Перевод: со всех языков на все языки

со всех языков на все языки

of+a+bad+bargain

Толкование Перевод

101 заключит удачную сделку

1. secure a good bargain

предмет сделки — bargain item

выгодная сделка — good bargain

реальная сделка — real bargain

скрепит сделки — bind bargains

невыгодная сделка — bad bargain

2. secure good bargains

удачная сделка — a good stroke of business

сделка, завершённая выпивкой — Dutch bargain

расторгнуть сделку — to declare off a bargain

отказаться от сделки — withdraw from a bargain

предложение о заключении сделки — bargain offer

3. securing a good bargain

незаконная сделка — unconscionable bargain

условная сделка — conditional juristic act

бартерные сделки — barter exchange of goods

сделка была заключена — the deal was sewn up

заключать удачную сделку — secure a good bargain

4. securing good bargains

надёжная сделка — a hard and fast bargain

безусловная сделка — unconditional bargain

заключит невыгодную сделку — sold over a bargain

заключить удачную сделку — secure a good bargain

сделка без уступки цены — all-or-nothing bargain

Бизнес, юриспруденция. Русско-английский словарь > заключит удачную сделку
102 излъгвам

1. lie (to), tell a lie (to)

(измамвам) fool, dupe, deceive, take in, gull, swindle, jockey, cheat

излъгвам при мерене give light weight

излъгаха ме със 5 лева they cheated/tricked me out of 5 levs

той е излъган в надеждите си he is disappointed in his hopes

2. (подмамвам, примамвам) lure, allure

(съблазнявам) seduce

излъгвам се be deceived/mistaken, make a mistake, be wrong

(в очакване) be disappointed

излъгах се да I was foolish to

излъгах се с това палто this coat was a bad bargain

* * *

излъ̀гвам,

гл.

1. lie (to), tell a lie (to); ( измамвам) fool, dupe, deceive, take in, gull, swindle, jockey, cheat; излъгаха ме с 10 долара they cheated/tricked me out of 10 dollars; \излъгвам при мерене give light weight;

2. ( подмамвам, примамвам) lure, allure; ( съблазнявам) seduce;

\излъгвам се be deceived/mistaken, make a mistake, be wrong; (в очакване) be disappointed; излъгах се да I was foolish to; излъгах се с това палто this coat was a bad bargain; \излъгвам се в някого be deceived/disappointed in s.o.

* * *

befool; hoax; lie; mock; trepan; trick: They излъгвамed me out of 10 dollars. - Излъгаха ме с 10 долара.; victimize

* * *
1. (в очакване)be disappointed 2. (измамвам) fool, dupe, deceive, take in, gull, swindle, jockey, cheat 3. (подмамвам, примамвам) lure, allure 4. (съблазнявам) seduce 5. 2 лева they cheated/tricked me out of 6. 3 levs 7. lie (to), tell a lie (to) 8. ИЗЛЪГВАМ ce be deceived/mistaken, make a mistake, be wrong 9. ИЗЛЪГВАМ при мерене give light weight 10. излъгах се да I was foolish to 11. излъгах се с това палто this coat was a bad bargain 12. излъгаха ме със 13. той е излъган в надеждите си he is disappointed in his hopes

Български-английски речник > излъгвам
103 мога

1. (в състояние съм) can, be able (to), be in a position (to)

не мога да го понасям I can't stand him

ще направя каквото мога I'll do what I can, I'll do my best

правя каквото мога (при дадени лоши условия) make the best of it, make the best of a bad bargain/job

както мога as best I can

доколкото мога as far as I am able, to the utmost of my capacity, as best I can

можеш ли да караш кола? can/do you drive?

не мога да не I cannot but, I can't help (c ger.)

не мога да не му вярвам I cannot but believe him, I can't help believing him

не мога да не се смея I can't help laughing, I can't keep from laughing

не може да не се признае there is no denying it, there is no getting round that

не можеш да го спреш there's no stopping him

не може да му се угоди there's no pleasing him

само умен човек може да направи това it takes a clever man to do that

не можеше да се каже какво ще се случи there was no saying what might happen

не мога вече да раждам be past child bearing

2. (позволение) can, may

мога ли да вляза? can/may I come in?

така не може that won't do, that will never do; that won't pass

можете да вземете която книга искате от моите you are welcome to any of my books

отриц, need not, needn't

можеш да не отиваш you needn't go

не може (забрана) must not

тук не можете да пушите you must not smoke here

3. (вероятност) may

той може да се върне всеки момент he may come/be back any moment

може и да е така that may (well) be the case

може и да е вярно it may well be true

не може да не be bound to

той не може да не дойде he's bound to come

не може да бъде that's impossible, not really

that beats the Dutch! well, I'm a Dutchman! може и да не дойде may be/perhaps he won't come

4. (съмнение) can, may

кой може да бъде? who can it be?

5. (съгласие) I don't mind

искате ли още една чаша?-може will you have another glass? I don't mind if I do

мога би perhaps, probably, possibly, ам. maybe

както може би знаете as you may know

* * *

мо̀га,

гл., мин. св. деят. прич. можа̀л и могъ̀л 1. (в състояние съм) can, be able (to), be in a position (to); доколкото \мога as far as I am able, to the utmost of my capacity, as best I can; не \мога вече да раждам be past child bearing; не \мога да го понасям/гледам I hate the very sight of him; не \мога да не I cannot but, I can’t help (c ger.); не \мога да не го спомена I cannot for(e)go mentioning it; не \мога да не му вярвам I cannot but believe him, I can’t help believing him; не може да не се признае there is no denying it, there is no getting round that; не можеше да се каже какво ще се случи there was no saying what might happen; правя каквото \мога ( при дадени лоши условия) make the best of it, make the best of a bad bargain/job;

2. ( позволение) can, may; можете да вземете която книга искате от моите you are welcome to any of my books; отриц. need not, needn’t; не може ( забрана) must not; така не може that won’t do, that will never do; that won’t pass;

3. ( вероятност) may; може и да е така that may (well) be the case; не може да бъде that’s impossible, not really; that beats the Dutch! well, I’m a Dutchman! не може да не be bound to; той не може да не дойде he’s bound to come;

4. ( съмнение) can, may; кой може да бъде? who can it be?;

5. ( съгласие) I don’t mind; искате ли още една чаша? може will you have another glass? I don’t mind if I do.

* * *

can: I can't stand him. - Не мога да го понасям.; may; be able: I'm able to do that. - Мога да го направя.

* * *
1. (в състояние съм) can, be able (to), be in a position (to) 2. (вероятност) may 3. (позволение) can, may 4. (съгласие) I don't mind 5. (съмнение) can, may 6. that beats the Dutch! well, I'm a Dutchman! може и да не дойде may be/perhaps he won't come 7. МОГА би perhaps, probably, possibly, ам. maybe 8. МОГА ли да вляза? can/may I come in? 9. доколкото МОГА as far as I am able, to the utmost of my capacity, as best I can 10. искате ли още една чаша? - може will you have another glass?I don't mind if I do 11. както МОГА as best I can 12. както може би знаете as you may know 13. кой може да бъде? who can it be? 14. може и да е вярно it may well be true 15. може и да е така that may (well) be the case 16. можете да вземете която книга искате от моите you are welcome to any of my books 17. можеш да не отиваш you needn't go 18. можеш ли да караш кола? can/do you drive? 19. не МОГА вече да раждам be past child bearing 20. не МОГА да го понасям I can't stand him 21. не МОГА да не I cannot but, I can't help (c ger.) 22. не МОГА да не му вярвам I cannot but believe him, I can't help believing him 23. не МОГА да не се смея I can't help laughing, I can't keep from laughing 24. не може (забрана) must not 25. не може да бъде that's impossible, not really 26. не може да му се угоди there's no pleasing him 27. не може да не be bound to 28. не може да не се признае there is no denying it, there is no getting round that 29. не можеш да го спреш there's no stopping him 30. не можеше да се каже какво ще се случи there was no saying what might happen 31. отриц, need not, needn't 32. правя каквото МОГА (при дадени лоши условия) make the best of it, make the best of a bad bargain/ job 33. само умен човек може да направи това it takes a clever man to do that 34. така не може that won't do, that will never do;that won't pass 35. той може да се върне всеки момент he may come/be back any moment 36. той не може да не дойде he's bound to come 37. тук не можете да пушите you must not smoke here 38. ще направя каквото МОГА I'll do what I can, I'll do my best

Български-английски речник > мога
104 Handel

Handel m GEN commerce, trade (Gewerbe); distributive trades (Absatzwirtschaft); bargain, deal, trading, transaction (Abschluss); traffic (von illegaler Ware) • auf den Handel bezogen WIWI trade-related • den Handel aussetzen BANK suspend trading (an der Börse) • einen Handel erfolgreich abschließen GEN pull off a deal • Handel betreiben GEN trade • Handel treiben WIWI trade
* * *

m 1. < Geschäft> Gewerbe commerce, trade, trading, Abschluss bargain, deal, transaction, von illegaler Waren traffic; 2. <V&M> distributive trades ■ auf den Handel bezogen <Vw> trade-related ■ den Handel aussetzen < Börse> suspend trading ■ einen Handel erfolgreich abschließen < Geschäft> pull off a deal ■ Handel betreiben <Vw> trade ■ Handel treiben <Vw> trade

* * *
Handel
commerce, trade, (Abmachung) agreement, (Einzelgeschäft) bargain, business, deal[ing], transaction, (Handelsstand) the traders, (Markt) market, (Tausch) barter, exchange, truck, (Warenaustausch) traffic, trading;
• für den Handel bestimmt commercial;
• im Handel by way of trade, on the market;
• nicht mehr im Handel erhältlich off the market;
• vom Handel abgeschnitten debarred from commerce;
• ambulanter Handel established retail trade, peddlery, pedlary (Br.), peddling;
• ausgedehnter Handel extensive trade;
• außerbörslicher Handel off-market trade;
• auswärtiger Handel foreign trade;
• bilateraler Handel bilateral trade;
• binnenstaatlicher Handel internal (domestic, US, intrastate, US) state;
• blühender Handel roaring trade, commercial prosperity, trade boom;
• darniederliegender Handel languishing trade;
• ehrlicher Handel square deal (coll.), bone-fide bargain;
• eingeschränkter Handel frank trade;
• elektronischer Handel (Internet) electronic (e-) commerce (trading);
• gemischter Handel composite trading;
• inländischer Handel domestic (internal) trade;
• innereuropäischer Handel intra-European trade;
• innergemeinschaftlicher Handel (EU) intra-Community trade;
• inoffizieller Handel (Börse) unofficial trading;
• lebhafter Handel brisk trade;
• Mobiltelefon-basierter Handel M-commerce, mobile commerce;
• mittelständischer Handel small traders (business men);
• schwunghafter Handel flourishing (roaring) trade;
• stockender Handel stagnant trade;
• überseeischer Handel oversea (sea-borne) trade, overseas (transmarine) commerce;
• unerlaubter Handel illicit (clandestine) trade;
• unvorteilhafter Handel bad bargain;
• verbotener Handel illegal dealing;
• virtueller Handel (Internet) virtual trade;
• zwischenstaatlicher Handel interstate commerce, interstate (intrastate, US) trade;
• Handel mit bedrohten (gefährdeten) Arten trade in endangered species;
• Handel mit dem Ausland commerce with foreign nations (US), export trade, foreign commerce;
• Handel in Bezugsrechten rights dealing (US);
• Handel mit Billigerzeugnissen zwecks Umsatzsteigerung trading down (US);
• ekstatischer Handel an der Börse trading frenzy;
• Handel mit Edelmetallen bullion trade;
• Handel in kleineren Effektenabschnitten odd-lot trading (US);
• Handel innerhalb der EU-Länder intracommunity trade;
• Handel zwischen den Einzelstaaten interstate (intrastate) commerce (US);
• Handel mit landwirtschaftlichen Erzeugnissen agricultural trade;
• Handel mit gestohlenen Fahrzeugen vehicle trafficking;
• Handel mit dem Feind trading with the enemy;
• Handel per Flugzeug airborne trade;
• Handel und Gewerbe trade (commerce) and industry;
• Handel per Internet Internet commerce;
• Handel in kleinen Mengen retail trade;
• Handel zwischen Mitgliedstaaten trade between member states;
• geduldeter Handel neutraler Staaten precarious trade;
• Handel im Umherziehen hawking, itinerant trade, peddling, peddlery, pedlary (Br.);
• Handel zwischen einem Unternehmen und dem Endkunden (Konsumenten, Verbraucher) business to customer (B2C);
• Handel der Unternehmen untereinander (E-Geschäft) business to business (B2B);
• Handel und Verkehr trade and transport;
• Handel mit harten Währungen hard-currency trade;
• Handel mit leicht verderblichen Waren perishable traffic;
• Handel mit Waren höherer Preislage und größerer Gewinnspanne trading up (US);
• Handel auf dem Wasserwege water-borne commerce;
• Handel in nicht notierten Werten off-board (-floor) trading (US);
• Handel mit gestohlenen Wertpapieren stolen-securities traffic;
• Handel mit nicht notierten Wertpapieren over-the-counter trading (US);
• Handel mit nicht zum offiziellen Börsenverkehr zugelassenen Wertpapieren over-the-counter market (US);
• Handel und Wirtschaft trade and industry;
• Handel treibend trading, commercial, mercantile;
• nicht Handel treibend uncommercial;
• Handel ableiten to divert trade from a country;
• Handel abschließen to conclude a sale, to strike (bind) a bargain, to consummate a deal;
• Handel aufgeben to quit business;
• Handel aufkündigen to break a bargain;
• Handel aufmachen to open a trade, to set up shop (US);
• Handel behindern to intercept trade;
• Handel wieder beleben to reanimate (revive) trade;
• in den Handel bringen to commercialize;
• sich dem Handel erschließen to open up to trade;
• in den Handel kommen to be marketed;
• guten Handel machen to do a good stroke of business;
• Handel rückgängig machen to rescind a contract;
• im Handel sein to be sold (on the market);
• nicht mehr im Handel zu haben sein to be no longer on the market;
• zum Handel an der Börse zugelassen sein to be accepted for trading (listed, US) at the stock exchange;
• Handel treiben to [carry on (follow) a] trade, to traffic, to market, to handle, to carry on commerce with, to buy and sell, to deal;
• bedeutenden Handel treiben to do a lot of trade;
• unter der Firma... Handel treiben to trade under the name (style) of...;
• wilden Handel treiben to interlope.
abschnüren, Handel
to put a stranglehold on the trade

Business german-english dictionary > Handel
105 валюта сделки

1. bargain currency

незаконная сделка — unconscionable bargain

сделка, завершённая выпивкой — Dutch bargain

расторгнуть сделку — to declare off a bargain

отказаться от сделки — withdraw from a bargain

заключит удачную сделку — secure a good bargain

2. currency of a transaction

невыгодная сделка — bad bargain

кассовая сделка — cash transaction

наличная сделка — spot transaction

обменная сделка — swap transaction

онкольная сделка — call transaction

Русско-английский большой базовый словарь > валюта сделки
106 заключать сделку

1. clinch a bargain

предмет сделки — bargain item

выгодная сделка — good bargain

реальная сделка — real bargain

скрепит сделки — bind bargains

невыгодная сделка — bad bargain

2. close a deal

честная сделка — fair deal

сделка оффсет — offset deal

честная сделка — fair deal

поэтапная сделка — step deal

заключил сделку — made a deal

3. make a deal

репортная сделка — report deal

рискованная сделка — spec deal

сделка на понижение — bear deal

сорвать сделку — to crab a deal

заключит сделки — make a bargain

Русско-английский большой базовый словарь > заключать сделку
107 заключит сделки

1. make a bargain

предмет сделки — bargain item

выгодная сделка — good bargain

реальная сделка — real bargain

скрепит сделки — bind bargains

невыгодная сделка — bad bargain

2. close transactions

сальдо по текущим сделкам — balance of current transactions

валютные операции; валютные сделки — exchange transaction

получить прибыль от сделки — to profit by a transaction

объем сделок; объем операций — magnitude of transactions

объем сделок с облигациями — volume of bond transactions

3. closing transactions

сделка валютного опциона — currency option transaction

сделка купли-продажи — purchase and sale transaction

сделка с иностранной валютой — exchange transaction

сделка на срок; срочная сделка — future transaction

сделка с ценными бумагами — securities transaction

4. closing a transaction

кассовая сделка — cash transaction

наличная сделка — spot transaction

обменная сделка — swap transaction

онкольная сделка — call transaction

рыночные сделки — market transaction

5. close a transaction

заключить сделку — close a bargain

сумма сделки — amount of transaction

бартерная сделка — barter transaction

деловая сделка — business transaction

импортные сделки — import transaction

Бизнес, юриспруденция. Русско-английский словарь > заключит сделки
108 make

1. [meık] n
1. 1) форма, конструкция; модель, фасон

a new make of automobile - новая модель автомобиля

dresses of a new make - платья нового фасона

a coat of first-class make - пальто отличного покроя

a tool of a heavier make - более тяжёлый инструмент

2) марка, тип, сорт

cars of all makes - автомобили всех марок

what make is this? - это что за модель /марка, система/?

houses after the Swiss make - дома по швейцарскому образцу

2. производство, работа; изготовление

an automobile of English make - автомобиль английского производства

knives of Birmingham make - ножи бирмингемской работы

is this your own make? - это вы сами производите?; это ваше изделие?; это вашего собственного изготовления?

3. изготовленное или добытое количество; продукция; выработка

4. конституция, сложение

a man of slender make - стройный человек

a man with the make and muscles of a prize-fighter - человек со сложением и мускулатурой борца

5. склад ( характера)

a man of this [another] make - человек такого [иного] склада /рода/

6. эл. замыкание цепи

at make - включённый, замкнутый

7. карт. объявление ( козыря и игры)

8. карт. тасование

it's your make - твоя очередь тасовать

9. воен. жарг. повышение в чине; новое назначение

♢ on the make - а) стремящийся к наживе; делающий карьеру; б) ищущий любовных приключений

make and mend hour - мор. а) уст. время, отведённое на пошивку и починку обмундирования; б) свободное от нарядов время
2. [meık] v (made)
I

1. делать; изготовлять, производить

to make tables [bricks, wine, machines] - делать столы [кирпичи, вино, машины]

to make in duplicate - выполнять в двух экземплярах

nails are made of iron - гвозди делают из железа

what is it made of? - из чего это сделано?

made in the USA - изготовлено /сделано/ в США

this Publishing House makes good books - это издательство выпускает /издаёт, делает/ хорошие книги; это издательство хорошо выпускает /издаёт/ книги [ср. тж. 3]

to make a meal [dinner] - готовить /приготовить/ еду [обед] [ср. тж. II А 16]

to make tea - приготовить /заварить или вскипятить/ чай

I don't know how to make this dish - я не знаю, как готовить /делать/ это блюдо

to make a coat - сшить /сделать/ пальто

a suit made to order - костюм, сшитый на заказ

to make a bed - постелить постель

I'll make a bed for you on the sofa - я вам постелю на диване [ср. тж. II А 5]

to make a nest - вить /свивать/ гнездо

to make a track - прокладывать путь или лыжню

to make hay - сушить, ворошить или заготовлять сено [см. тж. ♢ ]

don't stand there as if you were made of stone - не стой как истукан, не стой точно каменный

2. составлять, делать, подготавливать

to make a list - составить список

to make a note - сделать заметку, записать (что-л.)

to make notes - вести /делать/ записи, записывать, конспектировать

to make a note of smth. - отметить что-л.; сделать заметку относительно /по поводу/ чего-л.

to make a report - подготовить доклад /отчёт/ [ср. тж. II А 6, 1)]

to make one's will - составить /написать/ завещание

to make a law - создавать /устанавливать, вводить/ закон

to make a plan - придумать /разработать/ план

let's not make premature plans - не будем строить планы заранее; не будем (заранее) загадывать

3. создавать, творить

to make a poem [a symphony] - сочинить /написать/ поэму или стихотворение [симфонию]

this author makes good books - этот писатель пишет /сочиняет/ хорошие книги [ср. тж. 1]

he made a sketch - он сделал рисунок /набросок/

to make a film - снимать фильм

4. совершать, делать

to make a landing - а) совершить посадку б) высадиться на берег

to make a mistake /a blunder/ - совершить ошибку

to make a fresh start - начинать сначала

he made an offence against good taste - он погрешил против хорошего вкуса

5. 1) образовывать; формировать

to make smb.'s character - формировать чей-л. характер

to make one's own life - самостоятельно строить свою жизнь

I made him what he is - я сделал его таким, какой он есть

to make oneself - сделать карьеру самостоятельно ( без протекции)

2) редк. тренировать, учить ( животных)

he made the dog himself - он сам обучил собаку

6. считать, полагать

what do you make of it? - что вы об этом думаете?

what do you make of this film? - как вы находите этот фильм?, что вы думаете об этом фильме?

what do you make of him? - какое у вас мнение о нём?

what distance do you make it from here to the village? - как вы считаете, сколько отсюда до деревни?

I make it five miles - по-моему, пять миль

how large do you make this crowd? - сколько, по-вашему, здесь народу?, как вы думаете, сколько здесь народу?

what time do you make it? - сколько, по-вашему, сейчас времени?; сколько на ваших часах?

I make it half past four - по-моему, половина пятого; на моих (часах) половина пятого

what do you make this bird to be? - что это, по-вашему, за птица?

7. сл. украсть

8. сл. сожительствовать

to make with smb. - сожительствовать с кем-л.

II А

1. зарабатывать, наживать (деньги, состояние)

to make money - зарабатывать деньги, наживать деньги

to make money on the side - зарабатывать халтурой /левой работой/, работать налево

how much (money) do you make a week? - сколько (денег) вы зарабатываете /получаете/ в неделю?

I make a good salary - я получаю хорошую зарплату, мне много /хорошо/ платят

I made very little (money) on this - я на этом заработал /нажил/ очень мало (денег)

to make a good thing of smth. - хорошо заработать /нажиться, нагреть руки/ на чём-л.

he makes a £1000 a year (out) of his lands - он получает со своих имений 1000 фунтов в год

to make profit - получать прибыль

to make a livelihood - зарабатывать средства к существованию

to make a /one's/ living - зарабатывать на жизнь

to make a /one's/ living with one's pen - зарабатывать на жизнь пером /литературным трудом/

to make a living (by) teaching music - зарабатывать на жизнь уроками музыки

to make one's bread - зарабатывать на существование /на хлеб/

2. приобретать (друзей, врагов)

to make friends - завести /приобрести/ друзей; подружиться

we made friends with him very quickly - мы быстро подружились с ним

to make enemies - нажить врагов

to make an ally of smb. - сделать кого-л. своим союзником; завоевать кого-л. на свою сторону

3. 1) заключать (соглашение, сделки)

to make an agreement - прийти к соглашению, договориться

to make a treaty - заключить договор

to make a bargain - заключить сделку, договориться

to make terms - прийти к соглашению

2) назначать ( свидание)

to make a date - назначить свидание

to make an appointment - а) условиться о встрече; б) записаться на приём

3) договориться, условиться (о времени, месте и т. п.)

when shall I see you, Monday or Tuesday? - Make it Tuesday - когда я вас увижу, в понедельник или во вторник? - Договоримся на вторник

I shall make it for three o'clock - я условлюсь /договорюсь/ на 3 часа

4. назначать ( на должность); производить ( в чин)

to make smb. a judge - назначить кого-л. судьёй

to make smb. a general - произвести кого-л. в генералы

he was made commander-in-chief - его сделали /назначили/ главнокомандующим

to make smb. a knight - посвящать кого-л. в рыцари

5. убирать ( помещение); приводить в порядок (комнату, постель); наводить ( порядок)

to make a room - убрать комнату

to make a bed - застилать /заправлять/ постель; убирать кровать [ср. тж. I 1]

I want to make order in /among/ my books - я хочу привести в порядок свои книги

6. 1) выступать ( с докладом)

to make a speech - произносить речь

2) издавать ( звуки); производить ( шум); звенеть, стучать, шуметь

to make a noise - шуметь, поднимать шум

the creature made no sound - животное не издало ни звука

7. 1) устраивать ( скандал)

to make a row - разг. а) скандалить, затеять драку или ссору; б) бурно протестовать

to make a scene - устроить /закатить/ сцену

to make a fuss - а) устраивать переполох /шум/; б) волноваться, суетиться

to make a fuss of smb. - носиться с кем-л.

2) устраивать ( шумиху); производить ( сенсацию)

to make a commotion - устроить шум /переполох/

to make a splash /a stir/ - разг. производить /вызывать/ сенсацию; поднимать шум /шумиху/; вызывать /возбуждать/ всеобщий интерес

this film made a stir - этот фильм возбудил большой интерес /произвёл сенсацию/

he made the front page - (он вызвал такой интерес, что) о нём стали писать газеты /его имя попало на первые полосы/

to make (much) ado - уст. поднять (большой) шум

the novel made the bestseller list - роман попал в список бестселлеров

8. делать ( снимок); фотографировать

I want to make a few pictures of this building - я хочу сделать несколько снимков этого здания

9. совершать ( поездки)

to make a tour [a trip, a journey] - совершить турне [поездку, путешествие]

he made a tour of the whole country - он объездил всю страну

he made a long voyage - он совершил длительное морское путешествие

10. проходить, проезжать (какое-л. расстояние)

to make ten miles a day - делать десять миль в день

we made only three miles that day - мы прошли в тот день только три мили

this car makes 120 kilometres an hour - скорость этой машины 120 километров в час; эта машина делает /даёт/ 120 километров в час

11. 1) достигать (какого-л. места); прийти, войти (в гавань и т. п.)

to make (it to) the village before dark - дойти до деревни засветло

to make the station in time - вовремя прийти на станцию

we just made the train - мы еле поспели на поезд

to make the land см. land I 1

to make port - войти в порт

the ship will never make port in such a storm - корабль не сможет войти в порт в такую бурю

to make it into history - войти в историю

to make it into Parliament - пробиться в парламент

2) (for) направляться, следовать (куда-л.); двигаться (в каком-л. направлении)

to make for home - направляться домой

to make for the open sea - отправиться в открытое море

he made for the door - а) он направился к двери; б) он кинулся /бросился/ к двери

3) набрасываться, нападать (на кого-л.)

the bull made for him - бык бросился на него

12. спорт.

1) достичь ( цели)

to make the finish - добраться до финиша, финишировать

2) забить (мяч и т. п.)

to make the basket - забросить мяч ( баскетбол)

he always makes a goal - он всегда забивает мяч в ворота

he made two tens - он выбил две десятки ( стрельба)

13. преодолевать ( препятствие)

to make a hurdle - взять препятствие /барьер/

to make a /the/ riffle - амер. а) успешно преодолеть пороги ( реки); б) преодолеть трудности, преуспеть

14. карт.

1) брать ( взятку); бить

I made the trick - я взял эту взятку

the ace makes - туз берёт

he made the queen - он побил карту дамой

2) объявлять ( козырь или игру)

3) тасовать ( колоду); сдавать ( карты)

whose turn is it to make? - чья очередь сдавать?

15. мор. указывать ( время); бить склянки

noon was made - пробило полдень

16. есть (завтрак, обед, ужин)

to make a good meal - хорошо поесть

to make a good [substantial, light, hasty, late] breakfast [dinner, supper] - хорошо [плотно, легко, наспех, поздно] позавтракать [пообедать, поужинать] [ср. тж. I 1]

to make a meal on /of/ smth. - съесть что-л.

he made a meal on /of/ nuts - он поел орехов, его еда состояла из орехов

17. подниматься ( о воде)

the tide is making fast - приливная волна быстро поднимается

the water is making fast - вода быстро прибывает; уровень воды быстро поднимается

II Б

1. to make smb. do smth. заставлять, вынуждать, побуждать кого-л. делать что-л.

to make smb. cry [laugh] - заставить кого-л. плакать [смеяться]

I shall make him do it - я заставлю его сделать это

I can't make you come if you refuse - я не могу заставить вас прийти, если вы отказываетесь

I can make him believe anything I choose - я могу убедить его в чём угодно

it makes me think you are right - это убеждает меня в вашей правоте

his story made me yawn - его рассказ нагнал на меня скуку

to make smb. understand - а) заставить кого-л. понять; б) дать кому-л. понять

2. to make smb., smth. understood [known, etc.] заставить понять [узнать и т. п.]

to make oneself understood - а) заставить (кого-л.) себя понять; б) выражаться ясно; в) объясняться ( на иностранном языке)

to make his wishes understood - сделать понятными его желания; дать понять, чего он хочет

to make oneself known - а) сделать так, чтобы тебя узнали, заставить о себе говорить; б) заявить, известить о себе; представиться

to make smth. known - сообщить о чём-л.; обнародовать что-л.

3. to make smth. do smth. вызывать что-л., являться причиной чего-л.

what makes the grass grow so quickly? - отчего трава растёт так быстро?

the wind made the bells ring - колокольчики звенели на ветру

he made the water boil - он довёл воду до кипения

the sight of food made my mouth water - при виде еды у меня слюнки потекли

the onions made my eyes smart - от лука у меня защипало глаза

4. to have smth. made выражает действие, совершённое по инициативе или побуждению какого-л. лица:

I must have a new dress made for this party - мне нужно сшить новое платье для этого вечера

5. to make smb., smth. + прилагательное превращать, приводить в какое-л. состояние; делать каким-л.

to make smb. angry /mad/ - рассердить кого-л.

to make smb. happy - делать кого-л. счастливым, осчастливить кого-л.

to make smb. sad - заставить кого-л. загрустить, расстроить кого-л., нагнать на кого-л. тоску

to make smb. rich - обогатить кого-л.; сделать кого-л. богатым

to make smb. sick - а) вызывать тошноту у кого-л.; the food made me sick - от этой еды мне стало плохо; б) разг. утомлять, раздражать кого-л., надоедать кому-л.

your questions make me sick - мне надоели ваши вопросы

to make smb. drunk - а) напоить кого-л.; б) опьянить кого-л.

the fresh air made me drunk - свежий воздух опьянил меня

to make smth. available - предоставлять /делать доступным/ что-л.

to make the book available - предоставить книгу (в чьё-л. распоряжение)

this knowledge was not made available to us - эти сведения были нам недоступны

to make oneself comfortable - удобно устроиться, устроиться уютно

to make oneself agreeable - стараться быть приятным

to make oneself clear - ясно /понятно/ изложить своё мнение

6. to make smth. of smth. превращать что-л. во что-л.

to make a practice of smth., to make a rule of it - взять за правило, постоянно делать что-л.

to make a regular thing of smth. - регулярно заниматься чем-л.

I make a regular thing of reading the papers - чтение газет вошло у меня в привычку

the author has made a speciality of long-winded descriptions - этот автор специализируется на многословных описаниях

to make a show of smth. - слишком подчёркивать /выставлять напоказ/ что-л.

to make a parade of smth. - выставлять напоказ что-л.; щеголять чем-л.

to make a religion of smth. - считать что-л. своей священной обязанностью; целиком отдаваться чему-л.; делать культ из чего-л.

to make a hash /a mess, a muddle/ of smth. - напутать в чём-л., перепутать что-л.; вносить путаницу во что-л.; устраивать беспорядок в чём-л.

to make a hell of smb.'s life - превратить чью-л. жизнь в ад

7. 1) to make smth. of smb. представлять, изображать кого-л. в каком-л. виде

to make a laughing-stock of smb. - сделать из кого-л. посмешище, выставить кого-л. в смешном виде

he is not as bad as you make him - он не так плох, как вы его изображаете

he is not the fool you make him - он совсем не такой дурак, каким вы его выставляете

2) to make smb., smth. ( out) of smb. делать кого-л., что-л. из кого-л.

I'll make a tennis player (out) of him yet - я ещё сделаю из него теннисиста

3) to make smth. of oneself строить, делать из себя что-л., вести себя как...

to make a pig of oneself - а) вести себя как свинья; б) объедаться

to make a beast of oneself - вести себя по-скотски /по-свински/

to make an exhibition /a spectacle, a sight/ of oneself - привлекать к себе внимание; выставлять себя на посмешище

to make a nuisance of oneself - надоедать, досаждать, докучать (кому-л.)

to make an ass /a fool/ of oneself - вести себя как осёл /дурак/; (с)валять дурака; поставить себя в смешное /глупое, дурацкое/ положение

8. to make smth. over to smb. передавать, уступать что-л. кому-л.

to make one's profit over to smb. - передать свой доход кому-л.

he made over most of his property to his son - он переписал большую часть своего имущества на имя сына

9. to make to do smth. пытаться, порываться что-л. сделать

he made to reply when I stopped him - он начал было отвечать, когда я остановил его

she made to grab the bag - она рванулась, чтобы схватить сумку

10. to make as though /as if/ to do smth. притворяться, будто собираешься что-л. сделать

he made as though to leave the room - он сделал вид, будто собирается выйти из комнаты

he made as if he would escape - он сделал вид, как будто /что/ хочет убежать

11. to make smb. free of smth. разрешить кому-л. пользоваться чем-л., предоставить что-л. в чьё-л. распоряжение

to make smb. free of one's library - предоставить свою библиотеку в чьё-л. распоряжение

to make smb. free of one's house - радушно принять кого-л.; предоставить свой дом в чьё-л. распоряжение

12. to make after smb., smth. следовать за чем-л.; преследовать кого-л.

in the morning we made after them - утром мы пустились /поехали/ за ними вслед

III А

1. как глагол-связка в составном именном сказуемом:

1) составлять, равняться

twenty shillings make a pound - двадцать шиллингов составляют фунт; в фунте двадцать шиллингов

two and two make four - два и два равняется четырём

twice six makes twelve - дважды шесть будет двенадцать

2) быть, являться

to make one of - быть одним из; быть участником; быть в числе

will you make one of the party? - не составишь ли ты нам компанию?

I made one of their group - я был одним из них

to make a fourth - быть четвёртым ( партнёром в карточной игре)

you make the tenth here - ты здесь десятый

this makes your tenth offence - это ваше десятое нарушение

this makes the third time I've rung him - я звоню ему уже в третий раз

this colour makes a perfect camouflage - этот цвет служит отличной маскировкой

cold tea makes an excellent drink in summer - холодный чай - прекрасный напиток летом

that makes a good answer - это хороший ответ; это вы удачно ответили

this book makes good /interesting/ reading - это интересная книга; эта книга легко читается

3) оказываться, становиться

to make a good teacher - стать хорошим преподавателем

she could make a good mother for them - она могла бы стать им хорошей матерью

he will make her an excellent husband - он будет ей прекрасным мужем

he will make a good musician [sprinter] - из него выйдет хороший музыкант [спринтер]

the carpet will make your bed - ковёр будет служить вам постелью

this room will make a good study - из этой комнаты выйдет хороший кабинет

4) образовывать, составлять

to make a quorum - составлять кворум

to make a House - составлять кворум в палате

these books make a set - эти книги составляют серию

2. в сочетании с последующим существительным выражает действие, соответствующее значению существительного:

to make a jump - прыгнуть

to make a bow - поклониться

to make a move - а) сделать движение; б) двинуться; в) сделать ход

to make a start - а) начинать; to make a good start - положить хорошее начало; б) отправиться

he made an early start - он рано отправился (в путь)

to make a stop - останавливаться, сделать остановку

to make inquiries - справиться, наводить справки

to make a call - а) посетить, нанести (непродолжительный) визит; I had to make a few calls that's why I was late - я должен был зайти в несколько мест, поэтому я опоздал; б) позвонить (по телефону)

let me make a call first - разрешите я сначала позвоню

to make use of smth., smb. - использовать что-л., кого-л.

in his book he has made extensive use of quotations - в его книге много цитат

3. в сочетании с последующим прилагательным выражает действие, соответствующее значению прилагательного:

to make fast - закрепить; привязать

to make merry - веселиться

to make public - а) обнародовать, сделать общеизвестным; б) сделать общественным, общим, общедоступным

to make good - а) добиться успеха, достичь цели; he has talent and he'll make good - он талантлив и добьётся успеха; б) компенсировать, восполнять; we'll make good your losses - мы возместим вам ваши убытки; в) выполнять ( обещанное)

I promised you a present, I'll make good next time - я обещал тебе подарок, в следующий раз я не забуду

♢

to make sure /certain/ that или of - удостовериться, убедиться, что или в чём-л.; выяснить что-л.

make sure that the doors are locked - проверь, заперты ли двери

to make for smth. - способствовать, содействовать чему-л.

international talks make for better understanding between countries - благодаря международным переговорам достигается взаимопонимание между странами

an interesting plot makes for good reading /readability/ - если сюжет увлекательный, то книга хорошо читается

it is very funny and makes for compulsive reading - это так смешно, что от книги нельзя оторваться

this did not make for happiness - это не сулило счастья

in this field education makes for success - в этой области образование - гарантия успеха

to make do - обходиться тем, что имеется; справляться

I had no dictionary when reading this book but I made do - когда я читала эту книгу, у меня не было словаря, но я как-то справилась

we must make do on our pension - мы должны обойтись одной пенсией

can you make do without electricity for another week? - вы можете обойтись ещё одну неделю без электричества?

to make smb.'s acquaintance, to make the acquaintance of smb. - познакомиться с кем-л.

I am happy to make your acquaintance - рад с вами познакомиться

to make oneself at home - быть как дома; хозяйничать

to make long hours - очень много /усиленно/ работать

to make up one's mind - решить, принять решение; решиться

I made up my mind to finish the work that day - я решил закончить работу в тот же день

to make no sign - и виду не показывать; не протестовать

to make a face /faces/ (at smb.) - гримасничать, строить гримасы, корчить /строить/ рожи (кому-л.)

to make a wry face - сделать недовольную гримасу /кислую физиономию/

to make a long face - иметь недовольный /кислый, разочарованный, огорчённый/ вид

to make eyes at smb. - делать /строить/ глазки кому-л.

to make sheep's eyes at smb. - смотреть влюблёнными глазами /бросать влюблённые взгляды/ на кого-л.

to make a long nose /школ. жарг. a snook/ at smb. - показать «нос» кому-л.

to make a long neck - вытянуть шею

to make a long arm for smth. - протянуть руку /потянуться/ за чем-л.

to make a figure - а) выглядеть смешным, играть смешную роль; б) играть важную /видную/ роль; выделяться; занимать видное положение; вызывать уважение или восхищение (тж. to make a conspicuous figure)

to make a little [poor, ridiculous] figure - играть незначительную [жалкую, смешную] роль

to make a poor month - прибедняться

to make little /light/ of smth. - относиться несерьёзно /пренебрежительно/ к чему-л., не принимать что-л. всерьёз, не обращать внимания на что-л.; смотреть на что-л. сквозь пальцы

to make little account of smth. - не придавать значения чему-л., считать что-л. неважным /несущественным/

to make much of smth., of smb. - высоко ценить что-л., кого-л.; быть высокого мнения о чём-л., о ком-л.; уделять большое внимание чему-л., кому-л.

he makes too much of his daughter - он слишком балует свою дочь /носится со своей дочерью/

the author makes much of his childhood - автор придаёт большое значение своему детству

he has not made much of his opportunities - он мало использовал свои возможности

I can make nothing of this letter - а) я не могу воспользоваться этим письмом; б) я совершенно не понимаю, что написано в этом письме

he makes nothing of my remarks - он не обращает внимания на мои замечания

I cannot make head or tail of his letter - я не могу ничего понять в его письме

to make the most of smth., smb. - а) использовать что-л., кого-л. наилучшим образом /максимально/

you only have a week, so make the most of it - у вас всего неделя, так что проведите её с максимальной пользой; б) расхваливать, преувеличивать достоинства чего-л., кого-л.; превозносить до небес что-л., кого-л.

to make the best of smth., smb. - а) использовать что-л., кого-л. наилучшим образом /максимально/; б) мириться с чем-л., с кем-л.

to make the best of a bad bargain /job/ - мужественно переносить несчастья /затруднения/; не падать духом в беде; делать хорошую мину при плохой игре

to make the best of both worlds - ирон. ≅ на земле погулять и в рай попасть; всюду поспеть

to make the worst of smth. [of it] - изображать что-л. [это] в самом худшем виде; пессимистически смотреть на что-л.

to make it worse - в довершение всего, к тому же, в придачу (к чему-л. плохому)

to make hay - нажиться; ≅ нагреть руки [см. тж. I 1]

to make a hand - преуспеть (в чём-л.); добиться успеха

to make no hand of smth. - сделать что-л. скверно; провалиться

to make one's jack - сл. добиться успеха

to make one's pile - нажить /сколотить/ состояние

to make a raise - амер. получить, раздобыть (деньги или какую-л. ценную вещь); получить взаймы

to make a strike - амер. напасть на золотую жилу

I made a strike - мне здорово повезло

to make the grade - а) взять подъём; б) амер. преуспеть (в чём-л.); добиться своего; быть на должной высоте

to make one's mark - а) отличиться, добиться успеха; б) амер. успеть, поспеть

to make time - прийти вовремя /по расписанию/

to make the train - успеть на поезд

to make it - а) добиться своей цели; I knew that he would make it - я знал, что он добьётся своего; he'll make it through college - он закончит колледж; б) успеть, поспеть

do you think he will make it? - как ты думаешь, он успеет?; to make it to the train - успеть /не опоздать/ к поезду; в) сл. сожительствовать

to make good time - а) спорт. показать хорошее время; б) быстро пройти или проехать (какое-л.) расстояние

to make rings round - а) спорт. жарг. значительно /намного/ опередить, обогнать; б) обойти, объегорить; заткнуть за пояс

to make the running - а) добиться хороших результатов ( о жокее или скаковой лошади); б) добиться успеха, преуспеть; в) начать (что-л.), подготовляя почву для дальнейших участников

to make good work of /with/ smth. - хорошо сделать что-л. /справиться с чем-л./; быть на высоте положения

to make a good [bad] job of it см. job1 I ♢

to make a go of it - амер. добиться успеха, преуспеть

to make short work of smth. - быстро справиться /разделаться/ с чем-л.

to make sure work with smth. - прочно завладеть чем-л.; обеспечить свой контроль над чем-л.

to make (a) shift - а) перебиваться, обходиться; б) довольствоваться; примириться

to make a good [poor] fist at /of/ smth. - а) сделать удачную [неудачную] попытку; хорошо [плохо] справиться с чем-л.; б) уметь [не уметь] делать что-л.

to make a break - а) нарушить ход /ритм/; перебить; сделать неуместное замечание; сделать ложный шаг; б) удрать от полиции

to make a get-away - а) бежать (из тюрьмы, от полиции); удрать, улизнуть, спастись бегством; б) воен. оторваться от противника

to make a clean sweep - совершенно отделаться, избавиться; ≅ под метёлку вымести, вычистить

to make oneself scarce - исчезнуть, сгинуть, испариться

to make a run of it - убежать, удрать

to make tracks - а) ≅ дать тягу, навострить лыжи, улизнуть; б) идти или нестись дальше

to make head against smth. - а) успешно сопротивляться /противиться/ чему-л.; бороться /восставать/ против чего-л.; б) продвигаться вперёд, несмотря на противодействие

to make a footing - а) обрести точку опоры, закрепиться на небольшом пространстве; б) добиться положения в обществе

to make a lodgement - а) воен. захватывать плацдарм; закрепиться /обосноваться/ на захваченной позиции; засесть; б) прочно утвердиться

to make a fight of it - оказывать сопротивление

to make a poor fight of it - оказывать слабое сопротивление

to make an example of smb. - наказать кого-л. в назидание другим

to make a cat's paw of smb. - сделать кого-л. своим орудием

to make an honest woman of smb. - а) жениться на женщине с прошлым, прикрыть грех; б) узаконить браком связь с женщиной

to make a clean breast of smth. - чистосердечно признаться в чём-л., всё выложить

to make a rod for oneself /for one's own back/ - наказать /высечь/ самого себя

to make a bee-line for smth. - пойти напрямик /кратчайшим путём/ куда-л.

to make a dead-set - а) охот. сделать стойку ( о собаке); б) нападать, набрасываться, накидываться; в) резко критиковать; обрушиться; жестоко высмеивать; he made a dead-set at me - он занял резко враждебную позицию в отношении меня; г) ≅ вешаться кому-л. на шею; упорно пытаться завоевать (чьё-л.) сердце; всячески добиваться (чьей-л.) взаимности или дружбы

to make a bid for smth. - а) предлагать цену за что-л. на аукционе; б) стремиться к чему-л., стараться добиться чего-л.

to make oneself solid with smb. - снискать чью-л. благосклонность; добиться взаимопонимания с кем-л. /поддержки у кого-л./

to make play - а) сл. действовать; making play with both hands - действуя обеими руками; б) спорт. держать противника в напряжении; не давать противнику передышки; в) спорт. наносить сильные и точные удары; г) добиваться результатов

to make a play for - амер. а) пустить в ход свои чары, очаровывать; б) сделать всё возможное, чтобы добиться своего; в) ухаживать

to make a score off one's own bat - сделать (что-л.) без посторонней помощи

to make a save - спасти ворота ( о вратаре)

to make a stab at smth. - попытаться сделать что-л.

to make a shot - попытаться угадать

to make a bad shot - а) не отгадать, не разгадать; б) ошибиться, промахнуться; ≅ попасть пальцем в небо

to make a good shot - а) отгадать, разгадать; б) правильно угадать, попасть в точку

to make the bull's-eye - а) попадать в цель /в яблоко мишени, в «десятку»/; б) иметь успех, добиться поставленной цели

to make smb.'s /the/ blood boil - приводить кого-л. в бешенство /в ярость/; вызывать чьё-л. возмущение

his words made my blood boil - у меня от его слов закипела кровь

to make smb.'s flesh creep, to make smb.'s blood run cold, to make smb.'s hair curl /stand on end/ - приводить кого-л. в ужас

what I saw made my blood run cold - у меня кровь застыла в жилах от того, что я увидел

to make smb.'s brain reel - поразить /изумить, ошеломить/ кого-л.

to make smb. sit up - а) засадить кого-л. за трудную работу; б) шокировать кого-л.; неприятно поразить кого-л.

to make smb.'s ears burn - говорить о ком-л. за его спиной

to make the ears tingle - оглушать; резать слух

to make the cup run over - переполнить чашу (терпения), быть последней каплей (вызвавшей несчастье, катастрофу)

to make smb. turn in his grave - шутл. заставить кого-л. перевернуться в гробу

to make a song and dance about smth. - поднимать шум из-за чего-л.

to make the air blue - ругаться, сквернословить; поносить (кого-л.); ≅ ругаться на чём свет стоит

to make the dust /feathers, fur/ fly - амер. а) затеять ссору, поднять бучу; б) накинуться (на кого-л.), распушить (кого-л.); ≅ задать жару (кому-л.)

to make it hot for smb. - а) взгреть /вздуть/ кого-л.; б) здорово выругать кого-л.; ≅ задать жару кому-л.

I shall make it hot for him! - я ему задам!; в) причинить неприятность кому-л., создать невыносимые условия для кого-л.

his enemies made the place too hot for him - недоброжелатели сделали его жизнь там невыносимой; враги выживали его оттуда

to make things lively for smb. - ≅ насолить кому-л., причинить кому-л. неприятности

to make a time /a day/ of it - хорошо провести время, повеселиться

to make a night of it - прокутить всю ночь напролёт; здорово повеселиться до утра

to make good cheer - пировать, веселиться

to make whoopee - амер. кутить; шумно веселиться

to make the welkin ring - поднимать неимоверный шум

to make no question of smth. - не сомневаться в чём-л., вполне допускать что-л.

to make no scruple to do smth. - делать что-л. со спокойной совестью; не постесняться сделать что-л.

to make no bones about /of/ smth. - а) не колебаться в чём-л.; б) не скрывать чего-л., не делать из чего-л. секрета /тайны/; в) не возражать против чего-л.

to make a long story short, to make short of long - короче говоря

to make odds even - устранить различия, сгладить разницу

to make the pot boil - а) зарабатывать на пропитание /на кусок хлеба/; б) халтурить

to make the hat go round - а) пустить шапку по кругу; б) организовать сбор пожертвований

to make a purse - а) собирать деньги (особ. по подписке); б) откладывать деньги

to make a bag - охот. убить немного дичи

to make the bag - охот. убить большую часть дичи ( из дневной добычи охотников)

to make book - принимать ставки на лошадей

as they make them /'em/ - чрезвычайно, исключительно, ужасно, чертовски

he is as stupid as they make them - он набитый дурак

to make a hole in smb. - всадить пулю в кого-л., застрелить кого-л.

to make a hole in the water - утопиться

to make water - а) мочиться; б) дать течь ( о корабле)

to make ducks and drakes - а) бросать плоские камешки на поверхность воды, «печь блины»; б) проматывать, разбазаривать; в) поступать безрассудно; рисковать

to make a Virginia fence - амер. идти качаясь, нетвёрдо держаться на ногах ( о пьяном или изображающем пьяного)

to make a leg - уст., шутл. отвесить старомодный поклон ( отставив одну ногу назад)

to make bricks without straw - а) работать без нужного материала; делать (что-л.) впустую; б) заниматься бесполезным делом

to make fish of one and flesh /foul/ of another - относиться к людям пристрастно /неодинаково/

to make or break /or mar/ - возвеличить или погубить; ≅ либо пан, либо пропал

to make a pint measure hold a quart - пытаться сделать явно невозможное

to make two bites of a cherry - а) делить что-л. и без того небольшое; б) ≅ стрелять из пушки по воробьям

to make a virtue of necessity - делать вид, что действуешь добровольно

to make old bones - дожить до глубокой старости

make it snappy! - покороче!; поскорее!; живо!

as you make your bed, so you must be upon /in, on/ it - ≅ что посеешь, то и пожнёшь

nine tailors make one man - ≅ из девяти хилых не сделаешь и одного здорового

one fool makes many - ≅ дураку всегда компания найдётся

make haste slowly - ≅ тише едешь, дальше будешь

др. сочетания см. под соответствующими словами

НБАРС > make
109 schlechter Kauf

schlechter Kauf m GEN bad bargain, bad buy
* * *

m < Geschäft> bad bargain, bad buy

Business german-english dictionary > schlechter Kauf
110 HAFA

have

* * *

(hefi; hafða, höfðum; hafðr), v.

1) to have (þeir höfðu sjau skip ok flest stór);

hafa elda, to keep up a five;

2) to hold, celebrate (hafa vinaboð, blót, þing);

3) to keep, retain (rifu þær vefinn í sundr, ok hafði hverr þat er hélt á);

4) to use (tvau net eru rý, ok hafa eigi höfð verit);

orð þau sem hann hafði um haft, which he had made use of;

hafa fagrmæli við e-n, to flatter one;

hafa hljóðmæli við e-n, to speak secretly to one;

hafa tvimæli á e-u, to speak doubtfully of a thing;

hafa viðrmæli um e-t, to use mocking words;

hann var mjök hafðr við mál manna, much used to, versed in, lawsuits;

5) to have, hold, maintain;

hafa vináttu við e-n, to maintain friendship with one;

hafa hættumikit, to run a great risk;

hafa heilindi, to have good health;

6) to bring, carry;

hafa e-n heim með sér, to bring one home;

hann hafði lög, út hingat ór Noregi, he brought laws hither from Norway;

hafa sik (to betake oneself) til annara landa;

7) to take, carry off;

troll hafi þik, the trolls take thee;

8) to get, gain, win;

hann hafði eigi svefn, he got no sleep;

hefir sá jafnan, er hættir, he wins that ventures;

hafa gagn, sigr, to gain victor;

hafa meira hlut, to get the upper hand, gain the day;

hafa betr (verr), to get the better (worse) of it;

hafa sitt mál, to win one’s suit;

hafa tafl, to win the game;

hafa erendi, to do one’s errand, succeed;

hafa bana, to suffer death, to die;

hafa sigr, to be worsted;

hafa góðar viðtökur, to be well received;

hafa tíðindi af e-m, to get tidings of, or from, one;

hafa sœmd, óvirðing af e-m, to get honour, disgrace from one;

with gen., hafa e-s ekki, to fail to catch one (hann kemst á skóg undan, ok höfðu þeir hans ekki);

ekki munu vér hans hafa at sinni, we shall not catch him at present;

9) to wear carry (clothes, weapons);

hann hafði blán kyrtil, he wore a blue kirtle;

hafa kylfu í hendi sér, to have a club in one’s hand;

10) to behave, do, or fare, so an so esp. with an adv.;

hafa vel, illa, vetr, to behave (do) well, badly, be worse;

hafa sik vel, to behave;

hafa vel, to be well off or happy;

hafa hart, to be in a wretched plight;

11) with infin., hafa at varðveita, to have in keeping at selja, to have on sale;

lög hafið þér at mæla, you are right;

12) hafa e-n nær e-u, to expose one to (þú hafðir svá nær haft oss úfœru);

hafa nær e-u, to come near to, esp. impers.;

nær hafði okkr nú, it was a narrow escape;

svá nær hafði hausinum, at, the shot so nearly touched the head, that;

ok er nær hafði, skipit mundi fljóta, when the ship was on the point of flloating;

13) as an auxiliary verb, in the earliest time with the pp. of transitive verbs in acc.;

hefir þú hamar um fólginn, hast thou hidden the hammer?;

ek hefi sendan mann, I have sent a man;

later with indecl. neut. pp.;

hefir þú eigi sét mik, hast thou not seen me?;

14) with preps.:

hafa e-t at, to do, act;

hann tók af þér konuna, en þú hafðir ekki at, but thou didst not stir, didst take it tamely;

absol., viltu þess freista, ok vita hvat at hafi, wilt thou try and see what happens?;

hafa e-t at hlífiskildi (skotspœni), to use as a shield (as a target);

hafa e-n háði, hlátri, to mock, laugh at;

hafa e-t at engu, vettugi, to hold for naught, take no notice of;

hafa sakir á e-n have charges against one;

hafa á rás, to take to one’s heels, run off;

hafa e-t eptir, to do or repeat a thing after one;

hafa e-t fram, to produce (vápn þorgils vóru fram höfð); to carry out, hold forth;

hafa mál fram, to proceed with a suit;

var um búit, ekki fram haft, all was made ready but nothing done;

hafa e-t frammi, í frammi, to use, make use of (hafa í frammi kúgan);

ok öll lögmæt skil frammi hafa, and discharge all on official duties;

hafa e-t fyrir satt, to hold for true;

eigi em ek þar fyrir sönnu hafðr, I am not truly aimed for that, it is a false charge;

hafa e-n fyrir sökum um e-t, to charge one with;

hafa í hótum við e-n, to threaten one;

hafa e-t með höndum, to have in hand;

höfum eiai sigrinn ór hendi, let not victory slip out of our hands;

hafa ór við e-n, to behave so and so towards one (hefir þú illa ór haft við mik);

hafa e-t til e-s to use for (höfðu þeir til varnar skot ok spjót); to be a reason or ground for;

vér hyggjum þat til þess haft vera, at þar hafi menn sézt, we believe the foundation of the story is that men have been seen there;

hafa mikit (lítit) til síns máls, to have much (little) in support of one’s case;

hafa e-t til, to have at hand, possess;

orð þau, sem hann hafði um haft, the words which he had used;

keisari hafði fátt um, did not say much;

hafa e-n undir, to get one under, subdue one;

hafa e-t uppi, to take (heave) up (hafa uppi fœri, net);

Skarpheðinn hafði uppi øxina, S. heaved up the axe;

hafa flokk uppi, to raise a party, to rebel;

hafa uppi tafl, to play at a game;

hafa e-n uppi, to bring one to light;

hafa uppi rœður, to begin a discussion;

hafa e-t úti, to have done, finished (hafa úti sitt dagsverk);

hafa við e-m, to be a match for one;

hafa sik við, to exert oneself;

hafa mikit (lítit) við, to make a great (little) display;

hann söng messu ok bafði mikit við, and made much of it;

hann bad jarl leita, bann hafði lítit við þat, he did it lightly;

haf ekki slíkt við, do not say so;

haf þú lítit við at eggja sonu þina, refrain from egging on thy sons;

15) refl., hafast.

* * *

pret. hafði; subj. hefði; pres. sing. hefi (less correctly hefir), hefir, hefir; plur. höfum, hafit, hafa: the mod. pres. sing. is monosyllabic hefr or hefur, and is used so in rhymes—andvara engan hefur | … við glys heims gálaus sefur, Pass. 15. 6, but in print the true old form hefir is still retained; the monosyllabic present is used even by old writers in the 1st pers. before the personal or negative suffix, e. g. hef-k and hef-k-a ek for hefi-g and hefig-a ek, see e. g. Grág. (Kb.) 79, 82, in the old oath formula, hef-k eigi, Hallfred; hef ek, Fms. iii. 10 (in a verse); but not so in 3rd pers., e. g. hefir-a or hefir-at, Grág. l. c.: imperat. haf, hafðu: part. pass. hafðr, neut. haft;—hafat is an απ. λεγ., Vsp. 16, and is prob. qs. hafit from hefja, to heave, lift: [Ulf. haban; A. S. habban; Engl. have; Hel. hebben; Germ. haben; Dutch hebben; Dan. have, Swed. hafva: it is curious the Lat. form habere retains the consonant unchanged, cp. the Romance forms, Ital. avere, Fr. avoir, Span. haber, etc. ☞ Hafa is a weak verb, and thus distinguished from hefja (to lift, begin), which is a strong verb, answering to Lat. capere, incipere; but in sundry cases, as will be seen below, it passes into the sense of this latter word; as also in some instances into that of another lost strong verb, hafa, hóf, to behave, and hœfa, to hit]:—to have.

A. To have; hann hafði með sér ekki meira lið, Fms. i. 39; hafði hverr hirð um sik, 52; höfðu þeir áttján skip, viii. 42; Sverrir hafði tvau hundrað manna, … þeir höfðu annan samnað á landi, 328; hann hafði mikit lið ok frítt, x. 36; þeir höfðu sjau skip ok flest stór, 102; hafa fjölmennar setur, Eb. 22; hann hafði menn sína í síldveri, Eg. 42; mun ek naut hafa þar sem mér þykkir hagi beztr, 716.

II. to hold:

1. to keep, celebrate; hafa ok halda, Dipl. i. 6; hafa átrúnað, 10; hafa dóma, 12; hafa blót, Fms. iv. 254; hafa vina-veizlu, id.; hafa vina-boð, Nj. 2; hafa Jóla-boð, Eg. 516; hafa þing, Fms. ix. 449; hafa haust-boð, Gísl. 27; hafa drykkju, Eb. 154; hafa leik, Fms. x. 201, passim.

2. to hold, observe; hlýðir þat hvergi at hafa eigi lög í landi, Nj. 149; skal þat hafa, er stendr …, Grág. i. 7; skal þat allt hafa er finsk á skrá þeirri …, id.; en hvatki es mis-sagt es í fræðum þessum, þá es skylt at hafa þat (to keep, hold to be true) es sannara reynisk, Íb. 3; ok hafða ek (I kept, selected) þat ór hvárri er framarr greindi, Landn. 320, v. l.

3. to hold, keep, retain; ef hann vill hafa hann til fardaga, Grág. i. 155; skal búandinn hafa hann hálfan mánuð, 154; ok hafði hvárr þat er hélt á, Nj. 279; hitt skal hafa er um fram er, Rb. 56; kasta í burt þrjátigi ok haf þat sem eptir verðr, 494.

4. to hold an office; hafa lögsögu, to hold the office of lögsaga, Íb. passim; hafa jarldóm, konungdóm, passim; þat höfðu haft at fornu Dana-konungar, Eg. 267; þér berit konunga-nöfn svá sem fyrr hafa haft ( have had) forfeðr yðrir, en hafit lítið af ríki, Fms. i. 52; hafa ríki, to reign, Hkr. pref.

5. phrases, hafa elda, to keep a fire, cook, Fms. xi. 129; hafa fjárgæzlu, to tend sheep, Eg. 740; hafa embætti með höndum, Stj. 204; hafa gæzlur á e-u, Fms. ix. 313; hafa … vetr, to have so many winters, be of such an age (cp. Fr. avoir … ans), Íb. 15; margir höfðu lítið fátt þúsund ára, Ver. 7: hafa vörn í máli, Nj. 93; hafa e-t með höndum, to have in hand, Fms. viii. 280, ix. 239; hafa e-t á höndum, Grág. i. 38; hafa fyrir satt, to hold for true, Fms. xi. 10; hafa við orð, to intimate, suggest, Nj. 160; hafa e-t at engu, vettugi, to hold for naught, take no notice of, Fas. i. 318.

6. with prepp. or infin.,

α. with prep.; hafa til, to have, possess; ef annarr þeirra hefir til enn annarr eigi, þá er sá skyldr til at fá honum er til hefir, Grág. i. 33; ef annarr hefir til …, id.; þér ætlið at ek muna eigi afl til hafa, Ld. 28.

β. with infin.; hafa at varðveita, to have in keeping, Eg. 500; lög hafit þér at mæla, you have the law on your tongue, i. e. you are right, Nj. 101; hörð tíðindi hefi ek at segja þér, 64; sá er gripinn hefir at halda, Grág. i. 438; hafa at selja, to have on sale, Ld. 28.

III. to use; var haft til þess sker eitt, Eb. 12; þá höfðu þeir til varnar skot ok spjót, Fms. vii. 193; er þín ráð vóru höfð, that thy advice was taken, Fs. 57; Gríss hafði þessi ráð, Fms. iii. 21; ek vil at þat sé haft er ek legg til, x. 249; þykki mér þú vel hafa ( make good use of) þau tillög er ek legg fyrir þik, xi. 61; til þess alls er jarli þótti skipta, þá hafði hann þessa hluti, 129; tvau ný (net), ok hafa eigi höfð verit ( which have not been used), haf þú ( take) hvárt er þú vilt, Háv. 46; þær vil ek hafa enar nýju, en ek vil ekki hætta til at hafa enar fornu, id.; önnur er ný ok mikil ok hefir ( has) til einskis höfð ( used) verið, id.; buðkr er fyrir húslker er hafðr, Vm. 171; gjalda vápn þau er höfð eru, N. G. L. i. 75; þat hafði hann haft ( used) fyrir skála, Edda 29; þeir vóru hafðir til at festa með hús jafnan, Nj. 118; sá hólmr var hafðr til at …, Fms. i. 218; hann skyldi hafa hinn sama eið, x. 7; orð þau sem hann hafði ( had) um haft ( used), Nj. 56; orð þau er hann hafði ( made use of) í barnskírn, K. Þ. K. 14.

2. more special phrases; hafa fagrmæli við e-n, to flatter one, Nj. 224; hafa hljóðmæli við e-n, to speak secretly to one, 223; allmikil fjölkyngi mun vera við höfð áðr svá fái gört, Edda 27; hafa mörg orð um e-t, Ld. 268; hafa tvímæli á e-u, to discuss, doubt, speak diffidently of a thing, Lv. 52; hafa viðrmæli um e-t, to use mocking words, Nj. 89; hafa nafn Drottins í hégóma, to take the Lord’s name in vain, Fms. i. 310; (hann var) mjök hafðr við mál manna, much used to, versed in lawsuits, Dropl. 8: hafa sik til e-s, to use oneself to a thing, i. e. to do a mean, paltry thing; þeir er til þess vilja hafa sik, at ganga í samkundur manna úboðit, Gþl. 200; ef hann vill sik til þessa hafa, Fms. i. 99: hafa sik við, to exert oneself; skaltú ok verða þik við at hafa um þetta mál, ef þú getr þat af þér fært, Grett. 160: hafa e-n at skotspæni, to use one as a target, Nj. 222; hafa e-n at hlífi-skildi sér, to use one as a shield, 262; hafa e-n at ginningar-fifli, auga-bragði, háði, hlátri, Hm. 133, Nj. 224, passim.

IV. to have, hold, maintain, of a state or condition; hafa vináttu við e-n, to maintain friendship with one, Sks. 662; hafa vanmátt, to continue sick, Eg. 565; hafa hættu-mikit, to run a great risk, Nj. 149; hafa vitfirring, to be insane, Grág. i. 154; hafa heilindi, to have good health, 26, Hm. 67; hafa burði til e-s, to have the birthright to a thing. Eg. 479; hafa hug, áræði, hyggindi, to have the courage …, Hom. 28; hafa vit ( to know), skyn, greind … á e-u, to have understanding of a thing; hafa gaman, gleði, skemtun, ánægju af e-u, to have interest or pleasure in a thing; hafa leiða, ógeð, andstygð, hatr, óbeit á e-u, to dislike, be disgusted with, hate a thing; hafa elsku, mætr, virðing á e-u, to love, esteeem … a thing; hafa allan hug á e-u, to bend the mind to a thing; hafa grun á e-m, to suspect one; hafa ótta, beyg af e-u, to fear a thing; and in numberless other phrases.

2. with prepp.:

α. hafa e-t frammi (fram), to carry out, hold forth; hafa frammi róg, Nj. 166; hafa mál fram, to proceed with a suit, 101; stefnu-för, 78; heitstrengingar, Fms. xi. 103; ok öll lögmælt skil frammi hafa, and discharge all one’s official duties, 232; var um búit en ekki fram haft, all was made ready, but nothing done, viii. 113; beini má varla verða betri en hér er frammi hafðr, xi. 52; hafðú í frammi ( use) kúgan við þá uppi við fjöllin, Ísl. ii. 215; margir hlutir, þó at hann hafi í frammi, Sks. 276.

β. hafa mikit, lítið fyrir e-u, to have much, little trouble about a thing; (hence fyrir-höfn, trouble.)

γ. hafa við e-m (afl or the like understood), to be a match for one, Fms. vii. 170, Lv. 109, Nj. 89, Eg. 474, Anal. 176; hafa mikit, lítið við, to make a great, little display; (hence við-höfn, display, pomp); hann söng messu ok hafði mikit við, he sang mass and made a great thing of it, Nj. 157; þú hefir mikit við, thou makest a great show of it, Boll. 351; hann bað jarl leita, hann hafði lítið við þat, he did it lightly, Nj. 141; haf ekki slíkt við, do not say so, Ld. 182.

B. To take, carry off, win, wield, [closely akin to Lat. capere]:

I. to catch, take, esp. in the phrase, hafa ekki e-s, to miss one; hann kemsk á skóg undan, ok höfðu þeir hans ekki, he took to the forest and they missed him, Nj. 130; ekki munu vér hans hafa at sinni, we sha’nt catch him at present, Fms. vi. 278; hafða ek þess vætki vífs, Hm. 101; þeygi ek hana at heldr hefik, 95: in swearing, tröll, herr, gramir hafi þik, the trolls, ghosts, etc. take thee! tröll hafi líf, ef …, Kormak; tröll hafi Trefót allan! Grett. (in a verse); tröll hafi þína vini, tröll hafi hól þitt, Nj.; herr hafi Þóri til slægan, confound the wily Thorir! Fms. vi. 278, v. l. (emended, as the phrase is wrongly explained in Fms. xii. Gloss.); gramir hafi þik! vide gramr.

II. to carry, carry off, bring; hafði einn hjartað í munni sér, one carried the heart off in his mouth, Nj. 95; hann hafði þat ( brought it) norðan með sér, Eg. 42; hafði Þórólfr heim marga dýrgripi, 4; hann hafði með sér skatt allan, 62; skaltú biðja hennar ok hafa hana heim hingat, Edda 22; fé þat er hann hafði ( had) út haft ( carried from abroad), Gullþ. 13; á fimm hestum höfðu þeir mat, Nj. 74; bókina er hann hafði ( had) út haft, Fms. vii. 156; konungr hafði biskup norðr til Björgynjar með sér, viii. 296; biskup lét hann hafa með sér kirkju-við ok járn-klukku, Landn. 42; hann hafði með sér skulda-lið sitt ok búferli, Eb. 8; hann tók ofan hofit, ok hafði með sér flesta viðu, id.; ok hafa hana í brott, Fms. i. 3; tekr upp barnit, ok hefir heim með sér, Ísl. ii. 20; hann hafði lög út hingat ór Noregi, he brought laws hither from Norway, Íb. 5; haf þú heim hvali til bæjar, Hým. 26; ok hafa hann til Valhallar, Nj. 119.

III. to take, get; hann hafði þá engan mat né drykk, he took no food nor drink, Eg. 602; hann hafði eigi svefn, he got no sleep, Bs. i. 139.

2. to get, gain, win; öfluðu sér fjár, ok höfðu hlutskipti mikit, Eg. 4; eigi þarftú at biðja viðsmjörs þess, þvíat hann mun þat alls ekki hafa, né þú, for neither he nor thou shall get it, Blas. 28; jarl vill hafa minn fund, he will have a meeting with me, 40, Skv. 1. 4: the sayings, hefir sá jafnan er hættir, he wins that risks, ‘nothing venture, nothing have,’ Hrafn. 16; sá hefir krás er krefr, Sl. 29.

3. phrases, hafa meira hlut, to get the better lot, gain the day, Nj. 90, Fms. xi. 93; hafa gagn, sigr, to gain victory, ix. 132, Eg. 7, Hkr. i. 215, Ver. 38; hafa betr, to get the better; hafa verr, miðr, to have the worst of it, Fms. v. 86, Þorst. S. St. 48, passim; hafa mál sitt, to win one’s suit, Grág. i. 7, Fms. vii. 34; hafa kaup öll, to get all the bargain, Eg. 71; hafa tafl, to win the game, Fms. vii. 219; hafa erendi, to do one’s errand, succeed, Þkv. 10, 11, Fas. ii. 517: hafa bana, to have one’s bane, to die, Nj. 8; hafa úsigr, to be worsted, passim; hafa úfrið, to have no peace; hafa gagn, sóma, heiðr, neisu, óvirðing, skömm, etc. af e-u, to get profit, gain, honour, disgrace, etc. from a thing; hafa e-n í helju, to put one to death, Al. 123; hafa e-n undir, to get one under, subdue him, Nj. 95, 128; höfum eigi, sigrinn ór hendi, let not victory slip out of our hands, Fms. v. 294.

4. to get, receive; hann hafði góðar viðtökur, Nj. 4; hón skal hafa sex-tigi hundraða, 3; skyldi Högni hafa land, 118; selja skipit, ef hann hafði þat fyrir ( if he could get for it) sem hann vildi; Flosi spurði í hverjum aurum hann vildi fyrir hafa, hann kvaðsk vildu fyrir hafa land, 259; hafa tíðindi, sögur af e-m, to have, get tidings of or from one, Ld. 28; hafa sæmd, metorð óvirðing, to get honour, disgrace from one’s hands, Nj. 101; hafa bætr, to get compensation, Grág. i. 188; hafa innstæðuna eina, id.; hafa af e-m, to have the best of one, cheat one.

IV. to carry, wear, of clothes, ornaments, weapons:

1. of clothes, [cp. Lat. habitus and Icel. höfn = gear]; hafa hatt á höfði, Ld. 28; hafa váskufl yztan klæða, … þú skalt hafa undir ( wear beneath) hin góðu klæði þín, Nj. 32; hann hafði blán kyrtil, … hann hafði svartan kyrtil, Boll. 358; hafa fald á höfði, to wear a hood; hón hafði gaddan rautt á höfði, Orkn. 304; hann hafði um sik breitt belti, he wore a broad belt, Nj. 91; hafa fingr-gull á hendi, 146: to have about one’s person, vefja saman ok hafa í pungi sínum, Edda 27; hlutir sem mönnum var títt at hafa, Fms. xi. 128.

2. of weapons, to wield, carry; spjót þat er þú hefir í hendi, Boll. 350; hafa kylfu í hendi sér, to have a club in one’s hand, Fms. xi. 129; hafa staf í hendi, to have a stick in the hand, Bárð.; Gunnarr hafði atgeirinn ok sverðit, Kolskeggr hafði saxit, Hjörtr hafði alvæpni, Nj. 93; hann hafdi öxi snaghyrnda, Boll. 358; hann hafði kesjuna fyrir sér, he held the lance in rest, Eg. 532.

V. here may be added a few special phrases; hafa hendr fyrir sér, to grope, feel with the hands (as in darkness); hafa vit fyrir sér, to act wisely; hafa at sér hendina, to draw one’s hand back, Stj. 198; hafa e-t eptir, to do or repeat a thing after one, Konr.; hafa e-t yfir, to repeat (of a lesson): hafa sik, to betake oneself; hafa sik til annarra landa, Grett. 9 new Ed.; hann vissi varla hvar hann átti at hafa sik, he knew not where ( whither) to betake himself, Bs. i. 807; hefir hann sik aptr á stað til munklífisins, Mar.

C. Passing into the sense of hefja (see at the beginning); hafa e-t uppi, to heave up, raise; hafa flokk uppi, to raise a party, to rebel, Fb. ii. 89: hafa uppi færi, net, a fisherman’s term, to heave up, take up the net or line, Háv. 46; Skarphéðinn hafði uppi ( heaved up) öxina, Nj. 144: hafa uppi tafl, to play at a game, Vápn. 29; þar vóru mjök töfl uppi höfð ok sagna-skemtan, Þorf. Karl. 406, v. l.: hafa e-n uppi, to hold one up, bring him to light; svá máttu oss skjótast uppi hafa, Fær. 42: metaph. to reveal, vándr riddari hafði allt þegar uppi, Str. 10.

2. with the notion to begin; Bárðr hafði uppi orð sín ( began his suit) ok bað Sigríðar, Eg. 26, Eb. 142; hafa upp stefnu, to begin the summons, Boll. 350; hafa upp ræður, to begin a discussion; ræður þær er hann hafði uppi haft við Ingigerði, Fms. iv. 144, where the older text in Ó. H. reads umræður þær er hann hafði upp hafit (from hefja), 59; cp. also Vsp., þat langniðja-tal mun uppi hafat (i. e. hafit) meðan öld lifir, 16, (cp. upp-haf, beginning); þó at ek hafa síðarr um-ræðu um hann, better þó at ek hafa (i. e. hefja) síðarr upp ræðu um hann, though I shall below treat of, discuss that, Skálda (Thorodd) 168; er lengi hefir uppi verit haft síðan (of a song), Nj. 135; cp. also phrases such as, hafa á rás, to begin running, take to one’s heels, Fms. iv. 120, ix. 490; næsta morgin hefir út fjörðinn, the next morning a breeze off land arose, Bs. ii. 48: opp. is the phrase, hafa e-t úti, to have done, finished; hafa úti sitt dags-verk, Fms. xi. 431; hafa úti sekt sína, Grett. 149.

D. Passing into the sense of a lost strong verb, hafa, hóf (see at the beginning), to behave, do, act:

I. with an adverb, hafa vel, ílla, or the like, to behave, and in some instances to do well or badly, be happy or unhappy,

α. to behave; en nú vil ek eigi verr hafa en þú, Fms. iv. 342; þeir sögðu at konungr vildi verr hafa en þeir, 313; hefir þú ílla ór (málum or the like understood) haft við mik, Fs. 140; ólikr er Gísli öðrum í þolinmæði, ok hefir hann betr en vér, Gísl. 28.

β. to do so and so (to be happy, unhappy); verr hafa þeir er trygðum slitu, Mkv. 3; ílla hefir sá er annan svíkr, 18; vel hefir sá er þat líða lætr, 6; vel hefir sá ( he is happy) er eigi bíðr slíkt íllt þessa heims, Fms. v. 145; hvílíkt hefir þú, how dost thou? Mar.; hafa hart, to do badly, to be wretched; at sál Þorgils mætti fyrir þær sakir eigi hart hafa, Sturl. iii. 292, Mar.; Ólafr hafði þá hölzti ílla, O. was very poorly, D. N. ii. 156; þykisk sá bezt hafa ( happiest) er fyrstr kemr heim, Fms. xi. 248; þá hefir hann bazt af hann þegir, i. e. that is the best he can do if he holds his tongue, Hm. 19; þess get ek at sá hafi verr ( he will make a bad bargain) er þik flytr, Nj. 128; úlfgi hefir ok vel, the wolf is in a bad plight, Ls. 39; mun sá betr hafa er eigi tekr við þér, id.; betr hefðir þú, ef …, thou wouldest do better, if …, Akv. 16.

γ. adding sik; hafa sik vel, to behave well, Fms. x. 415, Stj. 436.

II. with the prep. at, to do, act, (hence at-höfn, at-hæfi, act, doing); hann lét ekki til búa vígs-málit ok engan hlut at hafa, Nj. 71; en ef þeim þykkir of lítið féit tekit, þá skulu þeir hafa at hit sama, to act in the same way, Grág. ii. 267; hvatki es þeir hafa at, Fms. xi. 132; hann tók af þér konuna, en þú hafðir ekki at, but thou didst not stir, didst take it tamely, Nj. 33; bæði munu menn þetta kalla stórvirki ok íllvirki, en þó má nú ekki at hafa, but there is no help for it, 202; eigi sýnisk mér meðal-atferðar-leysi, at vér höfum eigi at um kvámur hans, i. e. that we submit tamely to his coming, Fs. 32: absol., viltú þess freista, ok vita þá hvat at hafi, wilt thou try and see how it will do? Bjarn. 27; en nú skaltú fara fyrir, ok vita hvat at hafi, Bs. i. 712.

III. phrases, hafa hátt, to be noisy, talk loud, Fms. i. 66; við skulum ekki hafa hátt ( do not cry loud) hér er maðr á glugganum, a lullaby song; hafa lágt, to keep silent; hafa hægt, to keep quiet; hafa sik á (í) hófi, to compose oneself, Ls. 36; hafa í hótum við e-n, to use threatening ( foul) language, Fb. i. 312; hafa í glett við e-n, to banter one, Fms. viii. 289; hafa íllt at verki, to do a bad deed, Ísl. ii. 184.

E. Passing into the sense of the verb hæfa (see at the beginning), to aim at, hit, with dat.:

I. to hit; svá nær hafði hausinum, at …, the shot so nearly hit the head, that …, Fms. ii. 272; þat sama forað, sem henni hafði næst váða, those very precipices from which she had so narrow an escape, Bs. i. 200, Fms. ix. 357; nær hafði nú, at skjótr mundi verða okkarr skilnaðr, Al. 124; nær hafði okkr nú, it struck near us, it was a narrow escape, Fms. viii. 281; kvaðsk svá dreymt hafa ( have dreamed), at þeim mundi nær hafa, ix. 387, v. l.; ok er nær hafði at skipit mundi fljóta, when the ship was on the point of floating, Ld. 58; ok hafði svá nær (it was within a hair’s breadth), at frændr Þorvalds mundu ganga at honum, Nj. 160; ok hafði svá nær at þeir mundi berjask, Íb. 11, cp. Bs. i. 21: the phrase, fjarri hefir, far from it! Edda (in a verse).

2. to charge; eigi em ek þar fyrir sönnu hafðr, I am not truly aimed at for that, ‘tis a false charge, Eg. 64; þeim manni er fyrir sökum er hafðr, i. e. the culprit, Grág. i. 29; cp. the mod. phrase, hafa á e-u, to make a charge of a thing; það varð ekki á því haft, they could not make a case for a charge of it.

II. metaph. to be the ground or reason for, (hence til-hæfa, reason, fact, foundation); til þess ætla vitrir menn þat haft at Ísland sé Tile (i. e. Thule) kallað, at …, learned men suppose that is the reason that Iceland is called Thule, that …, Landn. (pref.); mikit mun til haft, er einmæli er um (there must be some reason for it, because all people say so), Þorgils segir, eigi er fyrir haft ( there is no ground whatever for it), at ek mæla betr fyrir griðum en aðrir menn, Ísl. ii. 379; vér hyggjum þat til þess haft vera, at þar hafi menn sésk, we believe the substance of the story is that men have been seen there, Fms. xi. 158; hvat er til þess haft um þat (what is the truth of the matter?), hefir sundr-þykki orðit með ykkr? Boll. 364: in the saying, hefir hverr til síns ágætis nokkut, every one gets his reputation for something, Nj. 115.

2. to happen, coincide; hefir svá til, at hann var þar sjálfr, Fms. xi. 138, v. l.

β. the phrase, hafa mikit (lítið) til síns máls, to have much ( little) reason for one’s tale, i. e. to be much, little, in the right, Fms. vii. 221, xi. 138 (v. l.), Nj. 88: um þenna hefir svá stórum, it matters so much with this man, (v. l. for mun stórum skipta), Fms. xi. 311.

F. REFLEX. to keep, dwell, abide, but only of a temporary shelter or abode, cp. Lat. habitare, (cp. also höfn, a haven); hann hefsk á náttartíma niðri í vötnum, at night-time he keeps down in the water, Stj. 77: to live, þeir höfðusk mjök í kaupferðum, they spent much of their life in travelling, Hkr. i. 276; hann hafðisk löngum í bænum, Bs. i. 353.

β. with prep. við; hér mun ek við hafask ( I will stay here) en þú far til konungs, Fb. ii. 125; hafðisk hann við á skógum eðr í öðrum fylgsnum, 302; því at hann hafðisk þá á skipum við, Fms. viii. 44; hvílsk heldr ok hafsk við í því landi, rest and stay in that land, Stj. 162; Ásgeirr hafðisk við uppi í dalnum, Sd. 154; hafask lind fyrir, to cover oneself with a shield (?), Vsp. 50; hafask hlífar fyrir, to be mailed in armour, Hkm. 11.

2. hafask at, to do, behave (cp. D. above); vóru þeir þá svá móðir, at þeir máttu ekki at hafask, Fms. ii. 149; en síðan skulut þér at hafa slíkt sem ek kann fyrir segja, i. 158; þat eitt munu við at hafask, at ek mun betr göra en þú, Nj. 19; Lambi sá hvat Steinarr hafðisk at, Eg. 747.

3. hafask vel, to do well, thrive; vaxa ok vel hafask, to wax and do well, Hm. 142; nú er þat bæn mín, at þér hafisk við vel, that you bear yourself well up, Fms. ix. 497; Jungfrúin hafðisk vel við í ferðinni, x. 86; at fé hans mundi eigi hafask at betr at meðal-vetri, Grág. ii. 326.

4. recipr., hafask orð við, to speak to one another; ok er þat ósiðlegt, at menn hafisk eigi orð við, Fs. 14; þar til er þeir hafask réttar tölur við, N. G. L. i. 182.

II. part. hafandi is used in the sense of having conceived, being with child; þá verit hann varr við at hón var hafandi, 656 B. 14; hón skyldi verða hafandi at Guðs syni, id.; generally, allt þat er hafanda var lét burð sinn ok ærðisk, Fms. vii. 187; svá sem hón verðr at honum hafandi, Stj. 178; (hence barns-hafandi, being with child.)

G. The word hafa is in the Icel., as in other Teut. languages, used as an auxiliary verb with a part. pass. of another verb, whereby a compound preterite and pluperfect are formed as follows:

I. in transitive verbs with acc. the participle also was put in acc., agreeing in gender, number, and case with the objective noun or pronoun; this seems to have been a fixed rule in the earliest time, and is used so in all old poems down at least to the middle of the 11th century, to the time of Sighvat (circ. A. D. 990–1040), who constantly used the old form,—átt is an apostrophe for átta in the verse Ó. H. 81:

1. references from poets, Gm. 5, 12, 16; þá er forðum mik fædda höfðu, Vsp. 2; hverr hefði lopt lævi blandit eðr ætt jötuns Óðs mey gefna, 29; þær’s í árdaga áttar höfðu, 60: ek hafða fengna konungs reiði, Ad. 3; en Grjótbjörn um gnegðan hefir, 18; mik hefir marr miklu ræntan, Stor. 10; þó hefir Míms-vinr mér um fengnar bölva bætr, 22: gaupur er Haraldr hafi sveltar, Hornklofi: Loka mær hefir leikinn allvald, Ýt. 7; sá hafði borinn brúna-hörg, 14; jarlar höfðu veginn hann, 15: ek hef orðinn ( found) þann guðföðr (verða is here used as trans.), Hallfred; höfum kera framðan, id.: hann hefir litnar, sénar, hár bárur, Ísl. ii. 223, thus twice in a verse of A. D. 1002; göngu hefik of gengna, Korm. (in a verse); hann hafði farna för, Hkr. i. (Glum Geirason); ek hefi talðar níu orustur, Sighvat; þú hefir vanðan þik, id.; ér hafit rekna þá braut, Ó. H. 63 (Óttar Svarti); hann hefir búnar okkr hendr skrautliga, Sighvat (Ó. H. 13); þeir hafa færð sín höfuð Knúti, id.; hvar hafit ér hugðan mér sess, id.; hafa sér kenndan enn nørðra heims enda, id.; Sighvatr hefir lattan gram, id.; hefir þú hamar um fólginn, Þkv. 7, 8; þú hefir hvatta okkr, Gkv. 6; ek hefi yðr brennda, Am. 39, cp. 56; hefi ek þik minntan, 81; hefir þú hjörtu tuggin, Akv. 36; hefir þú mik dvalðan, Hbl. 51; ek hefi hafðar þrár, I have had throes, Fsm. 51; en ek hann görvan hef-k, svá hefi ek studdan, 12 (verse 13 is corrupt); hann hefir dvalða þik, Hkv. Hjörv. 29; lostna, 30; mik hefir sóttan meiri glæpr, 32; ek hefi brúði kerna, id.; þú hefir etnar úlfa krásir, opt sár sogin, Hkv. 1. 36; sá er opt hefir örnu sadda, 35; hefir þú kannaða koni óneisa, 23; þá er mik svikna höfðut, Skv. 3. 55; hann hafði getna sonu, Bkv. 8; þann sal hafa halir um görvan, Fm. 42; bróður minn hefir þú benjaðan, 25; er hann ráðinn hefir, 37; sjaldan hefir þú gefnar vargi bráðir, Eg. (in a verse).

2. references from prose; this old form has since been turned into an indecl. neut. sing. part. -it. The old form was first lost in the strong verbs and the weak verbs of the first conjugation: in the earliest prose both forms are used, although the indecl. is more freq. even in the prose writers, as Íb., the Heiðarv. S., the Miracle-book in Bs., Njála, Ó. H., (Thorodd seems only to use the old form,) as may be seen from the following references, Björn hafði særða þrjá menn, Nj. 262; hann mundi hana hafa gipta honum, 47; hann hafði þá leidda saman hestana, 264: ek hefi sendan mann, Ísl. (Heiðarv. S.) ii. 333; ek nefi senda menn, id.: hafa son sinn ór helju heimtan, Bs. (Miracle-book) i. 337; en er þeir höfðu niðr settan sveininn, 349; hann hafði veidda fimm tegu fiska, 350: er þér hefir ílla neisu gorva, Ó. H. 107: þá hefi ek fyrri setta þá í stafrófi, Skálda (Thorodd) 161; þar hefi ek við görva þessa stafi fjóra, id.; hafa hann samsettan, 167: góða fylgd hefir þú mér veitta, Þorst Síðu H. 2: sagði, at Ólafr konungr hafði sendan hann, Bs. i. 11: Þyri, er hertogi hafði festa nauðga, Fms. x. 393 (Ágrip): hefi ek þá svá signaða ok magnaða, v. 236: hefir sólin gengna tvá hluti, en einn úgenginn, K. Þ. K. 92 (Lund’s Syntax, p. 12).

β. again, neut. indecl., hana hafði átt fyrr Þoróddr, Ísl. ii. 192: hón hafði heimt húskarl sinn …, Ísl. (Heiðarv. S.) ii. 339; hann hefir ekki svá vel gyrt hest minn, 340; hefir þú eigi séð mik, 341; hve hann hafði lokkat hann. id.; gistingar hefi ek yðr fengit, 343: þeir höfðu haft úfrið ok orrostur, Íb. 12; hann hafði tekið lögsögu, 14: stafr er átt hafði Þorlákr, Bs. (Miracle-book) i. 340; er þær höfðu upp tekit ketilinn ok hafit …, 342; göngu es hann hafði gingit, 344; es sleggjuna hafði niðr fellt, 346; sem maðr hefði nýsett (hana) niðr, id.; jartein þá er hann þóttisk fingit hafa, 347; hafði prestrinn fært fram sveininn, 349: hjálm er Hreiðmarr hafði átt, Edda 73: hafa efnt sína heitstrenging, Fms. (Jómsv. S.) xi. 141: slíkan dóm sem hann hafði mér hugat, Ó. H. 176, etc. passim:—at last the inflexion disappeared altogether, and so at the present time the indecl. neut. sing. is used throughout; yet it remains in peculiar instances, e. g. konu hefi eg mér festa, Luke xiv. 20, cp. Vídal. ii. 21. ☞ This use of the inflexive part. pass. may often serve as a test of the age of a poem, e. g. that Sólarljóð was composed at a later date may thus be seen from verses 27, 64, 72, 73, 75, 79; but this test is to be applied with caution, as the MSS. have in some cases changed the true forms (-inn, -ann, and -it, -an being freq. abbreviated in the MSS. so as to render the reading dubious). In many cases the old form is no doubt to be restored, e. g. in vegit to veginn, Fm. 4, 23; búit to búinn, Hkv. Hjörv. 15; borit to borinn, Hkv. 1. 1; beðit to beðinn, Fsm. 48; orðit to orðin, Og. 23; roðit to roðinn, Em. 5; brotið to brotinn, Vkv. 24, etc.: but are we to infer from Ls. 23, 26, 33, that this poem is of a comparatively late age?

II. the indecl. neut. sing. is, both in the earliest poems and down to the present day, used in the following cases:

1. with trans. verbs requiring the dat. or gen.; ek hefi fengit e-s, hann hafði fengit konu; hafa hefnt e-s, Fms. xi. 25; sú er hafði beðit fjár, Þkv. 32; stillir hefir stefnt mér, Hkv. Hjörv. 33, and so in endless cases.

2. in the reflex. part. pass.; þeir (hann) hafa (hefir) látisk, farisk, sagsk, etc.

3. in part. of intrans. neut. verbs, e. g. þeir þær (hann, hón), hafa (hefir) setið, staðit, gengit, legit, farit, komit, verit, orðit, lifað, dáit, heitið …, also almost in every line both of prose and poetry.

4. in trans. verbs with a neut. sing. in objective case the difference cannot be seen.

☞ The compound preterite is common to both the Romance and Teutonic languages, and seems to be older in the former than in the latter; Grimm suggests that it originated with the French, and thence spread to the Teutons. That it was not natural to the latter is shewn by the facts, that

α. no traces of it are found in Gothic, nor in the earliest Old High German glossaries to Latin words.

β. in the earliest Scandinavian poetry we can trace its passage from declinable to indeclinable.

γ. remains are left in poetry of a primitive uncompounded preterite infinitive, e. g. stóðu = hafa staðit, mundu, skyldu, vildu, etc., see Gramm. p. xxv, col. 2. ☞ We may here note a curious dropping of the verb hefir, at ek em kominn hingat til lands, ok verit áðr ( having been) langa hríð utan-lands, Ó. H. 31, cp. Am. 52; barn at aldri, en vegit slíka hetju sem Þorvaldr var, Glúm. 382. On this interesting matter see Grimm’s remarks in his Gramm. iv. 146 sqq.

Íslensk-ensk orðabók > HAFA
111 gioco

"clearance;

Spiel, Satz;

jogo"

* * *

m (pl -chi) game

il gioco gambling

gioco d'azzardo game of chance

gioco da bambini child's play

gioco di prestigio conjuring trick

gioco elettronico computer game

Giochi Olimpici Olympic Games

l'ho detto per gioco! I was joking!

* * *

gioco s.m.

1 ( svago, divertimento) game, amusement, entertainment: giochi infantili, childish games (o amusements); nel cortile c'erano dei bambini intenti ai loro giochi, there were children playing games in the courtyard; esclude sempre il fratellino dai suoi giochi, he always leaves his little brother out of his games; studiare è lavoro, non è un gioco, studying is work, not amusement // giochi all'aperto, outdoor games; gioco di società, parlour game // compagno di gioco, playmate (o playfellow)

2 ( con regole) game: dimmi che gioco vuoi fare, tell me which game you want to play; il bridge è un gioco che non mi piace, bridge is a game I don't like; il football è un gioco molto popolare, football is a very popular game; ''Che gioco è?'' ''é ramino'', ''What game is that?'' ''It's rummy'' // ricordati che è solo un gioco!, remember it's only a game // giochi elettronici, computer games // gioco di, con le carte, card game; carte da gioco, playing cards // giochi olimpici, Olympic games // giochi di gruppo, team games // il gioco degli scacchi, del domino, della dama, chess, dominoes, (the game of) draughts // (mat.) teoria dei giochi, game theory // gioco di pazienza, puzzle patience; gioco di prestigio, conjuring trick // gioco di potere, power game // gioco di parole, pun (o play on words)

3 ( giocattolo) toy: ha giochi di ogni tipo, he has all sorts of toys; giochi pericolosi, dangerous toys

4 ( d'azzardo) gambling: perdere tutto, una fortuna al gioco, to lose everything, a fortune gambling (o to gamble away everything, a fortune); il gioco è proibito in questo stato, gambling is forbidden (o not legal) in this state; avere debiti di gioco, to have gambling debts; è molto fortunato al gioco, vince sempre al gioco, he's very lucky, he always wins at gambling // fate il vostro gioco!, put down your stakes (o stake your money)! // casa da gioco, gambling (o gaming) house; tavolo da gioco, gaming table; tavolino da gioco, card table // (Borsa): gioco in Borsa, gambling on the stock exchange, stockjobbing, (fam.) playing the market; gioco al rialzo, al ribasso, bull, bear campaign

5 ( occorrente per giocare) set: mi hanno regalato un gioco di scacchi, I've been given a chess set

6 ( modo di giocare) play: gioco scorretto, foul play; gioco pesante, rough play; si è visto del bel gioco oggi, we saw some good play today // giochi d'acqua, play of water; giochi di luce, play of light

7 ( partita) game: il gioco riprese dopo una pausa di due minuti, the game restarted after a two minutes pause; l'arbitro interruppe il gioco, the referee stopped the game; vincere i primi due giochi, ( a tennis) to win the first two games

8 ( a carte) ( mano) hand: non avere gioco, avere un brutto gioco, to have a bad hand // far buon viso a cattivo gioco, to make the best of a bad job

9 ( divertimento, scherzo) fun, joke; game; play: non è un gioco, it's no joke; per gioco, for fun: l'ha fatto solo per gioco, he only did it for fun; un bel gioco dura poco, (prov.) don't carry the joke too far

10 ( uso) use: gioco di gambe, use of legs; gioco di tattica, use of tactics

11 doppio gioco, double cross, double-dealing: fare il doppio gioco, to double-cross (o to run with the hare and hunt with the hounds)

12 (mecc.) clearance, gap, play: gioco assiale, end float (o end play); gioco laterale, side clearance (o side play); eliminare il gioco, to take up slack; lasciare gioco per l'espansione termica, to allow a space (o a gap) for thermic expansion.

◆ FRASEOLOGIA: in gioco, at stake: la posta in gioco è alta, the stakes are high; c'è in gioco la sua carriera, his career is at stake; gli interessi in gioco sono molti, there are many interests at stake; mettere tutto in gioco, to stake one's all // è un gioco da ragazzi, (fig.) it's child's play // non capisco il suo gioco, I don't understand what he's up to (o his game); ho scoperto il suo gioco, I've found out his little game // mostrare il proprio gioco, to put one's cards on the table // entrare in gioco, to come into play; entrano in gioco anche interessi politici, political interests also come into play (o enter the picture) // hai avuto buon gioco con lui perché lo conoscevi già, you had an easy time with him because you already knew him // stare al gioco di qlcu., to play along with s.o. // prendersi gioco di qlcu., to make fun of s.o. (o to pull s.o.'s leg); farsi gioco di qlco., to make light of sthg.

* * *

pl. - chi ['dʒɔko, ki] sostantivo maschile

1) (attività) play U; (con regole) game

facciamo un gioco — let's play a game

carta da gioco — playing card

"fate il vostro gioco" — (al casinò) "faites vos jeux", "place your bets"

perdere una fortuna al gioco — (d'azzardo) to lose a fortune in gambling

2) (scherzo)

per gioco — for fun

3) sport (nel tennis) game

campo da gioco — playing field

rimettere in gioco la palla — (nel calcio) to put the ball back into play

gioco leale, scorretto — fair, foul play

4) (giocattolo) toy

5) (effetto)

il gioco di luci sull'acqua — the play of light on the water

6) mecc. play

•

gioco d'azzardo — (attività) gambling; (singolo gioco) game of chance

gioco educativo — educational game

gioco elettronico — computer game

gioco dell'oca — = snakes and ladders

gioco di parole — (word) pun

gioco di pazienza — = puzzle, game requiring patience

gioco a premi — (in TV) game show

gioco di prestigio — conjuring trick

gioco di ruolo — role-play

gioco di società — parlour game

gioco da tavolo — board game

Giochi Olimpici — Olympic Games, Olympics

••

fare il gioco di qcn. — to play into sb.'s hands

il gioco non vale la candela — the game's not worth the candle

prendersi gioco di qcn. — to make fun o a fool of sb.

stare al gioco di qcn. — to play along with sb.

fare buon viso a cattivo gioco — to make the best of a bad bargain, to put a brave face on things

mettere in gioco — to stake [somma, onore]

doppio gioco — doppiogioco

a che gioco sta giocando? — what's his game?

è un gioco da ragazzi — it's child's play

entrare in gioco — to come into play o into the picture

è in gioco il tuo futuro — your future is at stake

ha buon gioco a criticarmi — it's easy for him to criticize me

un bel gioco dura poco — prov. = the shortest jokes are the best

* * *

gioco

pl. - chi /'dʒɔko, ki/ ⇒ 10

sostantivo m.

1 (attività) play U; (con regole) game; facciamo un gioco let's play a game; carta da gioco playing card; "fate il vostro gioco" (al casinò) "faites vos jeux", "place your bets"; perdere una fortuna al gioco (d'azzardo) to lose a fortune in gambling

2 (scherzo) per gioco for fun

3 sport (nel tennis) game; campo da gioco playing field; rimettere in gioco la palla (nel calcio) to put the ball back into play; gioco leale, scorretto fair, foul play

4 (giocattolo) toy

5 (effetto) il gioco di luci sull'acqua the play of light on the water

6 mecc. play

IDIOMS

fare il gioco di qcn. to play into sb.'s hands; il gioco non vale la candela the game's not worth the candle; prendersi gioco di qcn. to make fun o a fool of sb.; stare al gioco di qcn. to play along with sb.; fare buon viso a cattivo gioco to make the best of a bad bargain, to put a brave face on things; mettere in gioco to stake [somma, onore]; doppio gioco→ doppiogioco; a che gioco sta giocando? what's his game? è un gioco da ragazzi it's child's play; entrare in gioco to come into play o into the picture; è in gioco il tuo futuro your future is at stake; ha buon gioco a criticarmi it's easy for him to criticize me; un bel gioco dura poco prov. = the shortest jokes are the best

\

COMPOUNDS

gioco d'azzardo (attività) gambling; (singolo gioco) game of chance; gioco educativo educational game; gioco elettronico computer game; gioco dell'oca = snakes and ladders; gioco di parole (word) pun; gioco di pazienza = puzzle, game requiring patience; gioco a premi (in TV) game show; gioco di prestigio conjuring trick; gioco di ruolo role-play; gioco di società parlour game; gioco da tavolo board game; Giochi Olimpici Olympic Games, Olympics.

Dizionario Italiano-Inglese > gioco
112 заключить невыгодную сделку

be sold over a bargain

предмет сделки — bargain item

выгодная сделка — good bargain

реальная сделка — real bargain

скрепит сделки — bind bargains

невыгодная сделка — bad bargain

Русско-английский большой базовый словарь > заключить невыгодную сделку
113 заключить удачную сделку

secure a good bargain

предмет сделки — bargain item

выгодная сделка — good bargain

реальная сделка — real bargain

скрепит сделки — bind bargains

невыгодная сделка — bad bargain

Русско-английский большой базовый словарь > заключить удачную сделку
114 заключит невыгодную сделку

sold over a bargain

предмет сделки — bargain item

выгодная сделка — good bargain

реальная сделка — real bargain

скрепит сделки — bind bargains

невыгодная сделка — bad bargain

Бизнес, юриспруденция. Русско-английский словарь > заключит невыгодную сделку
115 отказавшийся от сделки

withdrawing from a bargain (refl.)

предмет сделки — bargain item

выгодная сделка — good bargain

реальная сделка — real bargain

скрепит сделки — bind bargains

невыгодная сделка — bad bargain

Бизнес, юриспруденция. Русско-английский словарь > отказавшийся от сделки
116 das Geschäft

- {affair} việc, công việc, việc làm, sự vụ, chuyện tình, chuyện yêu đương, chuyện vấn đề, việc buôn bán, việc giao thiệp, cái, thứ, vật, đồ, món, chuyện, trận đánh nhỏ - {bargain} sự mặc cả, sự thoả thuận mua bán, giao kèo mua bán, món mua được, món hời, món bở, cơ hội tốt - {business} việc kinh doanh, việc thương mại, công tác, nghề nghiệp, nhiệm vụ việc phải làm, quyền, việc khó khăn, tuồm vấn đề, quá trình diễn biến, vấn đề trong chương trình nghị sự - sự giao dịch, phần có tác dụng thực tế, cách diễn xuất, nhuồm khoé, tình trạng bận rộn - {concern} sự liên quan tới, sự dính líu tới, lợi, lợi lộc, phần, cổ phần, chuyện phải lo, sự lo lắng, sự lo âu, sự lo ngại, sự quan tâm, hãng buôn, xí nghiệp, công việc kinh doanh - {deal} gỗ tùng, gỗ thông, tấm ván cây, số lượng, sự chia bài, lượt chia bài, ván bài, sự thông đồng ám muội, việc làm bất lương, cách đối xử, sự đối đãi - {enterprise} việc làm khó khăn, việc làm táo bạo, tính dám làm, tổ chức kinh doanh, hãng - {establishment} sự thành lập, sự thiết lập, sự kiến lập, sự đặt, sự chứng minh, sự xác minh, sự đem vào, sự đưa vào, sự chính thức hoá, tổ chức, cơ sở, số người hầu, quân số, lực lượng - {firm} công ty - {function} chức năng, số nhiều) nhiệm vụ, trách nhiệm, buổi lễ, buổi họp mặt chính thức, buổi họp mặt quan trọng, hàm, hàm số, chức - {job} việc làm thuê, việc làm khoán, công ăn việc làm, việc làm ăn gian lận để kiếm chác, sự việc, sự thể, tình hình công việc, cú thúc nhẹ, cú đâm nhẹ, cú ghì giật hàm thiếc, Giốp - người chịu đựng đau khổ nhiều, người kiên nhẫn chịu đựng - {occupation} sự chiếm, sự giữ, sự chiếm giữ, sự chiếm đóng, sự ở, thời hạn thuê - {pidgin} pidgin English tiếng Anh "bồi", việc riêng - {shop} cửa hàng, cửa hiệu, phân xưởng, trường sở nghề nghiệp, công việc làm ăn - {store} sự có nhiều, sự dồi dào, dự trữ, kho hàng, cửa hàng bách hoá, hàng tích trữ, đồ dự trữ, hàng để cung cấp - {trade} nghề, thương nghiệp, thương mại, sự buôn bán, mậu dịch, ngành buôn bán, những người trong ngành buôn bán, ngành tàu ngầm, trade-wind - {transaction} sự thực hiện, sự giải quyết, sự quản lý kinh doanh, văn kiện hội nghị chuyên môn = das Geschäft aufgeben {to go out of business}+ = ein gutes Geschäft {a good stroke of business}+ = das unsaubere Geschäft {steal}+ = ein Geschäft leiten {to direct a business}+ = ein schlechtes Geschäft {losing bargain}+ = ein gutes Geschäft machen {to make a good bargain}+ = ein gut gehendes Geschäft {a going business}+ = das verlustbringende Geschäft {losing business}+ = Er versteht sein Geschäft. {He knows his onions.}+ = ein schlechtes Geschäft machen {to drive a bad bargain}+

Deutsch-Vietnamesisch Wörterbuch > das Geschäft
117 best

{best}
I. a прев. cm. от good най-добър, най-хубав, най-удобен, най-благоприятен, най-изгоден, най-же-лан
the BEST part of повечето/по-голямата част от
o/s BEST girl разг, възлюбена, изгора, симпатия
to make the BEST use of something използувам нещо най-пълно/рационално
II. 1. най-добре, най-хубаво
2. най-вече, повече от всичко
тy BEST hated man най-омразният ми човек
she loves him BEST тя обича най-много него
you had BEST go now най-разумно e да си вървиш сега
III. n най-доброто, най-хубавото
to hope for the BEST надявам се, че всичко ще мине/ще се нареди добре
at BEST в най-добрия случай
at one's BEST в най-добрия си вид/форма
in one's (Sunday) BEST с най-хубавите си дрехи
to do one's BEST правя всичко възможчо
all for the BEST с най-добри намерения, за добро
at the BEST of times при най-добрите обстоятелства
all the BEST всичко най-хубаво (пожелание)
to get/have the BEST of someone вземам връх/предимство/надминавам/надхитрявам някого
to get/have the BEST of it спечелвам, побеждавам, успявам (в спор и пр.)
to the BEST of one's abilities според възможностите си
to make the BEST of things задоволявам се/примирявам се с това, което е/което имам
to make the BEST of извличам максимална полза/изгода от
to make the BEST of one's opportunities използувам докрай възможностите си
to give someone BEST признавам превъзходството на някого
to turn out for the BEST свършвам добре, оправям се
to the BEST of my judgement доколкото мога да преценя
with the BEST не по-зле от другите/от най-добрите
IV. v разг. побеждавам, надхитрявам, превъзхождам

* * *

{best} а прев. cm. от good най-добър, най-хубав; най-удобен; най(2) adv прев. cm. om well 1. най-добре, най-хубаво; 2. най-ве{3} n най-доброто, най-хубавото; to hope for the best надявам се{4} v разг. побеждавам; надхитрявам; превъзхождам.

* * *

1 a най-добър; най-голям;2 n: her Sunday BEST празничните й дрехи be at one's BEST съм на висотата си, в най-добрата форма do, try one's BEST правя всичко което мога get (have) the BEST of побеждавам, вземам връх над have the BEST of the bargain съм в най-изгодно положение make the BEST of it (of a bad business) не изгубвам кураж, справям се с трудно положение to the BEST of my ability доколкото ми позволяват способностите to the BEST of my knowledge доколкото зная;3 v разг. вземам връх над; надхитрявам;4 adv най-добре;best man; n шафер.

* * *
1. all for the best с най-добри намерения, за добро 2. all the best всичко най-хубаво (пожелание) 3. at best в най-добрия случай 4. at one's best в най-добрия си вид/форма 5. at the best of times при най-добрите обстоятелства 6. i. a прев. cm. от good най-добър, най-хубав, най-удобен, най-благоприятен, най-изгоден, най-же-лан 7. ii. най-добре, най-хубаво 8. iii. n най-доброто, най-хубавото 9. in one's (sunday) best с най-хубавите си дрехи 10. iv. v разг. побеждавам, надхитрявам, превъзхождам 11. o/s best girl разг, възлюбена, изгора, симпатия 12. she loves him best тя обича най-много него 13. the best part of повечето/по-голямата част от 14. to do one's best правя всичко възможчо 15. to get/have the best of it спечелвам, побеждавам, успявам (в спор и пр.) 16. to get/have the best of someone вземам връх/предимство/надминавам/надхитрявам някого 17. to give someone best признавам превъзходството на някого 18. to hope for the best надявам се, че всичко ще мине/ще се нареди добре 19. to make the best of one's opportunities използувам докрай възможностите си 20. to make the best of things задоволявам се/примирявам се с това, което е/което имам 21. to make the best of извличам максимална полза/изгода от 22. to make the best use of something използувам нещо най-пълно/рационално 23. to the best of my judgement доколкото мога да преценя 24. to the best of one's abilities според възможностите си 25. to turn out for the best свършвам добре, оправям се 26. with the best не по-зле от другите/от най-добрите 27. you had best go now най-разумно e да си вървиш сега 28. най-вече, повече от всичко 29. тy best hated man най-омразният ми човек
* * *

best [best] (превъзх. степен от good, well) I. adj 1. най-добър, най-хубав; 2. най-голям; the \best part най-голямата част от; 3. най-изгоден, удобен, полезен, благоприятен; подходящ; приемлив; the \best way to най-удобният начин да; • o.'s \best girl sl любимо момиче; o.'s \best bet най-доброто, което може да се направи; to put o.'s \best foot foremost вървя бързо; докарвам се, старая се, любезнича, разг. подмазвам се ( for, with), показвам се в най-добра светлина; II. adv най-добре; повече от всичко; had \best (с inf без to) най-добре; най-разумно е да; you had \best take a look най-добре е да погледнеш; I like this the \best най-много харесвам това; III. n най-доброто, най-хубавото (нещо); the \best of care най-добрата грижа; o.'s ( Sunday) \best празнични дрехи (премяна); to change into o.'s \best пременявам се, контя се, разхубавявам се, разг. труфя се; to hope for the \best надявам се, че нещата ще се оправят; to be at o.'s \best блестящ, на висота съм; at \best в най-добрия случай; I did it for the \best направих го с най-добри намерения; to do ( try) o.'s ( level) \best, to do as \best one can \best правя всичко възможно; to the \best of o.'s power ( ability) според силите си, доколкото ми позволяват силите; to give the \best one has in the shop разг. правя всичко възможно, полагам всички усилия; to make the \best of o.'s time оползотворявам времето си; to make the \best of things задоволявам се с това, което имам; примирявам се, задоволявам се; to make the \best of a bad bargain не се отчайвам, не падам духом (в беда); изтърпявам нещастието безропотно; to give s.o. \best признавам превъзходството на някого; признавам поражението си; it turned out for the \best всяко зло за добро; to the \best of o.'s belief ( knowledge) доколкото знам; to the \best of my judgement доколкото мога да преценя; to make the \best of o.'s way вървя бързо; to have the \best of it побеждавам, книж. вземам връх, успявам, спечелвам (в спор и пр.); to get the \best of s.o. вземам връх, побеждавам някого; you can do it with the \best не падаш по-долу от който и да е, не си по-лош от останалите; IV. v разг. превъзхождам, надминавам; вземам връх, побеждавам, бия.

English-Bulgarian dictionary > best
118 best

[best] 1. adjective, pronoun
((something which is) good to the greatest extent: the best book on the subject; the best (that) I can do; She is my best friend; Which method is (the) best?; The flowers are at their best just now.) najboljši
2. adverb
(in the best manner: She sings best (of all).) najbolje
3. verb
(to defeat: He was bested in the argument.) potegniti krajši konec

- best man
- bestseller
- the best part of
- do one's best
- for the best
- get the best of
- make the best of it
* * *
I [best]
adjective

najboljši; najprimernejši; najodličnejši

to be best at — odlikovati se v čem

he was on his best behaviour — zelo je pazil na svoje vedenje

at the best hand — iz prve roke; poceni

to put one's best foot ( —ali leg) foremost ( —ali forward) — pohiteti; na moč si prizadevati

best maid — družica

slang one's best girl — ljubica

best man — drug (pri poroki)

best part — večji del

to get best thrashing — biti hudo tepen

best seller — zelo uspešna knjiga

to send one's best regards — poslati pozdrav
II [best]
noun

najboljše, najprimernejše

the best — najodličnejši, najboljši ljudje

at the best — v najboljšem primeru

the very best — najboljše od vsega

to be at one's best — biti na višku

bad is the best — nič dobrega ne moremo pričakovati

to do one's best — do skrajnosti se potruditi

to get ( —ali have) the best of the bargain — napraviti dobro kupčijo

make the best of your way home — glej, da boš čimprej doma

to make the best of a bad bargain ( —ali job, business, of it) — pogumno prenašati udarce usode, ne biti malodušen, ne obupati, ne zgubiti glave

to try one's best — na vso moč se truditi

to the best of my power — kolikor zmorem

the best is the enemy of good — prevelike zahteve ovirajo napredek

with the best — med najboljšimi

to have the best of both worlds — izkoristiti obe možnosti

my best, my Sunday best — moja najboljša, praznična obleka
III [best]
adverb

najbolje, najugodneje

to give it best — odreči se

you had best — najbolje bi bilo, če bi

as best one could — na vso moč
IV [best]
transitive verb

colloquially premagati, prekositi, preseči; ukaniti

English-Slovenian dictionary > best
119 fare buon viso a cattivo gioco

fare buon viso a cattivo gioco

to make the best of a bad bargain, to put a brave face on things

\

→ gioco

————————

fare buon viso a cattivo gioco

to make the best of a bad bargain

\

→ viso

Dizionario Italiano-Inglese > fare buon viso a cattivo gioco
120 viso

m face

* * *

viso s.m. face: un viso sorridente, radioso, scuro, a smiling, radiant, gloomy (o sullen) face; un viso che non mi è nuovo, a familiar face (o a face I have seen before); accendersi in viso, to grow red in the face (o to flush); guardare qlcu. in viso, to look s.o. in the face; lavarsi il viso, to wash one's face // a viso aperto, ( francamente) openly (o frankly) // viso a viso, face to face // fare buon viso a cattiva sorte, to make the best of things // viso pallido, paleface.

* * *
['vizo]
sostantivo maschile face

crema per il viso — face cream

a viso aperto — fig. openly

viso pallido — paleface

••

fare buon viso a cattivo gioco — to make the best of a bad bargain

* * *

viso

/'vizo/ ⇒ 4

sostantivo m.

face; crema per il viso face cream; a viso aperto fig. openly

\

IDIOMS

fare buon viso a cattivo gioco to make the best of a bad bargain

\

COMPOUNDS

viso pallido paleface.

Dizionario Italiano-Inglese > viso

Страницы

См. также в других словарях:

Bad Bargain — infobox Book | name = Bad Bargain title orig = translator = image caption = First edition cover author = Diana G. Gallagher illustrator = cover artist = country = United States language = English series = genre = Horror novel publisher = Simon… … Wikipedia
bad bargain — bad deal, bad transaction, deal which is not advantageous … English contemporary dictionary
make the best of a bad bargain — To do one s best in an adverse situation • • • Main Entry: ↑bargain … Useful english dictionary
bad bargain — /bæd bɑ:gɪn/ noun an item which is not worth the price asked … Dictionary of banking and finance
bargain — [bär′gən] n. [ME & OFr bargaine < OFr bargaignier, to haggle < Frank * borganjan, to lend, akin to OE borgian,BORROW] 1. a mutual agreement or contract in which the parties settle on what should be given or done by each 2. the terms of such … English World dictionary
bad — adj: not valid: void bad notice; esp: not covered by sufficient funds a bad check Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 … Law dictionary
bargain — I n. agreement 1) to drive; make, strike; seal a bargain 2) to meet one s end of a bargain 3) a hard bargain (she drives a hard bargain) 4) a bargain with (we struck a bargain with them) 5) a bargain to + inf. (they made a bargain not to cut… … Combinatory dictionary
bargain — n. & v. n. 1 a an agreement on the terms of a transaction or sale. b this seen from the buyer s viewpoint (a bad bargain). 2 something acquired or offered cheaply. v.intr. (often foll. by with, for) discuss the terms of a transaction (expected… … Useful english dictionary
bargain — 1 noun (C) 1 something bought cheaply or for less than its usual price: I might buy a TV, if I can find a bargain in the sales. | be a bargain: These shoes are a bargain at $22. | bargain holiday/clothes/prices etc (=a holiday etc that is very… … Longman dictionary of contemporary English
bargain — / bɑ:gɪn/ noun 1. an agreement on the price of something ● to strike a bargain or to make a bargain ♦ to drive a hard bargain to be a difficult person to negotiate with ♦ it is a bad bargain it is not worth the price 2. something which is cheaper … Marketing dictionary in english
bargain — / bɑ:gɪn/ noun 1. an agreement on the price of something ● to strike a bargain or to make a bargain ♦ to drive a hard bargain to be a difficult person to negotiate with ♦ it is a bad bargain it is not worth the price 2. something which is cheaper … Dictionary of banking and finance

Словари и энциклопедии на Академике

Перевод: со всех языков на все языки

of+a+bad+bargain

См. также в других словарях:

Поделиться ссылкой на выделенное

Словари и энциклопедии на Академике

Перевод: со всех языков на все языки

of+a+bad+bargain

См. также в других словарях:

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка: