-
1 bourgeois
bourgeois [ burˈӡoa ] adj буржоазен. -
2 Bourgeois
Bourgeois [ burˈӡoa ] m, - буржоа. -
3 bourgeois
{'buəʒwa:}
1. човек or средната/търговската класа, буржоа
2. идейно ограничен човек
petty BOURGEOIS дребен буржоа
3. печ. боргес
4. attr буржоазен* * *{'buъ(c)wa:} n 1. човек or средната/търговската класа, бурж* * *буржоазен; буржоа;* * *1. attr буржоазен 2. petty bourgeois дребен буржоа 3. идейно ограничен човек 4. печ. боргес 5. човек or средната/търговската класа, буржоа* * * -
4 bourgeois,
e m., f. (de bourg) 1. буржоа; 2. господар (по отношение на работник); 3. гражданин; богаташ; 4. ист. жител на град с привилегии през Средновековието; 5. разш., негат. човек, неспособен да възприеме нещо, от което няма изгода; 6. adj. буржоазен; градски; цивилен, граждански; 7. който има консервативен морал; 8. f. в съчет. ma bourgeois,e нар. жена ми. Ќ sortir en bourgeois, излизам цивилно облечен ( за военен). Ќ Ant. manant; noble; ouvrier, paysan, prolétaire; populaire; anarchiste, bohème, hippie, marginal, révolutionnaire. -
5 petit-bourgeois,
e adj. (de petit et bourgeois) (pl. petits-bourgeois) 1. дребнобуржоазен; attitude, réaction petite-bourgeoise дребнобуржоазно поведение, реакция; 2. m. дребен буржоа. -
6 anti-bourgeois,
e adj. (de anti- et bourgeois) антибуржоазен, който е против буржоазията. -
7 franc-bourgeois
m. (de franc "libre" et bourgeois) феод. жител на град, освободен от данъчна повинност. -
8 bourgeoisement
adv. (de bourgeois) 1. буржоазно; 2. цивилно, граждански; 3. богаташки. Ќ occuper bourgeoisement un local юр. живея в жилище без да го използвам за магазин или работилница. -
9 bourgeoisie
f. (de bourgeois) 1. буржоазия; 2. (Швейцария) местожителство в общината, в която човек е роден. -
10 campagnard,
e adj. et n. (de campagne) 1. селски, полски; 2. m., f. селянин. Ќ Ant. bourgeois, citadin, urbain; raffiné. -
11 embourgeoiser
v.tr. (de en- et bourgeois) 1. лит. придавам буржоазен характер; 2. s'embourgeoiser v.pron. обуржоазявам се ( приемам начина на живот на буржоазията). -
12 encaisser
v.tr. (de en- et caisse) 1. инкасирам; encaisser un effet de banque инкасирам полица; encaisser un chèque осребрявам чек; 2. слагам в сандък, в каса; 3. разг. търпя, понасям; 4. разг., прен. бият ме, нанасят ми удари; 5. обичам, харесвам, понасям, търпя; il n'encaissait pas les bourgeois той не понасяше буржоата; 6. притискам, обграждам от двете страни; 7. стеснявам река с диги; копая ров за прокарването на път; s'encaisser промъквам се между скали (за река, път). Ќ Ant. décaisser, payer. -
13 épater
v.tr. (de й- et patte "pied") 1. ост. счупвам крак, столче (на чаша и др.); 2. разширявам, сплесквам в основата; 3. разг. зачудвам, учудвам, слисвам, смайвам, удивлявам, изумявам; s'épater 1. сплесвам се; 2. просвам се (на земята); 3. удивлявам се, слисвам се. Ќ épater le bourgeois скандализирам, шокирам, правя впечатление. -
14 paysan,
ne m., f. (de pays) 1. селянин; 2. неодобр. селяндур; 3. adj. селски. Ќ Ant. bourgeois, citadin. -
15 unir
v.tr. (lat. unire, de unus "un") 1. съединявам, обединявам, свързвам, сливам, събирам, съставям; unir deux provinces обединявам две провинции; unir les mots pour formes des phrases свързвам думи, за да образувам изречение; unir deux continents par ligne aérienne свързвам два континента чрез въздушна линия; 2. обединявам, съчетавам, свързвам; unir deux jeunes gens свързвам двама млади (в брак); sentiment qui unit deux êtres чувство, което свързва две същества; l'intérêt les unit интересът ги свързва, обединява; 3. изравнявам, изглаждам; unir une surface изравнявам повърхност; s'unir свързвам се, съединявам се, обединявам се; deux rivières s'unissent две реки се съединяват; s'unir contre l'ennemi обединявам се срещу неприятеля; les couleurs s'unissent harmonieusement цветовете се съчетават хармонично; les filles s'unissent а des bourgeois момичетата се свързват чрез брак с буржоа. Ќ Ant. désunir; disjoindre, diviser, isoler, opposer, séparer. -
16 vilain,
e adj. et n. (du bas lat. villanus "habitant de la campagne (villa)") 1. m., f. ист. свободен селянин (през Средновековието); 2. ост. отвратителен, лош, низък, долен; vilain,es actions отвратителни постъпки; vilain,s mots лоши, цинични думи; 3. лош, немирен (за дете); c'est vilain, de tirer la langue лошо е да се плезиш; 4. грозен, противен; elle est vilain,e тя е грозна; 5. отвратителен, лош (за време); il fait vilain, разг. времето е лошо; 6. m. силна караница; 7. m., f. лошо, немирно дете. Ќ vilain,es maladies разг. венерически болести. Ќ Ant. bourgeois, gentilhomme, noble; gentil, beau, joli.
См. также в других словарях:
bourgeois — bourgeois, oise [ burʒwa, waz ] n. et adj. • burgeis 1080; de bourg 1 ♦ Au Moyen Âge, Citoyen d un bourg, d une ville, bénéficiant d un statut privilégié. Les bourgeois de Calais. 2 ♦ En Suisse, Personne possédant la bourgeoisie (2o). Conseil des … Encyclopédie Universelle
bourgeois — bourgeois, oise 1. (bour joî, joî z ; l s se lie : un bourgeois honorable, dites : un bour joî z honorable) s. m. et f. 1° Citoyen, citoyenne d une ville, jouissant des droits attachés à ce titre. Un bourgeois considéré. Une riche bourgeoise.… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
bourgeois — BOURGEOIS, EOISE. s. (On pr. Bourjois.) Citoyen d une ville. Bourgeois de Paris. Un riche Bourgeois. Une riche Bourgeoise. Un bon Bourgeois. Un Bourgeois aisé et accommodé. f♛/b] On dit absolument, Le Bourgeois, pour dire, Tout le Corps des… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Bourgeois — Désigne l habitant du bourg, éventuellement caractérisé par les privilèges dont il jouit, les bourgeois formant une classe sociale intermédiaire entre la paysannerie et la noblesse. Le nom est très fréquent dans toute la France, en particulier en … Noms de famille
bourgeois — Bourgeois, Bourgeoise. subst. Citoyen, habitant d une ville. Bourgeois de Paris. bon bourgeois. On dit absolument, Le bourgeois, pour dire, Tout le corps des habitans d une ville. Le bourgeois s est souslevé. le bourgeois a pris les armes. Il… … Dictionnaire de l'Académie française
bourgeois — Bourgeois, Ciuis. Il vient de Burgus. Il est bourgeois de cette ville, Hinc ciuis est. Bourgeois du ciel, Caelicola. Bourgeois de Rome, Ciuis Romanus. Passer ou faire bourgeois, Asciscere aut recipere in ciuitatem, vel ciuitate recipere,… … Thresor de la langue françoyse
BOURGEOIS (V.) — BOURGEOIS VICTOR (1897 1962) Brillant chef d’atelier d’architecture à l’École nationale supérieure d’architecture et des arts visuels (La Cambre, Bruxelles, 1934 1962), Victor Bourgeois est un ancien élève de l’Académie des beaux arts de… … Encyclopédie Universelle
Bourgeois — Bour*geois , n. [From a French type founder named Bourgeois, or fr. F. bourgeois of the middle class; hence applied to an intermediate size of type between brevier and long primer: cf. G. bourgeois, borgis. Cf. {Burgess}.] (Print.) A size of type … The Collaborative International Dictionary of English
Bourgeois — Sm wohlhabender Bürger per. Wortschatz grupp. (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus frz. bourgeois, einer Ableitung von frz. bourg befestigte Siedlung . Zunächst Bezeichnung des freien Staatsbürgers; dann immer stärkere Hervorhebung der… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
bourgeois — 1560s, of the French middle class, from Fr. bourgeois, from O.Fr. burgeis, borjois town dweller (see BOURGEOISIE (Cf. bourgeoisie)). Sense of socially or aesthetically conventional is from 1764; in communist and socialist writing, as a noun, a… … Etymology dictionary
bourgeois — [boor zhwä′, boor′zhwä΄] n. pl. bourgeois [boorzhwä′] [Fr < OFr burgeis < ML burgensis < burgus, borgus, town < OFr borc or Frank * burg,BOURG] 1. Obs. a freeman of a medieval town 2. a self employed person, as a shopkeeper or… … English World dictionary
