-
121 toilette
f. (de toile) 1. ост. малко платно; 2. тоалетна маса; 3. тоалет (прическа, облекло); en grande toilette в разкошно, официално облекло; 4. подготвяне, правене на тоалет (прическа, грим и др.); 5. обличане; avoir le goût de la toilette кокетен съм; 6. pl. тоалетна; 7. ост. украшения, бижута. -
122 train
m. (de traîner) 1. ходене, походка (на животно, на кола, на човек); 2. ход (на нещата); train de vie ост. начин на живот; mener grand train живея на широка нога (охолно); 3. жп. влак; train de voyageurs (train omnibus) пътнически влак; train de (а) marchandises товарен влак; train express (train direct, train rapide) бърз влак; train de plaisir (train baladeur) увеселителен влак; avoir, manquer son train хващам, изпускам влака си; train а grande vitesse (T.G.V.) високоскоростен влак; train mixte пътнически и товарен влак едновременно; train postal пощенски влак; 4. колона от товарни животни, които следват някого; 5. воен. обоз; train de combat боен обоз; train régimentaire домакински обоз; train des équipages (d'équipage) военна превозна служба, военен транспорт; 6. тех. система (сбор) машини, които последователно оформяват продукцията; 7. каросерия; 8. в съчет. train d'atterrissage ав. приспособление, механизъм за приземяване; train avant (train arrière) авт. уредба, която замества предната (задната) ос; 9. ост. шум, врява; faire du train вдигам шум; 10. ост. екипаж от прислуга, коли, коне, които придружават някого; train de maison ост. прислуга в даден дом; 11. мод. разходи в едно домакинство (около прислугата, поддръжката и т. н.); 12. поредица, група; train de réformes поредица реформи; train de mesures поредица от мерки; 13. нар. задник; filer le train а qqn. следвам някого отблизо. Ќ а fond de train много бързо, стремглаво, през глава; suivre son train продължавам, както съм започнал, карам си по своему; au train dont vont les choses по начина, по който вървят нещата; être dans le train разг. вървя в крак с времето си; être en train в добро разположение (настроение) съм; être en train de faire qqch. зает съм с нещо, занимавам се в момента с нещо. -
123 uniforme
adj. et m. (lat. uniformis, de unus et forma "forme") 1. еднообразен, еднакъв, неизменен; vie uniforme еднообразен живот; relief plat et uniforme равен еднообразен релеф; 2. равномерен; mouvement uniformeравномерно движение; accélération uniforme равномерно ускорение; 3. който прилича на останалите, подобен; caractères uniformes подобни характери; 4. m. униформено облекло; униформа; en grande uniforme в парадна униформа; 5. m. човек, облечен в униформа; 6. m. облекло, което придава еднакъв външен вид на всички. Ќ endosser l'uniforme постъпвам в армията; quitter l'uniforme напускам армията. Ќ Ant. accidenté, changeant, divers, nuancé, varié, inégal, irrégulier. -
124 urgence
f. (de urgent) 1. срочност, спешност, неотложност; крайна необходимост; en cas d'urgence в случай на крайна необходимост; il y a grande urgence налага се неотложно, спешно да; 2. loc.adv. d'urgence веднага, незабавно, неотложно, по спешност; être reçu d'urgence par un médecin приет съм по спешност от лекар; service des urgences dans un hôpital службата за спешна помощ в болница. -
125 utilité
f. (lat. utilitas) 1. полза, изгода, полезност; être d'une grande utilité а qqn. от голяма полза съм за някого; utilité publique обществена полза; 2. дребна роля в театър; jouer les utilités играя незначителна роля в театър. Ќ Ant. inutilité, futilité, gratuité, inefficacité. -
126 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort. -
127 vitesse
f. (de vite) бързина, скорост; en grande vitesse с голяма бързина; en petite vitesse с малка бързина; faire de la vitesse развивам скорост; vitesse vertigineuse главозамайваща скорост; en vitesse с възможно най-голяма бързина; vitesse accélérée увеличена скорост; vitesse retardée намалена скорост; vitesse de croisière d'un avion крейсерска скорост на самолет; а toute vitesse с пълна скорост; boîte de vitesses скоростна кутия (на автомобил); vitesse initiale начална скорост (на снаряд); changement de vitesses смяна на скорости; vitesse а l'heure скорост в час; la vitesse de la lumière скоростта на светлината. Ќ en perte de vitesse прен. развивайки се безуспешно, със забавено развитие; compteur de vitesse скоростомер; а la vitesse grand V много бързо. -
128 zig
ou zigue m. (probabl. déform. de gigue, de grande gigue) разг. тип, индивид.
См. также в других словарях:
grande — 1. ‘De tamaño, importancia, intensidad, dotes, etc., superiores a lo común o regular’: Vive en una casa grande; Torear siempre fue su gran sueño; Sintió un malestar grande; Es un gran poeta. Referido a persona significa también, sobre todo en… … Diccionario panhispánico de dudas
grande — o gran adjetivo 1. (ser / estar, antepuesto / pospuesto) Que ocupa mucho espacio o que sobresale por su tamaño o dimensiones: Es una ciudad demasiado grande para mí. Tu niño está muy grande para su edad. dedo* grande. grandes almacenes*. Antónimo … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
grande — (Del lat. grandis). 1. adj. Que supera en tamaño, importancia, dotes, intensidad, etc., a lo común y regular. 2. Dicho de una persona: De edad avanzada. 3. ant. Abundante, numeroso. ¶ MORF. sup. irreg. máximo. 4. m. Prócer, magnate, persona de… … Diccionario de la lengua española
grande — [lat. grandis ]. ■ agg. 1. a. [di spazio, territorio, superficie, che supera la misura ordinaria: un g. palazzo ] ▶◀ ampio, esteso, largo, lungo, (ant.) magno, spazioso, vasto. ◀▶ corto, piccolo, ridotto, stretto. ● Espressioni: grande magazzino… … Enciclopedia Italiana
grande — grande, a lo grande expr. con lujo, ostentación, sin escatimar. ❙ «...te ofrecemos una participación como socio capitalista y luego a vivir a lo grande.» Ramón Escobar, Negocios sucios y lucrativos de futuro. ❙ «Me lo pasé a lo grande.» Javier… … Diccionario del Argot "El Sohez"
Grande pá! — Saltar a navegación, búsqueda Grande pá! Género Serie de TV País Argentina … Wikipedia Español
Grande, pa!!! — ¡Grande Pa! País originario Argentina Canal Telefe Transmisión … Wikipedia Español
grande — gránde s. m., pl. gránzi Trimis de siveco, 10.08.2004. Sursa: Dicţionar ortografic GRÁNDE s.m. (Rar) Nobil spaniol. [< sp. grande]. Trimis de LauraGellner, 20.04.2005. Sursa: DN GRÁNDE s. m. nobil spaniol. (< … Dicționar Român
grande — adj. 2 g. 1. Que tem dimensões mais que ordinárias. 2. Extenso. 3. Comprido. 4. Crescido, desenvolvido. 5. Poderoso. 6. Grave. 7. Copioso. 8. Intenso. 9. Profundo. 10. Heroico. 11. Respeitável. 12. Corajoso. 13. Magnânimo. 14. Bom. 15. Magnífico … Dicionário da Língua Portuguesa
Grande — puede referirse a: Lo que tiene mucho tamaño. Véase también: gran Topónimo Río Grande Apellido Loreto Grande … Wikipedia Español
Grande — *Grande, Germany *The Italian, Portuguese, Spanish and French word meaning big or large *The Rio Grandeee also*Grand … Wikipedia
