-
21 coulant1,
e adj. (de couler) 1. течен, който тече; 2. плавен, гладък, лек; style coulant1, гладък стил; 3. разг. сговорчив, отстъпчив; 4. лесен, приятен. Ќ nњud coulant1, възел, който се стяга и разпуска; примка за бесене; vin coulant1, пивко вино. Ќ Ant. serré, difficile, sévère. -
22 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
23 dépouillé,
e adj. (de dépouiller) 1. одран; оголен; 2. прен. ограбен, обран; style dépouillé, строг стил. -
24 élégant,
e adj. (lat. elegans) 1. елегантен; изящен; style élégant, елегантен, изискан стил; 2. m., f. елегантен човек. Ќ Ant. commun, grossier, inélégant. -
25 élevé,
e adj. (de élever) 1. вдигнат, издигнат, повдигнат, възвиш?н; 2. повишен; parler d'une voix élevé,e говоря с повишен глас; 3. възвЈшен, благороден; style élevé, възвЈшен стил; 4. възпитан, благовъзпитан; 5. отхранен, отгледан. Ќ Ant. bas, inférieur. -
26 enflure
f. (de enfler) 1. оток; 2. прен. превзетост, надутост; enflure du style надутост на стила; 3. надменност, високомерие, горделивост; 4. преувеличаване. Ќ Ant. désenflure. -
27 ennoblir
v.tr. (de en- et noble) 1. облагородявам; правя възвишен; подобрявам; ennoblir son style правя стила си възвишен; 2. подобрявам качествата на; s'ennoblir облагородявам се, възвишавам се. Ќ Ant. avilir, dégrader. -
28 épique
adj. (lat. epicus, gr. epikos, de epos "épopée") епичен, епически; style épique епически стил. Ќ Ant. prosaïque. -
29 épistolaire
adj. (lat. epistolaris) който има форма на писмо, на послание, писмовен, епистоларен; style épistolaire епистоларен стил. Ќ manuel épistolaire писмовник. -
30 étique
adj. ("fièvre hectique" (qui amaigrit)) 1. мършав, слаб; 2. прен. сух; style étique сух стил. Ќ Ant. gras. Ќ Hom. éthnique. -
31 euphuisme
m. (angl. euphuism, de "Euphues", du gr. euphuês "bien né"), nom du personnage du même livre du XVI-e au style précieux) лит. претенциозен и маниерен литературен стил на мода в Англия по време на Елизабет I. -
32 facile
adj. (lat. facilis "qui se fait aisément", de facere) 1. лесен, лек; opération facile лесна операция; 2. отстъпчив, сговорчив; 3. общителен; 4. достъпен; un homme de facile accès леснодостъпен човек; 5. написан с лекота, гладък; style facile гладък стил. Ќ Ant. difficile. -
33 fermeté
f. (lat. firmitas) 1. твърдост, здравина; 2. прен. твърдост, увереност, сигурност; fermeté de l'esprit твърдост в съжденията; 3. решителност, непоколебимост; 4. сила; fermeté du style силата на стил; 5. строгост, твърдост; ces parents manquent de fermeté avec leur fils тези родители не са строги към сина си; 6. фин. стабилност на валутен курс. Ќ Ant. faiblesse, défaillance. -
34 figure
f. (lat. figura "forme") 1. външен вид, образ, облик; figure d'homme човешки образ; 2. лице; figure ossease кокалесто лице; 3. личност; les grandes figures de l'histoire великите исторически личности; 4. рисунка, изображение; илюстрация; 5. pl. фигури; figures de style стилни фигури; figures de rhétorique риторични фигури; figures géométriques геометрични фигури; 6. изражение ( на лицето). Ќ faire (bonne) figure dans le monde играя роля в обществото; център съм на внимание; faire triste figure имам печален израз на лицето; играя жалка роля; le chevalier а la triste figure лит. рицарят на печалния образ ( Дон Кихот). -
35 figuré,
e adj. (de figurer) 1. преносен; sens figuré, преносен смисъл; 2. образен; style figuré, образен (цветист) стил; 3. хим. органически; ferment figuré, органически фермент; 4. фигуративен; plan figuré, фигуративен план. -
36 filandreux,
se adj. (de filandre) 1. влакнест, жилест, жилав; viande filandreux,se жилаво месо; 2. прен. неясен, объркан; style filandreux, неясен, заплетен стил. Ќ Ant. clair, concis. -
37 flamboyant,
e adj. (de flamboyer) 1. който свети, блестящ, светещ; 2. прен., разг. пламтящ, пламенен, сияещ; Ќ style flamboyant, архит. готически стил във форма на вълнообразни пламъци по края. -
38 fluide
adj. (lat. fluidus) 1. флуиден, течен; 2. прен. плавен, лек, гладък; style fluide гладък стил; 3. неточен, неопределен, неясен; pensée fluidee неясна мисъл; 4. circulation fluide sur une autoroute нормално движение по автомагистрала (без задръствания и др.); 5. m. флуид, течност; 6. m. псих. флуид ( излъчвана от някои хора сила). -
39 force
f. (bas lat. fortia, pl. neutre substantivé de fortis) 1. сила; force physique физическа сила; être а bout de force нямам вече сили; ménager ses forces пестя силите си; aliment qui redonne des forces храна, която подхранва; 2. разш. сила, енергия; воля; force morale морална сила; force d'âme духовна сила; 3. физ., мех. сила; force d'attraction притегателна сила; force résultante равнодействаща сила; force motrice движеща сила, двигателна сила; force ascensionnelle, force portante подемна сила; force électromotrice електродвижеща сила; 4. сила, власт; force armée военна сила; force publique полиция; 5. якост, здравина; force d'une barre здравина на пръчка на решетка; 6. прен. разг. сила, значение, тежест; force du style силен стил; 7. разцвет; la force de l'âge цветуща възраст; 8. сила, насилие; 9. loc. adv. а force много, прекалено много; а toute force с каквото и да е средство; de force par force със сила, с насилие; de gré ou de force доброволно или с насилие; de vive force със сила, с насилие; 10. loc. prép. а force de с помощта на, благодарение на. Ќ camisole de force усмирителна риза; faire force de voiles мор. изпъвам всички платна; force est de нужно е да; force m'en est de принуден съм да; force majeure юр. форсмажор, непредвиден случай; maison de force затвор ( за каторжници). -
40 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter.
См. также в других словарях:
stylé — stylé … Dictionnaire des rimes
STYLE — Sous l’égide de la linguistique, le style devient aujourd’hui l’objet d’une science: la stylistique veut être la science des registres de la langue, et elle s’efforce de définir le style comme concept opératoire. Mais le mot style a, dans l’usage … Encyclopédie Universelle
Style — may refer to:* Genre, a loose set of criteria for a category or composition * Design, the process of creating something * Format, various terms that refer to the style of different things * Human physical appearance * Fashion, a prevailing mode… … Wikipedia
style — [staɪl] noun [countable] 1. a way of doing something, designing something, or producing something, especially one that is typical of a particular time, place, or group of people: style of • the Japanese style of stock investment • 1980s style… … Financial and business terms
Style — Style, n. [OE. stile, F. style, Of. also stile, L. stilus a style or writing instrument, manner or writing, mode of expression; probably for stiglus, meaning, a pricking instrument, and akin to E. stick. See {Stick}, v. t., and cf. {Stiletto}.… … The Collaborative International Dictionary of English
style — Style, et maniere d escrire, Stylus, Vena. Style legier et doux, Oratio tenuis. Style de haut appareil, Magniloquentia. Qui n a pas style vulgaire, Cui non est publica vena. Le style, La practique, Iurisdictionis forma et vsus fori, Bud. Chose… … Thresor de la langue françoyse
style — [stīl] n. [ME < L stilus (sp. infl. by unrelated Gr stylos, pillar) < IE base * (s)tei , pointed > L stimulus] 1. a sharp, slender, pointed instrument used by the ancients in writing on wax tablets 2. any of several devices, etc. similar … English World dictionary
stylé — stylé, ée 1. (sti lé, lée) adj. Terme d histoire naturelle. Qui est muni d un style, d un long style. stylé, ée 2. (sti lé, lée) part. passé de styler. • Tant ces nouveaux réformateurs avaient de peine à se contenter, et tant ils étaient peu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Style — 〈[ staıl] m. 6; engl. Bez. für〉 Stil * * * Style [sta̮il ], der; s, s [engl. style, über das Afrz. zu lat. stilus, ↑ Stil] (Jargon): Stil. * * * Style [»Stil«] Formatvorlage … Universal-Lexikon
style — [n1] fashion, manner appearance, approach, bearing, behavior, carriage, characteristic, cup of tea*, custom, cut*, description, design, druthers*, flash*, form, genre, groove*, habit, hand, idiosyncrasy, kind, method, mode, number, pattern,… … New thesaurus
-style — [ staıl ] suffix used with some adjectives and nouns to make adjectives describing someone s qualities or the way something is done or designed: a gangland style shooting an old style (=traditional) politician … Usage of the words and phrases in modern English
