-
1 upper
{'ʌpə}
I. a горен, по-горен, по-висш
UPPER circle втори балкон (в театър)
to have/get/gain the UPPER hand of имам/постигам надмощие/превъзходство над, вземам връх над, побеждавам
UPPER storey горен стаж, разг. ум, акъл, глава
the UPPER House Камарата на лордовете, горната камара, сенатът
the UPPER classes висшето общество
UPPER servants домакин, иконом и пр.
the UPPER ten (thousand), разг. the UPPER crust аристокрацията
II. 1. горница на обувка
to be (down) on one's UPPERs разг. закъсал съм (финансово)
2. pl гетри, гамаши (от плат)
3. ам. стимулиращо средство, особ. амфетамин* * *{'^pъ} а горен; по-горен, по-висш; upper circle втори балкон (в теа(2) {'^pъ} n 1. горница на обувка; to be (down) on o.'s uppers разг* * *горен;* * *1. i. a горен, по-горен, по-висш 2. ii. горница на обувка 3. pl гетри, гамаши (от плат) 4. the upper classes висшето общество 5. the upper house Камарата на лордовете, горната камара, сенатът 6. the upper ten (thousand), разг. the upper crust аристокрацията 7. to be (down) on one's uppers разг. закъсал съм (финансово) 8. to have/get/gain the upper hand of имам/постигам надмощие/превъзходство над, вземам връх над, побеждавам 9. upper circle втори балкон (в театър) 10. upper servants домакин, иконом и пр 11. upper storey горен стаж, разг. ум, акъл, глава 12. ам. стимулиращо средство, особ. амфетамин* * *upper[´ʌpə] I. adj горен; по-висш; \upper circle втори балкон (в театъра); to have the \upper hand имам надмощие; to get the \upper hand of постигам надмощие над, вземам връх над, побеждавам; \upper storey горен етаж; разг. глава, ум, акъл; \upper case печ. (кутия за) главни букви; the U. House Камарата на лордовете, сенатът, горната камара; \upper servants домакин, иконом и пр.; the \upper ten ( thousand) разг. the \upper crust аристокрацията; II. n 1. горница (на обувки); to be down on o.'s \uppers разг. закъсал съм; притиснат съм от обстоятелствата; 2. pl гетри, гамаши (от плат); 3. ам. горно легло (във вана); 4. горен зъб; 5. pl sl наркотик, предизвикващ еуфория. -
2 class
{kla:s}
I. 1. социална група, класа
2. уч. клас, учебен час, курс (ло даден предмет)
to take/attend CLASSes in следвам/карам курс по
3. випуск, набор
4. биол. клас
5. вид, категория, класа, сорт, качество, уч. стелен на отличие
по CLASS разг. съвсем посредствен
in a CLASS of/on its/his own единствен по рода си, ненадминат
to take a first/second-CLASS degree получавам най-високо/високо отличие
6. изисканост, висока класа/качество
there's not much CLASS about her липсва и изисканост/финес
7. allr класов, класен, от (висока) класа (за игран и пр.)
II. 1. класифицйрам, категоризирам, сортирам
2. класирам (кандидати и пр.)* * *{kla:s} n 1. социална група, класа; 2. уч. клас; учебен час; ку(2) v 1. класифицйрам, категоризирам; сортирам; 2. класирам* * *съсловие; сортирам; вид; випуск; разред; клас; категория; класирам; класа; класифицирам; курс; набор;* * *1. allr класов, класен, от (висока) класа (за игран и пр.) 2. i. социална група, класа 3. ii. класифицйрам, категоризирам, сортирам 4. in a class of/on its/his own единствен по рода си, ненадминат 5. there's not much class about her липсва и изисканост/финес 6. to take a first/second-class degree получавам най-високо/високо отличие 7. to take/attend classes in следвам/карам курс по 8. биол. клас 9. вид, категория, класа, сорт, качество, уч. стелен на отличие 10. випуск, набор 11. изисканост, висока класа/качество 12. класирам (кандидати и пр.) 13. по class разг. съвсем посредствен 14. уч. клас, учебен час, курс (ло даден предмет)* * *class [kla:s] I. n 1. класа ( обществена), социално положение; the landed \classes земевладелците; the lower \classes пролетариатът; the middle \classes буржоазията; the upper \classes висшето общество, разг. the \classes; the better \classes богатите; 2. attr класов; \class struggle класова борба; 3. биол. клас; 4. уч. клас; учебен час; history \class час по история; to rank first/last in o.'s \class пръв (последен) ученик съм в класа; to take ( attend) \classes in следвам курс(ове) по; to take a \class in обучавам клас по; 5. вид, категория, класа, сорт; качество; уч. (категория на) отличие; in a \class by itself единствен (по рода си), ненадминат; to have \class разг. от класа съм, добър съм, бива ме; 6. ам. випуск; воен. набор; 7. класа (във влак и пр.); a first \class ticket билет първа класа; first ( second) \class първо(второ)класен, първо(второ)качествен; high ( low) \class високо(ниско)качествен; top \class athlete първокласен атлет; 8. attr от класа; a \class tennis player тенисист от (висока) класа; a \class act разг. първокласен изпълнител (спортист); II. v 1. класифицирам, категоризирам, сортирам; подреждам по вид (сорт, качество); определям вида (сорта, качеството) на; not to be able to \class a person не мога да определя какъв е един човек; 2. класирам ( кандидати); immigrant workers were \classed as resident aliens работниците емигранти бяха класифицирани като временно пребиваващи.
См. также в других словарях:
upper classes — upper class or upper classes noun The people of the highest social rank • • • Main Entry: ↑up * * * the ˌupper ˈclass noun singular ( … Useful english dictionary
upper classes — index elite Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
upper classes — ➡ upper class * * * … Universalium
upper classes — Gentry, gentlefolk, educated classes … New dictionary of synonyms
the upper classes — the ˌupper ˈclass noun singular (also the ˌupper ˈclasses plural) the groups of people that are considered to have the highest social status and that have more mon … Useful english dictionary
upper class — upper classes also upper class N COUNT COLL: usu the N The upper class or the upper classes are the group of people in a society who own the most property and have the highest social status, and who may not need to work for money. ...goods… … English dictionary
upper — [up′ər] adj. [ME, compar. of up,UP1] 1. in a place or on a level above another [upper lip, upper jaw, upper floor] 2. higher in rank, authority, or dignity [the upper classes] 3. being farther north, farther inland, or at a higher elevation of… … English World dictionary
upper class — UK US noun [S] ECONOMICS ► a social group consisting of the people who have the highest social rank and who are usually rich: »The upper classes usually send their children to private schools. → Compare LOWER CLASS(Cf. ↑lower class), THE MIDDLE… … Financial and business terms
upper-class — UK US noun [S] ECONOMICS ► a social group consisting of the people who have the highest social rank and who are usually rich: »The upper classes usually send their children to private schools. → Compare LOWER CLASS(Cf. ↑lower class), THE MIDDLE… … Financial and business terms
upper crust — The upper crust are the upper classes and the establishment … The small dictionary of idiomes
Upper class — Is a concept in sociology that refers to the group of people at the top of a social hierarchy. Members of an upper class often have great power over the allocation of resources and governmental policy in their area. The phrase upper class has had … Wikipedia
