-
1 sans-travail
m., f.inv. (de sans et travail) безработен. -
2 aboutissant
m. (p.prés. de aboutir) 1. в израза les tenants et les aboutissants d'une affaire подробностите на някоя работа; 2. лит. достигане, окончателен резултат; c'est l'aboutissant d'un travail séculaire това е резултатът от вековен труд. -
3 absorbant,
e adj. (de absorber) 1. поглъщателен, абсорбиращ; la gaze est un tissu absorbant, марлята е попиваща материя; 2. m. поглъщател, абсорбент; pouvoir absorbant, поглъщателна способност (за газове, течности, лъчения); 3. прен. поглъщащ, завладяващ; un travail absorbant, работа, която поглъща. Ќ Ant. hydrofuge, imperméable. -
4 absorbé,
e adj. (de absorber) погълнат, залисан; absorbé, par le travail погълнат от работата. -
5 absorber
v.tr. (lat. absorbere) 1. попивам, абсорбирам, всмуквам; 2. ям, пия; absorber un verre de whisky изпивам чаша уиски; 3. прен. поглъщам; absorber les économies изхарчвам спестяванията; entreprise qui absorbe une autre предприятие, което поглъща друго; ce travail l'absorbe totalement тази работа го поглъща изцяло; s'absorber v.pron. 1. поглъщам се, изчезвам, просмуквам се; 2. прен. задълбочавам се. Ќ Ant. dégorger, rejeter. -
6 accabler
v.tr. (lat. pop. °catabola; gr. katabolê "lancement") 1. ост., лит. смазвам (под някаква тежест); 2. ост. събарям, довършвам (противник); 3. обсипвам, отрупвам ( с думи), нападам; accabler d'injures обсипвам с хули; унижавам някого; 4. потискам, обременявам, изтощавам; accabler le peuple d'impôts обременявам народа с данъци; accabler de travail смазвам с работа; la fatigue l'accable умората го смазва; 5. изпълвам, отрупвам; accabler de cadeaux отрупвам с подаръци; 6. юр. уличавам; accabler l'accusé уличавам обвиняемия. Ќ Ant. soulager, décharger, libérer, réconforter. -
7 accaparer
v.tr. (it. accaparrare, de caparra "arrhes") 1. икон. изкупувам стока, за да се появи дефицит и да се вдигне цената Ј; 2. присвоявам, обсебвам; accaparer le pouvoir обсебвам властта; le travail l'accapare tout entier работата го обсебва изцяло; 3. accaparer qqn. задържам някого; 4. привличам, завладявам, спечелвам някого; il l'accapara complètement той го спечели напълно. -
8 accident
m. (lat. accidens, de accidere "survenir") 1. случка, случайност, случай; un heureux accident щастлива случайност; par accident по случайност; 2. инцидент, злополука, нещастен случай; accident de travail нещастен случай при работа; accident de voiture произшествие с кола; 3. мед. случаен признак на болест, усложнение; 4. геогр. неравност; accidents de terrain неравности на почвата; 5. муз. знак за повишаване или понижаване на тона; il y a 3 accidents: le dièse, le bémol, le bécarre има три знака за изменение на тона: диез, бемол, бекар. -
9 acharner
v. (de a- et charn, var. anc. de chair) 1. v.tr. ост. хвърлям месо на куче или сокол, за да се настървят; 2. ожесточавам; 3. v.pron. s'acharner sur, après, contre разярявам се, настървявам се; ожесточавам се; s'acharner au travail проявявам упоритост в работата. -
10 annualiser
v. tr.(de annuel) давам годишен срок на; изработвам на базата на едногодишен срок; annualiser le temps de travail пресмятам годишно отработеното време. -
11 atmosphère
f. (du gr. atmos "vapeur" et sphaira "sphère") 1. атмосфера; въздух; 2. прен. атмосфера, обкръжение, дух; atmosphère de travail работна атмосфера; 3. физ. атмосфера ( мярка за налягане). -
12 atteler
v.tr. (lat. pop. °attelare) впрягам, запрягам; s'atteler впрягам се, запрягам се; s'atteler а un long travail залавям се за дълга работа. Ќ Ant. dételer. -
13 avancer
v. (lat. pop. °avantiare) I. v.tr. 1. придвижвам, бутам (напред); 2. протягам, подавам; elle avança sa main тя протегна ръка; 3. ускорявам; avancer son départ ускорявам заминаването си; 4. изтъквам, твърдя; 5. повишавам, произвеждам; 6. предплащам, авансирам; придвижвам напред; avancer son travail водя работата към завършване; II. v.intr. 1. вървя напред, напредвам, избързвам; 2. приближавам се; 3. издаден съм напред; ce cap avance dans la mer носът е издаден напред в морето; 4. повишават ме (в по-горен чин); 5. приближавам към своя край; la nuit avance нощта наближава края си; 6. избързвам (за часовник); s'avancer напредвам, пристъпвам напред, приближавам се. Ќ cela ne vous avancera guère това няма да ви помогне много. Ќ Ant. reculer, retarder. -
14 bâcler
v.tr. (lat. pop. °bacculare, de baculum "bâton") 1. ост. затварям, залоствам (врата, прозорец); 2. разг. свършвам набързо; претупвам; travail bâclé претупана работа. Ќ Ant. fignoler, soigner. -
15 bientôt
adv. (de bien et tôt) 1. скоро; наскоро; след малко; 2. loc.adv. а bientôt до скоро виждане; 3. ост. бързо; un travail bientôt fait бързо свършена работа. Ќ cela est bientôt dit погов. по-лесно е да се каже, отколкото да се направи. Ќ Ant. tard, tardivement, lentement; longtemps. -
16 bosser2
v.intr. (dial. bosser du dos "être courbé (sur le travail)", de bosse) разг. работя, бачкам. -
17 bouffer
v. (de °buff- onomat. désignant ce qui est gonflé) I. v.tr. 1. разг. гълтам, харча (за колЂ); la voiture bouffe de l'huile колата гълта масло; 2. нар. лапам лакомо, тъпча се; II. v.intr. 1. надувам се, издувам се, подпухвам; 2. бухвам; 3. разг. обземам, поглъщам напълно; son travail le bouffe complètement работата му го поглъща изцяло; 4. разг. плюскам, тъпча се; se bouffer надувам се. Ќ avoir envie de bouffer qqn. много ме е яд на някого; bouffer du curé настроен съм враждебно към поповете; se bouffer le nez карам се; bouffer des kilomètres пътувам много с колЂ. Ќ Ant. s'aplatir; jeûner. Ќ Hom. bouffée. -
18 bourreau
m. (de bourrer "frapper") палач; убиец; главорез; мъчител. Ќ bourreau des cњurs прен. съблазнител; bourreau de travail работохолик. Ќ Ant. victime. -
19 brosse
f. (p.-к. lat. °bruscia, de bruscum "nњud de l'érable") 1. четка; brosse а dents четка за зъби; brosse de peintre четка за рисуване; brosse а chaussures четка за обувки; donner un coup de brosse а son pantalon brosse изчетквам панталона си; 2. зоол. косъмчета по крачетата на някои насекоми за събиране на прашец. Ќ cheveux en brosse ниско подстригани коси; passer la brosse подмазвам се; travail fait а la brosse работа, извършена набързо; se donner un coup de brosse оправям си косата; porter la brosse нося косите си ниско подстригани. -
20 bureau
m. (de bure) (pl. bureaux) 1. бюро, писалище, писалищна маса; 2. кантора, писалище, канцелария, отделение, бюро, офис; bureau de poste поща, пощенско отделение; le bureau d'une agence офисът на агенция; heures de bureau работно време на канцелария; bureau de change обменно бюро; 3. служба; chef de bureau началник служба; 4. бюро (състав); bureau international du travail международно бюро на труда; bureau de vote комисия, бюро по изборите, изборна секция; 5. воен. поделение на генералния щаб; 6. каса; гише; bureau d'un théвtre театрална каса; 7. анкетна комисия. Ќ bureau de tabac будка за цигари; Deuxième Bureau ост. отдел за военни справки; bureau des pleurs разг. служба по рекламациите; prendre l'air du bureau осведомявам се какво става, какво е настроението; Bureau Veritas технически комитет по наблюдение на корабите и самолетите.
См. также в других словарях:
TRAVAIL — ON en a fait maintes fois la remarque: l’apparition du mot «travail» est relativement récente. Cela ne signifie certes pas que la réalité désignée par ce mot le soit également, ni qu’il existât jamais de sociétés se livrant à la complète oisiveté … Encyclopédie Universelle
travail — TRAVAIL. s. m. Labeur, peine, fatigue, soit du corps, soit de l esprit, qu on prend pour faire quelque chose. Grand, long, penible travail. se mettre au travail. quitter le travail. aimer le travail. se plaire au travail. fuïr le travail. endurer … Dictionnaire de l'Académie française
travail — Travail, Opera, Labor, ou Traveil, est enim qui putet ductum a Transuigilare, id est, Peruigilare. Car traveiller, est diligentem operam alicui rei impendere, quod non fit sine fatigatione. Martialis: Nam vigilare leue est, peruigilare graue. La… … Thresor de la langue françoyse
Travail — Trav ail (?; 48), n. [F. travail; cf. Pr. trabalh, trebalh, toil, torment, torture; probably from LL. trepalium a place where criminals are tortured, instrument of torture. But the French word may be akin to L. trabs a beam, or have been… … The Collaborative International Dictionary of English
Travail — Tra vail , n. [Cf. F. travail, a frame for confining a horse, or OF. travail beam, and E. trave, n. Cf. {Travail}, v. i.] Same as {Travois}. [Webster 1913 Suppl.] … The Collaborative International Dictionary of English
Travail — Trav ail, v. i. [imp. & p. p. {Travailed}; p. pr. & vb. n. {Travailing}.] [F. travailler, OF. traveillier, travaillier, to labor, toil, torment; cf. Pr. trebalhar to torment, agitate. See {Travail}, n.] 1. To labor with pain; to toil. [Archaic]… … The Collaborative International Dictionary of English
Travail — Trav ail, v. t. To harass; to tire. [Obs.] [1913 Webster] As if all these troubles had not been sufficient to travail the realm, a great division fell among the nobility. Hayward. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
travail — (n.) labor, toil, mid 13c., from O.Fr. travail suffering or painful effort, trouble (12c.), from travailler to toil, labor, originally to trouble, torture, from V.L. *tripaliare to torture, from *tripalium (in L.L. trepalium) instrument of… … Etymology dictionary
travail — index disaster, effort, endeavor, hardship, labor, strive Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
travail — *labor, *work, toil, drudgery, grind Analogous words: *effort, exertion, pains, trouble … New Dictionary of Synonyms
travail — literary ► NOUN (also travails) 1) painful or laborious effort. 2) labour pains. ► VERB ▪ undergo such effort. ORIGIN Old French, from Latin trepalium instrument of torture … English terms dictionary
