-
41 tatter
{'tætə}
1. дрипа, парцал
to tear to TATTERs разбивам/правя на пух и прах (доводи и пр.)
2. рl дриплъо, голтак* * *{'tatъ} n обик. pl 1. дрипа, парцал; to tear to tatters разбивам/пр* * *парцал; дрипа; изподирам;* * *1. to tear to tatters разбивам/правя на пух и прах (доводи и пр.) 2. дрипа, парцал 3. рl дриплъо, голтак* * *tatter[´tætə] n 1. обикн. pl дрипа, парцал; his coat was ( hanging) in \tatters палтото му беше цялото в дрипи, окъсано; to tear (an argument etc.) to \tatters разбивам (довод и пр.) на пух и прах; сразявам; 2. дрипльо, голтак, бедняк, парцалан. -
42 telling
{'teliŋ}
1. изразителен, правещ силно впечатление, поразителен, подчертан, убедителен (за аргумент и пр.), многозначителен
2. силен (за удар и пр.)* * *{'telin} а 1. изразителен; правещ силно впечатление, поразите* * *разказване;* * *1. изразителен, правещ силно впечатление, поразителен, подчертан, убедителен (за аргумент и пр.), многозначителен 2. силен (за удар и пр.)* * * -
43 wear
{wεə}
I. 1. нося на себе си (дрехи, обувки, очила, украшение и пр.), облечен/обут съм с/в
to WEAR one's clothes well умея да си нося дрехите (с вкус)
he wore a new hat той носеше/беше с нова шапка
she never WEARs brown тя никога не носи/не се облича в кафяво
to WEAR one's hair short нося косата си късо подстригана
2. имам (израз, вид, изглед)
to WEAR a smile/a troubled look усмихвам се/имам тревожно изражение
the house wore a neglected look къщата имаше занемарен вид
3. нося се, издържам/изтрайвам нa носене
to WEAR well трая дълго, не се износвам/скъсвам лесно (за дреха и пр.), младея, изглеждам млад и запазен за годините си
4. износвам (се), изтривам (се), протривам (се), скъсвам (се) (обик. с away)
my skirt has worn thin полата ми се протри от носене
5. изтривам се, изличавам се (за надпис, изображение и пр.)
6. изморявам (се), изтощавам (се), изчерпвам (се)
worn with travel уморен от пътуване
my patience wore търпението ми се изчерпи
7. точа се, проточвам се, разточвам се, (пре) минавам мудно/еднообразно (за време)
to WEAR through the day изкарвам/преживявам някак си деня
8. дълбая, постепенно издълбавам (дупка, улей, канал-за вода)
to WEAR one's heart on one's sleeve не умея да скривам чувствата/намеренията си, откровен/импулсивен съм
to WEAR the breeches/pants/trousers държа мъжа си под чехъл (за жена)
wear away изтривам (се), изтърквам (се), заличавам (се), изтънявам, излинявам, влача се, протакам се, минавам/тека бавно (за време), губя сили, чезна, дълбая, подривам, руша
wear down износвам (се), изтърквам (се), скъсвам (се) от носене, излинявам, отслабям, преодолявам (съпротива), сломявам, разсипвам, съсипвам, смазвам
wear off доизносвам (дреха и пр.), изтривам (се), изтърквам (се), изхабявам (се) (за автомобилни гуми, линолеум и пр.), постепенно изчезвам/преминавам/се загубвам (за стеснителност, интерес и пр.)
wear on вървя, минавам, тека бавно, нижа се, проточвам се, продължавам (за време)
it got warmer as the day wore on по-късно през деня стана по-топло
the hours wore on часовете се нижеха мудно/тягостно
wear out износвам (се), скъсвам (се), прен. изморявам, изтощавам, съсипвам, изчерпвам (се) (за търпение и пр.), загубвам (се), изчезвам, тека/минавам мудно, точа се (за време), изтърпявам, издържам, изтрайвам, прекарвам скучно/мудно (дни и пр.)
wear through прекарвам/преживявам някак си (време, период), минавам, изтичам (за време)
II. 1. носене
in general WEAR много модерно, на мода
to come into WEAR излизам на мода
2. износване, изхабяване, изтъркване
cuffs showing WEAR поизносени/поизтъркани маншети
little the worse for WEAR малко употребяван, почти нов
there is plenty of WEAR in it има/може още дълго да се носи (за дреха и пр.)
the worse for WEAR износен, изтъркан, протрит, прен. очукан
stuff of good/of never ending WEAR плат, който няма скъсване
this stuff will stand hard WEAR този плат e много траен
3. търг., често в съчет. дреха, облекло
working WEAR работни дрехи
4. материя, плат
5. трайност, издръжливост
WEAR and tear износване, амортизация
III. v (wore, worn) мор. обръщам (се) пред вятъра (за кораб)* * *{wЁъ} v (wore {wъ:} ; worn {wъ:n}) 1. нося на себе си (дрехи(2) {wЁъ} n 1. носене; in general wear много модерно, на мода; to c{3} {wЁъ} v (wore, worn) мор. обръщам (се) пред вятъра (за кораб* * *ходя;* * *1. cuffs showing wear поизносени/поизтъркани маншети 2. he wore a new hat той носеше/беше с нова шапка 3. i. нося на себе си (дрехи, обувки, очила, украшение и пр.), облечен/обут съм с/в 4. ii. носене 5. iii. v (wore, worn) мор. обръщам (се) пред вятъра (за кораб) 6. in general wear много модерно, на мода 7. it got warmer as the day wore on по-късно през деня стана по-топло 8. little the worse for wear малко употребяван, почти нов 9. my patience wore търпението ми се изчерпи 10. my skirt has worn thin полата ми се протри от носене 11. she never wears brown тя никога не носи/не се облича в кафяво 12. stuff of good/of never ending wear плат, който няма скъсване 13. the hours wore on часовете се нижеха мудно/тягостно 14. the house wore a neglected look къщата имаше занемарен вид 15. the worse for wear износен, изтъркан, протрит, прен. очукан 16. there is plenty of wear in it има/може още дълго да се носи (за дреха и пр.) 17. this stuff will stand hard wear този плат e много траен 18. to come into wear излизам на мода 19. to wear a smile/a troubled look усмихвам се/имам тревожно изражение 20. to wear one's clothes well умея да си нося дрехите (с вкус) 21. to wear one's hair short нося косата си късо подстригана 22. to wear one's heart on one's sleeve не умея да скривам чувствата/намеренията си, откровен/импулсивен съм 23. to wear the breeches/pants/trousers държа мъжа си под чехъл (за жена) 24. to wear through the day изкарвам/преживявам някак си деня 25. to wear well трая дълго, не се износвам/скъсвам лесно (за дреха и пр.), младея, изглеждам млад и запазен за годините си 26. wear and tear износване, амортизация 27. wear away изтривам (се), изтърквам (се), заличавам (се), изтънявам, излинявам, влача се, протакам се, минавам/тека бавно (за време), губя сили, чезна, дълбая, подривам, руша 28. wear down износвам (се), изтърквам (се), скъсвам (се) от носене, излинявам, отслабям, преодолявам (съпротива), сломявам, разсипвам, съсипвам, смазвам 29. wear off доизносвам (дреха и пр.), изтривам (се), изтърквам (се), изхабявам (се) (за автомобилни гуми, линолеум и пр.), постепенно изчезвам/преминавам/се загубвам (за стеснителност, интерес и пр.) 30. wear on вървя, минавам, тека бавно, нижа се, проточвам се, продължавам (за време) 31. wear out износвам (се), скъсвам (се), прен. изморявам, изтощавам, съсипвам, изчерпвам (се) (за търпение и пр.), загубвам (се), изчезвам, тека/минавам мудно, точа се (за време), изтърпявам, издържам, изтрайвам, прекарвам скучно/мудно (дни и пр.) 32. wear through прекарвам/преживявам някак си (време, период), минавам, изтичам (за време) 33. working wear работни дрехи 34. worn with travel уморен от пътуване 35. дълбая, постепенно издълбавам (дупка, улей, канал-за вода) 36. изморявам (се), изтощавам (се), изчерпвам (се) 37. износвам (се), изтривам (се), протривам (се), скъсвам (се) (обик. с away) 38. износване, изхабяване, изтъркване 39. изтривам се, изличавам се (за надпис, изображение и пр.) 40. имам (израз, вид, изглед) 41. материя, плат 42. нося се, издържам/изтрайвам нa носене 43. точа се, проточвам се, разточвам се, (пре) минавам мудно/еднообразно (за време) 44. трайност, издръжливост 45. търг., често в съчет. дреха, облекло* * *wear[wɛə] I. v ( wore[wɔ:]; worn[wɔ:n]) 1. нося, облечен съм с; \wearing apparel дреха, дрехи; to \wear perfume парфюмирам се, употребявам одеколон (парфюм); to \wear the pants ( trousers) (за жена) прен. командвам в къщи; she \wears her dress well изглежда добре в тази рокля; to \wear o.'s heart on o.'s sleeve не скривам чувствата си; импулсивен съм; a ship \wearing its colours кораб, плаващ под свой флаг (с развят флаг); 2. носи се, износва се (за плат); to \wear well трая, не се износвам; (за човек) не ми личат годините; to \wear o.'s age well младея, младолик съм, изглеждам по-млад от годините си; (за книга и пр.) не губя свежестта си; 3. хабя (се), изхабявам (се), изтърквам (се), износвам (се); to \wear a tyre to shreds износвам гума до разпадане (докато се скъса); to \wear a hole in o.' s trousers скъсвам си панталоните от носене; to \wear o.s. to death пребивам (претрепвам) се от умора; изморявам се до смърт; my patience is \wearing thin търпението ми се изчерпва; 4. промивам, отмивам, ерозирам; 5. изхабявам, изтощавам, уморявам; 6. трая, имам трайност; the day \wears towards its close денят клони към заник; to \wear through the day ще оцелея някак си (ще изкарам този ден); 7. уморен съм, изтощен съм; 8. англ. sl приемам, съгласявам се с; he won't \wear that argument този довод няма да мине пред него; II. wear v ( wore[wɔ:]; worn[wɔ:n]) мор. обръщам се (за кораб) пред вятъра. -
44 schwerwiegend
schwérwiegend adj важен, сериозен, значителен; schwerwiegende Fehler тежки, значителни грешки; ein schwerwiegendes Argument важен, сериозен аргумент.* * *a тежък (и прен) важен, със значение. -
45 dünken
dǘnken sw.V. hb tr.V. schweiz струва ми се; Dieses Argument dünkt mich wesentlich Този аргумент ми се струва важен. -
46 consistant,
e adj. (de consister) 1. плътен, твърд, гъст; sauce consistant,e гъст сос; 2. прен. силен, постоянен; хранителен; déjeuner consistant, хранителна (питателна) закуска; 3. стабилен, логичен; argument consistant, стабилен аргумент. Ќ système consistant, теория, според която две противоположни твърдения не могат да бъдат доказани едновременно. Ќ Ant. inconsistant. -
47 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
48 démonstratif,
ve adj. (lat. demonstrativus) 1. който доказва, убедителен; argument démonstratif, убедителен аргумент; 2. изразителен; 3. разг. експанзивен; комуникативен; une personne démonstratif,ve комуникативна личност; 4. грам. показателен; pronoms démonstratif,s показателни местоимения. Ќ Ant. froid, renfermé, réservé, taciturne. -
49 espèce
f. (lat. species "aspect, apparence") 1. вид; de la même espèce подобен, приличен на; de toute espèce от всякакъв вид, разнообразни, различни; 2. род, порода; l'espèce humaine човешки род; 3. юр. даден случай; cet argument n'est pas valable en l'espèce аргументът не е валиден в дадения случай; cas d'espèce случай, в който се изисква тълкуване на закона (който трябва да се разгледа специално); 4. разг. тип, долен човек; une espèce d'imbécile глупак, тъпак; 5. в съчет. une espèce de някакъв си, нещо като, нещо подобно на, един вид; une espèce de jaquette нещо като жакет; 6. pl. налични пари; payer en espèces плащам с налични пари; espèces sonnantes звонкови монети (сребро, злато). Ќ les saintes espèces светите дарове ( причастие). -
50 récuser
v.tr. (lat. recusare) 1. юр. отказвам да приема (като съдия, свидетел, арбитър, експерт); 2. не признавам; récuser l'autorité de qqn. не признавам авторитета на някого; récuser un argument не признавам аргумент; 3. отхвърлям; se récuser обявявам се за некомпетентен, отказвам да дам мнение или да поема отговорност. Ќ Ant. accepter, agréer. -
51 topique
adj. (lat. topicus, gr. topikos) 1. мед. топически (за лекарство, което действа върху определено място на тялото); 2. прен. уместен, подходящ; argument topique уместен аргумент; 3. местен; divinité topique местно божество; 4. f. филос. теория на основните категории.
См. также в других словарях:
argument — [ argymɑ̃ ] n. m. • 1160; lat. argumentum → arguer 1 ♦ Raisonnement destiné à prouver ou à réfuter une proposition, et par ext. Preuve à l appui ou à l encontre d une proposition. ⇒ raisonnement; argumentation, démonstration; preuve, raison.… … Encyclopédie Universelle
argument — ar·gu·ment n 1: a reason or the reasoning given for or against a matter under discussion compare evidence, proof 2: the act or process of arguing, reasoning, or discussing; esp: oral argum … Law dictionary
argument — ARGUMENT. s. m. Terme de Logique. Raisonnement par lequel on tire une conséquence d une ou de deux propositions. Argument en forme. Puissant argument. Argument concluant, démonstratif, pressant, invincible. Fort argument. Faux argument. Argument… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Argument Ontologique — L argument ontologique visant à prouver l existence de Dieu cherche à montrer que Dieu existe nécessairement, en vertu de la définition de ce qu est Dieu. Formulé de nombreuses fois au cours de l histoire, c est cependant à Descartes qu on le… … Wikipédia en Français
Argument De La Diagonale De Cantor — L argument de la diagonale, ou argument diagonal fut découvert par le mathématicien allemand Georg Cantor (1845 1918) et publié en 1891. Il permit à ce dernier de donner une deuxième démonstration de la non dénombrabilité de l ensemble des… … Wikipédia en Français
Argument Diagonal — Argument de la diagonale de Cantor L argument de la diagonale, ou argument diagonal fut découvert par le mathématicien allemand Georg Cantor (1845 1918) et publié en 1891. Il permit à ce dernier de donner une deuxième démonstration de la non… … Wikipédia en Français
Argument de la diagonale de cantor — L argument de la diagonale, ou argument diagonal fut découvert par le mathématicien allemand Georg Cantor (1845 1918) et publié en 1891. Il permit à ce dernier de donner une deuxième démonstration de la non dénombrabilité de l ensemble des… … Wikipédia en Français
Argument diagonal — Argument de la diagonale de Cantor L argument de la diagonale, ou argument diagonal fut découvert par le mathématicien allemand Georg Cantor (1845 1918) et publié en 1891. Il permit à ce dernier de donner une deuxième démonstration de la non… … Wikipédia en Français
Argument der menschlichen Grenzfälle — (AMG) bezeichnet in der tierethischen Literatur eine Klasse von Argumenten. Ausgegangen wird davon, dass zwischen Menschen und nichtmenschlichen Tierarten[A 1] keine scharfe Trennlinie anhand für moralische Bewertungen verwendbarer Kriterien… … Deutsch Wikipedia
argument — Argument. s. m. Terme de Logique. Raisonnement par lequel on tire une consequence d une ou de deux propositions. Argument en forme. argument probable. puissant argument. argument concluant, demonstratif, invincible, fort argument. faux argument.… … Dictionnaire de l'Académie française
argument — ARGUMÉNT, argumente, s.n. 1. Raţionament, dovadă adusă în sprijinul unei afirmaţii. 2. (mat.) Variabila (variabilă) independentă a unei funcţii. – Din fr. argument, lat. argumentum. Trimis de romac, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 ARGUMÉNT s. I. 1.… … Dicționar Român
