-
61 éternel,
le adj. (lat. њternalis) 1. вечен; Rome, la Ville éternel,le Рим, вечният град; les neiges, les glaces éternel, les вечни снегове, ледове; 2. неизменен; безкраен; 3. неразделен; son éternel, le gouvernante неразделната му гувернантка; 4. m. вечност, безкрайност. Ќ l'Eternel Бог. Ќ Ant. éphémère, court, périssable; temporel, terrestre. -
62 fermer
v. (lat. firmare "rendre ferme", de firmus) I. v.tr. 1. затварям; fermer а clef заключвам; 2. заграждам, преграждам; barrière qui ferme l'entrée d'un champ бариера, която прегражда достъпа до нивата; fermer la voie жп. затварям железопътна линия; 3. запечатвам; fermer une lettre запечатвам писмо; 4. заздравявам, затварям (за рана); 5. прен. затварям, забранявам; fermer sa porte а qqn. затварям вратата на някого (не го приемам); 6. преустановявам, прекратявам, приключвам; fermer une discussion прекратявам спор, дискусия; 7. свивам, стискам (юмрук и др.); 8. сгъвам, прибирам (чадър, книга); 9. изключвам (радио и др.); 10. затварям, приключвам (списък, скоба и др.); II. v.intr. затварям се; magasin qui ferme un jour par semaine магазин, който е затворен само един ден в седмицата; cette porte ferme mal вратата се затваря лошо (трудно); se fermer затварям се. Ќ fermer boutique преставам да търгувам; fermer la bouche а qqn. запушвам, затварям някому устата; fermer la porte au nez de qqn. затварям някому вратата под носа; fermer l'oreille правя се, че не чувам; отказвам да слушам какво се говори за мен, за други; fermer les yeux заспивам; склопвам очи (умирам); fermer les yeux sur qqch. затварям си очите пред нещо; правя се, че не виждам; ne pas fermer l'њil de la nuit не съм мигнал цяла нощ; signer les yeux fermés подписвам се със затворени очи ( с пълно доверие). Ќ Ant. ouvrir, rouvrir; dégager. -
63 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter. -
64 geler
v. (lat. gelare "geler") I. v.tr. 1. замръзвам, замразявам; l'hiver gèle le sol зимата кара земята да замръзне; 2. правя да премръзне, да измръзне; 3. прен., разг. пронизвам (от страх); смразявам; 4. прен. замразявам, блокирам; geler les prix замразявам цените; geler les salaires замразявам заплатите; II. v.intr. 1. замръзвам; le lac gèle езерото замръзва; 2. измръзвам; 3. мръзна; 4. далеч съм от целта (при игрите на отгатване); tu gèles! Студено!; III. v.imp. il gèle мръзне; il gèle а pierre fendre мръзне, та чак камъните се пукат от студ. Ќ crédits gelés кредити, заеми, чието изплащане е спряно; замразени кредити; se geler les fesses разг. много ми е студено. -
65 grandir
v. (de grand) I. v.intr. 1. ставам голям, раста, пораствам; il a grandi de 5 centimètres той порастна с пет сантиметра; 2. прен. израствам; grandir en vertu ставам по-добродетелен; 3. прен. ставам велик, известен; son nom grandit името му става велико; grandir en renommée ставам известен, велик; 4. увеличавам се; l'obscurité grandit тъмнината се увеличава; II. v.tr. 1. увеличавам, уголемявам; le mocroscope grandit les objets микроскопът уголемява предметите; 2. прен. давам сила, величие, кураж; les vertus grandissent un homme добродетелите възвисяват човека; 3. прен. преувеличавам, правя да изглежда по-голям; il grandit les danger той преувеличава опасността; se grandir 1. увеличавам се, ставам по-голям; se grandir en se haussant sur la pointe des pieds ставам по-голям, като се вдигна на пръсти; 2. възвисявам се. Ќ Ant. atténuer, amoindrir, diminuer, rapetisser, décroître. -
66 gros,
se adj. adv. et n. (lat. imp. grossus) 1. голям, едър, дебел; une gros,se femme дебела жена; gros, paquet голям пакет; gros,se araignée голям паяк; gros,ses lèvres големи пълни устни; gros,se fille делебо момиче; gros, gibier едър дивеч; 2. дебел, плътен, груб (плат); gros, drap грубо платно; 3. голям, тежък; gros, bagage тежък багаж; 4. надебелен, подут; se sentir le ventre gros, чувствам корема си подут; 5. важен, значителен; gros,se question важен въпрос; 6. голям, значителен; toucher une gros,se somme получавам голяма, значителна сума; faire de gros,ses dépenses правя значителни разходи; gagner le gros lot печеля голямата печалба; 7. опасен, силен; gros, rhume силна хрема; gros,se fièvre силна температура; 8. силен, мощен; gros,se voix силен и мощен глас; gros, baiser звучна целувка; 9. богат, голям, едър; gros, marchand голям, едър търговец; gros, propriétaire едър собственик; 10. прен. наситен; плътен, изпълнен; époque gros,se d'événements епоха, пълна със събития; 11. груб, без финес; avoir de gros, traits имам груби черти; gros,se plaisanterie груба, вулгарна шега; 12. тъмен; un gros, bleu изискано тъмносиньо; 13. воен. тежък; gros,se artillerie тежка артилерия; 14. m. най-важната част от нещо; главното, важното; le gros, d'une affaire важното, главното в някоя работа; 15. adv. много; gagner gros, печеля много; cela coûte gros, това струва скъпо; 16. loc. adv. en gros, на едро; отгоре-отгоре, накратко; commerce en gros, търговия на едро; dites-moi en gros, ce qui se passe кажете ми накратко какво става; 17. m., f. дебел, едър човек; 18. m., f. нар. богат, влиятелен човек; 19. m. commerce de gros, търговия на едро; prix de gros, цена на едро; 20. m. gros, de Naples вид зърнест плат. Ќ les gros,ses dents кътните зъби; une gros,se cylindrée кола с мощен двигател; gros, buveur човек, който пие много; du gros, rouge обикновено червено вино; c'est gros, това е трудно да се повярва; le gros, de l'arbre дънерът на дървото; au gros, de l'hiver посред зима; c'est un gros, bonnet разг. той е голяма клечка; cњur gros, свито, нажалено сърце; en avoir gros, sur le cњur тежко ми е на сърцето; gros, mots обиди; faire le gros, dos разг. прегъвам се, изгърбвам се (за котка); придавам си важност; femme gros,se ост. бременна жена; la vache est gros,se кравата е бременна; nuée gros,se d'orage облак, който носи буря; un gros, quart d'heure повече от един четвърт час; gros, bétail едър рогат добитък; gros, vin гъсто, тъмночервено вино; jouer gros, jeu рискувам много; la mer est gros,se морето е бурно; gros, temps лошо време; la rivière est gros,se реката е придошла; les gros, poissons mangent les petits погов. големите риби изяждат по-малките ( силните хора винаги надвиват на по-слабите). Ќ Ant. chétif, fin, frêle, petit, maigre, délicat; distingué; recherché; détail. -
67 jeter
v. (lat. pop. °jectare, class. jactare, fréquent. de jacere) I. v.tr. 1. хвърлям, мятам, изхвърлям; jeter une pierre хвърлям камък; jeter une balle хвърлям топка; jeter des dés хвърлям зарове; 2. нахвърлям; jeter ses réflexions sur une feuille de papier нахвърлям размислите си на лист хартия; 3. изхвърлям; jeter qqch. dans la poubelle изхвърлям нещо в кошчето; jeter qqn. dehors изхвърлям някого навън; 4. намятам, обличам; 5. повалям, събарям; 6. поставям, построявам; jeter un pont sur une rivière построявам мост над река; jeter les bases d'une société поставям основите на общество; 7. подхвърлям; jeter des insultes подхвърлям обиди; jeter une note подхвърлям забележка; II. v. pron. se jeter 1. хвърлям се; se jeter а l'eau, dans la revière хвърлям се във водата; se jeter par la fenêtre хвърлям се през прозореца; 2. устремявам се, понасям се; se jeter en avant понасям се напред; 3. свивам, завивам внезапно; 4. вливам се; la rivière se jette dans la mer реката се влива в морето; 5. натъквам се, удрям се; la voiture se jette contre un arbre колата се удря в дърво. Ќ jeter de la poudre aux yeux заблуждавам, хвърлям прах в очите; jeter de profondes racines хващам дълбоки корени; jeter des pierres dans le jardin de qqn. хвърлям камъни в нечия градина, нападам косвено някого; jeter des cris надавам викове; jeter feu et flamme надавам гневни викове, сипя огън и жупел; jeter les yeux sur qqn. спирам се върху някого, избирам някого; jeter l'ancre пускам котва; jeter le grappin sur qqn. правя опити да завладея някого; jeter l'argent par la fenêtre харча лудо, без сметка; jeter l'épouvante сея страх, ужас; jeter par dessus bord захвърлям; jeter qqn. dans l'embarras поставям някого в затруднение; jeter sa langue aux chiens разг. отказвам се, признавам, че не мога да отгатна; jeter tout son venin изливам целия си яд; jeter un coup d'њil хвърлям поглед, поглеждам; jeter un sort правя магия, урочасвам; se jeter dans les bras de qqn. търся убежище, опора в някого; se jeter dans un parti влизам в партия; se jeter dans un couvent постъпвам в манастир; se faire jeter разг. отхвърлен съм, не съм приет някъде; jeter sur le papier написвам набързо; jeter le métal dans le moule техн. наливам метал в калъп за отливане; jeter une figure en moule отливам статуя; le sort est jété всичко вече е решено, жребият е хвърлен; en jeter разг. правя впечатление; jeter bas une maison разрушавам къща. -
68 lèvre
f. (lat. labra) 1. устна; se mordre les lèvres хапя си устните; 2. pl. ръб, устни (на рана); 3. геогр. ръб на цепнатина, разлом. Ќ avoir le cњur sur les lèvres откровен съм; avoir encore le lait sur les lèvres устата ми миришат на мляко (още съм много млад); du bout des lèvres презрително, с безразличие; se suspendre aux lèvres de qqn. зяпнал съм в устата на някого, слушам някого внимателно; avoir le cњur au bord des lèvres повдига ми се; manger du bout des lèvres ям насила, без апетит; avoir le sourire aux lèvres с усмивка на уста. -
69 morceau
m. (de l'a. fr. mors "morceau, morsure") 1. къс, парче, откъслек, част, резен, пай; 2. откъс (от художествено или музикално произведение); 3. разг. un beau morceau хубава жена. Ќ morceau de roi, de choix красива, сексапилна жена; en mille morceaux на много части; casser le morceau (а qqn.) издавам съучастниците си; enlever а qqn. les morceaux de la bouche лишавам някого от най-необходимото; emporter (enlever) le morceau спечелвам, успявам в нещо; mâcher les morceaux а qqn. улеснявам работата на някого; manger (casser) un morceau хапвам леко; recoller les morceaux възстановявам щети ( сдобрявам скарани хора). -
70 obliger
v.tr. (lat. obligare) 1. задължавам, обвързвам; 2. принуждавам, карам да направи нещо; les persécutions les ont obligés de passer dans les Indes преследванията ги принудиха да заминат за Индия; 3. оказвам, правя услуга; s'obliger задължавам се; поръчителствам на някого. Ќ Ant. désobliger, affranchir, dispenser, exempter. -
71 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо. -
72 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
73 pouce
m. (lat. pollex) 1. палец (на ръка или крак); 2. английска мярка за дължина (равна на 25,4 мм); 3. прен. много малко количество от нещо; 4. pouce! interj. спри! стоп! ( в детски игри за прекъсване на играта за почивка). Ќ le coup de pouce разг. довършване; manger sur le pouce разг. ям набързо, на крак, без прибори; serrer les pouces а qqn. разг. заставям някого със заплаха да каже това, което искам да узная; se mordre les pouces разг. разкайвам се за нещо; se tourner les pouces бездействам, безделнича; ne pas céder un pouce de terrain не отстъпвам, твърд съм в решението си; lever le pouce правя знак за автостоп. -
74 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
75 racine
f. (bas lat. radicina, de radix, radicis) 1. корен, коренище; prendre racine пускам корен, вкоренявам се; прен. чакам дълго някого; разш. задържам се за дълго, не си тръгвам, настанявам се трайно; 2. корен, основа, начало; les racines de notre civilisation корените на нашата цивилизация; 3. мат. корен; racine carrée квадратен корен; racine cubique кубичен корен; 4. прен. вкореняване; 5. анат. корен, основа; racine d'une dent корен на зъб; racine d'une langue основата на език; les racines des cheveux корените на косата; 6. грам. корен. Ќ manger les pissenlits par la racine мъртъв съм, умрял съм. -
76 sortant,
e adj. (de sortir) 1. излизащ; les numéros sortant,s числата, които излизат (се изтеглят) в лотария, рулетка, тото и др.; 2. m. pl. в съчет. les entrants et les sortant,s влизащите и излизащите ( хора). -
77 sur1
prép. (la forme sur vient d'un croisement avec sus; lat. super et supra) изразява: 1. място, положение: на, над, върху, по; poser un objet sur1 une table поставям предмет върху маса; 2. отношение: над, върху, по, в; juger les gens sur1 les apparences съдя хората по външния им вид; avoir des droits sur1 qqn. имам права върху някого; 3. направление, посока: по, край, към; donner (s'ouvrir) sur1 un jardin гледам (разположен съм) към градината; 4. време: през, към, около; sur1 les onze heures към (около) единадесет часа; être sur1 son départ ще тръгна след малко. -
78 talon
m. (lat. pop. °talo, -onis, class. talus) 1. пета; talon du pied пета на крак; talon de chaussette пета на чорап; 2. ток (на обувки); talons hauts високи токове; talons aiguilles високи тънки токове; 3. шип (у птици); 4. последно парче от нещо наченато; 5. част от лък, където той е хващан; 6. изпъкнала част от вътрешната страна при някои лули; 7. всеки един от двата върха на подкова; 8. заострена част на острие, която влиза в дръжката; 9. връх на ска; 10. парченце, остатък от хляб, коричка хляб; 11. крайна част на парче шунка; 12. тази част на лист, регистър, която остава на кочана, след като е откъснат листа. Ќ marcher sur les talons de qqn. вървя по стъпките, по петите на някого; montrer les talons (tourner les talons) офейквам; talon d'Achille Ахилесова пета (слабо място; talons rouges царедворци ( в кралска Франция). -
79 tel,
le adj.pron. et m. (lat. talis) 1. такъв, подобен; а tel, point до такава степен; je suis étonné qu'il tienne de tel,s propos учуден съм, че той говори подобни неща; 2. tel,... tel, какъвто..., такъв и; tel, père, tel, fils какъвто бащата, такъв и сина; 3. tel, quel какъвто си е, каквото си беше; laisser les choses tel,les quelles оставям нещата такива каквито са си; 4. pron.indéf. някой си, еди-кой си; Monsieur Un tel, господин еди-кой си; Madame Une tel,le госпожа еди-коя си; 5. conj. като, както, подобно на; les élèves, tel,s une mer agitée, faisaient un énorme vacarme учениците, подобно на развълнувано море, вдигаха голяма врява. Ќ tel, arbre tel, fruit погов. крушата не пада по-далеко от корена си; tel, maître tel, valet погов. какъвто господарят, такъв и слугата. -
80 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна.
Страницы
См. также в других словарях:
Les XX — was a group of twenty Belgian painters, designers and sculptors, formed in 1883 by the Brussels lawyer, publisher, and entrepreneur Octave Maus. For ten years these vingtistes , as they called themselves, held an annual exhibition of their art;… … Wikipedia
Les — (l[e^]s), n. A leash. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Les UX — is an underground organization that tries to improve hidden corners of Paris. Their works have included building a cinema, complete with bar and restaurant, underneath the Seine, restoring medieval crypts, and staging plays and readings in… … Wikipedia
LES — Infobox Given Name Revised name = Les imagesize= caption= pronunciation= gender = Unisex meaning = region = origin = related names = Lester, Leslie, Lesley footnotes = The abbreviation LES can refer to: * L.E.S. (producer) * Lake effect snow *… … Wikipedia
Les XX — Die Société des Vingt, kurz Les XX oder Les Vingt, deutsch Die XX oder Die Zwanzig war eine 1883 oder 1884 (Januar) gegründete Vereinigung von belgischen oder in Belgien lebenden Künstlern, darunter Fernand Khnopff, Théo van Rysselberghe, James… … Deutsch Wikipedia
LES — Die Abkürzung LES steht für: die Rettungsrakete Launch Escape System (LES) des Apollo Raumschiffs, siehe: Apollo Rettungsrakete eine Sozialleistung: Leistungen zur Eingliederung von Selbständigen das olympische Länderkürzel für Lesotho im Bereich … Deutsch Wikipedia
Les Préludes (Liszt) — Les Préludes is the third of Franz Liszt s twelve Symphonic Poems. [ Von der Wiege bis zum Grabe , although as well a Symphonic Poem, was in the 1880s composed not as part of Liszt s former cycle, but as single piece. There is no No. 13 in the… … Wikipedia
Les Demoiselles d'Avignon — Artist Pablo Picasso Year 1907 Type Oil on canvas Dimensions 243.9 cm × 233.7 cm (96 in × 92 in) … Wikipedia
Les Paul — Les Paul, 2004 Les Paul (* 9. Juni 1915 in Waukesha, Wisconsin, USA; † 13. August 2009 in White Plains, New York; eigentlich Lester William Polsfuss[1]) war ein US amerikanischer … Deutsch Wikipedia
Les Troyens — (in English: The Trojans ) is a French opera in five acts by Hector Berlioz. The libretto was written by Berlioz himself, based on Virgil s epic poem The Aeneid . Written between 1856 and 1858, Les Troyens was Berlioz s largest and most ambitious … Wikipedia
Les Ross — (born 7 February, 1949 in Birmingham) is a British disc jockey and long established personality in the West Midlands.Ross always wanted to become a DJ so at the age of 11, he wrote to the general manager of Radio Luxembourg. At the age of 17, Les … Wikipedia
