-
1 infinitiv
Ínfinitiv m, -e Ling инфинитив.* * *der, -в F неопределително наклонение, инфинитив. -
2 Infinitiv m
инфинитив {м} -
3 um zu [+Infinitiv]
за да [+глагол] -
4 werden
wérden I. (wurde, geworden) unr.V. sn itr.V. 1. adj + werden ставам някакъв; 2. subst + werden ставам нещо; 3. ставам, превръщам се (zu etw. (Dat) в нещо); reich werden ставам богат, забогатявам; Was willst du werden? Какъв искаш да станеш?; Großvater werden ставам дядо; etw. wird zur Gewohnheit нещо се превръща в привичка; Daraus wird nichts Нищо няма да стане (да излезе от това); Was nicht ist, kann noch werden Което не е, може да стане. II. ( wurde, geworden) Hilfsvb 1. werden + Infinitiv (за образуване на Futur I); 2. werden + Infinitiv II (за образуване на Futur II); 3. werden + Partizip Perfekt (за образуване на Passiv); er wird bald kommen той ще дойде скоро; er wird es wohl vergeschen haben той навярно е забравил за това; ein Haus wird gebaut строи се къща.* * ** {wurde (арх, поет ward), geworden} itr s ставам (нщ, някакъв); alt = остарявам; zu etw = превръщам се, ставам на; was soll aus ihm, daraus? какво ще излезе от него, от това?; im Werden begriffen намиращ се в процес на създаване, на развитие; der Werdende развиващият, оформяващият се. -
5 heissen
* (iе, ei) itr наричам се, казвам се; tr aрх наричам; (с Infinitiv) заповядвам (нкм да); < was soll das = какво значи това? das will etw = ? това значи нщ! d. h. (das heiбt) т. е. (тоест); es heiбt, еr wird... говори се, че той ще. -
6 klugreden
klúg|reden klug reden sw.V. hb itr.V. претендирам да зная повече от другите, показвам се като многознайко (meist im Infinitiv).* * *itr, trnb претендирам да зная повече. -
7 notlanden
nót|landen sw.V. sn itr.V. кацвам, приземявам се принудително (nur Infinitiv od Perfekt).* * *itr s ав, мор принудително кацам, слизам на суша. -
8 sein
sein I. (war, gewesen) unr.V. sn itr.V. 1. съм; 2. съм, бивам, съществувам; 3. съм, намирам се, пребивавам; er ist Arzt той е лекар; das ist sehr schön! това е много хубаво!; ich bin ihm böse сърдит съм му; Ich bin für Demokratie аз съм за демокрация; er ist im Garten той е в градината; ich denke, also ich bin мисля, следователно съществувам; sei kein Kind! не бъди (не се дръж като) дете!; das wäre alles това е всичко. II. unr.V. sn itr.V. + zu + Infinitiv 1. мога да направя нещо; 2. трябва да направя нещо; die Aufgabe ist leicht zu lösen задачата може лесно да се реши; es ist noch viel zu tun трябва да се свърши още много работа. III. unr.V. sn Hilfsvb ( zur Bildung von Perfekt und Plusquamperfekt); ich bin zu ihm gegangen отидох при него; ich war zu ihm gegangen бях отишъл при него. IV. ( seine, sein, seine) poss pron негов, свой; sein Bruder неговият брат; seine Wohnung неговото жилище.* * ** (war, gewesen) itr s съм, съществувам; kann = не е изключено, твърде е възможно. -
9 totschlagen
tót|schlagen unr.V. hb tr.V. убивам; ein Tier totschlagen убивам животно; seine Zeit totschlagen убивам си времето; umg du kannst mich totschlagen, aber... ако щеш, убий ме, но...; umg sich lieber totschlagen lassen, als... zu + Infinitiv по добре да ме убият, отколкото да...* * ** tr убивам; -
10 zu
zu I. präp (Dat) 1. към, у, при, на (място); 2. в, по, на (време); 3. на, в, за (преход, промяна в определено състояние); 4. за (цел); 5. на, с, по (средство, начин); 6. по, на, с (при числа, отношения, съотношения, количество); 7. към, при, с (прибавяне към нещо); 8. (в имена на хотели, локали); zu Hause sein вкъщи съм, у дома съм; zu beiden Seiten от двете страни; zur Bank/Post/Arbeit/Party gehen отивам на банката/пощата/работа/па̀ рти; ich gehe zur Schule отивам на училище; ходя, на училище; zu Bett gehen лягам си да спя; zu Boden fallen падам на земята; zum Fenster hinausschauen поглеждам (от) прозореца (навън); sich zu jmdm. setzen сядам при някого; sich zu Tisch setzen сядам на масата да обядвам; der Dom zu Köln Кцолнската катедрала; zu Beginn/zum Schluss в началото/в края; zur Zeit в момента, засега; zu jeder Zeit по всяко време; zur rechten Zeit навреме; zu Weihnachten по (на) Коледа; zu Abend essen вечерям; zum Narren werden ставам за посмешище; zu meiner Freude за моя радост; zu deinem Geburtstag за твоя рожден ден; zum Beispiel например; etw. (Akk) zum Vergnügen/ zum Spaß tun правя нещо за удоволствие, за развлечение; zu Schiff с параход; zu Fuß пеш; das Stück zu 5 DM бройката, парчето по 5 марки; Kanister zu 50 Litern туби по 50 литра; zu zweit по двама; wir waren zu dritt ние бяхме трима; das Spiel endete drei zu zwei (3:2) срещата завърши три на два; zur Hälfte наполовина; zum Teil отчасти; im Vergleich zu ihm в сравнение с него; zum Ersten/ zum Zweiten/ zum Dritten първо/второ/трето; zu Fisch trinkt man Weißwein към, с риба се пие бяло вино; das "Hotel zum weißen Schwan" хотел "Белият лебед". II. konj да; er hofft, pünktlich zu kommen той се надява да дойде точно навреме; ich habe viel zu tun имам много работа; er gab uns zu verstehen, dass... той ни даде да разберем, че...; es gibt hier viel zu tun тук има много неща да се правят, има много работа; was ist noch zu tun? какво трябва да се (на)прави още? das Problem ist leicht zu lösen проблемът лесно може да се реши; die zu klärenden Fragen въпросите, които трябва да се изяснят. III. adv 1. затворен; 2. много, твърде, прекалено; 3. (за подкана в отделни изрази); das Fenster ist zu прозорецът е затворен; zu teuer прекалено скъп; zu viel/ zu wenig прекалено много/прекалено малко; immer zu! nur zu! карай! продължавай така! IV. zu- многопродуктивна представка в нем- ския език за образуване на глаголи със значения: 1. движение към нещо, срв. auf jmdn. zugehen; 2. затваряне, покриване, срв. zuklappen, zudecken; 3. добавяне, срв. zugeben, zukaufen; 4. получаване на нещо, срв. zuweisen, zuerkennen; 5. извършване на жест, срв. jmdn. zublinzeln, zulächeln.* * *1. prp D 1. (прицелна точка) към, при, на, за, в; zum Arzt; zur Arbeit gehen отивам при лекаря, на работа; =r Schule gehen а) отивам на училище; б) ходя на училище; = Boden fallen падам на замята; es ist mir = Ohren gekommen стигна до ушите ми, etw = sich nehmen хапвам нщ; Kдse =m Brot essen ям сирене с хляб; =m Publikum sprechen говоря към, на публиката; 2. (цел на действие) за: =r Beruhigung за успокоение; Stoff = e-m Kleid плат за рокля; = Glдck за щастие; ich tue das = deinem Beston правя това за твое добро; Wasser =m Trinken вода за пиене; = Рulver zerstoбen счуквам на прах =r Frau nehmen вземам за жена; 3. (промяна, преход) на, в; = Asche, Eis werden става на пепел, лед; er entwickelte sich =m Maler той стана художник; 4. (при числа, отношение) за, на, по, към: =m ersten Mal за пръв път; sle kamen = Dutzenden дойдоха на дузини; wir sitzen = zweit (zweien) седим по двама; das Stьck = 10 st. по 10 ст. парче; 4 verhдlt sich = 8 wie 5 = 10 4 се отнася към 8, както 5 към 10; im Vergleich = в сравнение с; 5. (без посока, отделни случаи): = Hause sein в къщи съм; der Dom = Kцln лит катедралата в Кьолн; ihm Fьsen sitzen седя в нозете му; =r Hand haben имам под ръка; = beiden Seiten на двете страни; от двете,страни; =m Fenster hinaus през прозореца; =r See fahren моряк съм; = Wasser und = Land reisen пътувам по вода и по суша; 6. (за време) по, в: = dieser Zeit по това време; =r Zeit сега в момента; = Abend essen вечерям; 7. (средство) за движение): FuЯ пеш; = Schiff с кораб 8. (с Infinitiv, Part Prдs) да: er wьnscht = kommen желае да дойде; es ist nicht = sagen не може да се каже; alles ist = lernen всичко трябва да се научи; das = lernende Stьck четивото, което трябва да се научи. Il. av 1. затворен; die Tьr ist вратата е затворена; 2. (посока): auf die Tьr = право към вратата; 3.(прекаленост) das war = grob това беше прекалено грубо; er ist = jung, um das = verstehen той е много млад, за да разбере това; 4. (в отделни изрази) nur =! immer =! карай! продължавай! Glьck =! на добър час! mach =! гов побързай! -
11 bergsteigen
bérg|steigen unr.V. sn itr.V. катеря се по планините, занимавам се с алпинизъм (nur im Infinitiv und Partizip). -
12 gelten
gélten (galt, gegolten) unr.V. hb tr.V. струвам, имам стойност; itr.V. 1. важа, валиден съм; в сила съм; 2. минавам, смятат ме, считат ме (als etw. за нещо); unpers (+ zu + Infinitiv) трябва да, сега е моментът да се направи нещо; was gilt die Wette? на какво се басираме?, на какво се хващаме на бас?; der Ausweis gilt nicht mehr паспортът не е вече валиден; er gilt als Künstler той минава (считат го) за човек на изкуството; jetzt gilt es zu handeln сега е моментът (сега трябва) да се действа; Einen Einwand gelten lassen Приемам възражението. -
13 generalüberholen
generálüberholen sw.V. hb tr.V. правя основен технически преглед на кола (meist Infinitiv od Partizip Perfekt). -
14 hüten
hǘten sw.V. hb tr.V. 1. пазя, закрилям (някого); 2. пазя, гледам (дете); 3. паса; наглеждам (добитък); sich hüten 1. пазя се (vor jmdm./etw. (Dat) от някого/нещо); 2. + zu + Infinitiv пазя се, гледам да не...; umg das Bett hüten пазя леглото, на легло съм (поради болест); sich vor den Feinden hüten пазя се от врагове; ich werde mich hüten, ihm davon zu erzählen ще се въздържа да му разкажа за това, няма да му разкажа за това. -
15 im
im präp + Artikel = in dem 1. в, на (място); 2. в, през (време); 3. im + subst Infinitiv ( nicht auflösbar); по отношение на; im Lesen, im Schreiben gut sein добър съм в четенето, писането; im Jahre 1998 през 1998 год.; im Großen und Ganzen общо взето, въобще; im Prinzip по принцип, по начало; im Nu за миг, моментално; im Vergleich (zu/mit jmdm./etw. (Dat)) в сравнение с някого/нещо; im Vorübergehen между другото, покрай другото, инцидентно; im Scherz на шега; im Gegenteil напротив. -
16 klug reden
klug reden sw.V. hb itr.V. претендирам да зная повече от другите, показвам се като многознайко (meist im Infinitiv). -
17 planzeichnen
plánzeichnen sw.V. hb itr.V. правя чертеж на местност, снемам топографски обект (meist im Infinitiv). -
18 sonnenbaden
sónnenbaden itr.V. nur im Infinitiv und Part. II. правя слънчеви бани. -
19 tiefgefrieren
tiefgefrieren unr.V. hb tr.V./itr.V. замразявам дълбоко (хранителни продукти) (nur im Infinitiv und Part, Perf). -
20 überbelasten
ǘberbelasten sw.V. hb tr.V. претоварвам (човек; кола) (nur im Infinitiv und Part. II).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Infinitiv — (lat. infinitum, „das Unbestimmte“, „das Unvollendete“) ist der Name für eine Verbform, in der Numerus und (normalerweise) Person nicht ausgedrückt werden. Infinitivformen gibt es gleichwohl in verschiedenen Tempora („gesehen haben“) und… … Deutsch Wikipedia
infinitiv — INFINITÍV, infinitive, s.n. (gram.; adesea adjectival) Mod nepersonal, considerat drept forma tip a verbului şi care denumeşte acţiunea exprimată de verb fără referire la nuanţele ei modale, temporale sau personale. – Din fr. infinitif, lat.… … Dicționar Român
Infinitiv — Sm die unflektierte Zitierform des Verbs erw. fach. (18. Jh.) Entlehnung. Entlehnt aus l. (modus) īnfīnītīvus, eigentlich der nicht Festgelegte (d.h. bezüglich Person und Numerus nicht Spezifizierte) , zu l. fīnīre begrenzen und l. in , weiter zu … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
Infinitīv — (lat.), diejenige Form des Zeitworts, welche dessen Begriff rein und unvermischt, ohne Rücksicht auf die Nebenbeziehungen der Person oder der Personen und der Modalität, die sonst im Zeitwort (z. B. in »ich schreibe«) gegenüber dem I.… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Infinitiv — Infinitīv (lat.), Form des Verbums, die die Handlung oder den Zustand abstrakt ohne Beziehung auf eine Person ausdrückt. – Vgl. Jolly (1873) … Kleines Konversations-Lexikon
Infinitiv — Infinitiv, in der Grammatik die Form des Zeitworts, welche dessen reinen Begriff ausdrückt, ohne Beziehung auf Person, Wirklichkeit und Zahl … Herders Conversations-Lexikon
infinitiv — ȉnfinitīv m DEFINICIJA gram. neodređeni glagolski oblik, tvori se nastavkom ti [nosi + ti → nositi; strig + ti → strići] ETIMOLOGIJA lat. (modus) infinitivus: neodređen (oblik) … Hrvatski jezični portal
Infinitiv — »Grund , Nennform (des Zeitwortes)«: Der grammatische Fachausdruck ist lat. (modus) infinitivus »nicht näher bestimmte Zeitwortform« (zu 2↑ in..., ↑ In... und lat. finire »begrenzen« ‹vgl. ↑ Finale›) entlehnt … Das Herkunftswörterbuch
Infinitiv — [Network (Rating 5600 9600)] … Deutsch Wörterbuch
Infinitiv — Grundform; Nennform * * * Ịn|fi|ni|tiv 〈m. 1; Gramm.〉 Ausgangsform des Verbs, aus der sich dann weitere ableiten lassen; Sy Grundform (3), 〈veraltet〉 Nennform; → Lexikon der Sprachlehre [<lat. (modus) infinitivus „nicht näher bestimmte… … Universal-Lexikon
Infinitiv — Navnemåde. Syn. navneform. 1. Ren (nul) infinitiv (uden at ): hovedverbum i sammensatte tider: vil se 2. at infinitiv: er et substantivisk led: a. subjekt: at ville er at kunne b. subjektprædik.: at ville er at kunne c. objekt: jeg ønsker at… … Danske encyklopædi
