-
1 tenancy
{'tenənsi}
1. наемане, държане под наем, период на наемане
2. къща/земя и пр., наета за временно ползуване
3. използуване на наета къща/земя и пр
4. срок за използуването на земя/къща и пр. от наемател* * *{'tenъnsi} n 1. наемане, държане под наем; период на наемане;* * *1. използуване на наета къща/земя и пр 2. къща/земя и пр., наета за временно ползуване 3. наемане, държане под наем, период на наемане 4. срок за използуването на земя/къща и пр. от наемател* * *tenancy[´tenənsi] n 1. държане под наем, наемане; период, през който нещо се държи под наем; \tenancy at will безсрочно наемане; \tenancy from year to year наемане с ежегодно подновяване; \tenancy in common общо владение; 2. къща (земя и пр.) под наем. -
2 joint
{dʒɔint}
I. 1. (място/точка/линия/плоскост на) съединение/свързване
2. тех. чело, шев, спойка, шарнир (на връзка)
3. начин на свързване/сглобяване
4. анат. става
out of JOINT изкълчен, прен. объркан
to put one's knee out of JOINT изкълчвам коляното си
to come out of JOINT изкълчвам се, измествам се (за става)
5. голямо парче месо (бут, плешка и пр.)
6. бот. възел, основа (на разклонение)
зooл. членче
7. част от нещо сглобяемо, коляно
8. геол. разединителна пукнатина, линия на кливаж
9. печ. гръбче
10. sl. вертеп, свърталище, (долнопробно) заведение
eating JOINT гостилница, закусвалня
clip JOINT sl. Много скъп бар/кабаре
11. sl. цигара с марихуана
the JOINT in someone's armour слабото място/ахилесовата пета на някого
II. a общ, съвместен, (за) дружен, обединен
JOINT ownership/estate юр. съсобственост
JOINT heirs сънаследници
JOINT authors съавтори
JOINT committee обща комисия, комисия с представители на различии организации, междуведомствена комисия
JOINT traffic комбинирано движение по релсов и безрелсов път
III. 1. съединявам/свързвам/сглобявам съставни части/колена
2. разделям на части, разчленявам, разделям при ставите
3. стр. фугирам (при зидане)
4. рендосвам (ръб) преди сглобяване* * *{jъint} n 1. (място/точка/линия/плоскост на) съединение/свър(2) {jъint} а общ, съвместен; (за)дружен, обединен; joint owners{3} {jъint} v 1. съединявам/свързвам/сглобявам съставни част* * *челен; фугирам; фуга; съвместен; ставен; става; съвкупен; сплотен; съединение; съединен; свърталище; свързване; сглобявам; разчленявам; възел; обединен;* * *1. 1 sl. цигара с марихуана 2. clip joint sl. Много скъп бар/кабаре 3. eating joint гостилница, закусвалня 4. i. (място/точка/линия/плоскост на) съединение/свързване 5. ii. a общ, съвместен, (за) дружен, обединен 6. iii. съединявам/свързвам/сглобявам съставни части/колена 7. joint authors съавтори 8. joint committee обща комисия, комисия с представители на различии организации, междуведомствена комисия 9. joint heirs сънаследници 10. joint ownership/estate юр. съсобственост 11. joint traffic комбинирано движение по релсов и безрелсов път 12. out of joint изкълчен, прен. объркан 13. sl. вертеп, свърталище, (долнопробно) заведение 14. the joint in someone's armour слабото място/ахилесовата пета на някого 15. to come out of joint изкълчвам се, измествам се (за става) 16. to put one's knee out of joint изкълчвам коляното си 17. анат. става 18. бот. възел, основа (на разклонение) 19. геол. разединителна пукнатина, линия на кливаж 20. голямо парче месо (бут, плешка и пр.) 21. зooл. членче 22. начин на свързване/сглобяване 23. печ. гръбче 24. разделям на части, разчленявам, разделям при ставите 25. рендосвам (ръб) преди сглобяване 26. стр. фугирам (при зидане) 27. тех. чело, шев, спойка, шарнир (на връзка) 28. част от нещо сглобяемо, коляно* * *joint[dʒɔint] I. adj общ, съвместен, (за)дружен, обединен; \joint ownership съсобственост; \joint authors съавтори; \joint account обща банкова сметка; \joint committee обща комисия; комисия с представители на двете камари на парламента; \joint cost общ разход; \joint tenancy съвместно владение; \joint venture джойнт венчър, съвместно предприятие; \joint equity venture company смесена акционерна компания; FONT face=Times_Deutsch◊ adv jointly; II. n 1. място (точка, линия, плоскост) на съединение, контактна повърхност; съединение, свързване; тех. челно съединение, челна тъпа сглобка, джонт; чело; шев; фуга; шарнирна сглобка; 2. начин на свързване (сглобяване); инструмент за сглобяване; 3. анат. става; \joint complication ставно усложнение; out of \joint изкълчен; прен. объркан; to put s.o.'s nose out of \joint смачквам някому фасона (като го изместя); 4. голямо парче месо (бут, плешка и пр.); 5. бот. възел; основа (на разклонение); зоол. членче; 6. част от нещо; коляно; a three-\joint fishing rod въдица от три съединяващи се части; the \joint in s.o.'s armour слабото място, ахилесовата пета; 7. геол. цепнатина, пукнатина; 8. лента по дължината на подвързия, която съединява гърба с корицата; 9. sl вертеп, свърталище; къща; долнопробно заведение; an eating \joint гостилница, закусвалня; 10. sl трева, джойнт - цигара с марихуана; a hop \joint разг. пушалня за опиум; 11. sl грубо пенис; III. v 1. съединявам (свързвам, сглобявам) съставни части (колена); 2. разделям на части, разчленявам; разрязвам при ставите; 3. фугирам (при зидане); рендосвам ръб преди сглобяване.
См. также в других словарях:
tenancy — ten·an·cy / te nən sē/ n pl cies 1: the holding of or a mode of holding an estate in property: a: a form of ownership of property: tenure b: the temporary possession or occupancy of property that belongs to another holdover tenancy … Law dictionary
tenancy — ten‧an‧cy [ˈtenənsi] noun tenancies PLURALFORM LAW PROPERTY 1. [countable, uncountable] an agreement which gives someone the right to use a building, land etc for which they have paid rent: • The amount of rent you have to pay will depend on the… … Financial and business terms
Tenancy — Ten an*cy, n.; pl. {Tenacies}. [Cf. OF. tenace, LL. tenentia. See {Tenant}.] (Law) (a) A holding, or a mode of holding, an estate; tenure; the temporary possession of what belongs to another. (b) (O. Eng. Law) A house for habitation, or place to… … The Collaborative International Dictionary of English
tenancy — ► NOUN (pl. tenancies) ▪ possession of land or property as a tenant … English terms dictionary
tenancy — [ten′ən sē] n. pl. tenancies 1. a) the condition of being a tenant; occupation of land, a building, etc. by rental or lease b) Obs. property occupied by a tenant c) the duration of such an occupancy 2. possession or occupation of property, an… … English World dictionary
tenancy — A tenancy involves an interest in realty which passes to the tenant, and a possession exclusive even of that of landlord, except as lease permits landlord s entry, and saving his right to enter to demand rent or to make repairs. Layton v. A. I.… … Black's law dictionary
tenancy — noun a) The occupancy of property etc, under a lease, or by paying rent. b) The period of occupancy by a tenant. See Also: co tenancy , fixed term tenancy, holdover tenancy, joint tenancy with right of survivorship, periodic tenancy, tenancy at… … Wiktionary
tenancy — noun ADJECTIVE ▪ joint ▪ shorthold (BrE) ▪ The flat could be let on an assured shorthold tenancy for about £800 a month. ▪ assured, protected, secure (all BrE) … Collocations dictionary
tenancy — The occupancy of a tenant. Possession under right or title. A tenancy exists where one has let real estate to another, to hold of him as landlord. When duly created and the tenant put into possession, he is the owner of an estate for the time… … Ballentine's law dictionary
tenancy — [[t]te̱nənsi[/t]] tenancies N VAR Tenancy is the use that you have of land or property belonging to someone else, for which you pay rent. His father took over the tenancy of the farm 40 years ago... Tenants should check their tenancy agreements… … English dictionary
tenancy — ten|an|cy [ˈtenənsi] n plural tenancies formal 1.) the period of time that someone rents a house, land etc →↑tenant ▪ a six month tenancy ▪ a tenancy agreement 2.) [U and C] the right to use a house, land etc that is rented … Dictionary of contemporary English
