-
1 vin
m. (du lat. vinum) 1. вино; mettre le vin en fûts, en tonneaux наливам виното в бъчви; vin rouge червено вино; vin rouge червено вино; vin blanc бяло вино; vin rosé вино розе; vin d'A.O.C. вино със запазено наименование за произход; vin sec сухо вино; vin d'orange червено вино, в което се накисват портокали; eau-de-vie de vin коняк; pichet de vin каничка с вино; vin mousseux пенливо, газирано вино; vin âpre стипчиво, тръпчиво вино; grand vin известно вино; vin de pays, du cru местно, обикновено вино; vin coupé (baptisé) разредено с вода вино; reposer le vin, laisser vieillir le vin оставям вино да отлежи; être pris de vin виното ме е хванало; 2. разш. ликьор, получен от ферментирането на различни растителни продукти; vin de pêches ликьор от праскови. Ќ avoir le vin bon (gai) ставам весел, когато пия; avoir le vin mauvais (triste) става тъжен, когато пия; chaque vin a sa lie погов. всяка роза си има и тръни (всяко нещо си има и лоши страни); entre deux vins в полупияно състояние; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; quand le vin est tiré il faut le boire погов. хванал ли си се на хорото, трябва да го играеш; tâche de vin червено петно по кожата; le bon vin réjouit le cњur de l'homme погов. хубавото вино радва човешкото сърце; sac а vin пияница; être entre deux vins леко съм пиян; vin de messe вино, използвано по време на литургия. Ќ Hom. vain, vingt. -
2 pot-de-vin
m. (de pot et vin) (pl. pots-de-vin) 1. бакшиш; 2. подарък или сума, които се подават на посредник в някоя работа; 3. почерпка след спогодба. -
3 taste-vin
ou tâte-vin m.inv. (de tâter "goûter" et vin) малка сребърна чашка или капкомер за дегустатори на вино. -
4 pèse-vin
m. (de peser et vin) (pl. pèse-vins) спиртометър. -
5 tâte-vin
m. вж. taste-vin. -
6 coq au vin
{kɔkou'væŋ}
n фр. пиле, сготвено с вино* * *{kъkou'van} n фр. пиле, сготвено с вино.* * *n фр. пиле, сготвено с вино -
7 vindictive
{vin'diktiv}
1. отмъстителен
2. наказателен
VINDICTIVE damages юр. свръхкомпенсация (обезщетение плюс глоба)* * *{vin'diktiv} a 1. отмъстителен; 2. наказателен; vindictive damages* * *отмъстителен;* * *1. vindictive damages юр. свръхкомпенсация (обезщетение плюс глоба) 2. наказателен 3. отмъстителен* * *vindictive[vin´diktiv] adj 1. отмъстителен; 2. рядко наказателен; \vindictive damages юрид. свръхкомпенсация; FONT face=Times_Deutsch◊ adv vindictively. -
8 covin
{'kʌvin}
n юр. заговор (ничене), тайно споразумение между двама в ущърб на трети* * *{'k^vin} n юр. заговор(ничене), тайно споразумение между двама* * *заговор;* * *n юр. заговор (ничене), тайно споразумение между двама в ущърб на трети* * *covin[´kʌvin] n юрид. споразумение за увреждане интересите на някого, заговор. -
9 love-in-idleness
{'lʌvin'aidlnis}
n ост. полска теменуга* * *{'l^vin'aidlnis} n ост. полска теменуга.* * *n ост. полска теменуга* * *love-in-idleness[´lʌvin´aidlnis] n ост. градинска теменуга Viola tricolor. -
10 boire1
v.tr. (lat. bibere) 1. пия; изпивам; boire1 du vin пия вино; boire1 а la santé de qqn. пия за здравето на някого; 2. попивам, изсмуквам, поглъщам, пропускам; la terre boit l'eau почвата просмуква водата; 3. прен. поглъщам, жадно слушам; boire1 les paroles de qqn. жадно слушам думите на някого; 4. напивам се, пия много (за алкохол); faire boire1 qqn. давам на някого да пие; почерпвам някого; 5. понасям; boire1 une injustice понасям несправедливост; le vin rouge se boit chambré червеното вино се пие когато е със стайна температура; se boire1 пие се. Ќ boire1 du lait разг. щастлив съм (от нещо); слушам или гледам нещо с удоволствие; boire1 le calice jusqu'a la lie изпивам до дъно горчивата чаша; boire1 le coup de l'étrier пия за сбогом; boire1 qqn. des yeux поглъщам (пия) някого с очи; boire1 un bouillon разг. претърпявам загуба; ce n'est pas la mer а boire1 това не е много трудна работа; le vin est tiré, il faut le boire1 работата е започната, няма връщане; boire1 а la ronde пием наред, един след друг; boire1 а sa soif пия, за да си утоля жаждата; boire1 comme un trou (comme une éponge, comme un Polonais, comme un templier, comme un chantre, comme un sonneur) пия извънредно много; boire1 (tout) son soûl пия до насита, напивам се здраво; donner pour boire1 (donner un pourboire) давам за почерпка, бакшиш; il ne faut pas dire: Fontaine, je ne boirai pas de ton eau човек не трябва да се зарича за нищо; il y a а boire1 et а manger има и добро, и лошо; негат. в това питие плува нещо; on ne saurait faire boire1 un âne qui n'a pas soif погов. не можеш накара някого да направи нещо, което не иска; qui a bu, boira човек трудно изоставя своите пороци; avoir toute honte bue не изпитвам никакъв срам; boire1 l'argent du ménage харча семейните пари за алкохол; cheval qui boit l'obstacle кон, който преминава лесно препятствието; boire1 aux anges ост. пия, без да знам за чие здраве. -
11 tonneau
m. (de tonne) 1. бъчва, буре; tonneau de vin, de bière бъчва с вино, с бира; vin au tonneau вино от бъчва (за разлика от vin bouché); 2. съдържанието на бъчва; 3. тон (мярка за вместимост на кораб - 2,83 м3); 4. вид лека двуколка; 5. вид игра (на жаба); 6. произшествие на автомобил, който се търкаля ( около по-дългата си ос). Ќ du même tonneau от един дол дренки. -
12 love-in-a-mist
{'lʌvinə,mist}
n бот. челебитка (Nigella)* * *{'l^vinъ,mist} n бот. челебитка (Nigella).* * *n бот. челебитка (nigella)* * *love-in-a-mist[´lʌvinə¸mist] n бот. челебитка Nigella. -
13 provincial
{prə'vinʃəl}
I. a провинциален (и прен.), местен
II. 1. провинциалист
2. архиепископ, местен глава на религиозен орден* * *{prъ'vinshъl} I. а провинциален (и прен.); местен; II. п 1.* * *провинциалистка; провинциален; провинциалист; неотракан;* * *1. i. a провинциален (и прен.), местен 2. ii. провинциалист 3. архиепископ, местен глава на религиозен орден* * *provincial[prə´vinʃəl] I. adj провинциален; местен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv provincially; II. n 1. провинциалист, провинциалистка; 2. архиепископ. -
14 provincialism
{prə'vinʃəlizm}
1. провинциалност, ограниченост, местен патриотизъм
2. ез. провинциализъм* * *{prъ'vinshъlizm} n 1. провинциалност; ограниченост; мест* * *провинциализъм;* * *1. ез. провинциализъм 2. провинциалност, ограниченост, местен патриотизъм* * *provincialism[prə´vinʃə¸lizəm] n 1. провинциалист; 2. провинциализъм; 3. провинциален обичай (изговор, дума и пр.); 4. тесногръдие, еснафство. -
15 provincialize
{prə'vinʃəlaiz}
v правя провинциален, придавам провинциален вид/характер на* * *{prъ'vinshъlaiz} v правя провинциален, придавам провинци* * *v правя провинциален, придавам провинциален вид/характер на* * *provincialize[prə´vinʃə¸laiz] v правя провинциален. -
16 ravin
{'rævin}
n поет. плячка, грабеж, опустошение* * *{'ravin} n поет. плячка; грабеж, опустошение.* * *n поет. плячка, грабеж, опустошение* * *ravin[´rævin] n поет. плячка; грабеж, опустошение, сеч, заколение. -
17 savin
{'sævin}
n бот. смрадлива хвойна (Juniperus sabina)* * *{'savin} n бот. смрадлива хвойна (Juniperus sabina).* * *хвойна;* * *n бот. смрадлива хвойна (juniperus sabina)* * *savin[´sævin] n бот. хвойна Juniperus communis. -
18 spavin
{'spævin}
n вет. подуване/надебеляване на ставите (особ. у конете), шпат* * *{'spavin} n вет. подуване/надебеляване на ставите (особ. у кон* * *n шпат (болест);spavin; n вет. подуване/надебеляване на ставите (особ. у конете), шпат.* * *n вет. подуване/надебеляване на ставите (особ. у конете), шпат* * *spavin[´spævin] n вет. шпат, хронично възпаление на ставите на краката у кон. -
19 time-serving
{'taimsə:viŋ}
I. n приспособленчество, безпринципност, опортюнизъм
II. a приспособленчески, опортюнистичен* * *{'taimsъ:vin} n приспособленчество, безпринципност, опор(2) {'taimsъ:vin} а приспособленчески, опортюнистичен.* * *n опортюнизъм, приспособленчество;time-serving; n приспособленчество, безпринципност, опортюнизъм.;{2};{'taimsў:vi¤* * *1. i. n приспособленчество, безпринципност, опортюнизъм 2. ii. a приспособленчески, опортюнистичен* * *time-serving[´taim¸sə:viʃ] I. n опортюнизъм; приспособяване; нагаждане, ренегатство; II. adj опортюнистичен; който се приспособява ("минава между капките"); който се нагажда. -
20 bouche
f. (du lat. bucca "joue", puis "bouche") 1. уста; respirer par la bouche дишам през устата; 2. отвор, отвърстие; bouche d'aération вентилационен отвор; 3. дуло; 4. геогр. устие; 5. вход в залив или в проток; 6. прен. гърло; 7. вкус; il a une fine bouche той има изтънчен вкус; vin long en bouche вино, чийто вкус остава дълго в устата; vin court en bouche вино, чийто вкус се загубва бързо; garder qqch. pour la bonne bouche пазя най-доброто за накрая; s'enlever les morceaux de la bouche лишавам се от залъка си заради някого; dépense de bouche разход за храна; ouvrir la bouche говоря, отварям си устата; de bouche а oreille от уста на уста; bouche cousue! гроб съм!, няма да кажа нищо!; la bouche du métro вход на метрото; la bouche d'un volcan кратер на вулкан. Ќ avoir toujours un mot, une chose sur la bouche повтарям постоянно едно и също нещо; отегчавам; bouche а feu оръдие, топ; fine bouche чревоугодник, гастроном; cela fait venir l'eau а la bouche от това на човек му потичат лигите; être dans la bouche de tout le monde предмет съм на всички разговори; faire la petite bouche цупя се, карам да ме молят (за ядене); fermer la bouche а qqn. заставям някого да замълчи; затварям устата на някого; ne pouvoir tirer un mot de la bouche de qqn. не мога да изкопча нито дума от устата на някого; ouvrir la bouche а qqn. накарвам, предизвиквам някого да говори.
См. также в других словарях:
vin — [ vɛ̃ ] n. m. • Xe; lat. vinum 1 ♦ Boisson alcoolisée provenant de la fermentation du raisin. ⇒ œn(o) , vini , viti . Composition chimique du vin : eau (70 à 80%), substances minérales (soufre, phosphore, fer, cuivre … Encyclopédie Universelle
vin — (vin ; l n ne se lie pas : du vin excellent) s. m. 1° Liqueur alcoolique résultant de la fermentation du jus de raisin, et servant de boisson. Vin de Bourgogne. Vin loyal et marchand, vin de primeur, vin prompt à boire, vin de l arrière saison … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Vin de pays — ist ein französischer Landwein oder Tafelwein, an den sich eine bestimmte (geschützte) Herkunftsbezeichnung anschließt. Sein Geschmack variiert je nach Anbaugebiet. Seit 1973 wurden über 100 Zonen für Vin de Pays festgelegt, die meisten liegen in … Deutsch Wikipedia
Vin de Pays — est une appellationdénomination vinicole française créée par les décrets du 13 septembre 1968, et du 4 septembre 1979 (abrogé par le décret 2000 848 du 1er septembre 2000) dans le but de valoriser les très importantes productions qui n… … Wikipédia en Français
Vin rose — Vin rosé Le vin rosé ne possède pas de définition satisfaisante malgré de longs débats tant au niveau français qu international. En effet, si la législation européenne ou l Organisation internationale de la vigne et du vin donnent bien une… … Wikipédia en Français
vin — Vin. s. m. Liqueur propre à boire, que l on tire du raisin. Vin blanc. vin paillet. vin gris. vin couleur d oeil de perdrix. vin clairet. vin rouge. vin rosé. vin doux. vin bourru. vin qui n a point cuvé. vin excellent. vin exquis. de puissant… … Dictionnaire de l'Académie française
Vin de Champagne — Pour les articles homonymes, voir Champagne. Champagne … Wikipédia en Français
Vin de champagne — Pour les articles homonymes, voir Champagne. Champagne … Wikipédia en Français
vin — Vin, m. monosyll. Est la liqueur des raisins apres qu ils sont foulez ou pressurez. Car au paravant cela on l appelle Moust, par distinction d aþvec le moust devenu plus clair et faict vin, qui est la difference que Pliþne semble avoir donné à… … Thresor de la langue françoyse
Vin doux — naturel Le muscat à petits grains Un des principaux cépages producteurs de vins doux naturels Les vins doux sont obtenus traditionnellement par opération de mutage qui consiste à apporter un supplément d alcool vinique neutre sur le moût de… … Wikipédia en Français
Vin jaune (AOC) — Pour l’article homonyme, voir Vin jaune (Chine). Vignoble du Jura … Wikipédia en Français
