-
1 clock
{klak}
I. 1. часовник (стенен, за маса. градски), eight-day CLOCK часовник, който се навива веднъж седмично
it's one o'clock, it is one by the CLOCK часът e един
like a CLOCK точно, прецизно, като часовник
to pot/set/tum the CLOCK back връщам часовник назад, прен. връщам назад колелото на историята
to work against the CLOCK работя бързо. за да свърша нещо в рамките на определено време
to beat the CLOCK свършвам нещо, преди да изтече определеното време
to work round the CLOCK/the CLOCK round работя денонощно без прекъсване (за магазин, ресторант и пр.)
работя 12 часа без прекъсване
to watch the CLOCK поглеждам с нетърпение кога ще свърши работното време
to run out/to kill the CLOCK ам. en. бавя умишлено играта
like one o'clock гладко като по вода, прекрасно, отлично
to find/know what o'clock it is разбирам/знам как стоят работите, ачигъоз съм
2. измервателен уред с циферблат, разг. скоростомер, одомер, секундомер, таксиметър
at CLOCK отблизо, от близко разстояние
3. si. лице
4. бот. мъхната семенна главичка на глухарче
II. 1. отбелязвам време със секундомер
2. отбелязвам/постигам време/скорост и пр. (и с up)
3. to CLOCK in, on/out, off отбелязвам чрез часовников механизъм времето на влизане/излизане от работа (на работница във фабрики и пр.)
4. si. удрям, цапардосвам
III. n багет на чорап* * *{klak} и 1. часовник (стенен, за маса. градски), eight-day clock ча(2) v 1. отбелязвам време със секундомер; 2. отбелязвам/пост{3} n багет на чорап.* * *часовник;* * *1. at clock отблизо, от близко разстояние 2. i. часовник (стенен, за маса. градски), eight-day clock часовник, който се навива веднъж седмично 3. ii. отбелязвам време със секундомер 4. iii. n багет на чорап 5. it's one o'clock, it is one by the clock часът e един 6. like a clock точно, прецизно, като часовник 7. like one o'clock гладко като по вода, прекрасно, отлично 8. si. лице 9. si. удрям, цапардосвам 10. to beat the clock свършвам нещо, преди да изтече определеното време 11. to clock in, on/out, off отбелязвам чрез часовников механизъм времето на влизане/излизане от работа (на работница във фабрики и пр.) 12. to find/know what o'clock it is разбирам/знам как стоят работите, ачигъоз съм 13. to pot/set/tum the clock back връщам часовник назад, прен. връщам назад колелото на историята 14. to run out/to kill the clock ам. en. бавя умишлено играта 15. to watch the clock поглеждам с нетърпение кога ще свърши работното време 16. to work against the clock работя бързо. за да свърша нещо в рамките на определено време 17. to work round the clock/the clock round работя денонощно без прекъсване (за магазин, ресторант и пр.) 18. бот. мъхната семенна главичка на глухарче 19. измервателен уред с циферблат, разг. скоростомер, одомер, секундомер, таксиметър 20. отбелязвам/постигам време/скорост и пр. (и с up) 21. работя 12 часа без прекъсване* * *clock[klɔk] I. n 1. часовник (стенен, за маса, градски и пр., но не ръчен и джобен); grandfather('s) \clock голям часовник, който стои на пода; grandmother \clock по-малък часовник, който стои на пода; Dutch \clock, cuckoo-\clock часовник с кукувица; eight-day \clock часовник, който се навива веднъж в седмицата; master-\clock хронометър; time-\clock часовник, който отбелязва определени часове (на влизане и излизане от работа); it is one o'\clock часът е един; it is one by the \clock часовникът показва един (часа); by the \clock по часовника; round the \clock 24 часа, денонощно; like a \clock като часовник, точно, прецизно; to find ( know) what o'\clock it is разбирам (знам) как стоят работите; to work against the \clock надпреварвам се с времето; to put ( set, turn) back the \clock преча на развитието, опитвам се да върна колелото на историята; beat the \clock свършвам предсрочно; to watch the \clock гледам си часовника, нямам търпение да свърша (с нещо досадно); 2. мъхната семенна главичка на глухарче (и dandelion \clock); 3. sl лице; 4. авт. спидометър; километраж; II. v 1. засичам време, отчитам; отчитам мили; my car has \clocked up 50 000 miles колата ми е навъртяла 50 000 мили; 2. сп. постигам (време, резултат); 3. разг. виждам, забелязвам; 4. sl удрям, фрасвам; III.[klɔk] n (pl често clox) багет (бродерия на дамски чорап); openwork \clock ажурен багет. -
2 sbrigàre
1. v работя бързо, свършвам бързо; 2. v rifl sbrigàresi справям се бързо: mi sbrigo in due minuti ще се оправя за две минути; sbrigatevi! побързайте!; ci siamo sbrigati presto свършихме бързо. -
3 sbrigare
-
4 mano1
1. f 1) ръка; mano1 derecha (diestra) дясна ръка; mano1 izquierda (siniestra, zoca, zurda) лява ръка; a mano1 на ръка, ръчно; mano1 a mano1 а) ръка за ръка; б) един на един; 2) преден крак на животно; 3) хобот на слон; 4) чукало (на хаван); 5) прен. ловкост, умение; 6) покровителство; 7) сила, власт, авторитет; 8) слой (боя и др.); 9) снопче хартия; 10) партия, ръка (в игра); 11) мъмрене, забележка; 12) страна, направление (на улично движение и др.); 13) Амер. авантюра, риск; 14) прен. много полезен човек, сътрудник; 15) лов. всяка от обиколките при търсене на плячката; 16) прен. брой на лицата, събрани заедно с някаква цел; 17) прен. средство за постигане на нещо; 18) прен. лице, което върши нещо (по-често pl); en buenas mano1s està el niño детето е в добри ръце; 19) Амер. чепка банани; 20) Ч. четири еднакви предмета (в Еквадор те са 6; в останалите страни на Лат. Америка броят се мени); 21) спорт. докосване на топката с ръка от футболист; 22) муз. нотна стълбица; mano1 blanda прен. липса на строгост в управлението, властта; mano1 de gato прен., разг. а) мекота, нежност на кожата; б) прен. поправка, направена от човек, по-умел от автора; в) пухче, четчица за пудра; mano1 de hierro, mano1 dura прен. желязна, твърда ръка; mano1 derecha прен. много полезен човек, дясна ръка на някого; a dos mano1s прен., разг. от все сърце; a la mano1 а) много лесно нещо; б) подръка; a mano1 abierta прен. свободно; caerse una cosa de las mano1s прен., разг. омръзнало ми е нещо, дотяга ми; cambiar de mano1s прен. минавам в чужди ръце; corto de mano1s прен. невежа, неекспедитивен в работата си; darse a mano1s прен. предавам се в ръцете; de la mano1 y pluma прен. автограф; deshacerse una cosa entre las mano1s прен. изтича през пръстите; echar mano1 a la bolsa вадя пари; estrechar a uno la mano1 ръкувам се, стискам ръка някому; frotarse uno las mano1s прен., разг. потривам доволно (злобно) ръце; lavarse uno las mano1s прен. снемам вината от себе си, измивам си ръцете; listo de mano1s прен., разг. умел джебчия; mano1s blancas no ofenden proverb женските обиди не накърняват мъжкото достойнство; menear uno las mano1s прен., разг. а) водя борба, карам се с някого; б) работя бързо и лесно, ръцете ми хвърчат; pasar la mano1 por el cerro (el lomo) прен., разг. хваля, лаская; señalado de la mano1 de Dios разг. белязан (с дефект) от Господа; si a mano1 viene може би, вероятно, случайно; tener mano1 en una cosa разг. имам пръст в нещо; untar la(s) mano1(s) a uno разг. давам подкуп; debajo de la mano1; por debajo de la mano1 скришом, крадешком; mano1 de obra а) работна ръка, работна сила; б) ново (за покупка); de segunda mano1 а) от втора ръка; б) употребяван; tener mano1 ръководя, управлявам; dar de mano1 прен. а) прекратявам работа; б) изоставям някого; dar de mano1s падам ничком; estar mano1 sobre mano1 бездействам, безделнича; sentar la mano1 прен. отнасям се сурово, бия; con mano1 pesada строго, жестоко; con franca (larga) mano1 с щедра ръка; dejar de la mano1 прен. оставям, зарязвам нещо; llegar a la mano1s прен. пада ми в ръчичките; карам се, бия се с някого; traer entre mano1s занимавам се с нещо; untar la mano1 разг. давам подкуп; 2. m карт. ръка, право на пръв ход. -
5 work
{wə:k}
I. 1. работа, труд
to be at WORK на работа съм, работя, в действие съм
forces at WORK действуващи/движещи сили
there is some secret influence at WORK тук действува/има някакво скрито влияние
to be kept hard at WORK имам много работа
he is hard at WORK writing той усилено пишe
to get/set to WORK заемам се/залавям се за/започвам работа
to set someone to WORK карам някого да работи, намирам му работа
I don't know how to set/go about my WORK не зная как да започна/подхвана работата си
out of WORK безработен
in regular WORK на редовна/постоянна работа
in and out WORK непостоянна работа
thirsty/dry WORK уморителна работа (която me кара да ожaдняваш)
warm WORK напрeгната/опасна работа, ожесточено сражение
a WORK of time дълга/продължителна работа
to make hard WORK of something правя нещо да изглежда птрудно, отколкото е
to make good WORK of something добре се справям с нещо
to make short WORK of something свършвам бързо/виждам бързо сметка на нещо
day's WORK (едно) дневна/всекидневна работа
it's all in the day's WORK това е нещо обикновено/всекидневно
you did a good day's WORK when you bought that house добра работа свърши/добре направи, като купи тази къща
2. работа, ръкоделие, бродерия, плетиво
3. работа, труд, съчинение, произведение, творба, творчество
the WORKs of събраните съчинения/произведения/трудове на
a WORK of art произведение на изкуството
a WORK of genius гениално произведение
4. дело, деяние
good WORKs добри дела/постъпки
dirty WORKs подлости, низости, мръсни дела
5. физ. работа
6. въздействие, ефект
the drug has done its WORK лекарството подействува
7. pl строежи
public WORKs обществени строежи
8. pl укрепления
9. pl механизъм (на часовник и пр.)
to give someone the WORKs прен. давам/казвам на някого всичко, убивам някого
10. рl обик. с гл. в sing фабрика, завод
11. шег. вътрешни органи, стомах
12. ост. мина
13. изработен по някакъв начин предмет/ (част от) украса на предмет (от дърво, метал, камък и пр.)
bright WORK полирани метални части
14. ост. изработка
II. 1. работя, занимавам се (at, on с, над, върху)
to WORK against time работя ускорено, мъча се да свърша навреме
2. изработвам
ушивам, бродирам (in c-за материала)
3. работя/функционирам правилно, действувам, движа се, вървя (за механизъм и пр.)
4. въздействувам, постигам/давам резултат, успявам (за средство, план и пр.)
it won't WORK! това няма да го бъде/да стане
5. кипя, ферментирам
6. движа се, проправям си път (обик. с наречие)
7. движа (се), свивам (се), гърча (се)
his features were WORKing convulsively лицето му се свиваше конвулсивно
he WORKed his jaws той движеше челюстите си
8. карам да работи
to WORK oneself to death съсипвам се/изтрепвам се от работа
to WORK one's men too hard карам хората си да работят прeкалено много, преуморявам ги
9. ръководя, управлявам, контролирам, стопанисвам (машина, къща и пр.)
10. експлоатирам (мина и пр.), обработвам (земя и пр.), върша определена работа (агитация и пр.) в даден район
11. смятам, пресмятам, решавам (задача)
12. меся, омесвам, кова, изковавам, мачкам
13. преработвам
оформям (into в)
14. вмъквам, вмествам (пасаж и пр.) (into в)
15. донасям, докарвам, причинявам, създавам
to WORK someone's ruin погубвам/съсипвам някого
16. правя, върша, извършвам (чудеса и пр.)
I'll WORK it (if I can) sl. всякак ще го направя/постигна (стига да мога)
17. получавам срещу/откупвам с работа
to WORK one's passage on a ship отработвам си билета/пътуването с кораб
to WORK one's way through college работя, за да се издържам в университета
18. придвижвам се, докарвам се (до някакво положение, състояние)
the rain had WORKed through the roof дъждът постепенно беше проникнал през покрива
the nut WORKed itself loose гайката се разхлаби от само себе си
to WORK oneself into a rage постепенно се докарвам до състояние на ярост, навивам се
work away работя без прекъсване, продължавам да работя
work down смъквам се/свличам се постепенно (за чорапи и пр.)
to WORK one's way down слизам/смъквам се внимателно/предпазливо, намалявам, оформям (чрез дялане и пр.)
work in вмъквам, вмествам (се), съгласувам (се), комбинирам (се), съвпадам, прониквам (за прах и пр.)* * *{wъ:k} n 1. работа; труд; to be at work на работа съм; работя; в де(2) {wъ:k} v (pt, рр и wrought {rъ:t}) 1. работя, занимавам се* * *функционирам; съчинение; труд; творба; трудов; творение; служа; произведение; работен; работа; работя;* * *1. 1 вмъквам, вмествам (пасаж и пр.) (into в) 2. 1 донасям, докарвам, причинявам, създавам 3. 1 изработен по някакъв начин предмет/ (част от) украса на предмет (от дърво, метал, камък и пр.) 4. 1 меся, омесвам, кова, изковавам, мачкам 5. 1 ост. изработка 6. 1 ост. мина 7. 1 получавам срещу/откупвам с работа 8. 1 правя, върша, извършвам (чудеса и пр.) 9. 1 преработвам 10. 1 придвижвам се, докарвам се (до някакво положение, състояние) 11. 1 смятам, пресмятам, решавам (задача) 12. 1 шег. вътрешни органи, стомах 13. a work of art произведение на изкуството 14. a work of genius гениално произведение 15. a work of time дълга/продължителна работа 16. bright work полирани метални части 17. day's work (едно) дневна/всекидневна работа 18. dirty works подлости, низости, мръсни дела 19. forces at work действуващи/движещи сили 20. good works добри дела/постъпки 21. he is hard at work writing той усилено пишe 22. he worked his jaws той движеше челюстите си 23. his features were working convulsively лицето му се свиваше конвулсивно 24. i don't know how to set/go about my work не зная как да започна/подхвана работата си 25. i'll work it (if i can) sl. всякак ще го направя/постигна (стига да мога) 26. i. работа, труд 27. ii. работя, занимавам се (at, on с, над, върху) 28. in and out work непостоянна работа 29. in regular work на редовна/постоянна работа 30. it won't work! това няма да го бъде/да стане 31. it's all in the day's work това е нещо обикновено/всекидневно 32. out of work безработен 33. pl механизъм (на часовник и пр.) 34. pl строежи 35. pl укрепления 36. public works обществени строежи 37. the drug has done its work лекарството подействува 38. the nut worked itself loose гайката се разхлаби от само себе си 39. the rain had worked through the roof дъждът постепенно беше проникнал през покрива 40. the works of събраните съчинения/произведения/трудове на 41. there is some secret influence at work тук действува/има някакво скрито влияние 42. thirsty/dry work уморителна работа (която me кара да ожaдняваш) 43. to be at work на работа съм, работя, в действие съм 44. to be kept hard at work имам много работа 45. to get/set to work заемам се/залавям се за/започвам работа 46. to give someone the works прен. давам/казвам на някого всичко, убивам някого 47. to make good work of something добре се справям с нещо 48. to make hard work of something правя нещо да изглежда птрудно, отколкото е 49. to make short work of something свършвам бързо/виждам бързо сметка на нещо 50. to set someone to work карам някого да работи, намирам му работа 51. to work against time работя ускорено, мъча се да свърша навреме 52. to work one's men too hard карам хората си да работят прeкалено много, преуморявам ги 53. to work one's passage on a ship отработвам си билета/пътуването с кораб 54. to work one's way down слизам/смъквам се внимателно/предпазливо, намалявам, оформям (чрез дялане и пр.) 55. to work one's way through college работя, за да се издържам в университета 56. to work oneself into a rage постепенно се докарвам до състояние на ярост, навивам се 57. to work oneself to death съсипвам се/изтрепвам се от работа 58. to work someone's ruin погубвам/съсипвам някого 59. warm work напрeгната/опасна работа, ожесточено сражение 60. work away работя без прекъсване, продължавам да работя 61. work down смъквам се/свличам се постепенно (за чорапи и пр.) 62. work in вмъквам, вмествам (се), съгласувам (се), комбинирам (се), съвпадам, прониквам (за прах и пр.) 63. you did a good day's work when you bought that house добра работа свърши/добре направи, като купи тази къща 64. въздействие, ефект 65. въздействувам, постигам/давам резултат, успявам (за средство, план и пр.) 66. движа (се), свивам (се), гърча (се) 67. движа се, проправям си път (обик. с наречие) 68. дело, деяние 69. експлоатирам (мина и пр.), обработвам (земя и пр.), върша определена работа (агитация и пр.) в даден район 70. изработвам 71. карам да работи 72. кипя, ферментирам 73. оформям (into в) 74. рl обик. с гл. в sing фабрика, завод 75. работа, ръкоделие, бродерия, плетиво 76. работа, труд, съчинение, произведение, творба, творчество 77. работя/функционирам правилно, действувам, движа се, вървя (за механизъм и пр.) 78. ръководя, управлявам, контролирам, стопанисвам (машина, къща и пр.) 79. ушивам, бродирам (in c-за материала) 80. физ. работа* * *work[wə:k] I. v ( worked, ост. wrought[rɔ:t]) 1. работя; занимавам се (on, at върху, над, с); to \work against time старая се да свърша работа в определен срок; to \work o.'s arse ( butt, tail) off sl съдирам се (скъсвам се) от работа; 2. работя, функционирам, действам; вървя, движа се (за механизъм и пр.); 3. (въз)действам, подействам; постигам (давам) резултат, успявам (за средство, план и пр.); it won't \work! това няма да стане; няма да тръгне (напр. за двигател)! 4. изработвам; ушивам, избродирам (in с; за материала); 5. движа се, проправям си ( път) (обикн. с наречия); we \worked ( our way) south through the forest ние си проправяхме път на юг през гората; 6. ферментирам, кипя; 7. движа (се), свивам (се), гърча (се); her mouth was \working in her sleep устата ѝ се движеше в съня ѝ; 8. карам да работи; he \works his men hard той яко пришпорва работниците си; 9. управлявам, карам (машина и пр.); to \work a lathe работя на струг; 10. експлоатирам ( мина); обработвам ( земя); върша определена работа (в даден район; напр. агитация); he \worked the clubs developing his comedy act той гастролираше из клубовете, доразвивайки комедийния си номер; 11. решавам ( задача); смятам; 12. меся, омесвам; мачкам; 13. преработвам ( into); 14. вмъквам ( into) (за пасаж и пр.); 15. донасям, докарвам, причинявам, създавам; to \work s.o.'s ruin докарвам някого до разорение, съсипвам някого; 16. правя, върша (чудеса и пр.); ост. правя ( впечатление); 17. получавам срещу работа; to \work o.'s passage on a ship плащам си билета на кораб с работа; to \work o.'s way through college работя, за да се издържам сам в университета; 18. докарвам до някакво състояние; to \work o.s. to death, to \work o.'s fingers to the bone съсипвам се (изтрепвам се) от работа; the rope \worked ( itself) loose въжето се отпусна (разхлаби); to \work s.o. into a frenzy довеждам някого до ярост; вбесявам някого; 19. sl изработвам; изигравам; изпързалвам; II. n 1. работа; труд; to be in ( out of) \work на работа съм (безработен съм); factory at \work действаща фабрика; the same trend is at \work in politics в политиката се наблюдава (действа) същата тенденция; we are kept hard at \work имаме много работа; he was hard at \work writing той усилено пишеше; to set to \work заемам се (залавям се) за работа; a piece of \work, разг. a job of \work работа, задача; a nice piece of \work he's done there добра работа е свършил (често ирон.); to make short ( light) \work of свършвам набързо, виждам сметката на; to have o.'s \work cut out (to do s.th.) много ми е трудна задачата, не ми е лесно (да направя нещо); а day's \work (едно)дневна работа, всекидневна работа; it's all in the day's \work това е нещо обикновено (всекидневно); you did a good day's \work when you bought the house добре направихте, че купихте тази къща; thirsty ( dry) \work работа, която те кара да ожадняваш; collar ( spade, uphill) \work тежка (черна) работа; rush \work бърза (спешна, напрегната) работа; warm \work напрегната или опасна работа; ожесточено сражение; 2. работа, ръкоделие; бродерия; плетиво; 3. работа, съчинение, произведение; творба; творение; творчество; the \works of събраните съчинения (произведения) на; a \work of art произведение на изкуството; a \work of genius гениално произведение; 4. дело; деяние (и библ.); good \works добри дела; dirty \work подлост, низост, мръсотия; 5. физ. работа; 6. въздействие, ефект; the drug has done its \work лекарството подейства; 7. pl строежи; clerk of the \works инспектор по строежите; public \works обществени сгради; 8. pl воен. укрепления; 9. pl механизъм (на часовник и пр.); съоръжения, инсталация; 10. pl ( често = sing) фабрика, завод; steel \works стоманолеярна; 11. разг., шег. вътрешни органи; вътрешности; стомах; 12. ост. мина; 13. (в съчет.) изделие; needle\work бродерия; шевица; fancy \work бродерия; silver \work сребърни изделия; bright\work полирани части; 14. ост. изработка; • the ( whole) \works и всичко останало (при изброяване); a nasty piece of \work разг. гадняр, копеле; to be in the \works ам. в процес на подготовка, предстоящ (да бъде пуснат в експлоатация); to throw a spanner in the \works слагам прът в колелата, спъвам; осуетявам ( планове); to give s.o. the \works ам. разг. 1) подлагам (някого) на пълната серия от процедури (напр. за козметик, фризьор и пр.); 2) отнасям се грубо с някого; експлоатирам някого; to gum up the \works обърквам цялата работа; 15. attr работен; (предназначен) за работа; \work clothes работно облекло; a \work permit разрешително за работа. -
6 steam
{sti:m}
I. 1. пара, изпарение, прен. разг. енергия, сила
live/exhaust/wet/dry STEAM прясна/отработена/влажна/суха пара
under STEAM, with STEAM up под пара
with full/all one's STEAM on под пълна пара, много бързо
to get up/raise STEAM усилвам парата, прен. ускорявам вървежа си, тръгвам по-бързо
вдигам пaра, гневя се
to let off STEAM пускам пара, прен. намирам отдушник за/давам воля на чувствата си, намалявам напрежението
to run out of STEAM прен. изчерпвам се, загубвам силата/ентусиазма си
under one's own STEAM прен. без чужда помощ/подтик, със собствени сили
2. attr парен, работещ с пара
II. 1. пускам пара, издигам се във вид на пара
to STEAM away изпарявам се, извирам
2. движа се/работя с пара, пътувам, плувам
the train STEAMed into the station влакът навлезе в района на гарата
the ship STEAMd away параходът се отдалечи
3. разг. работя енергично, напредвам бързо, пердаша (ahead, away)
4. готвя/задушавам на пара
5. паря, запарвам, попарвам
6. изчиствам с пара (дрехи)
7. издавам/изпущам пара (за животно)
8. to STEAM up запотявам се от пара (за прозорци и пр.)
to be/get all STEAMed up прен. разг. разгорещявам се, кипвам* * *{sti:m} n 1. пара, изпарение; прен. разг. енергия, сила; live/e(2) {sti:m} v 1. пускам пара; издигам се във вид на пара; to steam* * *парен; пара; попарвам; запарвам;* * *1. attr парен, работещ с пара 2. i. пара, изпарение, прен. разг. енергия, сила 3. ii. пускам пара, издигам се във вид на пара 4. live/exhaust/wet/dry steam прясна/отработена/влажна/суха пара 5. the ship steamd away параходът се отдалечи 6. the train steamed into the station влакът навлезе в района на гарата 7. to be/get all steamed up прен. разг. разгорещявам се, кипвам 8. to get up/raise steam усилвам парата, прен. ускорявам вървежа си, тръгвам по-бързо 9. to let off steam пускам пара, прен. намирам отдушник за/давам воля на чувствата си, намалявам напрежението 10. to run out of steam прен. изчерпвам се, загубвам силата/ентусиазма си 11. to steam away изпарявам се, извирам 12. to steam up запотявам се от пара (за прозорци и пр.) 13. under one's own steam прен. без чужда помощ/подтик, със собствени сили 14. under steam, with steam up под пара 15. with full/all one's steam on под пълна пара, много бързо 16. вдигам пaра, гневя се 17. готвя/задушавам на пара 18. движа се/работя с пара, пътувам, плувам 19. издавам/изпущам пара (за животно) 20. изчиствам с пара (дрехи) 21. паря, запарвам, попарвам 22. разг. работя енергично, напредвам бързо, пердаша (ahead, away)* * *steam [sti:m] I. n 1. па́ра, омара, изпарение; прен., разг. енергия, сила; live ( exhaust, wet) \steam жива, прясна (отпадъчна, влажна) пара; under \steam, with\steam up под пара; with full (all o.'s) \steam on, full \steam a head под пълна пара; много бързо; under o.'s own \steam самостоятелно; собственоръчно, без чужда помощ; to get up ( raise) \steam усилвам парата; прен. ускорявам хода си, тръгвам по-бързо; to blow ( let) off \steam пускам пара; прен. търся отдушник (за чувствата си, изразходвам енергия); sl хваля се, дрънкам; to put ( pick up) on \steam усилвам парата; прен. ускорявам вървежа си, тръгвам по-бързо; to run out of \steam губя сили; 2. sl възторг, ентусиазъм; 3. attr парен, паров; 4. австр. sl евтино вино; II. v 1. пускам пара; издигам се във вид на пара; 2. движа се с пара; пътувам, плувам; we ( the vessel) \steamed down the river ние плувахме (корабът плуваше) по реката; the train \steamed into the station влакът влезе в района на гарата; the ship \steamed away корабът се отдалечи; 3. разг. работя енергично, напредвам много, "пердаша" ( ahead, away); 4. сготвям на пара; 5. паря, запарвам, напарвам, попарвам; to \steam open отварям ( плик) на пара; 6. изпускам пара (за животно); -
7 time
{taim}
I. 1. време, час, удобен момент
the TIME of day времето, часът, положението на нещата
to give/pass the TIME of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с)
there is no TIME like the present cera e моментът, не отлагай за утре
at this TIME of day сега, по това време
all the TIME през всичкото време, винаги
TIME to come бъдеще (то)
it will be TIME enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно
what is the TIME? колко e часът? at one TIME по едно време (в миналото)
at any TIME, at all TIMEs във/по всяко време
at no TIME никога
at no sort of TIME по никое време
at the TIME навремето, по онова време, тогава
at the same TIME в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак
at TIMEs понякога, навремени
at different TIMEs различно, в различни случаи
ahead of/before TIME по-рано, преждевременно, предсрочно
against TIME с пълна скорост/пара, за печелене на време
behind TIME не навреме, със закъснение
between TIMEs в промеждутъците, от време на време
for a TIME за известно време
for a short TIME за кратко, за малко
for some TIME за известно време
for some TIME (past) now от известно време насам
for the TIME being временно, сега-засега
from that TIME (on) оттогава нататък
from this TIME on отсега нататък
in (good) TIME навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време
all in good TIME на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето
in a short TIME в кратко време, скоро
in (less than) no TIME много бързо, в миг, за нула време
2. период, време
she ran the distance in record TIME тя пробяга разстоянието за рекордно време
at my TIME of life на моите години/възраст
3. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.)
he is serving his TIME той излежава присъдата си, той кара войниклъка си
she is far on in her TIME тя e в напреднала бременност
she is near her TIME тя скоро ще ражда
(it's) about TIME време e вече
it is TIME for me to go време e да вървя
it is high TIME крайно време e (for за, to с inf да)
in a week's TIME за/в (срок от) една седмица
TIME is short няма много време
TIME is up времето мина/изтече
to sell TIME рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр.
it will last our TIME ще изтрае, докато сме живи
4. често рl епоха, период, време, времена
hard TIMEs трудно време, усилни години
modern TIMEs съвременната епоха
in ancient TIMEs в древни времена
from/since TIME (s) immemorial/TIME out of mind открай време, от памтивека
before/ahead of one's TIME s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си
behind one's TIME/the TIMEs изостанал от времето си
to have the TIME of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много
those were TIMEs това беше живот! какво време беше тогава
5. път, случай
another TIME друг път
at one TIME or another все някога, при един или друг случай
two/three at a TIME по двама/трима наведнъж/на един път
many a TIME много пъти
three TIMEs running три пъти наред
TIMEs out of number безброй пъти
TIME and (TIME) again неведнъж, много пъти, отново и отново
TIME after TIME пак и пак, хиляди пъти
not till next TIME няма вече (да правя така) (да не вярваш)
6. мат. път
six TIMEs five is/are thirty шест по пет e тридесет
the TIMEs sign знакът за умножение х
7. муз. темпo, такт
to beat/keep TIME тактувам, давам такт
to keep TIME вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт
in TIME ритмично, в такт
out of TIME неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка
in/out of TIME в/не в крак
за часовник to keep good/bad TIME вървя точно/неточно
to lose/gain TIME оставам назад/избързвам
8. работно време, заплащане за изработено време
to work/to be on full TIME имам пълно работно време
to be on short/part TIME работя при непълна заетост, частично безработен съм
to pick up one's TIME получавам възнаграждение за изработено време
TIME and a half надница и половина
double TIME двойно възнаграждение
to play for TIME мъча се да печеля време
to talk against TIME говоря, за да печеля време
II. 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето
you must TIME your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си
your remark was not well TIMEd лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна
2. определямвреме/срок за
the train TIMEd to leave at 6.30 влакът, заминаващ по разписание в 6.30
3. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.)
4. регулирам, отмервам
5. ряд. тактувам
6. to TIME with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с* * *{taim} n 1. време; час, удобен момент; the time of day времето, час(2) {taim} v 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато т* * *час; срок; такт; темпо; темп; отмервам; период; време; път; засичам;* * *1. (it's) about time време e вече 2. against time с пълна скорост/пара, за печелене на време 3. ahead of/before time по-рано, преждевременно, предсрочно 4. all in good time на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето 5. all the time през всичкото време, винаги 6. another time друг път 7. at any time, at all times във/по всяко време 8. at different times различно, в различни случаи 9. at my time of life на моите години/възраст 10. at no sort of time по никое време 11. at no time никога 12. at one time or another все някога, при един или друг случай 13. at the same time в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак 14. at the time навремето, по онова време, тогава 15. at this time of day сега, по това време 16. at times понякога, навремени 17. before/ahead of one's time s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си 18. behind one's time/the times изостанал от времето си 19. behind time не навреме, със закъснение 20. between times в промеждутъците, от време на време 21. double time двойно възнаграждение 22. for a short time за кратко, за малко 23. for a time за известно време 24. for some time (past) now от известно време насам 25. for some time за известно време 26. for the time being временно, сега-засега 27. from that time (on) оттогава нататък 28. from this time on отсега нататък 29. from/since time (s) immemorial/time out of mind открай време, от памтивека 30. hard times трудно време, усилни години 31. he is serving his time той излежава присъдата си, той кара войниклъка си 32. i. време, час, удобен момент 33. ii. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето 34. in (good) time навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време 35. in (less than) no time много бързо, в миг, за нула време 36. in a short time в кратко време, скоро 37. in a week's time за/в (срок от) една седмица 38. in ancient times в древни времена 39. in time ритмично, в такт 40. in/out of time в/не в крак 41. it is high time крайно време e (for за, to с inf да) 42. it is time for me to go време e да вървя 43. it will be time enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно 44. it will last our time ще изтрае, докато сме живи 45. many a time много пъти 46. modern times съвременната епоха 47. not till next time няма вече (да правя така) (да не вярваш) 48. out of time неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка 49. she is far on in her time тя e в напреднала бременност 50. she is near her time тя скоро ще ражда 51. she ran the distance in record time тя пробяга разстоянието за рекордно време 52. six times five is/are thirty шест по пет e тридесет 53. the time of day времето, часът, положението на нещата 54. the times sign знакът за умножение х 55. the train timed to leave at 30 влакът, заминаващ по разписание в 30 56. there is no time like the present cera e моментът, не отлагай за утре 57. those were times това беше живот! какво време беше тогава 58. three times running три пъти наред 59. time after time пак и пак, хиляди пъти 60. time and (time) again неведнъж, много пъти, отново и отново 61. time and a half надница и половина 62. time is short няма много време 63. time is up времето мина/изтече 64. time to come бъдеще (то) 65. times out of number безброй пъти 66. to be on short/part time работя при непълна заетост, частично безработен съм 67. to beat/keep time тактувам, давам такт 68. to give/pass the time of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с) 69. to have the time of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много 70. to keep time вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт 71. to lose/gain time оставам назад/избързвам 72. to pick up one's time получавам възнаграждение за изработено време 73. to play for time мъча се да печеля време 74. to sell time рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр 75. to talk against time говоря, за да печеля време 76. to time with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с 77. to work/to be on full time имам пълно работно време 78. two/three at a time по двама/трима наведнъж/на един път 79. what is the time? колко e часът? at one time по едно време (в миналото) 80. you must time your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си 81. your remark was not well timed лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна 82. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.) 83. за часовник to keep good/bad time вървя точно/неточно 84. мат. път 85. муз. темпo, такт 86. определямвреме/срок за 87. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.) 88. период, време 89. път, случай 90. работно време, заплащане за изработено време 91. регулирам, отмервам 92. ряд. тактувам 93. често рl епоха, период, време, времена* * *time [taim] I. n 1. време; час, (удобен) момент; mean \time средно време; Greenwich mean \time часът по Гринуич; summer \time (light-saving \time) лятно часово време (с изместване на часовника 1 час напред); International Atomic T. международно атомно време; Eastern European T. ( abbr EET) източноевропейско време, часови пояс; Central European T. (abbr CET) централноевропейско време; Western European T. (abbr WET) западноевропейско време; Eastern Standard T. (abbr EST) Нюйоркско време (часови пояс, обхващащ източното крайбрежие на САЩ); \time budget survey наблюдение върху разпределение на времето; \time provisions in contracts договорни положения относно срокове; correct \time точно време; dinner \time време за обед, вечеря; the \timeof the day времето, часът; положението (на нещата); to pass the \time of the day здрависвам се, разменям поздрав ( with), поздравявам (to); (so) that's the \time of the \time! разг. такива (ми ти) работи; така значи! това ли било! ясно! \time of the year годишно време; сезон; a long \time дълго време; all the \time през всичкото време; винаги; half the \time половината време; много често, почти винаги; \time to come бъдеще(то); it will be \time enough ще бъде достатъчно рано, ще има време; what \time? поет. кога? to ask the \time питам колко е часът; what is the \time? колко е часът? at a ( one) \time по едно време; at any \time, at all \times във (по) всяко време; at no \time никога; at no sort of \time по никое време; at the \time навремето, по онова време, тогава; at the same \time в едно и също (същото) време, едновременно; въпреки това; все пак; at \times понякога; at different \times различно; ahead of ( before) \time по-рано; behind \time със закъснение, ненавреме; between \times в промеждутъците, от време на време; for a \time за известно време; for a short \time за малко (кратко) време; for some \time за известно (някое) време; for some \time ( past) now от известно време насам; for the \time being (сега) засега; from that \time оттогава (нататък); from this \time отсега (нататък); in \time 1) навреме; 2) с течение на времето; 3) след известно време; in good \time точно навреме, своевременно; all in good \time всяко нещо с времето си; когато трябва, отрано; когато му дойде времето; in a short \time за малко време, скоро; in no \time без време; за много малко време, много бързо, в миг, докато се усети човек; in the course of \time с течение на времето; on \time ам. навреме; once upon a \time едно време; out of \time ам. твърде късно; some \time or other някога; to be in \time for идвам навреме за; to buy \time купувам ефирно време (в телевизията, радиото); to bide ( watch) o.'s \time изчаквам удобен момент, чакам да ми дойде времето; to have \time on o.'s hands разполагам с достатъчно (имам много свободно) време; to kill \time убивам времето си; to make \time наваксвам загубено време; to take o.'s \time не бързам, не си давам зор; пипкам се; мая се; a \time will come when ще дойде време, когато; his \time has come времето му дойде, часът му удари; the \time is ripe дошло е време ( for); \time presses няма време за губене, работата не търпи отлагане; that will take \time за това трябва (това ще отнеме) време; 2. период; summer-\time лято; at my \time of life на моите години; in my \time по мое време, когато бях млад; 3. време, срок; it is \time време е; ( it's) about \time време е вече; it is high \time крайно време е (for; to c inf); in a week's ( month's etc) \time за една седмица (месец и пр.); \time is short няма много време; \time is up времето мина (изтече); сп. време; to serve o.'s \time карам си стажа (войниклъка); излежавам си присъдата (sl u he is doing \time); she is far on in her \time тя е в напреднала бременност; she is near her \time времето ѝ е наближило, ще ражда скоро; to fix a \time определям срок; it will last our \time ще умрем, без да видим нещо друго; 4. (често pl) епоха, период; време, времена; the good old \times доброто старо време; hard \times усилни години; тежки времена; modern \times съвременна епоха; in ancient \times в древни времена; in those \times в ония времена; from ( since) \time(s) immemorial, \time out of mind открай време, от памтивека, от много отдавна, от незапомнени времена; before ( ahead of) o.'s \time(s) преди своето време; твърде рано; изпреварил времето си, напредничав (и before the \times); behind o.'s \time (the \times) останал назад от времето си, изостанал, закъснял, откъснат от живота; to have the \time of o.'s life разг. прекарвам чудесно; those were \times! какъв живот се живееше тогава! 5. път, случай; another \time друг път; at one \time or another при един или друг случай; last ( next, this) \time миналият (другият, тоя) път; the \time before last предпоследният път; every ( each) \time всеки път (когато); at a \time по един; many a \time много пъти, често; at different \times на няколко пъти; seven \times running седем пъти под ред; \times out of number безброй пъти; six \times five is thirty шест по пет прави тридесет; ten \times easier ( as easy) десет пъти по-лесно; \time after \time пак и пак, повторно, колко пъти, безброй пъти; \time and again наведнъж, отново и отново; I won't do that again... not till next \time няма вече (да правя така)... да не вярваш; 6. муз. темп; такт; to beat ( keep) \time тактувам, давам такт; to keep \time спазвам такт; to keep good ( bad) \time точен (неточен) съм (за часовник); to lose \time оставам назад (за часовник); in \time ритмичен, в такт ( with); out of \time неритмичен, не в такт ( with); to mark \time тъпча на място; изчаквам, ослушвам се преди да предприема нещо; 7. работно време; to work ( to be on) full \time работя на пълен работен ден; to be on part ( short) \time работя при непълна заетост; • in jig \time разг. много бързо, мигновено; in o.'s own \time 1) в извънработно време; 2) със своя си темп; against \time с цел да се свърши навреме; за печелене време; за подобряване на установен рекорд, с най-голяма възможна бързина, лудешки; to make a \time over s.th. разг. безпокоя се, суетя се, реагирам шумно; to talk against \time говоря в границите на определеното време; говоря, за да печеля време; to play ( stall) for \time мъча се да печеля време, протакам, бавя; to work against \time работя с ускорени темпове, мъча се да свърша навреме; to have a \time (a hard \time, разг. no end of a \time) с мъка успявам да, едва смогвам да (с ger или inf); to have a rough \time живея зле, търпя лишения, тегля; what a \time you will have какви неприятности ще си имаш! there is no \time like the present не изпускай момента; днеска има, утре няма; big \time ам. страшно много, с пълна пара, в голяма степен; to hit the big \time постигам голям успех; to live (be) on borrowed \time живея живот назаем, не ми остава много; (so) that's the \time of it! разг. така значи! (значи) такива ми ти работи! II. v 1. избирам подходящ момент за, върша (нещо), когато трябва; съобразявам с времето; a well \timed remark ( blow) забележка (удар) точно в подходящ момент; 2. определям време (срок) за; the train is \timed to leave at 8 влакът тръгва по разписание в 8 часа; to \time the minute пресмятам (разчитам) до минута; 3. отбелязвам (записвам, установявам) времето на (надбягване и пр.); 4. рядко тактувам; 5. регулирам; 6.: to \time with съвпадам, отговарям на (по време); хармонирам с; 7. синхронизирам. -
8 whip
{wip}
I. 1. камшик, бич, пръчка
2. удар с камшик, шибване
3. кочияш
4. парл. партиен организатор на парламентарна група, съобщение на организатора на парламентарна група за задължително присъствие на заседание
three-line WHIP подчертано с три черти спешно съобщение за задължително присъствие на заседание
5. WHIP-round събиране на помощи за пострадали
6. тел за разбиване на яйца и пр
7. крем с бит каймак/белтък
8. паричен дял
9. whipper-in
10. крило на вятърна мелница
11. тех. рудан
WHIP and spur много спешно
II. 1. бия с пръчка, шибам с камшик
to WHIP a stream хвърлям въдица, ловя риба с въдица
2. разбивам яйца, сметана и пр
3. префучавам
4. sl. бия, побеждавам
5. правя нещо с бързо/рязко движение
he WHIP ped round the corner and disappeared той сви бързо зад ъгъла и изчезна
6. поддържам дисциплината, сплотявам (партия и пр.)
7. ругая, наругавам, нарязвам
8. шибам (пумпал) с камшик
9. обшивам, подшивам, почиствам (шев)
10. навивам, намотавам с канап/връв
11. плющя (за платна и пр.)
12. мор. вдигам платно с макара/скрипец
to WHIP the cat правя дребни икономии, работя по къщите като шивачка, погаждам лош номер, правя груба шега, мързелувам
whip away грабвам, дръпвам бързо, избягвам, офейквам
whip back отплесвам се назад (за клон и пр.)
whip in лов. събирам (кучетата), събирам/свиквам набързо, свиквам (членове на партия) за бързи действия, влизам бързо
whip off смъквам/махам/събличам и пр. бързо, грабвам, отнасям, отмъквам, отвеждам бързо, изчезвам бързо, избягвам, лов. пъдя (кучетата), откарвам/разгонвам с камшик, разг. гаврътвам (питие)
whip on подгонвам, карам да бърза/да работи бързо, прен. пришпорвам
whip out изваждам, измъквам, издърпвам (нож и пр.), изтръгвам с бой (признание и пр.)
to WHIP the faults out of a child оправям дете с бой, излизам/избягвам бързо, изричам бързо/рязко
whip round обръщам се/завъртам се рязко
събирам пари/помощи, пускам подписка (for за)
whip together събирам набързо, натъкмявам
whip up подкарвам (кон), грабвам, възбуждам интерес у, привличам (публика), раздвижвам, разпалвам, грабвам (оръжие), събирам, набирам (средства, подкрепа и пр.), разбивам (яйца и пр.), направям на бърза ръка (ядене и пр.)* * *{wip} n 1. камшик; бич; пръчка; 2. удар с камшик, шибване; 3. ко(2) {wip} v (-pp-) 1. бия с пръчка, шибам с камшик; to whip a strea* * *камшик;* * *1. 1 мор. вдигам платно с макара/скрипец 2. 1 плющя (за платна и пр.) 3. 1 тех. рудан 4. he whip ped round the corner and disappeared той сви бързо зад ъгъла и изчезна 5. i. камшик, бич, пръчка 6. ii. бия с пръчка, шибам с камшик 7. sl. бия, побеждавам 8. three-line whip подчертано с три черти спешно съобщение за задължително присъствие на заседание 9. to whip a stream хвърлям въдица, ловя риба с въдица 10. to whip the cat правя дребни икономии, работя по къщите като шивачка, погаждам лош номер, правя груба шега, мързелувам 11. to whip the faults out of a child оправям дете с бой, излизам/избягвам бързо, изричам бързо/рязко 12. whip and spur много спешно 13. whip away грабвам, дръпвам бързо, избягвам, офейквам 14. whip back отплесвам се назад (за клон и пр.) 15. whip in лов. събирам (кучетата), събирам/свиквам набързо, свиквам (членове на партия) за бързи действия, влизам бързо 16. whip off смъквам/махам/събличам и пр. бързо, грабвам, отнасям, отмъквам, отвеждам бързо, изчезвам бързо, избягвам, лов. пъдя (кучетата), откарвам/разгонвам с камшик, разг. гаврътвам (питие) 17. whip on подгонвам, карам да бърза/да работи бързо, прен. пришпорвам 18. whip out изваждам, измъквам, издърпвам (нож и пр.), изтръгвам с бой (признание и пр.) 19. whip round обръщам се/завъртам се рязко 20. whip together събирам набързо, натъкмявам 21. whip up подкарвам (кон), грабвам, възбуждам интерес у, привличам (публика), раздвижвам, разпалвам, грабвам (оръжие), събирам, набирам (средства, подкрепа и пр.), разбивам (яйца и пр.), направям на бърза ръка (ядене и пр.) 22. whip-round събиране на помощи за пострадали 23. whipper-in 24. кочияш 25. крем с бит каймак/белтък 26. крило на вятърна мелница 27. навивам, намотавам с канап/връв 28. обшивам, подшивам, почиствам (шев) 29. паричен дял 30. парл. партиен организатор на парламентарна група, съобщение на организатора на парламентарна група за задължително присъствие на заседание 31. поддържам дисциплината, сплотявам (партия и пр.) 32. правя нещо с бързо/рязко движение 33. префучавам 34. разбивам яйца, сметана и пр 35. ругая, наругавам, нарязвам 36. събирам пари/помощи, пускам подписка (for за) 37. тел за разбиване на яйца и пр 38. удар с камшик, шибване 39. шибам (пумпал) с камшик* * *whip [wip] I. n 1. камшик, бич; to have ( hold) the \whip hand (аз) коля и беся (прен.), разпореждам се, държа нещата под свой контрол; to crack the \whip строг съм, държа изкъсо (подчинените си); a fair crack of the \whip шанс, възможност за изява; 2. кочияш; 3. партиен организатор (който следи за присъствието на парламентарна група); 4. съобщение (покана) на партийния организатор до членовете на парламентарната група за задължително присъствие на заседание; 5. кул. крем с бит каймак (белтък); 6. тел за разбиване на яйца; 7. тех. рудан; лебедка; 8. = whipper-in; • a \whip round събиране на помощи (за пострадали); II. v (- pp-) 1. шибам, бия (с камшик), бичувам; бия (с пръчка); the wind \whipped the surface of the sea вятърът шибаше морската повърхност; 2. разбивам (яйца и пр.); 3. префучавам; стрелвам се; шмугвам се ( into); изскачам ( out of); 4. sl бия, побеждавам; I know when I've been \whipped знам кога са ме победили; 5. подтиквам; тласкам; принуждавам; 6. обшивам, подшивам; почиствам ( шев); 7. навивам, омотавам (с канап, връв); 8. мор. плющя (за платна); 9. тех. повдигам с лебедка; 10. sl задигам, отмъквам; открадвам; -
9 hard
{ha:d}
I. 1. твърд, корав, втвърден
to become/get HARD втвърдявам се
2. здрав, як, кален
3. тежък, силен (за удар и пр.), труден, тежък, мъчен, усилен (за работа, времена и пр.), тежък, неотстъпчив (за харак тер)
this book is HARD reading тази книга мъчно се чете/е тежка
HARD case тежък случай (и прен.), закоравял престъпник
to learn something the HARD way научавам нещо без чужда помощ/от личен опит, изпитвам нещо на собствения си гръб
4. усърден, упорит, неуморен (за работник)
5. суров, строг, корав, безмилостен, безжалостен, неумолим, жесток
to be as HARD as flint сърцето ми е от камък, непреклонен/неотстъпчив съм
to be HARD on someone строг/безмилостен/взискателен съм към някого, съдя някого много строго
HARD fact жесток/груб/брутален/неоспорим факт
HARD look/expression студен/суров/изпитателен поглед/изражение
HARD feeling (s) озлобление, огорчеиме, неприязън
HARD words прен. тежки думи
HARD and fast строг, неотмeнен (за правило), строг (за разлика, дисциплина)
6. суров (за климат, сезон и пр.)
7. твърд, варовит (за вода)
8. рязък, ярък, крешящ (за цвят), рязък, остър, груб, металичен (за звук), рязко очертан (за сенки)
9. силен, спиртен (за питие)
10. фон. твърд, беззвучен
11. физ. проникващ (за радиация)
12. много вреден и водещ към пристрастяване (за наркотично средство)
13. висок, устойчив (за цена), стабилен, здрав, твърд (за валута)
HARD cash пари в брой. сухи пари, ам. звонкови пари
14. фот. контрастен
15. текст, камгарен
16. окончателен, твърд (за споразумение и пр.), сигурен, потвърден (за новини, данни и пр.)
good HARD sense здрав разум
17. хим. бавно разлагащ се, устойчив
to be HARD on one's clothes бързо износвам дрехите си
II. 1. твърдо, кораво
it froze HARD last night снощи имаше голям мраз, снощи земята съвсем замръзна
2. силно, енергично, с все сила, усилено, усърдно, много, без мярка
to be HARD at work работя усилено
to be HARD at it работя здравата
to swear HARD ругая грубо
3. мъчно, трудно, тежко, болезнено, с мъка, мъчително
it will go HARD with him няма да му бъде леко, ще има да пати
it comes/bears HARD on him тежко е за него, това е голям удар за него
to be HARD pressed/pushed/put to it, to have it HARD в (голямо) затруднение съм, в трудно/тежко положение съм
to he HARD up (for money) нямам никакви пари, на голям зор съм за пари
to be HARD up for an excuse/for something to do чудя се как да намеря извинение/какво да правя/как да си намеря занимание
to be HARD up for friends нямам приятели
HARD boought experience прен. скъпо платен опит, опит, който ми струва много
4. строго, изпитателно
5. наблизо, по петите, непосредствено
HARD by съвсем (на) близо
to run someone HARD, to be HARD upon someone по петите съм на някого
to follow HARD (up) on/after/behind идвам непосредствено след, следвам непосредствено
to be HARD upou sixty наближавам шестдесетте
it was HARD on eleven беше почти/наближаваше 11 часа
III. 1. бряг, подходящ за слизане от кораб
2. разг. каторжна работа (и HARD labour)
3. sl. ерекция* * *pressed, -pushed, -put {,ha:d'prest, -'pusht, -put} а затруднен,* * *усърден; як; строг; усилено; трудно; твърд; усилен; труден; твърдо; упорит; тежък; тежко; енергично; здрав; кораво; корав; мъчно;* * *1. 1 висок, устойчив (за цена), стабилен, здрав, твърд (за валута) 2. 1 много вреден и водещ към пристрастяване (за наркотично средство) 3. 1 окончателен, твърд (за споразумение и пр.), сигурен, потвърден (за новини, данни и пр.) 4. 1 текст, камгарен 5. 1 физ. проникващ (за радиация) 6. 1 фот. контрастен 7. 1 хим. бавно разлагащ се, устойчив 8. good hard sense здрав разум 9. hard and fast строг, неотмeнен (за правило), строг (за разлика, дисциплина) 10. hard boought experience прен. скъпо платен опит, опит, който ми струва много 11. hard by съвсем (на) близо 12. hard case тежък случай (и прен.), закоравял престъпник 13. hard cash пари в брой. сухи пари, ам. звонкови пари 14. hard fact жесток/груб/брутален/неоспорим факт 15. hard feeling (s) озлобление, огорчеиме, неприязън 16. hard look/expression студен/суров/изпитателен поглед/изражение 17. hard words прен. тежки думи 18. i. твърд, корав, втвърден 19. ii. твърдо, кораво 20. iii. бряг, подходящ за слизане от кораб 21. it comes/bears hard on him тежко е за него, това е голям удар за него 22. it froze hard last night снощи имаше голям мраз, снощи земята съвсем замръзна 23. it was hard on eleven беше почти/наближаваше 11 часа 24. it will go hard with him няма да му бъде леко, ще има да пати 25. sl. ерекция 26. this book is hard reading тази книга мъчно се чете/е тежка 27. to be as hard as flint сърцето ми е от камък, непреклонен/неотстъпчив съм 28. to be hard at it работя здравата 29. to be hard at work работя усилено 30. to be hard on one's clothes бързо износвам дрехите си 31. to be hard on someone строг/безмилостен/взискателен съм към някого, съдя някого много строго 32. to be hard pressed/pushed/put to it, to have it hard в (голямо) затруднение съм, в трудно/тежко положение съм 33. to be hard up for an excuse/for something to do чудя се как да намеря извинение/какво да правя/как да си намеря занимание 34. to be hard up for friends нямам приятели 35. to be hard upou sixty наближавам шестдесетте 36. to become/get hard втвърдявам се 37. to follow hard (up) on/after/behind идвам непосредствено след, следвам непосредствено 38. to he hard up (for money) нямам никакви пари, на голям зор съм за пари 39. to learn something the hard way научавам нещо без чужда помощ/от личен опит, изпитвам нещо на собствения си гръб 40. to run someone hard, to be hard upon someone по петите съм на някого 41. to swear hard ругая грубо 42. здрав, як, кален 43. мъчно, трудно, тежко, болезнено, с мъка, мъчително 44. наблизо, по петите, непосредствено 45. разг. каторжна работа (и hard labour) 46. рязък, ярък, крешящ (за цвят), рязък, остър, груб, металичен (за звук), рязко очертан (за сенки) 47. силен, спиртен (за питие) 48. силно, енергично, с все сила, усилено, усърдно, много, без мярка 49. строго, изпитателно 50. суров (за климат, сезон и пр.) 51. суров, строг, корав, безмилостен, безжалостен, неумолим, жесток 52. твърд, варовит (за вода) 53. тежък, силен (за удар и пр.), труден, тежък, мъчен, усилен (за работа, времена и пр.), тежък, неотстъпчив (за харак тер) 54. усърден, упорит, неуморен (за работник) 55. фон. твърд, беззвучен* * *hard [ha:d] I. adj 1. твърд, корав; to become ( get) \hard втвърдявам се; \hard as a brick ( as iron) твърд (корав) като камък (стомана); \hard tissues мед. втвърдени (склерозирани) тъкани; \hard food зоб; груба, мъчносмилаема храна; a \hard nut to crack прен. костелив орех, трудна задача; 2. здрав, як, кале́н (за човек); \hard as nails здрав като камък; 3. тежък, силен (за удар и пр.); труден, тежък, мъчен, усилен (за работа, времена и пр.); тежък, суров; студен; труден, неотстъпчив (за характер); to be \hard to please мъчно е да ми се угоди; to play \hard to get правя се на недостъпен; to be \hard of seeing слабо виждам, недовиждам; this book is \hard reading тази книга трудно се чете (е тежка); to try o.'s \hardest правя всичко възможно, полагам най-големи (всички) усилия; a \hard case тежък случай (и прен.); закоравял престъпник; to learn s.th. the \hard way научавам нещо без чужда помощ; научавам на свой гръб; 4. усърден, упорит, акуратен, неуморен (за работник); 5. суров, строг; корав, безмилостен, безжалостен, неумолим, жесток; нечувствителен; these last four years have been \hard on them последните четири години бяха трудни за тях; he/she is as \hard as flint сърцето му/ѝ е от камък; непреклонен (неотстъпчив) е; to be \hard on s.o. строг (безмилостен, взискателен) съм към някого; съдя някого много строго; no \hard feelings без лоши чувства; to be \hard on o.'s clothes бързо износвам дрехите си; a \hard fact жесток (груб, брутален) факт, неоспорим факт; a \hard fate жестока съдба; to have \hard luck нямам късмет, не ми върви; \hard luck ( lines)! sl \hard cheese жалко! нямаш (нямаме) късмет! a \hard look ( expression) студен (суров) поглед (изражение); \hard and fast строг, неотменен (за правило); строг (за разлика, дисциплина); мор. изхвърлен на брега; 6. суров (за климат, сезон и пр.); 7. твърд, варовит (за вода); 8. ярък, крещящ (за цвят); рязък, остър, груб (за звук); 9. силен, спиртен (за питие); 10. ез., разг. твърд; беззвучен; 11. висок (за цена); стабилен, здрав, твърд (за валута); 12. закален (за метал); 13. варовит (за вода); 14. твърд, проникващ (за радиация); 15. мъчнотопим (за стъкло); II. adv 1. твърдо, кораво; it froze \hard last night снощи имаше голям мраз, снощи земята съвсем замръзна; 2. силно енергично, с все сила, усилено; to pull ( row) \hard тегля (греба) силно; to be \hard at work работя усилено; to be \hard at it разг. работя здравата; 3. мъчно, трудно, тежко; болезнено, с мъка, мъчително; it is ( comes, bears) \hard on him/her тежко е за него/нея; това е голям удар за него/нея; to be \hard pressed ( pushed, put to it) в трудно (тежко) положение съм; to be \hard up ( for money) нямам пари, закъсал съм за пари; to be \hard up for an excuse не мога да намеря извинение; to be \hard up for s.th. to do не знам (чудя се) какво да правя, не мога да си намеря работа; to be \hard up against it, to have it \hard разг. в тежко положение съм; hard-got fortune състояние, спечелено с мъка; 4. много, без мярка; to drink \hard много пия, пиянствам; to swear \hard ругая грубо; 5. наблизо, по петите, непосредствено; to run s.o. \hard, to be \hard upon s.o. по петите съм на някого; to follow \hard (up)on, ( after, behind) идвам непосредствено след, следвам непосредствено; to be \hard upon forty наближавам четирийсетте; it is \hard on 6 почти 6 часа е; III. n 1. провинц. твърд бряг, подходящ за слизане от кораб; 2. разг. каторжна работа (и \hard labour); 3. пресован тютюн (за дъвчене); 4. pl отпадъци (при обработка на лен и пр.). -
10 jig
{dʒig}
I. 1. муз. жига (и танцът)
2. sl. номер, шега, трик
the JIG is up всичко е свършено/пропадна, край
3. мин. промивна/утаечна машина
4. тех. приспособление за захващане, стяга, направляваш шаблон
5. печ. матрица
6. стр. напречна греда
7. риболовна кука
II. 1. танцувам/свиря жига
2. движа се бързо с резки движения, друсам (се), подскачам
3. мин. промивам руда, обогатявам по мокър начин
4. печ. работя с матрица
5. сортирам
6. ловя риба с въдичка* * *{jig} n 1. муз. жига (и танцът); 2. sl. номер, шега, трик; the(2) {jig} v (-gg-) 1. танцувам/свиря жига; 2. движа се бързо с* * *джига; друсам; кука;* * *1. i. муз. жига (и танцът) 2. ii. танцувам/свиря жига 3. sl. номер, шега, трик 4. the jig is up всичко е свършено/пропадна, край 5. движа се бързо с резки движения, друсам (се), подскачам 6. ловя риба с въдичка 7. мин. промивам руда, обогатявам по мокър начин 8. мин. промивна/утаечна машина 9. печ. матрица 10. печ. работя с матрица 11. риболовна кука 12. сортирам 13. стр. напречна греда 14. тех. приспособление за захващане, стяга, направляваш шаблон* * *jig[dʒig] I. n 1. жига ( танц); 2. диал. sl номер, шега, трик; 3. sl негър, черен; • the \jig is up всичко е свършено, край; II. v 1. танцувам (свиря) жига; 2. движа (се) бързо с резки движения; друсам (се), тръскам се, подскачам, разтърсвам (се). III. n 1. инструмент, сечиво за хващане, държане; патрон, супорт; 2. печ. матрица; 3. мин. промивачка, промивна утаечна машина; 4. строит. напречна греда; 5. риболовна кука; 6. рад. поредица затихващи вълни; IV. v 1. работя с матрица (патрон); 2. промивам руда; 3. сортирам. -
11 run
{rʌn}
I. 1. бягам, тичам, търча, изтичвам, пробягвам, преминавам (разстояние), избягвам, побягвам
to RUN the streets тичам по улиците (без контрол)
2. карам да тича
to RUN someone off his feet/legs съсипвам някого от тичане/ходене/шетане
to RUN oneself to death/into a state of collapse съсипвам се от тичане, тичам до смърт/до изнемощяване
to RUN oneself out of breath тичам до задъхване
3. разпространявам се бързо (за новина и пр.), пробягвам
chills/cold shivers ran down/up his spine студени тръпки го побиха
4. движа се (за превозно средство), циркулярам, пускам (в движение) (допълнителни коли и пр.)
5. движа се, въртя се, вървя, работя (за машина и пр.)
to leave the engine RUNning не изключвам/загасвам мотора
6. простирам се (в някаква посока)
преминавам, следвам (along по)
7. тека, лея се
to RUN blood залят съм с кръв, окървавен съм
to RUN with sweat цял съм/потънал съм в пот
8. тека. капя, пропускам, изпускам, гноя, сълзя (за рана)
my nose RUNs, I RUN at the nose носът ми тече
9. изливам, пускам (вода във вана и пр.)
10. разливам се (за боя, мастило), пускам (за боя)
11. топя (се), разтопявам (се), изливам във форма
12. протичам, минавам, изтичам, преминавам, отминавам
all my arrangements ran smoothly всичко мина, както го бях предвидил
his life had only a few hours to RUN оставаха му още няколко часа живот/да живее
13. важа, валиден/действителен/в сила съм
14. играя се, давам се (за пиеса и пр.)
15. глася (за документ и пр.)
16. сп. бягам, участвувам в състезание по бягане/в надбягване, записвам (кон) да участвува в надбягване, надбягвам се с, свършвам състезание (първи, втори и пр.)
I'll RUN you to that tree да се надбягваме до онова дърво
17. пол. кандидатствувам, поставям кандидатурата си (for)
поставям кандидатурата на (for)
18. вървя, котирам се, струвам средно (at)
19. карам (кола и пр.), движа (машина и пр.), направлявам движението на
20. прокарвам, прекарвам, мушвам, втиквам, вдявам (конец), промушвам (със сабя и пр.)
to RUN a comb/one's fingers through one's hair прекарвам гребен/пръсти през косата си
21. завеждам, ръководя, управлявам, командувам, експлоатирам
to RUN a hotel/restaurant държа/съдържател съм на хотел/ресторант
22. поддържам (кола и пр.)
23. пускам в продажба, продавам
24. гоня, подгонвам, преследвам (дивеч)
25. успявам да премина през, прекарвам контрабанда
to RUN a blocade пробивам блокада
to RUN arms правя контрабанда с оръжие
26. пускам бримка (за чорап)
27. слагам, подреждам (в картотека и пр.), полагам, слагам (кабел и пр.)
28. трупам, натрупвам (сметки, дългове)
29. пълзя, вия се (за растение)
30. ам. печатам, отпечатвам
31. прекарвам, начертавам, чертая (линия и пр.)
32. изкарвам на паша, паса (добитък)
33. билярд правя ред сполучливи удари, карти играя последователно печеливши карти
34. муз. изсвирвам/изпявам в бърза последователност
35. навлизам в река да си хвърля хайвера
36. съм, ставам, стигам до някакво състояние
our apples RUN rather small ябълките ни ca доста дребни
to RUN free свободен/на свобода съм
to RUN mad полудявам
to RUN high висок съм (за цени, доходи и пр.)
II. 1. бягане, тичане, бяг, пробег
at a/the RUN тичешком, бегом
2. пробег (на кола и пр.), пътуване, екскурзия (с кола и пр.)
to go for a RUN, to have a RUN разхождам се (с кола)
RUN up to town отскачане/кратко пътуване до града
3. курс (на превозно средство), район (на репортер и пр.)
trial RUN пробен курс
4. ход, работа, действие
5. ход, развитие, насока, направление, тенденция, курс
the RUN of the market тенденцията на пазара
6. продължителност, последователност, ред
7. дължина, протежение
8. редица, поредица, серия
кaрти поредица, секвенция, сп. поредица от успешни удари
9. свобода/право на използване
to have the RUN of someone's house/library къщата/библиотеката на някого ми е на разположение
10. търг. търсене (нa стоки и пр.)
RUN on a bank ик. (паническо/масово) изтегляне на суми от банка
11. нещо средно/обикновено
the common/general/ordinary RUN of man (kind) обикновените хора, простосмъртните
the normal RUN of students средните/обикновените студенти
out of the common RUN от по-висока класа/качество
12. постоянен път на животни
13. пасище, оградено място за животни
14. направление, посока
15. шанца
16. пасаж (от риба), ряд. стадо
17. партида (от стоки)
18. тел. цикъл, (режим на) работа
19. тех. улей, канал за изпускане
20. мин. бремсберг
21. муз. рулада
22. ам. поток, ручей
23. дължина (на проводник и пр.)
24. геол. направление (на жила и пр.)
25. изпусната бримка
26. крикет пробег между вратите, точка, получена за пробег
in the long RUN в края на краищата, в последна сметка
in the short-RUN в близко бъдеще/перспектива, в кратък период
III. 1. топен, стопен
2. тех. излят
3. контрабанден* * *{r^n} v (ran {ran}; run) 1. бягам, тичам, търча; изтичвам; проб(2) {r^n} n 1. бягане, тичане; бяг; пробег; at a/the run тичешком, {3} {r^n} а 1. топен, стопен; 2. тех. излят; З. контрабанден.* * *циркулирам; струя; сълзя; тека; тичане; тичам; управлявам; ръководя; отминавам; продължавам; прекарвам; пробег; преминавам; вдявам; бягам; бягане; вкарвам; бяг; вървя; пътешествие; пускам; разтопявам се; прокарвам; разигравам; пътуване; движа; гласи; експлоатирам; държа; изтичвам; лея се; котирам се; лея; наплив; наклон;* * *1. 1 важа, валиден/действителен/в сила съм 2. 1 вървя, котирам се, струвам средно (at) 3. 1 глася (за документ и пр.) 4. 1 играя се, давам се (за пиеса и пр.) 5. 1 карам (кола и пр.), движа (машина и пр.), направлявам движението на 6. 1 направление, посока 7. 1 нещо средно/обикновено 8. 1 партида (от стоки) 9. 1 пасаж (от риба), ряд. стадо 10. 1 пасище, оградено място за животни 11. 1 пол. кандидатствувам, поставям кандидатурата си (for) 12. 1 постоянен път на животни 13. 1 протичам, минавам, изтичам, преминавам, отминавам 14. 1 сп. бягам, участвувам в състезание по бягане/в надбягване, записвам (кон) да участвува в надбягване, надбягвам се с, свършвам състезание (първи, втори и пр.) 15. 1 тел. цикъл, (режим на) работа 16. 1 тех. улей, канал за изпускане 17. 1 топя (се), разтопявам (се), изливам във форма 18. 1 шанца 19. 2 ам. поток, ручей 20. 2 геол. направление (на жила и пр.) 21. 2 гоня, подгонвам, преследвам (дивеч) 22. 2 дължина (на проводник и пр.) 23. 2 завеждам, ръководя, управлявам, командувам, експлоатирам 24. 2 изпусната бримка 25. 2 крикет пробег между вратите, точка, получена за пробег 26. 2 муз. рулада 27. 2 поддържам (кола и пр.) 28. 2 пускам бримка (за чорап) 29. 2 пускам в продажба, продавам 30. 2 пълзя, вия се (за растение) 31. 2 слагам, подреждам (в картотека и пр.), полагам, слагам (кабел и пр.) 32. 2 трупам, натрупвам (сметки, дългове) 33. 2 успявам да премина през, прекарвам контрабанда 34. 20. мин. бремсберг 35. 20. прокарвам, прекарвам, мушвам, втиквам, вдявам (конец), промушвам (със сабя и пр.) 36. 3 билярд правя ред сполучливи удари, карти играя последователно печеливши карти 37. 3 изкарвам на паша, паса (добитък) 38. 3 муз. изсвирвам/изпявам в бърза последователност 39. 3 навлизам в река да си хвърля хайвера 40. 3 прекарвам, начертавам, чертая (линия и пр.) 41. 3 съм, ставам, стигам до някакво състояние 42. 30. ам. печатам, отпечатвам 43. all my arrangements ran smoothly всичко мина, както го бях предвидил 44. at a/the run тичешком, бегом 45. chills/cold shivers ran down/up his spine студени тръпки го побиха 46. his life had only a few hours to run оставаха му още няколко часа живот/да живее 47. i'll run you to that tree да се надбягваме до онова дърво 48. i. бягам, тичам, търча, изтичвам, пробягвам, преминавам (разстояние), избягвам, побягвам 49. ii. бягане, тичане, бяг, пробег 50. iii. топен, стопен 51. in the long run в края на краищата, в последна сметка 52. in the short-run в близко бъдеще/перспектива, в кратък период 53. my nose runs, i run at the nose носът ми тече 54. our apples run rather small ябълките ни ca доста дребни 55. out of the common run от по-висока класа/качество 56. run on a bank ик. (паническо/масово) изтегляне на суми от банка 57. run up to town отскачане/кратко пътуване до града 58. the common/general/ordinary run of man (kind) обикновените хора, простосмъртните 59. the normal run of students средните/обикновените студенти 60. the run of the market тенденцията на пазара 61. to go for a run, to have a run разхождам се (с кола) 62. to have the run of someone's house/library къщата/библиотеката на някого ми е на разположение 63. to leave the engine running не изключвам/загасвам мотора 64. to run a blocade пробивам блокада 65. to run a comb/one's fingers through one's hair прекарвам гребен/пръсти през косата си 66. to run a hotel/restaurant държа/съдържател съм на хотел/ресторант 67. to run arms правя контрабанда с оръжие 68. to run blood залят съм с кръв, окървавен съм 69. to run free свободен/на свобода съм 70. to run high висок съм (за цени, доходи и пр.) 71. to run mad полудявам 72. to run oneself out of breath тичам до задъхване 73. to run oneself to death/into a state of collapse съсипвам се от тичане, тичам до смърт/до изнемощяване 74. to run someone off his feet/legs съсипвам някого от тичане/ходене/шетане 75. to run the streets тичам по улиците (без контрол) 76. to run with sweat цял съм/потънал съм в пот 77. trial run пробен курс 78. движа се (за превозно средство), циркулярам, пускам (в движение) (допълнителни коли и пр.) 79. движа се, въртя се, вървя, работя (за машина и пр.) 80. дължина, протежение 81. изливам, пускам (вода във вана и пр.) 82. кaрти поредица, секвенция, сп. поредица от успешни удари 83. карам да тича 84. контрабанден 85. курс (на превозно средство), район (на репортер и пр.) 86. поставям кандидатурата на (for) 87. преминавам, следвам (along по) 88. пробег (на кола и пр.), пътуване, екскурзия (с кола и пр.) 89. продължителност, последователност, ред 90. простирам се (в някаква посока) 91. разливам се (за боя, мастило), пускам (за боя) 92. разпространявам се бързо (за новина и пр.), пробягвам 93. редица, поредица, серия 94. свобода/право на използване 95. тека, лея се 96. тека. капя, пропускам, изпускам, гноя, сълзя (за рана) 97. тех. излят 98. търг. търсене (нa стоки и пр.) 99. ход, работа, действие 100. ход, развитие, насока, направление, тенденция, курс* * *run[rʌn] I. v ( ran[ræn], run) 1. бягам, тичам, търча; \run for it ( your life) бягай, спасявай се както можеш; to \run a mile бягам една миля; 2. прокарвам, прекарвам; мушвам, тиквам, вкарвам; вдявам ( конец) ( through, into); she ran a needle into her finger тя се убоде с иглата (заби иглата в пръста си); a sledge \running over snow шейна, плъзгаща се по снега; to \run o.' s eyes over a page преглеждам страница; 3. движа се, въртя се, вървя, работя (за машина); циркулирам; задвижвам; задействам; to \run a programme on a computer пускам програма на компютър; with the engine \running с работещ двигател, с неизключен двигател; to \run idle работи на нулева скорост (за двигател, машина и пр.); 4. завеждам, ръководя, управлявам; експлоатирам; to \run the show прен. ръководя, аз съм главният, аз коля и беся; 5. простирам се, преминавам, минавам по, вървя по, водя, следвам по; events \run their course събитията следват естествения си ход; it \runs in the blood ( family) това е наследствено, това (ми) е в кръвта; to \run risks ( the risk) рискувам; to \run the gauntlet 1) вървя между две редици от хора с пръчки, които удрят (като наказание); 2) прен. търпя унищожителна критика; 6. изтичам, преминавам, отминавам; only a few hours to \run остават още няколко часа; 7. продължавам; текущ (валиден, действителен) съм (за документ и пр.); to be \running театр. играе се; 8. публикувам, пускам в печата; they ran his story in the next issue публикуваха историята му в следващия брой; 9. участвам в надбягване, надбягвам се с, записвам ( кон) за скачки; класирам се; John is \running third Джон финишира трети; also ran участваха освен това, не се класираха; 10. полит. издигам кандидатурата на; ам. поставям кандидатурата си, кандидатствам; to \run for the presidency ( president) кандидатирам се за президент; 11. пропуска, изпуска, тече, капе; 12. върви, котира се, струва средно; 13. съм, ставам; to \run high надигам се, повдигам се (за прилив); разгарям се (за страсти и пр.); to \run low ( short) изчерпвам се (за припаси); to \run dry пресеквам, пресъхвам; to \run free на свобода съм; to \run loose разхождам се на свобода; прен. вилнея, беснея, своеволнича (напр. за избягал затворник); his blood ran cold кръвта ми се смрази; 14. муз. изпълнявам (поредица ноти) в бърза последователност; пускам ( запис); 15. карам да тича, пришпорвам; to \run a horse at a fence препускам с кон срещу препятствие; to \run s.o. off his legs карам някого да тича презглава; съсипвам някого от тичане (ходене, шетане); to \run o.s. out of breath тичам до задъхване (запъхтяване); 16. карам, движа, направлявам движението на; 17. бързо се разпространявам; 18. тека, лея се; протичам, разтопявам се; разливам се (за бои и пр.); pavements ran with blood тротоарите бяха залети с кръв; 19. откарвам (с кола); he ran her to the railway station той я откара до гарата; 20. лея, изливам, пускам; to \run a bath пълня ваната с вода; 21. гоня, подгонвам (дивеч с кучета); to \run to earth ( the ground) 1) преследвам до бърлогата; 2) прен. намирам след дълго търсене; 22. преминавам успешно; прекарвам ( контрабанда); to \run guns правя контрабанда с пушки; 23. пускам бримка (за чорап); 24. извеждам на паша, пускам (животни) да пасат; 25. глася (за писмо и пр.); it \runs like this... то гласи следното ... (за писмо и пр.); 26. преодолявам; преминавам през; избягвам; to \run a blockage пробивам блокада; • to \run aground засядам (за кораб); to \run s.o. close ( hard) почти настигам някого; прен. опасен съперник съм на някого; to \run it close ( fine) оставям (позволявам) твърде малка разлика във време (количество, точност); to \run before the wind мор. плувам с попътен вятър; to \run counter вървя срещу; to \run errands изпълнявам поръчки; to \run a ( high) temperature вдигам (качвам) температура; to \run amok побеснявам, беснея, лудувам; II. n 1. бяг, пробег; бягане, тичане; to be on the \run все съм на крак (в движение); беглец съм; бивам погромен (в състезание); to keep the enemy on the \run воен. не оставям противника да си отдъхне; a \run up to town отскачане до града; to come down with a \run падам бързо; to make a \run for it хуквам, търтя да бягам; 2. пробег (на локомотив, влак и пр.); 3. пътуване, пътешествие, екскурзия (с автомобил);to go fоr a \run, to have a \run разхождам се, правя разходка; trial ( dummy) \run пробен курс; 4. ход, работа, действие; 5. ход, развитие, посока, насока, направление, тенденция, курс; \run of a curve линия на крива; 6. течение; продължителност; редица, линия, поредица, серия, последователност; ред; \run of luck серия от успехи; \run of 5 5 последователни карти (при игра на карти); first \run премиера; at a \run наред, подред; наведнъж; in the long \run в края на краищата; to have a long \run оставам дълго време на мода; 7. падане, строполясване, сгромолясване; 8. свобода на действие (използване); to have the \run of the house имам право да ползвам къщата; къщата ми е на разположение; 9. търсене, наплив; a \run on the dollar високо търсене на долари; 10. тип, категория, класа; the common \run of men простосмъртните, обикновените хора; 11. постоянен път на движение (за животни); 12. пасбище; оградено място за животни; chicken \run ограждение за пилета; 13. чифт воденични камъни; 14. наклон; направление; the \run of the mountains is S. E. планините се простират на югоизток; the \run of the market тенденцията на пазара; 15. пасаж (от риби); рядко стадо; 16. партида стоки; 17. муз. рулада; 18. ам. ручей, поточе, поток; 19. мин., тех. бремсберг, съоръжение за спускане по наклони; 20. ел. дължина (на проводник); 21. геол. направление на жила (от руда и пр.); 22. изпусната бримка на чорап; • the \runs диария; to have a \run for o.'s money получавам удоволствие за парите си. -
12 dig
{dig}
I. 1. копая, изкопавам, ровя, изравям, прокопавам
to DIG and delve копая
to DIG potatoes вадя картофи
to DIG a pit for someone прен. копая някому гроб
2. прен. издирвам, изследвам, проучвам
to DIG the truth out of someone изтръгвам истината от някого
3. мушкам, мушвам, пъхам, пъхвам
to DIG someone in the ribs смушквам някого в ребрата
4. sl. дразня, подигравам се/надсмивам се на
5. sl. схващам, разбирам
6. разг. харесвам
7. sl. обръщам внимание на, слушам внимателно
8. sl. работя усилено, бъхтя, бачкам, зубря
9. sl. живея, на квартира съм (някъде)
dig down копая надълбоко (и прен.)
dig for търся
dig in заравям, заривам, окопавам
to DIG oneself in окопавам се, прен. установявам/отстоявам твърдо позициите си, мушвам, забивам блъсвам силно, залавям се за работа, започвам да ям, тичам бързо
dig into прониквам чрез копаене в, работя усилено върху, залягам/трудя се над
to DIG into books ровя се в книги, забивам шпори в
dig out изравям, изкопавам, откривам, намирам, ам. разг. офейквам, чупя се
dig round окопавам, загърлям
dig through прокопавам, прокарвам
dig up изравям, изкопавам, разкопавам, разг. откривам, намирам, изкарвам, разг. давам (особ. неохотно)
II. 1. копка, копаене
2. мушкане, смушкване
3. разкопки, археологическа експедиция
4. подигравка, присмех, намек
that was a DIG at me това беше камък в моята градина
5. ам. sl. зубрач
6. рl. разг. квартира
to have a DIG at опитвам се/залавям се/захващам се с* * *{dig} v (dug {d^g}, ост. digged {digd}) 1. копая, изкопавам; (2) {dig} n 1. копка; копаене; 2. мушкане, смушкване;. разкопки;* * *ровя; ровя; прекопавам; проучвам; прокопавам; дълбая; задълбавам; изравям; издирвам; изследвам; изкопавам; копая; копка; копаене; мушкам; мушкане;* * *1. dig down копая надълбоко (и прен.) 2. dig for търся 3. dig in заравям, заривам, окопавам 4. dig into прониквам чрез копаене в, работя усилено върху, залягам/трудя се над 5. dig out изравям, изкопавам, откривам, намирам, ам. разг. офейквам, чупя се 6. dig round окопавам, загърлям 7. dig through прокопавам, прокарвам 8. dig up изравям, изкопавам, разкопавам, разг. откривам, намирам, изкарвам, разг. давам (особ. неохотно) 9. i. копая, изкопавам, ровя, изравям, прокопавам 10. ii. копка, копаене 11. pl. разг. квартира 12. sl. дразня, подигравам се/надсмивам се на 13. sl. живея, на квартира съм (някъде) 14. sl. обръщам внимание на, слушам внимателно 15. sl. работя усилено, бъхтя, бачкам, зубря 16. sl. схващам, разбирам 17. that was a dig at me това беше камък в моята градина 18. to dig a pit for someone прен. копая някому гроб 19. to dig and delve копая 20. to dig into books ровя се в книги, забивам шпори в 21. to dig oneself in окопавам се, прен. установявам/отстоявам твърдо позициите си, мушвам, забивам блъсвам силно, залавям се за работа, започвам да ям, тичам бързо 22. to dig potatoes вадя картофи 23. to dig someone in the ribs смушквам някого в ребрата 24. to dig the truth out of someone изтръгвам истината от някого 25. to have a dig at опитвам се/залавям се/захващам се с 26. ам. sl. зубрач 27. мушкам, мушвам, пъхам, пъхвам 28. мушкане, смушкване 29. подигравка, присмех, намек 30. прен. издирвам, изследвам, проучвам 31. разг. харесвам 32. разкопки, археологическа експедиция* * *dig [dig] I. v ( dug[dʌg], ост. digged [digd]) 1. копая; изкопавам, изравям; прокопавам (тунел и пр.) ( into, through, under); to \dig a ditch ( well) изкопавам канал (кладенец); to \dig and delve копая; to \dig deep копая надълбоко; докопавам, доизкопавам; to \dig potatoes вадя картофи; to \dig a pit for s.o. прен. копая някому гроб; 2. прен. издирвам, изследвам, проучвам; to \dig ( out) the facts from a book извличам (търся, черпя) фактите от книга; to \dig the truth out of s.o. изтръгвам истината от някого; 3. мушкам, мушвам; пъхам; to \dig s.o. in the ribs смушквам някого в ребрата; 4. разг. работя, трудя се; зубря, залягам; 5. sl подигравам се, надсмивам се над; 6. sl схващам, разбирам; 7. sl харесвам, (нещо) ми прави удоволствие; 8. sl обръщам внимание на, слушам внимателно; 9. sl живея някъде; II. n 1. копка; копаене; 2. мушкане; 3. подигравка, присмех; намек; that was a \dig at me това се отнасяше за мене, беше камък в моята градина; 4. pl разг. квартира; 5. sl зубрач; • to have a \dig at опитвам, захващам се (залавям се) за. -
13 town
{taun}
1. град, градче
a man about TOWN светски човек, бонвиван
2. Лондон (и T.)
to live in TOWN живея в Лондон
out of TOWN извън Лондон, в провинцията
3. шотл. селска къща със стопански постройки, селище
4. търговската част/центърът на град
5. главният град в даден район
6. the TOWN жителите на даден град
7. attr градски
the TOWN and gown жителите на града и студентите (в Оксфорд и Кеймбридж)
to go to TOWN рaзг. работя с ентусиазъм, действувам бързо и енергично
sl. забавлявам се, гуляя, разточителствувам
on the TOWN зависим от благотворителността на града, на забавление (театър, концерт и пр.), на гуляй, из нощни заведения и пр* * *{taun} n 1. град; градче; a man about town светски човек, бонвиван;* * *градче; градски; град;* * *1. a man about town светски човек, бонвиван 2. attr градски 3. on the town зависим от благотворителността на града, на забавление (театър, концерт и пр.), на гуляй, из нощни заведения и пр 4. out of town извън Лондон, в провинцията 5. sl. забавлявам се, гуляя, разточителствувам 6. the town and gown жителите на града и студентите (в Оксфорд и Кеймбридж) 7. the town жителите на даден град 8. to go to town рaзг. работя с ентусиазъм, действувам бързо и енергично 9. to live in town живея в Лондон 10. Лондон (и t.) 11. главният град в даден район 12. град, градче 13. търговската част/центърът на град 14. шотл. селска къща със стопански постройки, селище* * *town [taun] n 1. град, сити; градче; a man about \town светски човек; човек, който си поживява; the talk of the \town клюката (на деня), онова, за което се говори най-много; 2. Лондон (и T.); to live in \town брит. живея в Лондон; out of \town в провинцията; 3. шотл. диал. селска къща със стопански постройки; 4. търговска част на град (за Лондон); 5. attr градски; \town gas газ за домакински нужди; \town water вода от градски водопровод; • \town and gown жителите на Оксфорд и Кеймбридж, включително студентите; to go to \town ам. забавлявам се, отивам на гуляй; работя (действам) бързо и енергично; имам голям успех; преуспявам; on the \town зависим от благотворителността на града; ам. на забавление (театър, концерт и пр.); на гуляй; ост. всеобща (за проститутка); to paint the \town red гуляя, обикалям заведенията; отдавам се на веселие. -
14 hurry
{'hʌri}
I. 1. бързам, побързвам, избързвам
to HURRY over a task претупвам задача
2. карам да бърза, ускорявам, притеснявам
to HURRY someone into doing something ка рам някого да направи нещо бързо/прибързано
this work cannot be hurried тази работа не може да се свърши набързо/да се ускори
I won't be hurried не искам да ме притесняват
3. изпращам бързо (to, into)
to HURRY oneself разбързвам се
hurry along вървя/крача бързо, карам (няко го) да върви бързо
hurry away отвеждам/извеждам/изпращам бързо, отивам си бързо, бързам (да си отида)
hurry back връщам (някого) бързо, карам (няко го) бързо да се върне, връщам се бързо, бързам да се върна
hurry in бързо влизам, бързо вкарвам (някого)
hurry on карам (някого) да бърза, ускорявам, активизирам, бързам, продължавам бързо
hurry out излизам бързо, бързо извеждам/изтиквам навън
hurry up разг. бързам
now then, HURRY up хайде, по-скоро, карам да побърза, давам зор (на), ускорявам (работа)
II. 1. бързане
to do something in a HURRY върша нещо (на) бързо
to be in a HURRY бързам
to be in no HURRY не бързам, не си давам зор
no HURRY! няма защо да бързаш/да се притесняваш
what's your HURRY? разг. защо бързаш? is there any HURRY? бърза ли е работата? in a HURRY бързо, скоро, охотно, с готовност, лесно, току тъй
2. припряност, бързина, суматоха
3. нетърпение, желание (to do something, for something)* * *{'h^ri} v 1. бързам, побързвам, избързвам; to hurry over a task пре(2) {'h^ri} n 1. бързане; to do s.th. in a hurry върша нещо (на)бър* * *тремоло; ускорявам; припряност; прибързване; притеснявам; бързане; бързина; бързам; избързване; избързвам;* * *1. hurry along вървя/крача бързо, карам (няко го) да върви бързо 2. hurry away отвеждам/извеждам/изпращам бързо, отивам си бързо, бързам (да си отида) 3. hurry back връщам (някого) бързо, карам (няко го) бързо да се върне, връщам се бързо, бързам да се върна 4. hurry in бързо влизам, бързо вкарвам (някого) 5. hurry off hurry away 2 6. hurry on карам (някого) да бърза, ускорявам, активизирам, бързам, продължавам бързо 7. hurry out излизам бързо, бързо извеждам/изтиквам навън 8. hurry up разг. бързам 9. i won't be hurried не искам да ме притесняват 10. i. бързам, побързвам, избързвам 11. ii. бързане 12. no hurry! няма защо да бързаш/да се притесняваш 13. now then, hurry up хайде, по-скоро, карам да побърза, давам зор (на), ускорявам (работа) 14. this work cannot be hurried тази работа не може да се свърши набързо/да се ускори 15. to be in a hurry бързам 16. to be in no hurry не бързам, не си давам зор 17. to do something in a hurry върша нещо (на) бързо 18. to hurry oneself разбързвам се 19. to hurry over a task претупвам задача 20. to hurry someone into doing something ка рам някого да направи нещо бързо/прибързано 21. what's your hurry? разг. защо бързаш? is there any hurry? бърза ли е работата? in a hurry бързо, скоро, охотно, с готовност, лесно, току тъй 22. изпращам бързо (to, into) 23. карам да бърза, ускорявам, притеснявам 24. нетърпение, желание (to do something, for something) 25. припряност, бързина, суматоха* * *hurry[´hʌri] I. v 1. бързам, побързвам, избързвам, прибързвам; she hurried along the road тя вървеше бързешком по пътя; to \hurry over a task набързо се справям със (претупвам) задача; to \hurry into o.'s clothes обличам се набързо; 2. карам да бърза, препирам, притеснявам; I don't want to \hurry you into a decision не искам да те препирам да вземеш бързо решение; 3. изпращам бързо; she hurried him to his bed тя го изпрати бързо в леглото; 4. ускорявам; to \hurry o.'s movements работя (движа се) по-бързо; to \hurry the ending театр. набързо стигам до развръзката; to \hurry o.s. бързам, раздвижвам се; II. n бързане и бъркотия; хаос; III. v действам бързо и без ред, хаотично; IV. n 1. бързане, прибързване, избързване; to do s.th. in a \hurry върша нещо (на)бързо; to be in a \hurry бързам; to be in no \hurry не бързам; не си давам зор; no \hurry! няма защо да бързаш (да си даваш зор); what's your ( the) \hurry? разг. защо бързаш? закъде си се разбързал? is there any \hurry ( about it)? има ли защо да се бърза? бърза ли е работата? I won't do that again in a \hurry такова нещо няма скоро (толкова лесно) да направя; 2. припряност, бързина, нервност; прибързаност; 3. муз. тремоло; 4. улей за изсипване на въглища и пр. в кораб. -
15 shift
{ʃift}
I. 1. меня (се), променям (се), местя (се), премествам (се), отмествам (се), измествам (се), прехвърлям (се), обръщам/променям посоката (за вятър), завъртвам, обръщам (кормило и пр.)
to SHIFT the blame/responsibility (on) to прехвърлям вината/отговорността на
to SHIFT one's ground променям становището/подхода/доводите си
to SHIFT the scene театр. сменям декорите, прехвърлям действието (в роман и пр.) другаде
2. авт. сменям (скорост), минавам (to на) (друга скорост)
3. справям се, оправям се, карам криво-ляво (обик. to SHIFT for oneself), изхитрям се, хитрувам
to SHIFT for a living изкарвам си как да е/както мога прехраната
4. sl. изяждам, изпивам
5. sl. движа се бързо
6. ряд. извъртам, шикалкавя
II. 1. (постепенна) промяна, разместване, изместване
population SHIFT движение на населението
sound SHIFT фон. систематична звукова промяна
2. смяна, сменяне
SHIFT of crops сеитбообращение
SHIFT of the wind промяна на посоката/обръщане на вятър
3. смяна (работници)
to work in SHIFTs работя на смени
to be on the day/night SHIFT на дневна/нощна смяна съм
4. прехвърляне (на отговорност и пр.)
5. авт. скорост, скоростен механизъм, превключване
6. геол. отсед, косо изместване
7. средство, хитрина, хитрост, уловка, въдица
to make SHIFT справям се (with с, without без)
to make SHIFT to do something успявам (някак) да направя нещо
as a last SHIFT като последно средство
8. бридж обявяване на цвят, различен от този на партнъора
9. тясна, невталена рокля, ост. риза* * *{shift} v 1. меня (се), променям (се); местя (се), премествам (с(2) {shift} n 1. (постепенна) промяна; разместване, изместване;* * *сменен; сменявам; смяна; премествам; придвижвам; гешефт;* * *1. as a last shift като последно средство 2. i. меня (се), променям (се), местя (се), премествам (се), отмествам (се), измествам (се), прехвърлям (се), обръщам/променям посоката (за вятър), завъртвам, обръщам (кормило и пр.) 3. ii. (постепенна) промяна, разместване, изместване 4. population shift движение на населението 5. shift of crops сеитбообращение 6. shift of the wind промяна на посоката/обръщане на вятър 7. sl. движа се бързо 8. sl. изяждам, изпивам 9. sound shift фон. систематична звукова промяна 10. to be on the day/night shift на дневна/нощна смяна съм 11. to make shift to do something успявам (някак) да направя нещо 12. to make shift справям се (with с, without без) 13. to shift for a living изкарвам си как да е/както мога прехраната 14. to shift one's ground променям становището/подхода/доводите си 15. to shift the blame/responsibility (on) to прехвърлям вината/отговорността на 16. to shift the scene театр. сменям декорите, прехвърлям действието (в роман и пр.) другаде 17. to work in shifts работя на смени 18. авт. скорост, скоростен механизъм, превключване 19. авт. сменям (скорост), минавам (to на) (друга скорост) 20. бридж обявяване на цвят, различен от този на партнъора 21. геол. отсед, косо изместване 22. прехвърляне (на отговорност и пр.) 23. ряд. извъртам, шикалкавя 24. смяна (работници) 25. смяна, сменяне 26. справям се, оправям се, карам криво-ляво (обик. to shift for oneself), изхитрям се, хитрувам 27. средство, хитрина, хитрост, уловка, въдица 28. тясна, невталена рокля, ост. риза* * *shift[ʃift] I. v 1. меня (се), променям (се), сменям, местя (се), премествам (се), прехвърлям, отмествам (се); обръщам, променям посоката си (за вятър); завъртвам, обръщам ( кормило); to \shift o.'s lodging премествам се (в нова квартира); to \shift gears авт. сменям скорости; to \shift the scene променям декорите; прен. премествам действието (на литературна творба) на друго място; the scene \shifts действието се мести; to \shift the fire воен. пренасям огъня; 2. справям се, прибягвам до различни средства, карам криво-ляво, изхитрям се; to \shift for o.s. оправям се сам; намирам изход от затруднено положение; to \shift for a living изкарвам си прехраната, както мога; II. n 1. промяна; превратност; population \shift движение на населението; 2. смяна ( работници); работници от една смяна; to work in \shifts работа на смени; an eight-hour \shift осемчасов работен ден; to operate a two-\shift system работя на две смени; 3. смяна, сменяне, промяна; \shift of clothes смяна на бельото; \shift of the wind смяна в посоката на вятъра; \shift of fire воен. пренасяне на огъня; 4. средство; хитрост, хитрина, фокус, извъртане, уловка, "въдица"; 5. геол. свличане, отсед, разместване. -
16 slow
{slou}
I. 1. бавен, забавен, муден, тежък
SLOW heart мед. брадикардия
to be SLOW to start/in starting не бързам да започна/тръгна
to be SLOW to anger не се ядосвам лесно, не съм сприхав
to be SLOW in arriving/coming закъснявам
he is not SLOW to defend himself той реагира бързо в своя защита
in SLOW motion със забавено темпо
SLOW and/but sure бавен, но сигурен
SLOW and steady wins the race който върви полека, отива далеко, бавно, но сигурно
SLOW goods жп. стоки/товар с малка бързина
2. тих, слаб (за огън)
3. който изостава/е изостанал (за часовник)
4. несъобразителен, прен. бавен, тъп
he's frightfully SLOW той много бавно загрява
SLOW child бавноразвиващо се дете
5. търг. слаб, в застой
слабо търсен (за стока) (и SLOW moving)
6. скучен, вял, безинтересен, прен. заспал, изостанал (и за град)
II. v забавям (се), намалявам скоростта/темпото (up, down, off)
III. adv бавно
to go SLOW карам бавно, забавям темпото (за да си отпочина), внимавам, работя бавно в знак на протест
to go SLOW with пестя, икономисвам* * *{slou} а 1. бавен; забавен; муден; тежък; slow heart мед. брадикард(2) {slou} v забавям (се), намалявам скоростта/темпото (up, down{3} {slou} adv бавно; to go slow 1) карам бавно; 2) забавям темпото* * *тромав; тежък; скучен; бавно; бавен; вял; забавям; заспал; изостанал; несъобразителен;* * *1. he is not slow to defend himself той реагира бързо в своя защита 2. he's frightfully slow той много бавно загрява 3. i. бавен, забавен, муден, тежък 4. ii. v забавям (се), намалявам скоростта/темпото (up, down, off) 5. iii. adv бавно 6. in slow motion със забавено темпо 7. slow and steady wins the race който върви полека, отива далеко, бавно, но сигурно 8. slow and/but sure бавен, но сигурен 9. slow child бавноразвиващо се дете 10. slow goods жп. стоки/товар с малка бързина 11. slow heart мед. брадикардия 12. to be slow in arriving/coming закъснявам 13. to be slow to anger не се ядосвам лесно, не съм сприхав 14. to be slow to start/in starting не бързам да започна/тръгна 15. to go slow with пестя, икономисвам 16. to go slow карам бавно, забавям темпото (за да си отпочина), внимавам, работя бавно в знак на протест 17. който изостава/е изостанал (за часовник) 18. несъобразителен, прен. бавен, тъп 19. скучен, вял, безинтересен, прен. заспал, изостанал (и за град) 20. слабо търсен (за стока) (и slow moving) 21. тих, слаб (за огън) 22. търг. слаб, в застой* * *slow [slou] I. adj 1. муден, бавен, тромав, тежък; \slow digestion мед. ленив стомах; \slow heart мед. брадикардия; it is a \slow work разг. това не става бързо; goods of \slow sale стоки, които се продават бавно; to cook on a \slow fire варя (готвя) на тих огън; \slow and sure бавно и сигурно, без излишни рискове; he is \slow to anger ( wrath) той не се ядосва лесно (не е сприхав); he is not \slow to defend himself той не се оставя да го обиждат; \slow on the uptake "бавно загряващ"; 2. който изостава (за часовник); my watch runs \slow часовникът ми изостава; 3. несъобразителен, с бавен ум; тъп (и \slow of wit); he is frightfully \slow той много бавно съобразява; разг. трудно загрява; a \slow child разг. бавноразвиващо се дете; 4. отпуснат, заспал; муден, скучен, вял; business is \slow търговията едва крета; 5. ам. назадничав; изостанал; II. v забавям (се), намалявам скоростта (с down, up, off); III. adv бавно; to go \slow внимателен съм; to go \slow with o.'s provisions пестя хранителни продукти. -
17 foot
{fut}
I. 1. крак (ходило), стъпало, ходило
to be at someone's feet прен. в ръцете/в пълно подчинение съм на някого, изразявам преданост/любов към някого
to fall/light on one's feel имам неочакван късмет, усмихва ми се щастието
crow's feet бръчки около очите
to get/have cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика, хваща ме шубе, готов съм да се откажа
to get off on the wrong FOOT започвам лошо/не както трябва, правя лошо първоначално впечатление
on one's feet прен. здрав и прав, финансово независим
on FOOT пеша, прен. в движение, в ход
to put one's FOOT down категорично забранявам нещо, налагам се, разг. давам газ
to put one FOOT before/in front of the other вървя, движа се
to put one's (best) FOOT forward ходя бързо, прен. запретвам се
to put one's FOOT in it правя гаф
it is muddy under FOOT кално е за ходене
2. ход, походка
to be light/swift of FOOT стъпвам леко, ходя бързо
3. воен. пехота
FOOT soldier пехотинец
4. стъпало, ходило (на чорап)
5. долен край (на креват, маса, гроб)
6. пиедестал, подставка (на статуя), основа (на колона)
7. долна част (на стена, стълба), поли, подножие (на планина), край (на списък)
8. проз. стъпка
9. (рl foot, feet) фут (мярка за дължина 30,48 см)
he is six FOOT (feet) three той е висок шест фута и три инча
10. (pl foots) утайки, нерафинирана захар, слънчогледово кюспе, цвеклови резанки (отпадъци от захарни фабрики)
11. (pl foots) театр. светлини на рампа
see at FOOT вж. бележката под линия
II. 1. танцувам
2. вървя, ходя
to FOOT it ходя пеша, бъхтя път
FOOT it! разг. махай се! чупи се
3. слагам стъпало (на чорап)
4. събирам (колона с цифри), правя сбор (и с up)
to FOOT up to търг. разг. възлизам на (за сбор от пера)
a to FOOT the bill разг. плащам сметката/разноските* * *{fut} n (pl feet {fi:t}) 1. крак (ходило), стъпало, ходило; to(2) {fut} v 1. танцувам; 2. вървя, ходя; to foot it ходя пеша, бъхт* * *фут; ход; ходило; стъпало; стъпка; пехота; походка; крак; нога;* * *1. (pl foot, feet) фут (мярка за дължина 30,48 см) 2. (pl foots) утайки, нерафинирана захар, слънчогледово кюспе, цвеклови резанки (отпадъци от захарни фабрики) 3. 1 (pl foots) театр. светлини на рампа 4. a to foot the bill разг. плащам сметката/разноските 5. crow's feet бръчки около очите 6. foot it! разг. махай се! чупи се 7. foot soldier пехотинец 8. he is six foot (feet) three той е висок шест фута и три инча 9. i. крак (ходило), стъпало, ходило 10. ii. танцувам 11. it is muddy under foot кално е за ходене 12. on foot пеша, прен. в движение, в ход 13. on one's feet прен. здрав и прав, финансово независим 14. see at foot вж. бележката под линия 15. to be at someone's feet прен. в ръцете/в пълно подчинение съм на някого, изразявам преданост/любов към някого 16. to be light/swift of foot стъпвам леко, ходя бързо 17. to fall/light on one's feel имам неочакван късмет, усмихва ми се щастието 18. to foot it ходя пеша, бъхтя път 19. to foot up to търг. разг. възлизам на (за сбор от пера) 20. to get off on the wrong foot започвам лошо/не както трябва, правя лошо първоначално впечатление 21. to get/have cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика, хваща ме шубе, готов съм да се откажа 22. to put one foot before/in front of the other вървя, движа се 23. to put one's (best) foot forward ходя бързо, прен. запретвам се 24. to put one's foot down категорично забранявам нещо, налагам се, разг. давам газ 25. to put one's foot in it правя гаф 26. воен. пехота 27. вървя, ходя 28. долен край (на креват, маса, гроб) 29. долна част (на стена, стълба), поли, подножие (на планина), край (на списък) 30. пиедестал, подставка (на статуя), основа (на колона) 31. проз. стъпка 32. слагам стъпало (на чорап) 33. стъпало, ходило (на чорап) 34. събирам (колона с цифри), правя сбор (и с up) 35. ход, походка* * *foot [fut] I. n (pl feet [fi:t]) 1. крак (от глезена надолу); стъпало, ходило; the fore ( hind) feet предни (задни) крака; to be at s.o.'s feet прен. в ръцете на някого съм; съм в пълно подчинение (на разположение на); изразявам преданост, любов (към някого); to put o.'s feet up почивам си, отморявам (се); beneath s.o.'s \foot в пълно подчинение; под чехъл; to have a (o.'s) \foot in the door направил съм първата крачка; отворил съм възможност за нещо; the boot ( shoe) is on the other \foot ролите са разменени, настъпил е обрат; to have a \foot in both ( each) camp играя двойна игра; член съм на два екипа; to be with ( have) feet of clay въздух под налягане съм, кух (гнил) съм отвътре; to betray ( show) the cloven \foot показвам си рогата; to carry ( sweep) s.o. off his feet събарям някого (напр. за вятър, вълна); прен. вземам акъла някому, изпълвам с възторг; to catch s.o. on his wrong \foot изненадвам някого, сварвам някого неподготвен; crow's feet бръчки около очите, "патешки крачета"; to feel o.'s feet чувствам се уверен в себе си; окопитвам се, съвземам се; to find o.'s feet прен. стъпвам на краката си; окопитвам се, оправям се сам; to keep o.'s feet държа се изправен, задържам се; прен. държа се на положение, не отстъпвам; on o.'s feet прен. здрав и прав; финансово независим; to light ( land, fall) on o.'s feet падам на краката си (и прен.); to get off on the wrong \foot ам. разг. започвам зле; правя лошо първо впечатление; to put o.'s best \foot forward 1) ходя бързо; запретвам се; 2) старая се, полагам големи усилия; to get o.'s feet under the table намърдвам се, намествам се; забърквам се; намесвам се (в някаква работа); to get ( have) cold feet разг. прен. изплашвам се, глътвам си езика; готов съм да се откажа; have one \foot in the grave с единия крак съм в гроба; in o.'s stocking feet по чорапи; on \foot пеша; прен. в движение; в ход; to set s.th. on \foot организирам, започвам; to put o.'s \foot down 1) категорично забранявам нещо; налагам се, скръцвам със зъби; 2) натискам (педала на) газта до дупка, карам бясно; to put o.'s \foot in it, (in o.'s mouth) правя гаф; to serve ( wait on) s.o. hand and \foot обсипвам някого с грижи, нося някого на ръце; to shoot o.s. in the \foot сам си провалям шансовете; режа клона, на който седя; to set \foot стъпвам ( някъде); to take to o.'s feet плюя си на петите; to trample ( tread) under \foot прен. тъпча; погазвам; with o.'s feet foremost разг. с краката напред, в ковчега; to think on o.'s feet работя със замах; вземам решения бързо (в движение); to get ( have) wet feet получавам "бойно" кръщение, правя нещо за първи път; to vote with o.'s feet действията ми показват отношението ми (към нещо), оставям действията да говорят; 2. ход, походка; to have a light ( heavy) \foot стъпвам леко (тежко); to change \foot ( feet) променям хода си; fleet ( swift) of \foot бързоног; 3. воен. пехота; \foot soldier пехотинец; 4. стъпало, ходило (на чорап); 5. край (на креват, маса, гроб) (обр. head); 6. подставка (на статуя); основа (на колона); столче (на чаша); 7. долна част (на стена, стълба); поли, подножие (на планина); край (на списък), крак (краче) (на шевна машина); see at \foot вж бележка под линия; 8. зоол. орган за придвижване у безгръбначни животни (гъсеница, охлюв и пр.); 9. бот. част. с която се прикрепва венечен лист; корен (на косъм); 10. проз. стъпка; 11. фут, мярка за дължина = 12 инча, 1/3 от ярда = 30,48 см; 12. (pl foots) утайки, нерафинирана захар; II. v 1. ост. танцувам; изпълнявам (фигура на танц); 2. рядко вървя по; 3.: to \foot it танцувам; ходя пеша; бъхтя път; \foot it! разг. беж да те няма; 4. слагам стъпало (на чорап); 5. (и foot up) събирам (колона с цифри), правя сбор; to \foot up (to) разг. възлизам на (за сбор от пера); to \foot the bill плащам сметката (поемам разноските). -
18 die
{dai}
I. 1. (pl вж. dice) зар, поет. жребий
upon the DIE изложен на риск
the DIE is cast/thrown жребият е хвърлен
2. (pl DIEs) арх. цокъл (на колона), тех. шанца, матрица, пуансон, винторезна дъска, тех. изтеглячна плоча
II. 1. умирам, загивам
to DIE of умирам от (болеcт, глад и пр.)
to DIE by умирам от (оръжие, насилствено)
to DIE by one's own hand самоубивам се
to DIE by inches умирам бавно
to DIE from умирам от (рана и пр.)
to DIE the death бивам убит (особ. при смъртно наказание)
театр. sl. бивам приет хладно от публиката
to DIE hard трудно отмирам/изчезвам, падам след тежка борба, умирам храбро
to DIE in harness/in one's boots/shoes умирам, докато работя/на поста си
never say DIE не се отчайвай, не падай духом, не се предавай
to DIE to the world изгубвам интерес към живота, оттеглям се
never dying fame неувяхваща/вечна слава
2. to be dying разг. силно желая, умирам (for)
to с inf, тех. спирам, загасвам (за мотор), изветрявам, изгубвам силата си (за течност)
die away чезна, изчезвам, гасна, заглъхвам, утихвам
die back започвам да изсъхвам откъм върха
die down заглъхвам, изчезвам, чезна, гасна, отслабвам, замирам
die back
die off изчезваме, умираме бързо/един след друг (за раса, род и пр.)
die out изчезвам (за раса, обичай и пр.), отмирам, заглъхвам, изгасвам, угасвам* * *{dai} n 1. (pl вж. dice) зар; поет. жребий; upon the die изложен на(2) {dai} v 1. умирам; загивам; to die of умирам от (болеcт, глад и* * *цокъл; умирам; пуансон; загивам; зар; жребий;* * *1. (pl dies) арх. цокъл (на колона), тех. шанца, матрица, пуансон, винторезна дъска, тех. изтеглячна плоча 2. die away чезна, изчезвам, гасна, заглъхвам, утихвам 3. die back 4. die back започвам да изсъхвам откъм върха 5. die down заглъхвам, изчезвам, чезна, гасна, отслабвам, замирам 6. die off изчезваме, умираме бързо/един след друг (за раса, род и пр.) 7. die out изчезвам (за раса, обичай и пр.), отмирам, заглъхвам, изгасвам, угасвам 8. i. (pl вж. dice) зар, поет. жребий 9. ii. умирам, загивам 10. never dying fame неувяхваща/вечна слава 11. never say die не се отчайвай, не падай духом, не се предавай 12. the die is cast/thrown жребият е хвърлен 13. to be dying разг. силно желая, умирам (for) 14. to die by inches умирам бавно 15. to die by one's own hand самоубивам се 16. to die by умирам от (оръжие, насилствено) 17. to die from умирам от (рана и пр.) 18. to die hard трудно отмирам/изчезвам, падам след тежка борба, умирам храбро 19. to die in harness/in one's boots/shoes умирам, докато работя/на поста си 20. to die of умирам от (болеcт, глад и пр.) 21. to die the death бивам убит (особ. при смъртно наказание) 22. to die to the world изгубвам интерес към живота, оттеглям се 23. to с inf, тех. спирам, загасвам (за мотор), изветрявам, изгубвам силата си (за течност) 24. upon the die изложен на риск 25. театр. sl. бивам приет хладно от публиката* * *die [dai] I. n 1. (pl dice) рядко зар; поет. жребий; the \die is cast ( thrown) жребият е хвърлен; 2. (pl \dies) архит. цокъл (на колона); 3. тех. щанца, матрица, пуансон; винторезна дъска; 4. тех. изтеглячна плоча; 5. изч. чип; • as straight as a \die напълно честен, прям. II. v ( died [daid], dying[daiiʃ]) 1. умирам; to \die of умирам от (болест, глад и пр.); to \die laughing умирам от смях; to \die by умирам от (оръжие, насилствено); to \die by o.'s own hand самоубивам се; to \die by inches бавно умирам, отивам към смъртта си; to \die from умирам от (рана и пр.); to \die for умирам за (родината, кауза и пр.); to \die a martyr умирам като мъченик; to \die a violent death умирам от насилствена смърт; to \die the death поет. бивам убит (особ. за смъртно наказание); to \die hard трудно отмирам (отпадам, изчезвам); падам след тежка борба, умирам (загивам) храбро; to \die game разг. умирам храбро, умирам в битка (без да се предам); to \die in harness умирам, преди да се пенсионирам (на поста си); to \die in o.'s boots ( shoes) умирам скоропостижно (от насилствена смърт); never say \die! не се отчайвай! не падай духом! не се предавай! 2. прен. to \die to the world напускам света, оттеглям се; his fame will never \die славата му вечно ще живее; 3. to be dying: умирам, на умиране съм, губя сили, чезна; разг. "умирам", силно желая ( for; to с inf); 4. изветрявам, губя сила (за течност); 5. тех. спирам, заглъхвам; -
19 line
{lain}
I. 1. линия, черта, щриха (и изк.)
LINE and colour изк. контури и цветове
in LINE по/в права линия
2. сп. линия
3. (по) гранична линия, предел (и прен.)
to go over/to overstep the LINE прекалявам, престъпвам позволеното
paper just on the LINE съчинение/класно едва за тройка
below the LINE незадоволителен, слаб
4. геогр. екватор
5. бръчка, линия (на дланта), бразда
6. обик. рl контури, очертание, линия, силует
7. редица, опашка (от хора)
to stand in (a) LINE стоя/редя се/нареждам се на опашка
to be in LINE for мой ред е за (повишение и пр.)
to keep in LINE пазя си реда
to get in/into LINE нареждам се
8. линия (на съобщения)
LINE engaged/aм. busy заето (за телефон)
hold the LINE! чакайте на телефона! не прекъсвайте! shared/party LINE дуплекс
9. жп. линия, релей
LINE service пътна служба
10. воен. развърнат строй, фронтова линия
рl позиции
to fall in LINE строявам се
LINE ahead/astern мор. строй килватер
LINE abreast мор. строй фронт
in LINE в развърнат строй
the enemy's LINEs позициите/разположението на противника
LINE of battle боен ред
to go up the LINE излизам на боева линия
all along the LINE по всички фронтове, прен. по всички линии
11. воен. редовни пехотни полкове, ам. редовни/строеви войски/офицери
12. писан/печатен ред, стих
to drop someone a LINE пиша някому накратко, драсвам някому няколко реда
13. pl театр. реплика
14. pl брачно свидетелство (и marriage LINEs)
15. влакно (и на въдица), канап, въже (нце), жица
LINE fishing риболов с въдица, въдичарство
to give someone LINE enough давам някому свобода на действие
16. конвейер
17. воен. посока
LINE of march посока на движение
LINE of fire посока на стрелба
18. насока, линия на поведение
party LINE партийна линия
on these LINEs в тази насока направление/дух
to be in LINE with следвам/спазвам линията на (партия и пр.)
to be out of LINE неуместен съм (за забележка, държание и пр.), не съм прав, на погрешен път съм
to take a firm/hard/strong LINE действувам енергично/решително, вземам строги мерки (over something за нещо)
what LINE do you intend to take? как смятате да постъпите? какво становище смятате да вземете? to do something on/along sound/correct LINEs постъпвам правилно
on the wrong LINEs неправилно
to keep to one's own LINE следвам собствения си път
to keep in LINE спазвам правилата на играта, вървя в крак
to keep someone in LINE принуждавам някого да върви в крак
to keep one's temper in LINE запазвам хладнокръвие
to be working on right LINEs на прав път съм
to work on the LINEs of работя по системата/метода на
19. произход, родословие, род, коляно, потекло, линия
male/female LINE мъжка/женска линия
20. занятие, работа, професия, специалност, поприще
he is in the drapery LINE той е търговец на текстил
that's not much in my LINE не се интересувам/не разбирам много от такива неща, не съм по тази част
my LINE of country прен. моята област
in the LINE of duty по задължение, служебно
21. вид стока
cheap LINE irt felt hats евтини меки/филцови шапки
something in that LINE нещо подобно/такова
22. условия на живот, съдба, късмет
my LINEs have fallen in pleasant places имал съм късмет в живота си
hard LINEs разг. лош късмет
to get/have a LINE on разг. узнавам, научавам се за
to give someone a LINE on разг. осведомявам някого, подшушвам някому
to be in LINE with в съгласие съм с, съответствувам на
to come into LINE with съгласувам се/координирам се с, приемам
to bring into LINE with съгласувам, убеждавам (някого) да приеме/да се съгласи, вкарвам (някого) в пътя
on the LINE на височината на очите, на границата (между две категории и пр.), прен. на карта/риск, открито, прямо, незабавно, веднага
out of LINE накриво, неуместен, нереден
down the LINE напълно, всецяло
to shoot a LINE sl. хваля се, фукам се
II. 1. разчертавам, тегля/чертая линии върху
2. скицирам, очертавам, чертая, начертавам
3. набраздявам
face LINEd with care набръчкано от грижи лице
4. нареждам (се) в редица (и с up)
pedestrians LINEd the streets от двете страни на улицата стояха/бяха наредени пешеходци
road LINEd with trees път с дървета от даете страни
line in изк. скицирам
line off набелязвам, очертавам
line out line off
отбелязвам (пасаж) зa изхвърляне, пикирам (разсад)
запътвам се бързо (for към)
line through зачерквам, зачертавам
line up строявам (се), нареждам (се), нареждам се на опашка, разг. събирам, организирам, подреждам (изпълнители, програма, номера)
to LINE up alongside/with разг. поддържам, присъединявам се към
to LINE up behind разг. следбам, поддържам (някого), спечелвам (някого като съдружник)
to have something /someone LINEd up имам нещо/някого на разположение
to LINE something up in one's sights прицелвам се точно в нещо
III. 1. подплатявам
2. облицовам
to LINE one's pockets забогатявам, натрупвам пари
to LINE one's stomach хапвам си* * *{lain} n 1. линия, черта, щриха (и изк.); line and colour изк. конт(2) {lain} v 1. разчертавам, тегля/чертая линии върху; 2. скицир{3} {lain} v 1. подплатявам; 2. облицовам; to line o.'s pockets заб* * *черта; шнур; стих; строеви; редица; разчертавам; ред; рисунък; ресор; поприще; потекло; предел; бръчка; бразда; въже; връв; граница; екватор; курс; колона; коловоз; линия; набраздявам;* * *1. (по) гранична линия, предел (и прен.) 2. 1 pl брачно свидетелство (и marriage lines) 3. 1 pl театр. реплика 4. 1 влакно (и на въдица), канап, въже (нце), жица 5. 1 воен. посока 6. 1 воен. редовни пехотни полкове, ам. редовни/строеви войски/офицери 7. 1 конвейер 8. 1 насока, линия на поведение 9. 1 писан/печатен ред, стих 10. 1 произход, родословие, род, коляно, потекло, линия 11. 2 вид стока 12. 2 условия на живот, съдба, късмет 13. 20. занятие, работа, професия, специалност, поприще 14. all along the line по всички фронтове, прен. по всички линии 15. below the line незадоволителен, слаб 16. cheap line irt felt hats евтини меки/филцови шапки 17. down the line напълно, всецяло 18. face lined with care набръчкано от грижи лице 19. hard lines разг. лош късмет 20. he is in the drapery line той е търговец на текстил 21. hold the line! чакайте на телефона! не прекъсвайте! shared/party line дуплекс 22. i. линия, черта, щриха (и изк.) 23. ii. разчертавам, тегля/чертая линии върху 24. iii. подплатявам 25. in line в развърнат строй 26. in line по/в права линия 27. in the line of duty по задължение, служебно 28. line abreast мор. строй фронт 29. line ahead/astern мор. строй килватер 30. line and colour изк. контури и цветове 31. line engaged/aм. busy заето (за телефон) 32. line fishing риболов с въдица, въдичарство 33. line in изк. скицирам 34. line of battle боен ред 35. line of fire посока на стрелба 36. line of march посока на движение 37. line off набелязвам, очертавам 38. line out line off 39. line service пътна служба 40. line through зачерквам, зачертавам 41. line up строявам (се), нареждам (се), нареждам се на опашка, разг. събирам, организирам, подреждам (изпълнители, програма, номера) 42. male/female line мъжка/женска линия 43. my line of country прен. моята област 44. my lines have fallen in pleasant places имал съм късмет в живота си 45. on the line на височината на очите, на границата (между две категории и пр.), прен. на карта/риск, открито, прямо, незабавно, веднага 46. on the wrong lines неправилно 47. on these lines в тази насока направление/дух 48. out of line накриво, неуместен, нереден 49. paper just on the line съчинение/класно едва за тройка 50. party line партийна линия 51. pedestrians lined the streets от двете страни на улицата стояха/бяха наредени пешеходци 52. road lined with trees път с дървета от даете страни 53. something in that line нещо подобно/такова 54. that's not much in my line не се интересувам/не разбирам много от такива неща, не съм по тази част 55. the enemy's lines позициите/разположението на противника 56. to be in line for мой ред е за (повишение и пр.) 57. to be in line with в съгласие съм с, съответствувам на 58. to be in line with следвам/спазвам линията на (партия и пр.) 59. to be out of line неуместен съм (за забележка, държание и пр.), не съм прав, на погрешен път съм 60. to be working on right lines на прав път съм 61. to bring into line with съгласувам, убеждавам (някого) да приеме/да се съгласи, вкарвам (някого) в пътя 62. to come into line with съгласувам се/координирам се с, приемам 63. to drop someone a line пиша някому накратко, драсвам някому няколко реда 64. to fall in line строявам се 65. to get in/into line нареждам се 66. to get/have a line on разг. узнавам, научавам се за 67. to give someone a line on разг. осведомявам някого, подшушвам някому 68. to give someone line enough давам някому свобода на действие 69. to go over/to overstep the line прекалявам, престъпвам позволеното 70. to go up the line излизам на боева линия 71. to have something /someone lined up имам нещо/някого на разположение 72. to keep in line пазя си реда 73. to keep in line спазвам правилата на играта, вървя в крак 74. to keep one's temper in line запазвам хладнокръвие 75. to keep someone in line принуждавам някого да върви в крак 76. to keep to one's own line следвам собствения си път 77. to line one's pockets забогатявам, натрупвам пари 78. to line one's stomach хапвам си 79. to line something up in one's sights прицелвам се точно в нещо 80. to line up alongside/with разг. поддържам, присъединявам се към 81. to line up behind разг. следбам, поддържам (някого), спечелвам (някого като съдружник) 82. to shoot a line sl. хваля се, фукам се 83. to stand in (a) line стоя/редя се/нареждам се на опашка 84. to take a firm/hard/strong line действувам енергично/решително, вземам строги мерки (over something за нещо) 85. to work on the lines of работя по системата/метода на 86. what line do you intend to take? как смятате да постъпите? какво становище смятате да вземете? to do something on/along sound/correct lines постъпвам правилно 87. бръчка, линия (на дланта), бразда 88. воен. развърнат строй, фронтова линия 89. геогр. екватор 90. жп. линия, релей 91. запътвам се бързо (for към) 92. линия (на съобщения) 93. набраздявам 94. нареждам (се) в редица (и с up) 95. обик. рl контури, очертание, линия, силует 96. облицовам 97. отбелязвам (пасаж) зa изхвърляне, пикирам (разсад) 98. рl позиции 99. редица, опашка (от хора) 100. скицирам, очертавам, чертая, начертавам 101. сп. линия* * *line [lain] I. n 1. линия, черта, щрих; \line of demarcation гранична линия, демаркационна линия; \line of sight ( vision) зрителна линия; \line of force физ. силова линия; black \lines, guiding \lines, writing \lines подложка от начертани редове (за писане върху празен лист); to take the air \line ам. вървя направо, тръгвам по най-прекия път; by \line, by \line and level, by \line and rule точно, прецизно, методично; below the \line под нормата; недостатъчно; goal \line сп. голлиния; to tow the \line 1) подчинявам се, огъвам се пред общоприетото; 2) правя фалстарт; 2. линия на поведение; on these \lines в тази насока (направление, дух); to take a strong \line действам енергично; строг съм; to keep ( take) o.'s own \line, to strike out a \line of o.'s own следвам своя път; on the \line of като по модела, метода на; to be working on right \lines на прав път съм; 3. граница, погранична линия (черта); предел; a fine ( thin, narrow) \line тънка разлика; to draw a ( the) \line разграничавам ( between) поставям граница (предел) (at); one must draw the \line somewhere прен. всяко търпение си има граници; a paper just on the \line работа (съчинение, класно), която е точно за тройка; the L. ист. южната граница на Пенсилвания (разделяща робовладелческите от свободните щати); to go over ( cross) the \line прекалявам; престъпвам нормите на благоприличието; 4. обикн. pl очертание, контур, силует; 5. линия (съобщителна, търговска, транспортна); to come on \line влизам в действие (употреба); all along the \line по цялата линия; прен. навсякъде, във всяка точка; hold the \line! не прекъсвайте (при телефонен разговор)! чакайте така! to go on \line включвам се в компютърна мрежа; \line service жп пътна служба; belt \line 1) обиколна трамвайна линия; 2) околовръстна железница; 6. воен. развърнат строй, верига; фронтова линия; to fall in \line воен. строявам се; \line ahead, \line astern мор. в колона по един; \line abreast фронтално; ship of the \line линеен кораб; in \line в развърнат строй; troops of the \line армейска пехота; \line officer младши офицер; ам. строеви офицер; the enemy's \lines позициите (разположението) на противника; \line of battle боен ред; 7. геогр. екватор; 8. произход, родословие, коляно, потекло; линия; male ( female) \line мъжка (женска) линия; 9. бразда; бръчка; 10. връв; канап, шнур; въженце, въже; clothes-\line въже за простиране на пране; to give s.o. \line enough оставям някого на спокойствие (свобода); to tow the party \line поддържам партийната линия; to throw a good \line прен. опитен (добър) рибар съм; 11. въдица, корда; 12. кабел, жица; \line-to-ground ел. фазен, фазов (между проводник и земя); \line-to-\line ел. междуфазен, междуфазов (между два проводника); 13. ред; pl стихове; drop me a few \lines драснете ми няколко реда; take 50 \lines уч. ще преведеш (препишеш) 50 реда (за наказание); to muff o.'s \lines театр. сбърквам (сгрешавам) репликата си; to sign on the dotted \line слагам подписа си, напълно се съгласявам; marriage \lines брачно свидетелство; 14. редица; опашка (от чакащи хора); to stand in \line чакам на (в) редица; правя опашка; bread \line опашка от безработни за безплатна храна; 15. ресор, специалност, поприще; занятие, работа, професия; it is not in my \line, it is out of my \line с такова нещо не се занимавам, не разбирам от такова нещо; не съм по тази част; \line of business театр. амплоа; 16. вид, естество; s.th. in that \line нещо такова (подобно); \line of goods вид стока; 17. дванадесета част от цол (инч); 18. тръба; • further down the \line по-късно, в последствие, в бъдеще; to get o.'s \lines crossed обърквам се; to be in ( out of) \line with съгласен съм (не съм съгласен) с, to bring into \line карам, принуждавам да се съгласи; to fall into \line with приспособявам се, нагаждам се към; to come into \line with съгласувам (координирам) се с; to give a \line on давам информация за, представям; to have ( get) a \line on имам представа за, имам мнение (сведения, информация) за; on the \line 1) на височина на очите; 2) на видно място, изтъкнат; 3) ам. веднага, незабавно; to have s.o. on a \line подигравам (лъжа, мамя) някого; hard \lines разг. лош късмет; to be in the firing \line, (in the \line of fire) под прицел съм; подложен съм на нападки (критика); to be ( way) out of \line греша, не съм на прав път, не постъпвам правилно; to put ( lay) s.th. on the \line 1) рискувам да загубя нещо, залагам (репутацията си, работата си) на карта (и to be on the \line); 2) казвам нещо директно и искрено, не спестявам истината; откривам (чувствата си); to be shooting a \line преувеличавам, "изхвърлям се"; to do a \line with sl ходя с, гаджета сме с; II. v 1. разчертавам, тегля (чертая) линии върху; to \line through зачерквам; to \line off трасирам; 2. набраздявам; 3. поставям, нареждам (се) в редица (линия) (и \line up); to \line the streets with trees поставям (насаждам) дръвчета покрай улицата; troops \lined the streets войскови части застанаха от двете страни на улицата; to \line up 1) строявам (нареждам се) в редица; 2) линирам, разчертавам; 3) изравнявам, центрирам; 4) разграничавам се; to \line up with нареждам се с, присъединявам се към; to \line off трасирам; to \line out 1) отбелязвам (пасаж) за изхвърляне от текст; 2) начертавам (маршрут и пр.); 3) бързам; III. v подплатявам, обшивам (облицовам, тапицирам) отвътре; тех. облицовам, подвързвам ( книга); to \line o.'s pocket прен. забогатявам, натрупвам пари (обикн. по нечестен начин, напр. чрез приемане на подкупи). -
20 devil
{'devl}
I. 1. дявол, сатана, зъл дух
2. лош/зъл/коварен човек
3. писател, който пише за друг срещу заплащане, неплатен стажант-адвокат
4. енергичен/смел човек, майстор, ас
5. разг. човек, нещастник
poor DEVIL! нещастният! lucky DEVIL късметлия
6. пясъчна вихрушка
7. трудно нещо, дяволска работа
8. борчески дух
9. вид фейерверк
10. дарак
11. ястие с подправки
to be a DEVIL to/for work работя за двама/с жар
the blue DEVILs униние, отчаяние, меланхолия, махмурлук, препиване
to go to the DEVIL отивам по дяволите, опропастявам се
between the DEVIL and the deep (blue) sea между два огъня, между чука и наковалнята
the DEVIL take the hindmost всяка коза за свой крак, тежко на изостаналия
the DEVIL (and all) to pay неприятности, лоши последици
there's the DEVIL on it там e белята
to beat the DEVIL надминавам всички очаквания
to give the DEVIL his due нека бъдем справедливи
to raise the DEVIL вдигам голям шум/голяма аларма, правя скандал
printer's DEVIL чирак в печатница
DEVIL's bones зарове
DEVIL's books/bible карти за игра
DEVIL of a mess ужасна каша
DEVIL a bit/a one съвсем не, никак
talk of the DEVIL (and he is sure to appear) за вълка говорим, a той в кошарата
II. 1. ам. разг. безпокоя, задявам, измъчвам
2. върша черната работа за някого
3. силно подправям (ястие)
4. разбивам на дарак
5. изстъргвам мазилка (от стена)* * *{'devl} n 1. дявол, сатана; зъл дух; 2. лош/зъл/коварен човек; (2) {'devl} v 1. ам. разг. безпокоя; задявам; измъчвам; 2. върш* * *сатана; дарак; дявол;* * *1. 1 ястие с подправки 2. between the devil and the deep (blue) sea между два огъня, между чука и наковалнята 3. devil a bit/a one съвсем не, никак 4. devil of a mess ужасна каша 5. devil's bones зарове 6. devil's books/bible карти за игра 7. i. дявол, сатана, зъл дух 8. ii. ам. разг. безпокоя, задявам, измъчвам 9. poor devil! нещастният! lucky devil късметлия 10. printer's devil чирак в печатница 11. talk of the devil (and he is sure to appear) за вълка говорим, a той в кошарата 12. the blue devils униние, отчаяние, меланхолия, махмурлук, препиване 13. the devil (and all) to pay неприятности, лоши последици 14. the devil take the hindmost всяка коза за свой крак, тежко на изостаналия 15. there's the devil on it там e белята 16. to be a devil to/for work работя за двама/с жар 17. to beat the devil надминавам всички очаквания 18. to give the devil his due нека бъдем справедливи 19. to go to the devil отивам по дяволите, опропастявам се 20. to raise the devil вдигам голям шум/голяма аларма, правя скандал 21. борчески дух 22. вид фейерверк 23. върша черната работа за някого 24. дарак 25. енергичен/смел човек, майстор, ас 26. изстъргвам мазилка (от стена) 27. лош/зъл/коварен човек 28. писател, който пише за друг срещу заплащане, неплатен стажант-адвокат 29. пясъчна вихрушка 30. разбивам на дарак 31. разг. човек, нещастник 32. силно подправям (ястие) 33. трудно нещо, дяволска работа* * *devil [devl] I. n 1. дявол, сатана (при ругатни, вж deuce); 2. прен. зъл, лош, коварен, лукав човек; 3. литератор (журналист), който пише за друг срещу заплащане; неплатен стажант на адвокат; printer's \devil момче за поръчки в редакция (печатница); 4. разг. човек; нещастник; a lucky \devil късметлия; 5. тех. дарак; 6. пикантно ястие с подправки; 7. зоол. тасманийски (торбест) дявол Sarcophilus satanicus; • like the \devil като луд, много бързо (енергично); to be a \devil for work работя като дявол (с увлечение, жар, страст); to go to the \devil отивам по дяволите, опропастявам се, разорявам се; the \devil of a job, the \devil' s own ( job) ужасно трудна (тежка) задача; speak ( talk) of the \devil за вълка говорим (а той в кошарата); between the \devil and the deep ( blue) sea между два огъня; между чука и наковалнята; the \devil take the hindmost всяка коза за свой крак; the \devil to pay тежки последствия, беда, затруднение; to beat the \devil надминавам всички очаквания; to give the \devil his due нека бъдем справедливи; to play the \devil (the very \devil, the \devil and all) with разстройвам, обърквам, правя на сол; to pull the \devil by the tail в затруднено положение съм; мятам се като риба на сухо; to raise the \devil вдигам голям шум (врява, аларма), правя скандал; when the \devil is blind никога; II. v 1. разг. безпокоя, измъчвам; 2. върша черната работа на някой писател, журналист и пр.; 3. пека на скара с горчица и др. подправки; 4. разбивам ( парцали).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
спори ми — словосъч. имам успех, удава ми се, върви ми, работя бързо … Български синонимен речник
