-
1 condemn
{kən'dem}
1. осъждам (и юр.) (to на), укорявам, порицавам, не одобрявам
CONDEMNed cell килия на осъдени на смърт
2. бракувам, обявявам за негоден, нареждам да бъде разрушен
3. конфискувам
4. издавам, уличавам* * *{kъn'dem} v 1. осъждам (и юр.) (to на); укорявам, порицавам;* * *укорявам; упреквам; осъждам; порицавам; бракувам;* * *1. condemned cell килия на осъдени на смърт 2. бракувам, обявявам за негоден, нареждам да бъде разрушен 3. издавам, уличавам 4. конфискувам 5. осъждам (и юр.) (to на), укорявам, порицавам, не одобрявам* * *condemn[kən´dem] v 1. осъждам; укорявам, порицавам, упреквам; не одобрявам; to \condemn the latest wave of violence осъждам последната вълна на насилие; 2. обричам; юрид. осъждам; 3. бракувам; 4. обявявам за негоден за употреба; обявявам за неизлечим; these trees had been \condemned as unsafe обявиха, че тези дървета представляват опасност; to \condemn a building определям сграда за събаряне; 5. издавам, уличавам; 6. конфискувам (кораб, стока). -
2 condemn
• бракувам -
3 hearing
{'hiariŋ}
1. слух
to be hard of HEARING тежко/слабо чувам, недочувам
2. обсег на слуха
in my HEARING в мое присъствие
within HEARING близо, достатъчно близо, че да може да се чува
out of HEARING далеч, вън от обсега на слуха
3. изслушване, прослушване
to give someone a HEARING давам някому възможност да се изкаже, изслушвам някого
to get a fair HEARING бивам изслушан безпристрастно
to condemn someone without a HEARING осъждам някого, без да му дам възможност да се защити
trial HEARING прослушване
4. юр. разглеждане (на дело), разпитване (на свидетели)* * *{'hiarin} n 1. слух; to be hard of hearing тежко/слабо чувам, недоч* * *чуване; слухов; слушане; слух; разглеждане; прослушване; изслушване;* * *1. in my hearing в мое присъствие 2. out of hearing далеч, вън от обсега на слуха 3. to be hard of hearing тежко/слабо чувам, недочувам 4. to condemn someone without a hearing осъждам някого, без да му дам възможност да се защити 5. to get a fair hearing бивам изслушан безпристрастно 6. to give someone a hearing давам някому възможност да се изкаже, изслушвам някого 7. trial hearing прослушване 8. within hearing близо, достатъчно близо, че да може да се чува 9. изслушване, прослушване 10. обсег на слуха 11. слух 12. юр. разглеждане (на дело), разпитване (на свидетели)* * *hearing[´hiəriʃ] n 1. слух; in my \hearing в мое присъствие; out of \hearing извън обсега на слуха; далеко; within \hearing толкова близо, че да може да се чува, близо; 2. слушане, чуване, изслушване; to be hard ( quick) of \hearing, to have a keen sense of \hearing имам лошо (добро) (чувствително) ухо, имам добър слух; trial \hearing of a singer прослушване на певец; give me a \hearing! изслушайте ме!, чуйте ме! 3. юрид. разглеждане (на дело); разпитване (на свидетели); to condemn s.o. without a \hearing осъждам някого, без да му дам възможност да се защити. -
4 hulk
{hʌlk}
1. тежък/неповратлив кораб
2. стар негоден кораб
3. pl ист. затворнически кораб
to condemn to the HULKs осъждам на каторжническа работа на кораб
4. едър, тромав човек, мечка* * *{h^lk} n 1. тежък/неповратлив кораб; 2. стар негоден кораб; 3. p* * *n корпус на стар кораб; дангалак;hulk; n 1. тежък/неповратлив кораб; 2. стар негоден кораб; 3. pl ист. затворнически кораб; t* * *1. pl ист. затворнически кораб 2. to condemn to the hulks осъждам на каторжническа работа на кораб 3. едър, тромав човек, мечка 4. стар негоден кораб 5. тежък/неповратлив кораб* * *hulk[hʌlk] n 1. огромна развалина, корпус на нещо някога голямо и внушително; 2. тежък (тромав) кораб; 3. стар, негоден кораб; 4. pl ост. затворнически кораб; 5. едър, тромав човек, "мечка", "слон".
См. также в других словарях:
condemn — con·demn /kən dem/ vt 1: to impose a penalty on; esp: to sentence to death 2: to adjudge unfit for use or consumption 3: to declare convertible to public use under the right of eminent domain: take con·dem·nable … Law dictionary
Condemn — Con*demn , v. t. [imp. & p. p. {Condemned}; p. pr. & vb. n. {Condemning} (? or ?).] [L. condemnare; con + damnare to condemn: cf. F. condamner. See {Damn}.] 1. To pronounce to be wrong; to disapprove of; to censure. [1913 Webster] Condemn the… … The Collaborative International Dictionary of English
condemn — [kən dem′] vt. [ME condempnen < OFr condemner < L condemnare < com , intens. + damnare, to harm, condemn: see DAMN] 1. to pass an adverse judgment on; disapprove of strongly; censure 2. a) to declare to be guilty of wrongdoing; convict… … English World dictionary
condemn — (v.) early 14c., condempner to blame, censure, from O.Fr. condamner to condemn (11c.), from L. condemnare to sentence, doom, blame, disapprove, from com , intensive prefix (see COM (Cf. com )), + damnare to harm, damage (see DAMN (Cf. damn)).… … Etymology dictionary
condemn — ► VERB 1) express complete disapproval of. 2) (usu. condemn to) sentence to a punishment, especially death. 3) force (someone) to endure something unpleasant. 4) officially declare to be unfit for use. 5) prove the guilt of. DERIVATIVES … English terms dictionary
condemn — 1 denounce, censure, blame, reprobate, reprehend, *criticize Analogous words: *judge, adjudge: *decry, belittle, depreciate, disparage: *disapprove, deprecate Contrasted words: *commend, applaud, compliment … New Dictionary of Synonyms
condemn — has a silent final n, but this is pronounced in its derivatives condemnable, condemnation, and condemnatory … Modern English usage
condemn — [v] blame, convict adjudge, belittle, blow whistle on*, call down*, castigate, censure, chide, come down on*, criticize, damn, decry, denounce, denunciate, deprecate, depreciate, disapprove, disparage, doom, find fault with, find guilty, frame,… … New thesaurus
condemn — v. 1) to condemn bitterly, harshly, strongly; unfairly, unjustly 2) (D; tr.) to condemn as (they were condemned as traitors) 3) (D; tr.) to condemn for (he was condemned for stealing a horse) 4) (D; tr.) to condemn to (to condemn smb. to death;… … Combinatory dictionary
condemn — con|demn [kənˈdem] v [T] ▬▬▬▬▬▬▬ 1¦(disapprove)¦ 2¦(punish)¦ 3¦(force to do something)¦ 4¦(not safe)¦ ▬▬▬▬▬▬▬ [Date: 1300 1400; : Old French; Origin: condemner, from Latin condemnare, from com ( COM ) + damnare ( DAMN4)] 1.) … Dictionary of contemporary English
condemn — verb (T) 1 DISAPPROVE to say very strongly that you do not approve of something or someone, especially because you think it is morally wrong: Politicians were quick to condemn the bombing. | condemn sth/sb as: The law has been condemned as an… … Longman dictionary of contemporary English
