the+elder

mfn. born orﾠ produced before orﾠ formerly, former;

1 Pliny, Pliny the Elder, Gaius Plinius Secundus.

2 Pliny, Gaius Plinius Caecilius Secundus, Pliny the Younger.

* * *

SM Pliny

* * *

= Pliny.

Ex. Compiling so much information didn't leave much time for fact checking, and Pliny verified little of what he wrote.

----

* Plinio el Joven = Pliny the Younger.

* Plinio el Viejo = Pliny the Elder.

* * *

* * *

Pliny

= Pliny the Elder

Ex. For example, Pliny the Elder describes a Carthaginian expedition to the Canaries.

* * *

बलम् [बल्-अच्]

1 Strength, power, might, vigour; क्षत्त्रियाणां बलं युद्धम् Brav. P.

-2 Force, violence; as in बलात् q. v.

-3 An army, host, forces, troops; भवेदभीष्म- मद्रोणं धृतराष्ट्रबलं कथम् Ve.3.24,43; बलं भीष्मा(भीमा)भिरक्षितम् Bg.1.1; R.16.37.

-4 Bulkiness, stoutness (of the body).

-5 Body, figure, shape.

-6 Semen virile.

-7 Blood,

-8 Gum myrrh.

-9 A shoot, sprout.

-1 Force or power of articulation; वर्णः स्वरः । मात्रा बलम् । साम संतानः । इत्युक्तः शीक्षाध्यायः T. Up.1.2.1.

-11 The deity of power (such as Indra); नमो बलप्रमथनाय Mb.12.284. 94.

-12 The hand; क्रान्ते विष्णुर्बले शक्रः कोष्ठे$ग्निर्भोक्तुमिच्छति Mb.12.239.8.

-13 Effort (यत्न); विधिः शुक्रं बलं चेति त्रय एते गुणाः परे Mb.12.32.11 (com. बलं वासनाविषयप्राप्त्यनु- कूलो यत्नः). (बलेन means 'on the strength of', 'by means or virtue of'; बाहुबलेन जितः, वीर्यबलेन &c.; बलात् 'perforce', 'forcibly', 'violently', 'against one's will'; बलान्निद्रा समायाता Pt.1; हृदयमदये तस्मिन्नेवं पुनर्वलते बलात् Gīt.7.).

-लः 1 A crow; Rām.6.54.9.

-2 N. of the elder brother of Kṛiṣṇa; see बलराम below.

-3 N. of a demon killed by Indra.

-Comp. -अग्रम् excessive strength or force. (

-ग्रः) the head of an army.

-अङ्गकः the spring; 'वसन्त इष्यः सुरभिः पुष्पकालो बलाङ्गकः' H. Ch.156.

-अञ्चिता the lute of Balarāma.

-अटः a kind of beam.

-अधिक a. surpassing in strength, of superior strength or force.

-अधिकरणम् the affairs of an army;

-अध्यक्षः 1 a general or commander of an army; सेनापतिबलाध्यक्षौ सर्वदिक्षु निवेशयेत् Ms.7.189.

-2 a war-minister.

-3 An officer in charge of infantry.

-अनुजः an epithet of Kṛiṣṇa.

-अन्वित a.

1 endowed with strength, mighty, powerful.

-2 leading an army.

-अबलम् 1 comparative strength and want of strength, relative strength and weakness; परात्मनोः परिच्छिद्य शक्त्या- दीनां बलाबलम् R.17.59.

-2 relative significance and insignificance, comparative importance and unimport- ance; समय एव करोति बलाबलम् Śi.6.44. ˚अधिकरणम् a kind of न्यायभेद according to Jaimini.

-अभ्रः an army in the form of a cloud.

-अरातिः an epithet of Indra.

-अर्थिन् a. desirous of power; राज्ञो बलार्थिनः षष्ठे (वर्षे उपनयनं कार्यम्) Ms.2.37.

-अवलेपः pride of strength.

-अशः, -असः 1 consumption.

-2 the phlegmatic humour (कफ).

-3 a swelling in the throat (which stops the passages of food).

-आढ्यः a bean.

-आत्मिका a kind of sun-flower (हस्तिशुण्डी).

-आलयः a military camp; पूज्यमानो हरिगणैराजगाम बलालयम् Rām.6.112.8.

-आहः water.

-उत्कट a. of mighty strength; न वध्यते ह्यविश्वस्तो दुर्बलो$पि बलोत्कटैः Pt.2.44;3.115.

-उपपन्न, -उपेत a. endowed with strength, strong, powerful; एतां रामबलोपेतां रक्षां यः सुकृती पठेत् Rāmarakṣā.1.

-उपादानम् Recruitment of the army; Kau. A.

-ओघः a multitude of troops, numerous army; लक्ष्मीं दधत् प्रति- गिरेरलघुर्बलौघः Śi.5.2.

-कर, -कृत् a. strengthening.

-कृत done by force or against free consent; सर्वान् बलकृता- नर्थानकृतान् मनुरब्रवीत् Ms.8.168.

-क्षोभः disturbance in the army, mutiny, revolt.

-चक्रम् 1 dominion, sove- reignty.

-2 an army, a host.

-ज a. produced by power.

(-जम्) 1 a city-gate, gate.

-2 a field.

-3 grain, a heap of grain; त्वं समीरण इव प्रतीक्षितः कर्षकेण बलजान् पुपूषता Śi.14.7.

-4 war, battle

-5 marrow, pith.

-6 a pretty figure.

(-जा) 1 the earth.

-2 a handsome woman.

-3 a kind of jasmine (Arabian).

-4 a rope.

-तापनः an epithet of Indra; अफिषिषेच मरन्दरसामृतैर्नवलताबलता- पनरत्नभम् (अलिनम्) Rām. Ch.4.12.

-दः an ox, a bullock

-दर्पः pride of strength.

-देवः 1 air, wind.

-2 N. of the elder brother of Kṛiṣṇa; see बलराम below.

-बलदेवा (वी) f. N. of a medicinal herb which is also called त्रायमाण. It grows in the forests on the slopes of the Himālayas and in Persia.

-द्विष् m.,

-निषूदनः epithets of Indra; बलनिषूदनमर्थपतिं च तम् R.9.3.

-निग्रह a. weakening, enervating.

-पतिः 1 a general, commander.

-2 an epithet of Indra.

-पुच्छकः a crow; Nigh. Ratn.

-पृष्ठकः a kind of deer (Mar. रोहें).

-प्रद a. giving strength, invigorating.

-प्रमथनी N. of a form of Durgā.

-प्रसूः N. of Rohinī, mother of Balarāma.

-भद्र a. strong, powerful.

(-द्रः) 1 a strong or powerful man.

-2 a kind of ox.

-3 N. of Balarāma, q. v. below.

-4 the tree called लोध्र.

-5 N. of Ananta. (

-द्रा) a maiden.

-भिद् m. an epithet of Indra; Ś.2.

-भृत् a. strong, powerful.

-मुख्यः the chief of an army.

-रामः 'the strong Rāma', N. of the elder brother of Kṛiṣṇa. [He was the seventh son of Vasudava and Devakī; but transferred to the womb of Rohiṇī to save him from falling a prey to the cruelty of Kaṁsa. He and his brother Kṛiṣṇa were brought up by Nanda in Gokula. When quite young, he killed the powerful demons Dhenuka and Pralamba, and performed, like his brother, many feats of surprising strength. On one occasion Balarāma under the influence of wine, of which he was very fond, called upon the Yamunā river to come to him that he might bathe; and on his command being unheeded, he plunged his plough-share into the river and dragged the waters after him, until the river assumed a human form and asked his for- givenss. On another occasion he dragged towards himself the whole city of Hastināpura along with its walls. As Kṛiṣṇa was a friend and admirer of the Pāṇḍavas, so Balarāma was of the Kauravas, as was seen in his desire of giving his sister Subhadrā to Duryodhana rather than to Arjuna; yet he declined to take any part in the great Bhāratī war either with the Pāṇḍa- vas or the Kauravas. He is represented as dressed in blue clothes, and armed with a ploughshare which was his most effective weapon. His wife was Revatī. He is sometimes regarded as an incarnation of the serpent Śeṣa and sometimes as the eighth incarnation of Viṣṇu; see the quotation under हल].

-वर्जित a. infirm, weak.

-वर्णिन् a. strong and looking well.

-वर्धन a. invigorating, strengthening. -m. N. of स्थण्डिलाग्नि in उत्सर्जन or उपाकर्म.

-विन्यासः array or arrangement of troops.

-व्यसनम् the defeat of an army.

-व्यापद् f. decrease of strength.

-शालिन् a. strong; बलशालितया यथा तथा वा धियमुच्छेदपरामयं दधानः Ki.13.12.

-समुत्थानम् Recruiting a strong army; Kau. A.1.16; तमभियोक्तुं बलसमुत्थानमकरोत् Dk.2.8.

-सूदनः an epithet of Indra.

-सेना a strong army, an army, host.

-स्थ a. strong, powerful. (

-स्थः) a warrior, soldier.

-स्थितिः f.

1 a camp; an encampment.

-2 a royal camp.

-हन्, -हन्तृ m.

1 an epithet of Indra; पाण्डुः स्मरति ते नित्यं बलहन्तुः समीपगः Mb.15.2.17.

-2 of Balarāma.

-3 phlegm.

-हीन a. destitute of strength, weak, feeble.

{hænd}
I. 1. n анат. ръка (от китката надолу), предна лапа (на животно), прен. ръка, пръст, власт, отговорност
the-of God пръст божи
to have a HAND in something имам пръст в нещо
open HAND щедра/широка ръка
with open HAND с широка ръка, щедро
heavy/iron HAND желязна ръка, тирания, деспотизъм
HANDs off не пипай
HANDs off...! долу ръцете от...! HANDs up! горе ръцете! предай се! here's my HAND on it ето ръката ми, съгласен съм
to give one's HAND (up) on it обещавам тържествено, вричам се
with a sparing HAND икономично, пестеливо
to be ip someone's HANDs в ръцете/властта съм на иякого
to bite the HAND that feeds you показвам черна неблагодарност
l can't lay/put my HAND on it не мога да то намеря/открия
to get something off one's HANDs отървавам се от нещо, махам го от главата си
to take something off someone's HANDs освобождавам/отървавам някого от грижата за нещо
to take something out of someone's HAND снемам отговорността за нещо от някого
she's off my HANDs нямам повече грижа за нея
to lend/give/bear someone a (helping) HAND помагам някому
to give one's HAND to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за
to go on o/s HANDs and knees лазя на четири краха (при търсене на нещо), прен. моля коленопреклонно
to have one's HANDs full имам много работа/грижи
to have someone in the hollow of one's HAND държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого
to lift (up) /rafae one's HAND against someone вдигам ръка срещу някого
2. в обстоятелствени изрази
at HAND наблизо, под ръка, на разположение
winter is at HAND зимата наближава
at someone's HAND (s) от (страна на)
I did not expect such treatment at your HANDs не очаквах такова отношение от ваша страна/от вас
by HAND ръчно, с ръка
to bring up/feed by HAND отглеждам с биберон, храня изкуствено, на ръка, по човек/куриер
from HAND to HAND от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг
to live from HAND to mouth живея ден за ден, каквото изчукам изпукам
... in HAND с... в ръка
hat in HAND с шапка в ръка, наличен, разглеждан (за въпрос)
to take something /someone in HAND заемам се с нещо/някого
to have in HAND имам (на разположение)
to be in HAND започнат съм (за работа)
3. сръчност, умение, ръка, майсторство
to give/put the last HAND to something довършвам/доизкусурявам/слагам последните щрихи на нещо
to get one's HAND in свиквам (с работа и пр.)
to keep one's HAND in упражнявам се, поддържам си формата
to have one's HAND in във форма съм
his HAND is out отвикнал е, не е във форма, позабравил е
4. майстор, автор
to be a good/great/dab HAND at голям майстор съм в/на, бива ме в
to be a new HAND at новак съм в
an old HAND опитен човек, специалист, рецидивист
two portraits by the same HAND два портрета от същия автор
5. работник, работна ръка, моряк
ship's HANDs екипаж на кораб
HANDs wanted търсят се работници
6. източник
at first/second HAND от първа/втора ръка (за сведения и пр.)
7. почерк
to write (in) a small HAND пиша ситно/дребно
in one's own HAND със собствената си ръка/почерк, собственоръчно
8. подпис
to set one's HAND to слагам подписа си на
under your HAND and seal с вашия подпис и лечат
9. страна
on the right/left HAND отдясно/отляво, от дясната/лявата страна
on all HANDs, on every HAND от всички страни
fact admitted on all HANDs всепризнат факт
on the one HAND..., on the other HAND... от една страна..., (а) от друга...
on either HAND от двете страни
10. карти ръка, карти (които получава всеки играч)
to hold one's HAND пасувам, въздържам се
to call/decare/show one's HAND откривам/разкривам картите си (и прен.)
to force someone's HAND принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.), принуждавам някого да действува прибързано/против убежденията си
to play a good HAND играя добре
to play for one's own HAND
11. карти играч
the elder/eldest HAND играч, който започва първи
12. карти игра, партия
let's have a HAND at bridge да изиграем една партия бридж
13. мярка за измерване височината на кон (около 10 см)
14. стрелка (на часовник), крило (на семафор), стрелка (на пътен знак)
15. театр. разг. аплодисменти, овации
to get a good/big HAND имам голям успех, посрещат ме с бурни аплодисменти
to give someone a good/big HAND посрещам някого с бурни ръкопляскания, аплодирам някого бурно
16. аttr ръчен, портативен
направляван с ръка HAND of bananas кичур банани
HAND of tobacco шепа тютюневи листа
II. 1. (пре) давам, връчвам (to)
2. подавам, поднасям
3. мор. свивам, прибирам (платно)

* * *

{hand} n l. анат. ръка (от китката надолу); предна лапа (на живо(2) {'hand} v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; поднасям;

* * *

страна; стрелка; ръчен; ръка; почерк; портативен; връчвам;

* * *

* * *

hand[hænd] I. n 1. ръка (от китката надолу); предна лапа на животно; прен. ръка, власт; • the \hand of God пръст Божи; an open \hand щедра (широка) ръка; a light \hand лека ръка, ловкост, сръчност; деликатност, такт; a heavy ( iron) \hand прен. желязна ръка; тирания, деспотизъм; dead \hand 1) негативно влияние, "спирачка"; 2) = mortmain; to win \hands down побеждавам (спечелвам победа) без всякакви усилия; \hands off не пипай! \hands up горе ръцете! предай се! вдигнете ръцете! (за гласуване); here's my \hand on it ето ръката ми, съгласен съм; обещавам; to give up o.'s \hand (up)on s.th. обещавам тържествено, вричам се; in the turn( ing) of a \hand мигновено, докато усетиш; a show of \hands гласуване с вдигане на ръка, открито (явно) гласоподаване; a high \hand арогантност, надменност; нахалство; произвол; деспотично държание ( отношение); to carry off with a high \hand върша ( нещо) произволно; with a sparing \hand икономично, пестеливо; with both \hands с все сила; to bite the \hand that feeds you показвам черна неблагодарност; to change \hands минавам от една ръка в друга (от един собственик в друг); to fold o.'s \hands скръствам ръце (и прен.); бездействам, нищо не правя; to gain ( have, get) the upper \hand, to have the better (ост. the higher) \hand удържам победа, вземам надмощие (връх) (над); to take s.th. off s.o.'s \hands освобождавам (отървам) някого от грижата за нещо; the children are off my \hands now вече не е необходимо да се грижа за децата; to give a helping \hand to s.o., to bear ( lend, give) s.o. a \hand помагам на някого; to give o.'s \hand to давам ръката си на, съгласявам се да се оженя за; to give s.o. the glad \hand ам. посрещам (приемам) топло (сърдечно); to give s.o. a free \hand давам картбланш някому; to go on o.'s \hands and knees лазя на четири крака; time hangs heavily on my \hands чудя се какво да правя с времето си, времето ми минава много бавно; to have a \hand like a foot насърчен съм; to have a \hand in s.th. имам пръст в нещо; to have ( keep) o.'s \hand in във форма съм; to have o.'s \hands full имам много работа (грижи); to have o.'s \hands tied вързани ми са ръцете (и прен.); to have s.o. in the hollow ( palm) of o.'s \hand държа някого в ръцете си, имам пълна власт над някого; to lay \hands on хващам, пипвам, слагам ръка на; to lay violent \hands on хващам насила; употребявам насилие спрямо; to lay violent \hands on o.s. посягам (слагам край) на живота си; to lift ( lift up, put forth, raise, stretch forth) o.'s \hand against s.o. вдигам ръка срещу някого; not to lift a \hand не си мръдвам пръста; to live by o.'s \hands изкарвам си хляба със собствените си ръце (труд); to live from \hand to mouth живея от ден за ден; каквото изчуквам, изпуквам; to put o.'s \hand to the plough залавям се за работа; to receive s.th. at the \hands of s.o. получавам нещо от (ръцете на) някого; to set ( put) o.'s \hands at a task започвам (заемам се, залавям се с) работа; to strengthen s.o.'s \hand подпомагам (оказвам помощ на) някого; to give s.o. a big \hand аплодирам шумно (ентусиазирано); to sit on o.'s \hands аплодирам вяло (без ентусиазъм); бездействам, седя със скръстени ръце; to take ( lead) s.o. by the \hand хващам (водя) някого за ръка; to take a \hand in намесвам се в, участвам в; to try o.'s \hand at опитвам се в, опитвам си силите в; to turn o.'s \hand to върша, заемам се с; he can turn his \hand to anything за всичко го бива; всякаква работа може да върши; to wash o.'s \hands (of) прен. измивам си ръцете, свалям от себе си отговорността (за); 2. в обстоят. изрази: at \hand наблизо, под ръка; winter is at \hand зимата наближава; close ( near) at \hand близко (по време или място); by \hand с ръка, на ръка; made by \hand ръчна изработка; to bring up ( feed) a child by \hand отглеждам дете с биберон, храня изкуствено; to send a letter by \hand изпращам писмо по човек (по куриер); from \hand to \hand от ръка на ръка, от човек на човек, от един собственик на друг; in \hand 1) с ... в ръка; hat in \hand с шапка в ръка; 2) наличен; cash ( stock) in \hand налични суми (стоки); the question ( matter) in \hand разглежданият въпрос; to take s.th. in \hand заемам се с нещо; to have in \hand имам на разположение, разполагам с; контролирам, държа под контрол; to have a piece of work in \hand работя върху нещо; the business is in \hand въпросът се разглежда; to keep a horse well in \hand здраво държа юздите на кон, здраво управлявам кон; to keep o.s. well in \hand владея се; the situation is well in \hand положението е овладяно; to be in \hand принуден съм да върна топката в полукръга, от който съм започнал (в билярда); off \hand вж offhand; on \hand наличен, на разположение, на склад; supplies on \hand налични запаси; work on \hand текуща работа, работа, с която се занимавам в момента; to have s.th. on o.'s \hands имам да свършвам (да се грижа за) нещо; to have an hour on o.'s \hands имам един час свободно време; out of \hand изведнъж, без подготовка, изненадващо; който не може да се контролира, изтърван; to shoot s.o. out of \hand застрелвам някого веднага, без много да се церемоня (без да ми мигне окото); to get out of \hand преставам да се подчинявам на дисциплина; разхайтвам се, разгащвам се; to \hand: to come to \hand пристига, получава се (за писмо и пр.); намира се, излиза; ready to o.'s \hand наблизо, под ръка, на разположение; \hand and glove, \hand in glove много близък, интимен ( with, together); \hand and foot: to serve ( wait on) s.o. \hand and foot угаждам на някого, изпълнявам всички прищевки на някого; \hand in \hand ръка за ръка; в съгласие; \hand over \hand ( fist) много бързо; \hand to \hand ръкопашен (за бой); 3. работник, работничка, работна ръка; моряк; майстор; \hands wanted търсят се работници; factory \hands, field \hands фабрични (земеделски) работници; a ship's \hands екипаж на кораб; all \hands on deck! целият екипаж (всички) на палубата! to be a good ( great) \hand at голям майстор съм в (на), бива ме в; to be a new \hand at новак съм в; to be an old \hand опитен човек; рецидивист; безстрашен (дързък, нахален) човек; green \hand новак, неопитен работник; 4. източник; at first ( second) \hand от първа (втора) ръка (за сведения и пр.); 5. почерк; a big ( small, round) \hand едър (дребен, закръглен) почерк; to write (in) a small \hand пиша ситно (дребно); in o.'s own \hand със собствената си ръка (почерк); собственоръчно; 6. подпис; to set o.'s \hand to слагам подписа си на; under your \hand and seal с Вашия подпис и печат; 7. страна; on the right/left \hand отдясно (ляво), от дясната (лявата) страна; on all \hands, on every \hand от всички страни; a fact admitted on all \hands всепризнат факт; on the one ( the other) \hand от една (от друга) страна; on either \hand от двете страни; 8. карти ръка (карти, които получава всеки играч); to have a wretched \hand имам лоши (ужасни) карти; to call ( declare, show) o.'s \hand откривам (разкривам) си картите (и прен.); to force s.o.'s \hand принуждавам някого да си разкрие картите (и прен.); a nap \hand хубави (отлични) карти; прен. изгодно положение; to play a good \hand играя добре; to play into one another's \hands помагаме си, поддържаме се, подкрепяме се; to overplay o.'s \hands отивам твърде далеч; to play a lone \hand действам сам; to play into s.o.'s \hand наливам вода в чужда мелница; to play o.'s \hand for all it is worth използвам напълно възможностите си, пускам в ход всички средства; to throw in o.'s \hand отказвам се, предавам се, вдигам ръце; the elder ( younger) \hand играч, който започва първи (втори) (когато играят двама); the eldest ( youngest) \hand играч, който започва първи (последен) (когато играят повече от двама); 9. игра, партия; let's have a \hand of poker да изиграем една партия покер; 10. мярка (около 10 см) за измерване височина на кон; 11. стрелка (на часовник); крило (на семафор); стрела (на пътен знак); изображение на ръка с насочен пръст; 12. театр. sl аплодисменти; овации; big \hand посрещам някого с бурни аплодисменти, аплодирам някого бурно; 13. тех. характеристика на режещ инструмент (ляв, десен); 14. тех. направление (напр. на винтова линия)м 15. ам. хенд (единица за дължина: 101,6 mm); 16. attr ръчен; портативен; който се направлява с ръка; \hand luggage ръчен багаж; \hand stoking ръчно палене; • a \hand of bananas кичур банани; a \hand of tobacco една шепа тютюневи листа; Bloody H. хералд. червена ръка (емблема на баронет); II. v 1. (пре)давам, връчвам (to); 2. подавам; 3. изпращам (с писмо и пр.); • to \hand it to s.o. признавам превъзходството на някого; for craft we must \hand it to him трябва да признаем, че по майсторлък ни надминава; to \hand a sail мор. свивам (прибирам) платно;

πεπρεσβευμένα, πρεσβεύω

to be the elder: perf part mp neut nom /voc /acc pl

πεπρεσβευμένε, πρεσβεύω

to be the elder: perf part mp masc voc sg

πεπρεσβευμέναι, πρεσβεύω

to be the elder: perf part mp fem nom /voc pl

πεπρεσβευμένᾱͅ, πρεσβεύω

to be the elder: perf part mp fem dat sg (doric aeolic)

aine [εn]

* * *

nom féminin groin

* * *

* * *

aine nf groin.

( féminin aînée) [ene] adjectif

a. [de deux] the elder ou older child

b. [de plusieurs] the eldest ou oldest child

————————

, aînée [ene] nom masculin, nom féminin

1. [entre frères et sœurs]

a. [de deux] the elder ou older boy

b. [de plusieurs] the eldest ou oldest boy

a. [de deux] the elder ou older girl

b. [de plusieurs] the eldest ou oldest girl

2. [doyen]

a. [de deux] the older man

b. [de plusieurs] the oldest man

a. [de deux] the older woman

b. [de plusieurs] the oldest woman

————————

aînés nom masculin pluriel

(soutenu) [d'une famille, d'une tribu]

les aînés the elders

1) более старый older; о брате, сестре и т. п. elder

2) самый старый the oldest; в семье the eldest

3) по должности, званию senior; главный chief, head attr

4) в знач сущ м человек во главе чего-л chief, head, man in charge; по званию, рангу senior, superior

5) в знач сущ м взрослый adult, grown-up (person)

μέγᾰς, μεγάλη [pron. full] [ᾰ], me/ga?μέγαςX, gen. μεγάλου, ης, ου, dat. μεγάλῳ, ῃ, ῳ, acc. μέγᾰν, μεγάλην, μέγᾰ; dual μεγάλω, α, w; pl. μεγάλοι, μεγάλαι, μεγάλα, etc.: the stem μεγάλο- is never used in sg. nom. and acc. masc. and neut., and only once in voc. masc.,

A

ὦ μεγάλε Ζεῦ A.Th. 822

(anap.).

I big, of bodily size: freq. of stature,

εἶδος.. μ. ἦν ὁράασθαι Od.18.4

;

κεῖτο μ. μεγαλωστί Il.16.776

;

ἠΰς τε μ. τε Od.9

. 508; φῶτα μέγαν καὶ καλόν ib. 513;

καλή τε μεγάλη τε 15.418

;

κάρτα μεγάλη καὶ εὐειδής Hdt.3.1

; φύσιν τίν' εἶχε φράζε; Answ.

μέγας S.OT 742

.

b full-grown, of age as shown by stature,

νῦν δ' ὅτε δὴ μ. εἰμί Od.2.314

;

μήτε μέγαν μήτ' οὖν νεαρῶν τινα A.Ag. 358

(anap.); later, elder of two persons of the same name, Wilcken Chr. 305 (iii B. C.);

Σκιπίων ὁ μ. Plb.18.35.9

.

c of animals, μ. ἵπποι, βοῦς, σῦς, Il.2.839, 18.559, Od.19.439;

αἰετός Pi.I.6(5).50

.

2 generally, vast, high, οὐρανός, ὄρος, πύργος, Il.1.497, 16.297, 6.386; wide, πέλαγος, λαῖτμα θαλάσσης, Od.3.179, 5.174; long, ἠϊών, αἰγιαλός, Il.12.31,2.210: sts. opp.

ὀλίγος, κῦμα οὔτε μέγ' οὔτ' ὀ. Od.10.94

; but usu. opp. μικρός or

σμικρός, πρὸς ἑαυτὸ ἕκαστον καὶ μ. καὶ σμικρόν Anaxag. 3

;

τὸ ἄπειρον ἐκ μεγάλου καὶ μικροῦ Arist.Metaph. 987b26

, etc.

II of quality or degree, great, mighty, freq. epith. of gods,

ὁ μ. Ζεύς A. Supp. 1052

(lyr.), etc.; μεγάλα θεά, of Demeter and Persephone, S. OC 683 (lyr.); θεοὶ μεγάλοι, of the Cabiri, IG12(8).71 ([place name] Imbros), etc.; Μήτηρ μ., of Cybele, SIG1014.83 (Erythrae, iii B. C.), 1138.3 (Delos, ii B. C.);

Μήτηρ θεῶν μ. OGI540.6

([place name] Pessinus), etc.;

Ἴσιδος μ. μητρὸς θεῶν PStrassb.81.14

(ii B.C.);

μ. ἡ Ἄρτεμις Ἐφεσίων Act.Ap.19.28

; τίς θεὸς μ. ὡς ὁ θεὸς ἡμῶν; LXX Ps.76(77).13;

ὁ μ. θεός Ep.Tit.2.13

; of men,

μ. ἠδὲ κραταιός Od.18.382

;

ὀλίγος καὶ μ. Callin.1.17

, etc.; μέγας ηὐξήθη rose to greatness, D.2.5; ἤρθη μ. ib.8; βασιλεὺς ὁ μ., i. e. the King of Persia, Hdt.1.188, etc. (θεῶν β. ὁ μ., of Zeus, Pi.O. 7.34);

βασιλεὺς μ. A.Pers.24

(anap.); as a title of special monarchs,

Ἀρδιαῖος ὁ μ. Pl.R. 615c

;

ὁ μ. Ἀλέξανδρος Ath.1.3d

;

ὁ μ. ἐπικληθεὶς Ἀντίοχος Plb.4.2.7

, etc.;

μ. φίλος E.Med. 549

;

πλούτῳ τε κἀνδρείᾳ μ. Id.Tr. 674

;

ἐπὶ μέγα ἦλθεν ἰσχύος Th.2.97

.

2 strong, of the elements, etc., ἄνεμος, λαῖλαψ, Ζέφυρος, Od.19.200, 12.408, 14.458; of properties, passions, qualities, feelings, etc., of men, θάρσος, πένθος, ποθή, etc., 9.381, Il.1.254, 11.471, etc.;

ἀρετή Od.24.193

, Pi. O.8.5;

θυμός Il.9.496

, E.Or. 702;

κλέος Il.6.446

;

ἄχος 9.9

;

πυρετός Ev.Luc.4.38

(incorrect acc. to Gal.7.275); ἡ μ. νοῦσος epilepsy, Hp. Epid.6.6.5, cf. Gal.17(2).341.

3 of sounds, great, loud, ἀλαλητός, ἰαχή, πάταγος, ὀρυμαγδός, Il.12.138, 15.384, 21.9, 256; θόρυβοι, κωκυτός, S.Aj. 142 (anap.), E.Med. 1176;

οὐκ ἔστι ὅκως τι νεῖκος ἔσται ἢ μέγα ἢ σμικρόν Hdt.3.62

;

μὴ φώνει μέγα S.Ph. 574

.

4 generally, great, mighty,

ὅρκος Il.19.113

; ὄλβος, τιμά, Pi.O.1.56, P.4.148; μ. λόγος, μῦθος, a great story, rumour, A.Pr. 732, S.Aj. 226 (lyr.); ἐρώτημα a big, i. e. difficult, question, Pl.Euthd. 275d, Hp.Ma. 287b; weighty, important,

τόδε μεῖζον Od.16.291

; μέγα ποιέεσθαί τι to esteem of great importance, Hdt.3.42, cf. 9.111;

μέγα γενέσθαι εἴς τι X.HG7.5.6

;

μ. ὑπάρχειν πρός τι Id.Mem.2.3.4

;

μέγα διαφέρειν εἴς τι Pl.Lg. 78o

c; οὐκ ἂν εἴη παρὰ μέγα τὸ δικολογεῖν not of great importance, Phld.Rh.2.85 S.; τὸ δὲ μέγιστον and what is most important, Th.4.70, cf. 1.142; οἱ μέγιστοι καιροί the most pressing emergencies, D.20.44; μ. ὠνησάμενοι χρημάτων for large sums, Plb. 4.50.3, etc.

5 with a bad sense, over-great, μέγα εἰπεῖν to speak big, and so provoke divine wrath, Od.22.288;

λίην μέγα εἶπες 3.227

, 16.243;

μέγα ἔργον 3.261

, Pi.N.10.64;

ἔργων μ. A.Ag. 1546

(anap.);

ὠμὸν τὸ βούλευμα καὶ μ. Th.3.36

; ἔπος μ., μ. λόγοι, S.Aj. 423 (lyr.), Ant. 1350 (anap.); μ. γλῶσσα ib. 127 (anap.);

μηδὲν μέγ' εἴπῃς Id.Aj. 386

;

μὴ μέγα λέγε Pl.Phd. 95b

;

μὴ μεγάλα λίαν λέγε Ar.Ra. 835

;

μέγα φρονεῖν S.OT 1078

, E.Hipp.6;

μεγάλα φρονεῖν Ar.Ach. 988

; μεγάλα, μεῖζον ἢ δικαίως πνεῖν, E.Andr. 189, A.Ag. 376 (lyr.);

μέγα τι παθεῖν X.An.5.8.17

;

μὴ μέγα λέγων μεῖζον πάθῃς E. HF 1244

.

6 of style. impressive, Demetr.Eloc. 278; μεῖζον more striking, ib. 103.

7 of days, long, Gal.12.714.

B Adv. μεγάλως [ᾰ] greatly, mightily, Od.16.432, Hes.Th. 429, Hdt.1.16,30, al., X.Cyr.8.2.10, Parth.28.1, etc.; strengthd.,

μάλα μ. Il.17.723

;

δμαθέντες μ. A.Pers. 907

(lyr.); with Adjs., Hdt. 1.4, 7.190.

II more freq. neut. sg. μέγα as Adv., very much, exceedingly, μ. χαῖρε all hail!, v. l. for μάλα in Od.24.402; esp. with Verbs expressing strong feeling,

μ. κεν κεχαροίατο Il.1.256

;

μ. κήδεται 2.27

, etc.: with Verbs expressing power, might,

μ. πάντων.. κρατέει 1.78

;

ὃς μ. πάντων.. ἤνασσε 10.32

;

πατρὸς μ. δυναμένοιο Od.1.276

, cf. Hom.Epigr.15.1, A.Eu. 950 (anap.), E.Hel. 1358 (lyr.), Ar.Ra. 141, Pl.R. 366a;

μ. δύνασθαι παρά τινι Th.2.29

;

πλουτέειν μ. Hdt.1.32

; or those expressing sound, loudly, μ. ἰάχειν, ἀῧσαι, βοῆσαι, εὔξασθαι, ἀμβῶσαι, Il.2.333, 14.147, 17.334, Od.17.239, Hdt.1.8 (also pl.,

μεγάλ' εὔχετο Il.1.450

; μ. αὐδήσαντος, μ. ἤπυεν, Od.4.505, 9.399): strengthd.,

μάλα μ. Il.15.321

;

μ. δ' ἔβραχε φήγινος ἄξων 5.838

, etc.: so in Trag. with all kinds of Verbs, μ. στένειν, σθένειν, χλίειν, A.Ag. 711 (lyr.), 938, Ch. 137: also in pl.,

μεγάλα.. δυστυχεῖς Id.Eu. 791

(lyr.).

2 of Space, far,

μέγα προθορών Il.14.363

; ἄνευθε μέγα far away, 22.88;

οὐκ ἂν μέγα τι τῆς ἀληθείας παρεξέλθοις Pl.Phlb. 66b

.

3 with Adjs., as μέγ' ἔξοχος, μέγα νήπιος, Il.2.480, 16.46; μ. νήπιε Orac. ap. Hdt.1.85;

μ. πλούσιος Id.1.32

, 7.190;

ὦ μέγ' εὔδαιμον κόρη A.Pr. 647

: with [comp] Comp. and [comp] Sup., by far, μέγ' ἀμείνονες, ἄριστος, φέρτατος, Il.4.405, 2.82, 16.21.

C degrees of Comparison (regul. μεγαλώτερος, -ώτατος late, EM780.1,2):

1 [comp] Comp. μείζων, ον, gen. ονος, [dialect] Ep., [dialect] Att. (also Delph., SIG 246 H 260 (iv B. C.)); [dialect] Ion., Arc., [dialect] Dor., [dialect] Aeol. μέζων, ον, Heraclit. 25, Hp.Acut.44, Hdt.1.26, IG7.235.16 ([place name] Oropus), 5(2).3.18 ([place name] Tegea), Epich.62 (also early [dialect] Att., IG12.22.65, but [με] ίζων ib.6.93, by analogy of ὀλείζων ib.76,95); dat. pl.

μεζόνεσσι Diotog.

ap. Stob.4.7.62: written μέσδων in Sapph.Supp.7.6, Plu.Lyc.19: cf. [full] μέττον· μεῖζον, Hsch. (dub.); later

μειζότερος 3 Ep.Jo.4

(used as title, elder, POxy. 943.3 (vi A. D.), etc.);

μειζονώτερος A.Fr. 434

:—greater, longer, taller, Il.3.168, 9.202, etc.; freq. also, too great,

γέρας Pl.Sph. 231a

; Μηνόφιλος μείζων M. the elder, Ostr.Bodl.vC 2 (ii A. D.); as title, μειζων κώμης headman of a village, POxy.1626.5 (iv A. D.), etc.: generally, the higher authority, PLond.2.214.22 (iii A. D.), POxy.1204.17 (pl., iii A. D.); οὔτε μεῖζον οὔτε ἔλαττον, a strong form of denial, nothing whatever, D.H.Comp.4;

οὐδαμὰ προὔφηνεν οὔτε μείζον' οὔτ' ἐλάττονα S.Tr. 324

. Adv.

μειζόνως E.Hec. 1121

, Th.1.130, X.Cyn.13.3, Isoc.9.21, etc.; [dialect] Ion.

μεζόνως Hdt.3.128

, Herod.4.80, etc.: neut. as Adv.,

μεῖζον σθένειν S.Ph. 456

, E.Supp. 216;

μ. ἰσχύειν D.Ep.3.28

;

ἐπὶ μ. ἔρχεται S.Ph. 259

.

2 [comp] Sup. μέγιστος, η, ον, Il.2.412, etc.: neut. as Adv.,

μέγιστον ἴσχυσε S.Aj. 502

; δυνάμενος μ., c. gen., Hdt.7.5, 9.9: with another [comp] Sup.,

μέγιστον ἐχθίστη E.Med. 1323

: in pl.,

χαῖρ' ὡς μέγιστα S.Ph. 462

;

θάλλει μ. Id.OC 700

(lyr.);

τὰ μέγιστ' ἐτιμάθης Id.OT 1203

(lyr.); ἐς μέγιστον ib. 521;

ἐς τὰ μ. Hdt.8.111

:—late [comp] Sup.

μεγιστότατος PLond.1.130.49

(i/ii A. D.). (Cf. Skt. majmán- 'greatness', Lat. magnus, Goth. mikils 'great'.)

iz.

a. ( agurea) old man

b. \zaharrak the old | the elderly; gure \zaharren ohiturak the customs of our elders; \zaharren egoitza residential home for the elderly |old people's home

2. zer berri? — \zaharrak berri how are things? — same old stuff

3. \zaharraren \zaharrez hil zen agurea the old man died of sheer old age io.

a. ( gauza) old; \zaharrago older

b. ( p.) old; \zaharrago elder | older Oharra: ikus oharra elder sarreran

c. ( ogia) stale

2. Plinius Z\zaharra Pliny the Elder

3. ( aditzaren era burutuen ondoren) ez naiz mendira joan \zaharra I haven't gone to the mountains in a while; auto hori ez da erosi \zaharra that car was purchased not too long ago

mf decl as adj

1) (= älterer Mensch) older man/woman etc

2) (bei Namen) Elder

* * *

1. (betagte Menschen)

▪ die \Älteren the older people, the oldies fam

2. HIST

Brueghel der \Ältere Brueghel senior [ or esp BRIT the elder]

mf decl as adj

1) (= älterer Mensch) older man/woman etc

2) (bei Namen) Elder

* * *

1. (betagte Menschen)

▪ die \Älterern the older people, the oldies fam

2. HIST

Brueghel der \Älterer Brueghel senior [ or esp BRIT the elder]

* * *

adj (komp af gammel) older,

( om familieforhold også, dog aldrig foran than) elder ( fx my elder brother);

( temmelig gammel) (rather) old ( fx house),

( om person) elderly ( fx an elderly lady);

( om tidsalder) earlier ( fx the earlier Stone Age);

sb elderly people, senior citizens;

[ ti år ældre end han] ten years older than he,

F ten years his senior, his senior by ten years;

[ af ældre dato] of an earlier date;

[ ældre medborgere] senior citizens;

[ den ældre Pitt] the elder Pitt;

[ældre studerende pl]

( ældre i studiet) advanced students,

( ældre af år) mature students;

[ i ældre tid] in former (el. earlier) times.

Κύ̱ρω, Κῦρος

the elder Cyrus: masc nom /voc /acc dual

Κύ̱ρω, Κῦρος

the elder Cyrus: masc gen sg (doric aeolic)

Κύ̱ρῳ, Κῦρος

the elder Cyrus: masc dat sg

κύ̱ρει, κῦρος

the elder Cyrus: neut nom /voc /acc dual (attic epic)

κύ̱ρεϊ, κῦρος

the elder Cyrus: neut dat sg (epic ionic)

κύ̱ρει, κῦρος

the elder Cyrus: neut dat sg

κυρέω

hit: pres imperat act 2nd sg (attic epic)

κύ̱ρει, κυρέω

hit: pres ind mp 2nd sg

κύ̱ρει, κυρέω

hit: pres ind act 3rd sg

κυρέω

hit: imperf ind act 3rd sg (attic epic)

πρεσβεύω

to be the elder: pres imperat mp 2nd pl

πρεσβεύω

to be the elder: pres ind mp 2nd pl

πρεσβεύω

to be the elder: imperf ind mp 2nd pl (homeric ionic)

πρεσβεύω

to be the elder: pres imperat act 2nd pl

πρεσβεύω

to be the elder: pres ind act 2nd pl

πρεσβεύω

to be the elder: imperf ind act 2nd pl (homeric ionic)

πρεσβεύω

to be the elder: pres subj mp 2nd sg

πρεσβεύω

to be the elder: pres ind mp 2nd sg

πρεσβεύω

to be the elder: pres subj act 3rd sg

πρεσβεύω

to be the elder: pres subj mp 2nd sg

πρεσβεύω

to be the elder: pres ind mp 2nd sg

πρεσβεύω

to be the elder: pres subj act 3rd sg