-
101 consigner
v.tr. (lat. consignare "sceller") 1. давам заповед, заповядвам; 2. подлагам на домашен арест; лишавам от отпуск; 3. влагам, оставам на съхранение, оставям на гардероб (в жп. гара и др.); consigner sa valise оставям куфара си (на гардероб); 4. записвам, взимам бележка; consigner une pensée sur un carnet записвам мисъл в бележник; 5. оставям сума на депозит или като гаранция; 6. наказвам ученик да остане в училище след часовете; 7. забранявам достъпа до нещо; consigner sa porte а qqn. забранявам на някого да идва в дома ми; 8. фактурирам амбалаж на стока при покупката Ј, който след това може да се върне и парите за него да се получат обратно. Ќ Ant. déconsigner, retirer, omettre, taire; délivrer, libérer. -
102 coulisse
f. (de coulis "qui glisse") 1. жлеб, плъзгач; porte а coulisse врата, която се плъзга по жлебове; 2. прозорец, който се вдига и сваля; 3. театр. кулиса; 4. ост. събрание на борсови посредници за търгуване на борсови книжа, които не са включени в официалния списък на котираните акции; 5. подгъв на плат, дреха, през който минава шнур; 6. уред за обръщане на парата в парна машина. Ќ faire des yeux en coulisse примижавам, правя мили очи; pied а coulisse шублер; se tenir dans la coulisse стоя скрит, не се показвам. -
103 culotte
f. (de cul) 1. ист. къси до коленете, пристегнати панталони (на мода до Френската революция - 1789 г.); 2. къси до коленете панталони; панталони за езда, брич, офицерски панталони; 3. женски гащи, кюлоти; 4. готв. говежди бут; 5. разклонение на тръба; 6. разг. голяма загуба в игра; 7. culotte de peau ост. кожени военни панталони; 8. culotte de cycliste прилепнали гащета на колоездач; 9. шорти, къси спортни гащета. Ќ culotte de peau стар войник с ограничено мислене; sans-culottes санкюлоти, име на френските революционери от 1789 г.; baisser culotte предавам се; признавам си; trembler dans sa culotte разг. много ме е страх; c'est elle qui porte la culotte разг. тя командва вкъщи; n'avoir rien dans la culotte импотентен съм; culotte de bains бански, плувки ( мъжки). -
104 défoncer
v.tr. (de dé- et foncer) 1. зем. обработвам, разоравам, прекопавам дълбоко; 2. издънвам, продънвам (бъчва и др.); 3. развалям, разбивам; défoncer une porte разбивам врата; se défoncer издънвам се; пропуквам се (за кораб); друсам се ( с дрога). -
105 dégonder
v.tr. (de dé- et gond) изваждам от пантите си, откачам; dégonder une porte изваждам от пантите врата, откачам врата. -
106 éclusier,
ère adj. (de écluse) 1. който се отнася до шлюз; porte éclusier,ère врата на шлюз; 2. m. човек, който пази шлюза и събира таксите от преминаващите кораби. -
107 empannon
m. (de em- et panne, mot de l'a. fr. "pièce de charpente qui porte les chevrons") строит. къса греда за покрив. -
108 encadrement
m. (de encadrer) 1. поставяне в рамка; 2. рамка (на врата, прозорец); l'encadrement d'une porte рамка на врата; 3. воен. команден състав, кадър на военно отделение; 4. икон. encadrement du crédit ограничаване на кредитите, отпускани от банките за предприятия. -
109 enfoncer
v. (de en- et fond) I. v.tr. 1. забивам, натиквам (гвоздей и др.); 2. издънвам, продънвам, изкъртвам, счупвам; 3. нахлузвам, нахлупвам (шапка); 4. разбивам, обръщам в бягство; 5. разг. надминавам; бия, побеждавам; 6. връхлетявам; II. v.intr. затъвам, потъвам; enfoncer dans la boue затъвам в калта; s'enfoncer 1. забивам се; 2. продънвам се, издънвам се, изкъртвам се; 3. затъвам, потъвам; 4. навлизам, прониквам; 5. прен. пропадам, разорявам се. Ќ enfoncer une porte ouverte чукам на отворена врата, мъча се да докажа известна истина. -
110 enfonceur,
se m.,f. (de enfoncer) разг., в съчет. un enfonceur, de porte ouverte човек, който мисли, че е открил Америка, който чука на отворена врата. -
111 enseigne2
m. (pour porte-enseigne) 1. ост. знаменосец; 2. enseigne2 de vaisseau мичман. -
112 entrée
f. (de entrer) 1. влизане, навлизане; entrée soudaine внезапно влизане; 2. постъпване; entrée а l'université постъпване в университет; 3. настъпване; avec l'entrée du printemps с настъпването на пролетта; 4. юр. влизане, встъпване; entrée en fonctions встъпване в длъжност; 5. откриване, започване; entrée en jeu започване на играта; 6. навлизане; faire son entrée dans le monde навлизам в светския живот; 7. вход; entrée libre, interdite вход свободен, вход забранен; carte, billet d'entrée входна карта, билет за вход; 8. мито; taxe а l'entrée вносно мито; 9. икон. безплатна карта, безплатно мито (за внасяне на стоки); пропуск; 10. ордьовър, първо ястие на маса; 11. достъп; porte qui donne entrée dans une pièce врата, която дава достъп до дадена стая; 12. излизане, поява на актьор на сцената; 13. техн. вход (в компютъра, input); 14. pl. заглавните думи в речник (написани с едри букви); 15. антре, вестибюл; 16. ост. начало, започване, дебют; 17. муз. начало на музикална пиеса. Ќ Ant. issue, sortie. -
113 entrer
v.intr. (lat. intrare) 1. влизам; entrer dans une maison влизам в къща; entrer dans l'eau влизам във водата; entrer par la porte влизам през вратата; 2. постъпвам, ставам; entrer а l'hôpital постъпвам в болница; entrer dans les ordres ставам монах; entrer au service de qqn. ставам прислужник; 3. приет съм, ставам член; entrer dans un parti politique ставам член на политическа партия; 4. прониквам; 5. съдържам; 6. допринасям; 7. помествам се, вмествам се; 8. сродявам се; entrer dans une famille сродявам се със семейство; 9. включвам се към, ставам участник (в афера, в заговор); 10. влагам, внасям; 11. юр. влизам, встъпвам; entrer en possession влизам, встъпвам във владение; 12. entrer en scène излизам на сцена; 13. навлизам (в път); 14. блъскам се, удрям се; entrer dans un arbre блъскам се в дърво с автомобил; 15. появявам се (в светския живот); 16. v.tr. вкарвам; entrer des données dans un ordinateur вкарвам данни в компютър. Ќ arrangement avec qqn. спогаждам се с някого; entrer en campagne почвам да воювам; entrer en chaire заемам университетска катедра; entrer en colère contre qqn. разгневявам се срещу някого; entrer en danse залавям се на хорото; entrer en fonction встъпвам в длъжност; entrer en fureur ядосвам се; entrer en jeu вземам участие, намесвам се; entrer en ménage оженвам се; faire entrer вкарвам, вмъквам, въвеждам; прокарвам; забивам, втиквам. Ќ Ant. sortir; partir; finir, terminer; évacuer, emporter. -
114 entrouvert,
e adj. (de entrouvrir) полуотворен, открехнат; porte entrouvert,e полуотворена, открехната врата. -
115 faux2,
sse adj. (de falsus, p. p. de fallere "tromper") 1. неверен, неистинен, фалшив, лъжлив; faux2, témoignage лъжесвидетелстване; des bijoux faux2, фалшиви скъпоценности; 2. неточен; faux2,sse mesure неточна мярка; 3. прикрит, двуличен, лицемерен; престорен; un homme faux2, неискрен човек; 4. изкуствен; porter une faux2,sse barbe слагам си изкуствена брада; 5. измамлив, примамлив; une faux2,sse humilité измамлива скромност; 6. подправен, фалшифициран; fabriquer de la faux2,sse monnaie подправям, фалшифицирам пари; 7. m. лъжа, неистина; заблуждение; être dans le faux2, в заблуждение съм; 8. подправяне, фалшификация; 9. adv. лъжливо; невярно, фалшиво; chanter faux2, пея фалшиво; 10. loc. adv. а faux2, накриво; напразно, без резултат; несправедливо, неоснователно; без причина. Ќ esprit faux2, извратен ум; faire un faux2, pas спъвам се; сгрешавам; faux2,sse couche помятане; faux2,sse porte таен изход; faux2, bois издънка на дърво; faux2, feu засечка (за оръжие); faux2, frère издайник; s'inscrire en faux2, юр. писмено се отричам. Ќ Ant. exact, vrai, authentique. -
116 ficher
v.tr. (lat. pop. °figicare, puis °ficcare, de figere "attacher, fixer") 1. забивам, забучвам; пъхам, завирам; 2. разг. правя, върша; je n'ai rien fichu aujourd'hui нищо не съм правил днес; 3. нанасям; ficher des coups нанасям удари; 4. хвърлям, захвърлям, изхвърлям; ficher qqn. dehors изхвърлям някого; 5. вписвам, регистрирам (в списък); se ficher забивам се, забождам се; подигравам се, присмивам се. Ќ fiche-moi le camp! разг. махни се оттука! fichez-moi la paix! разг. оставете ме на мира! ficher qqn. а la porte изгонвам, изпъждам някого; ficher dedans разг. излъгвам, измамвам; je m'en fiche разг. не искам и да знам, пет пари не давам. -
117 forcer
v. (lat. pop. °fortiare, de fortia) I. v.tr. 1. насилвам, разбивам, счупвам, строшавам; forcer une serrure разбивам, счупва брава; 2. ост. вземам с насилие, побеждавам; 3. насилвам, принуждавам, изнасилвам; 4. прекалявам, пресилвам, увеличавам; 5. ускорявам зреенето (на гроздето); 6. пресилвам, преуморявам; 7. преодолявам, превъзмогвам; 8. изкълчвам, изопачавам; II. v.intr. 1. мор. изпъвам се (за въже, платна и под.); 2. наддавам (на карти); 3. спорт. изразходвам голяма енергия за постигане на резултат; III. v. pron. насилвам се, принуждавам се насила; forcer а налагам си задължение. Ќ forcer la marche le pas ускорявам хода; forcer la porte de qqn. влизам насила у някого. -
118 frapper
v. (probabl. du frq. °hrappan) I. v.tr. 1. удрям; бия, наранявам; frapper а mort наранявам смъртоносно; frapper а la porte удрям, блъскам по вратата; 2. засягам (за сетиво); frapper l'oreille засягам слуха; 3. учудвам, удивлявам; 4. постигам, засягам; il fut frappé d'apoplexie той бе засегнат от апоплексия; 5. сека; frapper de la monnaie сека пари; 6. замразявам, изстудявам; vin blanc frappé изстудено бяло вино; 7. фин. облагам; frapper une marchandis d'un impôt облагам стока с данък; 8. огласявам, цепя; 9. падам върху; la lueur du soleil couchant nous frappait en plein visage светлината на залязващото слънце падаше право върху лицата ни; II. v.tr.ind. бия, удрям (за часовник); se frapper удряме се, бием се. Ќ être frappé de постигнат съм от; frapper а toutes les portes хлопам, чукам на много врати ( за да моля за нещо). -
119 gauchir
v. (a. fr. guenchir "faire des détours", du frq. °wenkjan "vaciller", avec infl. de gauchier "fouler (la vérité), d'où "déformer") I. v.intr. 1. изкривявам се, изкорубвам се; la porte gauchit вратата се измята; 2. ост. извръщам се (за да избягна удар); 3. ост. отклонявам се от пътя; 4. прен. отклонявам се от правия път; II. v.tr. 1. изкривявам; gauchir une planche изкривявам дъска; 2. авиац. спускам елероните на самолет; 3. изопачавам, деформирам, фалшифицирам; gauchir une idée изопачавам идея; 4. клоня към левицата; gauchir son opinion мнението ми клони към това на левицата. Ќ Ant. dresser, redresser. -
120 glisser
v. (a. fr. glicier, du frq. °glidan, par infl., de glacier, a. forme de glacer) I. v.intr. 1. пързалям се, плъзгам се, хлъзгам се; glisser sur la neige avec des skis пързалям по снега със ски; le verre m'a glissé des mains чашата ми се изплъзна от ръцете; 2. прен. промъквам се (незабелязано); 3. прен. изплъзвам се; le pouvoir glisse entre les mains du roi властта се изплъзва от ръцете на краля; 4. прен. променям се, еволюирам; l'opinion glisse vers la droite общественото мнение еволюира към идеите на десницата; 5. пропускам, без да се задълбоча; glisser sur un détail не се задълбочавам в подробност; glisser sur qqn. не произвеждам никакво впечатление върху някого; II. v.tr. 1. поставям, пускам нещо незабелязано, крадешком; glisser une enveloppe sous la porte de qqn. пъхвам плик под вратата на някого; 2. прен. подхвърлям; glisser une idée а qqn. подхвърлям идея на някого; glisser une remarque dans une conversation вмъквам забележка в разговор; 3. подпъхвам; glisser un levier sous une pierre подпъхвам лост под камък; se glisser 1. промъквам се; 2. прониквам; un soupçon se glisse en moi подозрение се промъква в мен; il s'est glissé quelques fautes dans ce livre в тази книга са се промъкнали няколко грешки. Ќ se laisser glisser разг. умирам. Ќ Ant. approfondir, appuyer, enfoncer, frotter, insister.
См. также в других словарях:
porte- — ⇒PORTE , élém. de compos. Élém. issu d une forme du verbe porter1; le 2e élém., d orig. fr., est le plus souvent un subst.; le comp. est gén. un subst. masc. A. [Corresp. à porter1 1re section I] 1. [Les mots constr. désignent un être animé, gén … Encyclopédie Universelle
porte — 1. (por t ) s. f. 1° Ouverture pratiquée dans les murs d une ville, pour y entrer et en sortir (ce qui est le sens propre du latin porta). • Thèbes le pouvait disputer aux plus belles villes de l univers ; ses cent portes chantées par Homère… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
porté — porté, ée (por té, tée) part. passé de porter. 1° Soutenu comme un faix, une charge. • Trois fois le jeune vainqueur s efforça de rompre ces intrépides combattants [les Espagnols à Rocroy] ; trois fois il fut repoussé par le valeureux comte… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
porte — Porte, f. penac. Est proprement l endroict par où l on entre et sort, et par où l on porte quelque chose en un lieu clos, ou on la transporte et met hors d iceluy, Porta. Car ce mot vient de Porter, tout ainsi que Porta Latin, a portando. Donat… … Thresor de la langue françoyse
Porte — Vorlage:Infobox Gemeinde in Italien/Wartung/Wappen fehlt … Deutsch Wikipedia
Porte — Porte, n. [F. porte a gate, L. porta. See {Port} a gate.] The Ottoman court; the government of the Turkish empire, officially called the {Sublime Porte}, from the gate (port) of the sultan s palace at which justice was administered. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Porte — Le nom est surtout porté dans le département de la Loire et dans le Puy de Dôme. Il désigne celui qui habite un lieu dit (la) Porte, soit la porte d une ville fortifiée, soit un passage, un défilé rocheux. Forme plurielle : Portes (34, 81, 31,… … Noms de famille
porté — Porté. [port]ée. part. Il a les significations de son verbe. On dit prov. d Une chose de peu de valeur, & dont on ne peut rien faire de bon, de quelque maniere qu on l accommode, Autant vaut porté que traisné. On dit quelquefois à un homme qui en … Dictionnaire de l'Académie française
Porte — (fr., spr. Pohrt), 1) Thor, Thür, Pforte; P. a jour (spr. Port a Schuhr), Gatterthüre; P, cochère (spr. P. Koschähr), Thorweg; P. d écluse (spr. P. d Eclühs), Schleußenthor; P. de secours[372] (spr. P. d S kuhr), Hülfsthor; P. feinte (spr. P.… … Pierer's Universal-Lexikon
Porte — Ottoman court at Constantinople, c.1600, from French, in full, la Sublime Porte, translation of Arabic bab i aliy, lit. lofty gate, official name of the central office of the Ottoman government (Cf. Vatican for the Papacy, Kremlin for the U.S.S.R … Etymology dictionary
porte — porte; porte·feuille; … English syllables
