-
101 robe
f. (germ. °rauba "butin", d'où "vêtement dont on a dépouillé qqn.") 1. широкопола дреха, мантия, тога (в Античността); 2. рокля; robe а traîne рокля с шлейф; robe décolletée деколтирана рокля; 3. в съчет. robe de chambre халат; 4. расо; тога (на съдия, адвокат, професор); 5. прен., ост. съдийска длъжност, звание; съдийско съсловие; gens de robe съдийско съсловие; 6. козина, косми (на животно); 7. люспа, обвивка (на плод); 8. външен обвивен лист на пура; 9. бебешка дреха; 10. цвят на червеното вино. Ќ pommes de terre en robe de chambre печени или варени заедно с люспите картофи. Ќ Hom. rob. -
102 rond2,
e adj. (lat. pop. °retundus, class. rotundus) 1. кръгъл, объл; la Terre est rond2,e земята е кръгла; table rond2,e кръгла маса; yeux rond2,s кръгли очи; 2. разг. заоблен, закръглен, пълен; joues rond2,es закръглени бузи (леко пълни); 3. прен. прям, откровен; искрен; 4. разг. пиян; 5. къс и закръглен ( за човек). Ќ bourse rond2,e пълна кесия; nombre (somme, compte) rond2, кръгло число (сума, сметка); число, завършващо с една или няколко нули; tourner rond2, вървя, работя добре (за двигател); ça ne tourne pas rond2, работата върви на зле. Ќ Ant. anguleux, carré, pointu; plat; maigre. -
103 rubrique
f. (lat. rubrica "terre rouge, ocre", puis "titre en rouge des lois") рубрика; заглавие; отдел в периодично издание или книга; 2. червена пръст, червен тебешир червен варовик; 3. украсени букви в средновековен ръкопис; 4. част от литургична книга, отпечатана в червен цвят, съдържаща правила за богослужение; 5. информация за мястото на издаване на книга. Ќ sous telle rubrique под такава рублика; под това заглавие, име. -
104 ruisseler
v.intr. (de ruissel, var. a. de ruisseau) 1. тека, шуртя, струя, бликам; лея се; l'eau ruisselait par terre водата шуртеше по земята; 2. обливам се, потънал съм, плувнал съм; la salle ruisselait de lumière стаята се обливаше в светлина; son visage ruisselait de sueur лицето му се обливаше в пот; 3. блестя ( за скъпоценен камък). -
105 sablonneux,
se adj. (de sablon) песъчлив, който е покрит с много пясък; terre sablonneux,se песъчлива почва. -
106 séisme
m. (gr. seismos "tremblement de terre", de seiein "secouer") 1. подземен трус, земетръс; 2. прен. разтърсване, развълнуване. -
107 selle
f. (lat. sella "siège", en lat. pop. "selle de cheval") 1. седло; monter un cheval sans selle възсядам кон без седло; 2. седалка на велосипед; 3. малък статив на скулптор; 4. pl. изпражнения; aller а la selle отивам в тоалетна. Ќ demeurer entre deux selles le cul а terre погов. от два стола, та на земята; être bien en selle имам добро положение. -
108 serrer
v.tr. (lat. pop. °serrare, altér. bas lat. serare, de sera "barre, verrou") 1. стискам, притискам; затягам; serrer les dents стискам зъби; serrer sa ceinture затягам колана си; 2. сгъстявам, стягам, сбивам; serrer les rangs сгъстявам редиците; 3. затягам, завинтвам; serrer un robinet затягам кранче; serrer une vis затягам винт; 4. прибирам; un grenier où l'on serrait en hiver les pommes de terre таван, където прибираха през зимата картофите; se serrer 1. свивам се, стискам се; 2. стягам се; 3. натискам се, притискам се. Ќ serrer le cњur разг. причинявам голяма мъка; serrer les pouces а qqn. разг. принуждавам някого да каже това, което искам да знам. -
109 sinople
m. (gr. sinôpis "terre rouge de Sinope") зелен цвят ( хералдиката). -
110 sortir1
v. (p.-к. de sortir3, ou du lat. pop. °surctus, class. surrectus, de sorgere "jaillir") I. v.intr. 1. излизам; sortir1 de chez soi излизам от дома си; elle sortait peu тя излизаше рядко (на спектакли, заведения и др.); 2. излизам, тръгвам, напускам; sortir1 discrètement излизам незабелязано; 3. преставам да бъда употребяван; sortir1 de service излизам от употреба; 4. свършвам; écolier qui sort а six heures ученик, който свършва училище в шест часа; 5. излизам, освободен съм (от нещо); 6. отървавам се, освобождавам се, спасявам се, излизам; sortir1 de difficulté (d'embarras) излизам от затруднение; 7. завършвам образованието си някъде; nouvellement sorti de l'université скоро завършил университета; 8. отклонявам се, отдалечавам се; sortir1 d'un sujet отклонявам се от дадена тема; 9. излизам, отделям се; ce modèle sort de l'ordinaire този модел излиза извън обикновеното; 10. изпъквам, подавам се; les yeux lui sortaient de la tête очите му силно изпъкваха; 11. имам релеф, сила, изпъквам (за картина, мисъл и др.); 12. пониквам, появявам се; plantes qui sortent de terre растения, които поникват от земята; 13. разнасям се, разпространявам се (за топлина, миризма, искри и др.); 14. произхождам, произлизам; sortir1 du peuple произлизам от народа; 15. разхождам се; sortir1 en auto разхождам се с кола; 16. излизам, публикувам се; son livre est sorti публикуваха книгата му; 17. разливам се; rivière qui sort de son lit реката, която се разлива, прелива; 18. дерайлирам (за влак); излизам, отклонявам се от пътя (за автомобил); 19. тегля се, падам се; sujet qui sort а un examen тема, която се пада на изпит; 20. излекувам се; sortir1 de maladie излекувам се от болест; II. v.imp. излиза; il n'est rien sorti de nos recherches нищо не излезе от нашите изследвания; III. v.tr. 1. изваждам; извеждам; извличам; sortir sa voiture du garage изваждам колата си от гаража; 2. освобождавам, избавям; sortir1 d'affaire qqn. избавям някого от дадена ситуация; 3. разг. говоря, дрънкам, бръщолевя; 4. пускам на пазара, публикувам; 5. нар. пъдя, изпъждам; 6. разхождам, извеждам; sortir1 son chien извеждам кучето си; se sortir1 de разг. намирам изход. Ќ sortir1 de soi-même отказвам се от себе си; sortir1 des bornes излизам от границите; sortir1 de ses gonds излизам вън от себе си; sortir1 des rails дерайлирам, излизам от релсите; sortir1 du monde умирам; sortir1 les pieds en avant изнасят ме с краката напред ( умрял съм). -
111 souterrain,
e adj. (de sous et terre, d'apr. lat. subterraneus) 1. подземен, подпочвен; galeries souterrain,es подземни галерии; passage souterrain, подземен проход; 2. прен. таен, прикрит; des manњuvres souterrain,es тайни действия; 3. m. ост. подземие. Ќ Ant. surface (en). -
112 tellure
m. (lat. mod. tellurium, de tellus "terre") хим. телур (Te, ? 52). -
113 tellurique1
adj. (du lat. tellus-, -uris "terre") земен; secousse tellurique1 земен трус; eaux tellurique1s подпочвени води. -
114 tenant,
e adj. (de tenir) 1. в съчет. séance tenant,e веднага, тутакси, в същия миг; 2. m. борец, шампион в турнир (през средните векове); 3. m. застъпник, привърженик, защитник; 4. m. pl. в съчет. les tenant,s et les aboutissants d'une terre юр. съседните участъци на едно имение. -
115 terra
incognita f. (mots lat. "terre inconnue") лит. непозната област. -
116 terrafungine
f. (du lat. terra "terre" et fungus "champignon") терафунгин (антибиотик против тифус и др., наричан още oxytétracycline). -
117 terrage
m. (de terre) феод. натурален данък върху обработена земя. -
118 terrain
m. (lat. terrenus, de l'adj. terrenus "formé de terre") 1. местност, терен; terrain accidenté (varié) хълмиста, неравна местност; 2. почва (качество на земята); terrain fertile плодородна почва; terrain argileux, calcaire глинеста, варовикова почва; 3. площ, площадка, терен; terrain d'herbe (de gazon) площ, засята с трева (морава); terrain d'atterrissage (d'aviation) терен, писта за кацане (аеродрум); terrain de départ ав. терен, писта за излитане; terrain de tir стрелбище; terrain d'entraînement стадион; 4. земя; acheter du terrain купувам земя; un terrain cultivé; laissé en friche обработваема земя; угар. Ќ gagner du terrain напредвам, печеля почва; reconnaître (sonder) le terrain сондирам (изпитвам) почвата; sur le terrain на място. -
119 terramare
f. (mot it., de terra "terre" et amara "amère") почва, богата на амониеви соли, употребявани за наторяване. -
120 terraqué,
e adj. (lat. terraqueus, de terra "terre" et aqua "eau") образуван от пръст и вода.
См. также в других словарях:
TERRE — Avant d’être un concept, la Terre fut une donnée: d’abord, la Terre nourricière – autrement dit, la «terre végétale» –, puis, la Terre où l’homme vit, par opposition à la mer, c’est à dire les terres émergées. Tout naturellement, cette Terre,… … Encyclopédie Universelle
Terre (planète) — Terre Pour les articles homonymes, voir Terre (homonymie). Terre … Wikipédia en Français
terre — TERRE. s. f. Le plus pesant des quatre Elements, & celuy que les Philosophes définissent ordinairement, Element sec & froid. Le globe de la terre. Dieu a creé le ciel & la terre. la masse, le tour, le centre, les deux bouts de la terre. l ombre,… … Dictionnaire de l'Académie française
terre-neuvas — [ tɛrnɶva ] ou terre neuvier [ tɛrnɶvje ] adj. et n. m. • 1691, 1610 terreneufuiers; de Terre Neuve 1 ♦ N. m. Navire qui pêche à Terre Neuve (dans ce sens on dit surtout terre neuvier). ♢ Professionnel de la grande pêche à Terre Neuve. Les terre… … Encyclopédie Universelle
TERRE — Terre, s. f., proprement le limon qui produit les plantes; qu il soit pur ou mélangé, n importe: on l appelle terre vierge quand elle est dégagée, autant qu il est possible, des parties hétérogènes: si elle est aisée à rompre, peu mêlée de… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
terre — Terre, f. penac. Est l un des ouvrages premiers de Dieu, attribué aux hommes, où tous animaux et alimens d iceux sont placez, et est le centre du comble de l air, Terra, dont il est parti: l Italien suit le Latin, disant terra, l Espagnol l… … Thresor de la langue françoyse
Terre-Neuve-et-Labrador — Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
Terre-Neuve et Labrador — (en) Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
Terre-neuve-et-labrador — (en) Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
Terre-neuvien-labradorienne — Terre Neuve et Labrador Terre Neuve et Labrador (en) Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
TERRE (SYMBOLISME DE LA) — L’homme étant un mammifère «terrestre», son champ sémantique se trouve avant tout axé sur la terre, et ses multiples aspects et intimations affectives. La terre apparaît donc bien, parmi les quatre éléments de la théorie classique, comme… … Encyclopédie Universelle
