-
1 висок
м. -
2 tempe
висок -
3 clamer
v.tr. (lat. clamore "crier") викам, заявявам на висок глас; clamer son innocence заявявам на висок глас своята невинност. Ќ Ant. se taire. -
4 fausset1
m. (de faux) 1. фалцет, висок тънък глас (свойствен за гласа на жена и дете); chanter d'une voix de fausset1 пея с тънък висок глас; 2. певец, който пее с такъв глас. -
5 grand,
e adj. et n. (lat. grandis, qui a éliminé magnus) 1. голям, едър, висок; un homme grand, голям, едър човек; un homme grand, et mince висок и слаб човек; un grand F голяма буква F; grand,e foule голяма тълпа; grand, monde много хора; 2. голям, просторен; 3. силен, голям; un grand, bruit голям шум; 4. цял, пълен; une fenêtre grand,e ouverte широко отворен прозорец; des yeux grand,s-ouverts широко отворени очи; deux grand,es heures над два пълни часа; depuis trois grand,s jours от цели три дълги дена; 5. най-важен, капитален; grand,e nouvelle важна новина; avoir grand, besoin имам голяма нужда; 6. многоброен; 7. голям (по степен); nous sommes de grand,s amis ние сме големи приятели; 8. голям, порастнал, възрастен; cette fille est déjà grand,e това момиче е вече голямо, порастнало; les grandes personnes възрастните; être assez grand, pour достатъчно съм възрастен за да; les grand,s възрастните; по-големите деца; 9. дълъг, голям на дължина; marcher а grand,s pas вървя с големи крачки; 10. прен. прочут, велик, голям; un grand, homme велик човек; un grand, artiste прочут артист; grand, seigneur велик владетел; grand, prêtre велик жрец; les grand,s hommes великите хора; Pierre le grand, Петър Велики; 11. надут, важен, бомбастичен, голям; avoir grand, air имам важен вид; 12. великодушен, благороден; un grand, caractère благороден характер; 13. значителен, монументален, важен; un grand, ouvrage монументално дело, творба; 14. m. голям, възрастен човек; les grand,s ne sont pas toujours raisonnables големите не винаги са разумни; 15. loc. adv. en grand, голям мащаб, в големи размери. Ќ de grand, cњur от все сърце; grand, air чист въздух, на открито място; au grand, air на открито, на въздух; grand-faim голям глад; grand, monde висш свят; grand, merci голяма благодарност, много ви благодаря; grand-soif голяма жажда; le Grand Océan Великият (Тихият) океан; le grand Turc, le grand Seigneur султан; les grand,es eaux de Versailles едновременната работа на всички водоскоци във Версай; lever а grand,e eau пера с много вода; grand, blessé сериозно ранен; au grand, complet в пълен състав; La Grande Guerre Втората световна война; Grand d'Espagne Испански гранд; la Grand-rue (Grand'rue) главната улица в град; а grand,-peine с голяма мъка; pas grand,-chose не е голяма работа; voir grand, loc. adv. имам големи проекти; grand ensemble жилищен комплекс. Ќ Ant. petit; exigu; mesquin, bas; modeste. -
6 relevé,
e adj. et m. (p. p. de relever) 1. по-висок от обикновеното, повдигнат; col relevé, висока, повдигната яка; 2. висок, възвишен, благороден; style relevé, възвишен стил; 3. остър, пикантен; sauce relevé, пикантен стил; 5. възстановен; 6. m. резюме; списък, ведомост; извлечение; relevé, de factures опис на фактури; relevé, bancaire извлечение от банкова сметка; relevé, d'identité bancaire документ, указващ номера на банкова сметка и името и адреса на титуляра Ј. Ќ virage relevé, завой с противонаклон. Ќ Ant. rabattu; commun, vulgaire; fade, insipide. -
7 larmier
m1) стр. свес крыши, карниз ( наподобие водосточного жёлоба); слезник, водосточный жёлоб -
8 tempe
I f II f1) текст. шпарутка2) распорка, используемая при удалении внутренностей животного ( при разделке туши) -
9 tempe
m -
10 larmier
сущ.1) общ. слезник (железа у внутреннего угла глаза оленя), висок (у лошади)2) мед. угол глаза, ближайший к носу3) тех. сточный жёлоб4) стр. водосточный жёлоб, слезник, карниз (наподобие водосточного желоба), свес крыши5) архит. капельник -
11 tempe
сущ.1) общ. распорка, используемая при удалении внутренностей животного (при разделке туши), висок2) текст. шпарутка -
12 abdicataire
adj. et n. (lat. abdicare) човек, който е абдикирал или се е отказал от висок пост. -
13 altissime
adj. (du lat. altus "haut") 1. твърде висок; 2. прен. твърде силен, могъщ. -
14 aussi
adv. (lat. pop. °alidsic, de aliud "autre" et sic "ainsi") 1. също; така също; c'est aussi mon avis това е мое мнение също; 2. толкова, колкото (при сравнение); il est aussi grand que vous той е също толкова висок, колкото и вие; 3. conj. ето защо; l'égoïste n'aime que lui, aussi tout le monde l'abandonne егоистът обича само себе си, ето защо всички го изоставят; 4. loc. conj. aussi bien понеже, защото и без това; aussi bien que така както, както и; aussi peu que колкото и малко. -
15 balancelle1
f. (génois balanzella, napolitain paranzella) лодка или корабче със заострен висок нос. -
16 baraqué
adj. (de baraque "bâtiment") разг. оформен, сложен (за човек); il est bien baraqué той е висок и силен, добре сложен. -
17 bombarder
v.tr. (de bombarde) 1. бомбардирам; 2. прен., разг. обсипвам; 3. разг. произвеждам ненадейно; издигам ненадейно на висок пост; on l'a bombardé général произведоха го ненадейно генерал; 4. физ. бомбардирам атомни ядра с елементарни частици. -
18 chiffonnier,
ère m., f. (de chiffon) 1. вехтошар; 2. висок скрин с много чекмеджета. -
19 criée
f. (de crier) 1. публичен търг; vendre а la criée продавам на публичен търг; 2. място, където се продава риба на открити сергии. Ќ cotation а la criée определяне на борсови котировки чрез обявяване на висок глас на сключените сделки. -
20 culminant,
e adj. (lat. culminans) най-висок, кулминационен; point culminant, кулминационна точка, апогей. Ќ Ant. bas, inférieur.
См. также в других словарях:
висок — См … Словарь синонимов
ВИСОК — ВИСОК, виска, муж. Боковая часть черепа от уха до кости лба. Пуля попала в висок. В висках стучит. || Волосы, растущие на этой части черепа. Причесать виски. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
ВИСОК — муж. боковая часть головы, черепа, между уха и лба; косица; небольшая впадина на этом месте, над скуловою костью. | Волосы над этим местом, между ухом и лбом. Подстриги виски. Подавайся по рукам, легче будет вискам. За виски, да в тиски. Одна… … Толковый словарь Даля
ВИСОК — ВИСОК, ска, муж. Часть черепа от уха до лба. | уменьш. височек, чка, муж. | прил. височный, ая, ое. Височные кости. Толковый словарь Ожегова. С.И. Ожегов, Н.Ю. Шведова. 1949 1992 … Толковый словарь Ожегова
ВИСОК — греч. byssos, очень тонкая ткань, или род пуха. Древняя дорогая ткань пурпурового цвета. Объяснение 25000 иностранных слов, вошедших в употребление в русский язык, с означением их корней. Михельсон А.Д., 1865 … Словарь иностранных слов русского языка
Висок — У этого термина существуют и другие значения, см. Висок (значения). Височная облась Висо … Википедия
Висок (село) — Село Висок Висок Страна БолгарияБолгария … Википедия
Висок (значения) — Висок: В Викисловаре есть статья «висок» Висок анатомическая область головы человека между ухом и лбом. Висок … Википедия
висок пост — словосъч. висок чин, почетно звание, сан, титла … Български синонимен речник
висок чин — словосъч. висок пост, почетно звание, сан, титла … Български синонимен речник
висок — (tempus, PNA, BNA, JNA) 1) боковая часть головы, соответствующая височной области; 2) см. Височная ямка … Большой медицинский словарь
