-
1 confession
{kən'feʃn}
1. (само) признание, изповед
on their own CONFESSION по тяхно собствено признание
by general CONFESSION по общо признание/мнение
CONFESSION of faith рел. символ на вярата, провъзгласяване на верую (и прен.)
2. църк. изповед
to hear CONFESSION изповядвам (за свещеник)
3. вяра, вероизповедание, хора от дадено вероизповедание* * *{kъn'feshn} n 1. (само)признание; изповед; on their own confession п* * *самопризнание; признание; изповед;* * *1. (само) признание, изповед 2. by general confession по общо признание/мнение 3. confession of faith рел. символ на вярата, провъзгласяване на верую (и прен.) 4. on their own confession по тяхно собствено признание 5. to hear confession изповядвам (за свещеник) 6. вяра, вероизповедание, хора от дадено вероизповедание 7. църк. изповед* * *confession[kən´feʃən] n 1. признание, самопризнание; изповед, конфесия; on their own \confession по тяхно собствено признание; by general \confession по общо признание (мнение); a \confession of faith провъзгласяване на своето верую (и прен.); 2. рел. изповед; auricular \confession тайна изповед, изповед насаме; public \confession обща изповед (в църква); to hear \confession изповядвам (за свещеник); the C. изповед (част от молитвеника на Англиканската църква); \confession box конфесионал, отделение за изповед в католическа църква; TV has become the modern \confession box телевизията се превърна в съвременната изповедница; 3. вяра, вероизповедание; 4. археол. гроб (на мъченик, светец и пр.). -
2 confession
f. (lat. ecclés. confessio, même o. que confesser) 1. признание, изповед; изповядване; le secret de la confession тайната на изповедта; 2. ост. проповядване, прокламиране на вяра; 3. списък с изискванията на християнската вяра, с кредото на религията; 4. принадлежност към религия. Ќ on lui donnerait le bon Dieu sans confession неодобр. привидно е света вода ненапита. Ќ Ant. dénégaton, dissimulation, contestation, désaveu, omission. -
3 confession
изповед {ж} -
4 receive
{ri'si:v}
1. получавам
2. приемам
to be RECEIVEd into приемат ме в
to RECEIVE someone's confession изслушвам изповедта на някого
3. укривам крадени вещи (и to RECEIVE stolen goods)
4. приемам, давам прием, срещам, посрещам (гости)
receiving line шпалир от посрещачи
5. съдържам, побирам
6. поемам, издържам, понасям (тежест), обект съм на, отстоявам, срещам, пресрещам (удар и пр.)
to RECEIVE a broken jaw разбивам си/разбиват ми челюстта
7. допускам, признавам, приемам, възприемам
8. църк. причестявам се
9. рад., телев. приемам, ловя, улавям
to be on the receiving end прен. на топа на устата съм, опирам пешкира* * *{ri'si:v} v 1. получавам; 2. приемам; to be received into приемат м* * *съдържам; срещам; укривам; посрещам; понасям; отстоявам; признавам; пресрещам; приемам; възприемам;* * *1. receiving line шпалир от посрещачи 2. to be on the receiving end прен. на топа на устата съм, опирам пешкира 3. to be received into приемат ме в 4. to receive a broken jaw разбивам си/разбиват ми челюстта 5. to receive someone's confession изслушвам изповедта на някого 6. допускам, признавам, приемам, възприемам 7. поемам, издържам, понасям (тежест), обект съм на, отстоявам, срещам, пресрещам (удар и пр.) 8. получавам 9. приемам 10. приемам, давам прием, срещам, посрещам (гости) 11. рад., телев. приемам, ловя, улавям 12. съдържам, побирам 13. укривам крадени вещи (и to receive stolen goods) 14. църк. причестявам се* * *receive[ri´si:v] v 1. получавам; to \receive sympathy from намирам (срещам) съчувствие у; to \receive stolen goods укривам крадени предмети; to \receive a broken arm счупвам си ръката; 2. приемам; to be \received into a party приемат ме в партия; to \receive s.o.'s confession изслушвам изповедта на някого; 3. приемам, давам прием; срещам, посрещам; 4. съдържам, побирам; 5. поемам, издържам, понасям; отстоявам, срещам, пресрещам (удар и пр.); to be on (at) the \receiveing end (of) обект съм (на нещо неприятно); 6. допускам, признавам, приемам, възприемам; 7. рел. причестявам се. -
5 surprise
{sə'praiz}
I. 1. изненада, учудване, сюрприз, удивление, слисване, почуда
by SURPRISE внезапно, изненадващо, ненадейно
(much) to my SURPRISE за моя (голяма) изненада/удивление
to take by SURPRISE изненадвам, сварвам неподготвен
to give someone the SURPRISE of his life смайвам/слисвам/трясвам някого
3. изненадващо нападение/атака
4. attr неочакван, ненадеен, изненадващ, внезапен
SURPRISE effect резултат, дължащ се на изненадващо действие/внезапност
SURPRISE visit посещение без предупреждение/уговорка
II. 1. изненадвам, учудвам, сюрпризирам, удивлявам
I am SURPRISEd at you ти ме учудваш/скандализираш, не очаквах това от теб
I shouldn't be SURPRISE d if никак няма да се изненадам, ако
2. сварвам (някого) неподготвен, появявам се неочаквано, нападам внезапно, връхлитам върху
I SURPRISEd him in the act хванах го на местопрестъплението
to SURPRISE someone into doing something принуждавам някого (чрез изненадващо действие, въпрос и пр.) да направи нещо* * *{sъ'praiz} n 1. изненада, учудване; сюрприз; удивление, слис(2) {sъ'praiz} v 1. изненадвам, учудвам; сюрпризирам; удивля* * *учудване; учудвам; сюрприз; сюрпризирам; удивление; удивлявам; почуда; внезапен; заварвам; изненадване; изненада; изненадвам; неочакван; ненадеен;* * *1. (much) to my surprise за моя (голяма) изненада/удивление 2. attr неочакван, ненадеен, изненадващ, внезапен 3. by surprise внезапно, изненадващо, ненадейно 4. i am surprised at you ти ме учудваш/скандализираш, не очаквах това от теб 5. i shouldn't be surprise d if никак няма да се изненадам, ако 6. i surprised him in the act хванах го на местопрестъплението 7. i. изненада, учудване, сюрприз, удивление, слисване, почуда 8. ii. изненадвам, учудвам, сюрпризирам, удивлявам 9. surprise effect резултат, дължащ се на изненадващо действие/внезапност 10. surprise visit посещение без предупреждение/уговорка 11. to give someone the surprise of his life смайвам/слисвам/трясвам някого 12. to surprise someone into doing something принуждавам някого (чрез изненадващо действие, въпрос и пр.) да направи нещо 13. to take by surprise изненадвам, сварвам неподготвен 14. изненадващо нападение/атака 15. сварвам (някого) неподготвен, появявам се неочаквано, нападам внезапно, връхлитам върху* * *surprise[sə:´praiz] I. n 1. изненадване; изненада, сюрприз; 2. удивление, почуда, слисване; by \surprise внезапно, ненадейно; to take s.o. by \surprise изненадвам някого, сварвам някого неподготвен; нападам внезапно; to give s.o. the \surprise of his life смайвам някого, оставям някого като треснат от почуда; much to my \surprise за голямо мое учудване, за моя голяма изненада; 3. attr неочакван, ненадеен, внезапен; \surprise effect ефект (резултат), дължащ се на изненада (внезапност); \surprise party 1) воен. неочаквана атака; 2) импровизирано посещение у приятели; II. v 1. изненадвам, сюрпризирам; 2. удивлявам, учудвам; поразявам; I shouldn't be \surprised if... никак няма да се учудя, ако ...; 3. нападам (появявам се) изведнъж; налитам върху; I \surprised him in the act хванах го на местопрестъплението; to \surprise s.o. into confession, to \surprise a confession out of s.o. предизвиквам някого да си признае. -
6 auricular
{ɔ:'rikjulə}
1. слухов, възприет чрез слуха
2. казан на ухото, таен
3. анат. аурикуларен, ушен* * *{ъ:'rikjulъ} a 1. слухов, възприет чрез слуха; 2. казан на* * *ушен; aуракуларен;* * *1. анат. аурикуларен, ушен 2. казан на ухото, таен 3. слухов, възприет чрез слуха* * *auricular[ɔ:´rikjulə] I. adj 1. възприет чрез слуха, слухов; \auricular witness свидетел, който казва, че е чул нещо; 2. казан на ухо, таен; \auricular confession тайна изповед пред свещеник; 3. мед. ауракуларен, ушен; който се отнася до сърдечното ухо; на вид като долната част на ухото; FONT face=Times_Deutsch◊ adv auricularly; II. n pl бот. пера, покриващи ухото на птица. -
7 cleanse
{'klenz}
1. изчиствам, почиствам, пречиствам (главно прен.)
2. мед. дезинфекцирам, пречиствам
3. църк. пречиствам/очиствам от грях, библ. изцерявам (прокажен и пр.)* * *{'klenz}r 1. изчиствам, почиствам, пречиствам (главно прен.)-* * *чистя; пречиствам; прочиствам; дезинфекцирам; изчиствам;* * *1. изчиствам, почиствам, пречиствам (главно прен.) 2. мед. дезинфекцирам, пречиствам 3. църк. пречиствам/очиствам от грях, библ. изцерявам (прокажен и пр.)* * * -
8 confessionnel,
le adj. (de confession) конфесионален, изповеднически; религиозен. -
9 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда.
См. также в других словарях:
confession — [ kɔ̃fesjɔ̃ ] n. f. • 980; lat. ecclés. confessio → confesser 1 ♦ Déclaration, aveu de ses péchés que l on fait à un prêtre catholique, dans le sacrement de la pénitence. ⇒ confesse, pénitence. Confession sincère. ⇒ attrition, contrition,… … Encyclopédie Universelle
Confession De Foi De Londres De 1689 — La confession baptiste de foi de 1689 a été composé par les baptistes calvinistes en Angleterre pour donner une forme à l expression de leur foi chrétienne, protestante et réformée avec une perspective clairement baptiste. Cette confession, comme … Wikipédia en Français
Confession de foi de londres de 1689 — La confession baptiste de foi de 1689 a été composé par les baptistes calvinistes en Angleterre pour donner une forme à l expression de leur foi chrétienne, protestante et réformée avec une perspective clairement baptiste. Cette confession, comme … Wikipédia en Français
confession — con·fes·sion n 1: an act of confessing 2: an acknowledgment of a fact or allegation as true or proven; esp: a written or oral statement by an accused party acknowledging the party s guilt (as by admitting commission of a crime) compare admission; … Law dictionary
confession — CONFESSION. s. f. Aveu, déclaration que l on fait de quelque chose. Confession sincère, franche, ingénue. Confession forcée, extorquée. Vous demeurez d accord par votre propre confession que.... Désirez vous une plus ample, une plus entière, plus … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
confession — Confession. s. f. v. Aveu, declaration que l on fait de quelque chose. Confession sincere, franche, ingenuë. confession forcée, extorquée. vous demeurez d accord par vostre propre confession. que desirez vous? une plus ample, une plus entiere,… … Dictionnaire de l'Académie française
Confession (disambiguation) — Confession is a Christian practice. Confession may also refer to: Confession (law) Confession of faith Contents 1 Film 2 Literature … Wikipedia
Confession (Homonymie) — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom … Wikipédia en Français
Confession d'Ausbourg — Confession d Augsbourg La confession d Augsbourg est le texte fondateur du Luthéranisme présenté le 25 juin 1530 à Charles Quint lors de la Diète d Augsbourg. Sommaire 1 Présentation et rejet de la Confession 2 Le contenu de la Confession 2.1 Les … Wikipédia en Français
Confession des fautes — Confession Cet article concerne la pratique de la confession dans la Foi Chrétienne. Pour les autres sens du mot confession, consulter Confession (homonymie) La Confession de Pietro Longhi, vers 1750 … Wikipédia en Français
Confession des péchés — Confession Cet article concerne la pratique de la confession dans la Foi Chrétienne. Pour les autres sens du mot confession, consulter Confession (homonymie) La Confession de Pietro Longhi, vers 1750 … Wikipédia en Français
