-
1 les
pron dativo им (дат. пад. 3 л. мн. ч. м. р., ж. р.). -
2 les
art. et pron. pl. вж. le. -
3 lès
prép. вж. lez. -
4 less
{les}
I. a сравн. cm. от little за брой, количество и степен по-малък
of LESS value/importance с по-малка стойност, от по-малко значение
no LESS a person than the Prime Minister (не друг, а) самият министър-председател
II. n по-малко количество/брой/време и пр.
he is LESS of a fool than he looks не e толкова глупав, колкото изглежда
LESS of your nonsense! стига с твоите глупости! it is nothing LESS than monstrous това e просто чудовищно
I expected no LESS from you очаквах това от теб
to see LESS of someone по-рядко виждам някого
III. adv сравн. cm. от little по-малко, не толкова
he was LESS frightened than his brother той не се уплаши толкова, колкото брат му
I was the LESS surprised as I had been warned не бях толкова изненадан, тъй като бях предупреден
the LESS you worry about it, the better колкото по-малко се тревожиш за това, толкоба по-добре
I don't think any the LESS of him because of his failure не го ценя по-малко заради неуспеха му
he won no LESS than USD 100/USD 100, no LESS, in the lottery той спечели цели 100 долара на лотарията
they fought with no LESS daring than skill те се биха колкото умело, толкова и храбро
much/even/still LESS още по-малко
none the LESS въпреки това, никак, не по-малко
he was LESS than honest in his replies не беше съвсем честен в отговорите си* * *{les} I. а сравн. cm. от littleЄ за брой, количество и степен по(2) {les} adv сравн. cm. от little" по-малко; не толкова; he was* * *1 a по-малък;2 adv по-малко; none the LESS въпреки това;less; I. а сравн. cm. от littleЄ за брой, количество и степен по-малък; of less value/importance* * *1. he is less of a fool than he looks не e толкова глупав, колкото изглежда 2. he was less frightened than his brother той не се уплаши толкова, колкото брат му 3. he was less than honest in his replies не беше съвсем честен в отговорите си 4. he won no less than $100/$100, no less, in the lottery той спечели цели 100 долара на лотарията 5. i don't think any the less of him because of his failure не го ценя по-малко заради неуспеха му 6. i expected no less from you очаквах това от теб 7. i was the less surprised as i had been warned не бях толкова изненадан, тъй като бях предупреден 8. i. a сравн. cm. от little за брой, количество и степен по-малък 9. ii. n по-малко количество/брой/време и пр 10. iii. adv сравн. cm. от little по-малко, не толкова 11. less of your nonsense! стига с твоите глупости! it is nothing less than monstrous това e просто чудовищно 12. much/even/still less още по-малко 13. no less a person than the prime minister (не друг, а) самият министър-председател 14. none the less въпреки това, никак, не по-малко 15. of less value/importance с по-малка стойност, от по-малко значение 16. the less you worry about it, the better колкото по-малко се тревожиш за това, толкоба по-добре 17. they fought with no less daring than skill те се биха колкото умело, толкова и храбро 18. to see less of someone по-рядко виждам някого* * *less [les] I. adj (сравн. ст. от little) по-малък; to grow \less намалявам се; no \less a person than... не друг, а самият...; the \less time is taken, the better колкото по-бързо, толкова по-добре; nobody \less than a bishop will do for the wedding никой с ранг по-малък от епископ не е подходящ да извърши венчавката; II. prep минус, без; III. adv по-малко; my head aches \less now сега главата ме боли по-слабо; IV. n по-малко (количество); \less of a fool than he looks не толкова глупав, колкото изглежда; none the \less въпреки това; though lame he is none the \less active макар и куц, той е много подвижен; • he will take nothing \less than five shillings не приема ни стотинка по-малко от пет шилинга; it was nothing \less than criminal това е просто престъпно; I expected no \less from you от тебе друго и не очаквах; Napoleon the L. малкият Наполеон; the remark was s.th. \less than polite забележката далеч не беше учтива. -
5 lesser
{'lesə}
1. a attr сравн. cm. от little, по-малък
the LESSER of two evils по-малката от две злини
2. малък, второстепенен
the LESSER Bear астр. Малката мечка
LESSER winda panda* * *{'lesъ} a attr сравн. cm. от littleЄ 1. по-малък; the lesser of two* * *a по-малък;lesser; a attr сравн. cm. от littleЄ 1. по-малък; the lesser of two evils по-малката от две* * *1. a attr сравн. cm. от little, по-малък 2. lesser winda panda 3. the lesser bear астр. Малката мечка 4. the lesser of two evils по-малката от две злини 5. малък, второстепенен* * * -
6 lessor
{'lesɔ:}
n наемодател* * *{'lesъ:} n наемодател.* * *наемодател;* * *n наемодател* * *lessor[le´sɔ:] n наемодател, -ка. -
7 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
8 arme
f. (lat. plur. arma) 1. оръжие; arme atomique атомно оръжие; armes d'estoc et de taille ост. саби; armes de jet (de trait) метателни оръжия (прашка, лък и под.); arme d'hast (de hast) пика, копие, щик и др.; armes blanches хладни оръжия (нож, кама, щик); armes légères, lourdes леки, тежки оръжия; armes а feu огнестрелни оръжия; arme а tir automatique оръжие с автоматична стрелба; armes de siège обсадни оръжия; armes antiaériennes противовъздушни оръжия; armes tranchantes оръжия за сечене (брадва, сабя); 2. разш. армия, войска; 3. военна служба, военна кариера; 4. герб, хералдичен знак; les armes de Paris гербът на Париж; 5. военна служба; être sous les armes войник съм, на служба съм; 6. ост. защитни части на въоръжение (шлем, ризница и др.); 7. бой, битка, война; fait d'armes подвит; suspension d'armes прекратяване на война, битка; 8. средство за защита, самоотбрана; les armes naturelles de l'homme защитни средства у човека (крака, ръце); les armes des animaux защитни средства у животните (рога, нокти и др.). Ќ aux armes! на оръжие! bas les armes! при нозе! faire des armes фехтувам; faire ses premières armes в началото съм на своята кариера; fraternité d'armes ост. въоръжени хора; héraut d'armes военен глашатай; hommes d'armes въоръжени бойци на коне (в средните векове); maître d'armes учител по фехтовка; passer l'arme а gauche арго хвърлям топа, умирам; passer qqn. par les armes разстрелвам някого по решение на военен съд; place d'armes плацдарм (място за военни упражнения в казарма, крепост или град); port d'armes носене на оръжие; porter les armes на военна служба съм; portez arme! пушка на рамо! déposer les armes предавам се; présentez armes! почест! rendre les armes предавам се, свалям оръжието; reposez armes! при нозе! свободно! salle d'armes зала за фехтуване; trophées d'armes военни трофеи. -
9 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
10 dent
f. (lat. dens, dentis) 1. зъб; dents incisives резци; dents canines кучешки зъби; dents molaires кътни зъби; dents de lait млечни зъби; dent de sagesse мъдрец (зъб); dent sur pivot зъб на винт; 2. разг. зъб, зъбец; les dents d'un peigne зъбите на гребен; une roue а dents зъбчато колело; 3. назъбеност (на лист); 4. техн. голям гвоздей (за сглобяване на скеле); 5. висок, назъбен планински връх. Ќ les dents du bonheur, de la chance раздалечени горни предни зъби; du bout des dents със съжаление, отвращение; насила, с нежелание; avoir (conserver, garder) une dent contre qqn. имам зъб на някого, злопаметен съм; avoir la dent dure хаплив съм в критиката си; avoir les dents longues амбициозен съм; se casser les dents sur qqch. не успявам в някакво начинание; ne pas desserrer les dents не говоря, не проговорвам; être sur les dents изтощен, изморен съм; montrer les dents заплашвам някого; ne pas laisser rouiller ses dents ям много и лакомо; avoir la dent разг. гладен съм; coup de dent ухапване; злословие; être armé jusqu'aux dents въоръжен съм до зъби; manger а belles dents разг. ям с голям апетит; manger du bout des dents разг. ям без апетит; mordre а belles dents разг. захапвам здраво; њil pour њil, dent pour dent око за око, зъб за зъб; quand les poules auront des dents разг. на куково лято; rire du bout des dents усмихвам се. -
11 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
12 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
13 jambe
f. (bas lat. gamba "jarret du cheval; patte"; gr. kampê) 1. крак (от коляното до глезена); jambes minces тънки крака; croiser les jambes кръстосвам крака; 2. крак на четириного животно; 3. част от постройка, която служи за подпиране, заздравяване, подпора. Ќ courir а toutes jambes тичам с всички сили; jambe de force архит. колонка (в стена); faire qqch. par dessous la jambe разг. правя нещо през куп за грош; jouer des jambes разг. офейквам; jeter un chat aux jambes de qqn. правя спънки на някого; l'affaire ne va que d'une jambe работата куца; n'avoir plus de jambes капнал съм от умора; passer la jambe а qqn. разг. подлагам крак, спъвам някого; prendre les jambes а son cou разг. търтя да бягам; se dégourdir les jambes разтъпквам се; avoir les jambes en coton подгъват ми се краката; jeu de jambes игра с крака (движения в бокса); en avoir plein les jambes изморен съм от много ходене; tirer dans les jambes de qqn. вредя на някого; partie de jambes en l'air разг. сексуални игри; rond de jambe движение на крака при танц във форма на полукръг; faire des ronds de jambe прен. кланям се ниско на някого; jambe d'un pantalon крачол на панталон; les jambes d'un compas двете подвижни оси на пергел. -
14 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
15 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
16 couper
v. (de coup "diviser d'un coup") I. v.tr. 1. режа, отрязвам, нарязвам, изрязвам, подрязвам; couper qqch. avec un couteau режа нещо с нож; couper la garge а qqn. режа гърлото на някого; couper en morceaux режа на парчета; 2. стрижа, подстригвам; couper les cheveux подстригвам коса; 3. кроя; couper un habit кроя дреха; 4. смесвам питиета, напитки; couper son vin добавям вода към виното си; 5. прекъсвам, отнемам; couper la parole а qqn. прекъсвам някого; couper la communication прекъсвам телефонна връзка; on a coupé le courant прекъснали са електрическия ток; couper son travail прекъсвам работата си; 6. пресичам, заграждам; couper une pièce преграждам стая; le chemin coupe un autre пътят пресича друг; 7. скопявам; couper un chat скопявам котка; 8. сковавам, режа (за студ); 9. couper un jeu de cartes сека тесте с карти; 10. вземам с коз; II. v.intr. 1. минавам напреки, пресичам (пътя); couper а travers (les) champs напреки през нивите; 2. режа; les éclats de verre coupent парчетата стъкло режат; III. v.tr. ind. couper а избягвам; couper а une corvée избягвам от тежка работа; IV. v. pron. se couper 1. порязвам се; 2. разг. противореча си; 3. режа се; la viande se coupe facilement месото се реже лесно; 4. se couper de qqn. разделям се, губя контакт с някого. Ќ couper bras et jambes разг. подкосяват ми се краката; couper а une corvée разг. изскубвам се (измъквам се) от неприятна работа; couper court прекъсвам; отсичам; couper court а qqch. слагам край на нещо; couper dans le vif режа живо месо; вземам решителни мерки; couper les ponts а qqn. пресичам (отрязвам) пътя за отстъпление; je n'y coupe pas нар. не се излъгвам (няма го майстора); couper les cheveux en quatre цепя косъма на две; couper un virage сека завой (от вътрешната страна); ça te la coupe разг. това те учудва; couper la fièvre свалям температурата; couper le chemin а qqn. минавам преди някого; couper le crédit а qqn. спирам парите на някого; couper le mal а la racine изрязвам злото от корен; coupez! спирайте телевизора (или касетофона, радиото и др.); couper une balle (в тениса) връщам топка така, че да забави инерцията си. Ќ Ant. lier, rassembler, réunir; rapprocher, unir. -
17 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
18 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
19 épaule
f. (lat. spathula "spatule", dimin. de spatha "épée") 1. рамо; être large d'épaules с широки рамене съм; 2. плешка (от животно, за ядене). Ќ donner un coup d'épaule помагам, подпомагам; hausser les épaules не одобрявам; porter qqn. sur ses épaules нося някого на гърба си, в тежест ми е; prêter l'épaule помагам, подпомагам; regarder qqn. par dessus l'épaule поглеждам, гледам на някого надменно; épaules qui marchent, qui trottent бедра; en avoir par-dessus les épaules до гуша ми дойде; changer son fusil d'épaule променям мнението си; faire qqch. par-dessus l'épaule правя нещо небрежно; mettre dehors (renvoyer) par les épaules изгонвам грубо; toucher les épaules победен съм; faire toucher les épaules а qqn. побеждавам някого. -
20 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste.
См. также в других словарях:
Les XX — was a group of twenty Belgian painters, designers and sculptors, formed in 1883 by the Brussels lawyer, publisher, and entrepreneur Octave Maus. For ten years these vingtistes , as they called themselves, held an annual exhibition of their art;… … Wikipedia
Les — (l[e^]s), n. A leash. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Les UX — is an underground organization that tries to improve hidden corners of Paris. Their works have included building a cinema, complete with bar and restaurant, underneath the Seine, restoring medieval crypts, and staging plays and readings in… … Wikipedia
LES — Infobox Given Name Revised name = Les imagesize= caption= pronunciation= gender = Unisex meaning = region = origin = related names = Lester, Leslie, Lesley footnotes = The abbreviation LES can refer to: * L.E.S. (producer) * Lake effect snow *… … Wikipedia
Les XX — Die Société des Vingt, kurz Les XX oder Les Vingt, deutsch Die XX oder Die Zwanzig war eine 1883 oder 1884 (Januar) gegründete Vereinigung von belgischen oder in Belgien lebenden Künstlern, darunter Fernand Khnopff, Théo van Rysselberghe, James… … Deutsch Wikipedia
LES — Die Abkürzung LES steht für: die Rettungsrakete Launch Escape System (LES) des Apollo Raumschiffs, siehe: Apollo Rettungsrakete eine Sozialleistung: Leistungen zur Eingliederung von Selbständigen das olympische Länderkürzel für Lesotho im Bereich … Deutsch Wikipedia
Les Préludes (Liszt) — Les Préludes is the third of Franz Liszt s twelve Symphonic Poems. [ Von der Wiege bis zum Grabe , although as well a Symphonic Poem, was in the 1880s composed not as part of Liszt s former cycle, but as single piece. There is no No. 13 in the… … Wikipedia
Les Demoiselles d'Avignon — Artist Pablo Picasso Year 1907 Type Oil on canvas Dimensions 243.9 cm × 233.7 cm (96 in × 92 in) … Wikipedia
Les Paul — Les Paul, 2004 Les Paul (* 9. Juni 1915 in Waukesha, Wisconsin, USA; † 13. August 2009 in White Plains, New York; eigentlich Lester William Polsfuss[1]) war ein US amerikanischer … Deutsch Wikipedia
Les Troyens — (in English: The Trojans ) is a French opera in five acts by Hector Berlioz. The libretto was written by Berlioz himself, based on Virgil s epic poem The Aeneid . Written between 1856 and 1858, Les Troyens was Berlioz s largest and most ambitious … Wikipedia
Les Ross — (born 7 February, 1949 in Birmingham) is a British disc jockey and long established personality in the West Midlands.Ross always wanted to become a DJ so at the age of 11, he wrote to the general manager of Radio Luxembourg. At the age of 17, Les … Wikipedia
