-
1 terre
а terre ou terre-а-terre loc.adj. (loc. adv., "sans s'elever du niveau commun") практичен, материален, земен, непоетичен. -
2 terre-neuvien
m. (de Terre-Neuve) (pl. terre-neuviens) 1. рибар, който отива на далечен риболов край бреговете на Ню-Фаундленд; 2. кораб, който служи за такъв риболов. -
3 terre-plein
m. (it. terrapieno "rempli de terre"; de pieno "plein", attract. de sens de plain "plat") (pl. terre-pleins) 1. насип, нанос; 2. воен. път, пътека върху укрепление. -
4 terre-neuve
m.inv. (ellipse de chien de Terre-Neuve, île d'Amérique du Nord) нюфаундленд ( порода едри кучета). -
5 pied-à-terre
{pieida:'tεə}
n фр. (pl pieds-a-terre) временна квартира/жилище (в случай на нужда)* * *{pieida:'tЁъ} n фр. (pl pieds-a-terre) временна квартира* * *n фр. (pl pieds-a-terre) временна квартира/жилище (в случай на нужда)* * *pied-à-terre [¸pieida:´tɛə]n апартамент(вкойтонеживеяпостоянно). -
6 pied-à-terre
m. inv. (de pied, а et terre) временна квартира ( където човек може да пребивава известно време в чужд град). -
7 pomme
de terre f. (trad. de malum terrњ "fruit de terre", de pomme et terre) картоф; éplucher des pommes de terre беля картофи. Ќ nez en pomme кръгъл нос; c'est un sac de pommes de terre дебела грозна жена. -
8 creuser
v. (de creux) I. v.tr. 1. копая, ровя, разкопавам; creuser un trou dans la terre копая дупка в земята; 2. дълбая, издълбавам; creuser un abîme entre deux personnes издълбавам пропаст между двама души; 3. прен. изследвам основно; creuser un projet изследвам основно проект; 4. хлътвам; des joues creusées хлътнали бузи; II. v.intr. копая дупка; creuser dans la terre копая дупка в земята; III. v. pron. se creuser 1. дълбая се, копая се; 2. разг. размишлявам, блъскам си главата; 3. хлътвам ( за бузи). Ќ se creuser l'esprit (le cerveau, la tête) блъскам си главата; creuser l'estomac ост. възбуждам апетита; creuser un décolleté изрязвам дълбоко деколте; creuser son sillon следвам делото си с упоритост и добросъвестност. Ќ Ant. bomber, combler. -
9 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
10 gratter
(frq. °krattôn) I. v.tr. 1. стържа, остъргвам; gratter un mur остъргвам стена; la plume gratte le papier перото стърже по хартията; 2. чеша, чопля, дращя, одрасквам; gratter son front чеша челото си; gratte-moi le dos почеши ме по гърба; gratter un vernis qui s'écaille чопля лак, който се лющи; 3. ровя с нокти; le chat gratte la terre котката рови с нокти земята; 4. изтривам, изстъргвам, заличавам, като стържа; 5. нар. работя, чопля; gratter la terre чопля земята; 6. разг., ост. надминавам някого (за колоездач); 7. сърбя; ça me gratte terriblement страшно ме сърби; 8. прен., разг. събирам, остъргвам всичко, което може да бъде използвано; 9. вземам в своя полза по незаконен начин; 10. прен. дращя; la boisson gratte la gorge питието дращи гърлото; II. v.intr. 1. чукам леко, драскам; gratter а la porte леко чукам на вратата; 2. разг. работя; se gratter чеша се; se gratter la tête чеша се по главата. Ќ gratter le papier изкарвам прехраната си с перото; gratter d'un instrument а corde свиря лошо на някакъв струнен инструмент; tu peux toujours te gratter разг. ти няма да постигнеш нищо. -
11 léger,
ère adj. (lat. levis) 1. лек; 2. слаб, лек; рохкав; лесносмилаем; du vin léger, леко вино; un vent léger, лек вятър; terre léger,ère рохкава земя; 3. маловажен, незначителен, слаб, лек; une faute léger,ère незначителна грешка; 4. пъргав, ловък, лек; 5. весел, доволен; 6. грациозен, деликатен; 7. непостоянен, несериозен, лекомислен, лек, повърхностен; свободен; esprit léger, повърхностен ум; une femme léger,ère лека жена; 8. loc. adv. а la léger,ère леко; необмислено; parler а la léger,ère говоря без да мисля. Ќ avoir le cњur léger, безгрижен съм; infanterie léger,ère лековъоръжена пехота; que la terre lui soit léger,ère лека му пръст (за покойник); avoir la main léger,ère пипам с лека ръка. Ќ Ant. lourd, pesant; gros; sérieux; sévère; constant, fidèle. -
12 roture
f. (lat. ruptura "rupture", en lat. pop. "terre défrichée (rompue), puis "redevance due au seigneur pour une terre а défricher", d'où "propriété non noble") лит. 1. простолюдие; 2. ист. състояние на лице, на наследство, което не принадлежи към дворянството; 3. неблагородност. -
13 abonnir
v.tr. (de bon) рядко подобрявам; abonnir une terre подобрявам почва, земя; s'abonnir v.pron. подобрявам се, придобивам по-добри качества; le vin s'abonnit en vieillissant виното става по-добро като отлежава. -
14 allodial,
e, aux adj. (lat. méd. allodialis) ист. алодиален (свободен от феодални задължения имот); terre allodial,e земя, свободна от задължения към господаря. -
15 allonger
v. (de long) I. v.tr. 1. удължавам, наставям; 2. разтягам; allonger la table разтягам маса; 3. протягам, изтягам; allonger les bras протягам ръце; 4. протакам, провлачвам; 5. разреждам; allonger une sauce разреждам сос; 6. забързвам, усилвам; allonger le pas ускорявам крачка; II. v.intr. удължавам се; увеличавам се; les jours commencent а allonger дните започват да се удължават; s'allonger 1. удължавам се; увеличавам се; 2. разтягам се; 3. протягам се, изтягам се, обтягам се; s'allonger par terre разг. излягам се на земята. Ќ allonger un coup de pied разг. ритвам някого; allonger une gifle разг. лепвам плесница; allonger la sauce прен. разтягам думите си. Ќ Ant. raccourcir, replier. -
16 alluvion
f. (lat. alluvio) 1. геол. нанос, утайка; terre d'alluvion наносна почва; 2. юр. разрастване на терен чрез наноси; 3. ост. образуване на наноси. -
17 améliorer
v.tr. (de meilleur) подобрявам; améliorer une terre подобрявам почва; s'améliorer подобрявам се. Ќ Ant. détériorer. -
18 amendable
adj. (de amender) 1. който може да се подобри; une terre amendable почва, която може да се подобри; 2. поправим; faute amendable поправима грешка. -
19 amendement
m. (de amender) 1. ост. подобрение; amendement d'une terre подобрение на почва; 2. поправяне; amendement d'un criminel поправяне на престъпник; 3. юр. изменение, поправка. -
20 amender
v.tr. (lat. amendare) 1. подобрявам, правя по-плодороден; amender une terre правя по-плодородна почва; 2. поправям, подобрявам; 3. променям; s'amender поправям се, ставам по-добър. Ќ Ant. détériorer, gâter.
См. также в других словарях:
TERRE — Avant d’être un concept, la Terre fut une donnée: d’abord, la Terre nourricière – autrement dit, la «terre végétale» –, puis, la Terre où l’homme vit, par opposition à la mer, c’est à dire les terres émergées. Tout naturellement, cette Terre,… … Encyclopédie Universelle
Terre (planète) — Terre Pour les articles homonymes, voir Terre (homonymie). Terre … Wikipédia en Français
terre — TERRE. s. f. Le plus pesant des quatre Elements, & celuy que les Philosophes définissent ordinairement, Element sec & froid. Le globe de la terre. Dieu a creé le ciel & la terre. la masse, le tour, le centre, les deux bouts de la terre. l ombre,… … Dictionnaire de l'Académie française
terre-neuvas — [ tɛrnɶva ] ou terre neuvier [ tɛrnɶvje ] adj. et n. m. • 1691, 1610 terreneufuiers; de Terre Neuve 1 ♦ N. m. Navire qui pêche à Terre Neuve (dans ce sens on dit surtout terre neuvier). ♢ Professionnel de la grande pêche à Terre Neuve. Les terre… … Encyclopédie Universelle
TERRE — Terre, s. f., proprement le limon qui produit les plantes; qu il soit pur ou mélangé, n importe: on l appelle terre vierge quand elle est dégagée, autant qu il est possible, des parties hétérogènes: si elle est aisée à rompre, peu mêlée de… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
terre — Terre, f. penac. Est l un des ouvrages premiers de Dieu, attribué aux hommes, où tous animaux et alimens d iceux sont placez, et est le centre du comble de l air, Terra, dont il est parti: l Italien suit le Latin, disant terra, l Espagnol l… … Thresor de la langue françoyse
Terre-Neuve-et-Labrador — Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
Terre-Neuve et Labrador — (en) Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
Terre-neuve-et-labrador — (en) Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
Terre-neuvien-labradorienne — Terre Neuve et Labrador Terre Neuve et Labrador (en) Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
TERRE (SYMBOLISME DE LA) — L’homme étant un mammifère «terrestre», son champ sémantique se trouve avant tout axé sur la terre, et ses multiples aspects et intimations affectives. La terre apparaît donc bien, parmi les quatre éléments de la théorie classique, comme… … Encyclopédie Universelle
