-
1 Diese Entschuldigung lasse ich nicht gelten.
Няма да приема това извинение.Deutsch-Bulgarisch basis Wörterbuch > Diese Entschuldigung lasse ich nicht gelten.
-
2 bieten
bieten (bot, geboten) unr.V. hb tr.V. предлагам, давам (някому нещо); sich bieten 1. предлагам се, предоставям се; 2. разкривам се, крия се (възможност, случай); das Buch bietet praktische Ratschläge книгата съдържа, дава практически съвети; vom Berggipfel bietet sich eine herrliche Aussicht от планинския връх се разкрива прекрасна гледка; ich lasse mir das nicht bieten не позволявам това, няма да търпя това.* * ** (о, о) tr предлагам; давам; e-m e-n guten Abend = пожелавам нкм "добър вечер"; Trotz = оказвам съпротива; ich lasse mir das nicht = не позволявам подобно държане спрямо мене. -
3 blenden
blénden sw.V. hb tr.V. 1. заслепявам (auch übertr); 2. Hist ослепявам (някого), лишавам от зрение; jmdn. mit der Lampe blenden заслепявам някого със светлината на лампата.* * *tr 1. заслепявам; ослепявам (нкг); 2. воен блиндирам; замаскирам; ich lasse mich nicht = не се лъжа, не допускам да ме заслепят; -
4 empfehlen
empféhlen (empfahl, empfohlen) unr.V. hb tr.V. препоръчвам (някому нещо); sich empfehlen 1. geh сбогувам се; 2. препоръчително е; Das Buch kann ich dir sehr empfehlen Мога специално да ти препоръчам тази книга; veraltend, geh empfehlen Sie mich bitte Ihrer Mutter! предайте моля, моите почитания на майка си!; es empfiehlt sich zu... препоръчително е да....* * ** (а, о) tr препоръчвам; es empfehlt sich zu за препоръчване, добре е да; ich lasse mich = предавам поздрав; r сбогувам се; -
5 gefallen
gefállen (gefiel, gefallen) unr.V. hb itr.V. харесвам, нравя се, допадам (някому); Dieses Buch gefällt mir Тази книга ми харесва; Was gefällt dir an ihm? Какво ти харесва у него?; wie es Ihnen gefällt както обичате (желаете); diese Frechheit lasse ich mir nicht länger gefallen няма да позволя (няма да търпя) повече това нахалство.* * *1. der, - услуга; e-m e-n = tun, erweisen правя нкм услуга; 2.= das удоволствие; угода; an D = finden, haben намирам удоволствие в нщ; e-m zu = reden говоря, за да угодя нкм. -
6 lassen
lássen (ließ, gelassen) unr.V. hb tr.V. 1. карам, накарвам да...; 2. допускам да..., позволявам да...; 3. отказвам се (от нещо); изоставям (нещо); jmdn. kommen lassen накарвам някого да дойде; Die Seite leer lassen Оставям страницата празна; Die Luft aus dem Reifen lassen Изпускам въздуха от гумата; er lässt Sie grüßen той Ви изпраща много поздрави; Sie hat sich (Dat) ein neues Kleid machen lassen Тя си поръча (уши си) нова рокля; lassen Sie von sich (Dat) hören! обаждайте се!; Jmdn. im Stich/ in der Patsche lassen Изоставям, зарязвам някого; Jmdn. in Ruhe lassen Оставям някого на спокойствие; lass das ( sein)! остави това! Hier lässt sich' s leben Тука може да се живее (тук се живее добре); Das Fenster lässt sich nur schwer öffnen Прозорецът се отваря трудно; Etw. lässt jmdn. kalt 1) Нещо не вълнува, не интересува някого; 2) Нещо не допада на някого; Das muss man ihm lassen Това трябва да му се признае; Lass uns gehen Да вървим!* * ** (lieб, gelassen) tr 1. оставям, допускам позволявам: das muб man ihm = това трябва да му се признае; etw lдЯt mich kalt нщ не ме трогва, не ми харесва; alles stehen und liegen = зарязвам всичко; den Kopf hдngen = увесвам нос; das lдЯt sich.. това може да се..; 2. карам, изкарвам (често не се превежда) etw fallen = изпущам нщ; e-m etw sagen = поръчвам да кажат нкм нщ; er lдЯt Sie grьЯen той ви праща много поздрави,много здраве; nicht von sich hцren = не се обаждам; sich ein Kleid, Schuhe machen = шия си рокля (у шивачка), поръчвам си обувки; das lasse ich mir nicht gefallen! това няма да търпя, да допусна! itr von etw = отказвам се от нщ, изоставям нщ. -
7 merken
mérken sw.V. hb tr.V. 1. забелязвам, виждам; 2. разбирам; усещам; 3. sich (Dat) etw. (Akk) merken запомням нещо; Er hat sofort gemerkt, dass er sich geirrt hat Той веднага разбра, че се е заблудил; Lass dir nichts merken! Не се издавай!* * *tr (an D) забелязвам (по), ich lasse lnir nichts = не проявявам нищо, не се издавам; 2. r запомням; merke dir diese Worte! запомни тези думи! -
8 warten
wárten I. sw.V. hb itr.V. чакам (auf jmdn./ etw. (Akk) някого, нещо); auf den Bus warten чакам автобуса; Warte mal! Момент! Почакай малко! II. sw.V. hb tr.V. 1. гледам, грижа се (за болни, деца); 2. поддържам в добро състояние (кола).* * *itr (auf A) чакам (нкг, нщ); ich lasse nie auf mich = никога не закъснявам; tr гледам, грижа се за. -
9 weismachen
weis|machen sw.V. hb tr.V. заблуждавам, опитвам се да представя нещата не в истинската им светлина; jmdm. etw. weismachen wollen опитвам се да излъжа някого.* * *trnb, tr (e-m etw) ломя нкг, твърдя am навярно; ich lasse mir nichts = не можеш мe излъга. -
10 ziehen
ziehen (zog, gezogen) unr.V. hb tr.V. 1. тегля, дърпам, влача; 2. изваждам (карта при игра); местя (шахматни фигури); 3. отглеждам (животно, растение); 4. опъвам (въже, тел); 5. тегля (черта), чертая (кръг); 6. привличам (внимание) (auf etw. (Akk)/jmdn. върху нещо (някого); sn itr.V. 1. потеглям, тръгвам; отивам; 2. премествам се някъде; hb itr.V. 1. дърпам (an etw. (Dat) нещо); 2. тегли, дърпа (комин, печка); 3. има нужния ефект (номер, трик); sich ziehen простирам се; продължавам доста; unpers 1. става течение; 2. някой има болки (jmdm. in etw. (Dat) някъде), тегли го, дърпа го болка (в дадена част на тялото); einen Schlitten ziehen тегля шейна; den Bauern ziehen местя пешка; das Schwert ziehen вадя меча, посягам към меча; eine Mauer um den Garten ziehen построявам зид около градината; die Lottozahlen ziehen тегля числата от тиража на тотото; das große Los ziehen изтеглям голямата печалба; den Hut ziehen свалям шапката си за поздрав; jmdn. am Ärmel ziehen дърпам някого за ръкава; eine Grimasse ziehen правя гримаса; einen Zahn ziehen вадя зъб; einen Vergleich ziehen правя сравнение; den Kürzeren ziehen губя, оставам на сухо; die Bilanz ziehen правя баланс; правя равносметка; jmdn. an sich (Akk) ziehen привличам, притеглям някого към себе си; etw. (Akk) ans Tageslicht ziehen изкарвам нещо наяве; jmdn. auf seine Seite ziehen привличам някого на своя страна; die Blicke auf sich (Akk) ziehen привличам погледите върху себе си; Banknoten aus dem Verkehr ziehen изваждам, изтеглям банкноти от обръщение; eine Lehre aus etw. (Dat) ziehen извличам поука от нещо; Math eine Wurzel aus einer Zahl ziehen извличам корен от число; Schlüsse aus etw. (Dat) ziehen вадя заключение от нещо; etw. (Akk) in Zweifel ziehen подлагам нещо на съмнение; etw. (Akk) in Betracht ziehen вземам нещо под внимание; etw. (Akk) nach sich (Dat) ziehen влека нещо след себе си (като последица); jmdm. das Fell über die Ohren ziehen одирам кожата някому; den Schlussstrich unter etw. (Akk) ziehen тегля окончателната черта под нещо; jmdn. zur Verantwortung ziehen привличам някого под отговорност; jmdn. zu Rate ziehen съветвам се с някого; einen Vergleich zwischen zwei Personen ziehen сравнявам двама души; in die Stadt ziehen преселвам се в града; die Vögel ziehen nach Süden птиците отлитат на юг; der Tee muss fünf Minuten ziehen чаят трябва да стои запарен пет минути; umg der Film zieht nicht филмът няма успех; die Pfeife zieht nicht лулата не тегли (не пуши); der Motor zieht nicht двигателят не пали; die Rede hat sich in die Länge gezogen речта продължи много; die Idee zieht sich wie ein roter Faden durch den Roman идеята минава като червена нишка през романа; es zieht става течение; jmdm. zieht es im Kreuz някой има болки в кръста; es zieht mich ans Meer нещо ме влече, тегли към морето.* * ** (zog, gezogen) tr 1. тегля, дърпам, влача; 2. изваждам; den Beutel, e-n Zahn = вадя кесията, зъб; e-e Lehre, e-n Schluб aus etw = извличам поука, заключение от нщ; 3. отглеждам, възпитавам; < den Hut vor e-m = свалям шапка пред нкг (за поздрав); Blasen = мед правя мехури; прен има лоши последици; Gesichter, e-e Fratze = правя гримаси; den kьrzeren = гов претърпявам загуба, поражение; ans Tageslicht = изкарвам наяве; Perlen auf e-n Faden = нижа синци на конец Wein auf Flaschen = наливам вино в шишета; in die Lдnge = разтеглям, протакам; in Betracht = вземам под внимание ; e-n ins Vertrauen доверявам се нкм; e-n zu Rate = съветвам се с нкг; itr; der Ofen zieht печката тегли; ich lasse den Tee оставям чая да постои (след попарването); wir = an e-m Strang дърпаме едно и също въже, прен стремим се към същото; itr s потеглям, тръгвам; отивам; вървя; aufs Land = отивам да живея на село; ins Feld = заминавам за бойното поле; unp: es zieht вее, духа, става течение; es zieht mir in der Schulter боли ме рамото (при ревматизъм). -
11 zukommen
zú|kommen unr.V. sn itr.V. 1. идвам, приближавам се (auf jmdn./etw. (Akk) към някого, нещо); 2. предстоя; 3. geh пада се, имам право (да получа нещо); 4. подхождам, подобавам (на някого); 5. in: jmdm. etw. (Akk) zukommen lassen изпращам, давам, подарявам някому нещо; 6. in: etw. (Akk) auf sich (Akk) zukommen lassen изчаквам нещо; jmdm. kommt die Führungsrolle zu на някого подхожда, се полага водещата роля; dem Heim Spenden zukommen lassen изпращам дарения на дома; er lässt die Dinge auf sich zukommen той оставя нещата да се развиват от само себе си.* * ** itr s 1. auf А = идвам направо към нкг; нщ; ich lasse die Dinge auf mich = изчаквам нещата; 2. e-m etw = lassen пращам, предоставям нкм нщ; 3. подобава, подхожда; 4. пада се, отредено е. -
12 einschüchtern
ein|schüchtern sw.V. hb tr.V. сплашвам; Ich lasse mich dadurch nicht einschüchtern Няма да се уплаша от това; ein eingeschüchtertes Kind наплашено дете. -
13 hineinreden
hinein|reden sw.V. hb itr.V. 1. намесвам се в разговор; 2. меся се, бъркам се (in etw. (Akk) в нещо); ich lasse mir in meine Angelegenheiten nicht hineinreden не давам да ми се месят в работите; er hat sich in Wut hineingeredet увлече се до гняв в приказките си. -
14 überraschen
überráschen sw.V. hb tr.V. изненадвам; angenehm überrascht sein приятно съм изненадан; er überraschte mich mit einem Blumenstrauß той ме изненада с букет цветя; der Einbrecher wurde bei seiner Tat überrascht крадецът бе спипан по време на обира; umg ich lasse mich überraschen ще изчакам да видя какво ще стане. -
15 casser
v. (lat. quassare, de quatere "secouer") I. v.tr. 1. чупя, счупвам, разчупвам, начупвам, троша, натрошавам; късам, скъсвам; casser un vase чупя ваза; casser un bras чупя ръка; 2. отменявам, анулирам; касирам; casser une sentence отменявам присъда; 3. воен. лишавам от служба, чин, разжалвам; casser un officier разжалвам офицер; 4. замайвам, опивам; 5. повреждам; II. v.intr. 1. чупя се, счупвам се, троша се, строшавам се, късам се, скъсвам се; le fil casse конецът се къса; une branche a casse един клон се счупи; 2. разпадам се; la pâte casse sous les doigts тестото се разпада под пръстите; se casser v.pron. чупя се, натрошавам се, късам се; изчезвам, чупя се; casse - toi! махай се! Ќ casser la tête а qqn. счупвам главата на някого; разг. безпокоя, досаждам на някого; casser la croûte разг. похапвам; il faut casser le noyau pour en avoir l'amande без труд нещо не се постига; on ne fait pas d'omelette sans casser les њufs погов. без мъка няма сполука; qui casse les verres les paye погов. каквото си си надробил, такова ще сърбаш; se casser la tête разг. блъскам си главата; casser du bois сека дърва; casser du sucre sur le dos de qqn. злословя за някого; casser sa pipe умирам; se casser le nez а la porte de qqn. намирам затворена врата; se casser le nez разг. пропадам; casser les pieds а qqn. досаждам на някого; casser les oreilles а qqn. вдигам силен шум, проглушавам; se casser la voix преграквам; ça ne casse rien разг. това не е нещо необикновено; а tout casser много силно; необикновено, изключително (un film а tout casser изключителен филм); най-много; casser les prix налагам ниски цени, правя дъмпинг; casser le rythme нарушавам ритъм; tout passe, tout lasse, tout casse всичко си има край; ça passe ou ça casse или-или. Ќ Ant. arranger, raccommoder, recoller, réparer; confirmer, ratifier, valider. -
16 guerre
f. (frq. °werra) 1. война; état de guerre състояние на война; mutilé de guerre военноинвалид; la guerre éclate избухва война; la guerre de Cent Ans Стогодишната война; guerre éclair светкавична война; guerres de Religion религиозните войни през XVI и XVII век във Франция между католици и протестанти; guerre de propagande пропагандна война; la guerre froide студената война; guerre civile гражданска война; guerre mondiale световна война; guerre de positions позиционна война; guerre de tranchées окопна война; guerre chimique химическа война; guerre atomique, nucléaire атомна война; déclaration de guerre обявяване на война; honneurs de la guerre военни почести; guerre sainte кръстоносен поход; entrer en guerre започвам война; 2. борба; faire la guerre а qqn. боря се срещу някого; 3. военно дело; étudier la guerre изучавам военното дело; Ministère de la Guerre Министерство на отбраната, Военно министерство; conseil de guerre военен съвет; Ecole de guerre Военно училище. Ќ homme de guerre човек, изкусен във военното дело, воин; un foudre de guerre голям, прославен военачалник; а la guerre comme а la guerre погов. на война като на война; prisonnier de guerre военнопленник; guerre de plume ост. писателски спор; de guerre lasse отказвайки се от съпротива; de bonne guerre без лукавство и притворство, честно. Ќ Ant. paix; concorde, entente. Ќ Hom. guère.
См. также в других словарях:
Lasse — ist ein skandinavischer männlicher Vorname. Er ist wie Lars eine skandinavische bzw. finnische Kurzform des lateinischen Vornamens Laurentius[1]; zur ursprünglichen Bedeutung des Namens siehe dort. Inhaltsverzeichnis 1 Bekannte Namensträger 1.1… … Deutsch Wikipedia
Lasse — is a common given name in the Nordic countries. It is also often a nickname for people named Lars. Notable people named Lasse include: *Lasse Åberg, Swedish actor, musician, film director and artist *Lasse Gjertsen, a Norwegian animator. *Lasse… … Wikipedia
lassé — lassé, ée (lâ sé, sée) part. passé de lasser. Qui éprouve la lassitude physique. Lassé d une longue marche. • Tout lassé que j étais, ma frayeur et mon zèle M ont donné pour courir une force nouvelle, RAC. Mithr. V, 4. Fig. • Lassé de ses… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Lasse — puede referirse a Lasse, comuna francesa situada en Maine y Loira. Lasse, comuna francesa situada en Pirineos Atlánticos. Esta página de desambiguación cataloga artículos relacionados con el mismo título. Si llegaste aquí a … Wikipedia Español
Lasse — (l[a^]s), a. & adv. Less. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Lasse — m Finnish form of LAURENCE (SEE Laurence), derived from a Scandinavian pet form of the name. It has been borne, for example, by the Finnish runner Lasse Viren (b. 1949). Variant: Lassi … First names dictionary
lassé — Lassé, [lass]ée. part. Lassé du chemin, du travail … Dictionnaire de l'Académie française
Lasse — Lasse, Pfarrdorf im Marchfelde im Untermanhartsbergkreise in Österreich unter der Enns; 850 Ew.; Ackerbau, Vieh u. Pferdezucht, Gestüt … Pierer's Universal-Lexikon
lasse — obs. form of lass, less … Useful english dictionary
lasse — ● las, lasse (difficultés) adjectif (latin lassus) Orthographe De guerre lasse → guerre. Construction Las de : je sui … Encyclopédie Universelle
lasse — las, lasse 1. (lâ, lâ s ) adj. 1° Qui éprouve le sentiment de la lassitude. • Ma foi, me trouvant las.... Je me suis doucement assis sur ce nuage, MOLIÈRE Amph. prologue.. • Sied il bien à des dieux de dire qu ils sont las ?, MOLIÈRE ib..… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
