-
81 moraine
f. (savoyard morena "bourrelet de terre") геол. морена. -
82 ombre2
f. (de terre d'ombre) худ. умбра; сиенска пръст. -
83 par
prép. (lat. per "а travers, au moyen de") I. означава: 1. вършителя на действието: от; il a été renversé par son ami беше съборен от приятеля си; 2. място: през; passer par la forêt минавам през гората; passer par la porte минавам през вратата; regarder par la fenêtre гледам през прозореца; 3. време: през; par une belle matinée de printemps през една хубава пролетна утрин; 4. придружаващо обстоятелство: по време на, при; naviguer par la mer agitée плавам сред бурно море; 5. средство, оръдие, способ: с, по; par avion със самолет; par la poste по пощата; voyager par mer, air, terre пътувам по вода, въздух, земя; 6. начин: по, на, с; par mégarde по погрешка; 7. разпределение: на; par tête на глава (човек) по...; II. с някои глаголи служи за подчертаване началото или края на действието, изразено от инфинитива; il finit par comprendre най-сетне той разбра; III. adv. служи за подсилване: par trop наистина много, прекалено; il est par trop bête много глупав е; IV. loc. prép. (altér. de part) de par в името на; по заповед на; de par le roi, de par la loi по заповед на краля, в името на закона; V. loc. adv. par-ci par-là тук-там; par conséquent следователно; par-deça отсам; par-dedans отвътре; par-dehors отвън; par-delà оттатък; par cњur наизуст; par exemple например. -
84 parterre
m. (de par "sur" et terre "sol") 1. леха за цветя, цветарник; 2. партер; 3. зрители, които заемат партерните места; партер. -
85 pauvre
adj. (lat. pauper) 1. беден; мизерен; 2. неплодороден, беден; terre pauvre неплодородна почва; 3. лош; некачествен; 4. беден, злочест, клет, нещастен; 5. мил (при обръщение); 6. оскъден, беден; 7. pauvre, pauvreesse m., f. сиромах, бедняк. Ќ pauvre diable клетник, нещастник, бедняк; il est pauvre comme Job гол е като пищов; pauvre sire (hère) жалък, нищожен човек, нищожество. Ќ Ant. riche, aisé, fortuné; abondant. -
86 peau
f. (lat. pellis "peau d'animal") 1. кожа (животинска, човешка); peau blanche, noire бяла, черна кожа; peau bronzée почерняла кожа; 2. кора, люспа; 3. кора, каймак; peau de lait кожица, каймак на млякото (когато престои известно време); 4. прен. външен вид, личност; je ne voudrais pas être dans sa peau не бих желал да съм на негово място. Ќ il ne faut jamais vendre la peau de l'ours qu'on ne l'ait mis par terre (avant de l'avoir tué) погов. рибата е още в морето, а той слага тигана на огъня; faire peau neuve сменям кожата си, събличам се (за влечуго); прен. променям своето мнение, поведение, ставам съвсем друг, сменям дрехите си, маскирам се; faire bon marché de sa peau не щадя живота си; glisser une peau de banane а qqn. поставям кора, динена кора, провалям, саботирам; le renard mourra dans sa peau погов. гърбавия само гробът ще го изправи; n'avoir que la peau sur les os кожа и кости съм; ne pas tenir dans sa peau разг. не се сдържам (от радост, нетърпение и др.); peau d'âne разг. диплома; risquer sa peau рискувам живота си; peau de balle нищо; peau d'hareng ругатня, обида; peau de chagrin нещо, което прогресивно намалява, изчезва; casquette en peau de fesses плешива глава; en peau с голямо деколте; vieille peau проститутка; жена с недобро име; avoir la peau de qqn. побеждавам, набивам някого, съдирам (свалям) му кожата; avoir qqn. dans la peau влюбен съм в някого; avoir la peau dure устойчив, здрав съм; changer de peau променям начина си на съществуване, поведение; entrer (se mettre) dans la peau de qqn. влизам под кожата на някого; être (se mettre) dans la peau du personnage играя убедително роля; être bien (mal) dans sa peau чувствам се добре (зле) в дадено положение; laisser sa peau умирам (някъде); se lever la peau pour qqn. отдавам се, жертвам се за някого; tenir а sa peau държа на живота си; se faire trouer la peau убиват ме на война. -
87 pelletée
f. (de pelle) 1. лопата (съдържанието); une pelletée de terre лопата пръст; 2. прен. куп; рояк; une pelletée d'injures куп обиди, ругатни. -
88 pomme2
f. (ellipt. de pomme de terre) картоф; pomme2 mousseline картофено пюре. -
89 porter1
v. (du lat. portare) I. v.tr. 1. нося; porter1 une valise а la main нося куфар в ръка; 2. имам, нося върху себе си, нося; понасям; porter1 la responsabilité нося отговорността; porter1 des lunettes нося очила; 3. облечен съм, обут съм в нещо, нося; porter1 un costume bleu облечен съм в син костюм; 4. белязан съм, имам, нося белег; porter1 la marque d'un coup нося следа от удар; 5. занасям, донасям, пренасям; porter1 un paquet занасям пакет; 6. прен. съобщавам, известявам, нося; 7. нося, държа в определено положение; porter1 la tête haute държа изправена главата си; 8. притежавам, имам, нося; le chameau porte deux bosses тази камила има две гърбици; 9. произвеждам, давам, раждам; 10. отправям; porter1 une accusation отправям обвинение; 11. произнасям, формулирам, декларирам; 12. удрям, нанасям; porter1 un coup нанасям удар; 13. в съчет. с предлога а означава: поднасям, приближавам, доближавам; достигам, довеждам; porter1 au pouvoir достигам до властта; 14. в съчет. с предлога sur означава: записвам, нанасям върху, регистрирам; porter1 une somme sur le registre вписвам сума в регистър; II. v.tr. ind. 1. крепя се, почивам върху нещо, подпирам се на нещо; 2. имам ефект върху; 3. прен. отнасям се до, засягам; 4. сблъсквам се, закачам; se porter1 1. нося се; 2. увличам се; 3. отивам, отправям се; 4. поставям кандидатурата си; 5. чувствам се (за здравословно състояние); se porter1 bien (mal) чувствам се добре ( зле). Ќ porter1 amitié а qqn. изпитвам приятелски чувства към някого; porter1 aux nues възхвалявам, превъзнасям; porter1 des cornes нося рога; porter1 envie а qqn. завиждам някому; porter1 en terre погребвам; porter1 la culotte за жена, която командва мъжа си; porter1 l'eau au moulin d'autrui погов. наливам вода във воденицата на някого; porter1 la main sur qqn. посягам върху някого, удрям някого; porter1 la soutane духовник съм; porter1 plainte подавам жалба; porter1 qqn. dans son cњur имам най-добри чувства към някого; porter1 respect а qqn. храня уважение към някого; porter1 sur les nerfs действам на нервите; досаждам, дразня; porter1 une santé (un toast) вдигам наздравица; se porter1 а отдавам се на. -
90 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
91 prince
m. (lat. princeps "premier") 1. принц, княз; 2. крал, император. Ќ princes de l'Eglise кардинали, епископи, архиепископи; prince des ténèbres поет. демон; bon prince разг. славен, добър човек съм; fait de prince произволно действие на правителството; les princes de la terre силните, големците. -
92 prise
f. (p. p. fém. de prendre) 1. взимане, завземане; la prise de la Bastille завземането на Бастилията; prise illégale нелегално присвояване; 2. задържане, залавяне, пленяване; la prise de l'adversaire пленяването на противника; 3. плячка, трофей; Venez voir ma prise! Елате да видите плячката ми! 4. спорт. вземане (на топката); 5. prise de bec спор, свада; 6. смъркане (на тютюн); 7. сгъстяване, втвърдяване, замръзване; ciment а prise rapide цимент, който се втвърдява бързо; 8. кран, тръба; prise d'eau воден кран; prise d'air въздушен кран. Ќ donner prise а давам повод за; prise de conscience осъзнаване; prise de terrain ав. кацване; prise de terre техн. заземителен кабел за електрически или радиоелектрически уред; prise de vue(s) киноснимка; se mettre aux prises започвам борба с някого; être aux prises бия се с; lâcher prise отпускам, пускам; avoir prise sur имам влияние върху; prise d'armes военен парад; prise de voile (d'habit) ставам монахиня (приемам калугерското расо); prise de sang вземане на кръв; prise de courant електрически контакт; приза; prise d'antenne изход (в телевизор и др.) за вкарване на кабела на антената. -
93 promis,
e adj. (de promettre) 1. обещан; 2. ост. m., f. годеник. Ќ la Terre promise библ. Ханаан, обетованата земя. -
94 purgatoire
m. (lat. méd. purgatorium) рел. чистилище. Ќ faire son purgatoire sur terre много съм нещастен, живея в ада на земята. -
95 rapport
m. (de rapporter) 1. доход, приход; le rapport d'un capital доходът от капитал; 2. производителност; 3. рапорт, съобщение, доклад, отчет, протокол; rapport confidentiel поверителен доклад; 4. оценка, писмено заключение на експерт; 5. съответствие, съотношение, зависимост, връзка, близост; je ne vois pas le rapport не виждам каква е връзката; cela n'a aucun rapport това няма нищо общо; rapport de transmission предавателно съотношение (на автомобилна трансмисия); 6. отношение, връзка, взаимоотношение; entretenir de bons rapports avec qqn. поддържам добри отношения с някого; rapport sexuels сексуални отношения, връзки; 7. мат., грам. отношение; 8. loc. prép. par rapport а по отношение на, в сравнение с; sous le rapport de в отношение на, като се вземе предвид; rapport а нар. поради; по отношение на; rapport que (+ ind.) нар. защото; en rapport de, en rapport avec във връзка с. Ќ immeuble de rapport ост. жилище, което носи доходи от наеми на собственика си; terre de rapport пръст, пренесена от другаде. Ќ Ant. disproportion. -
96 recevoir
v.tr. (lat. recipere) 1. приемам, получавам; recevoir une lettre получавам писмо; recevoir de l'argent получавам пари; recevoir un message получавам съобщение; recevoir des félicitations приемам поздравления; 2. посрещам, приемам (гости); recevoir qqn. а bras ouverts посрещам някого с отворени обятия; ils reçoivent très peu те посрещат много рядко гости; 3. приемам, имам приемен ден; le Directeur ne reçoit pas aujourd'hui директорът не приема днес; 4. поглъщам; la terre reçoit les eaux des pluies пръстта поглъща дъждовните води; 5. понасям, изтърпявам; recevoir un affront понасям обида; 6. приемам, взаимствам; 7. давам звание; recevoir académicien давам звание академик; 8. допускам, възприемам; 9. издържам изпит, спечелвам ( конкурс), назначавам (на служба); être reçu а un concours спечелвам конкурс; 10. побирам; la salle peut recevoir deux mille personnes залата може да побере 2000 души; se recevoir 1. приземявам се (след скок); 2. ходим си на гости. Ќ Ant. donner, envoyer, émettre, offrir, payer, verser; exclure, refuser, recaler, éliminer. -
97 remuer
v. (de re- et muer) I. v.tr. 1. мърдам, движа; remuer les lèvres мърдам устните; 2. местя, размествам; remuer la table местя масата; ne pas remuer le petit doigt не си помръдвам дори пръста, не правя нищо; 3. раздвижвам; 4. прен. вълнувам, трогвам; 5. прекопавам, обръщам (земя); 6. разбърквам (жарава, сос, салата и др.); II. v.intr. 1. движа се, шавам, мърдам, не стоя на едно място; 2. клатя се; люлея се; la dent remue зъбът се клати; les blés remuent dans le vent житата се люлеят от вятъра; 3. прен. вдигам се, бунтувам се, раздвижвам се (за политическо движение); se remuer 1. движа се, шавам; мърдам; 2. прен. старая се. Ќ remuer ciel et terre правя всичко, за да успея. -
98 rentable
adj. (de terre rentable "chargée d'une redevance", de rente) рентабилен, доходен; който дава рента. -
99 reposer
v. (bas lat. repausare) I. v.tr. 1. поставям отново на предишното място, монтирам отново; 2. отпускам; прогонвам умората, отпочивам; le sommeil repose le corps сънят прогонва умората от тялото; 3. прен. успокоявам, донасям спокойствие, давам покой, облекчавам; 4. подпирам, облягам; reposer sa tête sur l'épaule de qqn. облягам главата си на рамото на някого; 5. поставям отново (за въпрос); II. v.intr. 1. почивам, отдъхвам си, лежа, спя; 2. почивам (за мъртъвци); qu'il repose en paix нека той почива в мир; 3. построен съм, изграден съм; la construction repose sur des piliers постройката е изградена върху колони; 4. прен. почивам, основан съм (за разсъждение, предположение); 5. утаявам се, избистрям се; 6. готв. оставям да втаса (тесто); se reposer 1. кацвам отново; 2. почивам, отдъхвам си; 3. se reposer sur имам доверие на някого, разчитам на него; 4. бездействам; 5. поставям се отново ( за въпрос). Ќ laisser reposer une terre оставям земя на угар; se reposer sur ses lauriers почивам върху лаврите си; върху минала слава. Ќ Ant. fatiguer, lasser, travailler; agiter. -
100 révolution
f. (bas lat. revolutio "déroulement") 1. революция; рязка, коренна промяна, прелом; la révolution industrielle индустриалната революция; la révolution russe Руската революция; La Révolution Френската революция от 1789 г.; la révolution culturelle културната революция (в Китай); la révolution permanente перманентната революция (доктрина на Троцки); 2. обиколка, пълно завъртане, въртене, кръгово движение; la révolution de la Terre autour du Soleil въртенето на Земята около Слънцето; 3. мех. оборот; 4. геом. въртене; 5. промени, изменения; 6. разг. вълнение, брожение; 7. революционни сили, власт; 8. ост. държавен преврат; une révolution du palais дворцов преврат. Ќ révolution cardiaque сърдечен цикъл ( на разширение и свиване на сърцето). Ќ Ant. calme; contre-révolution, réaction.
Страницы
См. также в других словарях:
TERRE — Avant d’être un concept, la Terre fut une donnée: d’abord, la Terre nourricière – autrement dit, la «terre végétale» –, puis, la Terre où l’homme vit, par opposition à la mer, c’est à dire les terres émergées. Tout naturellement, cette Terre,… … Encyclopédie Universelle
Terre (planète) — Terre Pour les articles homonymes, voir Terre (homonymie). Terre … Wikipédia en Français
terre — TERRE. s. f. Le plus pesant des quatre Elements, & celuy que les Philosophes définissent ordinairement, Element sec & froid. Le globe de la terre. Dieu a creé le ciel & la terre. la masse, le tour, le centre, les deux bouts de la terre. l ombre,… … Dictionnaire de l'Académie française
terre-neuvas — [ tɛrnɶva ] ou terre neuvier [ tɛrnɶvje ] adj. et n. m. • 1691, 1610 terreneufuiers; de Terre Neuve 1 ♦ N. m. Navire qui pêche à Terre Neuve (dans ce sens on dit surtout terre neuvier). ♢ Professionnel de la grande pêche à Terre Neuve. Les terre… … Encyclopédie Universelle
TERRE — Terre, s. f., proprement le limon qui produit les plantes; qu il soit pur ou mélangé, n importe: on l appelle terre vierge quand elle est dégagée, autant qu il est possible, des parties hétérogènes: si elle est aisée à rompre, peu mêlée de… … Dictionnaire philosophique de Voltaire
terre — Terre, f. penac. Est l un des ouvrages premiers de Dieu, attribué aux hommes, où tous animaux et alimens d iceux sont placez, et est le centre du comble de l air, Terra, dont il est parti: l Italien suit le Latin, disant terra, l Espagnol l… … Thresor de la langue françoyse
Terre-Neuve-et-Labrador — Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
Terre-Neuve et Labrador — (en) Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
Terre-neuve-et-labrador — (en) Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
Terre-neuvien-labradorienne — Terre Neuve et Labrador Terre Neuve et Labrador (en) Newfoundland and Labrador … Wikipédia en Français
TERRE (SYMBOLISME DE LA) — L’homme étant un mammifère «terrestre», son champ sémantique se trouve avant tout axé sur la terre, et ses multiples aspects et intimations affectives. La terre apparaît donc bien, parmi les quatre éléments de la théorie classique, comme… … Encyclopédie Universelle
