Перевод: с английского на все языки

со всех языков на английский

живот

  • 81 oblate

    {'ɔbleit}
    I. a сплеснат (на полюсите)
    II. n човек, посветил се на монашески живот и пр
    * * *
    {'ъbleit} а сплеснат (на полюсите).(2) {'ъbleit} n човек, посветил се на монашески живот и пр.
    * * *
    1. i. a сплеснат (на полюсите) 2. ii. n човек, посветил се на монашески живот и пр
    * * *
    oblate[´ɔbleit] I. adj мат. сплеснат (на полюсите) ; II. oblate n който се е посветил (на монашески живот, идея, цел и под.), посветен.

    English-Bulgarian dictionary > oblate

  • 82 of

    {əv}
    1. притежание, авторство, принадлежноет на
    the capital OF Bulgaria столицата на България, the Tower OF London Лондонската кула
    the works OF Shakespeare творбите на Шекспир
    2. noсока, отдалечаване, разстояние от, на
    north OF на север от
    within a mile OF на една миля от
    3. освобождаване, лишаване от
    to free/rid OF освобождавам/отървавам от
    to deprive OF лишавам от
    he was robbed OF his money ограбиха му парите
    4. произход, източник, причина, деятел от, на, по
    to come/descend/spring OF произхождам от
    OF humble birth от скромно потекло
    to borrow/buy/receive OF заемам/купувам/получавам от
    to die OF умирам от
    to smell/taste OF мириша/имам вкус на
    it was kind/foolish OF you мило/глупаво беше от ваша страна
    5. материал, от който е направено нещо прилагателно на -ен, -ов и пр.
    made OF wood от дърво, дървен
    6. промяна в състоянието от
    to make a fool OF someone изкарвам някого глупак, подигравам се с някого
    to make a blouse OF a dress правя блуза от рокля
    7. част от цяло, класификация, количество от нещо от, и без превод
    the best OF friends най-добрият/най-добрите приятел/приятели
    a friend OF mine/OF my brother's един мой приятел/приятел на брат ми
    five OF us петима от нас
    all OF them всички
    most OF all най-много (от всичко/всички)
    there were two/five, etc. OF us бяхме двама/петима и пр.
    that silly smile OF/hers тaзи нейнa глупава усмивка
    OF all the impudence/cheek какво нахяттство
    he, OF all men не друг, a той
    here, OF all places не другаде, a тук
    this, OF all times именно сега
    lying is the one thing OF all others that I hate от всичко най-мразя лъжата
    remedy OF remedies най-доброто лекарство (от всички лекарства)
    glass OF milk чаша мляко
    sack/kilo OF potatoes чувал/кило картофи
    8. качество, възраст, наименование на, с, и без превод
    man OF genius/tact гениален/тактичен човек
    man OF forty четиридесетгодишен човек
    a fool OF a man глупак
    palace OF a house къща дворец, къща (като) дворец
    way OF life начин на живот
    hard OF heart коравосърдечен
    goods OF our own manufacture произведени от нас стоки, стоки наше производство
    potatoes OF our own growing картофи, който сами сме отгледали
    the vice OF drunkenness порокът пиянство
    the city OF London град Лондон
    the State OF New York щатът Ню Йорк
    9. въвежда предложно допълнение на, от, за, към, с
    the levying OF taxes събиране на данъци
    love OF life жажда за живот
    fear OF death страх от смъртта
    hatred OF one's enemies омраза към неприятелите си
    great eater OF fish голям консуматор на риба
    capable OF способен на
    lavish OF щедър с/на
    10. време от, през
    OF late напоследък
    OF recent years през последните години
    OF a Saturday/Sunday, etc. един съботен/неделен и пр. ден, някоя събота/неделя и пр., в съботен/неделен ден и пр.
    OF an evening разг. вечер, вечерно време
    * * *
    {ъv} prep 1. притежание; авторство; принадлежноет на; the capital
    * * *
    от;
    * * *
    1. a fool of a man глупак 2. a friend of mine/of my brother's един мой приятел/приятел на брат ми 3. all of them всички 4. capable of способен на 5. fear of death страх от смъртта 6. five of us петима от нас 7. glass of milk чаша мляко 8. goods of our own manufacture произведени от нас стоки, стоки наше производство 9. great eater of fish голям консуматор на риба 10. hard of heart коравосърдечен 11. hatred of one's enemies омраза към неприятелите си 12. he was robbed of his money ограбиха му парите 13. he, of all men не друг, a той 14. here, of all places не другаде, a тук 15. it was kind/foolish of you мило/глупаво беше от ваша страна 16. lavish of щедър с/на 17. love of life жажда за живот 18. lying is the one thing of all others that i hate от всичко най-мразя лъжата 19. made of wood от дърво, дървен 20. man of forty четиридесетгодишен човек 21. man of genius/tact гениален/тактичен човек 22. most of all най-много (от всичко/всички) 23. north of на север от 24. noсока, отдалечаване, разстояние от, на 25. of a saturday/sunday, etc. един съботен/неделен и пр. ден, някоя събота/неделя и пр., в съботен/неделен ден и пр 26. of all the impudence/cheek какво нахяттство 27. of an evening разг. вечер, вечерно време 28. of humble birth от скромно потекло 29. of late напоследък 30. of recent years през последните години 31. palace of a house къща дворец, къща (като) дворец 32. potatoes of our own growing картофи, който сами сме отгледали 33. remedy of remedies най-доброто лекарство (от всички лекарства) 34. sack/kilo of potatoes чувал/кило картофи 35. that silly smile of/hers тaзи нейнa глупава усмивка 36. the best of friends най-добрият/най-добрите приятел/приятели 37. the capital of bulgaria столицата на България, the tower of london Лондонската кула 38. the city of london град Лондон 39. the levying of taxes събиране на данъци 40. the state of new york щатът Ню Йорк 41. the vice of drunkenness порокът пиянство 42. the works of shakespeare творбите на Шекспир 43. there were two/five, etc. of us бяхме двама/петима и пр 44. this, of all times именно сега 45. to borrow/buy/receive of заемам/купувам/получавам от 46. to come/descend/spring of произхождам от 47. to deprive of лишавам от 48. to die of умирам от 49. to free/rid of освобождавам/отървавам от 50. to make a blouse of a dress правя блуза от рокля 51. to make a fool of someone изкарвам някого глупак, подигравам се с някого 52. to smell/taste of мириша/имам вкус на 53. way of life начин на живот 54. within a mile of на една миля от 55. време от, през 56. въвежда предложно допълнение на, от, за, към, с 57. качество, възраст, наименование на, с, и без превод 58. материал, от който е направено нещо прилагателно на-ен, -ов и пр 59. освобождаване, лишаване от 60. притежание, авторство, принадлежноет на 61. произход, източник, причина, деятел от, на, по 62. промяна в състоянието от 63. част от цяло, класификация, количество от нещо от, и без превод
    * * *
    of[ɔv, əv] prep 1. притежание; авторство; принадлежност: на; the house \of my sister къщата на сестра ми; a friend \of mine един мой приятел, една моя приятелка; 2. посока; отдалечаване; разстояние: от; на; north \of на север, северно от; back \of ам. зад; within a mile \of the town на една миля от града; 3. освобождаване; лишаване: от; to free ( rid) \of освобождавам (отървавам) от; 4. произход; източник; причина; деятел: от; на; по; \of humble birth от скромно потекло; to die \of... умирам от...; to smell ( sаvour) \of мирише (има вкус) на; \of right по право; it was kind ( foolish) \of you to мило (глупаво) беше от ваша страна да; 5. вещество, материал, от който е направено нещо: от...; прилагателно на -ен; made \of wood от дърво, дървен; a family \of idiots семейство на идиоти; 6. промяна в състоянието: от; 7. част от цяло; класификация; количество от нещо: от (или без превод); a pint \of beer една пинта бира; the best \of friends най-добрият приятел, най-добрата приятелка, много добър приятел, приятелка; all \of them всички; he, \of all men не друг, а той; there were two \of us бяхме двама; the king \of kings царят на царете; 8. качество; възраст; наименование: на; с (или без превод); a man \of genius гений, гениален човек; a palace \of a house къща палат, къща като палат; hard \of hearing с лош слух; който недочува; the city \of London Лондон; 9. въвежда предложно допълнение: на; от; за; към; с; speak \of love говоря за любов; what has become \of him? какво стана с него? to repent \of разкайвам се за; careful \of внимателен с; 10. време: от; през; \of I go to the pub \of an evening вечер ходя в кръчмата; \of old от край време; in days \of old едно време, някога, в старо време; twenty \of twelve ам. дванадесет без двадесет часа; \of a Saturday един съботен ден; някоя събота; 11. ам. до кръглия час; a quarter \of nine девет без четвърт.

    English-Bulgarian dictionary > of

  • 83 private

    {'praivit}
    I. 1. частен, личен
    PRIVATE citizen обикновен гражданин (не длъжностно лице)
    in one's PRIVATE capacity, as a PRIVATE person като частно лице
    PRIVATE means лични средства, рента
    PRIVATE bill частен законопроект
    in PRIVATE clothes в цивилно облекло, цивилен
    PRIVATE soldier редник
    PRIVATE school частно училище
    PRIVATE eye разе. частен детектив
    in my PRIVATE opinion по мое лично мнение
    2. таен, скрит, поверителен, интимен
    PRIVATE parts анат. срамни части
    to keep something PRIVATE пазя нещо в тайна, крия нещо
    PRIVATE and confidential лично, поверително
    through PRIVATE channels от частен източник, тайно
    this is for your PRIVATE ear това e поверително, само на теб го казвам
    the wedding will be strictly PRIVATE сватбата ще стане в строго интимен кръг
    we're quite PRIVATE here тук сме сами
    3. за собствено/частно/лично ползуване, закрит (не обществен) (за път, представление и пр.)
    PRIVATE вход забранен
    PRIVATE fishing риболовът забранен за външни лица
    4. уединен, усамотен, изолиран (за място)
    II. 1. редник
    2. рl срамни части
    in PRIVATE тайно, поверително, в частния си живот
    * * *
    {'praivit} I.a 1. частен; личен; private citizen обикновен граждани
    * * *
    частен; собствен; уединен; таен; редник; скрит; личен;
    * * *
    1. i. частен, личен 2. ii. редник 3. in my private opinion по мое лично мнение 4. in one's private capacity, as a private person като частно лице 5. in private clothes в цивилно облекло, цивилен 6. in private тайно, поверително, в частния си живот 7. private and confidential лично, поверително 8. private bill частен законопроект 9. private citizen обикновен гражданин (не длъжностно лице) 10. private eye разе. частен детектив 11. private fishing риболовът забранен за външни лица 12. private means лични средства, рента 13. private parts анат. срамни части 14. private school частно училище 15. private soldier редник 16. private вход забранен 17. the wedding will be strictly private сватбата ще стане в строго интимен кръг 18. this is for your private ear това e поверително, само на теб го казвам 19. through private channels от частен източник, тайно 20. to keep something private пазя нещо в тайна, крия нещо 21. we're quite private here тук сме сами 22. за собствено/частно/лично ползуване, закрит (не обществен) (за път, представление и пр.) 23. рl срамни части 24. таен, скрит, поверителен, интимен 25. уединен, усамотен, изолиран (за място)
    * * *
    private[´praivit] I. adj 1. частен, личен; \private property частна собственост; \private citizen обикновен гражданин (не длъжностно лице); in o.'s \private capacity, as a \private person като частно (не длъжностно) лице; \private means лични средства; рента; \private life личен живот; \private income нетрудов доход (напр. от акции); \private treaty продажба на имущество без посредник; \private member член на парламента, който не е член на кабинета; \private bill частен законопроект; in \private clothes в цивилно облекло, цивилен; in my \private opinion по мое лично мнение, според мен; 2. таен, скрит, поверителен, секретен, конфиденциален; интимен; to keep s.th. \private пазя нещо в тайна, крия нещо; to be \private about o.'s affairs не обичам да говоря за работите си; \private and confidential лично поверително, дискретно; \private conversation интимен разговор; \private parts срамни части; through \private channels от частен източник; тайно; this is for your \private ear това е поверително, само на теб го казвам; the wedding will be strictly \private венчавката ще стане в строго интимен кръг; in \private тайно, поверително; в частния си живот; FONT face=Times_Deutsch◊ adv privately; 3. за собствено (частно, лично) ползване; закрит (не обществен) (за път, представление, изложба и пр.); "\private" вход забранен; \private fishing риболовът забранен (за външни лица); 4. уединен, усамотен, изолиран, отделе́н (за място); 5. ост. саможив; II. n 1. редник; 2. pl срамни части.

    English-Bulgarian dictionary > private

  • 84 reinvigorate

    {,ri:in'vigəreit}
    v давам нов живот/сили на
    * * *
    {,ri:in'vigъreit} v давам нов живот/сили на.
    * * *
    v давам нов живот/сили на
    * * *
    reinvigorate[¸ri:in´vigə¸reit] v съживявам, давам нов живот (сили) на.

    English-Bulgarian dictionary > reinvigorate

  • 85 resuscitate

    {ri'sʌsiteit}
    1. възкресявам, съживявам (и мед.), възвръщам към живот, възобновявам
    2. възкръсвам, съживявам се, възраждам се
    * * *
    {ri's^siteit} v 1. възкресявам; съживявам (и мед.); възвр
    * * *
    v възкресявам, съживявам (се), възкръсвам, оживявам;resuscitate; v 1. възкресявам; съживявам (и мед.); възвръщам към живот; възобновявам;
    * * *
    1. възкресявам, съживявам (и мед.), възвръщам към живот, възобновявам 2. възкръсвам, съживявам се, възраждам се
    * * *
    resuscitate[ri´sʌsi¸teit] v 1. възкресявам, съживявам, възвръщам към живот, възобновявам; 2. възкръсвам, оживявам, съживявам се, възраждам се.

    English-Bulgarian dictionary > resuscitate

  • 86 revival

    {ri'vaivl}
    1. съживяване, връщане към живот, идване в съзнание
    2. възраждане, подем, възход
    the REVIVAL of Learning/Letters Възраждането, Ренесансът
    3. възобновяване, възстановяване (и на пиеса), нова постановка (на пиеса)
    REVIVAL of old customs възстановяване на стари обичаи
    4. религиозна/сектантска кампания
    * * *
    {ri'vaivl} n 1. съживяване, връщане към живот; идване в съзна
    * * *
    съживяване; ренесанс; възраждане; възход;
    * * *
    1. revival of old customs възстановяване на стари обичаи 2. the revival of learning/letters Възраждането, Ренесансът 3. възобновяване, възстановяване (и на пиеса), нова постановка (на пиеса) 4. възраждане, подем, възход 5. религиозна/сектантска кампания 6. съживяване, връщане към живот, идване в съзнание
    * * *
    revival[ri´vaivl] n 1. съживяване, връщане към живот, идване в съзнание, свестяване; 2. възраждане, ренесанс, пробуда, обнова, подем, възход, напредък; the \revival of learning ( letters) епохата на Възраждането; 3. възобновяване (на поставянето на пиеса); 4. религиозна (сектантска) кампания.

    English-Bulgarian dictionary > revival

  • 87 root

    {ru:t}
    I. 1. корен (и анат., ез., прен.)
    to take/strike ROOT, to put down ROOTs вкоренявам се, пускам корен (и)
    the ROOT of the matter същината на въпроса
    ROOT and branch напълно, из корен, из основи
    to pull up by the ROOTs изтръгвам с корена, изкоренявам
    to pull up one's ROOTs премествам се на ново място/нова работа, започвам нов живот другаде
    to put down new ROOTs установявам се на друго място, започвам нов живот другаде
    2. кореноплодно растение
    3. тех. впадина (на резба, зъбно колело), корен (на заваръчен шев)
    4. муз. основен тон (на акорд)
    5. библ. потомък
    II. 1. вкоренявам (се), прен. кореня се
    2. внедрявам
    firmly/deeply ROOTed дълбоко внедрен, дълбок
    3. прен. приковавам
    to ROOT to the ground/spot приковавам на земята/наместо
    4. поет. изтръгвам, отделям (from)
    5. to ROOT up/out изкоренявам (и прен.)
    III. 1. ровя/рия със зурла
    to ROOT (about) for търся
    2. to ROOT out/up изравям, намирам (и прен.)
    IV. 1. насърчавам (състезател и пр.) с викове
    2. подпомагам, желая успеха (на някого)
    * * *
    {ru:t} n 1. корен (и анат., ез., прен.); to take/strike root, to pu(2) {ru:t} v 1. вкоренявам (се); прен. кореня се; 2. внедрявам; {3} {ru:t} v 1. ровя/рия със зурла; to root (about) for търся; 2. t{4} {ru:t} v ам. обик. с for 1. насърчавам (сьстезател и пр.) с
    * * *
    ровя; внедрявам се; вкоренявам; корен;
    * * *
    1. firmly/deeply rooted дълбоко внедрен, дълбок 2. i. корен (и анат., ез., прен.) 3. ii. вкоренявам (се), прен. кореня се 4. iii. ровя/рия със зурла 5. iv. насърчавам (състезател и пр.) с викове 6. root and branch напълно, из корен, из основи 7. the root of the matter същината на въпроса 8. to pull up by the roots изтръгвам с корена, изкоренявам 9. to pull up one's roots премествам се на ново място/нова работа, започвам нов живот другаде 10. to put down new roots установявам се на друго място, започвам нов живот другаде 11. to root (about) for търся 12. to root out/up изравям, намирам (и прен.) 13. to root to the ground/spot приковавам на земята/наместо 14. to root up/out изкоренявам (и прен.) 15. to take/strike root, to put down roots вкоренявам се, пускам корен (и) 16. библ. потомък 17. внедрявам 18. кореноплодно растение 19. муз. основен тон (на акорд) 20. подпомагам, желая успеха (на някого) 21. поет. изтръгвам, отделям (from) 22. прен. приковавам 23. тех. впадина (на резба, зъбно колело), корен (на заваръчен шев)
    * * *
    root [ru:t] I. n 1. корен (и анат., ез., прен.); to take ( strike) \root вкоренявам се, пускам корен(и); the \root of the matter същината на въпроса; to get at the \root of стигам до (намирам) корена на; \root and branch напълно; из корен, из основи; to pull up by the \roots изтръгвам с корена, изкоренявам, ликвидирам; 2. pl кореноплодни растения (и \root-crops); 3. мат. корен; square ( second) \root корен квадратен; cube ( third) \root корен трети; \root sign мат. знак за корен; 4. тех. основа на нарез; пета, корен, основа (на зъб от зъбно колело, на перка и пр.); 5. муз. основен тон (на акорд); 6. австр. sl сексуален контакт; 7. attr основен; II. v 1. вкоренявам (се); 2. внедрявам; 3.: to \root to the spot прен. заковавам (приковавам) на мястото, вцепенявам; 4. ровя (рия) със зурла (за свиня); 5. ровя, тършувам, ровичкам, бърникам; 6.: to \root out (up, away) изкоренявам (и прен.); 7. разг. работя, трепя се, блъскам се; 8. sl насърчавам ( състезател) с викове и пр.;

    English-Bulgarian dictionary > root

  • 88 sailoring

    {'seiləriŋ}
    n моряшки живот
    * * *
    {'seilъrin} n моряшки живот.
    * * *
    n моряшки живот
    * * *
    sailoring[´seiləriʃ] n моряшки живот.

    English-Bulgarian dictionary > sailoring

  • 89 sea-legs

    {'si:legz}
    n pl to find/get one's SEA-LEGS свиквам с моряшкия живот, свиквам с люшкането на кораба
    to have good SEA-LEGS не страдам от морска болеcт
    * * *
    {'si:legz} n pl: to find/get o.'s sea-legs свиквам с моряшкия живот
    * * *
    1. n pl to find/get one's sea-legs свиквам с моряшкия живот, свиквам с люшкането на кораба 2. to have good sea-legs не страдам от морска болеcт
    * * *
    sea-legs[´si:¸legz] n pl: to find ( get) o.'s \sea-legs свиквам с моряшкия живот; свиквам с люшкането на кораба.

    English-Bulgarian dictionary > sea-legs

  • 90 sheltered

    {'ʃeltəd}
    a защитен, закътан
    SHELTERED place закътано място, завет
    SHELTERED life спокоен живот, живот без опасности и грижи
    SHELTERED trades занаяти/промишлености, защитени срещу чужда конкуренция
    * * *
    {'sheltъd} а защитен, закътан; sheltered place закътано място; завет
    * * *
    закътан;
    * * *
    1. a защитен, закътан 2. sheltered life спокоен живот, живот без опасности и грижи 3. sheltered place закътано място, завет 4. sheltered trades занаяти/промишлености, защитени срещу чужда конкуренция
    * * *
    sheltered[´ʃeltəd] adj 1. защѝтен, закътан; \sheltered place закътано място, завет; 2. полит., икон.: \sheltered trades отрасли, ползващи се с държавна протекция (защита от чужда конкуренция).

    English-Bulgarian dictionary > sheltered

  • 91 tenor

    {'tenə}
    I. 1. ход, обща насока, тенденция, начин на живот
    2. общ смисъл, значение, съдържание
    3. юр. точно копие, прение
    II. 1. тенор, партия на тенор
    TENOR violin виола
    TENOR clef (C) ключ до
    2. attr теноров
    * * *
    {'tenъ} n 1. ход, обща насока, тенденция; начин на живот; 2. об(2) {'tenъ} n муз. 1. тенор; партия на тенор; tenor violin виола; tenor
    * * *
    тенор; тенденция; насока;
    * * *
    1. attr теноров 2. i. ход, обща насока, тенденция, начин на живот 3. ii. тенор, партия на тенор 4. tenor clef (c) ключ до 5. tenor violin виола 6. общ смисъл, значение, съдържание 7. юр. точно копие, прение
    * * *
    tenor[´tenə] I. n 1. ход; насока, направление, посока, течение, начин, ритъм (на живот); 2. смисъл, значение, съдържание; тенденция, насока, цел; юрид. точно копие, дубликат; 3. геол. съдържание; \tenor in gold съдържание на злато; II. tenor n тенор; партия на тенор; \tenor violin виола.

    English-Bulgarian dictionary > tenor

  • 92 time

    {taim}
    I. 1. време, час, удобен момент
    the TIME of day времето, часът, положението на нещата
    to give/pass the TIME of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с)
    there is no TIME like the present cera e моментът, не отлагай за утре
    at this TIME of day сега, по това време
    all the TIME през всичкото време, винаги
    TIME to come бъдеще (то)
    it will be TIME enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно
    what is the TIME? колко e часът? at one TIME по едно време (в миналото)
    at any TIME, at all TIMEs във/по всяко време
    at no TIME никога
    at no sort of TIME по никое време
    at the TIME навремето, по онова време, тогава
    at the same TIME в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак
    at TIMEs понякога, навремени
    at different TIMEs различно, в различни случаи
    ahead of/before TIME по-рано, преждевременно, предсрочно
    against TIME с пълна скорост/пара, за печелене на време
    behind TIME не навреме, със закъснение
    between TIMEs в промеждутъците, от време на време
    for a TIME за известно време
    for a short TIME за кратко, за малко
    for some TIME за известно време
    for some TIME (past) now от известно време насам
    for the TIME being временно, сега-засега
    from that TIME (on) оттогава нататък
    from this TIME on отсега нататък
    in (good) TIME навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време
    all in good TIME на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето
    in a short TIME в кратко време, скоро
    in (less than) no TIME много бързо, в миг, за нула време
    2. период, време
    she ran the distance in record TIME тя пробяга разстоянието за рекордно време
    at my TIME of life на моите години/възраст
    3. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.)
    he is serving his TIME той излежава присъдата си, той кара войниклъка си
    she is far on in her TIME тя e в напреднала бременност
    she is near her TIME тя скоро ще ражда
    (it's) about TIME време e вече
    it is TIME for me to go време e да вървя
    it is high TIME крайно време e (for за, to с inf да)
    in a week's TIME за/в (срок от) една седмица
    TIME is short няма много време
    TIME is up времето мина/изтече
    to sell TIME рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр.
    it will last our TIME ще изтрае, докато сме живи
    4. често рl епоха, период, време, времена
    hard TIMEs трудно време, усилни години
    modern TIMEs съвременната епоха
    in ancient TIMEs в древни времена
    from/since TIME (s) immemorial/TIME out of mind открай време, от памтивека
    before/ahead of one's TIME s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си
    behind one's TIME/the TIMEs изостанал от времето си
    to have the TIME of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много
    those were TIMEs това беше живот! какво време беше тогава
    5. път, случай
    another TIME друг път
    at one TIME or another все някога, при един или друг случай
    two/three at a TIME по двама/трима наведнъж/на един път
    many a TIME много пъти
    three TIMEs running три пъти наред
    TIMEs out of number безброй пъти
    TIME and (TIME) again неведнъж, много пъти, отново и отново
    TIME after TIME пак и пак, хиляди пъти
    not till next TIME няма вече (да правя така) (да не вярваш)
    6. мат. път
    six TIMEs five is/are thirty шест по пет e тридесет
    the TIMEs sign знакът за умножение х
    7. муз. темпo, такт
    to beat/keep TIME тактувам, давам такт
    to keep TIME вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт
    in TIME ритмично, в такт
    out of TIME неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка
    in/out of TIME в/не в крак
    за часовник to keep good/bad TIME вървя точно/неточно
    to lose/gain TIME оставам назад/избързвам
    8. работно време, заплащане за изработено време
    to work/to be on full TIME имам пълно работно време
    to be on short/part TIME работя при непълна заетост, частично безработен съм
    to pick up one's TIME получавам възнаграждение за изработено време
    TIME and a half надница и половина
    double TIME двойно възнаграждение
    to play for TIME мъча се да печеля време
    to talk against TIME говоря, за да печеля време
    II. 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето
    you must TIME your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си
    your remark was not well TIMEd лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна
    2. определямвреме/срок за
    the train TIMEd to leave at 6.30 влакът, заминаващ по разписание в 6.30
    3. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.)
    4. регулирам, отмервам
    5. ряд. тактувам
    6. to TIME with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с
    * * *
    {taim} n 1. време; час, удобен момент; the time of day времето, час(2) {taim} v 1. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато т
    * * *
    час; срок; такт; темпо; темп; отмервам; период; време; път; засичам;
    * * *
    1. (it's) about time време e вече 2. against time с пълна скорост/пара, за печелене на време 3. ahead of/before time по-рано, преждевременно, предсрочно 4. all in good time на времето си, когато трябва, отрано, когато му дойде времето 5. all the time през всичкото време, винаги 6. another time друг път 7. at any time, at all times във/по всяко време 8. at different times различно, в различни случаи 9. at my time of life на моите години/възраст 10. at no sort of time по никое време 11. at no time никога 12. at one time or another все някога, при един или друг случай 13. at the same time в/по едно и също време, в същото време, едновременно, същевременно, въпреки това, все пак 14. at the time навремето, по онова време, тогава 15. at this time of day сега, по това време 16. at times понякога, навремени 17. before/ahead of one's time s преди/напред от своето време, твърде рано, изпреварил времето си 18. behind one's time/the times изостанал от времето си 19. behind time не навреме, със закъснение 20. between times в промеждутъците, от време на време 21. double time двойно възнаграждение 22. for a short time за кратко, за малко 23. for a time за известно време 24. for some time (past) now от известно време насам 25. for some time за известно време 26. for the time being временно, сега-засега 27. from that time (on) оттогава нататък 28. from this time on отсега нататък 29. from/since time (s) immemorial/time out of mind открай време, от памтивека 30. hard times трудно време, усилни години 31. he is serving his time той излежава присъдата си, той кара войниклъка си 32. i. време, час, удобен момент 33. ii. избирам подходящ момент за, върша нещо, когато трябва, съобразявам с времето 34. in (good) time навреме, овреме, своевременно, с време, след известно време 35. in (less than) no time много бързо, в миг, за нула време 36. in a short time в кратко време, скоро 37. in a week's time за/в (срок от) една седмица 38. in ancient times в древни времена 39. in time ритмично, в такт 40. in/out of time в/не в крак 41. it is high time крайно време e (for за, to с inf да) 42. it is time for me to go време e да вървя 43. it will be time enough ще има достатъчно време, няма да бъде късно 44. it will last our time ще изтрае, докато сме живи 45. many a time много пъти 46. modern times съвременната епоха 47. not till next time няма вече (да правя така) (да не вярваш) 48. out of time неритмично, не в такт, воен. ход, стъпка 49. she is far on in her time тя e в напреднала бременност 50. she is near her time тя скоро ще ражда 51. she ran the distance in record time тя пробяга разстоянието за рекордно време 52. six times five is/are thirty шест по пет e тридесет 53. the time of day времето, часът, положението на нещата 54. the times sign знакът за умножение х 55. the train timed to leave at 30 влакът, заминаващ по разписание в 30 56. there is no time like the present cera e моментът, не отлагай за утре 57. those were times това беше живот! какво време беше тогава 58. three times running три пъти наред 59. time after time пак и пак, хиляди пъти 60. time and (time) again неведнъж, много пъти, отново и отново 61. time and a half надница и половина 62. time is short няма много време 63. time is up времето мина/изтече 64. time to come бъдеще (то) 65. times out of number безброй пъти 66. to be on short/part time работя при непълна заетост, частично безработен съм 67. to beat/keep time тактувам, давам такт 68. to give/pass the time of day поздравявам, казвам добър ден и пр., разменям поздрав (with с) 69. to have the time of one's life разг. прекарвам чудесно, забавлявам се много 70. to keep time вървя, танцувам/пея и пр. в такт, спазвам такт 71. to lose/gain time оставам назад/избързвам 72. to pick up one's time получавам възнаграждение за изработено време 73. to play for time мъча се да печеля време 74. to sell time рад., телев. отстъпвам срещу заплащане време за предаване на реклами и пр 75. to talk against time говоря, за да печеля време 76. to time with съвпадам по време, отговарям на, хармонирам с 77. to work/to be on full time имам пълно работно време 78. two/three at a time по двама/трима наведнъж/на един път 79. what is the time? колко e часът? at one time по едно време (в миналото) 80. you must time your blows трябва да знаеш кога да нанасяш ударите си 81. your remark was not well timed лош момент избра да се изкажеш, бележката ти беше ненавременна 82. време, срок, сп. време (на състезание), период, срок (на служба, присъда, затвор, бременност и пр.) 83. за часовник to keep good/bad time вървя точно/неточно 84. мат. път 85. муз. темпo, такт 86. определямвреме/срок за 87. отбелязвам, записвам, засичам (постигнато) време (при надбягване и пр.) 88. период, време 89. път, случай 90. работно време, заплащане за изработено време 91. регулирам, отмервам 92. ряд. тактувам 93. често рl епоха, период, време, времена
    * * *
    time [taim] I. n 1. време; час, (удобен) момент; mean \time средно време; Greenwich mean \time часът по Гринуич; summer \time (light-saving \time) лятно часово време (с изместване на часовника 1 час напред); International Atomic T. международно атомно време; Eastern European T. ( abbr EET) източноевропейско време, часови пояс; Central European T. (abbr CET) централноевропейско време; Western European T. (abbr WET) западноевропейско време; Eastern Standard T. (abbr EST) Нюйоркско време (часови пояс, обхващащ източното крайбрежие на САЩ); \time budget survey наблюдение върху разпределение на времето; \time provisions in contracts договорни положения относно срокове; correct \time точно време; dinner \time време за обед, вечеря; the \timeof the day времето, часът; положението (на нещата); to pass the \time of the day здрависвам се, разменям поздрав ( with), поздравявам (to); (so) that's the \time of the \time! разг. такива (ми ти) работи; така значи! това ли било! ясно! \time of the year годишно време; сезон; a long \time дълго време; all the \time през всичкото време; винаги; half the \time половината време; много често, почти винаги; \time to come бъдеще(то); it will be \time enough ще бъде достатъчно рано, ще има време; what \time? поет. кога? to ask the \time питам колко е часът; what is the \time? колко е часът? at a ( one) \time по едно време; at any \time, at all \times във (по) всяко време; at no \time никога; at no sort of \time по никое време; at the \time навремето, по онова време, тогава; at the same \time в едно и също (същото) време, едновременно; въпреки това; все пак; at \times понякога; at different \times различно; ahead of ( before) \time по-рано; behind \time със закъснение, ненавреме; between \times в промеждутъците, от време на време; for a \time за известно време; for a short \time за малко (кратко) време; for some \time за известно (някое) време; for some \time ( past) now от известно време насам; for the \time being (сега) засега; from that \time оттогава (нататък); from this \time отсега (нататък); in \time 1) навреме; 2) с течение на времето; 3) след известно време; in good \time точно навреме, своевременно; all in good \time всяко нещо с времето си; когато трябва, отрано; когато му дойде времето; in a short \time за малко време, скоро; in no \time без време; за много малко време, много бързо, в миг, докато се усети човек; in the course of \time с течение на времето; on \time ам. навреме; once upon a \time едно време; out of \time ам. твърде късно; some \time or other някога; to be in \time for идвам навреме за; to buy \time купувам ефирно време (в телевизията, радиото); to bide ( watch) o.'s \time изчаквам удобен момент, чакам да ми дойде времето; to have \time on o.'s hands разполагам с достатъчно (имам много свободно) време; to kill \time убивам времето си; to make \time наваксвам загубено време; to take o.'s \time не бързам, не си давам зор; пипкам се; мая се; a \time will come when ще дойде време, когато; his \time has come времето му дойде, часът му удари; the \time is ripe дошло е време ( for); \time presses няма време за губене, работата не търпи отлагане; that will take \time за това трябва (това ще отнеме) време; 2. период; summer-\time лято; at my \time of life на моите години; in my \time по мое време, когато бях млад; 3. време, срок; it is \time време е; ( it's) about \time време е вече; it is high \time крайно време е (for; to c inf); in a week's ( month's etc) \time за една седмица (месец и пр.); \time is short няма много време; \time is up времето мина (изтече); сп. време; to serve o.'s \time карам си стажа (войниклъка); излежавам си присъдата (sl u he is doing \time); she is far on in her \time тя е в напреднала бременност; she is near her \time времето ѝ е наближило, ще ражда скоро; to fix a \time определям срок; it will last our \time ще умрем, без да видим нещо друго; 4. (често pl) епоха, период; време, времена; the good old \times доброто старо време; hard \times усилни години; тежки времена; modern \times съвременна епоха; in ancient \times в древни времена; in those \times в ония времена; from ( since) \time(s) immemorial, \time out of mind открай време, от памтивека, от много отдавна, от незапомнени времена; before ( ahead of) o.'s \time(s) преди своето време; твърде рано; изпреварил времето си, напредничав (и before the \times); behind o.'s \time (the \times) останал назад от времето си, изостанал, закъснял, откъснат от живота; to have the \time of o.'s life разг. прекарвам чудесно; those were \times! какъв живот се живееше тогава! 5. път, случай; another \time друг път; at one \time or another при един или друг случай; last ( next, this) \time миналият (другият, тоя) път; the \time before last предпоследният път; every ( each) \time всеки път (когато); at a \time по един; many a \time много пъти, често; at different \times на няколко пъти; seven \times running седем пъти под ред; \times out of number безброй пъти; six \times five is thirty шест по пет прави тридесет; ten \times easier ( as easy) десет пъти по-лесно; \time after \time пак и пак, повторно, колко пъти, безброй пъти; \time and again наведнъж, отново и отново; I won't do that again... not till next \time няма вече (да правя така)... да не вярваш; 6. муз. темп; такт; to beat ( keep) \time тактувам, давам такт; to keep \time спазвам такт; to keep good ( bad) \time точен (неточен) съм (за часовник); to lose \time оставам назад (за часовник); in \time ритмичен, в такт ( with); out of \time неритмичен, не в такт ( with); to mark \time тъпча на място; изчаквам, ослушвам се преди да предприема нещо; 7. работно време; to work ( to be on) full \time работя на пълен работен ден; to be on part ( short) \time работя при непълна заетост; in jig \time разг. много бързо, мигновено; in o.'s own \time 1) в извънработно време; 2) със своя си темп; against \time с цел да се свърши навреме; за печелене време; за подобряване на установен рекорд, с най-голяма възможна бързина, лудешки; to make a \time over s.th. разг. безпокоя се, суетя се, реагирам шумно; to talk against \time говоря в границите на определеното време; говоря, за да печеля време; to play ( stall) for \time мъча се да печеля време, протакам, бавя; to work against \time работя с ускорени темпове, мъча се да свърша навреме; to have a \time (a hard \time, разг. no end of a \time) с мъка успявам да, едва смогвам да (с ger или inf); to have a rough \time живея зле, търпя лишения, тегля; what a \time you will have какви неприятности ще си имаш! there is no \time like the present не изпускай момента; днеска има, утре няма; big \time ам. страшно много, с пълна пара, в голяма степен; to hit the big \time постигам голям успех; to live (be) on borrowed \time живея живот назаем, не ми остава много; (so) that's the \time of it! разг. така значи! (значи) такива ми ти работи! II. v 1. избирам подходящ момент за, върша (нещо), когато трябва; съобразявам с времето; a well \timed remark ( blow) забележка (удар) точно в подходящ момент; 2. определям време (срок) за; the train is \timed to leave at 8 влакът тръгва по разписание в 8 часа; to \time the minute пресмятам (разчитам) до минута; 3. отбелязвам (записвам, установявам) времето на (надбягване и пр.); 4. рядко тактувам; 5. регулирам; 6.: to \time with съвпадам, отговарям на (по време); хармонирам с; 7. синхронизирам.

    English-Bulgarian dictionary > time

  • 93 vagabondize

    {'vægəbɔndaiz}
    v водя скитнически живот
    * * *
    {'vagъbъndaiz} v водя скитнически живот.
    * * *
    v водя скитнически живот
    * * *
    vagabondize[´vægə¸bɔndaiz] v водя скитнически (чергарски) живот.

    English-Bulgarian dictionary > vagabondize

  • 94 vagrancy

    {veigrənsi}
    1. скитничество, скитнически живот
    2. vagary
    * * *
    {veigrъnsi} n 1. скитничество, скитнически живот; 2. vagary.
    * * *
    скитничество;
    * * *
    1. vagary 2. скитничество, скитнически живот
    * * *
    vagrancy[´veigrənsi] n 1. скитничество, чергарство; скитнически (чергарски) живот; 2. ам. безцелни мисли, блуждаене, лутане; замечтаност, бленуване, сънуване наяве, унесеност.

    English-Bulgarian dictionary > vagrancy

  • 95 vivify

    {'vivifai}
    v оживявам, правя по-жив, вливам живот в
    * * *
    {'vivifai} v оживявам, правя по-жив, вливам живот в.
    * * *
    оживявам;
    * * *
    v оживявам, правя по-жив, вливам живот в
    * * *
    vivify[´vivi¸fai] v оживявам, вливам живот в.

    English-Bulgarian dictionary > vivify

  • 96 wanton

    {'wɔntən}
    I. 1. буен, игрив, палав, необуздан
    2. пъргав, подвижен
    3. буен, обилен, пищен (за растителност)
    4. богат, охолен, пищен, разточителен
    5. безпричинен, неоправдан, произволен, безотговорен, своеволен
    6. разпуснат, покварен, безнравствен
    7. непостоянен, променлив (за вятър, настроение и пр.)
    II. n човек, водещ разточителен/разгулен/безнравствен живот (особ. жена), развратница
    III. 1. играя, палувам
    2. държа се необуздано, разпуснато, безотговорно, водя безнравствен/разточителен живот, пилея, харча без сметка, пропилявам, прахосвам
    * * *
    {'wъntъn} а 1. буен, игрив, палав, необуздан; 2. пъргав, подви(2) {'wъntъn} n човек, водещ разточителен/разгулен/безнравстве{3} {'wъntъn} v 1. играя, палувам; 2. държа се необуздано, раз
    * * *
    харча; раста; прахосвам; безсмислен; безпричинен; буен; буен; волен; пропилявам; развратница; разпуснат; развратен; пъргав; необуздан;
    * * *
    1. i. буен, игрив, палав, необуздан 2. ii. n човек, водещ разточителен/разгулен/безнравствен живот (особ. жена), развратница 3. iii. играя, палувам 4. безпричинен, неоправдан, произволен, безотговорен, своеволен 5. богат, охолен, пищен, разточителен 6. буен, обилен, пищен (за растителност) 7. държа се необуздано, разпуснато, безотговорно, водя безнравствен/разточителен живот, пилея, харча без сметка, пропилявам, прахосвам 8. непостоянен, променлив (за вятър, настроение и пр.) 9. пъргав, подвижен 10. разпуснат, покварен, безнравствен
    * * *
    wanton[´wɔntən] I. adj 1. безпричинен; безсмислен; 2. разпуснат, разпътен, покварен, развратен, разгулен; 3. буен, игрив, необуздан; 4. пъргав, подвижен; 5. разрушителен; жесток; опустошителен; 6. буен (за растителност); FONT face=Times_Deutsch◊ adv wantonly; II. v 1. раста буйно; 2. държа се необуздано; 3. играя ( with); 4. пропилявам, харча, прахосвам ( away, with); III. n разпуснат (безнравствен, покварен, разпътен) човек; (за жена) развратница.

    English-Bulgarian dictionary > wanton

  • 97 abdomen

    noun
    1) anat. брюшная полость; живот
    2) zool. брюшко (насекомого и т. п.)
    Syn:
    stomach
    * * *
    (n) брюшная полость
    * * *
    брюшная полость; живот
    * * *
    [ab·do·men || 'æbdəmen] n. живот, брюхо, брюшина, брюшная полость, брюшко
    * * *
    брюхо
    живот
    * * *
    1) анат. брюшная полость 2) зоол. абдомен, брюшной отдел 3) брюшко (насекомого и т. п.)

    Новый англо-русский словарь > abdomen

  • 98 stomach

    1. noun
    1) желудок; on an empty stomach на пустой, голодный желудок; to turn one's stomach вызывать тошноту; претить
    2) живот
    3) аппетит, вкус, склонность (к чему-л.); to have stomach for иметь желание
    4) obsolete отвага, мужество
    proud (или high) stomach высокомерие
    Syn:
    abdomen, belly, guts
    2. verb
    1) быть в состоянии съесть; быть в состоянии переварить
    2) стерпеть, снести; to stomach an insult проглотить обиду
    * * *
    1 (n) аппетит; вкус; желудок; живот; склонность
    2 (v) быть в состоянии переварить; быть в состоянии съесть; вынести; выносить; терпеть
    * * *
    * * *
    [stom·ach || 'stʌmək] n. желудок, живот, аппетит, вкус, склонность, мужество, отвага v. быть в состоянии съесть, быть в состоянии переварить, снести, стерпеть
    * * *
    желудок
    живот
    * * *
    1. сущ. 1) желудок 2) аппетит, вкус, склонность (к чему-л.) 2. гл. 1) терпеть, выносить, мириться (с чем-л.) 2) редк. вызывать тошноту

    Новый англо-русский словарь > stomach

  • 99 belly

    1. n живот, брюхо, пузо

    wooden belly — "доскообразный живот "

    2. n сл. брюхо, желудок
    3. n аппетит
    4. n анат. брюшко
    5. n первый желудок
    6. n книжн. чрево, утроба
    7. n уст. чрево матери
    8. n геол. утолщение пласта
    9. n геол. колоколообразное включение минерала в жиле
    10. n геол. верхняя дека; дека
    11. n геол. мор. пузо
    12. v надуваться, пучиться; вспучиваться; раздуваться

    belly out — надуваться, наполняться ветром

    13. v наполняться ветром
    14. v надувать, раздувать
    Синонимический ряд:
    1. abdomen (noun) abdomen; gut; intestinal cavity; paunch; stomach; tummy; underbelly; venter; ventral surface; vitals
    2. depths (noun) depths; interior; recesses
    3. project (verb) bag; bulge; jut; overhang; pout; project; protrude; stand out; stick out
    4. swell (verb) balloon; bulge out; curve out; fill; spread; swell; unfold

    English-Russian base dictionary > belly

  • 100 stomach

    1. n желудок

    on an empty stomach — натощак, на голодный желудок

    2. n живот
    3. n аппетит

    good stomach is the best sauce — хороший аппетит — лучшая приправа

    4. n вкус, склонность

    to have no stomach for fighting — не любить драться; не испытывать желания вступать в драку

    my stomach turns at the sight, the sight makes my stomach riseменя тошнит от этого зрелища

    5. v быть в состоянии съесть; быть в состоянии переварить
    6. v терпеть, сносить, выносить; переваривать
    7. v редк. вызывать тошноту
    Синонимический ряд:
    1. belly (noun) abdomen; beer belly; belly; fat; flab; paunch; pot gut; tummy; venter
    2. taste (noun) appetence; appetite; hunger; taste; thirst
    3. bear (verb) abide; accept; bear; brook; digest; endure; forbear; go; lump; put up with; stand; stick out; suffer; support; sustain; swallow; sweat out; take; tolerate

    English-Russian base dictionary > stomach

См. также в других словарях:

  • ЖИВОТ — муж. жизнь человека и животного; что есть в твари живое, оживляющее плоть, образующее земную жизнь. | собир. все живое, все, что живет, дышит. Лишиться живота, умереть; лишить кого живота, извести или убить. Живот вечный, вечная жизнь. | Утроба,… …   Толковый словарь Даля

  • ЖИВОТ — ЖИВОТ, живота, муж. 1. Часть тела у человека и животных (от грудобрюшной преграды до лобковой кости), в которой расположены органы пищеварения. Вздутый живот. Болит живот. || Желудок или кишечник (прост.). Живот расстроился. 2. Жизнь (устар.,… …   Толковый словарь Ушакова

  • живот — См. брюхо, жизнь не на живот, а на смерть... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. живот брюхо, брюшко, пузо, утроба, чрево, мамон, жизнь; черево, поддых, ливер, эпигастрий,… …   Словарь синонимов

  • ЖИВОТ — ЖИВОТ, понятие, охватывающее представление о брюшной полости (см.) и ограничивающих ее спереди брюшных стенках (см. Брюшная стенка). Объективные изменения Ж., а также его полости, равно как и многообразные субъективные симптомы со стороны Ж.… …   Большая медицинская энциклопедия

  • живот — ЖИВОТ, арх., диал. – Здесь: богатство (прим. авт.). – У него ни кола, ни вола, ни двора, ни мила живота, ни образа помолиться, ни хлебушка, чем подавиться, ни ножа, чем зарезаться (3. 172). Ср. Самотик Пасс. сл. 131: живот (во 2 м знач.… …   Словарь трилогии «Государева вотчина»

  • живот —     ЖИВОТ, устар. мамон и устар. мамона, устар., разг. утроба, устар. черево, устар. чрево, разг. брюхо, разг. сниж., пренебр. арбуз, разг. сниж., ирон. барабан, разг. сниж. пузо     ЖИВОТИК, разг., шутл. брюшко, разг., шутл. пузень, разг., шутл …   Словарь-тезаурус синонимов русской речи

  • ЖИВОТ 1 — ЖИВОТ 1, а, м. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 …   Толковый словарь Ожегова

  • ЖИВОТ 2 — ЖИВОТ 2, а, м. (стар.). То же, что жизнь (во 2 знач.). Не щадя (не жалея) живота своего. Не на ж., а на смерть (не жалея жизни). Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 …   Толковый словарь Ожегова

  • живот — ЖИВОТ, а, муж. 1. Часть тела, прилегающая к тазу, в к рой расположены органы пищеварения. Боль в животе. Ж. растёт у кого н. (толстеет кто н.; разг.). Острый ж. (условное название остро протекающих заболеваний каких н. органов брюшной полости;… …   Толковый словарь Ожегова

  • живот — См. чрево В. В. Виноградов. История слов, 2010 …   История слов

  • живот — Часть тела. Барабаном, большой, вздутый, вислый, впалый, втянутый, выпуклый, грузный, жирный, круглый, мягкий, мясистый, набитый, навислый, огромный, округлый, отвислый, полный, пустой, толстый, тощий, тугой, упругий, яйцеобразный. Словарь… …   Словарь эпитетов

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»