-
1 point2
m. (lat. punctum) 1. грам. точка; point2-virgule точка и запетая; deux point2s двоеточие; point2 d'interrogation въпросителна; point2 d'exclamation удивителна; point2s de suspension многоточие; 2. геом. точка, място, положение; point2s géométriques геометрични точки (А, В, С...); 3. муз. точка (знак за удължаване на нота или пауза); 4. точка, място, пункт; point2 de mire прицелна точка; point2s de repère ориентир; point2 d'appui опорна точка; point2s cardinaux астрон. четирите посоки на света; point2 mort мъртва точка; 5. физ., мех. точка, градус, температура; point2 de fusion температура, точка на топене; 6. бройка, стойност, точка (при игра на карти, спортна игра и др.); compter les point2s броя точките (на карти); amener deux point2s бележа две точки ( в спорта), прибавям ги към резултата; marquer un point2 отбелязвам точка (в спорта); 7. бележка на ученик; bon, mauvais point2 добра, лоша оценка; 8. бод (при бродиране); au petit point2 гъст бод; 9. печ. пункт; 10. остра болка; бодеж; 11. прен. въпрос, точка; les différents point2s d'une dissertation отделните точки на дисертация; point2 capital основен въпрос; 12. loc. adv. а point2 достатъчно, колкото трябва; au dernier point2 крайно, до краен предел; de point2 en point2 точно както трябва, буквално; en tout point2 (de tout point2) изцяло, във всяко отношение; 13. loc. conj. au point2 que дотолкова, че. Ќ au point2 de vue de от гледна точка на; au point2 du jour на разсъмване; être sur le point2 de (sortir) готов съм да изляза; mettre au point2 привършвам, довършвам, дотъкмявам, изглаждам; point2 de vue възглед, гледна точка; point2 chaud воен. гореща точка (на боеве); point2 faible слабо място; frères trois point2s масони; un point2 c'est tout край, точка на дискусията; point2 а la ligne да не говорим повече за това; а point2 nommé в подходящия момент; au point2 de qqn. според желанието на някого; jusqu'а un certain point2 до известна степен; point2 de côté болка в гърба, ребрата. -
2 carrefour
m. (bas lat. quadrifurcum "а quatre fourches") 1. кръстопът; 2. колоквиум, семинар, симпозиум за обмяна на идеи; 3. пресечна точка (на идеи, интереси). Ќ science carrefour наука, която се намира на пресечната точка на няколко дисциплини. -
3 cime
f. (gr. kuma "ce qui est gonflé") 1. връх; la cime d'une montagne връх на планина; 2. апогей, зенит, най-висока точка; а la cime des honneurs на най-високата точка на уважението. Ќ Ant. base, pied, racine. Ќ Hom. cyme. -
4 concentrer
v.tr. (de con- et centrer) 1. сгъстявам, насищам, концентрирам; 2. съсредоточавам, трупам; concentrer des troues трупам войски; concentrer ses efforts съсредоточавам усилията си; 3. ост. сдържам; concentrer sa colère сдържам гнева си; 4. съсредоточавам в една точка; concentrer des rayons lumineux събирам светлинни лъчи в една точка; se concentrer съсредоточавам се, задълбочавам се, затварям се в себе си. Ќ Ant. disperser, disséminer, diluer, éparpiller, déconcentrer. -
5 concourant,
e adj. (de concourir) 1. който се среща с друг в една точка; droites concourant,es прави, който се срещат в една точка; 2. който води до резултат. -
6 conjonction
f. (lat. conjunctio) 1. рядко съединение, съединяване; 2. грам. съюз; conjonction de subordination подчинителен съюз; conjonction de coordination съчинителен съюз; 3. заставане на две небесни тела в една точка по отношение на Земята; 4. среща на Луната и Слънцето в една точка от небето. Ќ Ant. disjonction, séparation. -
7 mouche
f. (lat. musca) 1. муха; mouche du vinaigre винена мушичка; дрозофила; 2. ост. малко петно; 3. тъмна точка в окото; 4. точка в центъра на мишена; 5. шпионин; 6. разузнавателно корабче. Ќ bateau mouche малко речно корабче; faire mouche улучвам точно в целта; prendre la mouche кипвам без причина, неоснователно; fine mouche хитър човек; dru, menu comme mouches в голямо количество; faire d'une mouche un éléphant преувеличавам нещата; tomber (crever) comme des mouches падат, умират като мухи (много); tuer les mouches а quinze pas имам лош дъх; mouche d'Espagne афродизиак. -
8 qualitativement
adv. (de qualitatif) от гледна точка на качеството, от качествена гледна точка. Ќ Ant. quantitativement. -
9 récapitulation
f. (lat. recapitulatio) рекапитулация; кратък преговор; изброяване точка по точка. -
10 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
11 aclinique
adj. (du gr. aklinês "qui ne penche pas") в съчет. point aclinique точка, в която наклонът на магнитното поле на земята е нулев. -
12 afro-asiatique
adj. (de afro- et asiatique) който от политическа гледна точка е общ за Африка и Азия. -
13 anhistorique
adj. (de a- et historique) който не държи сметка за историческата гледна точка. -
14 aphélie
f. (lat. sc. aphelium) ост. афелий ( най-отдалечената точка от слънцето в орбитата на някоя планета). -
15 apogée
m. (lat. sc. apogњum) 1. астр. апогей (точка на орбитата на небесно тяло, най-отдалечена от земята); 2. прен. апогей ( най-висока степен на нещо), връх. Ќ Ant. périgée. -
16 appui
m. (de appuyer) 1. подпора, облегало (на стол, за глава и др.); 2. опора; point d'appui опорна точка; 3. прен. наблягане, напиране; издигане; 4. прен. подкрепа, опора, помощ; 5. loc. prép. а l'appui de в подкрепа на; а hauteur d'appui на височината на лакътя ( докъдето човек може да се опре). Ќ Ant. abandon, lâchage; hostilité, ennemi. -
17 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
18 atémi
ou atemi m. (mot jap.) удар, нанесен в чувстителна точка от тялото на противника ( в бойните японски спортове). -
19 base
f. (lat. basis, mot gr. "marche, point d'appui") 1. основа; 2. база; 3. хим. основа; 4. прен. база, основа, принцип; sur la base de на базата на, въз основа на; 5. апт. главна съставна част на лекарство; 6. геом. основа; base d'un cône основа на конус; 7. място, където се снабдява армия в поход; военна база; base navale военноморска база; base de lancement база за изстрелване на космически кораби; 8. ел. база (на транзистор); 9. niveau de base геогр. най-ниската точка на река (в мястото на вливането Ј в морето); 10. рел. вярващите и обикновените свещеници (в Католичeската църква); 11. работниците ( като социална маса). Ќ base de données база данни; а la base de въз основа на; а base de на основа на; изработено от. Ќ Ant. faîte, sommet, chapiteau, pinacle, couronnement. -
20 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов.
См. также в других словарях:
Точка R — или контрольная точка сидения условная точка, указываемая предприятием изготовителем для сидения водителя и устанавливаемая относительно трехмерной системы координат. Источник: ГОСТ … Словарь-справочник терминов нормативно-технической документации
ТОЧКА — 1. ТОЧКА1, точки, жен. 1. Метка, значок, след от укола чем нибудь острым кончиком пера, иглы и т.п.), маленькое круглое пятнышко. Пунктир состоит из точек. Ситец в красных точках. И с точкой (буква старого русского алфавита). || О чем нибудь… … Толковый словарь Ушакова
ТОЧКА — 1. ТОЧКА1, точки, жен. 1. Метка, значок, след от укола чем нибудь острым кончиком пера, иглы и т.п.), маленькое круглое пятнышко. Пунктир состоит из точек. Ситец в красных точках. И с точкой (буква старого русского алфавита). || О чем нибудь… … Толковый словарь Ушакова
ТОЧКА — ? жен. кучка соли, ворох, как она складывается, для обсышки, на берегу соляных озер (не точок ли?). ТОЧКА(ткнуть) жен. значок от укола, от приткнутия к чему острием, кончиком пера, карандаша; мелкая крапина. Картины режутся на меди чертами, или… … Толковый словарь Даля
ТОЧКА — ? жен. кучка соли, ворох, как она складывается, для обсышки, на берегу соляных озер (не точок ли?). ТОЧКА(ткнуть) жен. значок от укола, от приткнутия к чему острием, кончиком пера, карандаша; мелкая крапина. Картины режутся на меди чертами, или… … Толковый словарь Даля
точка — Пятнышко, крапинка. См. конец, остановка, степень .. высшая точка, исходная точка, поставить точку, стоять на одной точке... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. точка пятнышко … Словарь синонимов
точка — ТОЧКА, и, жен. 1. След от прикосновения, укола чем н. острым (кончиком карандаша, пера, иглы), вообще маленькое круглое пятнышко. Ситец в красных точках. «И» с точкой (і). Ставить точку (точки) над (на) «и» (перен.: уточнять, не оставляя ничего… … Толковый словарь Ожегова
точка — (Period, Full stop) Одиночный разделительный знак препинания [точка, запятая, двоеточие, тире, многоточие и т.д.], отмечающий конец предложения и тем самым служащий для членения текста [любая последовательность символов]. Впервые появилась… … Шрифтовая терминология
точка — 1. ТОЧКА, и; мн. род. чек, дат. чкам; ж. 1. Метка, след от прикосновения, укола чем л. острым (кончиком карандаша, пера, иглы и т.п.); маленькое круглое пятнышко, крапинка. Пунктир из точек. Шёлк в сиреневую точку. Ракушка с чёрными точками. И с… … Энциклопедический словарь
точка H — Центр вращения туловища и бедра механизма 3 D H, установленного на сиденье транспортного средства в соответствии с предписаниями раздела 4 настоящего приложения. Точка Н располагается в середине центральной линии устройства, проходящей между… … Справочник технического переводчика
точка R — контрольная точка места для сидения Условная точка, указываемая предприятием изготовителем для каждого места для сидения и устанавливаемая относительно трехкамерной системы координат. [ГОСТ Р 41.16 2005] [ГОСТ Р 41.29 99] [ГОСТ Р 41.46 99]… … Справочник технического переводчика
