-
1 devoir
дълг; задължение; -
2 acquitter
v.tr. (de a- et quitte) 1. изплащам, издължавам (дълг, дължими такси); acquitter ses impôts плащам си данъците; 2. оправдавам обвиняем; 3. s'acquitter v. pron. освобождавам се от дълг, издължавам се, разплащам се; s'acquitter d'un devoir освобождавам се от задължение; s'acquitter d'une dette плащам дълг. Ќ Ant. condamner, manquer (а). -
3 après2
prép. (bas lat. ad pressum) 1. след, зад, подир; après2 vous! след вас! 2. след като (с мин. вр. на инфинитив); après2 avoir fini mon devoir, je me mis devant la télé след като си свърших работата, седнах да гледам телевизия; 3. loc. conj. après2 que след като; des années après2 qu'il l'eut quittée години след като я беше напуснал; 4. loc. adv. après2 cela след това; впрочем; après2 coup не навреме; много късно, след като работата е свършена; après2 quoi след което; après2 tout най-после, както и да е, в края на краищата; 5. loc. prép. d'après2 според, по, от; peindre d'après2 nature рисувам от натура. Ќ attendre (languir) après2 qqch. силно желая (очаквам) нещо; crier après2 qqn. викам подир някого; demander après2 qqn. нар. търся някого; être après2 qqn. (se mettre après2 qqn.) постоянно преследвам някого. -
4 chandelle
f. (lat. candela) 1. лоена свещ; 2. разг. сопол. Ќ chandelle de glace ледена висулка; bout de chandelle угарка, фас; brûler la chandelle par les deux bouts много харча; опропастявам си здравето; économie de bouts de chandelles дребнава, неуместна спестовност; faire voir а qqn., trente six chandelles карам някого да види звезди по пладне; faire une chandelle спорт. при тениса, отпращам топката отвесно през главата на противника; le jeu ne vaut pas la chandelle работата не си струва труда; moucher la chandelle стрелям много добре с пистолет; souffler sa chandelle умирам; devoir une fière chandelle а qqn. дължа голяма признателност на някого; chandelle romaine вид фойерверк; l'avion monte en chandelle самолетът се издига отвесно нагоре. -
5 coter
v. (de cote) I. v.tr. 1. номерирам, подреждам азбучно; 2. фин. котирам (определям цената на борсови книжа); coter une valeur en Bourse котирам ценни книжа на борсата; 3. прен. уважавам, ценя; 4. поставям коти на географска карта; II. v.intr. достигам котировка, струвам; la voiture cote 20 000 francs колата струва 20 000 франка. Ќ coter un devoir d'élève поставям оценка на работата на ученик. Ќ Hom. coté; possible côté. -
6 défaillir
v.intr. (de dé- et faillir) 1. ост. липсвам, отсъствам; 2. не устоявам, изневерявам; défaillir а son devoir не изпълнявам задълженията си; 3. слабея, отслабвам, изнемощявам, отпадам; 4. изчезвам, загивам, угасвам, умирам. Ќ Ant. maintenir (se), remonter (se); augmenter. -
7 déontologie
f. (gr. deon, -ontos "devoir" et -logie) деонтология ( наука за задълженията). Ќ déontologie médicale сбор от правила и задължения на лекарите. -
8 devoir2
m. (de devoir) 1. дълг, длъжност, задължение; 2. пост, работа; 3. ученическо упражнение, домашно; 4. pl. почести, почитания; rendre les derniers devoir2s отдавам последни почести (на мъртвец); rendre ses devoir2s а qqn. поднасям някому почитанията си. -
9 doit
m. (du v. devoir) търг. пасив. -
10 dû
m. (de devoir) дължимото, припадащото се; ne demander que son dû искам само дължимото ми, което ми се пада. -
11 dûment
adv. (de due, p. p. f. de devoir) както трябва, както подобава. Ќ Ant. indûment. -
12 étroit,
e adj. (lat. strictus) 1. тесен; ruban étroit, тясна панделка, лента; 2. прен. интимен, близък, тесен; étroit,e amitié близко, интимно приятелство; 3. буквален, пряк, тесен; le sens étroit, пряк, буквален смисъл; 4. ограничен; esprit étroit, ограничен ум; 5. стегнат, стиснат; faire un nњud étroit, правя стегнат възел; 6. суров, строг; un étroit, devoir строг дълг. Ќ vivre а l'étroit, живея натясно ( бедно). Ќ Ant. ample, large, ouvert. -
13 faillir
v.intr. (lat. pop. °faillire) 1. изпадам в грешка, в заблуждение, греша, заблуждавам се; 2. излъгвам се, сгрешавам; 3. не устоявам, изпадам в безсилие, не издържам; 4. не изпълнявам; faillir а son devoir не изпълнявам задълженията си; 5. търг. изпадам в несъстоятелност, фалирам; 6. в съчет. (само в passé composé и passé simple + inf.): насмалко, без малко, едва не; il a failli tomber едва не падна. -
14 mettre
v.tr. (lat. mittere "envoyer" et "mettre" en lat. pop.) 1. слагам, поставям, вкарвам; mettre en prison вкарвам в затвор; 2. намествам, помествам; 3. обличам, слагам, обувам, нося; il ne met jamais de chapeau той не носи никога шапка; 4. слагам, сипвам; 5. настанявам, нареждам; възгласявам; on l'a mis dans la meilleure chambre настаниха го в най-хубавата стая; 6. слагам, нареждам; mettre la table нареждам масата; 7. изхарчвам; пласирам; mettre son argent dans une affaire пласирам парите си в дадена афера; 8. употребявам; mettre plusieurs jours а faire qch. употребявам няколко дни, за да извърша нещо; 9. разг. предполагам, смятам; mettre que предполагам; mettons que je n'ai rien dit да предположим, че нищо не съм казал; 10. mettre dans вкарвам; mettre un papier dans le tiroir вкарвам документ в чекмедже; 11. mettre dedans излъгвам; 12. назначавам на работа; on l'a mis а la direction назначиха го да работи в дирекцията; 13. полагам; mettre du soin а se cacher полагам грижа да се скрия; 14. предизвиквам; mettre du désordre предизвиквам безредие; 15. включвам; mettre les gaz пускам газта; 16. mettre а прибавям; mettre un bouton а une veste пришивам копче на сако; 17. mettre dans смесвам, размесвам; mettre de l'eau dans son vin разреждам виното си; 18. mettre... а старая се, полагам усилие; mettre du zèle а faire qqch. влагам старание, за да направя нещо; 19. mettre... dans, en поставям в, залагам на; mettre de grands espoirs en qqn. залагам големи надежди на някого; 20. mettre que разг. допускам, казвам; mettons que je n'ai rien dit да допуснем, че нищо не съм казал; 21. mettre en трансформирам, преобразувам; se mettre сядам, настанявам се; обличам се; разпространявам се; слагам си; se mettre en (+ subst.) тръгвам; se mettre а започвам. Ќ mettre а mort убивам; mettre а la mer спускам в морето; пускам в открито море; mettre au jour qqch. разкривам нещо; mettre а jour раждам, пораждам; mettre а contribution налагам данък; глобявам; mettre bas свалям, събличам, събувам; раждам (за животно); mettre а sec пресушавам; mettre а terre повалям ( на земята), събарям; mettre dehors изпъждам; mettre d'accord спогаждам; mettre en colère разсърдвам, ядосвам; mettre en њuvre приспособявам; пускам в действие; mettre en pages печ. свързвам на страници; mettre en pièces направям на парчета, изпочупвам; mettre en musique поставям на ноти; mettre le feu подпалвам; раздразвам; mettre qqn. au pied du mur поставям някого натясно; mettre qqn. а la raison вразумявам някого; mettre qqch. en превръщам нещо в; mettre qqch. а prix обявявам цената на нещо; mettre le feu aux poudres наливам масло в огъня; mettre а même улеснявам средствата; n'avoir rien а se mettre sous la dent нямам какво да ям; se mettre а, se mettre en devoir de почвам, залавям се за; se mettre en frais правя разноски; sе mettre qqn. а dos създавам си враг; se mettre en rapport, en communication влизам във връзка; se mettre en haleine съживявам се; se mettre en quatre трепя се, мъча се до немай-къде; se mettre bien avec qqn. ставам добър с някого; se mettre mal avec qqn. развалям отношенията си с някого; se mettre après qqn. разг. сдушавам се с някого; mettre qqch. dans la tête (l'esprit, l'idée) набивам си в главата; mettre а la poubelle, au panier хвърлям на боклука; mettre devant les yeux представям; mettre les rieurs de son côté смея се за сметка на съперниците си; mettre dedans разг. излъгвам; mettre sur la voie вкарвам в правия път; mettre qqn. sur la paille разорявам някого; il y a mis du sien дал е от себе си; se mettre d'accord съгласявам се; mettre les bouts, les bâtons тръгвам, потеглям; mettre sur pied изправям на крак; mettre а l'envers, sens dessus dessous разбърквам, обърквам, внасям безредие; mettre le cap sur l'ouest мор. обръщам на запад ( кораб). Ќ Ant. enlever, ôter, soustraire. Ќ Hom. mètre, maître. -
15 payer
v.tr. (lat. pacare "pacifier, apaiser") 1. плащам, заплащам, изплащам, възнаграждавам; 2. прен. изкупвам; payer sa faute плащам за грешката си; se faire payer услужвам срещу пари; se faire bien payer печеля, изкарвам добри пари; se payer 1. заплаща се, плаща се; възнаграждава се; 2. разг. купувам си, черпя се с; позволявам си лукса; 3. в съчет. se payer de задоволявам се с. Ќ payer d'audace окото ми не мига; payer de mots, de belles paroles залъгвам с приказки, с голи обещания; payer les pots cassés плащам чужди грехове; payer les violons тегля разноските за чужда веселба, удоволствие; payer de sa personne правя усилие, изхабявам се от усилия; ne pas payer de mine не се отличавам с особено привлекателна външност; se payer la tête de qqn. разг. подигравам се с някого, будалкам, баламосвам. Ќ Ant. devoir, encaisser, recevoir; donner, vendre. -
16 redevoir
v.tr. (de re- et devoir) юр. оставам да дължа. -
17 texte
m. (lat. textus "enchaînement d'un récit, texte", proprem "tissu, trame", de texere "tisser") 1. текст; texte d'une loi, d'une constitution текст на закон, на конституция; le texte d'une chanson текст на песен; 2. печ. шрифт; gros texte шрифт текст; petit texte дребен гармонд; 3. литературно произведение; texte bien écrit добре написано литературно произведение; 4. тема; le texte d'un devoir тема на домашно; 5. част от произведение; textes choisis подбрани текстове (от произведенията на даден автор); 6. рел. пасаж от Светото писание ( върху който проповедника развива проповедта си). Ќ en prendre texte pour възползвам се от случая, за да; revenir а son texte връщам се към темата на разговора. -
18 vie
f. (du lat. vita) 1. живот; être en vie жив съм, живея; donner la vie а qqn. раждам някого; la vie humaine човешкият живот; revenir а la vie възкръсвам, съживявам се; signe de vie признак на живот; sa vie ne tient qu'а un fil животът му виси на косъм; ôter la vie а qqn. отнемам живота на някого; devoir la vie а qqn. дължа живота си на някого; vie organique органичен живот; mener une double vie водя двойствен живот; vie d'un volcan животът на вулкан; 2. живот, жизненост, живост; plein de vie пълен с жизненост, с жажда за живот; la fabrique donne la vie au village фабриката дава живот на селото; 3. начин на живеене; живот; бит; la vie des Romains животът на римляните; la vie citadine градският живот; vie conjugale брачен, съпружески живот; vie sédentaire уседнал начин на живот; 4. поминък, прехрана; gagner sa vie изкарвам прехраната си; 5. житие; 6. loc. adv. а vie до живот; пожизнено; pension а vie пожизнена пенсия; а la vie, а la mort до смърт, за цял живот. Ќ vie de bohème безгрижен живот; vie de château, la grande vie безделнически, охолен живот; mener la vie dure а qqn. измъчвам някого, правя живота му черен; faire la vie разг., ост. ударил съм го на живот; femme de mauvaise vie ост. жена с леко поведение; проститутка; jamais de la vie никога; la vie durant докато съм жив; vivre sa vie живея си живота; passer de vie а trépas умирам; tant qu'il y a de la vie, il y a de l'espoir погов. докато човек е жив, има надежда; avoir la vie sauve спасен съм; la bourse ou la vie парите или живота; question de vie ou de mort въпрос на живот и смърт; amis pour la vie приятели завинаги; vie de chien кучешки живот; niveau de vie élévé високо жизнено равнище; ça ne se passe pas comme ça dans la vie в живота не става така. Ќ Ant. mort.
См. также в других словарях:
devoir — 1. (de voir), je dois, tu dois, il doit, nous devons, vous devez, ils doivent ; je devais ; je dus ; je devrai ; je devrais ; que je doive, que tu doives, qu il doive, que nous devions, que vous deviez, qu ils doivent ; que je dusse ; devant, dû … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Devoir — De*voir , n. [F., fr. L. debere to owe. See {Due}.] Duty; service owed; hence, due act of civility or respect; now usually in the plural; as, they paid their devoirs to the ladies. Do now your devoid, young knights! Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Devoir — (fr., spr. Dewoahr), Schuldigkeit, Pflicht … Pierer's Universal-Lexikon
Devoir — (spr. wŏahr), Schuldigkeit, Pflicht … Kleines Konversations-Lexikon
Devoir — (frz. Dewoar), Pflicht, Schuldigkeit … Herders Conversations-Lexikon
devoir — I index burden II index commitment (responsibility) Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
devoir — [də vwär′, dev′wär΄] n. [ME < OFr, to owe < L debere, to owe: see DEBT] 1. duty 2. [pl.] acts or expressions of due respect or courtesy, as in greeting … English World dictionary
devoir — 1. devoir [ d(ə)vwar ] v. tr. <conjug. : 28; au p. p. dû, due, dus, dues> • deveir XIe; dift « il doit » 842; lat. debere I ♦ Devoir (qqch.) à (qqn). 1 ♦ Avoir à payer (une somme d argent), à fournir (qqch. en nature) à (qqn). Il me doit… … Encyclopédie Universelle
DEVOIR — s. m. Ce à quoi on est obligé par la raison, par la morale, par la loi, par sa condition, par la bienséance, etc. S acquitter de son devoir. Remplir ses devoirs. S imposer des devoirs. Trahir ses devoirs. Manquer à son devoir. S écarter de son… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
devoir — I. DEVOIR. v. a. Je dois, tu dois, il doit; nous devons, vous devez, ils doi vent. Je devois. Je dus. J ai dû. Je devrai. Je devrois. Que je doive. Que je dusse. Être obligé à payer quelque chose, soit argent, soit denrées. Devoir une somme d… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Devoir — BERGSON (Henri) Bio express : Philosophe français (1859 1941) «De toutes les conceptions politiques, la démocratie est la plus éloignée de la nature. Elle attribue à l homme des droits inviolables. Mais ces droits, pour rester… … Dictionnaire des citations politiques
