-
81 bâiller
v.intr. (bas lat. bataculare, de bactare "tenir la bouche ouverte") 1. прозявам се; 2. зея, зяпам; la porte bâille вратата зее. -
82 barre
f. (lat. pop. °barra "barrière") 1. пръчка, прът; or en barre кюлче злато; 2. лост; 3. черта; рязка; 4. бастунче; 5. юр. преграда в съдебна зала; съд; 6. мор. кормило; 7. геол. глинеста жилка в каменовъглените пластове; 8. чертичка; задраскване; 9. пясъчен нанос, който прегражда входа в пристанище; прибой, успореден на брега; 10. остра вътрешна болка с хоризонтално разположение; 11. жилищен блок с издължена форма. Ќ barre а sphère гимн. гири; barre de porte дълго плоско желязо за залостване на врата; barre fixe гимн. лост; barres parallèles гимн. успоредка; comparaître а barre явявам се в съд; jeu de barres гоненица (детска игра); c'est le coup de barre това е много скъпо; avoir un coup de barre чувствам се внезапно много изморен; barre de danse закрепен на стената лост за упражнения на танцьори; barres asymétriques спорт. женска успоредка; barre de torsion торсионна щанга (в автомобил); barres de commande техн. пръчки за контролиране скоростта на ядрения разпад в ядрен реактор; être а la barre управлявам, ръководя; avoir barre sur qqn. имам предимство пред противник; barre de mesure тактова черта ( в петолиние). -
83 bâtard,
e adj. (p.-к. de bât "engendré sur le bât", ou germ. °bansti "grange") 1. незаконороден; извънбрачен; enfant bâtard, извънбрачно дете; 2. изроден; развален; 3. смесен, мелез; chien bâtard, мастия, мелез; 4. m. извънбрачно дете. Ќ porte bâtard,e врата от средна големина; lime bâtard,e пила с разстояние 1 mm между зъбите. -
84 battement
m. (de battre) 1. удряне, биене, пляскане; le battement du fer биенето, коването на желязото; le battement de la pluie contre les vitres плющението на дъжда в стъклата; 2. биене, пулсиране; battement du cњur биене на сърцето; 3. размах; мах; battement d'ailes мах с крила; 4. хореогр. повдигане и спускане на крака; 5. промеждутък от време; nous avons un battement de 20 minutes има 20 минути време; 6. battement d'une porte подпорка, в която се опира врата, когато се отвори напълно. -
85 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
86 béer
v.intr. (lat. pop. °batare "bailler") 1. стоя широко отворен; la porte bée вратата зее широко отворена; 2. зея, зяпам, стоя с отворена уста. -
87 bonheur
m. (de bon et heur) 1. щастие, благополучие, благоденствие, блаженство; cela porte bonheur това носи щастие; le bonheur d'aimer щастието да обичаш; 2. щастливо събитие, благоприятен случай; 3. радост, удоволствие; quel bonheur de vous voir! какво удоволствие е да ви видя! 4. успех, сполука, благо; 5. loc. adv. par bonheur за щастие; avec bonheur лит. успешно, с успех, сполучливо; le vin allie avec bonheur des arômes différents виното съчетава сполучливо различни ухания. Ќ au petit bonheur каквото ще да става, според случая; être en bonheur; jouer avec bonheur върви ми в играта; l'argent ne fait pas le bonheur погов. парите не са всичко; le malheur des uns fait le bonheur des autres погов. един гледа сватба, друг - брадва; faire le bonheur de qqn. доставям удоволствие на някого, полезен съм на някого. Ќ Ant. adversité, calamité, désastre, infortune, malheur, malchance; échec. -
88 bordereau
m. (de bord "relevé porté sur le bord du cahier") търг. бордеро; bordereau d'escompte подробен опис на сконтирани полици. Ќ bordereau d'agent de change фин. подробна сметка за извършени операции от борсов посредник. -
89 bouton
m. (de bouter "pousser") 1. бот. пъпка; bouton de fleur цветна пъпка; bouton qui s'épanouit, qui éclôt пъпка, която разцъфва; 2. мед. пъпка, цирей; 3. копче; 4. обла издатина, обла дръжка; bouton d'un couvercle de soupière дръжка на капак на супник; bouton de porte обла дръжка на врата; 5. бутон на уред; appuyer sur un bouton натисквам бутон; 6. в съчет. bouton de culotte вид козе бургундско сирене с пикантен вкус; 7. малко снопче от текстилни влакна. -
90 bringue2
f. (adopt. de l'all. bringe dirs "je te porte (un toast)") 1. разг. гуляй, запиване, почерпка, веселие; 2. (Швейцария) караница. -
91 cadre
m. (it. quadro "carré", lat. quadrus) 1. рамка; разш. картина; mettre une photo dans un cadre поставям фотография в рамка; accrocher un cadre au mur закачам картина на стената; le cadre d'une porte рамка, каса на врата; 2. лит. план; 3. служебен щат в учреждение; être rayé des cadres уволнен съм; не съм вече на работа в това учреждение; 4. личен състав (кадри); 5. воен. списък на офицери и подофицери (кадри); 6. голяма каса за опаковка и пренасяне на багаж по влак, кораби и др.; 7. мор. хамак, койка; 8. декор, среда, околна среда, това, което ни заобикаля; partir en vacances pour changer de cadre заминавам на почивка, за да сменя средата; 9. граница, ограничение; dans le cadre de в рамките на. Ќ cadre de bicyclette рамка на велосипед; cadre où l'on coule du béton кофраж за бетон. -
92 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
93 celui
(m.) pron.dém. (lat. pop. °ecce illui) (f. celle, m. pl. ceux, f. pl. celles) този, тази, това, тези; употребява се: 1. в съчет. с относително местоимение; celle qui vient est convenable тази, която идва, е подходяща; 2. пред предлога de: la porte de la chambre et celle du salon вратата на стаята и тази на хола; 3. следван от частицата ci или là; celui-ci (celle-ci, ceux-ci, celles-ci) този тук, тази тук, тези тук (означава предмет, който се намира близо до лицето, което говори); celui-là (celle-là, ceux-là, celles-là) онзи там, онази там, онези там (означава предмет, който се намира далеч от лицето, което говори); 4. пред предлог, различен от de: les années passées et celles а venir изминалите години и тези които ще дойдат. -
94 charlot1
m. (d'après le prénom Charles, porté par différents bourreaux а Paris) нар., ост. палач. -
95 charretier,
ère adj. et n. (de charrette) 1. колар, талигар; 2. adj. коларски voie charretier,ère коларски път; porte charretier,ère врата, през която минават колите. Ќ jurer comme un charretier, псувам като хамалин, като каруцар. -
96 clos2,
e adj. (de clore) 1. затворен, закрит; а huis clos2, юр. при закрити врати (за заседание); 2. приключен, завършен; la séance est clos2,e заседанието е закрито. Ќ champ clos2, ист. заградено място за двубой или турнир през средните векове; trouver porte clos2,e не намирам никого; maison clos2,e публичен дом; vivre en vase clos2, живея затворено, уединено; а la nuit clos2,e посред нощ; yeux mi-clos полузатворени очи. Ќ Hom. clause. -
97 cochère
adj. (de cloche1) в съчет. porte cochère пътна врата за коли, порта. -
98 cogner
v. (lat. cuneare "enfoncer un coin") I. v.tr. 1. ост. забивам, зачуквам; cogner un clou забивам гвоздей; 2. нар. бия; cogner un enfant бия дете; II. v. intr. 1. удрям, бия, хлопам; 2. произвеждам шум поради повреда или износеност (за двигател); 3. разг. припичам, жаря (за слънце); le soleil cogne слънцето припича; 4. имам високо съдържание на алкохол (за питие); III. v.tr.ind. cogner а, sur удрям, чукам по; cogner а la porte чукам на вратата; la grêle cogne sur (contre) la vitre градушката удря по прозореца; se cogner 1. блъскам се; se cogner а un meuble блъсвам се в мебел; 2. нар. бия се. Ќ ce moteur cogne този двигател издава продължителен, ненормален шум, чука. Ќ Hom. cognée. -
99 communication
f. (lat. communicatio) 1. комуникация, съобщение; ligne de communication съобщителна линия; 2. връзка; être en communication avec qqn. във връзка съм с някого; communication téléphonique телефонна връзка; 3. предаване; la communication d'un mouvement предаване на движение; 4. телефонна линия; телефонна връзка; 5. обмен на информация, комуникация, съобщаване; 6. път, пътна артерия. Ќ communications de masse медийни средства за масова информация; porte de communication врата, която позволява преминаването от едно помещение в друго; междинна врата. -
100 conseil
m. (lat. consilium "délibération, projet") 1. съвет; demander un conseil искам съвет; suivre les conseils de qqn. следвам съветите на някого; conseil d'ami приятелски съвет; 2. съвет, съвещание, заседание; assister au conseil присъствам на съвета; conseil suprême върховен съвет; tenir conseil заседавам; conseil municipal общински съвет; conseil d'Etat Държавен съвет; conseil des Ministres Министерски съвет; conseil d'administration управителен съвет в предприятие; conseil de sécurité съвет за сигурност (в ООН); conseil de surveillance надзорен съвет в предприятие; conseil des prud'hommes съд, който се занимава с въпросите от трудовото законодателство и трудовите спорове; 3. ост. обмислено решение; 4. pl. ост. ръководни принципи; 5. ост. съветник; conseil juridique юридически съветник. Ќ la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от вечерта.
См. также в других словарях:
porte- — ⇒PORTE , élém. de compos. Élém. issu d une forme du verbe porter1; le 2e élém., d orig. fr., est le plus souvent un subst.; le comp. est gén. un subst. masc. A. [Corresp. à porter1 1re section I] 1. [Les mots constr. désignent un être animé, gén … Encyclopédie Universelle
porte — 1. (por t ) s. f. 1° Ouverture pratiquée dans les murs d une ville, pour y entrer et en sortir (ce qui est le sens propre du latin porta). • Thèbes le pouvait disputer aux plus belles villes de l univers ; ses cent portes chantées par Homère… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
porté — porté, ée (por té, tée) part. passé de porter. 1° Soutenu comme un faix, une charge. • Trois fois le jeune vainqueur s efforça de rompre ces intrépides combattants [les Espagnols à Rocroy] ; trois fois il fut repoussé par le valeureux comte… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
porte — Porte, f. penac. Est proprement l endroict par où l on entre et sort, et par où l on porte quelque chose en un lieu clos, ou on la transporte et met hors d iceluy, Porta. Car ce mot vient de Porter, tout ainsi que Porta Latin, a portando. Donat… … Thresor de la langue françoyse
Porte — Vorlage:Infobox Gemeinde in Italien/Wartung/Wappen fehlt … Deutsch Wikipedia
Porte — Porte, n. [F. porte a gate, L. porta. See {Port} a gate.] The Ottoman court; the government of the Turkish empire, officially called the {Sublime Porte}, from the gate (port) of the sultan s palace at which justice was administered. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Porte — Le nom est surtout porté dans le département de la Loire et dans le Puy de Dôme. Il désigne celui qui habite un lieu dit (la) Porte, soit la porte d une ville fortifiée, soit un passage, un défilé rocheux. Forme plurielle : Portes (34, 81, 31,… … Noms de famille
porté — Porté. [port]ée. part. Il a les significations de son verbe. On dit prov. d Une chose de peu de valeur, & dont on ne peut rien faire de bon, de quelque maniere qu on l accommode, Autant vaut porté que traisné. On dit quelquefois à un homme qui en … Dictionnaire de l'Académie française
Porte — (fr., spr. Pohrt), 1) Thor, Thür, Pforte; P. a jour (spr. Port a Schuhr), Gatterthüre; P, cochère (spr. P. Koschähr), Thorweg; P. d écluse (spr. P. d Eclühs), Schleußenthor; P. de secours[372] (spr. P. d S kuhr), Hülfsthor; P. feinte (spr. P.… … Pierer's Universal-Lexikon
Porte — Ottoman court at Constantinople, c.1600, from French, in full, la Sublime Porte, translation of Arabic bab i aliy, lit. lofty gate, official name of the central office of the Ottoman government (Cf. Vatican for the Papacy, Kremlin for the U.S.S.R … Etymology dictionary
porte — porte; porte·feuille; … English syllables
