-
1 obey
{ə'bei}
v подчинявам се, покорявам се (на), слушам* * *{ъ'bei} v подчинявам се, покорявам се (на); слушам.* * *спазвам;* * *v подчинявам се, покорявам се (на), слушам* * *obey[ə´bei] v подчинявам се, покорявам се (на); следвам, слушам. -
2 question
{'kwestʃən}
I. 1. въпрос, запитване, въпросително изречение
QUESTION time парл. време за задаване на въпроси
2. проблем, въпрос (поставен за разискване)
the matter/person in QUESTION въпросната работа/лице
something comes into QUESTION става дума/повдига се въпрос за нещо
there was some QUESTION of (с ger) ставаше дума да
that is not the QUESTION не е там работата, не става въпрос за това
it' s only a QUESTION of time, etc. това e само въпрос на време и пр.
out of the QUESTION изключено
QUESTION! не се отклонявайте (от въпроса)! (възглас на събрание), не е вярно
to put the QUESTION предлагам (резолюция и пр.) на гласуване
3. съмнение, възражение
beyond (all) /without/out of QUESTION несъмнено, безспорно, вън от всякакво съмнение
to call/bring something in QUESTION поставям нещо под съмнение, оспорвам нещо
to make no QUESTION of не се съмнявам в
to make no QUESTION but that не се съмнявам, че
to obey without QUESTION подчинявам се безпрекословно
4. ист. изтезание при разпит
to put to the QUESTION изтезавам, за да изтръгна признания
II. 1. задавам (някому) въпрос, разпитвам, уч. изпитвам
2. търся отговор/сведения от (книги и пр.)
3. поставям под съмнение, съмнявам се в, оспорвам* * *{'kwestshъn} n 1. въпрос; запитване; въпросително изречение; (2) {'kwestshъn} v 1. задавам (някому) въпрос; разпитвам; уч.* * *съмнение; оспорвам; питам; въпрос; възражение; разпитвам; работа; запитване;* * *1. beyond (all) /without/out of question несъмнено, безспорно, вън от всякакво съмнение 2. i. въпрос, запитване, въпросително изречение 3. ii. задавам (някому) въпрос, разпитвам, уч. изпитвам 4. it' s only a question of time, etc. това e само въпрос на време и пр 5. out of the question изключено 6. question time парл. време за задаване на въпроси 7. question! не се отклонявайте (от въпроса)! (възглас на събрание), не е вярно 8. something comes into question става дума/повдига се въпрос за нещо 9. that is not the question не е там работата, не става въпрос за това 10. the matter/person in question въпросната работа/лице 11. there was some question of (с ger) ставаше дума да 12. to call/bring something in question поставям нещо под съмнение, оспорвам нещо 13. to make no question but that не се съмнявам, че 14. to make no question of не се съмнявам в 15. to obey without question подчинявам се безпрекословно 16. to put the question предлагам (резолюция и пр.) на гласуване 17. to put to the question изтезавам, за да изтръгна признания 18. ист. изтезание при разпит 19. поставям под съмнение, съмнявам се в, оспорвам 20. проблем, въпрос (поставен за разискване) 21. съмнение, възражение 22. търся отговор/сведения от (книги и пр.)* * *question[´kwestʃən] I. n 1. въпрос, запитване; въпросително изречение; to ask s.o. a \question, to ask a \question of s.o., to put a \question to s.o. задавам някому въпрос; indirect \question ез. косвен въпрос; to pop the \question правя предложение за женитба; to beg the \question поставям въпроса (за); карам хората да се замислят; 2. проблем, работа; въпрос (поставен на разискване); the matter ( person) in \question въпросната работа (лице); to come into \question става дума за, повдига се въпрос за; there was some \question of (c ger) ставаше дума да; out of the \question изключено; Question! (възклицание на събрание и пр.) отклоняване от въпроса! не е вярно! to put the \question предлагам ( резолюция) на гласуване; a nice \question труден въпрос; \questions of the day злободневни въпроси; 3. съмнение; възражение; beyond ( all) \question, out of \question, past \question, without \question несъмнено, вън от всякакво съмнение, безспорно; to call ( bring) s.th. into \question поставям под съмнение, оспорвам; to make no \question of не се съмнявам в; to obey without \question подчинявам се безпрекословно; 4. ист. изтезание за изтръгване на сведения, признания; to put to the \question изтезавам, за да изтръгна сведения, признания; II. v 1. задавам ( някому) въпрос; разпитвам; питам; уч. изпитвам; 2. търся отговор (сведения) от (книги и пр.); гадая по ( звездите); 3. изказвам съмнение в, съмнявам се; оспорвам. -
3 gun point
{'gʌnpoint}
n дуло
to obey at GUN POINT подчинявам се под заплаха да бъда застрелян* * *{'g^npoint} n дуло; to obey at gun point подчинявам се под заплаха* * *1. n дуло 2. to obey at gun point подчинявам се под заплаха да бъда застрелян
См. также в других словарях:
OBEY (A.) — OBEY ANDRÉ (1892 1975) Né à Douai dans le Nord et mort à Montsoreau en Touraine, André Obey écrit ses deux premières pièces en collaboration avec Denys Amiel: La Souriante Madame Beudet , créée en 1921 par le groupe du Canard sauvage, connaît le… … Encyclopédie Universelle
obey — obey, comply, mind are comparable when they mean to follow the wish, direction, or command of another. Obey is the general term and implies ready or submissive yielding to the authority of another (as by the performance of his command or bidding) … New Dictionary of Synonyms
Obey — may refer to: Obedience (human behavior), the act of following instructions or recognizing someone s authority André Obey, the 20th century French playwright David Obey, US Congressman from Wisconsin Obey, a 1995 album by the Swedish band… … Wikipedia
Obey — O*bey , v. i. To give obedience. [1913 Webster] Will he obey when one commands? Tennyson. [1913 Webster] Note: By some old writers obey was used, as in the French idiom, with the preposition to. [1913 Webster] His servants ye are, to whom ye obey … The Collaborative International Dictionary of English
Obey — O*bey , v. t. [imp. & p. p. {Obeyed}; p. pr. & vb. n. {Obeying}.] [OE. obeyen, F. ob[ e]ir, fr. L. obedire, oboedire; ob (see Ob ) + audire to hear. See {Audible}, and cf. {Obeisance}.] 1. To give ear to; to execute the commands of; to yield… … The Collaborative International Dictionary of English
Obey — ist der Name folgender Personen: David Obey (* 1938), US amerikanischer Politiker Ebenezer Obey (* 1942), nigerianischer Musiker Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidung mehrerer mit demselben Wort bezeichneter … Deutsch Wikipedia
obey — I verb abide by, accede, accept, accommodate, acquiesce, act in accordance with orders, act on, adhere to, agree, answer to, assent, attend to, attend to orders, be devoted to, be faithful to, be governed by, be guided by, be loyal to, be… … Law dictionary
obey — [ō bā′] vt. [ME obeien < OFr obeir < L obedire, to obey < OL oboedire < ob (see OB ) + audire, to hear: see AUDIENCE] 1. to carry out the instructions or orders of 2. to carry out (an instruction or order) 3. to be guided by; submit… … English World dictionary
obey — (v.) late 13c., from O.Fr. obeir, from L. obedire, oboedire obey, pay attention to, give ear, lit. listen to, from ob to (see OB (Cf. ob )) + audire listen, hear (see AUDIENCE (Cf. audience)). Same sense development is in cognate O.E … Etymology dictionary
obey — [v] conform, give in abide by, accede, accept, accord, acquiesce, act upon, adhere to, agree, answer, assent, be loyal to, be ruled by, bow to*, carry out, comply, concur, discharge, do as one says, do one’s bidding, do one’s duty, do what is… … New thesaurus
obey — ► VERB 1) submit to the authority of. 2) carry out (an order). 3) behave in accordance with (a principle or law). ORIGIN Old French obeir, from Latin oboedire, from audire hear … English terms dictionary
