-
41 dégazage
m. (de dégazer) хим. освобождаване на дадено тяло от газовете, които съдържа. -
42 dégazer
v.tr. (de dé- et gaz) хим. освобождавам дадено тяло от газовете, които съдържа. -
43 délitescence
f. (lat. delitescere) 1. хим. разпадане на тяло вследствие поглъщане на вода; 2. мед. внезапно изчезване на тумор или възпалителен процес. -
44 diathermane
adj. (du gr. dia- et thermos "chaud") физ. диатермичен (който пропуща топлината); corps diathermane тяло, което пропуща топлината. -
45 dièdre
adj. (de di- et -èdre) 1. двустенен; 2. m. двустенно тяло. -
46 diplomatique
adj. (du lat. sc. diplomaticus) 1. дипломатически; corps diplomatique дипломатическо тяло; correspondance diplomatique дипломатическа кореспонденция; 2. въздържан, предпазлив, тайнствен; 3. f. дипломатика (наука за автентичността, стойността и др. на дипломите); 4. adj. дипломен, който се отнася до диплома. -
47 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
48 économie
f. (de économe, d'apr. le gr. oikonomia) 1. икономия; пестене, пестеливост; спестяване; спестовност; faire des économies спестявам; 2. стопанство; 3. ост. устройство, структура, разположение; l'économie du corps humain устройство на човешкото тяло; 4. икономика; Ministère de l'Economie nationale министерство на икономиката. Ќ économie politique политическа икономия; sociétés d'économie mixte дружества със смесени капитали ( държавни и частни). Ќ Ant. dilapidation, gaspillage, prodigalité, dissipation. -
49 effluve
m. (angl. effluvium "écoulement") 1. изпарение (от води, от човешко или животинско тяло); 2. прен. дъх, полъх; 3. излъчване; 4. pl. прен. насока. Ќ effluve électrique изтичане на електричество без топлинен и механичен ефект. -
50 émersion
f. (lat. sc. emersio, class. emersus, de emergere) 1. появяване на повърхността на водата, изплуване, излизане изпод водата; 2. астр. повторно появяване на небесно тяло след затъмнение. Ќ Ant. immersion. -
51 enseignant,
e adj. (de enseigner) 1. който обучава, преподава; преподавателски; corps enseignant, преподавателско тяло; 2. m.,f. преподавател. -
52 éphorat
m. (de éphore) 1. ист. чин на висш сановник, ефория (в Древна Спарта); 2. изпълнително тяло, ефория. -
53 équilibre
m. (lat. њquilibrium, de њquus et libra "balance") 1. равновесие, уравновесеност; équilibre stable устойчиво равновесие; équilibre instable неустойчиво равновесие; perdre l'équilibre губя равновесие; mettre en équilibre уравновесявам; 2. стойка, положение на тяло; perdre l'équilibre залитвам, падам; 3. равновесие, хармония; rétablir l'équilibre възстановявам хармонията; 4. équilibre économique икономическо равновесие; 5. прен. уравновесеност; il manque d'équilibre неуравновесен човек e. Ќ équilibre des pouvoirs равномерно разпределение на властта, равновесие между властите; équilibre européen политическа система за балансиране мощта на европейските държави. Ќ Ant. déséquilibre. -
54 étranger1,
ère adj. (de étrange) 1. чужд, чуждестранен, чуждоземен; langues étranger1,ères чужди езици; Ministère des Affaires étranger1,ères министерство на външните работи; 2. чужд; непознат; corps étranger1, мед. чуждо тяло; 3. незамесен, незапознат; 4. неподходящ, неприсъщ; 5. m.,f. чужденец; чужд човек; външно лице; 6. m. чужбина; voyager а l'étranger1, пътувам в чужбина. Ќ ceci est étranger1, а la question това няма нищо общо с въпроса. Ќ Ant. aborigène, indigène; compatriote (du nom); naturel, propre; connu, familier. -
55 extraction
f. (lat. extractus, p. p. de extrahere) 1. добиване; extraction de la houille добиване каменни въглища; 2. хир. изваждане; extraction d'un corps étranger изваждане на чуждо тяло; 3. мат. извличане; extraction d'une racine carrée извличане на квадратен корен; 4. ост. произход; être de haute extraction от знатен род съм. -
56 Fête-Dieu
f. (de fête et Dieu) Тяло Господне ( католически празник). -
57 gastrotomie
f. (de gastro- et -tomie) хир. отваряне на стомаха ( за изваждане на чуждо тяло или изследване). -
58 gaz
m. (mot de Van Helmont (1577 - 1644), d'apr. lat. chaos) 1. газ, въздухообразно тяло; gaz d'éclairage светилен газ; gaz de combat боен газ; gaz lacrymogène сълзотворен газ; gaz tonnant гърмящ газ; gaz de marais метан; marcher plein gaz карам с пълна газ; gaz rare рядък газ (съдържащ се в много малки количества в атмосферата); gaz des houillères газ гризу; compteur а gaz брояч за изразходван в домакинството или в промишлеността газ (пропан, бутан); ça sent le gaz мирише на газ; bec de gaz газов фенер за осветление; gaz asphyxiant задушлив газ; chambre а gaz газова камера (в концентрационен лагер); 2. pl. мед. газове; 3. газова смес, използвана като гориво в двигател; gaz d'échappement отработени газове. Ќ Ant. liquide, solide. Ќ Hom. gaze. -
59 gazéifiable
adj. (de gazéifier) който може да се превърне в газ, във въздухообразно тяло. -
60 gelure
f. (de geler) мед. силно измръзване на тъканите в човешкото тяло.
См. также в других словарях:
тяло — телско (тяло) цела … Старабеларускі лексікон
тяло — същ. плът, снага, организъм, туловище същ. труп, тленни останки, мъртвец същ. предмет, вещ, нещо същ. корпус същ. външен вид, външност, фигура същ. човешки организъм … Български синонимен речник
съвещателно тяло — словосъч. съвет, комисия, комитет … Български синонимен речник
плот — тяло; човек; немощ или слабост на човека; страст … Църковнославянски речник
комитет — същ. комисия, тяло, бюро същ. съвещателно тяло, съвет … Български синонимен речник
тело — укр. тiло, др. русск. тѣло, род. п. тѣлесе, тѣлесьнъ, прилаг., ст. слав. тѣло, род. п. тѣлесе, σῶμα (Остром., Клоц., Супр.), относительно склонения см. Мейе, Et. 359; болг. тяло, сербохорв. ти̏jело, словен. tẹlọ̑, род. п. е̑sа, чеш. tělo, слвц … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
Académie bulgare des Sciences — Nom original Българска академия на науките (Bălgarska akademija na naukite) Informations Fondation 1869 Type Établissement public de recherche, autonome … Wikipédia en Français
ОБЕЧАЙКА — заготовка из листового металла в виде полого цилиндра или усечённого конуса (Болгарский язык; Български) голям пръстен; голяма гривна; листово тяло (на резервоар, котел и т. н.) (Чешский язык; Čeština) sekce [prstenec] válcové nádrže (Немецкий… … Строительный словарь
СВЕТИЛЬНИК — устройство, состоящее из осветительной арматуры и источников света и предназначенное для освещения помещений и открытых, пространств (Болгарский язык; Български) осветително тяло; лампа (Чешский язык; Čeština) svítidlo (Немецкий язык; Deutsch)… … Строительный словарь
СВЕТИЛЬНИК ВСТРОЕННЫЙ — светильник, монтируемый в проёмах подвесных потолков или стен (Болгарский язык; Български) вградено осветително тяло (Чешский язык; Čeština) vestavěné [zabudované] svítidlo (Немецкий язык; Deutsch) Einbauleuchte (Венгерский язык; Magyar)… … Строительный словарь
СВЕТИЛЬНИК ПОДВЕСНОЙ — светильник, снабжённый приспособлениями для подвешивания его к потолку или стенному кронштейну (Болгарский язык; Български) окачено осветително тяло (Чешский язык; Čeština) závěsné svítidlo (Немецкий язык; Deutsch) Hängeleuchte (Венгерский язык;… … Строительный словарь
