to+come+close+to+en

доближавам;

{klolis}
I. 1. тесен, затворен
CLOSE vowel фон. затворена гласна
2. душен, задушен, тежък, спарен, непроветрен
aCLOSE smell миризма на застоял въздух
3. скрит, потаен, мълчалив, прикрит
to keep/lie CLOSE крия се. спотайвам се
4. стиснат, свидлив, затворен, ограничен, за ограничена категория хора/кандидати/състезатели и пр
5. под възбрана
6. строг (за арест и пр.)
7. близък, интимен, сърдечен
8. гъст, плътен, сбит (за тъкан, почерк, редици и пр.)
9. близък, непосредствен (по време, място и пр.), тесен (и прен.), (at) CLOSE intervals (на) малки/чести/близкй интервали
CLOSE resemblance голяма прилика
CLOSE combat воен. ръкопашен бой
10. внимателен, подробен, щателен, точен (за изследване и пр.), съередоточен (за внимание)
11. почти равен, много оспорван (за шанс, изгледи за успех-при състезания, игра, избери и пр.)
12. рядък, дефицитен
II. 1. близо, наблизо, в непосредствена близост
to be/follow CLOSE behind следвам отблизо, вървя по петите на
to keep CLOSE to something /someone стоя/държа се близо до нещо/някого
to keep CLOSE to the text придържам се (строго) към текста
to flt CLOSE прилягам плътно/точно
CLOSE together близо един до друг, на гъсто
sit closer together сгъстете се
CLOSEat hand недалеч
CLOSE by, CLOSE on, CLOSE to съвсем наблизо
CLOSE (up) on близо, почти
he is CLOSE on fifty той e почти петдесетгодишен
it is CLOSE (up) on midnight вече e почти полунощ
CLOSE to the wind мор. почти срещу вятъра, прен. на границата на законното/моралното
to shave CLOSE бръсна се/избръсвам се гладко
to cut CLOSE изрязвам/подрязвам ниско/до корена
2. отблизо, внимателно, щателно
III. 1. оградено място
2. ограден двор на катедрала, училищен двор/игрище
3. задънена/сляпа улица
IV. 1. затварям (се), затискам, запушвам, запълвам (дута, цепнатина и пр.)
2. приключвам работа, затварям магазин и пр
3. прен. затварям
to CLOSE one's eyes to something правя се, че не виждам нещо, умишлено замижавам пред нещо
my mouth is CLOSEd не мога/не смея/не бива да говоря
4. завършвам, привършвам, приключвам, свършвам
закривам (дебати, сметка и пр.) -, the day is closing денят преваля, смрачава се
5. затягам, ссъстявам, сплотявам
close about ограждам, обкръжавам, обгръщам
the mists CLOSEd about us мъглата ни обгърна/обви (напълно)
close down затварям, закривам, бивам затворен/закрит, прекратявам работа, спирам производство, рад., телев. прекратявам предаването за деня/до следващия ден
close in стеснявам кръга, заграждам, обграждам
падам, спущам се, сгъстявам се (за мрак и пр.) (on, upon)
ставам по-къс, намалявам (за дни), CLOSE in upon приближавам се и нападам
close out ам. продавам, ликвидирам, правя пълна разпродажба на стоки
close up придвижвам се по-наблизо (to до), изпълвам, запълвам, слепвам се, сраствам се, зараствам, сгъстявам (се), сплотявам (се), приключвам, свършвам, закривам се (породи фалит-за фирма и пр.)
close with съгласявам се с условията на, сключвам сделка/споразумение с, сбивам се, счепквам се, скопчвам се в борба с (някого)
V. 1. край, завършък (на период и пр.), приключване (на дейност и пр.), закриване, заключение, край
2. муз. завършък на музикална фраза, каденца

* * *

{klolis} а 1. тесен, затворен; close vowel фон. затворена гласна; 2(2) adv 1. близо, наблизо; в непосредствена близост; to be/f{3} n 1. оградено място; 2. ограден двор на катедрала; учили{4} {klouz} v 1. затварям (се); затискам; запушвам, запълвам (д{5} n 1. край, завършък (на период и пр.), приключване (на д

* * *

често; щателен; спарен; уединен; тесен; сгъстявам; свидлив; отблизо; ограничен; потаен; приключване; приключвам; близък; близо до; душен; гъст; затварям; запушвам; завършек; закриване; задушен; запарен; заключение; интимен; край;

* * *

* * *

close [klous] I. adj 1. predic близо, наблизо, непосредствено; ( follow) \close behind следвам наблизо, съм (вървя) по петите (на); to be \close to signing a contract близо съм до (предстои ми скоро) подписване на договор; the tables were pushed \close together масите бяха доближени (подредени) една до друга; to fit \close прилягам плътно; \close together близо един до друг, нагъсто; sit \closer together! сгъстете се! \close at hand, \close by, \close to съвсем наблизо, на две крачки; \close (up)on почти, близо; he is \close on 50 той е почти 50-годишен; they are \close on us настигат ни, по петите ни са; \close to the wind мор. с нос почти срещу вятъра; прен. леко незаконен, мошенически; • to keep ( lie) \close спотайвам се, крия се, дебна; 2. близък (по време, място, вид); тесен (и прен.); \close intervals малки (близки) интервали; a \close relative близък роднина; \close combat воен. ръкопашен бой, мор. бой отблизо, кораб до кораб; to come to \close quarters разг. счепкваме се, хващаме се за гушите; at \close quarters отблизо; \close quarters тясно жилище, теснина; at \close range отблизо, в упор; in \close proximity непосредствена близост; to keep a \close eye ( watch) on наблюдавам внимателно (отблизо); a \close shave ( thing, call) рисковано измъкване, оттърване на косъм (от нещастие); 3. близък, интимен, сърдечен; 4. внимателен, подробен, щателен; точен; съсредоточен (за внимание); a \close copy ( translation) точен препис (превод); a \close observer внимателен наблюдател; \close inspection внимателно (щателно) проучване (изучаване); 5. почти равен; равностоен (за шанс, изгледи за успех); много оспорван; \close election избори, при които кандидатите имат почти изравнени шансове; a \close finish сп. равен финал, при който състезателите стигат почти едновременно; 6. душен, задушен, тежък, спарен, запарен; open the window, it is very \close in here отвори прозореца, много е задушно; a \close smell миризма на спарено; 7. уединен, самотен; прикрит, потаен, мълчалив; to keep o.s. \close живея уединено (самотно); to play a \close game прикривам картите си (и прен.); 8. стиснат, свидлив; he is very \close with his money той е много стиснат; 9. ограничен (само за избрани хора); 10. строг; добре пазен; keep s.th. a \close secret добре пазена тайна; \close confinement строг тъмничен затвор; a \close prisoner затворник под силна охрана; 11. забранен (сезон за лов); 12. гъст, плътен (за тъкан, редица, дъжд и пр.); сбит (за почерк, текст и пр.); a \close formation сбито формирувание; in \close order в гъсти редици; 13. стегнат, добре прилягащ, тесен (за дреха); прилепнал; 14. ост. затворен; a \close vowel ез. затворена гласна; II. adv отблизо, внимателно, щателно; to shave ( cut) \close избръсвам се гладко; изрязвам ниско (до корена); to look at s.th. \close up (to) разглеждам отблизо; III. n оградено място.IV [klouz] v 1. затварям (се); запушвам, затискам, запълвам (дупка, цепнатина); сгъвам ( чадър); they \close the office early те рано затварят офиса; to \close the door on s.th. прен. не позволявам нищо повече да се разисква; to \close s.o.'s eyes затварям очите на някого (при смъртта); to have o.'s eyes \closed не виждам, не желая да видя; his eyes are \closed той е мъртъв; 2. свършвам, завършвам, привършвам; приключвам; the speaker \closed the meeting говорителят закри събранието; to consider the matter \closed считам въпроса за уреден (приключен); to \close o.'s days завършвам земния си път, умирам; to \close a deal приключвам сделка; 3. закривам ( сметка); 4. фин. затварям (на дадена стойност); the US dollar \closed higher in Tokyo today щатската валута затвори на по-високи стойности днес в Токио; 5. затягам, сгъстявам (редици); 6. скъсявам, намалявам; the distance between the two runners is beginning to \close разстоянието между двамата бегачи започва да намалява; • behind \closed doors при затворени врати; a \closed book нещо напълно непознато; \close o.'s mind to s.th. не искам и да чуя за; \close o.'s ranks 1) обединявам се; in times of crisis party members should \close в кризисен момент членовете на партията трябва да се обединят; 2) воен. сгъстявам редиците; V. n 1. край, завършек, заключение, приключване; закриване; at the \close of на края на; at the \close of day ост. привечер; to draw to a \close наближавам края си, завършвам; to bring to a \close довършвам, завършвам; 2. вкопчване, клинч (в бокса); to come to a \close вкопчваме се един в друг; 3. муз. каденца.

{'klous.kwaitaz}
1. тясно/ограничено пространство, теснотия
2. непосредствена близост/контакт
3. ръкопашен бой
to come to CLOSE QUARTERS сбивам се. счепквам се
at CLOSE QUARTERS (от) много близо

* * *

{'klous.kwaitaz} n pi 1. тясно/ограничено пространство

* * *

теснотия;

* * *

{ga:d}
I. 1. пазя, охранявам, карауля
2. пазя, защищавам, закрилям, покровителствувам, предпазвам
опазвам (from, against)
3. осигурявам, взeмам предпазни мерки (срещу пожар, болест и пр,) (against)
4. пазя се, предпазкам се, внимавам, гледам да не (against с ger)
5. сдържам, обуздавам, ограничавам
to GUARD one's tongue/words държа си езика, мисля какво говоря
6. шах, карти защищавам, пазя
7. фехт. заемам отбранително положение
II. 1. стража, охрана, караул
GUARD of honour почетна стража, шпалир
on GUARD на пост/стража, караул
under (close) GUARD под (строга) охрана
to keep/mount/stand GUARD на стража съм, пазя, охранявам, карауля (over)
to go on/mount GUARD поемам караула
to come off GUARD бивам сменен (за караул)
2. конвой, ескорт
3. р1 гвардия
Foot GUARDs пехотна гвардия
4. войскова част
5. жп. кондуктор
6. бдителност
to be off one's GUARD не внимавам, не си отварям очите
to be/stand on one's GUARD нащрек/бдителен съм, бдя, отварям си очите, пазя се (against)
to throw/put someone off his GUARD приспивам бдителността на/изненадвам някого
to put someone on his GUARD накарвам/казвам на някого да се пази
пре-дупреждавам някого (against)
7. сп. отбранително положение/движение
to put up a/one's GUARD фехт. заемам отбранително положение (и прен.)
to get pastsomeone's GUARD фехт., бокс улучвам, засягам (и прен.)
8. сп. защитник, гард
9. тех. предпазно устройство, насочващо устройство
10. решетка (на камина)
11. ефес (на сабя)
12. верижка (на часовник)
13. печ. фалц (на книга)

* * *

{ga:d} v 1. пазя, охранявам, карауля; 2. пазя, защищавам, закри(2) {ga:d} n 1. стража, охрана, караул; guard of honour почетна стр

* * *

щит; стража; страж; сдържам; опазвам; охрана; пазя; охранявам; пазач; предпазвам; предпазител; бдя; бдителност; възпирам; вардя; закрилям; ескорт; защитавам; караул; кондуктор; конвой; неутрализирам;

* * *

* * *

guard [ga:d] I. v 1. пазя, охранявам, карауля; бдя, бдителен съм; 2. защищавам, закрилям, вардя, покровителствам, стоя на стража, предпазвам, опазвам ( from, against); 3. осигурявам, вземам предпазни мерки ( against); to \guard against a cold вземам предпазни мерки против настинка; 4. пазя се, предпазвам се, внимавам, гледам да не ( against); to \guard against doing s.th. гледам да не правя нещо; 5. сдържам, възпирам, ограничавам; to \guard o.'s tongue ( words) държа си езика, внимавам какво говоря; 6. мед. неутрализирам; 7. сп. заемам отбранителна позиция (при фехтовка); 8. сп. браня, защищавам (в шахмата); II. n 1. стража, пазач, охрана, караул; конвой; часовой; \guard of honour почетен караул; шпалир; on \guard на пост, стража, караул; under ( close) \guard под (строга) охрана; to go on ( mount) \guard поемам караула; to come off \guard бивам сменен; to keep ( mount, stand) \guard на стража съм, пазя, охранявам, карауля ( over); to relieve \guard сменям караула; to run the \guard минавам, без да бъда забелязан от караула; the old \guard старата гвардия, ветераните; 2. конвой, ескорт; 3. pl гвардия; 4. войскова част; advance(d) \guard авангард; rear \guard ариергард; 5. бдителност; предпазливост; to be off o.'s \guard бивам изненадан, не внимавам, не съм достатъчно бдителен, не си отварям очите; to be ( stand) on o.'s \guard стоя нащрек, бдителен съм, бдя, отварям си очите, пазя се ( against); to throw s.o. off his \guard измамвам бдителността на, изненадвам; to put s.o. off his \guard приспивам вниманието на; to put s.o. on his \guard накарвам, казвам на някого да се пази; предупреждавам ( against); 6. жп кондуктор; to lower ( drop) o.'s \guard, to let o.'s \guard down намалявам бдителността си, отпускам се, не внимавам; 7. сп. отбранително положение/движение (в бокса); to get past s.o.'s \guard сп. улучвам, засягам (и прен.); 8. предпазно, защитно приспособление; решетка на камина (и fire-\guard); чашка, предпазник (на сабя); верижка на часовник; фалц (на книга); тех. капак, решетка, екран, параван, щит, престилка.

{houm}
I. 1. дом, домашно/бащино огнище, жилище, къща
at HOME day журфикс
to be at HOME вкъщи съм, приемам (гости)
not to be at HOME to someone не приемам някого, не съм вкъщи за някого
to be/feel at HOME чувствувам се като у дома си
to make oneself at HOME чувствувам се като у дома си, разполагам се
to be away from HOME няма ме вкъщи, отсъствувам
long/last HOME гробът
to go to one's last HOME погребват ме
to be at HOME in/on/with запознат съм добре с, владея
2. семейство, семеен живот
have you news from HOME? имате ли известие от вашите
3. родина (и на животно, растение), отечество
4. метрополия
the old HOME метрополията, старият свят, родината, отечеството
5. приют, сиропиталище, частна клиника, разг. клиника за психично болни
6. сп. врата, финиш, финал
7. място, в коего играчът не можеда бъде хванат (при детски игри)
8. база (на експедиция и пр.)
HOME from HOME (уютно) място, където човек се чувствува като у дома си
to sit at HOME пасивен съм, бездействувам
near HOME прен. който засяга (някого) отблизо (за забележка, коментар и пр.)
II. 1. домашен, семеен, роден
HOME science/economics домакинство (учебен предмет)
2. вътрешен (и за търговия, новини и пр.), местен (за стоки, отбор от играчи и пр.)
HOME Guard войски за вътрешна отбрана, опълчение (в Англия)
HOME game сп. игра/мач на собствен терен
3. обратен (за влак, пътуване и пр.)
III. 1. връщам се у дома (особ. за пощенски гълъб и др. животно)
2. намирам пътя за дома
3. живея (някъде)
4. приютявам, настанявам в дом
5. изпращам (нещо) вкъщи
6. ав. насочвам (ракета и пр.) към цел
бивам насочен, самонасочвам се (за ракета) (on to, ам. in on към)
IV. 1. вкъщи, у дома
to go HOME отивам си у дома
to come HOME връщам се у дома
2. в съчет. с гл. в определеното място, докъдето трябва/може, навътре, надълбоко, в целта
to shoot/push/drive the bolt HOME залоствам добре резето
to push an attack HOME воен. извършвам успешна атака
to press/hammer one's advantage HOME максималио използувам предимството си
to come/get/strike/go/hit HOME нанасям съкрушителен удар, улучвам чувствителното място, попадам в целта (за удар, и прен.)
to hit it HOME to someone накарвам някого да разбере, набивам в главата на някого
to bring HOME to someone накарвам някого да почувствува/да разбере
it came HOME to me that осъзнах, че
3. сп. до финала
to scrape HOME прен. едва изкарвам/се измъквам/се оправям

* * *

{houm} n 1. дом; домашно/бащино огнище; жилище, къща; at home day ж(2) {houm} a 1. домашен; семеен; роден; home science/economics дома{3} {houm} v 1. връщам се у дома (особ. за пощенски гьльб и др. {4} {houm} adv 1. вкъщи, у дома; to go home отивам си у дома; to co

* * *

роден; приют; гнездо; дом; жилище; къщен; къща;

* * *

* * *

home [houm] I. n 1. дом, домашно (бащино) огнище, покрив; жилище, къща; at \home у дома, вкъщи; прием; приемен ден (на дама от обществото); he is from \home няма го вкъщи; close to \home деликатен (за въпрос); от който човек се засяга (разстройва); to be ( feel, make o.s.) at чувствам се като у дома си; to be at \home at (in, with, on) запознат съм добре с, владея; a \home from \home домашна обстановка (атмосфера); to go to o.'s last \home погребват ме; 2. семейство, семеен живот; have you news from \home? имате ли известие от вашите? 3. родина, отечество; 4. метрополия; the old \home метрополията; старият свят; родина, отечество; 5. приют; сиропиталище; nursing \home (частна) клиника; 6. начална точка, база (на експедиция и пр.); 7. място, в което играчът не може да бъде хванат (при детски игри); сп. врата; • \home was never like this ам. разг. дяволски весело; to sit at \home пасивен съм, бездействам, не правя нищо; II. adj 1. домашен; семеен; роден; \home computer комп. домашен компютър; 2. вътрешен; местен (за стоки и пр.); H. Guard войски за вътрешна отбрана, опълчение (в Англия); \home market вътрешен пазар; 3. обратен (за влак, пътуване и пр.); • to hit a \home run ам. сполучвам, успявам; a \home truth горчива(та) истина; III. v 1. връщам се у дома (особено за пощенски гълъб и др. животно); 2. предоставям къщата си на, приютявам, приемам в дома си; 3. изпращам (донасям) вкъщи; 4.: to \home in on насочвам (се) към; съсредоточавам се върху, целя (се) в; 5. тех. вкарвам, надявам; IV. adv 1. вкъщи, у дома; to go \home отивам вкъщи, прен. умирам; \home and dry сигурен, в кърпа вързан, с гарантиран успех; nothing to write \home about разг. нищо особено, нищо впечатляващо; 2. в съчет. с гл.: в определеното място, докъдето трябва (може), навътре, надълбоко; в целта; to shoot ( push, drive) the bolt \home залоствам добре резето; to drive ( knock) \home забивам здраво (до края) ( гвоздей); прен. втълпявам, набивам в главата (to);to drivе o.'s argument \home with an example слагам венец на аргументите си с пример; to hit ( strike) \home улучвам чувствителното (слабото) място (за удар, и прен.); the shaft went ( struck) \home стрелата се заби дълбоко (право в сърцето), прен. намекът го засегна дълбоко; to bring \home to s.o. карам някого да почувства (да разбере); to bring a crime \home to s.o. уличавам някого в престъпление; 3. сп. до финала; to eat out of house and \home разг. ям огромни количества храна за чужда сметка, муфтя, ям на аванта; to romp \home лесно изпреварвам; to scrape \home прен. едва изкарвам (се измъквам, се оправям); • to bring ( come, get) o.s. \home възстановявам се, оправям се финансово; to take \home to o.s. приемам за своя сметка.

{'hi:l}
I. 1. пета
to tread on someone's HEELs настъпвам някого (и прен.)
2. ток, форт (на обувка), пета (на чорап)
French HEELs тънки/високи токчета
down at (the) HEEL (s) с протрити токове, подпетен (за обувка), прен. бедно облечен, дрипав, окаян
out at HEEL със скъсани пети (за чорапи), прен. нуждаещ се, беден
3. заден крак на животно, шип (на подкова), шпора
the horse flings out its HEELs конят хвърля къч
4. кора, крайщник (на хляб и пр.)
5. стр. долна част на мертек/ребро/стълба
6. ръб, долен край (и на мачта), долна/крайна/задна част, надебелен край (на колем за разсад)
7. сп. закривена част на пръчка за голф, заден край на ска
8. sl. мръсник, мерзавец, гад
under the HEEL of под ботуша на
the iron HEEL иго, робство
to be at/on/upon someone's HEELs вървя по петите на някого, вървя/следвам непосредствено след някого
to come to HEEL вървя по петите на господаря си (за куче), прен. подчинявам се. свивам си опашката
to bring someone to HEEL заставям някого да се подчини, подчинявам някого
to cool/kick one's HEELs вися, чакам, губя си времето в чакане
to dig/stick one's HEELs in заемам твърда позиция/становище, съпротивлявам се решително
to show a clean pair of HEELs, to take to one's HEELs офейквам, избягвам, духвам, плюя си на петите
to turn on one's HEEL завъртам се кръгом (и си отивам)
to lay/set/clap by the HEELs задържам, арестувам, хвърлям в затвор, прен. събарям, повалям
II. 1. слагам токове/капачета (на обувки), наплитам пети (на чорапи)
2. следвам по петите на
3. Тракам с токовете (при танц)
4. ам. удрям, ръгам (кон)
5. голф удрям топката (със закривената част на пръчката)
6. футб. ритам (топкаща) назад с петата
7. разг., главно в рр доставям (пари, оръжия) някому
III. v мор. получавам крен, килвам (се)
IV. n мор. ъгъл на наклоняването, крен

* * *

{'hi:l} n 1. пета; to tread on s.o.'s heels настъпвам някого (и пре(2) {'hi:l} v 1. слагам токове/капачета (на обувки), наплитам пе{3} {'hi:l} v мор. получавам крен, килвам (се).{4} {'hi:l} n мор. ъгъл на наклоняването, крен.

* * *

шип; шпора; ток; пета; килвам; наклонявам; наклоняване;

* * *

* * *

heel [hi:l] I. n 1. пета; to be hard ( hot, close) on s.o.'s \heels по петите съм на някого; следвам плътно, не изоставам от (и в съревнование); under the \heel of the invader под ботуша на нашественика; the iron \heel иго, робство; the iron \heel of war бичът на войната; Achilles' \heel ахилесова пета; прен. уязвимо (слабо) място; to be at \heel вървя непосредствено след господаря си (за куче); to come to \heel идвам при господаря си (за куче); прен. подчинявам се; свивам си опашката; to bring ( call) s.o. to \heel заставям някого да се подчини, подчинявам някого; to tread on s.o.'s \heels настъпвам някого (и прен.); disasters come treading on each other's \heels нещастията следват едно след друго; to cool ( kick) o.'s \heels стоя и чакам; чакам с нетърпение; to dig in o.'s \heels заемам твърда позиция (становище); to fling ( pick up) o.'s \heels, to show a clean pair of \heels, to take to o.'s \heels офейквам, избягвам, "духвам", плюя си на петите; set ( rock) s.o. back on their \heels хващам неподготвен; изненадвам, шокирам; head over \heels презглава, наопаки; \heels over head in love влюбен до уши; to set o.'s \heels upon потъпквам, потушавам; to turn on o.'s \heels завъртам се кръгом (и си отивам); to kick up o.'s \heels (под)скачам от радост; to kick up o.'s \heels, to lay ( tip, topple) up o.'s \heels умирам, вирвам петалата; to kick up o.'s \heels sl танцувам, веселя се; 2. ток (на обувка); пета (на чорап); \heelcap форт (на обувка); French \heels тънки високи токчета; to wear medium \heels нося (обувки със) среден ток; down at \heels с протрити токове, подпетени (за обувки); прен. бедно облечен; жалък, неугледен, запуснат; out at \heel със скъсани пети (за чорап); прен. нуждаещ се, беден, сиромах; 3. заден крак на животно; шип (на подкова); шпора, махмуз; the horse flings out its \heels конят хвърля къч; 4. кора; край (на хляб и пр.); 5. строит. основа (долна част) на мертеци (ребра); 6. ръб, долен край; долна (крайна, задна) част; надебелен край (на калем за разсад); 7. сп. закривена част на стик за голф; 8. ам. sl мръсник, вагабонтин, мерзавец, гад; 9. мор. шпора, пета (на мачта); 10. хидр. пета на воден откос на язовирна стена; 11. жп сърце на стрелка; II. v 1. слагам пети (токове) на; 2. преследвам (следвам) по петите, плътно съм до него ( прен.); 3. тракам с токовете (при танц); 4. сп. удрям (топката) със закривената част на стика за голф; 5.: to \heel in заравям временно корените (на растения, преди да се засадят окончателно). III. v мор. наклонявам (се), навеждам (се); килвам (се) ( over); IV. n мор. наклоняване (килване) на кораб встрани; ъгъл на наклоняването.

{pɔ:t}
I. 1. пристанище, пристанищен град
PORT of entry входно пристанище (за стоки, пътници)
PORT of destination местоназначение (на корaб)
PORT of call междинно пристанище
free PORT свободно пристанище
to make PORT влизам в пристанище, хвърлям котва
2. прен. пристанище, убежище
any PORT in a storm в нужда всякакво убежище е добре дошло
PORT after a storm спокойствие след буря/затруднения
to come safe to PORT пристигам благополучно, прен. успявам, измъквам се от затруднение
II. n портвайн
III. 1. мор. porthole
2. отвор, прорез, канал
3. извит мундщук на лула
IV. 1. ляв борт, бакборт
2. attr ляв
V. v мор., ав. завъртам наляво
VI. v воен. държа (пушка) диагонално на гърдите си
PORT arms! за проверка!
VII. 1. воен. държане на пушка/оръжие диагонално на гърдите
2. ост. държане, стойка, осанка

* * *

{pъ:t} n 1. пристанище; пристанищен град; port of entry входно прис(2) {pъ:t} n портвайн.{3} {pъ:t} n 1. мор. porthole; 2. отвор, прорез, канал; З. извит{4} {pъ:t} n мор., ав. 1. ляв борт, бакборт; 2. attr ляв.{5} {pъ:t} v мор., ав. завъртам наляво.{6} {pъ:t} v воен. държа (пушка) диагонално на гьрдите си; port arm{7} {pъ:t} n 1. воен. държане на пушка/оръжие диагонално на гьрд

* * *

убежище; портвайн; порт; пристанище;

* * *

* * *

port[pɔ:t] I. n 1. пристанище (и град); \port of entry входно пристанище (за пътник, стока); \port of destination местоназначение на кораб; \port of call междинно пристанище; P. of London Authority управление на лондонското пристанище; free \port свободно пристанище; close \port речно пристанище; 2. прен. пристанище, убежище; to come safe to \port успявам, измъквам се (от затруднение); any \port in a storm давещият се и за сламка се хваща; II. port n портвайн, вид десертно вино; \port wine stain голямо рожденно петно (по главата или врата) ; III. port n 1. ост. врата, порта; вход; 2. = porthole 1.; 3. тех. отвърстие (за пара, вода и пр.); 4. извит мундщук (на юзда) ; IV. port v 1. воен. държа пушка диагонално на гърдите си (при команда); \port arms! за проверка! 2. ост. нося; V. n 1. воен. начин на държане на пушка (оръжие); 2. ост. осанка, държане; VI. port5 мор. I. n 1. бакборд (лявата страна на кораба); helm to \port! руля вляво! 2. attr ляв; VII. v завъртявам наляво (рул); VIII. port v комп. прехвърлям програма от една система в друга.

{ʌр}
I. 1. нагоре, по-нагоре, по-горе
all the way UP чак догоре
half way UP на/по средата (при изкачване)
from five pounds/years, etc. UP от пет лири/години и пр. нагоре
UP and down нагоре-надолу
2. (вдигнат/станал) на крак (а)
to be UP станал съм, не съм си легнал още
the sun is UP слънцето e изгряло/изгря
to stay UP late не си лягам/стоя до късно
to be UP and about на крак съм (особ. след боледуване)
to be UP and doing станал съм и шетам/щъкам нагоре-нaдолу, заловил съм се вече за работа
UP (with you)! ставай! вдигай се
3. изразява покачване, повишение, увеличение на цени и пр.
bread is UP цената на хляба е повишена
4. изразява свършване, изтичане на време и пр.
time is UP времето мина/свърши/изтече
the game is UP, it's all UP разг. всичко e свършено/изгубено
it's all UP/UP with him свършено e с него
5. докрай, съвсем
the stream has dried UP потокът пресъхна
to drink one's tea UP изпивам си чая
6. изразява разглеждане, поставяне на разглеждане, обсъждане, съдене
the question is UP for debate въпросът се разглежда
he was UP before the magistrate той бе изправен пред съдията
the case is UP before the court делото се разглежда в съда
to be UP in court for съдят ме за
to be well UP in/on a subject добре съм осведомен/подготвен/силен съм по даден предмет/материя
the lights are UP лампите светнаха
to be UP for reflection представен съм за преизбиране
the score is seven UP сn. двете страни имат по седем точки
UP to now досега
UP to here дотук
UP to the age of five до петгодишна възраст
UP and down нагоре-надолу, напред-назад, навсякъде (по)
what's UP? какво има? какво става? what is she UP to again? какво e намислила тя пак да (на) прави? his new book isn't UP to his last новата му книга не е така хубава като предишната
he is not UP to the job той не се справя добре с работата, не е добър за тази работа
it's UP to you to decide ти трябва да решиш, твоя работа е, от теб зависи
he is not UP to his brother той не може да се сравнява с брат си, не е така добър като него
I don't feel UP to it не се чувствувам в състояние да направя това
he is UP to anything той е способен на всичко, от него можеш да очакваш всичко
to act UP to one's promise изпълнявам обещанието си
UP with...! да живее...! горе...! he is not UP to much той не e кой знае какво
to be UP to someone's tricks/dodges, etc. познавам добре/известни ca ми всичките номера/хватки и пр. на някого
II. 1. (горе) на, в, (нагоре) по
to walk UP the hill изкачвам се no хълма
to live UP the mountain живея горе в планината
UP the river нагоре по (течението на) реката
2. срещу
UP the wind срещу вятъра
3. към (вътрешността на страната и пр.)
III. 1. нанагорен, който се изкачва
2. отиващ/водещ към по-голям център/към столица (особ. за влак)
the UP platform перонът, на който спира влакът за Лондон/столицата
IV. 1. нанагорнище
2. успех, благополучие
on the UP and UP разг. постоянно подобряващ се, на ниво, честен и почтен
UPs and downs превратности
3. преуспял/високопоставен човек
4. ам. стимулиращо средство, особ. амфетамин
V. 1. ставам, скачам
2. (по) вдигам, повишавам, увеличавам (цена, производство и пр.)
to UP and do something правя нещо съвсем неочаквано/изненадващо

* * *

{^р} adv 1. нагоре; по-нагоре, по-горе; all the way up чак догоре; (2) {^р} prep 1. (горе) на, в, (нагоре) по; to walk up the hill изк{3} {^р} а 1. нанагорен, който се изкачва; 2. отиващ/водещ към по-{4} {^р} n 1. нанагорнище; 2. успех, благополучие; on the up and up {5} {^р} v (-pp-) 1. ставам, скачам; 2. (по)вдигам; повишавам, уве

* * *

станал; увеличен; свършен; вдигнат; горе; нанагорен; наблизо;

* * *

* * *

up[ʌp] I. adv 1. нагоре, горе; по-горе; all the way \up до горе; half way \up на средата (при изкачване); \up! ставай! хоп! to come \up in the world прен. издигам се; 2. вдигнат; станал, на крака; не в леглото; her hair was \up in a bun косата ѝ беше вдигната на кок; he is not \up yet не е още станал; to stay \up late не си лягам (стоя) до късно; let's be \up and doing хайде на работа; 3. покачен, повишен, увеличен (за температура, цени и пр.); his blood ( bad temper) was \up той кипна (избухна), беше кипнал; 4. свършен, минал; приключил; time is \up времето свърши (изтече); the game is \up, it's all \up разг. всичко е изгубено, свършено е; it's all \up with him свършено е с него; 5. докрай; to drink \up изпивам си чашата (докрай); to eat \up изяждам (всичко); the house was burned \up къщата изгоря напълно; 6. подготвен (in); to be ( well) \up in (on) s.th. добре съм подготвен (информиран); разбирам от; 7. наблизо, до, при; close \up наблизо; to follow s.o. \up следвам някого отблизо; to be \up with s.o. наравно съм с някого; to come \up with s.o. настигам някого; • \up and coming ам. 1) енергичен, предприемчив; 2) (много)обещаващ; \up and doing енергичен, деен; чевръст, пъргав, жив; \up and running гладко функциониращ; проспериращ; преуспяващ; \up and down 1) нагоре-надолу; 2) навсякъде; 3) във всяко отношение, напълно; to be \up against имам работа с, имам да се преборя с, лице в лице съм с; to be \up against it разг. в затруднение съм, ирон. наредил съм се; \up in arms въстанал; to be \up and about; to be \up and around изправям се на крака (след боледуване); to be \up for it разг. ентусиазиран, навит; амбициран (да успее); what's \up? какво има (става)? there's s.th. \up нещо става; \up to 1) до (за място и време); \up to now досега; \up to here дотук; 2) към, при; come \up to me ела при мен; 3) равен на, на същото равнище с; she's not \up to her sister тя не може да се сравни със сестра си; 4) годен за (да се справи с); he is not \up to this job той не е годен за тази работа; I don't feel \up to it не се чувствам в състояние да направя това; are you \up to doing some work? имаш ли настроение за работа? искаш ли да свършиш една работа? the road is \up пътят е затворен поради ремонт tea is \up! чаят е сервиран! their football was not \up to much техният футбол не беше на ниво; to be \up to s.th. годен съм за нещо; кроя нещо, намислил съм някоя беля; he is \up to anything способен е на всичко; to be \up to someone( 's tricks) мога да се справя с (номерата на) някого; it is \up to me to моя работа е да, на мен се пада да; to act \up to o.'s promise изпълнявам обещанието си; \up ( with)! да живее...! \up with you качи се; to go \up to town отивам в града (от село), отивам в Лондон (от провинцията); to go \up to Scotland отивам в Шотландия (от южната част на страната); to stay \up for the holidays прекарвам ваканцията си в университета (не у дома); to go \up to London отивам в Лондон (от провинцията); \up to snuff разг. хитър, проницателен; the beer is \up бирата е пенлива; the case is \up before the court делото се разглежда в съда; \up yours sl майната ти! я се разкарай! II. prep 1. (горе) на; (нагоре) по; в посока към; срещу, против; to walk \up the mountain изказвам се по планината; \up the river нагоре по течението на реката; \up the wind срещу вятъра; 2. към вътрешността (на страната); to travel \up ( the) country пътувам към вътрешността на страната; III. adj 1. нанагорен; който се изкачва; on the \up grade нанагорен, изкачващ се; 2. който отива към по-голям център (столица) или на север (особ. за влак); the \up train влакът за Лондон (за столицата); the \up line линията, по която идва влакът за Лондон; the \up platform перонът, на който спира влакът за Лондон; 3. пенлив, газиран (за напитка); IV. n: \ups and downs превратности; възход и падение; on the \up and \up ам. разг. 1) на подобряване; 2) честен; законен; V. v (- pp-) нар., шег. ставам; скачам; вдигам, повишавам ( цена); he \ups and says той става и казва.

{ai}
I. 1. око
under my (very) EYEs пред очите ми, в мое присъствие, под мое наблюдение
2. прен. око, очи, поглед, усет, преценка
to set/clap EYEs on виждам, съзирам
to run o/s EYEs over/through поглеждам, преглеждам, хвърлям бегъл поглед на
to look with half an EYE гледам под око
to catch someone's EYE хващам погледа на, привличам вниманието на
to feast one's EYEs on любувам се на, наслаждавам се на
to make EYEs at, to cast/make sheep's EYEs at гледам влюбено
under someone's EYE (s) под зоркото око/под вниманието/грижите на някого
to be all EYEs целият съм слух и зрение, не мога да си откъсна очите
to keep an EYE/one's EYE on следя, наблюдавам
to keep/have one's EYEs/both EYEs open отварям си очите, нащрек съм
in someone's EYEs в очите/по преценката на някого
in the EYE of the law в очите на закона, пред закона
to have an EYE for имам усет/вярно око за, разбирам от
to have an EYE for a pretty girl стар мераклия съм
3. бот. кълн, око (на картоф и пр.)
4. петелка
hook and EYE мъжко и женско копче
5. ухо (на игла)
6. клуп, примка (на въже)
7. обектив, леща (на фотоапарат), око, отвор
8. център на мишена (и bull's EYE)
9. sl. детектив
10. око (на паунова опашка)
11. зона на затишие в центъра на циклон
12. рад. магическо око
all my EYE (and Betty Martin) глупости, дрън-дрън (ярина)
EYE s left/right! воен. глави наляво/надясно! in the/in one's mind's EYE мислено, във въображението
in the EYE of the wind срещу вятъра
one in the EYE разг. удар в окото, прен. удар, разочарование, срязване, рязък отказ
to do in the EYE разг. измамвам, подхлъзвам, мятам
with an EYE to заради, с надежда да, с оглед на
mу EYE! ами! как не! up to the EYEs потънал до уши/гуша, погълнат (in)
to see EYE to EYE with someone на същото мнение съм с някого, разбирам се с някого
to wipe someone's EYE надхитрям/изпреварвам някого, смачквам някому фасона
if you had half an EYE ако не беше толкова глупав, ако беше поне малко наблюдателен
to see something with half an EYE веднага забелязвам/разбирам нещо
II. v гледам, поглеждам, наблюдавам, разглеждам

* * *

{ai} n 1. око; under my (very) eyes пред очите ми, в мое присъствие(2) {ai} v гледам, поглеждам; наблюдавам; разглеждам.

* * *

ухо; око; петелка; очен;

* * *

* * *

eye [ai] I. n 1. око; swimming \eyes очи, пълни със сълзи; saucer \eyes кръгли очи; to cry o.'s \eyes out плача горчиво, изплаквам си очите; green \eyes прен. завист; camera \eye отлична зрителна памет; with the naked \eye с просто око; the apple of the \eye зеницата на окото (и прен.); to lose an \eye ослепявам с едното око; to have sharp ( weak) \eyes имам силни (слаби) очи (зрение); a black \eye насинено от удар око; to close o.'s \eyes евфем. умирам; to shut ( close) o.'s \eyes to затварям си очите за, правя се, че не забелязвам; to get ( have) o.' s eye ( well) in ориентирам се бързо, преценявам точно разстоянието и посоката; to open s.o.'s \eyes (to) прен. отварям очите на някого; to pore o.'s \eyes out развалям си зрението, преуморявам си очите (от много четене); the scales fell from his \eyes отвориха му се очите, перде падна от очите му; прогледна; to cock o.'s \eye повдигам вежди, гледам иронично; \eyes down! играта започва! (при бинго); 2. ( поглед); to collect \eyes събирам погледите, привличам вниманието; to put o.'s \eyes together затварям очи, заспивам; to set ( clap, cast) \eyes on гледам, виждам, съзирам; to run o.'s \eyes over ( through) поглеждам; хвърлям бърз поглед; преглеждам набързо; to look with half an \eye гледам под око; to catch s.o.'s \eye хващам погледа на; привличам погледа, вниманието на; to give s.o. the beady ( fish) \eye гледам някого накриво, гледам с неодобрение на някого; to feast o.'s \eyes on наслаждавам се, любувам се; to cast ( make) sheep's \eyes гледам влюбено; sheep's \eyes влюбени погледи; to make \eyes at хвърлям погледи (към момиче), старая се да привлека вниманието (на момиче); under ( before, in front of) o.'s \eye(s) под зоркото око, под вниманието (наблюдението, грижите) на; to have o.'s \eye on гледам одобрително, следя с одобрение; to be all \eyes отварям си очите на четири, гледам много внимателно; to keep o.'s (an) \eye on наблюдавам, следя; to keep ( have) o.'s ( both) \eyes open ( skinned, peeled) нащрек съм; to see \eye to \eye съгласявам се, разбирам се, намирам общ език (с); up to o.'s \eyes in затънал до гуша в; \eye of ( the) day слънцето; \eyes on stalks очи, изблещени от почуда (за човек); \eyes left ( right)! глави наляво (надясно)!; to get o.'s \eye in ставам специалист; "ошлайфвам се", започвам да разбирам от нещо; to be a gleam ( glint) in s.o.'s \eyes засега съм само замисъл (идея); to keep o.'s \eye on the ball разг. внимавам, "в час съм", следя развитието на нещата; to take o.'s \eyes off the ball не внимавам, отклонявам вниманието си, "не съм в час"; to be in ( come, get into) the public \eye ставам център на внимание, привличам вниманието на широката общественост; to hit a person in the \eye разг. очебийно е, очевадно е; in the mind's \eye мислено; in the \eye of the wind ( storm, hurricane, tornado) срещу вятъра, срещу течението (и прен.); one in the \eye разг. удар в окото, прен. удар; срязване; in the \eye of the law пред закона; with an \eye to с оглед на, заради; not to bat an \eye не ми мига окото; не ми пука; пет пари не давам; I would give my \eye teeth for (it) какво ли не бих дал за; всичко бих дал за; oh my \eye! охо! ами! как не! виж ми бялото на окото! to have an \eye for 1) имам вярно (точно) око; 2) имам склонност; 3) хвърлям око на; to do s.o. in the \eye надхитрявам, измамвам, изигравам някого; to wipe s.o.'s \eye sl слагам някого в джоба си, надминавам го; damn your \eyes! вулг. върви по дяволите! дявол да те вземе!; \eye to \eye директно, направо, лице в лице; 3. бот. израстък (око) на картоф; 4. петелка; hook and \eye мъжко и женско копче; 5. уши (на игла); 6. клуп, примка (на края на въже); 7. стъкло на очила; 8. ам. sl шпионин; съгледвач; 9. център на мишена (= bull's \eye); 10. око (на паунова опашка); 11. око, област с ниско налягане в центъра на ураган; II. v гледам, поглеждам; разглеждам; наблюдавам.

{rʌn}
I. 1. бягам, тичам, търча, изтичвам, пробягвам, преминавам (разстояние), избягвам, побягвам
to RUN the streets тичам по улиците (без контрол)
2. карам да тича
to RUN someone off his feet/legs съсипвам някого от тичане/ходене/шетане
to RUN oneself to death/into a state of collapse съсипвам се от тичане, тичам до смърт/до изнемощяване
to RUN oneself out of breath тичам до задъхване
3. разпространявам се бързо (за новина и пр.), пробягвам
chills/cold shivers ran down/up his spine студени тръпки го побиха
4. движа се (за превозно средство), циркулярам, пускам (в движение) (допълнителни коли и пр.)
5. движа се, въртя се, вървя, работя (за машина и пр.)
to leave the engine RUNning не изключвам/загасвам мотора
6. простирам се (в някаква посока)
преминавам, следвам (along по)
7. тека, лея се
to RUN blood залят съм с кръв, окървавен съм
to RUN with sweat цял съм/потънал съм в пот
8. тека. капя, пропускам, изпускам, гноя, сълзя (за рана)
my nose RUNs, I RUN at the nose носът ми тече
9. изливам, пускам (вода във вана и пр.)
10. разливам се (за боя, мастило), пускам (за боя)
11. топя (се), разтопявам (се), изливам във форма
12. протичам, минавам, изтичам, преминавам, отминавам
all my arrangements ran smoothly всичко мина, както го бях предвидил
his life had only a few hours to RUN оставаха му още няколко часа живот/да живее
13. важа, валиден/действителен/в сила съм
14. играя се, давам се (за пиеса и пр.)
15. глася (за документ и пр.)
16. сп. бягам, участвувам в състезание по бягане/в надбягване, записвам (кон) да участвува в надбягване, надбягвам се с, свършвам състезание (първи, втори и пр.)
I'll RUN you to that tree да се надбягваме до онова дърво
17. пол. кандидатствувам, поставям кандидатурата си (for)
поставям кандидатурата на (for)
18. вървя, котирам се, струвам средно (at)
19. карам (кола и пр.), движа (машина и пр.), направлявам движението на
20. прокарвам, прекарвам, мушвам, втиквам, вдявам (конец), промушвам (със сабя и пр.)
to RUN a comb/one's fingers through one's hair прекарвам гребен/пръсти през косата си
21. завеждам, ръководя, управлявам, командувам, експлоатирам
to RUN a hotel/restaurant държа/съдържател съм на хотел/ресторант
22. поддържам (кола и пр.)
23. пускам в продажба, продавам
24. гоня, подгонвам, преследвам (дивеч)
25. успявам да премина през, прекарвам контрабанда
to RUN a blocade пробивам блокада
to RUN arms правя контрабанда с оръжие
26. пускам бримка (за чорап)
27. слагам, подреждам (в картотека и пр.), полагам, слагам (кабел и пр.)
28. трупам, натрупвам (сметки, дългове)
29. пълзя, вия се (за растение)
30. ам. печатам, отпечатвам
31. прекарвам, начертавам, чертая (линия и пр.)
32. изкарвам на паша, паса (добитък)
33. билярд правя ред сполучливи удари, карти играя последователно печеливши карти
34. муз. изсвирвам/изпявам в бърза последователност
35. навлизам в река да си хвърля хайвера
36. съм, ставам, стигам до някакво състояние
our apples RUN rather small ябълките ни ca доста дребни
to RUN free свободен/на свобода съм
to RUN mad полудявам
to RUN high висок съм (за цени, доходи и пр.)
II. 1. бягане, тичане, бяг, пробег
at a/the RUN тичешком, бегом
2. пробег (на кола и пр.), пътуване, екскурзия (с кола и пр.)
to go for a RUN, to have a RUN разхождам се (с кола)
RUN up to town отскачане/кратко пътуване до града
3. курс (на превозно средство), район (на репортер и пр.)
trial RUN пробен курс
4. ход, работа, действие
5. ход, развитие, насока, направление, тенденция, курс
the RUN of the market тенденцията на пазара
6. продължителност, последователност, ред
7. дължина, протежение
8. редица, поредица, серия
кaрти поредица, секвенция, сп. поредица от успешни удари
9. свобода/право на използване
to have the RUN of someone's house/library къщата/библиотеката на някого ми е на разположение
10. търг. търсене (нa стоки и пр.)
RUN on a bank ик. (паническо/масово) изтегляне на суми от банка
11. нещо средно/обикновено
the common/general/ordinary RUN of man (kind) обикновените хора, простосмъртните
the normal RUN of students средните/обикновените студенти
out of the common RUN от по-висока класа/качество
12. постоянен път на животни
13. пасище, оградено място за животни
14. направление, посока
15. шанца
16. пасаж (от риба), ряд. стадо
17. партида (от стоки)
18. тел. цикъл, (режим на) работа
19. тех. улей, канал за изпускане
20. мин. бремсберг
21. муз. рулада
22. ам. поток, ручей
23. дължина (на проводник и пр.)
24. геол. направление (на жила и пр.)
25. изпусната бримка
26. крикет пробег между вратите, точка, получена за пробег
in the long RUN в края на краищата, в последна сметка
in the short-RUN в близко бъдеще/перспектива, в кратък период
III. 1. топен, стопен
2. тех. излят
3. контрабанден

* * *

{r^n} v (ran {ran}; run) 1. бягам, тичам, търча; изтичвам; проб(2) {r^n} n 1. бягане, тичане; бяг; пробег; at a/the run тичешком, {3} {r^n} а 1. топен, стопен; 2. тех. излят; З. контрабанден.

* * *

циркулирам; струя; сълзя; тека; тичане; тичам; управлявам; ръководя; отминавам; продължавам; прекарвам; пробег; преминавам; вдявам; бягам; бягане; вкарвам; бяг; вървя; пътешествие; пускам; разтопявам се; прокарвам; разигравам; пътуване; движа; гласи; експлоатирам; държа; изтичвам; лея се; котирам се; лея; наплив; наклон;

* * *

* * *

run[rʌn] I. v ( ran[ræn], run) 1. бягам, тичам, търча; \run for it ( your life) бягай, спасявай се както можеш; to \run a mile бягам една миля; 2. прокарвам, прекарвам; мушвам, тиквам, вкарвам; вдявам ( конец) ( through, into); she ran a needle into her finger тя се убоде с иглата (заби иглата в пръста си); a sledge \running over snow шейна, плъзгаща се по снега; to \run o.' s eyes over a page преглеждам страница; 3. движа се, въртя се, вървя, работя (за машина); циркулирам; задвижвам; задействам; to \run a programme on a computer пускам програма на компютър; with the engine \running с работещ двигател, с неизключен двигател; to \run idle работи на нулева скорост (за двигател, машина и пр.); 4. завеждам, ръководя, управлявам; експлоатирам; to \run the show прен. ръководя, аз съм главният, аз коля и беся; 5. простирам се, преминавам, минавам по, вървя по, водя, следвам по; events \run their course събитията следват естествения си ход; it \runs in the blood ( family) това е наследствено, това (ми) е в кръвта; to \run risks ( the risk) рискувам; to \run the gauntlet 1) вървя между две редици от хора с пръчки, които удрят (като наказание); 2) прен. търпя унищожителна критика; 6. изтичам, преминавам, отминавам; only a few hours to \run остават още няколко часа; 7. продължавам; текущ (валиден, действителен) съм (за документ и пр.); to be \running театр. играе се; 8. публикувам, пускам в печата; they ran his story in the next issue публикуваха историята му в следващия брой; 9. участвам в надбягване, надбягвам се с, записвам ( кон) за скачки; класирам се; John is \running third Джон финишира трети; also ran участваха освен това, не се класираха; 10. полит. издигам кандидатурата на; ам. поставям кандидатурата си, кандидатствам; to \run for the presidency ( president) кандидатирам се за президент; 11. пропуска, изпуска, тече, капе; 12. върви, котира се, струва средно; 13. съм, ставам; to \run high надигам се, повдигам се (за прилив); разгарям се (за страсти и пр.); to \run low ( short) изчерпвам се (за припаси); to \run dry пресеквам, пресъхвам; to \run free на свобода съм; to \run loose разхождам се на свобода; прен. вилнея, беснея, своеволнича (напр. за избягал затворник); his blood ran cold кръвта ми се смрази; 14. муз. изпълнявам (поредица ноти) в бърза последователност; пускам ( запис); 15. карам да тича, пришпорвам; to \run a horse at a fence препускам с кон срещу препятствие; to \run s.o. off his legs карам някого да тича презглава; съсипвам някого от тичане (ходене, шетане); to \run o.s. out of breath тичам до задъхване (запъхтяване); 16. карам, движа, направлявам движението на; 17. бързо се разпространявам; 18. тека, лея се; протичам, разтопявам се; разливам се (за бои и пр.); pavements ran with blood тротоарите бяха залети с кръв; 19. откарвам (с кола); he ran her to the railway station той я откара до гарата; 20. лея, изливам, пускам; to \run a bath пълня ваната с вода; 21. гоня, подгонвам (дивеч с кучета); to \run to earth ( the ground) 1) преследвам до бърлогата; 2) прен. намирам след дълго търсене; 22. преминавам успешно; прекарвам ( контрабанда); to \run guns правя контрабанда с пушки; 23. пускам бримка (за чорап); 24. извеждам на паша, пускам (животни) да пасат; 25. глася (за писмо и пр.); it \runs like this... то гласи следното ... (за писмо и пр.); 26. преодолявам; преминавам през; избягвам; to \run a blockage пробивам блокада; • to \run aground засядам (за кораб); to \run s.o. close ( hard) почти настигам някого; прен. опасен съперник съм на някого; to \run it close ( fine) оставям (позволявам) твърде малка разлика във време (количество, точност); to \run before the wind мор. плувам с попътен вятър; to \run counter вървя срещу; to \run errands изпълнявам поръчки; to \run a ( high) temperature вдигам (качвам) температура; to \run amok побеснявам, беснея, лудувам; II. n 1. бяг, пробег; бягане, тичане; to be on the \run все съм на крак (в движение); беглец съм; бивам погромен (в състезание); to keep the enemy on the \run воен. не оставям противника да си отдъхне; a \run up to town отскачане до града; to come down with a \run падам бързо; to make a \run for it хуквам, търтя да бягам; 2. пробег (на локомотив, влак и пр.); 3. пътуване, пътешествие, екскурзия (с автомобил);to go fоr a \run, to have a \run разхождам се, правя разходка; trial ( dummy) \run пробен курс; 4. ход, работа, действие; 5. ход, развитие, посока, насока, направление, тенденция, курс; \run of a curve линия на крива; 6. течение; продължителност; редица, линия, поредица, серия, последователност; ред; \run of luck серия от успехи; \run of 5 5 последователни карти (при игра на карти); first \run премиера; at a \run наред, подред; наведнъж; in the long \run в края на краищата; to have a long \run оставам дълго време на мода; 7. падане, строполясване, сгромолясване; 8. свобода на действие (използване); to have the \run of the house имам право да ползвам къщата; къщата ми е на разположение; 9. търсене, наплив; a \run on the dollar високо търсене на долари; 10. тип, категория, класа; the common \run of men простосмъртните, обикновените хора; 11. постоянен път на движение (за животни); 12. пасбище; оградено място за животни; chicken \run ограждение за пилета; 13. чифт воденични камъни; 14. наклон; направление; the \run of the mountains is S. E. планините се простират на югоизток; the \run of the market тенденцията на пазара; 15. пасаж (от риби); рядко стадо; 16. партида стоки; 17. муз. рулада; 18. ам. ручей, поточе, поток; 19. мин., тех. бремсберг, съоръжение за спускане по наклони; 20. ел. дължина (на проводник); 21. геол. направление на жила (от руда и пр.); 22. изпусната бримка на чорап; • the \runs диария; to have a \run for o.'s money получавам удоволствие за парите си.

{wεə}
I. 1. нося на себе си (дрехи, обувки, очила, украшение и пр.), облечен/обут съм с/в
to WEAR one's clothes well умея да си нося дрехите (с вкус)
he wore a new hat той носеше/беше с нова шапка
she never WEARs brown тя никога не носи/не се облича в кафяво
to WEAR one's hair short нося косата си късо подстригана
2. имам (израз, вид, изглед)
to WEAR a smile/a troubled look усмихвам се/имам тревожно изражение
the house wore a neglected look къщата имаше занемарен вид
3. нося се, издържам/изтрайвам нa носене
to WEAR well трая дълго, не се износвам/скъсвам лесно (за дреха и пр.), младея, изглеждам млад и запазен за годините си
4. износвам (се), изтривам (се), протривам (се), скъсвам (се) (обик. с away)
my skirt has worn thin полата ми се протри от носене
5. изтривам се, изличавам се (за надпис, изображение и пр.)
6. изморявам (се), изтощавам (се), изчерпвам (се)
worn with travel уморен от пътуване
my patience wore търпението ми се изчерпи
7. точа се, проточвам се, разточвам се, (пре) минавам мудно/еднообразно (за време)
to WEAR through the day изкарвам/преживявам някак си деня
8. дълбая, постепенно издълбавам (дупка, улей, канал-за вода)
to WEAR one's heart on one's sleeve не умея да скривам чувствата/намеренията си, откровен/импулсивен съм
to WEAR the breeches/pants/trousers държа мъжа си под чехъл (за жена)
wear away изтривам (се), изтърквам (се), заличавам (се), изтънявам, излинявам, влача се, протакам се, минавам/тека бавно (за време), губя сили, чезна, дълбая, подривам, руша
wear down износвам (се), изтърквам (се), скъсвам (се) от носене, излинявам, отслабям, преодолявам (съпротива), сломявам, разсипвам, съсипвам, смазвам
wear off доизносвам (дреха и пр.), изтривам (се), изтърквам (се), изхабявам (се) (за автомобилни гуми, линолеум и пр.), постепенно изчезвам/преминавам/се загубвам (за стеснителност, интерес и пр.)
wear on вървя, минавам, тека бавно, нижа се, проточвам се, продължавам (за време)
it got warmer as the day wore on по-късно през деня стана по-топло
the hours wore on часовете се нижеха мудно/тягостно
wear out износвам (се), скъсвам (се), прен. изморявам, изтощавам, съсипвам, изчерпвам (се) (за търпение и пр.), загубвам (се), изчезвам, тека/минавам мудно, точа се (за време), изтърпявам, издържам, изтрайвам, прекарвам скучно/мудно (дни и пр.)
wear through прекарвам/преживявам някак си (време, период), минавам, изтичам (за време)
II. 1. носене
in general WEAR много модерно, на мода
to come into WEAR излизам на мода
2. износване, изхабяване, изтъркване
cuffs showing WEAR поизносени/поизтъркани маншети
little the worse for WEAR малко употребяван, почти нов
there is plenty of WEAR in it има/може още дълго да се носи (за дреха и пр.)
the worse for WEAR износен, изтъркан, протрит, прен. очукан
stuff of good/of never ending WEAR плат, който няма скъсване
this stuff will stand hard WEAR този плат e много траен
3. търг., често в съчет. дреха, облекло
working WEAR работни дрехи
4. материя, плат
5. трайност, издръжливост
WEAR and tear износване, амортизация
III. v (wore, worn) мор. обръщам (се) пред вятъра (за кораб)

* * *

{wЁъ} v (wore {wъ:} ; worn {wъ:n}) 1. нося на себе си (дрехи(2) {wЁъ} n 1. носене; in general wear много модерно, на мода; to c{3} {wЁъ} v (wore, worn) мор. обръщам (се) пред вятъра (за кораб

* * *

ходя;

* * *

* * *

wear[wɛə] I. v ( wore[wɔ:]; worn[wɔ:n]) 1. нося, облечен съм с; \wearing apparel дреха, дрехи; to \wear perfume парфюмирам се, употребявам одеколон (парфюм); to \wear the pants ( trousers) (за жена) прен. командвам в къщи; she \wears her dress well изглежда добре в тази рокля; to \wear o.'s heart on o.'s sleeve не скривам чувствата си; импулсивен съм; a ship \wearing its colours кораб, плаващ под свой флаг (с развят флаг); 2. носи се, износва се (за плат); to \wear well трая, не се износвам; (за човек) не ми личат годините; to \wear o.'s age well младея, младолик съм, изглеждам по-млад от годините си; (за книга и пр.) не губя свежестта си; 3. хабя (се), изхабявам (се), изтърквам (се), износвам (се); to \wear a tyre to shreds износвам гума до разпадане (докато се скъса); to \wear a hole in o.' s trousers скъсвам си панталоните от носене; to \wear o.s. to death пребивам (претрепвам) се от умора; изморявам се до смърт; my patience is \wearing thin търпението ми се изчерпва; 4. промивам, отмивам, ерозирам; 5. изхабявам, изтощавам, уморявам; 6. трая, имам трайност; the day \wears towards its close денят клони към заник; to \wear through the day ще оцелея някак си (ще изкарам този ден); 7. уморен съм, изтощен съм; 8. англ. sl приемам, съгласявам се с; he won't \wear that argument този довод няма да мине пред него; II. wear v ( wore[wɔ:]; worn[wɔ:n]) мор. обръщам се (за кораб) пред вятъра.

{iə}
I. 1. ухо (и прен.), слух
EAR specialist специалист по ушни болести
to grin from EAR to EAR ухилвам се до уши
a word in your EAR една дума насаме
for one's private EAR поверително
not for EARs polite не за благовъзпитано общество
in at one EAR and out at the other от едното влязло, от другото излязло
уour EARs must have burned/must have been tingling трябва да ca ти горели ушите (зaщото някой е говорил за тебе)
to be up to the EARs/head over EARs/over head and EARs in затънал съм до гуша/уши в
to be head over EARs in love влюбен съм до уши
to have everyone about one's EARs прен. всички са ми на главата
to be/fall by the EARs прен. хващаме се за гушата
to set by the EARs насъсквам, скарвам
to get someone up on his EARs aм. разг. ядосвам някого
to be all EARs цял съм (се превърнал в) слух
to have an EAR for music имам (музикален) слух, обичам музиката
to play by EAR свиря по слух/наизуст
to play it by EAR ам. sl. проявявам находчивост, отгатвам по нюх
to have one's EAR s open for scandal/to have itching EARs обичам клюките, слухтя за клюки
to grate upon/jar upon/offend the EAR дразня слуха
to have long EARs много съм любопитен
to have someone's EAR някой ме слуша внимателно и благосклонно
to gain/win someone's EAR успявам да накарам някого да ме изслуша
to give/lend an EAR вслушвам се, давам ухо
to give a cold EAR to, to turn a deaf EAR to отказвам да изслушам, оставам глух за
to fall on deaf EARs бивам пренебрегнат, оставам без последствие (за предупреждение, молба)
to turn a sympathetic/ready EAR to изслушвам със съчувствие
to din into/split someone's EARs проглушавам някому ушите, опявам някому
to have/hold one's EAR to the ground слухтя
to drag/pull by the EARs действувам грубо с, прилагам насилие към
wet behind the EARs младок, който има още жълто около устата
to have/hold/take by the EARs прен. държа здраво в ръцете си
to lead by the EARs прен. водя за носа
to throw someone out on his EAR разг. изхвърлям някого най-позорно
to pin someone's EARs back ам. разгромявам, разпердушинвам, напердашвам здравата
2. дръжка (на кана и пр.), ръчка
тех. ухo
3. журн. маншет, каре (на горния ъгъл на вестник с кратко съдържание на броя)
II. n клас (на жито и пр.)
corn in the EAR изкласило жито
III. v изкласявам (за жито)

* * *

{iъ} n 1. ухо (и прен.); слух; ear specialist специалист по ушни бо(2) {iъ} n клас (на жито и пр.); corn in the ear изкласило жито.{3} {iъ} v изкласявам (за жито).

* * *

ушен; ухо; ръчка; слух; дръжка; клас; изкласявам;

* * *

* * *

ear[iə] I. n 1. ухо (и прен.); слух; external ( outer) \ear външно ухо; middle \ear средно ухо; internal \ear вътрешно ухо; an \ear specialist специалист по ушни болести; to smile from \ear to \ear усмихвам се до уши; in (at) one \ear and out (at) the other от едното (ухо) влиза, от другото излиза; your \ears must have burned ( been tingling) сигурно са ти горели ушите (когато някой е говорил за тебе); to be able to do it on o.'s \ear разг. лесна (фасулска) работа, от просто по-просто, to be out on o.'s \ear изхвърлят ме, уволняват ме, изритват ме (от работа); he is up to his \ears in debt той е затънал до гуша в дългове; to fall ( tumble) about s.o.'s \ears срутвам се над главата на някого; прен. пропадам (за планове и пр.); to bend s.o.'s \ears натяквам на някого, намилам, досаждам; to have nothing between o.'s \ears разг. глупав съм, главата ми дрънчи на кухо, главата ми е пълна с бръмбари; football is coming out of my \ears до гуша ми дойде (писна ми, повръща ми се) от футбол; to box s.o.'s \ears, to give s.o. a box on the \ear (a thick \ear) лепвам (цапвам, зашлевявам) плесница на някого; my \ears are flapping надавам ухо, слухтя; to be all \ears цял съм (се превърнал в) слух; to be ( get) on o.'s \ear ам. разг. побеснявам, разгневявам се, изпадам в ярост; to listen with all o.'s \ears (with both \ears) цял съм в слух; to cock ( prick) up o.'s \ears наострям уши, ослушвам се (за животно); to have sharp \ears имам добър (остър) слух; to have an \ear (a fine \ear) for music имам музикален слух; to have an \ear for languages обичам езиците, езиците ми се отдават; to play by \ear свиря по слух; sl проявявам находчивост; импровизирам; to keep o.'s \ears open отварям си ушите; she has her \ears open for scandal, разг. she has itching \ears тя обича клюките, само слухти за клюки; to grate ( jar) upon ( to offend) the \ear дразня слуха; to tickle the \ear галя слуха; прен. лаская; to have long \ears много съм любопитен; to have the \ear of имам вниманието на, слушан съм с внимание от; to gain ( win) s.o.'s \ears успявам да накарам някого да ме изслуша; успявам да си уредя разговор с някого; to give \ear ( lend) an \ear to вслушвам се в, обръщам внимание (давам ухо) на; to give a cold \ear to, to turn a deaf \ear to отказвам да изслушам, отхвърлям (молба и пр.); to turn a sympathetic ( ready) \ear to изслушвам със съчувствие; to close o.'s \ears to затварям си ушите за; to come to the \ears of стигам до ушите на (за слух и пр.); to din into s.o.'s \ears проглушавам ушите на някого, опявам; to have ( put, keep) o.'s \ear to the ground слухтя; to drag ( pull) by the \ears действам грубо, прилагам насилие; to pin back s.o.'s \ear 1) ам. скастрям, смъмрям някого; 2) sl побеждавам, сразявам някого; wet behind the \ears младок, още има жълто около човката си; dry behind the \ears зрял човек, човек с опит; to have ( hold, take) by the \ears държа здраво в ръцете си, имам силно влияние; to lead by the \ears водя някого за носа; it's as much as o.'s \ears are worth разг. опасно е, рисковано е; 2. дръжка (на кана и пр.); ръчка; тех. ухо; гнездо; клема за контактен проводник; 3. отвор (за свързване); входен отвор (на вентилатор); 4. журн. маншет (каре в горния ъгъл на вестник, където се дава кратко съдържание на броя). II. n ост. ора. III. n клас (на жито и пр.); corn in the \ear изкласило жито; VI. v изкласява (за жито) (с up, out).

{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)

* * *

{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;

* * *

страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;

* * *

* * *

hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно;

{ʃæl}
1. спомагателен гл. за образуване на бъдеще време в 1 л. ед. и мн. ч. и 2 л. във въпр. форма ще, да
I/we SHALL go ще отида/отидем
SHALLI open the window? да отворя ли прозореца? what SHALL you tell him? какво ще му кажеш
2. модален гл. за изразяване на увереност, обещание, заповед, заплаха във 2 и 3 л.
it SHALL be done ще бъде направено
you SHALL not kill не бива да убива
3. модален гл. в подчиненu изречения-обик. не се превежда
it is necessary/I insist that it SHALL be done необходимо е/настоявам да се направи

* * *

{shal} v (should {shud}) 1. спомагателен гл. за образуване на б

* * *

ще;

* * *

* * *

shall[ʃæl; редуцирани форми - ʃəl, ʃl] v ( should[ʃud]) 1. спомагателен глагол, чрез който се образува бъдеще време в 1 л., ед. и мн. (също и във 2 л. във въпросителна форма); I (we) \shall come аз ще дойда, ние ще дойдем; \shall I close the door? да затворя ли вратата? 2. модален глагол, който се използва във 2 и 3 л. за изразяване на увереност, заповед, обещание, заплаха; it \shall be done това ще бъде направено; you \shall be punished ти ще бъдеш наказан; 3. модален глагол, използван в подчинени изречения; it is necessary ( I insist) that it \shall be done необходимо е (аз настоявам) да бъде извършено.

{ʃɔp}
I. 1. магазин, дюкян
to keep SHOP for someone пазя/обслужвам магазин вместо някого
2. цех, работилница, отдел, ателие, фабрика, завод
SHOP committee цехов комитет (на профсъюз)
closed SHOP ам. предприятие, което приема на работа само профсъюзни членове
open SHOP ам. предприятие, което приема на работа и непрофсъюзни членове
3. sl. учреждение, кантора, работно място, заведение, жилище, театър
4. работа, професия
to talk SHOP говоря по служебни/професионални въпроси извън работата
5. sl. затвор, пандиз
all over the SHOP (разпилени) навсякъде, във всички посоки
II. 1. пазарувам, отивам/ходя на пaзар, ам. разглеждам стоките в (магазин)
търся да купя нещо на сметка (и to SHOP around)
2. sl. натиквам в затвора
to SHOP on someone издавам някого на полицията

* * *

{shъp} n 1. магазин; дюкян; to keep shop for s.o. пазя/обслужвам маг(2) {shъp} v (-pp-) 1. пазарувам, отивам/ходя на пaзар; ам. разгл

* * *

цехов; пазарувам; дюкян;

* * *

* * *

shop[ʃɔp] I. n 1. магазин, дюкян; дюкянче, павилион, будка; grocer's \shop бакалница; to come to the wrong \shop разг. сбъркал си адреса; на мен не ми минават такива; to set up \shop започвам бизнес; to shut ( close) up \shop затварям магазин; прен. оттеглям се от работа, прекратявам, спирам да работя; 2. работилница, цех, отдел; ателие; car-repair \shop 1) авторемонтна работилница; 2) вагоноремонтна работилница; machine \shop механичен (машинен) отдел; to go through the \shops чиракувам (в отделните цехове); \shop committee цехов комитет; closed \shop ам. предприятие, където работят само профсъюзни членове; open \shop ам. предприятие, в което работят и непрофсъюзни членове; work\shop 1) работилница; 2) семинарно занятие, упражнение, семинар (в университет); 3. разг. работа, професия, служба; to talk \shop говоря за служебни (професионални) въпроси; 4. sl учреждение; кантора, работно място; жилище, "заведение" (в най-общ смисъл); 5. театр. sl театър; работа; to be out of a \shop оставам без работа, без роля; • all over the \shop навсякъде; в пълен безпорядък; a talk( ing) \shop говорилня; The S. воен. sl Кралската военна академия; II. v (- pp-) 1. пазарувам, отивам на пазар (по покупки); to \shop round обикалям магазините, за да купя нещо на сметка; 2. sl бутвам в дранголника, тиквам в затвор (и чрез издайничество); 3. ам. уволнявам.