-
101 podologie
f. (du gr. pous, podos "pied" et -logie) мед. наука за крака и болестите, свързани с него. -
102 pointe
f. (bas lat. puncta) 1. връх; острие; la pointe d'une aiguille връх на игла; 2. клечка, пирон, клин; 3. длето (на скулптор, гравьор); 4. геогр. ивица земя, вдадена в морето; нос; 5. триъгълно шалче; 6. парче плат, скроено във формата на триъгълник; 7. pointe sèche суха игла (вид гравюра); 8. в съчет. pointe du pied палец на крака; faire des pointes хореогр. танцувам на пръсти; marcher sur la pointe des pieds ходя на върха на пръстите; 9. прен. начало, проявление; много малко количество, мъничко; 10. loc. adv. en pointe с остър връх. Ќ heure pointe връхна точка на натоварване; poursuivre (pousser, suivre) sa pointe упорито продължавам започнатото; pointe de vitesse спорт. спринт. -
103 portrait
m. (p. p. de portaire "dessiner") 1. портрет; portrait а l'huile портрет с маслени бои; portrait au pastel портрет с пастели; portrait en pied портрет в естествена величина; 2. пълна прилика; портрет, копие; 3. лит. литературен портрет, описание. -
104 pourpier
m. (lat. pop. pulli pes "pied de poulet") бот. калдъръмче, Portulaca grandiflora. -
105 pourrir
v. (lat. pop. °putrire) I. v.intr. 1. разлагам се, гния, изгнивам; 2. прен. потъвам в забрава; pourrir dans la prison изгнивам в затвора; II. v.tr. 1. разлагам, правя да изгние нещо; 2. покварявам; 3. развалям, влошавам, поразявам; la gangrène a pourri son pied гангрената порази целия му крак; se pourrir развалям се, разлагам се. -
106 raisonner
v. (lat. rationare) I. v.intr. 1. разсъждавам, правя заключение; raisonner avant d'agir разсъждавам преди да действам; 2. възразявам, умувам; II. v.tr.dir. 1. обмислям, обсъждам; 2. убеждавам, увещавам някого да бъде разумен; III. v.tr. ind. ост. raisonner de съдя за, давам мнение за; raisonner de tout давам мнение за всичко; se raisonner убеждавам се да слушам гласа на разума, опитвам се да съм разумен. Ќ raisonner comme un pied разг. разсъждавам по глупав начин. Ќ Ant. déraisoner. -
107 rempiéter
v.tr. (de re-, en- et pied) поправям основата на стена. -
108 rouge
adj. et n. (lat. rubeus "rougeâtre") 1. червен; Le Petit Chaperon rouge "Червената шапчица" (приказка от Шарл Перо); feu rouge червен сигнал (на светофар); lanterne rouge червен фенер (в квартал на проститутки); vin rouge червено вино; 2. червеникав (за коса); 3. полит. червен, който има леви политически убеждения; l'armée rouge Червената армия; 4. нажежен (до червено); 5. червен (за лице, поради приток на кръв), зачервен; être rouge de colère почервенял съм от гняв; 6. m. червен цвят, червена светлина; червено багрило вещество; rouge vif ярко червено; passer au rouge минавам на червено (на кръстовище); porter une barre de fer au rouge нажежавам желязна пръчка до червено; 7. червило; rouge а lèvres червило за устни; 8. прен. руменина, червенина; 9. червено вино; 10. чаша червено вино; 11. m., f. ост. червен, революционер, комунист; 12. f. червен цвят (на рулетка за игра); miser sur la rouge залагам на червения цвят; 13. червената (опасната) част от скала или таблица, показваща достигането на екстремални стойности. Ќ rouge comme (une cerise, un coq, une écrevisse, un homard) много червен съм (за лицето на човек); un pied de rouge sur la figure дебел слой грим; se fâcher tout rouge loc. adv. сърдя се сериозно; voir rouge loc. adv. гледам на кръв, много съм разгневен; rouge а joues руж за бузи; être dans le rouge в критична ситуация съм; le compte est en rouge сметката е на червено. -
109 sécher
v. (lat. siccare, de siccus "sec") I. v.tr. 1. суша; изсушавам; 2. пресушавам (за река, езеро); 3. sécher un cours, la classe уч. арго отсъствам от клас, избягвам от часовете; II. v.intr. 1. съхна, изсъхвам, пресъхвам; 2. прен. чезна (от мъка, скръб); 3. разг. не мога да отговоря, затруднен съм; se sécher суша се, изсушавам се. Ќ sécher sur pied изпитвам отчаяние, тормозя се. Ќ Ant. arroser, détromper, humecter, imbiber, inonder, mouiller. -
110 solipède
adj. (lat. solidipes, proprem. "au pied (pes) massif (solidus)", devenu solipède par fausse étym., du lat. solus "seul, unique" et -pède) зоол. 1. еднокопитен; 2. m. pl. ост. семейство еднокопитни. -
111 talon
m. (lat. pop. °talo, -onis, class. talus) 1. пета; talon du pied пета на крак; talon de chaussette пета на чорап; 2. ток (на обувки); talons hauts високи токове; talons aiguilles високи тънки токове; 3. шип (у птици); 4. последно парче от нещо наченато; 5. част от лък, където той е хващан; 6. изпъкнала част от вътрешната страна при някои лули; 7. всеки един от двата върха на подкова; 8. заострена част на острие, която влиза в дръжката; 9. връх на ска; 10. парченце, остатък от хляб, коричка хляб; 11. крайна част на парче шунка; 12. тази част на лист, регистър, която остава на кочана, след като е откъснат листа. Ќ marcher sur les talons de qqn. вървя по стъпките, по петите на някого; montrer les talons (tourner les talons) офейквам; talon d'Achille Ахилесова пета (слабо място; talons rouges царедворци ( в кралска Франция). -
112 taper
v. (a. provenç. tapar, d'un germ. °tappon, néerl. tap "bouchon") I. v.tr. 1. шляпам, пляскам, бия; taper un enfant бия дете; 2. хлопам, удрям, чукам; 3. пиша на пишеща машина; 4. разг. заемам пари на някого; je l'ai tapé de cent francs заех му сто франка; II. v.intr. 1. удрям, потупвам; taper du pied удрям с крак; 2. жуля, пека (за слънцето); 3. прен. удрям в главата (за алкохол); 4. нар. мириша лошо; ça tape ici! тук мирише лошо!; 5. бъркам, вземам си (от храна и др.); Tapez dedans! Вземете си от това! se taper 1. удряме се един друг; 2. нар. ям, тъпча; 3. вулг. se taper qqn. имам сексуални отношения с някого; преспивам (чукам се) с някого; 4. нар. извършвам, правя някаква работа; se taper tout le travail извършвам цялата работа; 5. разг. s'en taper подигравам се. Ќ taper dans le tas бия, удрям, където попадне; taper dans l'њil разг. нравя се, харесвам се; taper du piano разг. дрънкам на пиано. -
113 tarse
m. (gr. tarsos "claie", d'où "plat du pied") анат. тарсус ( горна изпъкнала част на крака от пръстите до глезена). -
114 tirer
v. (p.-к. réduction de l'a. fr. martirier "torturer") I. v.tr. 1. тегля, дърпам; tirer les cheveux дърпам косите; tirer les rideaux дърпам пердетата; tirer une remorque тегля ремарке; 2. изваждам, изтеглям; tirer l'épée du fourreau изваждам сабята от калъфа; tirer un numéro de loterie изтеглям номер от лотария; tirer du métal en fils изтеглям метал на нишки; 3. опъвам, дърпам; издърпвам; tirer ses chaussettes опъвам чорапите си (нагоре); tirer une corde опъвам въже; 4. освобождавам, измъквам; tirer qqn. du lit измъквам някого от леглото; 5. изтръгвам; tirer une plante de terre изтръгвам растение от земята; 6. чертая; tirer une perpendiculaire чертая перпендикуляр; tirer une ligne чертая линия; 7. печатам, отпечатвам; tirer un livre а tant d'exemplaires отпечатвам книга в определен брой екземпляри; 8. стрелям, изстрелвам, застрелвам; tirer une flèche, une balle изстрелвам стрела, куршум; tirer un feu d'artifice изстрелвам заря; tirer un oiseau au vol застрелвам птица по време на полет; 9. добивам, доставям си; 10. прен. изваждам, измъквам, извличам; tirer qqn. d'embarras измъквам някого от затруднение; tirer une conclusion извличам (вадя) заключение; 11. ритам, стрелям; tirer la boule ритам топката; 12. прен. привличам; tirer l'attention, le regard привличам вниманието, погледа; II. v.intr. 1. дърпам, тегля; tirer de toutes ses forces дърпам с всичките си сили; 2. тегля (за комин); poêle qui tire bien печка, която тегли добре; 3. стрелям; tirer bien, mal стрелям добре, зле; 4. търг. издавам (полица, менителница); 5. опъвам; la peau lui tire кожата му опъва; 6. tirer sur дърпам (се); бия на (за цвят); наближавам (за възраст); 7. tirer а тегля на; водя към; приближавам се до, отивам към; tirer au sort тегля на жребий; le spectacle tire а sa fin спектакълът наближава края си; tirer en longueur протакам се; 8. стрелям, ритам; tirer au but стрелям във вратата (при футбол); se tirer 1. измъквам се; je me suis tiré en douce измъкнах се незабелязано; 2. избягвам, офейквам; s'en tirer измъквам се, отървавам се (от затруднено положение); преодолявам (трудност, болест). Ќ être а couteaux tirés (avec qqn.) на нож сме (с някого); le vin est tiré, il faut le boire хванали сме се на хорото, трябва да го играем; tirer la carote разг. върша мошеничества; tirer le diable par la queue влача тежък живот (едва свързвам двата края); tirer les vers du nez разпитвам ловко, за да узная нещо; tirer sa flemme арго лентяйствам; tirer son épingle du jeu измъквам се ловко от затруднено положение; tirer une épine du pied измъквам от голямо затруднение; tirer des plans съставям планове; tirer l'aiguille шия; tirer l'њil привличам вниманието; tirer la langue плезя се, изплезвам се; tirer satisfaction получавам удовлетворение за; tirer vanité de гордея се с. Ќ Ant. détendre, relâcher; pousser; éloigner, repousser; enfoncer. -
115 tombe
f. (gr. tumbos) 1. надгробен камък; гроб; descendre un cercueil dans une tombe спускам ковчег в гроб; commander une tombe chez le marbrier поръчвам надгробен паметник при каменаря; 2. прен., поет. смърт; être au bord de la tombe; avoir déjà un pied dans la tombe близо съм до смъртта, с единия крак съм в гроба; descendre dans la tombe умирам. -
116 tordre
v.tr. (lat. pop. °torcere, class. torquere) 1. суча, усуквам; пресуквам; tordre une barre de fer усуквам желязна пръчка; 2. свивам, извивам, изкривявам; tordre les poignets а qqn. извивам китките на някого; 3. изцеждам; tordre le linge изцеждам праното бельо; se tordre 1. превивам се; se tordre de douleur превивам се от болка; 2. кърша, извивам, чупя; 3. изкълчвам си; se tordre le pied изкълчвам си крака. -
117 tripot
m. (probabl. de l'a. fr. treper, tripper "frapper du pied, sauter") неодобр. игрален дом. -
118 vache
f. (lat. vacca) 1. крава; vache laitière млечна крава; la vache met bas son veau кравата ражда теленце; traire les vaches доя кравите; maladie de la vache folle болестта луда крава; 2. краве месо; 3. кравешка кожа; 4. прен., неодобр., ост. крава (за много дебела жена); 5. разг., ост. полицай; vache а roulettes полицай на велосипед; 6. adj. неодобр. подъл, жесток човек; 7. ост., нар. мързелив и отпуснат човек; 8. la vache! да му се не види!, а, стига бе! (за възмущение, учудване, възхищение); 9. adj. разг. лош, строг, груб; 10. платнен съд за пренасяне на течности ( използван при лагеруване). Ќ manger de la vache enragée живея мизерно, с много лишения; parler français comme une vache espagnole говоря лошо френски език; vache а lait човек, когото използват; coup de pied de (en) vache подлост, лош, подъл номер; chacun son métier, les vaches seront bien gardées посл. там, където всеки си гледа работата, всичко върви добре; être gros comme une vache много съм дебел; il pleut comme vache qui pisse вали много силно; peau de vache лош човек. Ќ Ant. chic, gentil, indulgent. -
119 valet
m. (lat. pop. °vassellittus, du gaul. °vasso "serviteur") 1. слуга, ратай, лакей; 2. вале (карта за игра); 3. тех. подпора във форма на кука; 4. valet de nuit закачалка на стойка за закачане на съблечени дрехи; 5. ист. оръженосец на сеньор; 6. офицер от кралски двор. Ќ avoir l'âme d'un valet сервилен съм; valet de pied лакей в ливрея, следващ господаря си; valet de chambre камерхер; прислужник; valet de ferme земеделски ратай; valet d'écurie човек, който се грижи за конете в конюшня. -
120 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам.
Страницы
См. также в других словарях:
pied — pied … Dictionnaire des rimes
PIED — Le pied, ou extrémité libre du membre inférieur, présente chez l’homme une disposition unique. Certes, une analyse superficielle risquerait de le considérer comme une structure en régression. Le pied est, en effet, un assemblage d’éléments osseux … Encyclopédie Universelle
pied — PIED. s. m. Partie du corps de l animal, qui est jointe à l extremité de la jambe, & qui luy sert à se soustenir & à marcher. Pied droit. pied gauche. les doigts du pied. les ongles du pied. le cou du pied. la cheville du pied. la plante des… … Dictionnaire de l'Académie française
Pied — Pied, a. [From {Pie} the party colored bird.] Variegated with spots of different colors; party colored; spotted; piebald. Pied coats. Burton. Meadows trim with daisies pied. Milton. [1913 Webster] {Pied antelope} (Zo[ o]l.), the bontebok. {Pied… … The Collaborative International Dictionary of English
Pied — [pje; französisch »Fuß«] der, / s, Piede [italienisch], alte Längeneinheit in Frankreich und Italien, 1 Pied du roi (Pariser Fuß) = 12 Pouces = 32,48 cm; 1812 40 war der Pied usuel (Pied metrique) mit 33,33 cm gesetzlich zugelassen. In Italien… … Universal-Lexikon
Pied — Pied, imp. & p. p. of {Pi}, or {Pie}, v. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
pied — [paıd] adj [only before noun] [Date: 1300 1400; Origin: pie magpie ( MAGPIE)] used in the names of birds that are black and white ▪ a pied wagtail … Dictionary of contemporary English
Pied — [pje] der; , s <aus gleichbed. älter fr. pied, eigtl. »Fuß«, dies aus lat. pes, Gen. pedis> altes Längenmaß in Frankreich (= 33,33 cm) … Das große Fremdwörterbuch
pied — [ paıd ] adjective a pied bird or animal has feathers or fur of two or more different colors, usually black and white … Usage of the words and phrases in modern English
pied — (adj.) late 14c., as if it were the past participle of a verb form of Middle English noun pie magpie (see PIE (Cf. pie) (n.2)), in reference to the bird s black and white plumage. Earliest use is in reference to the pyed freres, an order of… … Etymology dictionary
Pied — (fr., spr. Piëh), 1) Fuß; 2) P. du roi (spr. Piëh dü Roa), so v.w. Pariser Fuß … Pierer's Universal-Lexikon
