-
1 record
{'rekɔ:d}
I. 1. официален писмен документ, архив
2. отбелязване, регистриране, документиране
on (the) RECORD вписан, зарегистриран, отбелязан
off the RECORD неофициален, който не бива да се публикува в печата, неофициално
this is for the RECORD това e официалното съобщение/становище
matter of RECORD зарегистриран/документиран факт
to make a RECORD of записвам
(Public) RECORD Office Държавен архив
to be/go/be put on RECORD as saying отбелязва се за мен, че съм казал
to get/put/set the RECORD straight поправям грешка
to keep the RECORD straight не допускам грешка
3. летопис, документ, исторически паметник
RECORDs of the past летописи, исторически паметници
4. данни, сведения
RECORD of service, service RECORD досие, характеристика
I can find no RECORD of it не мога да намеря никакви данни за това
5. протокол (на заседание)
to keep to/travel out of the RECORD придържам се към/отклонявам се от същината на въпроса
6. служебна характеристика, досие, репутация, слава, име, минало
his RECORD is in his favour/against him това, което се знае за него, е благоприятно/неблагоприятно
to have/show a good/clean RECORD ползувам се с добро име
to have a RECORD осъждан съм
7. грамофонна плоча
RECORD library дискотека
8. сп. рекорд
to beat/break a RECORD счупвам рекорд
9. attr рекорден
II. 1. записвам, вписвам, отбелязвам, регистрирам, протоколирам, водя бележки
the word is RECORDed in думата e засвидетелствувана в/у
RECORDing angel ангел, който води сметка за делата на хората
2. пиша, описвам, разказвам
3. записвам, бележа, отбелязвам (за апарат), рад., телев. и пр. правя запис, записвам
RECORDing записващ (за уред)* * *{'rekъ:d} n 1. официален писмен документ; архив; 2. отбелязван(2) {ri'kъ:d} v 1. записвам, вписвам, отбелязвам; регистрирам;* * *хроникирам; характеристика; регистрирам; регистриране; рекорд; репутация; рекорден; сведения; отбелязване; описвам; пиша; вписвам; протоколен; протокол; разказвам; документ; данни; записвам; летопис;* * *1. (public) record office Държавен архив 2. attr рекорден 3. his record is in his favour/against him това, което се знае за него, е благоприятно/неблагоприятно 4. i can find no record of it не мога да намеря никакви данни за това 5. i. официален писмен документ, архив 6. ii. записвам, вписвам, отбелязвам, регистрирам, протоколирам, водя бележки 7. matter of record зарегистриран/документиран факт 8. off the record неофициален, който не бива да се публикува в печата, неофициално 9. on (the) record вписан, зарегистриран, отбелязан 10. record library дискотека 11. record of service, service record досие, характеристика 12. recording angel ангел, който води сметка за делата на хората 13. recording записващ (за уред) 14. records of the past летописи, исторически паметници 15. the word is recorded in думата e засвидетелствувана в/у 16. this is for the record това e официалното съобщение/становище 17. to be/go/be put on record as saying отбелязва се за мен, че съм казал 18. to beat/break a record счупвам рекорд 19. to get/put/set the record straight поправям грешка 20. to have a record осъждан съм 21. to have/show a good/clean record ползувам се с добро име 22. to keep the record straight не допускам грешка 23. to keep to/travel out of the record придържам се към/отклонявам се от същината на въпроса 24. to make a record of записвам 25. грамофонна плоча 26. данни, сведения 27. записвам, бележа, отбелязвам (за апарат), рад., телев. и пр. правя запис, записвам 28. летопис, документ, исторически паметник 29. отбелязване, регистриране, документиране 30. пиша, описвам, разказвам 31. протокол (на заседание) 32. служебна характеристика, досие, репутация, слава, име, минало 33. сп. рекорд* * *record[´rekɔ:d] I. n 1. запис; записване; 2. летопис; документ; извор; исторически паметник; \records of the past летописи; to put o.s. on \record разг. вписвам името си в историята; 3. официален документ, писмен документ; отбелязване, регистриране; on ( the) \record вписан, регистриран, отбелязан; off the \record неофициално; неофициален; който не бива да се публикува в печата; поверителна информация; for the \record 1) за сведение; 2) официално; който трябва да се отбележи; a matter of \record зарегистриран факт; to make a \record of записвам; to bear \record удостоверявам истината; свидетелствам; to put ( set) the \record straight поправям неточна (невярна) информация; изяснявам нещата; ( Public) R. Office държавен архив; юрид. канцелария, архив на съд; 4. данни, сведения; \record of attendances сведение за присъствие; personnel \record списък на личния състав; \record of service (service \record) досие, характеристика; ам. военна книжка; 5. протокол (на заседание); 6. характеристика; репутация; слава, име; минало; досие; to have ( show) a good, clean ( bad) \record ползвам се с добро (лошо) име, репутация; 7. грамофонна плоча; \record library дискотека; 8. юрид. документ за владение, крепостен акт; 9. сп. рекорд; to beat ( break, cut) the \record счупвам рекорд; 10. attr рекорден; at \record speed с рекордна бързина; 11. спомен, сувенир; II.[ri´kɔ:d] v 1. записвам, отбелязвам, вписвам, регистрирам; водя бележки, протоколирам; the word is \recorded in думата е засвидетелствана в; 2. пиша, описвам, разказвам; 3. правя запис, записвам (за апарат).
См. также в других словарях:
service break — n. Tennis the act or an instance of winning a game in which the opponent serves … English World dictionary
service break — paslaugos pertraukimas statusas T sritis radioelektronika atitikmenys: angl. service break vok. Betriebsunterbrechung, f rus. перерывание сервиса, n pranc. coupure d un service, f … Radioelektronikos terminų žodynas
service break — serv′ice break n. spo a game won against an opponent s service, as in tennis • Etymology: 1950–55 … From formal English to slang
service break — noun a tennis game won on the opponent s service • Hypernyms: ↑victory, ↑triumph • Part Holonyms: ↑tennis, ↑lawn tennis * * * noun : a game won on an opponent s serve (as in tennis) * * * Tennis … Useful english dictionary
service break — Tennis. 1. an instance of a player winning a game against a server. 2. a game won against an opponent s service. [1950 55] * * * … Universalium
service break — /ˈsɜvəs breɪk/ (say servuhs brayk) noun (in tennis) a game won by the receiver …
break — ► VERB (past broke; past part. broken) 1) separate into pieces as a result of a blow, shock, or strain. 2) make or become inoperative; stop working. 3) interrupt (a continuity, sequence, or course). 4) fail to observe (a law, regulation, or… … English terms dictionary
break — break1 verb (past broke; past participle broken) 1》 separate into pieces as a result of a blow, shock, or strain. ↘(of waves) curl over and dissolve into foam. ↘(of the amniotic fluid surrounding a fetus) be discharged when the sac is… … English new terms dictionary
break bread — verb have a meal, usually with company The early Christian disciples broke bread together • Hypernyms: ↑eat • Verb Frames: Somebody s Sam and Sue break bread * * * phrasal 1 … Useful english dictionary
break someone's serve — win a game in a tennis match against an opponent s service. → break … English new terms dictionary
break someone's serve — break service or break someone s serve (tennis, etc) To win a game in which one s opponent is serving • • • Main Entry: ↑break * * * break someone’s serve/service/ phrase in tennis, to win a game in which your opponent is serving … Useful english dictionary
