-
1 ora
ora1 [ˈoːra]prima d'ora досегаor ora току-щоora2che ora è? — è l'una колко е часът? — единtra mezz'ora след половин часper -e e -e часове наредora straordinaria извънреден работен час -
2 ora
conj (афереза от ahora) ту; ora ríe, ora llora ту се смее, ту плаче. -
3 mezz'ora
-
4 orakel
Orákel n, - 1. предсказание (в загадъчна форма); 2. оракул.* * *das, - F оракул; предсказание ; еr spricht in =n говори загадъчно. -
5 Orakelspruch
Orákelspruch m предсказание на оракул. -
6 oral
orál adj орален; Ein Medikament oral einnehmen Приемам лекарство орално (през устата). -
7 orangefarben
orángefarben [ orɑ̃:ʒə... ] adj оранжев. -
8 Orangensaft
Orángensaft m портокалов сок. -
9 Orangenschale
Orángenschale f портокалова кора. -
10 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
11 avànti
avv prep 1) напред: lo studio va avànti bene следването напредва добре; andare avànti напредвам; 2) пред, в присъствие на: cantava avànti agli sconosciuti пееше пред непознати; Ќ tirare avànti карам я, свързвам двата края; essere in avànti напреднал съм; avànti! влез!; d'ora in avànti отсега нататък. -
12 comunicaziòne
f 1) информация: ho avuto questa comunicaziòne da получих тази информация от; mezzi di comunicaziòne средства за информация; 2) съобщение, известие: и la comunicaziòne dell'ultima ora това е съобщението от последния час; 3) връзка, известие; 4) общуване. -
13 convenùto
1. agg уговорен, определен: ora convenuta уговорен час; 2. m юр. ответник. -
14 essenzialménte
avv главно, предимно. иssere1 v 1) съм, бъда: sono giа vecchio вече съм стар; sono cattivo лош съм; и indispensabile необходимо е; lui и di Milano той е от Милано; che ora и? колко е часът? non puт essenzialménte! не може да бъде; avere o essenzialménte? да имаш или да бъдеш?; 2) съществувам, живея: c'era una volta in America имало едно време в Америка; 3) ставам: quando sarai direttore, ne parleremo когато станеш директор, пак ще си говорим; 4) става, случва се: cosa c'и? какво става?, какво се е случило?; 5) има: nelle stanza c'и qualcuno в стаята има някой; 6) състои се: la soluzione del problema и in queste due cose решението на въпроса се състои в тези две неща; Ќ essenzialménte in colpa виновен съм; essenzialménte in errore греша; essenzialménte in pensiero загрижен съм; essenzialménte di parola държа на думата си; ci siamo готово. иssere2 m 1) същество: essenzialménte umano човешко същество; essenzialménte vivente живо същество; 2) съществуване, битие: l'essenzialménte e il nulla di J. P. Sartr "Битие и нищо" от Ж. П. Сартър. иssi pron те. -
15 filàre
v 1) преда; 2) прен. тече, върви: l'esame fila liscio изпитът тече гладко; 3) движа се с голяма скорост: la ferrari gialla filava a dueceto all'ora жълтото ферари се носеше с двеста км в час; 4) разг. гадже съм, ходя: loro due filano те двамата са гаджета; Ќ filàre! хайде чупката!; fila! марш оттук!; filàre dritto вървя по правия път. -
16 insòlito
agg необичаен: comportamento insòlito необичайно поведение; ora insolita необичаен час. -
17 locàle
1. m 1) заведение, ресторант: locàle notturno нощно заведение; 2) помещение, стая: una casa a tre locali e servizi къща с три стаи, и сервизни помещения; un locàle buio тъмно помещение; 2. agg локален: un fenomeno locàle локално явление; ora locàle местно време. -
18 pensàre
v 1) мисля: penso sempre a te винаги мисля за теб; 2) смятам, възнамерявам: fra un'ora penso di uscire след един час смятам да изляза; 3) безпокоя се: non pensarci, tutto andrа a posto! не се безпокой, всичко ще се оправи! -
19 pòi
avv после, след това: vedremo pòi после ще видим; salutт e pòi se ne andт сбогува се и след това си отиде; Ќ d'ora in pòi отсега нататък; prima o pòi рано или късно; questa pòi! и таз добра! -
20 pùnta
f 1) връх, край: la pùnta della matita (della lingua) връх на молива (на езика); la pùnta della scarpa връх на обувка; 2) острие, остър връх; la pùnta dell'ago връх на игла; la pùnta del coltello острие на нож; 3) бодеж,болка; 4) нотка, нюанс: nelle sue parole ha sentito una pùnta di nostalgia в думите му усетих нотка на носталгия; Ќ camminare in punta di piedi стъпвам на пръсти; ora di pùnta пиков час.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
ora (1) — {{hw}}{{ora (1)}{{/hw}}s. f. 1 Ventiquattresima parte del giorno solare medio; SIMB. h | Ora locale, riferita al meridiano del luogo che si considera | Ora civile, tempo medio del meridiano centrale del fuso orario in cui si trova l osservatore | … Enciclopedia di italiano
oră — ÓRĂ, ore, s.f. 1. Unitate de măsură a timpului, egală cu a douăzeci şi patra parte dintr o zi, cuprinzând 60 de minute sau 3600 de secunde; ceas. ♢ loc. adv. Pe oră = cât ţine un ceas, în decurs de un ceas; la fiecare ceas. Cu ora = (angajat şi… … Dicționar Român
ORA — or Ora may refer to: ORA Oceans, Reefs, Aquariums Inc. Ora, Inc. formerly Ophthalmic Research Associates Open Reporting Application O Reilly Media, formerly O Reilly Associates Reformist Party ORA, a political party in Kosovo Organisation de… … Wikipedia
ORA — Студийный альбом Р … Википедия
Ora — ist der Name eines lokalen Tageswinds am Gardasee und im Gebirgstal der Etsch, siehe Ora (Wind) Name einer albanischen weiblichen volksmythologischen Figur, siehe Ora (Mythologie) ein Instrument der deutschen Raumplanung, siehe… … Deutsch Wikipedia
Ōra — Ora ist der Name eines lokalen Tageswinds am Gardasee und im Gebirgstal der Etsch, siehe Ora (Wind) Name einer albanischen weiblichen volksmythologischen Figur der italienische Name eines Südtiroler Orts bei Bozen, siehe Auer ein Instrument der… … Deutsch Wikipedia
ora — (izg. ȏra) uzv. DEFINICIJA rel. kat. pomoli se!, moli! SINTAGMA ora et labora (izg. ora ȅt labóra) moli se i radi!; ora pro nobis (izg. ora prȏ nȏbis) moli za nas! ETIMOLOGIJA lat … Hrvatski jezični portal
Ora — Ora, die; [ital. ora < lat. aura = das Wehen; Luftzug, hauch]: Südwind auf der Nordseite des Gardasees. * * * Ora [italienisch] die, , der tagsüber nach Norden talauf wehende Wind am Gardasee (Berg und Talwind). * * * Ora, die; [ital. ora… … Universal-Lexikon
ora — |ó| adv. 1. Neste momento. = AGORA • conj. 2. Ademais; além disso. 3. Mas. • interj. 4. Designativo de dúvida, desprezo ou incredulidade. = AGORA 5. Expressão enfática. = AGORA 6. ora...ora...: emprega se como conjunção coordenativa disjuntiva;… … Dicionário da Língua Portuguesa
ORA — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. L O.R.A. (Organisation de résistance de l armée) est une organisation de la Résistance intérieure française créée le 31 janvier 1943 L ORA (Organisation… … Wikipédia en Français
Ora [1] — Ora (lat.), bete, bitte; Ora pro nobis, bitte für uns; Ora et labōra, bete u. arbeite … Pierer's Universal-Lexikon
