; avoir vent de qqch. подушвам нещо; coup de vent внезапен вятър; des quatre vents от всички краища; en plein vent на открито; fusil а vent въздушна пушка; il fait du vent духа вятър; le nez au vent с вирнат нос; le vent tourne вятърът се променя; le vent remonte мор. вятърът става от северен на западен (за северното полукълбо) и от западен на северен (за южното); n'avoir ni vent ni nouvelles de qqn. нямам вест от някого; petite pluie abat grand vent посл. малката причина води до големи последици; quel bon vent vous amène? какво ви носи тук? être coiffé en coup de vent косите ми са разчорлени; qui sème le vent récolte la tempête който сее ветрове, жъне бури, който копае гроб другиму, сам пада в него; prendre le vent подушвам следи (за ловджийско куче); les quatre vents четирите посоки на света; а tous les vents навсякъде, във всички посоки; vent solaire астр. слънчев вятър; être dans le vent ост. според модата съм; bon vent! на добър път!; tourner а tous les vents много съм непостоянен; le vent était а l'optimisme настроението беше оптимистично; filer comme le vent вървя много бързо; du vent празни, безполезни, несериозни неща; несериозни обещания; faire du vent разг. правя се на важен; sentir le vent du boulet чувствам опасността; instrument а vent духов инструмент. Ќ Hom. van. -
24 amygdale
f. (lat. amygdala "amande") анат. сливица; amygdale pharyngienne трета сливица; avoir les amygdales enflammées имам възпалени сливици. Ќ se caler les amygdales добре се нахранвам; s'humecter les amygdales пия алкохол; se lécher, se sucer les amygdales разг. целувам се с език ( дълбоко). -
25 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
26 branche
f. (bas lat. branca "patte") 1. клон; branche mère главен клон, който расте направо върху дънера; branche а bouquet клон с множество плодни пъпки; secouer les branches d'un arbre тръскам клоните на дърво; dépouiller les branches d'un arbre окастрям клоните на дърво; 2. ръкав, разклонение (на река); 3. отдел, отрасъл, клон; 4. линия (за родство); 5. разклонение; les branches d'un nerf разклоненията на нерв; les branches d'une racine разклоненията на корен; chandelier а 3 branches свещник с три разклонения; 6. част на литературно произведение; 7. икономически сектор, област, бран. Ќ avoir de la branche нар. произхождам от видно семейство; être comme l'oiseau sur la branche нар. в несигурно положение се намирам; scier la branche sur laquelle on est assis режа клона, на който седя; cheval qui a de la branche кон с дълга шия и малка глава; avoir de la branche имам добър външен вид, изискан съм; расов съм (за животно); ma vieille branche разг. стари приятелю. Ќ Ant. tronc; souche. -
27 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
28 chasser
v. (lat. pop. °captiare, lat. captare "chercher а prendre") I. v.tr. 1. ловувам (дивеч, птици); chasser le cert ловувам елени; chasser а courre ловувам с кучета; 2. гоня, прогонвам; изхвърлям, уволнявам; chasser l'ennemi прогонвам неприятеля; chasser un indésirable изхвърлям нежелан гост; chasser un domestique уволнявам прислужник; 3. разпръсквам, разсейвам; chasser le chagrin разсейвам тъгата; chasser les mauvaises odeurs прогонвам лошите миризми; 4. изкарвам; карам пред себе си; chasser les vaches изкарвам кравите; 5. преследвам, стремя се към; chasser un navire преследвам кораб; chasser la terre стремя се към сушата (за кораб); II. v.intr. 1. les nuages chassent de l'ouest (de l'est, du nord) облаците идат от запад (от изток, от север); 2. le navire chasse sur ses ancres корабът е неустойчив, не е добре закотвен; l'ancre chasse котвата се влачи по дъното; 3. печ. заемам място (за печатна буква); 4. печ. променям подредбата на редовете в страниците; si vous ajoutez cette phrase, ça va chasser ако добавите това изречение, подредбата на редовете ще се промени; 5. правя скок "chasse" в балет; 6. подхлъзвам се, буксувам. Ќ bon chien chasse de race погов. крушата не пада по-далеч от дървото; il chasse de race той се е метнал на рода си (няма на кого да прилича); la faim chasse le loup du bois погов. нуждата кара човека да върши неразумни неща; un clou chasse l'autre клин, клин избива; chasser les cercles d'un tonneau набивам обръчите на бъчва. Ќ Ant. accueillir, admettre, recevoir; embaucher, engager, entretenir. -
29 chien,
ne m., f. (lat. canis) 1. куче, пес, Canis; chien, d'arrêt ловджийско куче; chien, de berger овчарско куче; chien, courant хрътка, гонче; chien, bâtard куче помияр, мастия; siffler un chien, подсвирвам на куче (за да дойде); chien, de manchon много малко домашно кученце; 2. спусък (на огнестрелно оръжие); 3. прен. скъперник; 4. при игра на таро - карти, които се отделят по време на раздаването; 5. лош, немилостив; il est trop chien, той е прекалено лош. Ќ chien, de mer наименование на някои малки акули; chien, hargneux a toujours l'oreille déchirée който нож вади, от нож умира; chien, qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе; entre le chien, et le loup при залез слънце; être reçu comme un chien, dans un jeu de quille приет съм много лошо; il fait un temps de chien, времето е отвратително; кучешко време; ils s'accordent comme chien, et chat спогаждат се като куче и котка; jeter, donner sa langue aux chien,s отказвам се да отгатна или да разбера нещо; ne pas valoir les quatre fers d'un chien, нищо не струвам; n'être pas bon а jeter aux chien,s не съм добър за нещо; rompre les chien,s спирам кучетата; прекъсвам разговор; se regarder en chien,s de faïence гледаме се като кучета (много се мразим); vivre comme chien, et chat живеем като куче и котка (много лошо); garder а qqn. un chien, de sa chien,ne изпитвам ненавист към някого и подготвям отмъщение; les chien,s aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; avoir un mal de chien, много ме боли; métier de chien, много труден занаят; coup de chien, кратка буря; caractère de chien, отвратителен характер; nom d'un chien,! по дяволите; chien,ne de vie кучешки живот; avoir du chien, модерна жена, която има чар, шик; les chien,s écrasés разг. рубрика за незначителни произшествия във вестник. -
30 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
31 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
32 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
33 lécher
v.tr. (frq. °lekkon) 1. лижа, ближа, облизвам; 2. едва докосвам; 3. худ. изработвам много изискано, много грижливо; se lécher лижа се, ближа се, облизвам се. Ќ lécher les pieds (les genoux) de qqn. лижа краката на някого, сервилнича; lécher les bottes de qqn. сервилнича, подмазвам се на някого; lécher les vitrines зяпам витрините; un ours mal léché уродлив човек; човек с груби маниери. -
34 manger1
v. (lat. manducare "mâcher") I. v.tr. 1. ям, изяждам; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето; manger1 un bifteck ям бифтек; 2. изяждам, прояждам; étoffe mangée par les mites плат, прояден от молци; 3. прен. разпилявам, прахосвам, изяждам; разорявам; 4. не произнасям ясно; manger1 ses mots en parlant изяждам думите си, като говоря; 5. поглъщам, консумирам (за печка, пещ); 6. покривам, закривам, поглъщам; visage mangé de barbe лице, покрито изцяло от брада; II. v.intr. ям, храня се; manger1 au restaurant храня се в ресторант; se manger1 1. ям, храня се, изяждам се; 2. прен. ядем се един други. Ќ les loups ne se mangent pas entre eux гарван гарвану око не вади; les yeux lui mangent la figure много е слаб; manger1 а tous les râteliers смуча от много майки; manger1 а qqn. le blanc des yeux изкълвавам очите на някого, изяждам някого с парцалите; manger1 qqn. des yeux поглъщам някого с очи; salle а manger1 столова, трапезария; manger1 а sa faim ям до насита; manger1 sur le pouce ям набързо; on en mangerait! чисто, апетитно е, точно е! on pourrait manger1 par terre много е чисто; on ne te mangera pas няма страшно, няма да ти сторят зло; il y a а boire et а manger има и лошо, и добро; manger1 son blé en herbe изхарчвам, разпилявам, пропилявам парите си; manger1 de la vache enragée живея с оскъдни средства, водя мизерен живот; manger1 son pain blanc le premier започвам някаква работа откъм забавната, по-лесната страна; je ne mange pas de ce pain-là отказвам да участвам в нещо; manger1 le morceau признавам; manger1 la soupe sur la tête de (а) qqn. надвишавам някого по ръст; se manger1 le nez карам се с някого; ça ne mange pas de pain евтино е, нищо не струва. -
35 marcher1
v. (frq. markôn "marquer, imprimer le pas") I. v.intr. 1. ходя, вървя, движа се; стъпвам, крача, марширувам; marcher1 а quatre pattes ходя на четири крака; marcher1 а pas de loup стъпвам с котешки стъпки (много тихо); marcher1 а pas de tortue вървя като костенурка, много бавно; automobile qui marche а 150 km а l'heure автомобил, който се движи със 150 км в час; 2. воен. напредвам; встъпвам; marcher1 au combat встъпвам в битка; 3. прен. вървя, работя, функционирам; 4. изминавам, изтичвам, вървя си; 5. напредвам, развивам се, прогресирам; отивам постепенно (към нещо); marcher1 а la ruine отивам постепенно към гибел; II. v.tr. меся, тъпча, мачкам; marcher1 de l'argile меся глина. Ќ faire marcher1 qqn. принжудавам някого да слуша, да се подчинява; marcher1 du même pas dans une affaire вървя в крак с другите; marcher1 sur la France арго обущата ми са скъсани; marcher1 sur les traces de qqn. вървя по стъпките на някого, следя някого отблизо; marcher1 sur qqn. настъпвам някого; тъпча, мачкам някого; marcher1 sur les charbons ardents стъпям върху тръни; marcher1 sur les brisées de qqn. опитвам се да изместя някого (съперник, любовник); marcher1 sur des њufs действам внимателно; marcher1 en crabe вървя накриво; marcher1 comme un escargot вървя много бавно; marcher1 sur un (son) petit nuage разсеян съм; не внимавам; marcher1 sur les plates-bandes de qqn. действам без да зачитам правата на другите; marcher1 sur (le corps) le ventre de qqn. успявам на гърба на някого. -
36 mener
v.tr. (lat. pop. minare "pousser, mener les bêtes en les menaçant", class. minari "menacer") 1. водя, карам; mener а sa suite водя след себе си; 2. завеждам, закарвам, водя; mener les bêtes aux champs завеждам добитъка в полето; 3. прекарвам, пренасям, транспортирам; 4. ръководя, водя; mener une affaire ръководя работа; 5. начело съм, водя; mener la danse водя танца; 6. отнасям се, държа се; mener qqn. rudement отнасям се грубо с някого; 7. довеждам; mener qch. а bonne fin довеждам нещо до добър край; 8. постъпвам, правя, върша. Ќ mener а bien (mal) извеждам на добър (лош) край; mener а fin изкарвам докрай, свършвам; mener la barque държа кормилото; mener qqn. par le (bout du) nez водя някого за носа; tout chemin mène а Rome погов. всички пътища водят за Рим; se laisser mener оставям се да ме водят; mener qqn. en bateau лъжа, измамвам; mener une vie de bâton de chaise водя разбъркан, нередовен живот; mener le grand galop правя нещо припряно, бързо; mener la vie а grandes guides живея нашироко; mener, tenir en laisse спъвам, преча на някого за да действа свободно; ne pas en mener large в критично състояние съм; mener les poules pisser занимавам се с незначителни дейности; mener grand train живея богато; mener la vie dure а qqn. тормозя, измъчвам някого. -
37 poche
f. (frq. °pokka) 1. джоб; argent de poche джобни пари; 2. чувал; торба; найлонова торбичка; 3. подкоремна торба (при двуутробните животни); 4. гуша (у птиците); 5. мрежа във вид на джоб (за риболов и лов); 6. гънка (върху дреха); 7. (Швейцария) черпак; 8. воен. чувал, клин; 9. синьо (от удар); 10. мед. дупка, отвърстие на абцес; 11. икон. сектор, област. Ќ acheter chat en poche погов. купувам слепешката (без да съм видял стоката); avoir les mains dans ses poches безделнича; avoir les yeux dans la poche не доглеждам, не забелязвам; faire les poches разг. обирам, ограбвам (за джебчия); connaître comme sa poche познавам добре; faire les poches de qqn. пребърквам дрехите на някого; обирам някого; poche de sang банка с кръв. -
38 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
39 serrer
v.tr. (lat. pop. °serrare, altér. bas lat. serare, de sera "barre, verrou") 1. стискам, притискам; затягам; serrer les dents стискам зъби; serrer sa ceinture затягам колана си; 2. сгъстявам, стягам, сбивам; serrer les rangs сгъстявам редиците; 3. затягам, завинтвам; serrer un robinet затягам кранче; serrer une vis затягам винт; 4. прибирам; un grenier où l'on serrait en hiver les pommes de terre таван, където прибираха през зимата картофите; se serrer 1. свивам се, стискам се; 2. стягам се; 3. натискам се, притискам се. Ќ serrer le cњur разг. причинявам голяма мъка; serrer les pouces а qqn. разг. принуждавам някого да каже това, което искам да знам. -
40 traîner
v. (lat. pop. °traginare, de °tragere) I. v.tr. 1. влача, влека, тегля (след себе си); traîner les pieds влача си краката; elle traîna son enfant jusqu'а l'hôpital тя влачи детето си чак до болницата; 2. прен. протакам, продължавам; traîner les choses en longueur протакам много нещата; 3. карам, водя някого някъде насила; II. v.intr. 1. влача се, нося се, мъкна се; вися; sa robe traînait jusqu'aux pieds роклята Ј висеше до земята; 2. в безпорядък съм; des vêtements traînaient sur les fauteuils дрехи бяха пръснати по фотьойлите; 3. разстилам се; des nuées transparentes traînent sur le ciel прозрачни облаци се разстилат по небето; 4. протакам се, продължавам дълго време; 5. говоря бавно, провлачвам думите си; 6. изоставам най-назад (в колона, в редица); 7. бавя се, вървя бавно; 8. действам бавно; 9. неодобр. бродя, скитам се безцелно; traîner par les rues скитам се по улиците; se traîner 1. влача се; 2. пълзя; 3. продължавам дълго време, точа се; напредвам бавно. Ќ traîner la savate живея в немотия; traîner qqn. dans la boue опозорявам някого.
Страницы
См. также в других словарях:
Les Préludes (Liszt) — Les Préludes is the third of Franz Liszt s twelve Symphonic Poems. [ Von der Wiege bis zum Grabe , although as well a Symphonic Poem, was in the 1880s composed not as part of Liszt s former cycle, but as single piece. There is no No. 13 in the… … Wikipedia
Les Demoiselles d'Avignon — Artist Pablo Picasso Year 1907 Type Oil on canvas Dimensions 243.9 cm × 233.7 cm (96 in × 92 in) … Wikipedia
Les Paul — Les Paul, 2004 Les Paul (* 9. Juni 1915 in Waukesha, Wisconsin, USA; † 13. August 2009 in White Plains, New York; eigentlich Lester William Polsfuss[1]) war ein US amerikanischer … Deutsch Wikipedia
Les Troyens — (in English: The Trojans ) is a French opera in five acts by Hector Berlioz. The libretto was written by Berlioz himself, based on Virgil s epic poem The Aeneid . Written between 1856 and 1858, Les Troyens was Berlioz s largest and most ambitious … Wikipedia
Les Ross — (born 7 February, 1949 in Birmingham) is a British disc jockey and long established personality in the West Midlands.Ross always wanted to become a DJ so at the age of 11, he wrote to the general manager of Radio Luxembourg. At the age of 17, Les … Wikipedia
Les Contamines-Montjoie — Les Contamines Montjoie … Wikipedia
Les Clées — castle above the village Country Switzerland … Wikipedia
Les Hauts-de-Chée — Les Hauts de Chée … Wikipedia
Les-Baux-de-Provence — Les Baux de Provence … Deutsch Wikipedia
Les Baux — de Provence … Deutsch Wikipedia
Les Baux-de-Provence — Les Baux de Provence … Deutsch Wikipedia
