-
1 grande
-
2 grànde
1. agg 1) голям: grànde sete голяма жажда; 2) висок, голям: a grànde voce на висок глас; diventare grànde пораствам; 3) прен. голям, велик: Dante и il primo grànde poeta d'Italia Данте е първият велик италиански поет; 2. m възрастен човек: ai grandi и permesso tutto на възрастните всичко е позволено; Ќ fare il grànde правя се на важен; alla grànde богато, убедително. -
3 grande
1. adj 1) голям; 2) едър, висок; 3) голям, възрастен; 4) голям, важен, интензивен, силен; 5) знатен, велик; a lo grande М. пищно, великолепно; en grande в общи линии, общо, цялостно; estar (vivir) en grande прен. живея нашироко, в разкош; esto es grande разг. това е нетърпимо; la grande Арж. голямата печалба (в лотария); grandes almacenes универсален магазин; 2. m гранд, испански благородник. -
4 grande-duchesse
f. (d'apr. grand-duc) (pl. grandes-duchesses) 1. велика херцогиня; велика княгиня; 2. жена или дъщеря на велик херцог. -
5 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
6 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
7 maggiore
maggiore [madˈdʒoːre]la maggior parte по-голямата част, мнозинството ср -
8 affluènza
f наплив, приток на хора: La Scala ha aperto con grande affluènza di pubblico "СкЂлата" отвори при огромен приток на хора. -
9 aspiraziòne
f 1) всмукване, вдишване; 2) стремеж: questa и la mia piщ grande aspiraziòne това е моят най-голям стремеж. -
10 attizzàre
v 1) разпалвам огън; 2) прен. подстрекавам. аtto m 1) постъпка, акт, дело, проява, знак: attizzàre di cortesia знак на учтивост; attizzàre di grande coraggio проява на голяма смелост; 2) жест: attizzàre di amicizia приятелски жест; 3) акт, документ: attizzàre d'accusa обвинителен акт; attizzàre di nascita свидетелство за раждане; attizzàre notarile нотариален акт; 4) театр. акт, действие; Ќ all'attizzàre pratico на практика; essere in attizzàre в ход е; mettere in attizzàre осъществявам, пускам в действие; prendere attizzàre приемам информация, сведение: ho preso attizzàre della sua relazione ще имам предвид вашия доклад. -
11 autorità
f 1) власт, сила: avere l'autorità di имам власт да; 2) авторитет: godere di grande autorità ползвам се с голям престиж; 3) pl власти: le autorità представителите на властта. -
12 avvenìre
1. v случва се, става: quando и avvenuto questo? кога се е случило това?; 2. m бъдеще: un ragazzo di grande avvenìre момче с голямо бъдеще; l'avvenìre и sempre incerto бъдещето е винаги несигурно. -
13 bèffa
f 1) подигравка, присмех; 2) разг. излагация; Ќ grande bèffa голяма минавка. -
14 boiàta
f разг. безобразие, тъпотия: il film и una grande boiàta филмът е скапан, много е тъп. -
15 calòre
m 1) топлина; 2) жар, страст: parlare con grande calòre говоря разпалено, с жар; 3) жега: quanto calòre! каква жега! -
16 càrica
f 1) длъжност, пост: rivestire un'alta càrica заемам висок пост; 2) ел., физ. заряд; 3) прен. заряд: grande càrica emotiva голям емоционален заряд. -
17 cervèllo
m 1) анат. мозък; 2) прен. ум, разум: uomo di grande cervèllo много умен мъж. -
18 cesellatòre
m гравьор (и прен.): questo scrittore и un grande cesellatòre della prosa този писател е изключителен майстор на прозата. -
19 civiltà
f цивилизация, култура: un atto di grande civiltà постъпка, показваща висока култура. -
20 combàttere
v бия се, сражавам се, боря се: il pugile biondo combatte meglio русият боксьор се бие по-добре; combàttere con grande coraggio сражавам се с голяма смелост; combàttere quotidianamente con la vita водя всекидневна борба с живота.
См. также в других словарях:
grande — 1. ‘De tamaño, importancia, intensidad, dotes, etc., superiores a lo común o regular’: Vive en una casa grande; Torear siempre fue su gran sueño; Sintió un malestar grande; Es un gran poeta. Referido a persona significa también, sobre todo en… … Diccionario panhispánico de dudas
grande — o gran adjetivo 1. (ser / estar, antepuesto / pospuesto) Que ocupa mucho espacio o que sobresale por su tamaño o dimensiones: Es una ciudad demasiado grande para mí. Tu niño está muy grande para su edad. dedo* grande. grandes almacenes*. Antónimo … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
grande — (Del lat. grandis). 1. adj. Que supera en tamaño, importancia, dotes, intensidad, etc., a lo común y regular. 2. Dicho de una persona: De edad avanzada. 3. ant. Abundante, numeroso. ¶ MORF. sup. irreg. máximo. 4. m. Prócer, magnate, persona de… … Diccionario de la lengua española
grande — [lat. grandis ]. ■ agg. 1. a. [di spazio, territorio, superficie, che supera la misura ordinaria: un g. palazzo ] ▶◀ ampio, esteso, largo, lungo, (ant.) magno, spazioso, vasto. ◀▶ corto, piccolo, ridotto, stretto. ● Espressioni: grande magazzino… … Enciclopedia Italiana
grande — grande, a lo grande expr. con lujo, ostentación, sin escatimar. ❙ «...te ofrecemos una participación como socio capitalista y luego a vivir a lo grande.» Ramón Escobar, Negocios sucios y lucrativos de futuro. ❙ «Me lo pasé a lo grande.» Javier… … Diccionario del Argot "El Sohez"
Grande pá! — Saltar a navegación, búsqueda Grande pá! Género Serie de TV País Argentina … Wikipedia Español
Grande, pa!!! — ¡Grande Pa! País originario Argentina Canal Telefe Transmisión … Wikipedia Español
grande — gránde s. m., pl. gránzi Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic GRÁNDE s.m. (Rar) Nobil spaniol. [< sp. grande]. Trimis de LauraGellner, 20.04.2005. Sursa: DN GRÁNDE s. m. nobil spaniol. (< … Dicționar Român
grande — adj. 2 g. 1. Que tem dimensões mais que ordinárias. 2. Extenso. 3. Comprido. 4. Crescido, desenvolvido. 5. Poderoso. 6. Grave. 7. Copioso. 8. Intenso. 9. Profundo. 10. Heroico. 11. Respeitável. 12. Corajoso. 13. Magnânimo. 14. Bom. 15. Magnífico … Dicionário da Língua Portuguesa
Grande — puede referirse a: Lo que tiene mucho tamaño. Véase también: gran Topónimo Río Grande Apellido Loreto Grande … Wikipedia Español
Grande — *Grande, Germany *The Italian, Portuguese, Spanish and French word meaning big or large *The Rio Grandeee also*Grand … Wikipedia
