-
1 Domainname m
име {ср} на домейн -
2 Grundgesetz n <GG> [Verfassung]
[име на германската конституция]Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Grundgesetz n <GG> [Verfassung]
-
3 Name m
име {ср} -
4 Vorname m
име {ср} -
5 name
име {ср} -
6 name
{neim}
I. 1. име
Christian/aм. given/aм. first NAME малко име
what is your NAME? как се казвате? Tom by NAME, by NAME Tom на име Том
to have/bear a NAME нося име
to know by NAME познавам по име
by/of the NAME of под/с името
under the NAME of с псевдоним
to go/pass by/under the NAME of известен съм под името
in NAME (only) (само) на име
in the NAME of в/от името на
in one's own NAME от свое име, самостоятелно
to take God's NAME in vain библ. изговарям божието име напразно
to put one's NAME down for записвам се за, участвувам в подписка, явявам се кандидат за
2. наименование, название, обозначение, лог. термин, понятие
what's in a NAME? какво значи името? какво има в едно име
3. грам. съществително име
4. име, репутация
to have a NAME for honesty известен съм със своята честност/почтеност
to make a NAME (for oneself), to win oneself a NAME спечелвам си/създавам си име/репутация
5. pl лоши думи, разни имена/епитети
to call someone NAMEs наричам някого всякакъв
6. име, величина, знаменитост
of NAME много известен, с име
7. фамилия, род
the last of his NAME последният от рода си
the NAME of the game разг. целта/същността на работата
to have not a penny/shilling to one's NAME нямам пукната пара
to keep one's NAME on/take one's NAME off the books продължавам/прекъсвам членството си
II. 1. (на) именувам, слагам име, кръщавам
to NAME after кръщавам на
to NAME for наименувам в чест на
2. наричам/назовавам по име, изброявам по имена, посочвам/цитирам за пример
you NAME it разг. каквото щеш, каквото си поискаш
to NAME names цитирам имена (особ. в обвинение)
not to be NAMEd in/on the same day with който не може да се сравнява с, много по-лош от
3. избирам, определям
назначавам (to, for)
4. определям (цена и пр.)
5. парл. споменавам името на (депутат-за някакво провинениe)
III. 1. прочут, добре известен/познат
NAME brand реномирана (фабрична, търговска) марка
2. носещ/с нечие име (за етикет на куфар и пр., за сбирка от картини и пр.)
3. с имената на известни артисти (за филм и пр.)* * *{neim} n 1. име; Christian/aм. given/aм. first name малко име; what(2) {neim} v 1. (на)именувам, слагам име, кръщавам; to name after к{3} {neim} а ам. 1. прочут, добре известен/познат; name brand реном* * *слава; обозначение; име; знаменитост; наричам; наименувам; наименование; назовавам; название; назначавам;* * *1. by/of the name of под/с името 2. christian/aм. given/aм. first name малко име 3. i. име 4. ii. (на) именувам, слагам име, кръщавам 5. iii. прочут, добре известен/познат 6. in name (only) (само) на име 7. in one's own name от свое име, самостоятелно 8. in the name of в/от името на 9. name brand реномирана (фабрична, търговска) марка 10. not to be named in/on the same day with който не може да се сравнява с, много по-лош от 11. of name много известен, с име 12. pl лоши думи, разни имена/епитети 13. the last of his name последният от рода си 14. the name of the game разг. целта/същността на работата 15. to call someone names наричам някого всякакъв 16. to go/pass by/under the name of известен съм под името 17. to have a name for honesty известен съм със своята честност/почтеност 18. to have not a penny/shilling to one's name нямам пукната пара 19. to have/bear a name нося име 20. to keep one's name on/take one's name off the books продължавам/прекъсвам членството си 21. to know by name познавам по име 22. to make a name (for oneself), to win oneself a name спечелвам си/създавам си име/репутация 23. to name after кръщавам на 24. to name for наименувам в чест на 25. to name names цитирам имена (особ. в обвинение) 26. to put one's name down for записвам се за, участвувам в подписка, явявам се кандидат за 27. to take god's name in vain библ. изговарям божието име напразно 28. under the name of с псевдоним 29. what is your name? как се казвате? tom by name, by name tom на име Том 30. what's in a name? какво значи името? какво има в едно име 31. you name it разг. каквото щеш, каквото си поискаш 32. грам. съществително име 33. избирам, определям 34. име, величина, знаменитост 35. име, репутация 36. назначавам (to, for) 37. наименование, название, обозначение, лог. термин, понятие 38. наричам/назовавам по име, изброявам по имена, посочвам/цитирам за пример 39. носещ/с нечие име (за етикет на куфар и пр., за сбирка от картини и пр.) 40. определям (цена и пр.) 41. парл. споменавам името на (депутат-за някакво провинениe) 42. с имената на известни артисти (за филм и пр.) 43. фамилия, род* * *name [neim] I. n 1. име; Christian
ame; ам. given
ame, first
ame собствено (малко) име; assumed
ame друго (лъжливо) име; псевдоним; pet
ame галено име; what is your
ame? как се казвате? to have ( bear) the
ame of нося името (на); кръстен съм на; John by
ame (by
ame John) на име Джон; to know by
ame познавам по име; by (of) the
ame of под (с); името; under the
ame of с псевдоним; to go by ( under) the
ame of минавам (известен съм) като; in
ame ( only) (само) на (по) име; официално, формално; in the
ame of в (от) името на; a mere
ame (only a
ame) малко (едва) познат, малко известен; to take a
ame in vain библ. не споменавам напразно име (името Божие) (и шег.); to use s.o.'s
ame позовавам се на нечие име, използвам нечие име като препоръка; to put o.'s
ame down for записвам се за, участвам в подписка; кандидатирам се за; to put o.'s
ame to the message подписвам се под възвание; to send in o.'s
ame представям се, казвам името си (на прислужник); to keep o.'s
ame on ( to take o.'s
ame off) the books продължавам членството си (прекъсвам членството си); 2. наименование, название, обозначение; trivial
ame разговорно (ненаучно) название (на растение, животно); 3. ез. съществително име; common
ame съществително нарицателно; proper
ame собствено име, лично име; 4. репутация, име; авторитет; to make o.s. a
ame спечелвам си (създавам си) име, репутация; to have a
ame for известен съм (славя се) с; give a dog a bad
ame and hang him като кажат, че едно куче е бясно, свършено е с него; 5. pl лоши думи, обидни имена; to call s.o.
ames ругая, обиждам, наскърбявам; 6. име, величина; знаменитост; of
ame много известен, с име, именит; 7. лог. термин, понятие; • not a penny to o.'s
ame без грош; the last of his
ame последният от рода си; the
ame of the game есенцията, същината; целта на занятието; a
ame to conjure with важен (влиятелен) човек, популярно име; his
ame is mud спечелил си е неодобрение (неприязън); II. v 1. именувам, назовавам, наименувам, слагам име, кръщавам; to
ame after кръщавам на; to
ame for ( from) ам. наименувам в чест на; 2. наричам, назовавам по име; изброявам по имена; посочвам, цитирам за пример; (и to
ame names); 3. избирам, определям, посочвам; ам. назначавам; 4. определям (цена и пр.); 5. извиквам името на (заради някакво провинение); III. adj известен, популярен; a
ame brand известна марка. -
7 patronymic
{,pætrə'nimik}
1. a бащин (за име)
2. n бащино име, име по баща* * *{,patrъ'nimik} 1. а бащин (за име); 2. n бащино име, име п* * *презиме; бащин;* * *1. a бащин (за име) 2. n бащино име, име по баща* * *patronymic[¸pætrə´nimik] I. adj 1. бащин (за име); 2. който посочва произход (за представка или наставка); II. n 1. бащино име, презиме; 2. фамилно име, фамилия. -
8 repute
{ri'pju:t}
I. v ряд. главно pass мисля, смятам, считам
he is REPUTEd to be минава за, считат го за
to be well/highly REPUTEd ползувам се с добро име
to be ill REPUTEd ползувам се с лошо име/слава
II. reputation
of REPUTE известен, прочут
bad/ill REPUTE лоша слава
to be in bad REPUTE with ползувам се с лошо име/лоша слава пред/сред
to know by REPUTE познавам по име* * *{ri'pju:t} v ряд. главно pass мисля, смятам, считам; he is reputed (2) {ri'pju:t} reputation: of repute известен, прочут; bad/ill repute ло* * *1 v считам; смятам;2 n име, репутация; общо мнение;repute; v ряд. главно pass мисля, смятам, считам; he is reputed to be минава за, считат го за* * *1. bad/ill repute лоша слава 2. he is reputed to be минава за, считат го за 3. i. v ряд. главно pass мисля, смятам, считам 4. ii. reputation 5. of repute известен, прочут 6. to be ill reputed ползувам се с лошо име/слава 7. to be in bad repute with ползувам се с лошо име/лоша слава пред/сред 8. to be well/highly reputed ползувам се с добро име 9. to know by repute познавам по име* * *repute[ri´pju:t] I. v рядко мисля, смятам, считам; he is \reputed ( to be) intelligent той минава за интелигентен; II. n репутация, реноме, име, известност, слава; of \repute известен, знаменит, именит; bad ( ill) \repute лоша слава; to be in \repute известен съм; to know by \repute зная по име. -
9 character
{'kxrakta}
I. 1. характер (на човек), a щап of CHARACTER човек с характер
2. характер, естество, качество, биол. отличителен белег/признак
in the CHARACTER of в качеството си на, като
3. име, репутация, реноме
a man of bad CHARACTER човек с лоша репутация
to have a CHARACTER for honesty ползвам се с име на честен човек
to redeem one's CHARACTER възвръщам си доброто име
CHARACTER assassination очерняне на човек, особ. обшественик, с цел да се дискредитира
4. писмена препоръка, характеристика. референции
certflicate of (good) CHARACTER адм. удостоверение за честност иблагонадеждност
5. видна/известна личност
public CHARACTER виден общественик
6. характер, стил, собствена физиономия
7. действуващо лице, образ в литературно произведение и пр
8. театр, и пр. роля
to be in CHARACTER в ролята съм си, типичен/характерен съм
to be out of CHARACTER не съм в ролята си, не подхождам, не съм в същия стил, не хармонирам
CHARACTER actor характерен/жанров артист
CHARACTER comedy комедия на характери
CHARACTER sketch кратка пиеса, чийто герой е твърде индивидуализиран/ексцентричен, кратка характеристика
9. разг. субект, екземпляр, тип, оригинал, терк
a bad CHARACTER лош човек, съмнителна личност
he's quite a CHARACTER разг. той е голям чешит, той е забележителен човек
10. писмен знак, буква, цифра, иероглиф, азбука, писмо
11. шифър, шрифт, почерк
II. v ряд. характеризирам, определям, надписвам, описвам* * *{'kxrakta} n 1. характер (на човек), а щап of character човек с хар(2) v ряд. характеризирам, определям; надписвам; описвам* * *характер; характеристика; субект; реноме; репутация; референции; роля; образ; почерк; атестация; буква; естество; знак; качество;* * *1. 1 шифър, шрифт, почерк 2. a bad character лош човек, съмнителна личност 3. a man of bad character човек с лоша репутация 4. certflicate of (good) character адм. удостоверение за честност иблагонадеждност 5. character actor характерен/жанров артист 6. character assassination очерняне на човек, особ. обшественик, с цел да се дискредитира 7. character comedy комедия на характери 8. character sketch кратка пиеса, чийто герой е твърде индивидуализиран/ексцентричен, кратка характеристика 9. he's quite a character разг. той е голям чешит, той е забележителен човек 10. i. характер (на човек), a щап of character човек с характер 11. ii. v ряд. характеризирам, определям, надписвам, описвам 12. in the character of в качеството си на, като 13. public character виден общественик 14. to be in character в ролята съм си, типичен/характерен съм 15. to be out of character не съм в ролята си, не подхождам, не съм в същия стил, не хармонирам 16. to have a character for honesty ползвам се с име на честен човек 17. to redeem one's character възвръщам си доброто име 18. видна/известна личност 19. действуващо лице, образ в литературно произведение и пр 20. име, репутация, реноме 21. писмен знак, буква, цифра, иероглиф, азбука, писмо 22. писмена препоръка, характеристика. референции 23. разг. субект, екземпляр, тип, оригинал, терк 24. театр, и пр. роля 25. характер, естество, качество, биол. отличителен белег/признак 26. характер, стил, собствена физиономия* * *character[´kærəktə] I. n 1. характер, нрав (на човек); a man of \character човек с характер; 2. характер, природа, естество; качество; биол. отличителен признак (белег); hereditary ( acquired) \character биол. наследствен (придобит) характер (или белег); in the \character of в качеството си на; 3. име, репутация, реноме; of bad \character с лошо име (слава, репутация); left without a shred of \character напълно дискредитиран; to have a good \character ползвам се с добро име; to redeem o.'s \character изкупвам вината си, възвръщам си доброто име; 4. референции, отзив, писмена препоръка, характеристика; to deliver a certificate of good \character адм. представям препоръка за честност и благонадеждност; 5. известна личност; a great \character in history историческа личност; 6. характер, стил, облик, физиономия; work that lacks \character творба без собствен стил (физиономия); 7. лит. действащо лице, персонаж, образ; 8. роля; in the \character of Hamlet в ролята на Хамлет; to be in ( out of) \character (не) съм в ролята си; (не) подхождам, (не) хармонирам; a \character sketch скеч, чийто герой е твърде индивидуализиран или ексцентричен; кратка характеристика; 9. ирон., презр. субект, чешит, тип, оригинал; a bad \character тъмен субект; he is quite a \character разг. той е голям чешит; 10. буква, писмен знак; цифра; йероглиф; pl азбука, писмо; in German \characters с готически букви; 11. почерк; II. v 1. рядко характеризирам; 2. рядко запечатвам. -
10 reputation
{,repju'teiʃn}
n репутация, име, слава, известност, реноме
person of REPUTATION човек, който се ползува с добро име
person of no REPUTATION/of small REPUTATION човек, който не се ползува с добро име
to have a REPUTATION for славя се/прочут съм с
to have the REPUTATION of (being) минавам за, за мене се говори, че съм* * *{,repju'teishn} n репутация, име, слава, известност, реноме* * *реноме; репутация; репутация; име;* * *1. n репутация, име, слава, известност, реноме 2. person of no reputation/of small reputation човек, който не се ползува с добро име 3. person of reputation човек, който се ползува с добро име 4. to have a reputation for славя се/прочут съм с 5. to have the reputation of (being) минавам за, за мене се говори, че съм* * *reputation[¸repju:´teiʃən] n репутация, реноме, име, известност, слава; a person of \reputation човек, който се ползва с добро име; to have a \reputation известен съм (с това, че си похождам, попийвам и под.), името ми е в устата на хората; to have the \reputation of ( being) минавам за, за мен се говори, че съм. -
11 mention
{menʃn}
I. n споменаване (по име), посочване (of)
to make MENTION/no MENTION of споменавам/не споменавам
honourable MENTION (изказване на) похвала
II. v споменавам (по име), отварям дума за
don't MENTION it няма защо, моля (след изказани благодарности, извинения)
not to MENTION, without MENTIONing да не говорим за* * *{menshn} n споменаване (по име), посочване (of); to make mention /no(2) {menshn} v споменавам (по име), отварям дума за; don't mention i* * *цитирам; споменаване; споменавам; упоменавам; посочване; загатване; загатвам;* * *1. don't mention it няма защо, моля (след изказани благодарности, извинения) 2. honourable mention (изказване на) похвала 3. i. n споменаване (по име), посочване (of) 4. ii. v споменавам (по име), отварям дума за 5. not to mention, without mentioning да не говорим за 6. to make mention/no mention of споменавам/не споменавам* * *mention[´menʃən] I. n споменаване (по име), посочване, загатване (of); to make \mention of споменавам; to make little (no) \mention of не споменавам, не казвам нищичко (ни думица), не обелвам зъб за; there was no \mention of it in the papers във вестниците нямаше нищо по тая работа; honourable \mention (изказване на) похвала; II. v споменавам (по име), отварям дума, загатвам за; don't \mention it няма защо, моля; not to \mention да не говорим за. -
12 substantive
{'sʌbstəntiv}
I. 1. самостоятелен, независим
2. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване
the SUBSTANTIVE verb глаголът to be
noun SUBSTANTIVE съществително име
3. реален, веществен, траен, постоянен
4. съществен, важен
SUBSTANTIVE issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни)
SUBSTANTIVE provisions оперативна част (на документ и пр.)
SUBSTANTIVE rank действително звание/ранг (не почетно и пр.)
SUBSTANTIVE law юр. материално/имуществено право
SUBSTANTIVE right основно/човешко право
5. изричен
6. самобитен, индивидуален
II. n грaм. съществително име, субстантив* * *{'s^bstъntiv} a 1. самостоятелен, независим; 2. грам. отн(2) {'s^bstъntiv} n грaм. съществително име, субстантив.* * *съществително (име); съществен; самостоятелен; реален; самобитен; важен; веществен; независим;* * *1. i. самостоятелен, независим 2. ii. n грaм. съществително име, субстантив 3. noun substantive съществително име 4. substantive issues/motions въпроси/предложения по същество (не процедурни) 5. substantive law юр. материално/имуществено право 6. substantive provisions оперативна част (на документ и пр.) 7. substantive rank действително звание/ранг (не почетно и пр.) 8. substantive right основно/човешко право 9. the substantive verb глаголът to be 10. грам. отнасящ се до съществителното, обозначаващ/изразяващ съществуване 11. изричен 12. реален, веществен, траен, постоянен 13. самобитен, индивидуален 14. съществен, важен* * *substantive[´sʌbstəntiv, səb´stæntiv] I. adj 1. съществен, важен; 2. самостоятелен, независим; 3. ез. който се отнася до съществителното; \substantive verb глаголът to be; noun \substantive съществително име; 4. реален, веществен; 5. изричен; 6. самобитен, индивидуален; FONT face=Times_Deutsch◊ adv substantively; II. n 1. ез. съществително име; субстантив; 2. печ. съществена грешка (промяна, варианта). -
13 nombre
m 1) име; nombre de pila собствено име; nombre de guerra псевдоним; poner nombre наричам, назовавам; 2) заглавие, название; 3) слава, репутация; 4) власт; 5) прозвище; mal nombre; nombre postizo прякор, прозвище; 6) грам. име; nombre sustantivo съществително име; nombre adjetivo прилагателно име; nombre común нарицателно име; nombre apelativo а) прозвище; б) грам. нарицателно име; nombre propio собствено име; en nombre de а) в името на; б) от името на; a nombre de от името на; hacer nombre de Dios прен., разг. започвам начинание; lo firmaré de mi nombre подписвам се под това, сигурен съм; no tener nombre una cosa разг. нещо толкова долно, което не може да бъде назовано с никаква дума или за което не стигат думите; poner nombre прен. определям цена при договаряне или продажба. -
14 metronymic
{,metrə'nimik}
1. a който е образуван от майчино име
2. n майчино име* * *{,metrъ'nimik} 1. a който е образуван от майчино име; 2. п* * *1. a който е образуван от майчино име 2. n майчино име* * *metronymic[¸metrɔ´nimik] I. adj на (производен от) майчино име; II. n майчино име. -
15 nom
m. (lat. nomen) 1. грам. съществително име; nom commun нарицателно име; nom propre съществително собствено име; 2. име; название; фамилия; petit nom малко, собствено име; nom de famille фамилно име; nom de plume псевдоним; nom commercial название на фирма на търговец, производител и др.; noms de lieux названия на местности; noms de rues имена на улици; 3. знатен род, знатност; une famille de nom знатна фамилия; 4. loc. prép. au nom de в името на. Ќ nom de nom! nom de...! nom de Dieu! да те вземат дяволите! nom а rallonge, а tiroirs, qui se dévisse име на благородник; se faire un nom ставам известен; traiter qqn. de tous les noms обиждам, ругая някого. -
16 credit
{'kredit}
I. 1. вяра, доверие
to give CREDIT to вярвам на
to lend CREDIT to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.)
2. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име
to have CREDIT with someone имам влияние пред някого
3. уважение, признание, похвала, чест, заслуга
to give someone CREDIT for something признавам някому заслуга за нещо
I gave him CREDIT for more sense мислех го за по-умен
to take CREDIT to oneself приписвам си заслуга
to take no CREDIT for не се хваля с, не търся похвала за
be it said/it must be said to his CREDIT that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че
that is all to his CREDIT, it does him CREDIT, it reflects CREDIT on him прави му чест
to be a CREDIT to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр
4. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив
on CREDIT на кредит/вересия
long CREDIT дългосрочен кредит
letter of CREDIT кредитно писмо
to pay a sum to someone's CREDIT плащам сума на нечия сметка
his CREDIT is good той се ползува с доверие, има добро име
how much have I to my CREDIT? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си)
5. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.)
6. обик. рl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и CREDIT titles)
II. 1. вярвам (на), приемам като достоверен
2. приписвам
to CREDIT someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество
to CREDIT an invention to someone приписвам на някого изобретение
he has been wrongly CREDITed with this discovery това откритие погрешно се приписва на него
3. фин. to CREDIT a sum to someone, to CREDIT someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого* * *{'kredit} n 1. вяра, доверие; to give credit to вярвам на; to lend(2) {'kredit} v 1. вярвам (на), приемам като достоверен; 2. пр* * *чест; актив; вяра; вярвам; влияние; дълг; доверие; кредит;* * *1. be it said/it must be said to his credit that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че 2. he has been wrongly credited with this discovery това откритие погрешно се приписва на него 3. his credit is good той се ползува с доверие, има добро име 4. how much have i to my credit? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си) 5. i gave him credit for more sense мислех го за по-умен 6. i. вяра, доверие 7. ii. вярвам (на), приемам като достоверен 8. letter of credit кредитно писмо 9. long credit дългосрочен кредит 10. on credit на кредит/вересия 11. that is all to his credit, it does him credit, it reflects credit on him прави му чест 12. to be a credit to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр 13. to credit an invention to someone приписвам на някого изобретение 14. to credit someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество 15. to give credit to вярвам на 16. to give someone credit for something признавам някому заслуга за нещо 17. to have credit with someone имам влияние пред някого 18. to lend credit to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.) 19. to pay a sum to someone's credit плащам сума на нечия сметка 20. to take credit to oneself приписвам си заслуга 21. to take no credit for не се хваля с, не търся похвала за 22. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.) 23. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име 24. обик. pl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и credit titles) 25. приписвам 26. уважение, признание, похвала, чест, заслуга 27. фин. to credit a sum to someone, to credit someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого 28. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив* * *credit[´kredit] I. n 1. търг. кредит; дълг; сума, записана на приход; дясната (кредитната) страна на счетоводна книга; актив; in \credit с положителен баланс (за сметка); on \credit на кредит, на вересия; long \credit дългосрочен кредит; letter of \credit кредитно писмо; to pay a sum to s.o.'s \credit внасям (плащам) сума на сметка на някого; his \credit is good той се ползва с доверие, има добър кредит; to have many achievements to o.'s \credit имам (отбелязал съм) много постижения; 2. уважение, признание; похвала, чест; заслуга; he got all the \credit for the discovery откритието беше признато за изцяло негова заслуга; to take \credit for ( doing) s.th. приписвам си заслуга за (че съм направил нещо); to acquit o.s. with \credit оправдавам доверие с чест; be it said ( it must be said) to his \credit за негова чест трябва да се каже; that is all to his \credit, it does him \credit, it reflects \credit on him това му прави чест; he is a \credit to his family той е чест за семейството си; 3. вяра, доверие; to give \credit вярвам на; to gain \credit спечелвам доверие, започват да ми вярват; 4. доверие, влияние, уважение; престиж, авторитет, добро име; a man of highest \credit човек с много добро име; to have \credit with s.o. имам влияние над някого; 5. бюджетна дванадесетинка; 6. удостоверение за завършен курс в учебно заведение; 7. pl (и \credit titles) списък с имената на актьорите, на директора и на снимачния екип на филм, телевизионна програма и др.; II. v 1. фин.: to \credit a sum to s.o., to \credit s.o. with a sum кредитирам сума на някого (някого със сума); вписвам сума към кредитната страна (прихода) на сметката на някого; 2. приписвам; to \credit s.o. with an achievement вярвам (мисля, смятам), че някой е постигнал нещо; they are \crediting science with power it does not possess приписват на науката власт, която тя не притежава; 3. вярвам, приемам за достоверен. -
17 fame
{feim}
1. n l. слава, известност
love of FAME славолюбие, тщеславие
titles of FAME отличия
2. име, репутация, реноме
of good/ill FAME с добро/лошо име
3. мълва, слух* * *{feim} n l. слава, известност; love of fame славолюбие, тщеславие;* * *слава; репутация; прославям; известност;* * *1. love of fame славолюбие, тщеславие 2. n l. слава, известност 3. of good/ill fame с добро/лошо име 4. titles of fame отличия 5. име, репутация, реноме 6. мълва, слух* * *fame [feim] I. n 1. слава, известност; love of \fame славолюбие, тщеславие; to win \fame прочувам се, ставам известен; titles of \fame отличия; 2. репутация, име; реноме, имидж; of good ( ill) \fame с добро (лошо) име; a house of ill \fame публичен дом; a woman of ill \fame проститутка; 3. мълва, слух; II. v поет. прославям, разнасям славата на. -
18 record
{'rekɔ:d}
I. 1. официален писмен документ, архив
2. отбелязване, регистриране, документиране
on (the) RECORD вписан, зарегистриран, отбелязан
off the RECORD неофициален, който не бива да се публикува в печата, неофициално
this is for the RECORD това e официалното съобщение/становище
matter of RECORD зарегистриран/документиран факт
to make a RECORD of записвам
(Public) RECORD Office Държавен архив
to be/go/be put on RECORD as saying отбелязва се за мен, че съм казал
to get/put/set the RECORD straight поправям грешка
to keep the RECORD straight не допускам грешка
3. летопис, документ, исторически паметник
RECORDs of the past летописи, исторически паметници
4. данни, сведения
RECORD of service, service RECORD досие, характеристика
I can find no RECORD of it не мога да намеря никакви данни за това
5. протокол (на заседание)
to keep to/travel out of the RECORD придържам се към/отклонявам се от същината на въпроса
6. служебна характеристика, досие, репутация, слава, име, минало
his RECORD is in his favour/against him това, което се знае за него, е благоприятно/неблагоприятно
to have/show a good/clean RECORD ползувам се с добро име
to have a RECORD осъждан съм
7. грамофонна плоча
RECORD library дискотека
8. сп. рекорд
to beat/break a RECORD счупвам рекорд
9. attr рекорден
II. 1. записвам, вписвам, отбелязвам, регистрирам, протоколирам, водя бележки
the word is RECORDed in думата e засвидетелствувана в/у
RECORDing angel ангел, който води сметка за делата на хората
2. пиша, описвам, разказвам
3. записвам, бележа, отбелязвам (за апарат), рад., телев. и пр. правя запис, записвам
RECORDing записващ (за уред)* * *{'rekъ:d} n 1. официален писмен документ; архив; 2. отбелязван(2) {ri'kъ:d} v 1. записвам, вписвам, отбелязвам; регистрирам;* * *хроникирам; характеристика; регистрирам; регистриране; рекорд; репутация; рекорден; сведения; отбелязване; описвам; пиша; вписвам; протоколен; протокол; разказвам; документ; данни; записвам; летопис;* * *1. (public) record office Държавен архив 2. attr рекорден 3. his record is in his favour/against him това, което се знае за него, е благоприятно/неблагоприятно 4. i can find no record of it не мога да намеря никакви данни за това 5. i. официален писмен документ, архив 6. ii. записвам, вписвам, отбелязвам, регистрирам, протоколирам, водя бележки 7. matter of record зарегистриран/документиран факт 8. off the record неофициален, който не бива да се публикува в печата, неофициално 9. on (the) record вписан, зарегистриран, отбелязан 10. record library дискотека 11. record of service, service record досие, характеристика 12. recording angel ангел, който води сметка за делата на хората 13. recording записващ (за уред) 14. records of the past летописи, исторически паметници 15. the word is recorded in думата e засвидетелствувана в/у 16. this is for the record това e официалното съобщение/становище 17. to be/go/be put on record as saying отбелязва се за мен, че съм казал 18. to beat/break a record счупвам рекорд 19. to get/put/set the record straight поправям грешка 20. to have a record осъждан съм 21. to have/show a good/clean record ползувам се с добро име 22. to keep the record straight не допускам грешка 23. to keep to/travel out of the record придържам се към/отклонявам се от същината на въпроса 24. to make a record of записвам 25. грамофонна плоча 26. данни, сведения 27. записвам, бележа, отбелязвам (за апарат), рад., телев. и пр. правя запис, записвам 28. летопис, документ, исторически паметник 29. отбелязване, регистриране, документиране 30. пиша, описвам, разказвам 31. протокол (на заседание) 32. служебна характеристика, досие, репутация, слава, име, минало 33. сп. рекорд* * *record[´rekɔ:d] I. n 1. запис; записване; 2. летопис; документ; извор; исторически паметник; \records of the past летописи; to put o.s. on \record разг. вписвам името си в историята; 3. официален документ, писмен документ; отбелязване, регистриране; on ( the) \record вписан, регистриран, отбелязан; off the \record неофициално; неофициален; който не бива да се публикува в печата; поверителна информация; for the \record 1) за сведение; 2) официално; който трябва да се отбележи; a matter of \record зарегистриран факт; to make a \record of записвам; to bear \record удостоверявам истината; свидетелствам; to put ( set) the \record straight поправям неточна (невярна) информация; изяснявам нещата; ( Public) R. Office държавен архив; юрид. канцелария, архив на съд; 4. данни, сведения; \record of attendances сведение за присъствие; personnel \record списък на личния състав; \record of service (service \record) досие, характеристика; ам. военна книжка; 5. протокол (на заседание); 6. характеристика; репутация; слава, име; минало; досие; to have ( show) a good, clean ( bad) \record ползвам се с добро (лошо) име, репутация; 7. грамофонна плоча; \record library дискотека; 8. юрид. документ за владение, крепостен акт; 9. сп. рекорд; to beat ( break, cut) the \record счупвам рекорд; 10. attr рекорден; at \record speed с рекордна бързина; 11. спомен, сувенир; II.[ri´kɔ:d] v 1. записвам, отбелязвам, вписвам, регистрирам; водя бележки, протоколирам; the word is \recorded in думата е засвидетелствана в; 2. пиша, описвам, разказвам; 3. правя запис, записвам (за апарат). -
19 report
{ri'pɔ:t}
I. 1. съобщавам, давам сведения (за), докладвам
правя доклад (to someone on something на някого за нещо), разказвам, описвам
it is REPORTed that съобщава се, че, говори се, че
2. парл. докладвам, че комисията се е занимала със законопроект
3. предавам (чужди думи)
REPORTed speech грам. непряка реч
4. правя/пиша репортаж/дописка (за)
репортер съм (for на)
5. донасям, съобщавам, обаждам (за) (престъпление и пр.), оплаквам се, правя оплакване (от)
6. представям се, явявам се (to) (и refl)
to REPORT to the police явявам се в полицията (за регистриране)
to REPORT for duty воен. явявам се на служба (след отсъствие)
to REPORT sick съобщавам, че съм болен
to REPORT out ам. връщам (законопроект) след обсъждане
II. 1. съобщение, сведения, бюлетин, доклад, отчет
отзив (on), дописка, репортаж
рl известия
law REPORTs юр. съдебни решения, които се използуват като прецеденти
the bill has reached the REPORT stage парл. законопроектът е готов за разглеждане
parliamentary REPORTs сборник с парламентарни дебати
2. воен. рапорт
3. слух, мълва
as REPORT has it/goes както се говори
mere/idle REPORTs само/празни слухове
to know something by REPORT знам нещо от слухове
it's a matter of current REPORT всички говорят за това
4. ученически бележник
бележки на ученик (и school REPORT)
5. репутация, име, слава
man of good/evil REPORT човек с добро/лошо име
6. изстрел, взрив, детонация, изгърмяване, гръмване
to be on REPORT подлежа на дисциплинарно наказание* * *{ri'pъ:t} v 1. съобщавам, давам сведения (за); докладвам; прав(2) {ri'pъ:t} n 1. съобщение; сведения; бюлетин; доклад; отчет* * *съобщение; съобщавам; репортаж; слух; сводка; сведения; реферирам; описвам; отчет; отчитам; предавам; представям; разказвам; протокол; доклад; докладвам; донасям; дописка; експозе; записка;* * *1. as report has it/goes както се говори 2. i. съобщавам, давам сведения (за), докладвам 3. ii. съобщение, сведения, бюлетин, доклад, отчет 4. it is reported that съобщава се, че, говори се, че 5. it's a matter of current report всички говорят за това 6. law reports юр. съдебни решения, които се използуват като прецеденти 7. man of good/evil report човек с добро/лошо име 8. mere/idle reports само/празни слухове 9. parliamentary reports сборник с парламентарни дебати 10. reported speech грам. непряка реч 11. the bill has reached the report stage парл. законопроектът е готов за разглеждане 12. to be on report подлежа на дисциплинарно наказание 13. to know something by report знам нещо от слухове 14. to report for duty воен. явявам се на служба (след отсъствие) 15. to report out ам. връщам (законопроект) след обсъждане 16. to report sick съобщавам, че съм болен 17. to report to the police явявам се в полицията (за регистриране) 18. бележки на ученик (и school report) 19. воен. рапорт 20. донасям, съобщавам, обаждам (за) (престъпление и пр.), оплаквам се, правя оплакване (от) 21. изстрел, взрив, детонация, изгърмяване, гръмване 22. отзив (on), дописка, репортаж 23. парл. докладвам, че комисията се е занимала със законопроект 24. правя доклад (to someone on something на някого за нещо), разказвам, описвам 25. правя/пиша репортаж/дописка (за) 26. предавам (чужди думи) 27. представям се, явявам се (to) (и refl) 28. рl известия 29. репортер съм (for на) 30. репутация, име, слава 31. слух, мълва 32. ученически бележник* * *report[ri´pɔ:t] I. v 1. съобщавам, давам сведения (за); докладвам; разказвам; описвам; it is \reported that съобщава се, че; носи се слух, че; говори се, че; to \report to s.o. докладвам на някого, явявам се на доклад пред някого; правя доклад (on, upon); to \report progress to s.o. държа някого в течение на работите; to \report progress прекратявам дебатите; 2. препредавам, предавам (чужди думи); \reported speech ез. косвена (непряка) реч; 3. правя (пиша) репортаж (дописка) (за); 4. донасям, съобщавам, обаждам (за престъпление и пр.); оплаквам се от, правя оплакване; 5. представям се, явявам се (to); to \report to the police явявам се в полицията, за да се регистрирам; to \report for duty воен. явявам се на служба (след отсъствие); 6. работя като репортер; репортер съм; II. n 1. слух, мълва; as \report has it ( goes) както се говори; mere ( idle) \reports само (празни) слухове; to know s.th. by mere \report знам нещо само от слухове; 2. съобщение; доклад; отчет; отзив (on); дописка, репортаж; pl известия; Parliamentary R.s сборник от парламентарни дебати; weather \report метеорологичен бюлетин; 3. воен. рапорт; 4. репутация, име, слава; he is of good \report here тук се ползва с добро име; 5. гръм, изстрел; взрив, детонация; 6.: \report card ученически бележник. -
20 scutcheon
{'skʌtʃən}
1. escutcheon
2. табелка с име* * *{'sk^tshъn} n 1. escutcheon; 2. табелка с име.* * *n герб; табелка с име;scutcheon; n 1. escutcheon; 2. табелка с име.* * *1. escutcheon 2. табелка с име* * *scutcheon[´skʌtʃən] n 1. = escutcheon; 2. герб; 3. метална табелка с име; 4. езиче над ключалка.
См. также в других словарях:
Име — нем. Ihme … Википедия
име́ть — ею, еешь; несов., перех. 1. Владеть чем л. на правах собственности. Иметь машину. Иметь большую библиотеку. □ Иван Ильич имел в Симбирске дом На самой на горе, против собора. Лермонтов, Сашка. Лапшинов издавна считался человеком, имеющим деньжата … Малый академический словарь
име — същ. название, наименование, означение същ. прозвище, прякор, епитет същ. именитост, известност, популярност, репутация, реноме, слава, чест същ. вход, досие, номер, регистрация, сметка същ. заглавие, наслов същ. наименув … Български синонимен речник
име — зат. Құлпының, кісеннің кілттеуге арналған доға сияқты иілген жері … Қазақ дәстүрлі мәдениетінің энциклопедиялық сөздігі
име́ние — я, ср. 1. Земельное владение помещика, обычно с усадьбой; поместье. [Матушка] успела приобрести значительное имение . Это было большое торговое село Заболотье, заключавшее в себе с деревнями более трех тысяч душ. Салтыков Щедрин, Пошехонская… … Малый академический словарь
име́ньице — а, ср. уменьш. к имение … Малый академический словарь
име́ться — еется; несов. Быть в наличии, находиться, существовать. По имеющимся сведениям. □ К открытию временно закрытой школы в селе Жарове с моей стороны препятствий не имеется. Чехов, Много бумаги. [Полковник Красильников] вытащил на передний край все… … Малый академический словарь
Сент-Име — Коммуна Сент Име Saint Hymer Страна ФранцияФранция … Википедия
У име народа — Концертный альбом «Рибља чорба» Дата выпуска 2 июля 1982 года Записан … Википедия
добро име — словосъч. доверие, влияние, уважение, престиж … Български синонимен речник
имение — имени/е [й/э] … Морфемно-орфографический словарь
