-
1 salut
m. (lat. salus, utis n. f. "santé", et par ext. "action de sauhaiter bonne santé") 1. спасение, избавление, спасяване (от смърт); 2. рел. спасение, избавление на душата; armée du salut Армия на спасението (протестантска организация); 3. поздрав, привет; чест; salut, les copains! здравейте, приятели! salut militaire военна чест (поздрав като се вдига ръката към главата); 4. мор. салют; 5. църк. вечерня ( служба). Ќ а bon entendeur salut! който има уши, да слуша! -
2 port-salut
m.inv. (n. déposé, de Port-du-Salut, nom de l'abbaye où le fromage fut d'abord produit) твърдо сирене, с деликатен вкус. -
3 ancre
f. (lat. ancora) 1. котва; jeter, mouiller l'ancre хвърлям котва; закотвям; lever l'ancre вдигам котва, отплувам; 2. желязна пръчка във формата на Т или Х, която поддържа стена; 3. декоративен елемент. Ќ c'est mon ancre de salut това е единствената ми надежда. Ќ Hom. encre. -
4 armée
f. (de armer) 1. армия, войска, въоръжени (военни) сили; corps d'armée армейски корпус; recruter une armée сформирам армия; armée de volontaires, de mercenaires доброволна, наемна армия; 2. армия (като военна единица); la I-ère armée Първа армия; armée territoriale опълчение; armée nationale национална армия; être dans l'armée военен съм; armée active действаща армия; armée de réserve запасна войска; 3. прен. множество, армия, тълпа; les Armées célestes ангелите; l'armée du Salut армия на спасението. -
5 avé
ou ave maria m. inv. (lat. ave "salut", déb. de la prière) молитва към Дева Мария. -
6 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
7 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
8 entendeur
m. (de entendre) човек, който схваща лесно. Ќ а bon entendeur salut погов. този, който е предупреден, да си вземе бележка; а bon entendeur peu de paroles за този, който разбира, не са нужни много приказки. -
9 perdition
f. (lat. ecclés. perditio) 1. рядко пълна загуба, погубване, опропастяване; 2. гибел, крайно опасно положение; 3. рел. отлъчване от църквата; разрушаване на душата от грехове. Ќ lieu de perdition място за разврат. Ќ Ant. salut. -
10 planche
f. (bas lat. planca) 1. дъска; scier une planche разрязвам дъска; planche а repasser дъска за гладене; planche а pain дъска за рязане на хляб; planche а dessin дъска за рисуване (върху която се закрепя белия лист); 2. метална плоча или плоска дъска, върху която се гравират букви, образи (за щампа); 3. плака за гравюра; 4. град. леха; 5. pl. театър, сцена; 6. тънко и дълго парче сланина; 7. разг. ски; 8. planche (а roulettes) скейборд; 9. уч. арго черна дъска; изпитване на дъската. Ќ avoir du pain sur la planche имам бели пари за черни дни; brûler les planches театр. играя с огън, с темперамент; faire la planche плувам по гръб; planche de salut последно средство, последна надежда; entre quatre planches мъртъв съм, в ковчег съм; avoir du travail sur la planche имам работа за свършване; planche а pain суха, слаба жена ( без никакви форми). -
11 réprobation
f. (lat. reprobatio, de reprobare "réprouver") 1. укор, порицание, неодобрение; 2. анатема, проклятие. Ќ Ant. salut; justification; apologie, approbation. -
12 saluer
v.tr. (lat. salutare "souhaiter la santé, la prospérité (le salut)") 1. поздравявам, приветствам; saluer une femme поздравявам жена; 2. поздравявам тържествено (с топовни гърмежи); 3. прен. приветствам с аплодисменти. -
13 salutaire
adj. (lat. salutaris, de salus "salut") спасителен; благотворен. -
14 salutation
f. (lat. salutatio "salut") поздрав; поздравление. -
15 salutiste
m., f. (de salut) член от Армията на спасението. -
16 salve
f. (probabl. du lat. salve "salut") 1. залп; салют; des salves d'artillerie артилерийски залпове; 2. прен. гръм (от ръкопляскания и др.). -
17 sotériologie
f. (du gr. sôterion "salut", de sôter "sauveur" et -logie) дидакт. доктрина за спасението чрез изкупление. -
18 svastika
ou swastika m. (mot sanscrit. "de bon augure", de svasti "salut") свастика, пречупен кръст. -
19 tchin(-)tchin!
interj. (du pidgin-english de Canton tsing-tsing "salut") наздраве, думи, произнасяни при тост. -
20 tchin(-)tchin!
interj. (du pidgin-english de Canton tsing-tsing "salut") наздраве, думи, произнасяни при тост.
См. также в других словарях:
SALUT — La notion de salut en histoire des religions est une notion complexe. Elle comporte un aspect négatif, par où le salut s’entend comme délivrance et libération; dans cette perspective, les maux dont le fidèle se trouve préservé sont souvent de… … Encyclopédie Universelle
salut — SALUT. substantif masculin. Conservation dans un estat heureux & convenable. Le salut de l Estat, de la Republique. le salut public. le salut des particuliers. c est de là que dépend le salut de l Estat. je vous en avertis pour vostre salut. il y … Dictionnaire de l'Académie française
salut — Salut, Salus. Donner salut, Saluer, Salutare, Salutem impertire. Ostez moy ce salut qui, etc. Apage istiusmodi salutem cum cruciatu quae aduenit. Salut certain et asseuré, Explorata salus. Mais que ce soit son salut, ou le salut de son ame, Quod… … Thresor de la langue françoyse
salut — SALÚT, saluturi, s.n. Cuvânt, enunţ sau gest cu care se salută. ♦ Cuvântare prin care se salută o adunare, se întâmpină un oaspete oficial etc. – Din fr. salut, lat. salus, utis, it. saluto. Trimis de IoanSoleriu, 17.07.2004. Sursa: DEX 98 … … Dicționar Român
Salut — steht für: allgemein eine Gruß und Abschiedsformel einen militärischen Gruß eine militärische Ehrenbezeugung, siehe Salutschuss ein pyrotechnischer Effekt, siehe Feuerwerkskörper ein russischer Hersteller von Flugzeugtriebwerken, siehe Moskauer… … Deutsch Wikipedia
salut — sàlūt (salȕt) m <G salúta> DEFINICIJA vojn. zast. počasni pozdrav u svečanim prigodama (podizanjem zastave, počasnom paljbom) ETIMOLOGIJA njem. Salut ← fr. salut ≃ lat. salutare: pozdravljati … Hrvatski jezični portal
salut — m. salutation, salut; vx santé. La bòna salut ! A votre santé ! Soyez remerciés ! Levar lo salut : refuser de saluer ; ignorer … Diccionari Personau e Evolutiu
Salut ! — ● Salut ! formule qu on emploie quand on aborde quelqu un ou quand on le quitte : Salut, ça va ? Salut, je m en vais ! … Encyclopédie Universelle
şăluţ — ŞĂLÚŢ, şăluţuri, s.n. Diminutiv al lui şal. – Şal + suf. uţ. Trimis de LauraGellner, 08.10.2008. Sursa: DEX 98 şălúţ s. n., pl. şălúţuri Trimis de siveco, 08.10.2008. Sursa: Dicţionar ortografic ŞĂLÚŢ, şăluţe, s.n. Diminutiv al lui şal … Dicționar Român
salut — {{/stl 13}}{{stl 8}}rz. mnż I, D. u, Mc. salutucie {{/stl 8}}{{stl 20}} {{/stl 20}}{{stl 12}}1. {{/stl 12}}{{stl 7}} oddanie pewnej liczby salw armatnich na powitanie ważnej osobistości, dla uczczenia jakiegoś wydarzenia, rocznicy; uroczyste… … Langenscheidt Polski wyjaśnień
Salut [1] — Salut (spr. Salü, Salviet), französisch englische Goldmünze, von Heinrich V. von 1421–30 in Frankreich geschlagen, ganz fein, 72 = 1 troyische Mark; mit dem Engel Gabriel, welcher die Jungfrau Maria mit dem Ave begrüßt; daher der Name … Pierer's Universal-Lexikon
