-
1 misplace
{,mis'pleis}
1. поставям не на място, затурям
2. обик. pass оказвам (някому) незаслужено (доверие), изпитвам (към някого чувство), без да го заслужава
his trust had been MISPLACEd доверието му се оказа незаслужено/неуместно* * *{,mis'pleis} v 1. поставям не на място, затурям; 2. обик. pa* * *загубвам;* * *1. his trust had been misplaced доверието му се оказа незаслужено/неуместно 2. обик. pass оказвам (някому) незаслужено (доверие), изпитвам (към някого чувство), без да го заслужава 3. поставям не на място, затурям* * * -
2 confidence
{'kɔnfidəns}
1. доверие, вяра
to place/put/repose one's (every) CONFIDENCE in имам (пълна) вяра в някого, оказвам някому (пълно) доверие
wellplaced CONFIDENCE оправдано доверие
2. увереност, сигурност, самонадеяност, твърдост, смелост
3. доверяване, поверяване (главно в изрази)
to be in someone's CONFIDENCE споделям/знам тайните на някого, някой ми поверява тайните си
to take someone into one's CONFIDENCE поверявам някому нещо, споделям нещо с някого
in (strict) CONFIDENCE под (строга) тайна, (строго) поверително
4. тайна, нещо поверително
guilty of repeating a CONFIDENCE виновен, че e издал поверена тайна* * *{'kъnfidъns} n 1. доверие, вяра; to place/put/repose o.'s* * *упование; увереност; вяра; доверие; доверяване;* * *1. guilty of repeating a confidence виновен, че e издал поверена тайна 2. in (strict) confidence под (строга) тайна, (строго) поверително 3. to be in someone's confidence споделям/знам тайните на някого, някой ми поверява тайните си 4. to place/put/repose one's (every) confidence in имам (пълна) вяра в някого, оказвам някому (пълно) доверие 5. to take someone into one's confidence поверявам някому нещо, споделям нещо с някого 6. wellplaced confidence оправдано доверие 7. доверие, вяра 8. доверяване, поверяване (главно в изрази) 9. тайна, нещо поверително 10. увереност, сигурност, самонадеяност, твърдост, смелост* * *confidence[´kɔnfidəns] n 1. доверие, вяра; to put ( repose) o.'s \confidence in s.o. имам вяра в някого; the \confidence placed in me доверието, което ми се оказва; well-placed \confidence оправдано доверие; to misplace o.'s \confidence доверявам се на човек, който не заслужава доверие; to worm o.s. into s.o.'s \confidence спечелвам изкусно доверието на някого, влизам под кожата на някого; a vote of \confidence полит. гласуване (вот) на доверие; to receive a vote of ( of no) \confidence полит. получавам вот на доверие (недоверие); motion of no \confidence полит. предложение да не се гласува доверие; 2. увереност, сигурност; самонадеяност, самоувереност; with \confidence уверено; to gain \confidence събирам смелост (кураж); 3. доверяване, поверяване (главно в изрази); to be in s.o.'s \confidence споделям (знам) тайните на някого, някой ми поверява тайните си; to take s.o. into o.'s \confidence поверявам нещо на някого, споделям нещо с някого; in ( strict) \confidence под (строга) тайна, (строго) поверително, конфиденциално; 4. тайна, нещо поверително, конфиденциално.
См. также в других словарях:
misplace — misplace, mislay both mean to put in the wrong place and both in their basic use imply that the thing in question is as unavailable as if lost though firmly believed to be still in one s possession. Misplace basically implies a putting of a thing … New Dictionary of Synonyms
Misplace — Mis*place , v. t. [imp. & p. p. {Misplaced}; p. pr. & vb. n. {Misplacing}.] 1. To put in a wrong place; to set or place on an improper or unworthy object; as, he misplaced his confidence. [1913 Webster] 2. To place in a location that one does not … The Collaborative International Dictionary of English
misplace — index dislocate, disorganize, disorient, lose (be deprived of) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
misplace — (v.) 1550s, to assign a wrong position to; see MIS (Cf. mis ) (1) + PLACE (Cf. place) (v.). Of affections, confidence, etc., to give to a wrong object, it is recorded from 1630s. Related: Misplaced; misplacing … Etymology dictionary
misplace — [v] lose; be unable to find be unable to lay hands on*, confuse, disarrange, dishevel, disorder, disorganize, displace, disturb, forget whereabouts of, lose track of, misfile, mislay, miss, mix, muss, place unwisely, place wrongly, put in wrong… … New thesaurus
misplace — ► VERB ▪ put in the wrong place … English terms dictionary
misplace — [mis plās′] vt. misplaced, misplacing 1. to put in a wrong place 2. to bestow (one s trust, affection, etc.) on an unsuitable or undeserving object 3. MISLAY misplacement n … English World dictionary
misplace — UK [ˌmɪsˈpleɪs] / US verb [transitive] Word forms misplace : present tense I/you/we/they misplace he/she/it misplaces present participle misplacing past tense misplaced past participle misplaced to put something in the wrong place and lose it,… … English dictionary
misplace — transitive verb Date: 1555 1. a. to put in a wrong or inappropriate place < misplace a comma > b. mislay < misplaced the keys > 2. to set on a wrong object or eventuality < his trust had been misplaced > • misplacement … New Collegiate Dictionary
misplace — misplacement, n. /mis plays /, v.t., misplaced, misplacing. 1. to put in a wrong place. 2. to put in a place afterward forgotten; lose; mislay. 3. to place or bestow improperly, unsuitably, or unwisely: to misplace one s trust. [1545 55; MIS 1 +… … Universalium
misplace — See displace. See displace, misplace … Dictionary of problem words and expressions
