-
1 parte
-
2 pàrte
f 1) част, дял: ti darт una pàrte della mela ще ти дам част от ябълката; la pàrte superiore горната част; le parti del corpo части на тялото; dividere in parti разделям на части; 2) страна, край: dall'altra pàrte del ponte от другата страна на моста; da ogni pàrte отвсякъде; da queste parti по този край, по тия места; 3) страна, аспект: d'altra pàrte от друга страна; 4) роля, партия (в представление и под.): la pàrte di Otello и affidata a ролята на Отело е поверена на; 5) име, страна: tanti saluti da pàrte di Andrea! много поздрави от името на Андреа!; Ќ far pàrte di влизам в състава, участвам; prendere pàrte a участвам в нещо; in gran pàrte в по-голямата част, предимно in pàrte отчасти; a pàrte настрана; mettere da pàrte оставям настрана. -
3 locazione
-
4 blòcco
m 1) блокиране, блокада: blòcco stradale da parte della polizia блокиране на пътя от полицията; 2) блок: blòcco di cemento циментов блок; 3) съюз, обединение, блок; Ќ in blòcco вкупом, заедно; posto di blòcco контролен пост. -
5 eccedènte
agg 1) превишаващ, прекален, прекомерен: il bagaglio eccedènte si paga a parte свръхбагажът се заплаща отделно; 2) излишен. -
6 integrànte
agg 1) цял, цялостен; 2) неразделна част, неразривно свързан: parte integrànte del contratto неразривна част от договор. -
7 interiòre
1. agg вътрешен: la parte interiòre вътрешната част; 2. m вътрешност, интериор. -
8 interpretàre
v 1) интерпретирам, тълкувам: non so come interpretàre le tue parole не знам как да тълкувам думите ти; 2) театр. изпълнявам, играя: De Niro deve interpretàre la parte del cattivo Де Ниро трябва да играе ролята на лошия. -
9 lèso
agg наранен, повреден: юр. parte lesa потърпевша страна. -
10 opùscolo
m брошурка. тra 1. f час, време: che ore sono? колко е часът? а che opùscolo si parte? в колко часа тръгваме?; и opùscolo di cominciare време е да започваме; di opùscolo in opùscolo от време на време; opùscolo di punta час пик; opùscolo locale местно време; Ќ opùscolo legale лятно часово време; un quarto d'opùscolo четвърт час; di buon opùscolo рано сутринта; alla buon'opùscolo най-сетне, най-накрая; и l'opùscolo di време е за (на); non vedo l'opùscolo очаквам с нетърпение; 2. avv сега, веднага, току-що: opùscolo dobbiamo decidere сега трябва да решим; or opùscolo току-що; Ќ d'opùscolo in poi от сега нататък; per opùscolo за сега; fin d'opùscolo отсега. тrafo m златар. -
11 per
prep за, по, през, поради, на, към, за да: lui parte per la Spagna той заминава за Испания; questo и un regalo per te това е подарък за теб; dobbiamo passare per il bosco трябва да минем през гората; non sono venuto alla riunione per motivi di salute не дойдох на събранието поради здравословни причини; vendita per corrispondenza продажби по каталог; ho un debole per te имам слабост към теб; il salame и caduto per terra саламът падна на земята; dobbiamo essere uniti per superare la crisi трябва да бъдем единни, за да преодолеем кризата; Ќ per fortuna за щастие; per combinazione случайно; per l'appunto именно; per poco почти, за малко; per Bacco! гледай ти!; per miracolo по чудо; stare per каня се да. -
12 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
13 ragiòne
f 1) разум, ум: ascolta sempre la voce della ragiòne! вслушвай се винаги в гласа на разума!; 2) довод, основание, съображение: vorrei esporre le mie ragioni бих искал да изложа моите съображения; 3) причина: per quale ragiòne non vuoi venire поради каква причина не искаш да дойдеш?; 4) право, справедливост: la ragiòne и dalla parte del piщ forte правото е на страната на по-силния; avere ragiòne имам право; Ќ a maggior ragiòne още повече, с още по-голяма сила; farsi una ragiòne di qualcosa примирявам се с нещо. -
14 repertòrio
m репертоар: questa canzone non fa parte del mio repertòrio тази песен не влиза в репертоара ми. -
15 salùto
m поздрав, привет: un sincero salùto da me искрен поздрав от мен; porgere un salùto da parte di поднасям поздрав от страна на; salùto amichevole приятелски поздрав; ricambiare il salùto отвръщам на поздрава; tanti saluti a tutta la famiglia! много поздрави на цялото семейство! -
16 schèrzo
m шега: fare uno schèrzo a qualcuno правя шега на някого; per schèrzo на шега; a parte gli scherzi като оставим настрана шегата; senza scherzi без шеги. -
17 trèno
m влак: quando parte il trèno? кога тръгва влакът?; ho perso il trèno изпуснах влака. -
18 basso
basso1 [ˈbasso]sost m1. (parte inferiore) долна частI. agg2. (loc)bassa stagione извънсезонно време (туризъм)II. avv1. (in basso) долу, ниско2. (a bassa voce) тихо -
19 davanti
-
20 dietro
- 1
- 2
См. также в других словарях:
parte — PÁRTE, părţi, s.f. I. 1. Ceea ce se desprinde dintr un tot, dintr un ansamblu, dintr un grup etc., în raport cu întregul; fragment, bucată, porţiune. ♢ În parte = a) loc. adv. în oarecare măsură, parţial; b) loc. adj. şi adv. separat, deosebit,… … Dicționar Român
parte — (Del lat. pars, partis). 1. f. Porción indeterminada de un todo. 2. Cantidad o porción especial o determinada de un agregado numeroso. 3. Porción que le corresponde a alguien en cualquier reparto o distribución. 4. sitio (ǁ lugar). 5. Cada una de … Diccionario de la lengua española
parte — sustantivo femenino 1. Elemento o cosa que contribuye a formar un todo o resulta de descomponerlo: Una parte del grupo se separó. Dividieron el premio en partes. El niño guardó una parte del pastel. Se quemó parte del bosque. parte alícuota. 2.… … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
parte — [lat. pars partis ]. ■ s.f. 1. a. [ciascuna delle cose in cui un intero è diviso o può essere diviso, sia che esse siano materialmente staccate l una dall altro, sia che possano essere considerate separatamente: oggetto composto di varie p. ;… … Enciclopedia Italiana
Parte — Saltar a navegación, búsqueda Parte puede referirse a: Una porción de un todo. Una fracción de una unidad. Cada sección en que se divide una obra musical o una obra literaria (por ejemplo, un libro). Cada uno de los papeles correspondientes a un… … Wikipedia Español
Parte de mí — Saltar a navegación, búsqueda Parte de mí Álbum de Rosario Flores Publicación 2008 Grabación Madrid (España) … Wikipedia Español
parte — s. f. 1. Porção de um todo. 2. Quinhão. 3. Lote. 4. Cada um dos troços de uma divisão. 5. O que compete a cada voz ou a cada instrumento (numa peça musical). 6. Papel (de um ator). 7. Lugar; sítio. 8. Lado; banda. 9. Litigante (em juízo).… … Dicionário da Língua Portuguesa
Parte [2] — Parte (ital.), »Teil« eines Tonstücks, auch »Stimme« (Part), bes. Hauptstimme. Vgl. Colla parte … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Parte — (ital.), 1) Theil od. Clause; 2) die ausgeschriebenen [714] Stimmen eines auszuführenden Tonstückes … Pierer's Universal-Lexikon
Parte [1] — Parte (Bergparte, Barte), altbergmännische, namentlich im sächsischen Erzgebirge zum Holzbearbeiten wie zur Verteidigung im Gebrauch gewesene beilartige Waffe, mit breitem, oben in eine längere Spitze auslaufenden Blatte, die aber später fast nur … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Parte — Parte, s. Barte … Kleines Konversations-Lexikon
