-
1 eminent
{'eminənt}
1. висок, издигнат, изпъкнал, издаден
2. изтъкнат, виден, бележит, известен, прочут
3. забележителен, който се отличава (за качества)
man of EMINENT goodness забележително добър човек* * *{'eminъnt} а 1. висок, издигнат; изпъкнал; издаден; 2. изтъкн* * *бележит; виден; висок; прочут; издаден;* * *1. man of eminent goodness забележително добър човек 2. висок, издигнат, изпъкнал, издаден 3. забележителен, който се отличава (за качества) 4. изтъкнат, виден, бележит, известен, прочут* * * -
2 eminent
висок -
3 pre-eminent
n превъзходен* * *превъзходен; бележит; виден;* * *n превъзходен* * *pre-eminent[pri´eminənt] adj превъзходен, отличен; виден, бележит, именит. -
4 domain
{do'mein}
1. владение, имение, територия, царство
eminent DOMAIN юр. суверенно право на държавата да отчуждава частна собственост
2. юр. притежание, владение
прен. облаcт, сфера, поле, обсег* * *{do'mein} n 1. владение, имение; територия; царство; eminent domain* * *царство; територия; област; притежание; владеене; домен; имение;* * *1. eminent domain юр. суверенно право на държавата да отчуждава частна собственост 2. владение, имение, територия, царство 3. прен. облаcт, сфера, поле, обсег 4. юр. притежание, владение* * *domain[də´mein] n 1. владение, имение; територия; царство; Eminent D. суверенно право на държавата да отчуждава частна собственост (в САЩ); 2. юрид. притежание, владение; сфера, област, поле, обхват (на наука и пр.).
См. также в других словарях:
éminent — éminent, ente [ eminɑ̃, ɑ̃t ] adj. • 1216; lat. eminens 1 ♦ Vx Élevé (lieu). 2 ♦ (XVIe) Mod. Qui est au dessus du niveau commun, d ordre supérieur. ⇒ élevé, exceptionnel, 1. insigne. Il a rendu d éminents services. « trois sortes de personnes [ … Encyclopédie Universelle
éminent — éminent, ente (é mi nan, nan t ) adj. 1° Qui s élève, qui est plus haut que le reste. Lieu éminent. • Nous allons dans le champ prendre nos avantages, Des éminents endroits nous saisir promptement, TRISTAN Panthée, IV, 3. 2° Fig. Très grand … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
eminent — EMINÉNT, Ă, eminenţi, te, adj. Care se distinge prin calităţi (intelectuale) deosebite; excepţional, superior, remarcabil, excelent. – Din fr. éminent, lat. eminens, ntis. Trimis de romac, 07.10.2008. Sursa: DEX 98 Eminent ≠ mediocru Trimis de… … Dicționar Român
éminent — ÉMINENT, ENTE. adject. Haut, élevé. Un lieu éminent. [b]f♛/b] Il signifie figurément, Excellent, et surpassant tous les autres. Un homme éminent en doctrine, en piété, d un savoir éminent. Qui a des qualités éminentes. D une éminente vertu. Dans… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
eminent — Adj bedeutsam, groß, herausragend erw. fremd. Erkennbar fremd (17. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. éminent, dieses aus l. ēminēns ( entis), dem PPräs. von l. ēminēre herausragen , zu l. minae Zinnen, hochragende Spitzen , das zur Sippe von l.… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Eminent — Em i*nent, a. [L. eminens, entis, p. pr. of eminere to stand out, be prominent; e out + minere (in comp.) to project; of uncertain origin: cf. F. [ e]minent. Cf. {Menace}.] 1. High; lofty; towering; prominent. A very eminent promontory. Evelyn… … The Collaborative International Dictionary of English
eminent — EMINENT, [emin]ente. adj. Haut elevé. Un lieu eminent. Il sign. fig. Excellent, & surpassant tous les autres. Un homme eminent en doctrine, en pieté, d un scavoir eminent. qui a des qualitez eminentes. une eminente vertu. Il s employe quelquefois … Dictionnaire de l'Académie française
Eminent — may refer to: *Eminent domain, the power of a state to acquire private property without the owner s consent *Eminent Technology, an American manufacturer of audio equipment *Eminent NV, a Dutch manufacturer of electronic keyboard instruments such … Wikipedia
eminent — early 15c., from M.Fr. éminent (13c.) or directly from L. eminentem (nom. eminens), prp. of eminere stand out, project, from ex out (see EX (Cf. ex )) + minere, related to mons hill (see MOUNT (Cf. mount) (n … Etymology dictionary
eminent — »hervorragend, außerordentlich«: Das Adjektiv wurde im 18. Jh. relatinisiert aus gleichbed. frz. éminent, das auf lat. eminens, das Part. Präs. von e minere »heraus , hervorragen«, zurückgeht. Das zugrunde liegende Verb lat. *minere ist als… … Das Herkunftswörterbuch
eminent — ► ADJECTIVE 1) respected; distinguished. 2) outstanding or conspicuous: the eminent reasonableness of their claim. DERIVATIVES eminently adverb … English terms dictionary
