-
1 labour-market
{'leibə,ma:kit}
1. трудови резерви
2. търсене и предлагане на работна ръка* * *{'leibъ,ma:kit} n 1. трудови резерви; 2. търсене и пред* * *1. трудови резерви 2. търсене и предлагане на работна ръка* * *labour-market[´leibə¸ma:kit] n трудови резерви; търсене и предлагане на работна ръка; \labour-market policy политика на пазара на труда; \labour-market rigidities ограничения на пазара на труда. -
2 reserva
f 1) запас; 2) воен. резервни, запасни части; 3) предпазливост, внимателност; резерва; 4) сдържаност, мълчаливост; 5) уговорка; условие; изключение; 6): (de indios) резерват (за индианци); 7) резервираност, благоразумие; 8) резервация; 9) отлежало вино най-малко на три години; 10) спорт. резервен играч; 11): reserva nacional национален парк, резерват; 12) pl резерви, запаси; ресурси; 13) резервен фонд; 14) воен. запас, недействаща войска или военен; sin reservas открито; безрезервно; reservas de divisas икон. валутни резерви; reservas legales законни резерви; reservas líquidas ликвидни резерви; de reserva резервен, запазен; a reserva de с изключение на. -
3 qualified
{'kwɔlifaid}
1. квалифициран, с необходимия ценз, компетентен, подготвен
юр. с право (to на, да)
2. с уговорки/резерви* * *{'kwъlifaid} a 1. квалифициран, с необходимия ценз; компете* * *правоспособен; квалифициран; компетентен;* * *1. квалифициран, с необходимия ценз, компетентен, подготвен 2. с уговорки/резерви 3. юр. с право (to на, да)* * * -
4 réserve
f. (de réserver) 1. юр. уговорка, условие; faire, émettre des réserves sur une opinion изказвам резерви относно някакво мнение; 2. воен. запас; резерв, резервни войски; officiers de réserve офицери от запаса; 3. запазен периметър за лов (в гора); 4. юр. запазена част от наследство; 5. прен. сдържаност, резервираност, дискретност, предпазливост; parler avec réserve говоря резервирано; se tenir sur la réserve имам резервирано, сдържано поведение; 6. запазено място; 7. pl. уговорки, условия; 8. pl. запаси, резерви; puiser dans ses réserves черпя от резервите си; réserve monétaires валутни резерви; 9. loc. adv. en réserve настрана; mettre en réserve оставям настрана, в запас, съхранявам; sans réserve без изключение, безусловно, неограничено, без уговорки; sous toute réserve с известна уговорка; 10. loc. prép. ост. а la réserve de с изключение на; 11. фин. част от печалба, която се отделя за резерв, провизия; 12. биол. резервни вещества за организъм; 13. резерват; réserve de chasse ловен резерват; réserve indienne индиански резерват; 14. раздел в библиотека, където се съхраняват най-ценните книги, които се заемат със специално разрешение; 15. склад в къща; 16. складово помещение в музей, където се съхраняват предметите, които не се излагат. Ќ Ant. audace, familiarité, hardiesse, impudence. -
5 Reserve
Resérve f, -n 1. резерв; резерви; запас (an etw. (Dat) от нещо); 2. резерви; сдържаност, резервираност; 3. Mil o.Pl. запас; 4. Sp резерва, резервни играчи; jmdn./etw. (Akk) in Reserve halten държа нещо в резерв, запас; Offiziere der Reserve офицери от запаса, запасни офицери; Mil die Reserve einziehen, einberufen свиквам запаса; Sp bei der Reserve spielen Резервен играч съм; Jmdn. aus der Reserve locken Карам някого да изостави сдържаността си. -
6 fallback
fallback[´fɔ:lbæk] adj 1. отстъпление; 2. скрити резерви (парични запаси); нещо, на което мога да разчитам при нужда; \fallback position (ситуация на) неочакван провал, период на неуспех. -
7 pinch
{pintʃ}
I. 1. щипя, ощипвам
2. притискам, стягам, стискам (за обувка)
3. притеснявам, ограничавам, лишавам (и refl)
to PINCH oneself лишавам се от необходимото, прен. стягам каиша
to PINCH someone for food броя някому залъците
4. живея оскъдно, правя големи икономии
to PINCH and scrape for one's children отделям от залъка си/лишавам се заради децата си
5. скъпя се, скъперник съм
6. карам да се свие/съсухри/измършавее, карам (някого) да изглежда измъчен
7. геол. изклинвам се, стеснявам се (за жила и пр.)
8. sl. открадвам, задигам, свивам, отмъквам
9. sl. арестувам, пипвам
10. отчеквам, оронвам (млади пъпки, филизи) (и с back, off, out)
when hunger PINCHes когато застърже гладът
to be PINCHed for money нямам пари, не ми стигат парите
II. 1. щипване, ощипване
2. затруднение, нужда, лишение, притеснено положение
the PINCH of poverty мизерията, нуждата
the PINCH of hunger гладът
to be under the PINCH of necessity принуден съм, няма накъде да мърдам
to feel the PINCH бедствувам, мизерствувам
at/in a PINCH в краен случай, ако стане нужда
when it comes to the PINCH в решаващия/критичния момент, когато стане горещо
3. щипка, стиска (сол и пр.)
4. геол. изклиняване, изтъняване (на жила и пр.)
5. тех. лом, пост
6. sl. арест (уване)
7. aм. внезапен обиск
8. sl. кражба, отмъкване, задигане* * *{pintsh} v 1. щипя, ощипвам; 2. притискам, стягам, стискам (за о(2) {pintsh} n 1. щипване, ощипване; 2. затруднение, нужда, лише* * *щипка; щипя; щипвам; стягане; стягам; стеснявам; стискане; свиване; свивам; ограбвам; ограничавам; открадвам; отмъквам; ощипвам; отмъкване; прещипвам; притискам; притеснявам; арестувам; арест; задигане; задигам; кражба;* * *1. at/in a pinch в краен случай, ако стане нужда 2. aм. внезапен обиск 3. i. щипя, ощипвам 4. ii. щипване, ощипване 5. sl. арест (уване) 6. sl. арестувам, пипвам 7. sl. кражба, отмъкване, задигане 8. sl. открадвам, задигам, свивам, отмъквам 9. the pinch of hunger гладът 10. the pinch of poverty мизерията, нуждата 11. to be pinched for money нямам пари, не ми стигат парите 12. to be under the pinch of necessity принуден съм, няма накъде да мърдам 13. to feel the pinch бедствувам, мизерствувам 14. to pinch and scrape for one's children отделям от залъка си/лишавам се заради децата си 15. to pinch oneself лишавам се от необходимото, прен. стягам каиша 16. to pinch someone for food броя някому залъците 17. when hunger pinches когато застърже гладът 18. when it comes to the pinch в решаващия/критичния момент, когато стане горещо 19. геол. изклинвам се, стеснявам се (за жила и пр.) 20. геол. изклиняване, изтъняване (на жила и пр.) 21. живея оскъдно, правя големи икономии 22. затруднение, нужда, лишение, притеснено положение 23. карам да се свие/съсухри/измършавее, карам (някого) да изглежда измъчен 24. отчеквам, оронвам (млади пъпки, филизи) (и с back, off, out) 25. притеснявам, ограничавам, лишавам (и refl) 26. притискам, стягам, стискам (за обувка) 27. скъпя се, скъперник съм 28. тех. лом, пост 29. щипка, стиска (сол и пр.)* * *pinch[pintʃ] I. v 1. щипя, ощипвам; to \pinch o.'s finger in the door прищипвам си пръста на вратата; when hunger \pinches когато гладът застърже отвътре; 2. притискам, стягам; everyone knows best where his own shoe \pinches всеки най-добре си знае къде го стиска чепикът; that's where the shoe \pinches прен. там е белята, там го стиска чепикът; 3. стеснявам, притеснявам, ограничавам; to \pinch o.s. лишавам се от необходимото; разг. затягам колана; to \pinch s.o. for food броя залъците на някого; to \pinch and scrape for o.'s children лишавам се (отделям от залъка си) заради децата си; 4. живея оскъдно, правя много икономии, пестя, стискам се, скъпя се; 5. пускам в пълна бързина (кон на състезание, яхта и пр.); 6. геол. изклинвам се, стеснявам се (за жила, пласт); 7. вземам чрез изнудване; изнудвам; 8. отчеквам, оронвам, изронвам (млади пъпки или филизи по растения); и \pinch out ( off); 9. sl открадвам, задигам, отмъквам, ограбвам; 10. sl арестувам, "окошарвам", "слагам на топло"; II. n 1. щипване, ощипване; to give s.o. a \pinch щипвам някого; 2. стискане, свиване, стягане; the \pinch of poverty разг. нуждата, мизерията, беднотията; \pinch-faced отслабнал (измършавял, изпит) в лицето; the \pinch of hunger свиването (стърженето) на стомаха от глад; to be under the \pinch of necessity принуден съм от необходимостта; to feel the \pinch бедствам; мизерувам; става ми тясно; at a \pinch, in a \pinch при крайна нужда, в краен случай; when it comes to the \pinch в решаващия (критичния) момент, разг. когато стане горещо; it was a close \pinch 1) положението беше критично; 2) насмалко не закъснях; 3. щипка, стиска (сол и пр.); "троха", малко количество; I wouldn't give a \pinch of snuff for it не бих дал и пукнат грош за това; to take s.th. with a \pinch of salt приемам нещо с резерви, с едно на ум; не го вземам като чиста монета; 4. геол. изклинване, постепенно намаляване, изтъняване (на пласт, жила и пр.); 5. лом, лост (и \pinch bar); 6. тех. секач ( стоманен); замба, пробойник; 7. sl арест, "окошарване"; 8. ам. sl внезапно нападение; 9. sl кражба, задигане, отмъкване; обир. -
8 query
{'kwiəri}
I. 1. въпрос (особ. като израз на съмнение, възражение)
QUERY is this accurate да се провери (кито забележка към документ)
QUERY... пита се..., остава да се види
2. грам. въпросителен знак, въпросителна
II. 1. питам, питам се, съмнявам се, гледам с известна резерва на
2. оспорвам, искам да се дообясни
3. ам. разпитвам (някого)
4. слагам въпросителен знак след (изречение)* * *{'kwiъri} n 1. въпрос (особ. като израз на сьмнение, вьзражение(2) {'kwiъri} v 1. питам; питам се, съмнявам се; гледам с извес* * *оспорвам; въпрос;* * *1. i. въпрос (особ. като израз на съмнение, възражение) 2. ii. питам, питам се, съмнявам се, гледам с известна резерва на 3. query... пита се..., остава да се види 4. query is this accurate да се провери (кито забележка към документ) 5. ам. разпитвам (някого) 6. грам. въпросителен знак, въпросителна 7. оспорвам, искам да се дообясни 8. слагам въпросителен знак след (изречение)* * *query[´kwiəri] I. n 1. въпрос (обикн. като израз на възражение); \query: is this accurate? да се провери (като забележка върху документ); \query... пита се, остава да се види; 2. ез. въпросителен знак; 3. авторско искане (заявка); II. v 1. питам се, съмнявам се (if, whether), гледам с известни резерви на; 2. оспорвам; искам да се дообясни ( нещо); 3. слагам въпросителен знак след ( изречение). -
9 reservation
{,rezə'veiʃn}
1. уговорка, резерва, възражeние
with RESERVATION (s) под резерва
with some RESERVATION (s) с известни peзерви/уговорки
with RESERVATION of с изключение на
without RESERVATION напълно, изцяло, безрезервно, безусловно
to make RESERVATION s about/over резервирам се/правя уговорки относно
2. запазване, резервиране, ангажиране (на места и пр.), резервация
3. юр. запазване на право
4. резерват, бранище
5. авт. ивица (често преградена) между двете платна на магистрала
6. църк. нафора, взета за вкъщи (u RESERVATION of the Eucharist)* * *{,rezъ'veishn} n 1. уговорка, резерва; възражeние; with reservation(* * *уговорка; резервиране; резерва; резервираност; резерват; въздържаност; запазване;* * *1. to make reservation s about/over резервирам се/правя уговорки относно 2. with reservation (s) под резерва 3. with reservation of с изключение на 4. with some reservation (s) с известни peзерви/уговорки 5. without reservation напълно, изцяло, безрезервно, безусловно 6. авт. ивица (често преградена) между двете платна на магистрала 7. запазване, резервиране, ангажиране (на места и пр.), резервация 8. резерват, бранище 9. уговорка, резерва, възражeние 10. църк. нафора, взета за вкъщи (u reservation of the eucharist) 11. юр. запазване на право* * *reservation[¸rezə´veiʃən] n 1. резерва, уговорка; mental \reservation мълчалива уговорка; with \reservation(s) под резерва; with some \reservation(s) с известни резерви; without \reservation напълно, изцяло, безрезервно, безусловно; to make \reservations резервирам се ( about, over); 2. резервация, запазване, резервиране, ангажиране; 3. резервираност, въздържаност, сдържаност; 4. юрид. запазване на някакво право; 5. резерват; бранище; 6. (обикн. pl) ам. предварително запазени места. -
10 bestand
Bestánd m, Bestände 1. съществуване (на завод, фирма и др.); 2. трайност; 3. наличност, наличие; запас, фонд, резерви; das hat keinen Bestand, das ist nicht von Bestand това не е трайно, това не ще продължи дълго; den Bestand aufnehmen инвентаризирам; der Bestand der Kasse касова наличност; der Bestand an Waren Стокова наличност; eiserner Bestand неприкосновен запас.* * *der, " е 1. наличност, запас; = an D наличие от; 2. трайност; постоянство; von = sein, haben постоянно е, трае дълго; -
11 ruecklage
die, -n спестявания, резерви; -
12 sosehr
soséhr konj колкото и да; sosehr ich mich darüber freue, habe ich doch einige Bedenken колкото и да се радвам за това, си имам своите резерви.* * *kj колкото и да. -
13 still
stíll adj 1. тих; безшумен (улица, място); 2. тих, мълчалив (човек); 3. таен, скрит; 4. тих, спокоен, неподвижен (вода); der Stille Ozean Тихият океан; ein stiller Vorwurf мълчалив упрек; eine stille Neigung скрита симпатия; stille Reserve скрити резерви; Wirtsch stille Geschäftszeit мъртъв сезон; Wirtsch ein stiller Teilhaber скрит (таен) съдружник; sei still! стига!, Млъкни!; Sprichw stille Wasser sind tief тихата вода е опасна; im Stillen скрито, тайно; тихо, безшумно.* * *a 1. тих, безшумен, безмълвен, мълчалив; sei = davon! не говори за това! 2. неподвижен, спокоен, мирен тих; =е Geschaftszeit мъртъв сезон; sich = verhalten оставам; спокоен; запазвам спокойствие; der Stille Ozеan Тихият океан; 3. таен, скрит; уединен; e-e =е Neigung, Liebe скрита, непроявена любов. -
14 verstecken
verstécken sw.V. hb tr.V. крия, скривам (нещо от някого); sich verstecken крия се, скривам се; Versteckte Reserven Скрити резерви; sich hinter jmdm./etw. (Dat) verstecken скривам се (зад някого, нещо).* * *tr (vor D) скривам (от); -
15 vorbehaltlich
vórbehaltlich I. präp (Gen) geh при условие за нещо. II. adj geh с определено условие, с уговорка, с резерви. -
16 entresijo
m 1) мед. перитонеум; 2) прен. мистерия, тайно, скрито нещо; tener muchos entresijos прен. а) изпълнен съм с мъчнотии (за нещо); б) имам големи резерви спрямо нещо. -
17 previsión
f 1) предвиждане; 2) предвидливост; 3) предварителен разчет; 4) прогноза; 5) pl икон. резерви, запаси; previsión social социално осигуряване; contra toda previsión неочаквано; obrar con previsión действам внимателно. -
18 inépuisable
adj. (de in- et epuiser) 1. неизчерпаем; réserves inépuisables неизчерпаеми резерви; source inépuisable неизчерпаем извор; 2. безкраен, безпределен; inépuisable curiosité безкрайно любопитство. -
19 pain
m. (lat. panis) 1. хляб; pain bis черен, типов хляб; pain de fantaisie луксозен хляб; pain de munition войнишки хляб; pain d'épice медно хлебче; pain de boulanger обикновен хляб; pain de ménage домашен хляб; petit pain сладка пита, сладко хлебче; pain rassis корав хляб; pain azyme хляб без мая (за причастие); 2. прехрана, препитание, хляб; gagner son pain изкарвам прехраната си, печеля хляба си; 3. калъп, пита; pain de cire пита восък; 4. пита (от кюспе); 5. в съчет. pain а cacheter тестена лепенка (за писма); arbre а pain бот. хлебно дърво; 6. нар. удар, плесница. Ќ avoir du pain sur la planche предстои ми много работа; manger son pain blanc le premier изпаднал съм в сиромашия, след като съм бил богат; le pain quotidien насъщният хляб; être bon comme du pain много добър човек; long comme un jour sans pain много дълго, продължително; avoir son pain cuit имам резерви; manger de plus d'un pain обичам разнообразието, удоволствията; rompre le pain avec qqn. деля по братски; emprunter (prendre) un pain sur la fournée имам дете, без да съм женена; зачевам преди да се оженя; c'est pain bénit pour lui заслужава си го; pour une bouchée de pain много евтино; se vendre comme des petits pains разпродавам се лесно. -
20 restriction
f. (bas lat. restrictio) 1. ограничаване, стесняване; 2. ограничение; restrictions budgétaires бюджетни ограничения, намалявания на разходите; 3. уговорка, резерв; accepter avec restrictions приемам с уговорки, резерви. Ќ faire des restrictions изказвам съмнения, критики; sans restriction без ограничения; без задна мисъл. Ќ Ant. accroissement, augmentation.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
резерви́ст — резервист … Русское словесное ударение
резерви́рование — резервирование … Русское словесное ударение
резерви́рованный — резервированный, ан, ана, ано, аны … Русское словесное ударение
резерви́ровать(ся) — резервировать(ся), вирую, вируешь, вирует(ся) … Русское словесное ударение
резерви підвищення продуктивності праці — невикористані можливості економії затрат праці (як живої, так і уречевленої), які виникають унаслідок дії тих чи інших чинників (удосконалення техніки, технології, організації виробництва і праці тощо). Рівень продуктивності праці залежить від… … Термінологічний словник з економіки праці
резерви́ст — а, м. В армиях некоторых государств: военнообязанный резерва (в 4 знач.), резервных войск. Каждый день господин Ямадзаки с восторгом читал о подвигах солдат и резервистов. Диковский, Госпожа Слива … Малый академический словарь
резерви́рование — я, ср. Действие по знач. глаг. резервировать … Малый академический словарь
резерви́ровать — рую, руешь; сов. и несов., перех. (несов. также зарезервировать). Сохранить (сохранять) в качестве резерва (во 2 знач.) … Малый академический словарь
резерви́роваться — руется; несов. страд. к резервировать … Малый академический словарь
бюджетні резерви — заздалегідь відокремлена частина бюджетних коштів, призначена для фінансування невідкладних витрат, що не могли бути передбачені під час затвердження бюджету … Словник бюджетної термінології
резервист — резервист, резервисты, резервиста, резервистов, резервисту, резервистам, резервиста, резервистов, резервистом, резервистами, резервисте, резервистах (Источник: «Полная акцентуированная парадигма по А. А. Зализняку») … Формы слов
