-
101 bord
m. (frq. °bord "bord d'un vaisseau") 1. край; le bord d'un gouffre край на бездна; бездна; 2. ръб; le bord d'un verre ръб на чаша; bords d'une plaie краища на рана; 3. ивица; 4. обшивка; 5. бряг; au bord de la mer на морския бряг; le bord d'une rivière речният бряг; 6. мор. кораб, страна на кораб, борд; monter а bord качвам се на кораба; vaisseau de bas bord малък двуетажен кораб (за близко плаване); vaisseau de haut bord многоетажен кораб (за далечно плаване); virer de bord обръщам кораба; jeter par-dessus bord хвърлям през борда. Ќ а pleins bords пълно, изобилно; bord а bord един до друг, съвсем близо; догоре; rouge bord пълна чаша с вино; hommes du bord екипаж на кораб; livre de bord бордови дневник; les moyens du bord средствата, които случаят предлага; être du bord de qqn. на едно и също мнение, на една и съща страна съм с някого; chapeau а large bord шапка с широка периферия; être au bord de qqch. прен. съвсем близо съм до; être au bord de la tombe пред умиране съм; être au bord des larmes готов съм да заплача; sur les bords разг. според случая, с лекота. Ќ Ant. centre, intérieur, milieu; fond. -
102 borné,
e adj. (de borner) ограничен; esprit borné, ограничен ум; la vue est bornée par les montagnes погледът е ограничен от планините. -
103 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори. -
104 bouffée
f. (de bouffer) 1. подухване, струя; bouffée de vent порив на вятъра; 2. лъх, полъх; bouffée de chaleur горещ полъх; 3. избухване; 4. дъх, излизащ от устата; bouffée d'ail дъх на чесън; une bouffée de colère избухване, гняв. Ќ par bouffées на пресекулки; bouffée délirante внезапен момент на делириум. -
105 bouif
m. (par aphérèse de ribouis) арго, ост. обущар, кърпач. -
106 bouille3
f. (par apocope de bouillotte) разг. лице, глава, муцунка. -
107 boulotter
v.tr. (p.-к. de pain boulot, par ext. "nourriture", ou de bouler "rouler", avec infl. de bouffer) разг. ям; изяждам. -
108 briller
v.intr. (it. brillare) 1. блестя, светя; le diamant brille de mille feux диамантът блести с хиляди светлини; 2. прен. блестя, изпъквам, проявявам се; briller dans la société изпъквам сред обществото; son visage brille de joie лицето му блести от радост; briller а un examen проявавам се, блясвам на изпит. Ќ tout ce qui brille n'est pas or погов. не всичко, което блести, е злато; il ne brille pas de courage разг. той е по-скоро страхлив; il brille par son absence отсъствието му не минава незабелязано. Ќ Ant. s'assombrir; s'obscurcir; pâlir. -
109 brimborion
m. (altér. par croisement avec bri(m)be, de brebarion, prononc. anc. du lat. breviarium "bréviaire") ост. pl. детска играчка, дрънкулка, дреболия. -
110 brochet
m. (de broche, par anal. de forme) зоол. щука, Esox. -
111 brouiller
v.tr. (gallo-roman °brodiculare, de °brodicare, du germ. °brod "brouet") 1. обърквам; 2. разбърквам, бъркам, смесвам, размесвам; brouiller les cartes размесвам картите (за игра); brouiller des њufs бъркам яйца; 3. скарвам; 4. прен. замъглявам, размътвам; yeux brouillés par des larmes очи, замъглени от сълзи; 5. смущавам (за радиопредавател); brouiller une émission de radio смущавам радиопредаване; se brouiller 1. разбърквам се, обърквам се; 2. скарвам се; se brouiller avec qqn. скарвам се с някого; 3. заоблачавам се, замъглявам се. Ќ Ant. classer, débrouiller, démêler; clarifier, éclaircir; raccomoder, réconcilier. -
112 brucelles
f. pl. (p.-к. lat. médiév. brucella, par métathèse de bursella ou altér. de berselle, du lat. médiév. bersella) фини щипци с пружина. -
113 brucine
f. (du lat. bot. brucea, anc. nom d'un arbuste abyssin découvert par J. Bruce) биохим. алкалоид, близък до стрихнина. -
114 brûler
v. (probabl. altér. de l'a. fr. usler, lat. ustulare, sous l'infl. de l'a. fr. bruir) I. v.tr. 1. горя, изгарям; обгарям; brûler des mouvaises herbes изгарям плевели; brûler vif qqn. изгарям някого жив; brûler du charbon горя въглища; brûler de l'électricité горя (харча) ток; brûler une verrue изгарям брадавица; 2. паря, опарвам, попарвам; 3. пропускам, не спирам; brûler l'arrêt пропускам спирка (преминавам, без да спра (за автобус)); brûler un feu rouge преминавам на червено; 4. изсушавам, изгарям (за растение); 5. преварявам; brûler de l'eau-de-vie преварявам (пека) ракия; 6. зем. прегарям, изтощавам почвата (от прекомерно торене или от култури, които изсмукват хранителните Ј сокове); 7. раздразвам; la fumée brûle les yeux димът дразни очите; 8. разг., в съчет. brûler qqn. убивам някого с огнестрелно оръжие; II. v.intr. 1. горя; изгарям; загарям; le bois brûle bien дървото гори добре; le rôti a brûlé печеното изгоря; brûler de soif прен. изгарям от жажда; brûler d'envie изгарям от желание; 2. пека; le soleil brûle très fort слънцето пече много силно; 3. ост., в съчет. brûler pour qqn. влюбен съм в някого; 4. tu brûles! горещо! (в игрите за откриване на предмет, когато човек е близо до целта); se brûler v. pron. изгарям се (си), опарвам се (си); se brûler avec de l'eau bouillante изгарям се с вряла вода. Ќ brûler а petit feu разг. пека се на бавен огън (на голямо изпитание съм); se brûler la cervelle пръскам си черепа с огнестрелно оръжие; brûler la chandelle par les deux bouts прахосвам парите си (здравето си); brûler une étape отминавам набързо, не спирам; brûler la leçon разг. бягам от урок, от час; brûler le pavé тичам много бързо; brûler les planches театр. играя с жар; brûler la politesse а qqn. разг. напускам някого без да му се обадя, без да му кажа сбогом; brûler ses vaisseaux разг. правя решителна крачка, след която връщане няма; l'argent lui brûle les doigts той не може да спести пари. -
115 çà1
adv. (lat. pop. ecce hac "voici par ici") ост. тук, на това място; çà1 et là тук-там. -
116 ça2
m. (de ça1 pour traduire l'all. Es, terme introduit par Freud (1923)) псих. съвкупността от подсъзнателните подтици и стремежи у човека. -
117 çà2
interj. (lat. pop. ecce hac "voici par ici") 1. хайде! давай! 2. в съчет. ah çà2! хайде де; е, и тъй; or çà2! и така! -
118 câble
m. (bas lat. capulum; écrit câble par infl. de l'a. fr. chaable "catapulte") 1. плетено въже; câble de téléphérique въже на лифт; 2. мор. дебело здраво корабно въже; 3. електрически проводник, кабел; câble coaxial коаксиален кабел; câble а fibres optiques оптичен кабел; 4. câble hertzien радиовръзка; 5. каблограма. Ќ mouiller un câble мор. развивам, спускам корабно въже. -
119 cabrer
v. (du rad. lat. capra "chèvre", par le provenç.) I. v.tr. 1. воен. изправям дулото на оръжие за стрелба; 2. ав. изправям предницата на самолет при излитане; 3. изправям на задните крака (за животно); 4. подтиквам някого към съпротива; cabrer le fils contre son père настройвам син срещу баща; II. v. pron. 1. изправям се на задните си крака (за кон); 2. прен. разбунтувам се срещу някого, настръхвам. -
120 cabriole
f. (it. capriola, de capriolo "chevreuil" в par infl. de cabri) 1. pl. скокове с премятане; 2. pl. пируети, преобръщания; 3. балетен скок, при който краката се удрят във въздуха; 4. прен. шега, с която се слага край на дискусия.
См. также в других словарях:
Par — Par, n. [L. par, adj., equal. See {Peer} an equal.] [1913 Webster] 1. Equal value; equality of nominal and actual value; the value expressed on the face or in the words of a certificate of value, as a bond or other commercial paper. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Pär — ist als Variante von Per bzw. Peer ein skandinavischer, insbesondere schwedischer männlicher Vorname[1], abgeleitet vom griechischen Namen Petros (lateinisch Petrus). Weiteres zu Herkunft und Bedeutung des Namens siehe hier. Bekannte Namensträger … Deutsch Wikipedia
Par — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Par — steht für: Panzerabwehrrohr, siehe Panzerfaust Parabolic Aluminium Reflector, siehe PAR Scheinwerfer, ein Scheinwerfer in der Veranstaltungstechnik PAR1, PAR2, ein Dateiformat für Checksummen Peak to Average Ratio, das Verhältnis zwischen… … Deutsch Wikipedia
PAR — steht für: Panzerabwehrrohr, siehe Panzerfaust Parabolic Aluminium Reflector, siehe PAR Scheinwerfer, ein Scheinwerfer in der Veranstaltungstechnik PAR1, PAR2, ein Dateiformat für Checksummen Partido Aragonés, eine spanische Regionalpartei… … Deutsch Wikipedia
Par — Par, prep. [F., fr. L. per. See {Per}.] By; with; used frequently in Early English in phrases taken from the French, being sometimes written as a part of the word which it governs; as, par amour, or paramour; par cas, or parcase; par fay, or… … The Collaborative International Dictionary of English
Par — Par, n. (Zo[ o]l.) See {Parr}. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Par'a — Pa*r[ a] , n. 1. The southern arm of the Amazon in Brazil; also, a seaport on this arm. [Webster 1913 Suppl.] 2. Short for {Par[ a] rubber}. [Webster 1913 Suppl.] … The Collaborative International Dictionary of English
PAR — Préposition de lieu qui sert à marquer le mouvement et le passage. Il a passé par Paris, par Bordeaux. Il court par monts et par vaux. Voyager par eau, par mer, par terre. Aller par le monde. Il est toujours par les chemins, par voies et par… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
Par — Contents 1 In golf 2 In television, video and on stage 3 In computing … Wikipedia
PAR-30 — Ein PAR Scheinwerfer (Parabolic Aluminized Reflector) ist ein in der Veranstaltungstechnik häufig eingesetzter Scheinwerfer. PAR 30 Scheinwerfer mit vorgesetzter Frostfolie und Bodenstativ Es wird zwischen der ursprünglichen langen Form… … Deutsch Wikipedia
