-
1 luogo
in nessun luogo никъдеin primo/ultimo luogo на първо/последно мястоaver luogo състои се, провежда се -
2 luògo
m място, местност: luògo interessante интересно място; luògo di incontro място за среща; Ќ luògo comune шаблон; in primo luògo на първо място; avere luògo състои се; fuori luògo не намясто, неуместно; dare luògo a давам повод за. -
3 da
da [da] <dal, dallo, dall', dalla, dai, dagli, dalle>resto da lui оставам при негоparto da Venezia тръгвам от Венецияvengo da te идвам при тебsono passato da Siena минах през Сиена2. (agente) отRoma è visitata da molti turisti Рим се посещава от много туристи3. (tempo) отda due anni от две години -
4 avanti
avanti [aˈvanti]I. avv1. (stato in luogo) отпред2. (avvicinamento) напред3. (prima) предиII. prep1. (luogo) пред2. (tempo) предиIII. < inv>agg (di tempo) предишен -
5 in
in1 [in] <nel, nello, nell', nella, nei, negli, nelle>1. (stato in luogo, moto a luogo) в, наandare in Austria отивам в Австрияandare in montagna отивам на планина2. (tempo) за, презin due ore tutto era finito за два часа всичко беше свършилоin breve накраткоnel 2005 през 2005 година3. (modo, maniera) наin tedesco на немски4. (mezzo, strumento) сandare in tram отивам с трамваяpagare in contanti плащам в бройin2 [in]essere in важна личност съм -
6 là
-
7 commènto
m коментар: il commènto и fuori luogo коментарът не е на място, неуместен е. -
8 comùne1
agg 1) общ, съвместен: abbiamo un compito comùne1 имаме обща задача; 2) обикновен, нормален: non и brutto ma и un oggetto abbastanza comùne1 не е грозен, но е съвсем обикновен предмет; Ќ fuori del comùne1 необичаен, изключителен; luogo comùne1 общоприета баналност, шаблон. -
9 fuòri
1. avv отвън, вън, навън: fuòri fa caldo навън е топло; andare fuòri излизам от къщи; 2. prep вън, извън: questo argomento и fuòri dalla mia competenza тази тема е извън моята компетентност; fuòri di casa вън от къщи; fuòri pericolo извън опасност; Ќ tirare fuòri изваждам; buttare fuòri изхвърлям; essere fuòri strada на погрешен път съм; essere fuòri di sй извън себе си съм; fuòri dai piedi! разкарай се!; fuòri luogo не на място. -
10 orìgine
f 1) произход, начало: l'orìgine del mondo произход на света; 2) потекло, род, произход: essere di orìgine bulgara от български произход съм; Ќ luogo d'orìgine месторождение. -
11 prìmo
1. agg num първи: il prìmo giorno felice първият щастлив ден; oggi и il prìmo giorno delle ferie днес е първият ден от отпуската; in prìmo luogo на първо място; 2. m 1) първенец, първият; 2) първи ден: ci vediamo nei primi di dicembre ще се видим през първите дни на декември; Ќ materie prime суровини. -
12 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
13 segrèto
1. agg таен, секретен, потаен: incontro segrèto тайна среща; passaggio segrèto таен вход; luogo segrèto тайно място; 2. m тайна, секрет: ti dirт un segrèto ще ти кажа една тайна; sai mantenere un segrèto? можеш ли да пазиш тайна?; segrèto di stato държавна тайна; segrèto militare военна тайна. -
14 a
A, a1 [a] <->sost f буквата Аa2 [a] <al, allo, all', alla, ai, agli, alle>1. (stato in luogo) наal mercato на пазараal mare на моретоa Trieste в Триестsono a casa вкъщи съмa 20 chilometri da Torino на 20 километра от Ториноa domani до утреdue volte al giorno два пъти на ден -
15 addietro
-
16 approdo
-
17 desolato
-
18 destinazione
-
19 entrare
-
20 fermata
- 1
- 2
См. также в других словарях:
luogo — / lwɔgo/ s.m. [lat. lŏcus ] (pl. ghi ). 1. [sezione dello spazio idealmente o materialmente circoscritta] ▶◀ regione, spazio. 2. a. [parte del globo terrestre: l. marittimi, montani ; l. deserti, torridi ] ▶◀ posto, regione, zona. b. [zona in cui … Enciclopedia Italiana
luogo — luò·go s.m. FO 1. porzione di spazio delimitata idealmente o materialmente: gli infiniti luoghi dell universo, i luoghi in cui vaga la mente Sinonimi: dove, parte, 1posto. 2. parte determinata e limitata della superficie terrestre, regione: un… … Dizionario italiano
luogo — {{hw}}{{luogo}}{{/hw}}s. m. (pl. ghi ) 1 Porzione di spazio idealmente o materialmente delimitata | In ogni –l, dappertutto | Dar –l, cedere il posto, far seguire; dare origine | Far –l, spostarsi, lasciare libero il passaggio | In luogo di, al… … Enciclopedia di italiano
luogo — s. m. 1. posto, posizione, parte, sede, sito, spazio, scena, teatro (fig.), località, zona, angolo CFR. topo 2. paese, regione, territorio, centro, stazione, centro abitato, città, villaggio 3. (fig.) agio, modo, occasione, momento, opportunità 4 … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
Luogo Santo — Original name in latin Luogosanto Name in other language State code IT Continent/City Europe/Rome longitude 41.04947 latitude 9.20602 altitude 328 Population 1825 Date 2011 09 11 … Cities with a population over 1000 database
luogo — lu|o|go <it. ; »am Platze«, zu lat. locus »Platz«> svw. ↑loco … Das große Fremdwörterbuch
luogo — pl.m. luoghi pl.f. luogora … Dizionario dei sinonimi e contrari
luogo — ит. [люо/го] (играть) как написано … Словарь иностранных музыкальных терминов
Tenuta Luogo Marchese — (Pollina,Италия) Категория отеля: Адрес: S.S.286 Km 4,7 C/da Canne Masche, 90 … Каталог отелей
Tenuta Luogo Marchese - Duplicate 290555 — (Кастельбуоно,Италия) Категория отеля: Адрес: c/Da Luogo Marchese, 9 … Каталог отелей
Residence Messer Raimondo Luogo D' arte — (Кастильоне Мессер Раймондо,Италия) Категория отеля: Адрес: San Gi … Каталог отелей
