-
41 poche
f. (frq. °pokka) 1. джоб; argent de poche джобни пари; 2. чувал; торба; найлонова торбичка; 3. подкоремна торба (при двуутробните животни); 4. гуша (у птиците); 5. мрежа във вид на джоб (за риболов и лов); 6. гънка (върху дреха); 7. (Швейцария) черпак; 8. воен. чувал, клин; 9. синьо (от удар); 10. мед. дупка, отвърстие на абцес; 11. икон. сектор, област. Ќ acheter chat en poche погов. купувам слепешката (без да съм видял стоката); avoir les mains dans ses poches безделнича; avoir les yeux dans la poche не доглеждам, не забелязвам; faire les poches разг. обирам, ограбвам (за джебчия); connaître comme sa poche познавам добре; faire les poches de qqn. пребърквам дрехите на някого; обирам някого; poche de sang банка с кръв. -
42 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
43 serrer
v.tr. (lat. pop. °serrare, altér. bas lat. serare, de sera "barre, verrou") 1. стискам, притискам; затягам; serrer les dents стискам зъби; serrer sa ceinture затягам колана си; 2. сгъстявам, стягам, сбивам; serrer les rangs сгъстявам редиците; 3. затягам, завинтвам; serrer un robinet затягам кранче; serrer une vis затягам винт; 4. прибирам; un grenier où l'on serrait en hiver les pommes de terre таван, където прибираха през зимата картофите; se serrer 1. свивам се, стискам се; 2. стягам се; 3. натискам се, притискам се. Ќ serrer le cњur разг. причинявам голяма мъка; serrer les pouces а qqn. разг. принуждавам някого да каже това, което искам да знам. -
44 traîner
v. (lat. pop. °traginare, de °tragere) I. v.tr. 1. влача, влека, тегля (след себе си); traîner les pieds влача си краката; elle traîna son enfant jusqu'а l'hôpital тя влачи детето си чак до болницата; 2. прен. протакам, продължавам; traîner les choses en longueur протакам много нещата; 3. карам, водя някого някъде насила; II. v.intr. 1. влача се, нося се, мъкна се; вися; sa robe traînait jusqu'aux pieds роклята Ј висеше до земята; 2. в безпорядък съм; des vêtements traînaient sur les fauteuils дрехи бяха пръснати по фотьойлите; 3. разстилам се; des nuées transparentes traînent sur le ciel прозрачни облаци се разстилат по небето; 4. протакам се, продължавам дълго време; 5. говоря бавно, провлачвам думите си; 6. изоставам най-назад (в колона, в редица); 7. бавя се, вървя бавно; 8. действам бавно; 9. неодобр. бродя, скитам се безцелно; traîner par les rues скитам се по улиците; se traîner 1. влача се; 2. пълзя; 3. продължавам дълго време, точа се; напредвам бавно. Ќ traîner la savate живея в немотия; traîner qqn. dans la boue опозорявам някого. -
45 uni,
e adj. (de unir) 1. гладък, равен; sable uni, равен пясък; mer uni,e море без вълни; terrain uni, равен парцел; 2. едноцветен; couleur uni, цвят без нюанси; étoffe uni, едноцветен плат; costume uni, едноцветен костюм без шарки; 3. прен. без украшение, без шарки; 4. ост., литер. еднообразен, спокоен, тих; bonheur uni, тихо щастие; vie uni, еднообразен живот, непроменлив; 5. обединен, съединен, единен, задружен; uni,s par les liens du mariage обвързани чрез брака; Les Etats-Unis Съединените Щати; les Nations unies Обединените нации; front uni, обединен фронт; le Royaume-Uni Обединеното кралство (Великобритания); famille uni,e задружно семейство; 6. съединен, събран; les talons uni,s със събрани токове. Ќ Ant. accidenté, inégal, rugueux; bigarré, orné. -
46 unir
v.tr. (lat. unire, de unus "un") 1. съединявам, обединявам, свързвам, сливам, събирам, съставям; unir deux provinces обединявам две провинции; unir les mots pour formes des phrases свързвам думи, за да образувам изречение; unir deux continents par ligne aérienne свързвам два континента чрез въздушна линия; 2. обединявам, съчетавам, свързвам; unir deux jeunes gens свързвам двама млади (в брак); sentiment qui unit deux êtres чувство, което свързва две същества; l'intérêt les unit интересът ги свързва, обединява; 3. изравнявам, изглаждам; unir une surface изравнявам повърхност; s'unir свързвам се, съединявам се, обединявам се; deux rivières s'unissent две реки се съединяват; s'unir contre l'ennemi обединявам се срещу неприятеля; les couleurs s'unissent harmonieusement цветовете се съчетават хармонично; les filles s'unissent а des bourgeois момичетата се свързват чрез брак с буржоа. Ќ Ant. désunir; disjoindre, diviser, isoler, opposer, séparer. -
47 coalesce
{koua'les}
1. сраствам се, сливам се, съединявам се
2. обединявам се, сдружавам се* * *{koua'les} v 1. сраствам се, сливам се, съединявам се; 2. об* * *съединявам; сраствам; сливам; сдружавам се;* * *1. обединявам се, сдружавам се 2. сраствам се, сливам се, съединявам се* * *coalesce[¸kouə´les] v 1. сраствам се, сливам се, съединявам се; 2. сдружавам се, обединявам се, коалирам се. -
48 convalesce
{,kɔnvə'les}
v възстановявам се (след болеcт), подобрявам се, оздравявам* * *{,kъnvъ'les} v възстановявам се (след болеcт), подобрявам* * *съвземам се; възстановявам се;* * *v възстановявам се (след болеcт), подобрявам се, оздравявам* * *convalesce[¸kɔnvə´les] v възстановявам се, съвземам се, отивам към подобрение; to \convalesce after a stay in hospital възстановявам се след болнично лечение. -
49 nevertheless
{,nevəðə'les}
adv, cj въпреки това, въпреки всичко* * *{,nevъъ'les} adv, cj въпреки това, въпреки всичко.* * *все; въпреки;* * *adv, cj въпреки това, въпреки всичко* * *nevertheless[¸nevəðə´les] adv, conj въпреки това, въпреки всичко. -
50 unless
{ʌn'les}
cj ако не, освен ако, освен когато* * *{^n'les} cj ако не, освен ако; освен когато.* * *освен;* * *cj ако не, освен ако, освен когато* * *unless[ʌn´les] cj ако не, освен ако; \unless and until докато не. -
51 admettre
v.tr. (lat. admittere) 1. приемам; admettre а l'Académie приемам в Академията; je n'admets pas vos raisons не приемам вашите доводи; 2. предполагам, допускам; admettons que cela soit vrai да допуснем, че това е вярно; il n'admet pas la discussion той не допуска дискусия; 3. пропускам, пускам да влезе; les étroites ruelles n'admettent pas les voitures колите не могат да минават по тесните улички; les gaz sont admis dans le cylindre газовете навлизат в цилиндъра. Ќ Ant. exclure, rejeter. -
52 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
53 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
54 botte1
f. (o. i., p.-к. même rac. que bot) 1. ботуш; 2. уч. арго най-добрите ученици от завършващ випуск. Ќ а propos de botte1s за нищо и никакво; graisser ses botte1s приготвям се да тръгвам; cirer, lécher les botte1s de qqn. подмазвам се на някого, сервилнича; mettre, avoir du foin dans ses botte1s трупам, имам много пари; chier dans les botte1s de qqn. прекалявам, преминавам мярката; en avoir plein les botte1s изморен съм от много ходене; vivre sous la botte1 de qqn. живея под властта на някого; être а la botte1 de qqn. на разположение съм на някого; bruit de botte1s заплаха от война, от военен преврат. -
55 boucher1
v.tr. (lat. pop. °bosca "broussailles", même rac. que bois) 1. запушвам; boucher1 son nez запушвам си носа (за да не усещам миризма); 2. преграждам, препречвам; boucher1 le passage преграждам пътя; 3. затъмнявам, покривам; les nuages bouchent l'horizon облаци затъмняват хоризонта; se boucher1 запушвам се, задръствам се. Ќ en boucher1 un coin а qqn. разг. карам някого да онемее от учудване; se boucher1 les yeux прен. отказвам да гледам; se boucher1 les oreilles прен. отказвам да слушам. Ќ Ant. déboucher, ouvrir. Ќ Hom. bouchée. -
56 cheveu
m. (lat. capillus "chevelure") (pl. cheveux) 1. косъм; влакно; 2. pl. коса; mèche de cheveux кичур коса. Ќ être en cheveux гологлав съм; faire dresser les cheveux правя да настръхнат косите (от ужас); couper un cheveu а quatre цепя косъма на две, скъперник съм; ne tenir qu'а un cheveu държа се на косъм; se prendre aux cheveux хващаме се за косите, скарваме се; voilà le cheveu! ето трудността! respecter les cheveux blancs уважавам старите хора; avoir mal aux cheveux боли ме глава поради препиване; se faire des cheveux blancs създавам си грижи; tiré par les cheveux изсмукан от пръстите, несериозен; venir comme un cheveu sur la soupe идвам в лош момент, не намясто; cheveu d'ange гирлянд от коледна елха; дълъг макарон; cheveu-de-Vénus бот. венерин косъм (папратово растение); cheveu-de-la-Vierge бот. цвят на калината. -
57 couler
v. (lat. colare) I. v.intr. 1. тека, протичам; le nez lui coule носът му тече; les larmes coulent сълзите текат; 2. пропускам течност, тека; le sang coule dans les veines кръвта тече във вените; le stylo coule химикалката протича, изпуска мастило; 3. минавам, тека; le temps coule времето тече; 4. потъвам; le navire a coulé корабът потъна; 5. плъзгам се; 6. топя се, капя (за свещ); II. v.tr. 1. лея, отливам; couler du béton отливам бетон; 2. потопявам; couler un navire потопявам кораб; 3. провалям; couler une pièce de théвtre провалям театрална пиеса; 4. подавам тайно, пъхам; 5. заливам с топла вода (за пране); couler le linge заливам прането с топла вода; 6. плъзвам, вмъквам; couler la clé dans la serrure пъхам ключа в ключалката; 7. дискредитирам някого; III. v. pron. se couler 1. промъквам се, провирам се; 2. потопявам се. Ќ couler entre les doigts изплъзвам се, измъквам се незабелязано; couler qqn. а fond разорявам някого; se la couler douce разг. карам я полека, живея спокойно, без да си давам зор; le sang a coulé проля се кръв; имаше ранени и убити; couler de source идвам естествено, като нормално следствие на нещо; le régime politique coule политическият режим върви към края си; couler une vie heureuse имам щастлив живот. -
58 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
59 écarter1
v.tr. (lat. pop. °exquartare) 1. разкрачвам, разпервам, разтварям; écarter1 les jambes разкрачвам крака; écarter1 les doigts разтварям, разпервам пръсти; écarter1 la foule pour passer пробивам си път през тълпата, за да мина; 2. отстранявам, отдалечавам, отбивам, отклонявам; prenez ce chemin, cela ne vous écartera pas beaucoup поемете по този път, той няма да ви отклони много; 3. прен. пропъждам, разкъсвам, разсейвам; écarter1 les mauvaises pensées пропъждам лошите мисли; 4. отклонявам; изтръгвам; 5. (Канада) загубвам; écarter1 un livre загубвам книга; s'écarter1 dans une ville inconnue загубвам се в непознат град; s'écarter1 разкрачвам се; отстранявам се; отбивам се, отклонявам се. Ќ Ant. comprimer, presser, serrer. -
60 étendre
v.tr. (lat. extendere) 1. разтягам, разпъвам; étendre ses jambes разпъвам, разтягам краката си; 2. постилам, разстилам; étendre un tapis sur le parquet разстилам килим върху паркета; 3. мажа, намазвам; étendre du beurre намазвам масло; 4. простирам, разпростирам; étendre du linge простирам пране; 5. протягам; étendre les bras протягам ръце; 6. обтягам, поставям; 7. разпервам; étendre les ailes разпервам крила; 8. прен. разширявам, разпростирам; увеличавам; étendre les limites d'un pays разширявам границите на държава; étendre son pouvoir разширявам властта си; 9. разредявам, разреждам; étendre du vin разреждам вино; 10. скъсвам (на изпит); 11. просвам (в цял ръст); слагам да легне; étendre un blessé sur le lit слагам да легне ранен; s'étendre 1. разтягам се; 2. постилам се, разстилам се; 3. se faire étendre късат ме на изпит; 4. простирам се, достигам, разпростирам се; разширявам се, разпространявам се; увеличавам се; 5. изтягам се. Ќ Ant. limiter, borner, restreindre; abréger; diminuer.
Страницы
См. также в других словарях:
Les XX — was a group of twenty Belgian painters, designers and sculptors, formed in 1883 by the Brussels lawyer, publisher, and entrepreneur Octave Maus. For ten years these vingtistes , as they called themselves, held an annual exhibition of their art;… … Wikipedia
Les — (l[e^]s), n. A leash. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Les UX — is an underground organization that tries to improve hidden corners of Paris. Their works have included building a cinema, complete with bar and restaurant, underneath the Seine, restoring medieval crypts, and staging plays and readings in… … Wikipedia
LES — Infobox Given Name Revised name = Les imagesize= caption= pronunciation= gender = Unisex meaning = region = origin = related names = Lester, Leslie, Lesley footnotes = The abbreviation LES can refer to: * L.E.S. (producer) * Lake effect snow *… … Wikipedia
Les XX — Die Société des Vingt, kurz Les XX oder Les Vingt, deutsch Die XX oder Die Zwanzig war eine 1883 oder 1884 (Januar) gegründete Vereinigung von belgischen oder in Belgien lebenden Künstlern, darunter Fernand Khnopff, Théo van Rysselberghe, James… … Deutsch Wikipedia
LES — Die Abkürzung LES steht für: die Rettungsrakete Launch Escape System (LES) des Apollo Raumschiffs, siehe: Apollo Rettungsrakete eine Sozialleistung: Leistungen zur Eingliederung von Selbständigen das olympische Länderkürzel für Lesotho im Bereich … Deutsch Wikipedia
Les Préludes (Liszt) — Les Préludes is the third of Franz Liszt s twelve Symphonic Poems. [ Von der Wiege bis zum Grabe , although as well a Symphonic Poem, was in the 1880s composed not as part of Liszt s former cycle, but as single piece. There is no No. 13 in the… … Wikipedia
Les Demoiselles d'Avignon — Artist Pablo Picasso Year 1907 Type Oil on canvas Dimensions 243.9 cm × 233.7 cm (96 in × 92 in) … Wikipedia
Les Paul — Les Paul, 2004 Les Paul (* 9. Juni 1915 in Waukesha, Wisconsin, USA; † 13. August 2009 in White Plains, New York; eigentlich Lester William Polsfuss[1]) war ein US amerikanischer … Deutsch Wikipedia
Les Troyens — (in English: The Trojans ) is a French opera in five acts by Hector Berlioz. The libretto was written by Berlioz himself, based on Virgil s epic poem The Aeneid . Written between 1856 and 1858, Les Troyens was Berlioz s largest and most ambitious … Wikipedia
Les Ross — (born 7 February, 1949 in Birmingham) is a British disc jockey and long established personality in the West Midlands.Ross always wanted to become a DJ so at the age of 11, he wrote to the general manager of Radio Luxembourg. At the age of 17, Les … Wikipedia
