-
1 dereliction
{,deri'likʃn}
1. изоставяне, напускане, захвърляне, изоставеност
2. нарушение, неизпълнение (на дълг) (и DERELICTION of duty), опущение, грешка, оттегляне на море/река от брега, юр. земя, получена от оттегляне на море/река* * *{,deri'likshn} n 1. изоставяне, напускане, захвърляне; изо* * *захвърляне; изоставеност; изоставяне; напускане; неизпълнение;* * *1. изоставяне, напускане, захвърляне, изоставеност 2. нарушение, неизпълнение (на дълг) (и dereliction of duty), опущение, грешка, оттегляне на море/река от брега, юр. земя, получена от оттегляне на море/река* * *dereliction[¸deri´likʃən] n 1. изоставяне, напускане; захвърляне; безстопанственост, изоставеност; 2. нарушение (на дълг; и \dereliction of duty); пропуск, опущение; грешка; грях, прегрешение; 3. юрид. оттегляне на море от брега; получената земя след оттеглянето на морето. -
2 gross
{grous}
I. 1. груб, едър, обемист
2. охранен, тлъст
3. буен, избуял, гъст (за растителност)
4. гъст (за газ, течност)
5. груб, едър, едрозърнест, едро смлян, прост, долнокачествен
6. противен, гаден, отвратителен, мазен, лош (за храна)
GROSS feeder човек, който яде каквото му попадне/който се храни неприлично
7. груб, вулгарен, просташки, неизискан, долен, мръсен, неприличен, нецензурен
8. тъп, невъзприемчив, неизтънчен (за сетиво и пр.)
GROSS ear немузикален слух
9. груб, очебиен, очевиден, крещящ, скандален, възмутителен, флагрантен
GROSS dereliction of duty престъпно нехайство
10. общ, брутен
GROSS income общ доход, брутен приход
GROSS value брутна цена
GROSS national product (GNP) съвкупен национален продукт
11. макроскопичен
II. 1. n (рl без изменение) маса
in (the) GROSS изобщо, изцяло (взето), общо взето, като цяло, на едро, топтан
2. гроса
great GROSS 3. гроси
by the GROSS в големи количества, на едро
III. v давам/докарвам обща печалба, възлизам общо на* * *{grous} а 1. груб, едър, обемист; 2. охранен, тлъст; 3. буен, и(2) {grous} n (рl без изменение); 1. маса; in (the) gross изобщо, и{3} {grous} v давам/докарвам обща печалба; възлизам общо на.* * *шишкав; угоен; тъп; скандален; общ; обемист; охранен; брутен; вулгарен; гаден; въпиещ; просташки; противен; гъст; груб; долен; едър; избуял; макроскопичен; крещящ; неделикатен;* * *1. 1 макроскопичен 2. by the gross в големи количества, на едро 3. great gross гроси 4. gross dereliction of duty престъпно нехайство 5. gross ear немузикален слух 6. gross feeder човек, който яде каквото му попадне/който се храни неприлично 7. gross income общ доход, брутен приход 8. gross national product (gnp) съвкупен национален продукт 9. gross value брутна цена 10. i. груб, едър, обемист 11. ii. n (pl без изменение) маса 12. iii. v давам/докарвам обща печалба, възлизам общо на 13. in (the) gross изобщо, изцяло (взето), общо взето, като цяло, на едро, топтан 14. буен, избуял, гъст (за растителност) 15. гроса 16. груб, вулгарен, просташки, неизискан, долен, мръсен, неприличен, нецензурен 17. груб, едър, едрозърнест, едро смлян, прост, долнокачествен 18. груб, очебиен, очевиден, крещящ, скандален, възмутителен, флагрантен 19. гъст (за газ, течност) 20. общ, брутен 21. охранен, тлъст 22. противен, гаден, отвратителен, мазен, лош (за храна) 23. тъп, невъзприемчив, неизтънчен (за сетиво и пр.)* * *gross [grous] I. adj 1. груб, едър, голям, обемист; охранен, угоен, тлъст, шишкав, ояден; 2. буен, тучен, избуял, гъст (за растителност); 3. гъст, плътен (за газ, течност); 4. груб, едър, едрозърнест, едро смлян, прост, долнокачествен; 5. противен, гаден, отвратителен, мазен, лош (за храна); \gross feeder непридирчив човек, който яде, каквото му попадне или се храни неприлично; 6. груб, неделикатен, вулгарен, непристоен, просташки, долен; мръсен, неприличен, нецензурен, циничен; he felt he had said s.th. \gross той усети, че е казал нещо неприлично; 7. тъп, тъпичък, невъзприемчив, неизтънчен (за сетиво и пр.); a \gross ear немузикален слух; 8. груб, очебиен, очевиден, крещящ, скандален, възмутителен, флагрантен; \gross injustice жестока несправедливост; \gross dereliction of duty престъпно нехайство; 9. общ, брутен; \gross income общ доход, брутен приход; \gross salary брутна заплата; \gross ton английски тон (= 1016,06 кг); \gross value брутна цена; \gross weight брутно тегло; 10. макроскопичен; FONT face=Times_Deutsch◊ adv grossly; II. n 1. маса; in ( the) \gross изобщо, общо взето, изцяло (взето), на едро, топтан; 2. гроса (и small \gross); great \gross 12 гроси; III. v 1. достигам брутна печалба; възлизам общо на; 2.: to \gross out sl отвращавам, карам ( някого) да намрази (нещо).
См. также в других словарях:
déréliction — [ dereliksjɔ̃ ] n. f. • XVIe; lat. derelictio ♦ Relig. État de l homme qui se sent abandonné, isolé, privé de tout secours divin. ⇒ délaissement. ⊗ CONTR. 1. Aide, consolation. ● déréliction nom féminin (latin derelictio, onis, abandon)… … Encyclopédie Universelle
dereliction — der·e·lic·tion /ˌder ə lik shən/ n 1 a: an intentional abandonment b: a state of being abandoned 2: a recession of water leaving permanently dry land 3: an intentional or conscious neglect derelictio … Law dictionary
Dereliction — Der e*lic tion, n. [L. derelictio.] 1. The act of leaving with an intention not to reclaim or resume; an utter forsaking abandonment. [1913 Webster] Cession or dereliction, actual or tacit, of other powers. Burke. [1913 Webster] 2. A neglect or… … The Collaborative International Dictionary of English
dereliction — ► NOUN 1) the state of having been abandoned and become dilapidated. 2) (usu. dereliction of duty) shameful failure to fulfil one s obligations … English terms dictionary
dereliction — 1590s, abandonment (formerly with a wider range than in modern use, e.g. of the sea withdrawing from the land), from L. derelictionem (nom. derelictio), noun of action from pp. stem of derelinquere (see DERELICT (Cf. derelict)). Meaning failure… … Etymology dictionary
dereliction — *failure, neglect, default, miscarriage Analogous words: abuse, misuse, outrage (see ABUSE vb) … New Dictionary of Synonyms
dereliction — [der΄ə lik′shən] n. [L derelictio: see DERELICT] 1. Now Rare an abandoning or forsaking 2. Now Rare the state of being abandoned or forsaken 3. a neglect of, or failure in, duty; a being remiss 4. Law the gaining of land from water by the gradual … English World dictionary
dereliction — /der euh lik sheuhn/, n. 1. deliberate or conscious neglect; negligence; delinquency: dereliction of duty. 2. the act of abandoning something. 3. the state of being abandoned. 4. Law. a leaving dry of land by recession of the water line. [1590… … Universalium
dereliction — noun /ˈdɛɹɛ.lɪk.ʃən,ˈdɛrɪ.lɪk.ʃən/ a) willful neglect of ones duty The new soldier did not clean his cabin and was scolded for dereliction and disobedience. b) the act of abandoning something, or the state of being abandoned What he did was a… … Wiktionary
dereliction — der|e|lic|tion [ˌderıˈlıkʃən] n 1.) dereliction of duty formal when someone fails to do what they should do as part of their job 2.) [U] the state of being derelict ▪ areas of industrial dereliction … Dictionary of contemporary English
dereliction — [[t]de̱rɪlɪ̱kʃ(ə)n[/t]] N UNCOUNT If a building or a piece of land is in a state of dereliction, it is deserted or abandoned. The previous owners had rescued the building from dereliction … English dictionary
