-
1 deny
{di'nai}
v опровергавам, отричам истинността на, отхвърлям (обвинение)
I DENY the words отричам да съм казал тези думи, отричам се/отказвам се от, не признавам (някого)
отказвам (someone something някому нещо)
to DENY one's signature отказвам да подпиша
I was denied my request молбата ми бе отхвърлена
to DENY admittance to someone не пускам някого да влезе
he is not to be denied не може да му се откаже
I was denied the door не ме пуснаха да вляза
refl лишавам се/отказвам се от
refl жертвувам се (for)* * *{di'nai} v опровергавам, отричам истинността на; отхвърлям (обви* * *опровергавам; отказвам; отричам; отричам се; отхвърлям; жертвам се; лишавам се;* * *1. he is not to be denied не може да му се откаже 2. i deny the words отричам да съм казал тези думи, отричам се/отказвам се от, не признавам (някого) 3. i was denied my request молбата ми бе отхвърлена 4. i was denied the door не ме пуснаха да вляза 5. refl жертвувам се (for) 6. refl лишавам се/отказвам се от 7. to deny admittance to someone не пускам някого да влезе 8. to deny one's signature отказвам да подпиша 9. v опровергавам, отричам истинността на, отхвърлям (обвинение) 10. отказвам (someone something някому нещо)* * *deny[di´nai] v 1. опровергавам, отричам истинността на; отхвърлям ( обвинение); he denies having done it отрича да го е направил; there is no \denying it не може да се отрече; 2. отказвам (някому нещо); it' s hard to \deny a child трудно се отказва на дете; to \deny o.'s signature отказвам (да дам) подписа си; I was denied my request отхвърлиха молбата ми, молбата ми бе отхвърлена; to \deny admittance to s.o. не пускам някого да влезе, не допускам някого (някъде); he is not to be denied не може да му се откаже, много настоява; 3. отричам се от; to \deny God ( o's son) отричам се от Бога (сина си); 4. refl лишавам се от, отказвам се от; he denies himself every pleasure лишава се (отказва се) от всички удоволствия; 5. refl жертвам се ( for). -
2 grace
{greis}
I. 1. грация, елегантност, изящество
2. благоволение, благосклонност
to be in/get into someone's good GRACEs радвам се на/спечелвам благоволението на някого
3. (благо) приличие
обик. р1 привлекателни качества, елегантност, салонни маниери
with (a)
good GRACE охотно, с добра воля
with bad/ill GRACE неохотно
to have the GRACE to проявявам достатъчно благоприличие да
I cannot with any GRACE ask him неудобно/неловко ми e да го помоля
you had the ill GRACE to deny it ти има безочието да отречеш това
saving GRACE единствена положителна/добра страна
social GRACEs изискани/светски обноски
4. милост, милосърдие, състрадание, рел. божа милост, благодат
by the GRACE of God по божия милост
in a state of GRACE спасен, излитал божията милост, изповядал се, с чиста душа
to fall from GRACE забравям бога, отстъпвам от правата вяра, погубвам душата си, тръгвам по крив път
5. юр. отсрочка
days of GRACE законен тридневен срок за изплашане на дълг след датата, определена за плащане
6. нареждане/декрет на академичния съвет на английски университет
7. Кратка молитва преди и след ядене
8. муз. фиоритура
9. светлост, преосвещенство (като обръщение към херцог или архиепископ)
10. мит. грация
II. 1. украсявам, служа за украшение на
2. Правя чест на
3. награждавам, удостоявам (with)* * *{greis} n 1. грация; елегантност; изящество; 2. благоволение, б ood grace охотно, с добра воля; with bad/ill grace неохотно; to have the grace to п(2) {greis} v 1. украсявам, служа за украшение на; 2. Правя чес* * *украсявам; удостоявам; светлост; отсрочка; грациозност; грация; елегантност; изящност;преосвещенство; приличие; благоволение; благосклонност; благоприличие;високопреосвещенство;* * *1. (благо) приличие 2. by the grace of god по божия милост 3. days of grace законен тридневен срок за изплашане на дълг след датата, определена за плащане 4. good grace охотно, с добра воля 5. i cannot with any grace ask him неудобно/неловко ми e да го помоля 6. i. грация, елегантност, изящество 7. ii. украсявам, служа за украшение на 8. in a state of grace спасен, излитал божията милост, изповядал се, с чиста душа 9. saving grace единствена положителна/добра страна 10. social graces изискани/светски обноски 11. to be in/get into someone's good graces радвам се на/спечелвам благоволението на някого 12. to fall from grace забравям бога, отстъпвам от правата вяра, погубвам душата си, тръгвам по крив път 13. to have the grace to проявявам достатъчно благоприличие да 14. with (a) 15. with bad/ill grace неохотно 16. you had the ill grace to deny it ти има безочието да отречеш това 17. Кратка молитва преди и след ядене 18. Правя чест на 19. благоволение, благосклонност 20. милост, милосърдие, състрадание, рел. божа милост, благодат 21. мит. грация 22. муз. фиоритура 23. награждавам, удостоявам (with) 24. нареждане/декрет на академичния съвет на английски университет 25. обик. р1 привлекателни качества, елегантност, салонни маниери 26. светлост, преосвещенство (като обръщение към херцог или архиепископ) 27. юр. отсрочка* * *grace [greis] I. n 1. грация, грациозност, елегантност, изящество; 2. благоволение, благоразположение, благосклонност; to be in ( get into) s.o.'s good \graces радвам се на (спечелвам) благоволението на; 3. приличие, благоприличие; такт; with a good \grace охотно, с готовност, с желание; любезно; with a bad ( ill) \grace неохотно, с нежелание; to have the \grace to имам (поне) достатъчно благоприличие, за да; you had the ill \grace to deny it ти беше тъй нагъл да отречеш това; 4. обикн. pl привлекателно качество, елегантност; салонни маниери; saving \grace едничка положителна (добра) страна; airs and \graces превземки, превзетост, маниерност; 5. милост, милосърдие, състрадание; Act of \grace всеобща амнистия; by the \grace of God по Божия милост; 6. отсрочка, продължаване на срок; to give a month's \grace давам отсрочка от един месец; 7. разрешение за получаване на научна степен; 8. кратка благодарствена молитва (преди и след ядене); 9. муз. фиоритура (и \grace-note); 10. рел. Божия милост, благодат; year of \grace лето господне; in a state of \grace изповядал се; пречистен, с чиста душа, "спасен"; to fall from \grace забравям Бога, криввам от правия път, подхлъзвам се; 11. светлост, преосвещенство, (ваша) милост; Your G. ваша светлост (като обръщение към херцог или архиепископ); 12. мит. грация, книж. изящество, прелест; the Graces трите грации; II. v 1. украсявам, служа за украшение на, придавам хубав вид на; 2. правя чест на; 3. награждавам, удостоявам ( with).
См. также в других словарях:
deny — de·ny vt de·nied, de·ny·ing 1: to declare untrue a party...shall admit or deny the averments Federal Rules of Civil Procedure Rule 8(b) compare avoid 2: to refuse to grant denied the moti … Law dictionary
deny — deny, gainsay, contradict, negative, traverse, impugn, contravene are comparable as meaning, when they refer to an act, to declare something untrue, untenable, or unworthy of consideration or, when they refer to a condition, to go counter to what … New Dictionary of Synonyms
Deny — De*ny , v. t. [imp. & p. p. {Denied}; p. pr. & vb. n. {Denying}.] [OE. denien, denaien, OF. denier, deneer, F. d[ e]nier, fr. L. denegare; de + negare to say no, deny. See {Negation}.] 1. To declare not to be true; to gainsay; to contradict;… … The Collaborative International Dictionary of English
deny — [dē nī′, dinī′] vt. denied, denying [ME denien < OFr denier < L denegare < de , intens. + negare, to deny: see NEGATION] 1. to declare (a statement) untrue; contradict 2. to refuse to accept as true or right; reject as unfounded, unreal … English World dictionary
deny — early 14c., from O.Fr. denoiir deny, repudiate, withhold, from L. denegare to deny, reject, refuse (Cf. It. dinegarre, Sp. denegar), from de away (see DE (Cf. de )) + negare refuse, say no, from Old L. nec not, from Italic base … Etymology dictionary
deny — ► VERB (denies, denied) 1) refuse to admit the truth or existence of. 2) refuse to give (something requested or desired) to. 3) (deny oneself) go without. ORIGIN Old French deneier, from Latin denegare, from negare say no … English terms dictionary
Deny — De*ny , v. i. To answer in ??? negative; to declare an assertion not to be true. [1913 Webster] Then Sarah denied, saying, I laughed not; for she was afraid. Gen. xviii. 15. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
Deny — [də ni], Jean Joseph Thaddée, Orientalist, * Kiew 12. 7. 1879, ✝ Gérardmer 5. 11. 1963; Professor in Paris, verfasste wichtige Arbeiten zur türkischen Sprachforschung, osmanischen Kultur und Verwaltungsgeschichte und zur orientalischen… … Universal-Lexikon
deny — [v] disagree, renounce, decline abjure, abnegate, ban, begrudge, call on, contradict, contravene, controvert, curb, disacknowledge, disallow, disavow, disbelieve, discard, disclaim, discredit, disown, disprove, doubt, enjoin from, eschew, exclude … New thesaurus
deny */*/*/ — UK [dɪˈnaɪ] / US verb [transitive] Word forms deny : present tense I/you/we/they deny he/she/it denies present participle denying past tense denied past participle denied 1) a) to say that you did not do something that someone has accused you of… … English dictionary
deny — de|ny [ dı naı ] verb transitive *** 1. ) to say that you did not do something that someone has accused you of doing: deny (that): A spokesman denied that the company had acted irresponsibly. deny (doing) something: He still denies murdering his… … Usage of the words and phrases in modern English
