-
1 wound
{wu:nd}
I. 1. рана, контузия
a knife/bullet WOUND рана от нож/куршум и пр.
operation WOUND (незаздравяла) рана от операция
2. наранено/ожулено място на растение, дърво и пр
3. прен. рана, болка, обида
a WOUND to one's pride/feelings, etc. наранена гордост, засегнати чувства и пр
II. v ранявам, наранявам (и прен.), засягам, уязвявам, накърнявам (чест, гордост, самолюбие и пр.)
III. вж. wind* * *{wu:nd} n 1. рана; контузия; a knife/bullet wound рана от нож/куршу(2) {wu:nd} v ранявам, наранявам (и прен.); засягам, уязвявам, {3} вж. wind.* * *уязвявам; увреждане; рана; ранявам; обидa; вреда; наранявам;* * *1. a knife/bullet wound рана от нож/куршум и пр 2. a wound to one's pride/feelings, etc. наранена гордост, засегнати чувства и пр 3. i. рана, контузия 4. ii. v ранявам, наранявам (и прен.), засягам, уязвявам, накърнявам (чест, гордост, самолюбие и пр.) 5. iii. вж. wind 6. operation wound (незаздравяла) рана от операция 7. наранено/ожулено място на растение, дърво и пр 8. прен. рана, болка, обида* * *wound [wund] I. n 1. рана; festering ( running, mortal, green) \wound гнойна (жива, смъртоносна, прясна) рана; incised ( punctured, contused, lacerated) \wound срезна (пробита, натъртена, разкъсана) рана; operation \wound оперативна рана; bullet \wound рана от куршум; to inflict a \wound нанасям рана, наранявам (on); to receive a \wound бивам ранен; to rub salt into the \wound слагам сол в раната; to lick o.'s \wounds ближа си раните (прен.); 2. прен. рана; обида, оскърбление; вреда, увреждане, накърняване; 3. поет. любовни мъки (страдания); II. v ранявам, наранявам (и прен.), засягам; to \wound to death ранявам смъртоносно; to \wound s.o.'s feelings уязвявам, засягам (дълбоко); the killed and \wounded убитите и ранените; III. wound pt, pp от wind I.
См. также в других словарях:
Punctured — Punc tured, a. 1. Having the surface covered with minute indentations or dots. [1913 Webster] 2. (Med.) Produced by puncture; having the characteristics of a puncture; as, a punctured wound. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Punctured — Puncture Punc ture, v. t. [imp. & p. p. {Punctured}; p. pr. & vb. n. {Puncturing}.] To pierce with a small, pointed instrument, or the like; to prick; to make a puncture in; as, to puncture the skin. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
punctured — adj. Punctured is used with these nouns: ↑lung, ↑tyre … Collocations dictionary
punctured — /ˈpʌŋtʃəd/ (say pungchuhd) adjective 1. (of a tyre) deflated as a result of a puncture. 2. Colloquial exhausted; fatigued: by day s end, I was punctured …
punctured — adjective having a hole cut through (Freq. 2) pierced ears a perforated eardrum a punctured balloon • Syn: ↑pierced, ↑perforated, ↑perforate • Si … Useful english dictionary
punctured — (Roget s IV) modif. Syn. deflated, let down, no longer inflated; see damaged , reduced 2 … English dictionary for students
punctured — pʌŋktʃə(r)d adj. containing a hole, pierced; deflated, having the air removed (i.e. a tire); damaged, wounded; destroyed, ruined punc·ture || pʌŋktʃə(r) n. hole, perforation; blowout, flat tire v. perforate, make a hole; pierce, stab… … English contemporary dictionary
punctured — punc·tured … English syllables
punctured interval — noun A neighborhood of a point in a space with an order, minus the point itself … Wiktionary
punctured neighborhood — noun A neighborhood of a point, minus the point itself … Wiktionary
punctured stamp — noun Etymology: from past participle of puncture (II) : a postage stamp with perforated initials … Useful english dictionary
