-
1 boast
{boust}
I. 1. самохвалство, хвалба
to make a BOAST of хваля се с
2. (нещо, преставляващо) гордост
he is the BOAST of his school той e гордостта на училището си
it is Our BOAST that. ние сме горди, че
II. 1. хваля се, надувам се (of, about с)
he is always BOAST ing of his success той непрекъснато се хвали с успеха си
you are clever but you needn't BOAST about it ти си умен, но не е нужно да се хвалиш с това
2. гордея се. славя се (of с или без предлог), горд съм, че имам
our town can BOAST of many historic buildings нашето градче се слави с множество исторически огради
our school BOASTs the finest swimming pool нашето училище се слави с най-хубавия плувен басейн
that's nothing to BOAST of това не е нещо, с което човек може да се гордее* * *{boust} n 1. самохвалство, хвалба; to make a boast of хваля се с: 2(2) v 1. хваля се, надувам се (of, about с): he is always boast* * *хваля; хвалба; славя; гордост; гордея се; надувам се;* * *1. (нещо, преставляващо) гордост 2. he is always boast ing of his success той непрекъснато се хвали с успеха си 3. he is the boast of his school той e гордостта на училището си 4. i. самохвалство, хвалба 5. ii. хваля се, надувам се (of, about с) 6. it is our boast that. ние сме горди, че 7. our school boasts the finest swimming pool нашето училище се слави с най-хубавия плувен басейн 8. our town can boast of many historic buildings нашето градче се слави с множество исторически огради 9. that's nothing to boast of това не е нещо, с което човек може да се гордее 10. to make a boast of хваля се с 11. you are clever but you needn't boast about it ти си умен, но не е нужно да се хвалиш с това 12. гордея се. славя се (of с или без предлог), горд съм, че имам* * *boast [boust] I. v 1. хваля се, надувам се, пъча се (of, about); he \boasted of being involved in the armed robbery хвалеше се, че е участвал във въоръжения грабеж; not much to \boast of не е нещо кой знае какво; долнокачествен; 2. гордея се, славя се (of с, или без предлог); the country \boasts a healthy economy страната се гордее (слави) със стабилна икономика; 3. изк. изработвам грубо ( статуя); II. n 1. самохвалство, хвалба, разг. големи приказки, надутост; to make a \boast of хваля се с; 2. гордост, честолюбие, достойнство; it is their \boast that... те се гордеят с това, че ...; 3. сп. страничен удар (в тениса). -
2 boast
• одялване с широк секач• грубо одялване на камък -
3 conquest
{'kɔŋkwest}
1. завоевание, завладяване (на територия)
the CONQUEST завладяването на Англия от норманите в 1066 г
2. завладяна страна/територия
3. завоюване, спечелване (на хора)
to make a CONQUEST of someone спечелвам (чувствата на) някого
4. човек, спечелен (от някого, за нещо)* * *{'kъnkwest} n 1. завоевание, завладяване (на територия); the* * *спечелване; завладяване; завоевание;* * *1. the conquest завладяването на Англия от норманите в 1066 г 2. to make a conquest of someone спечелвам (чувствата на) някого 3. завладяна страна/територия 4. завоевание, завладяване (на територия) 5. завоюване, спечелване (на хора) 6. човек, спечелен (от някого, за нещо)* * *conquest[´kɔʃkwest] n 1. завоевание, завладяване (на територия); the ( Norman) C. завладяването на Англия от норманите (1066 г.); 2. завладяна държава (територия); 3. завоевание, спечелване (на хора, чувства); to boast about o.'s sexual \conquests хваля се със сексуалните си завоевания; 4. човек, който е завладян (спечелен); 5. решаване (на проблем), превъзмогване; the \conquest of cancer побеждаване на рака, намиране на лек за борба с рака.
См. также в других словарях:
boast — vb Boast, brag, vaunt, crow, gasconade mean to give vent in speech to one s pride in oneself or something (as family, connections, race, or accomplishments) intimately connected with oneself. Boast and vaunt are often used transitively as well as … New Dictionary of Synonyms
boast — boast·ful; boast·ing·ly; boast·less; boast; boast·er; boast·ful·ly; boast·ful·ness; un·boast·fully; … English syllables
Boast — Boast, v. i. [imp. & p. p. {Boasted}; p. pr. & vb. n. {Boasting}.] [OE. bosten, boosten, v., bost, boost, n., noise, boasting; cf. G. bausen, bauschen, to swell, pusten, Dan. puste, Sw. pusta, to blow, Sw. p[ o]sa to swell; or W. bostio to boast … The Collaborative International Dictionary of English
Boast — Boast, v. t. 1. To display in ostentatious language; to speak of with pride, vanity, or exultation, with a view to self commendation; to extol. [1913 Webster] Lest bad men should boast Their specious deeds. Milton. [1913 Webster] 2. To display… … The Collaborative International Dictionary of English
Boast — Boast, n. 1. Act of boasting; vaunting or bragging. [1913 Webster] Reason and morals? and where live they most, In Christian comfort, or in Stoic boast! Byron. [1913 Webster] 2. The cause of boasting; occasion of pride or exultation, sometimes of … The Collaborative International Dictionary of English
boast — [n] brag; source of pride avowal, bluster, bombast, braggadocio, bravado, exaggeration, gasconade, grandiloquence, heroics, joy, pretension, pride, pride and joy, self satisfaction, swank, treasure, vaunt; concepts 410,710 Ant. deprecation,… … New thesaurus
boast — boast1 [bōst] vt. [< ?] to do preliminary shaping on (sculpture, stonework, etc.) with a broad chisel boast2 [bōst] vi. [ME bosten < bost, n. < Anglo Fr; prob. via Gmc * bausia (cf. Norw baus, bold, haughty), ult. < IE * bhōu , var.… … English World dictionary
Boast — Boast, v. t. [Of uncertain etymology.] 1. (Masonry) To dress, as a stone, with a broad chisel. Weale. [1913 Webster] 2. (Sculp.) To shape roughly as a preparation for the finer work to follow; to cut to the general form required. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
boast|er — 1 «BOHS tuhr», noun. a person who boasts; braggart. boast|er 2 «BOHS tuhr», noun. a broad faced chisel, used especially in sculpting … Useful english dictionary
boast — index bluster (speech), exaggeration, flaunt, include, jactation Burton s Legal Thesaurus. William C. Burton. 2006 … Law dictionary
boast — ► VERB 1) talk about oneself with excessive pride. 2) possess (a feature that is a source of pride). ► NOUN ▪ an act of boasting. DERIVATIVES boaster noun. ORIGIN of unknown origin … English terms dictionary
