-
1 Baron m
барон {м} -
2 Baron m Münchhausen
Барон {м} Мюнхаузен -
3 baron
{'bærən}
1. лорд, пер, барон, феодал
2. ам. магнат* * *{'barъn} n 1. лорд, пер; барон; феодал; 2. ам. магнат.* * *феодал; барон; лорд; магнат;* * *1. ам. магнат 2. лорд, пер, барон, феодал* * *baron[´bærən] n 1. лорд; барон; феодал; пер; 2. магнат; • \baron of beef двойно (неразделено) говеждо филе. -
4 barony
{'bærəni}
1. баронство
2. титла/звание на барон* * *{'barъni} n 1. баронство; 2. титла/звание на барон.* * *баронство;* * *1. баронство 2. титла/звание на барон* * *barony[´bærəni] n 1. баронство, баронско владение; 2. баронска титла. -
5 freiherr
Freiherr m барон.* * *der, -n, -en барон; -
6 honourable
{'ɔnərəbl}
1. почтен, честен, благороден
2. почетен
3. уважаем, почитаем
4. H., съкр. Hon. титла на синове и дъщери на барон/почетни дами/съдии/членове на Камарата на общините/американския Конгрес
Most HONOURABLE многоуважаеми (обръщение към маркиз и пр.)
Right HONOURABLE многоуважаван (титла на министри и пр.)* * *{'ъnъrъbl} а 1. почтен, честен, благороден; 2. почетен; 3.* * *благороден;* * *1. h., съкр. hon. титла на синове и дъщери на барон/почетни дами/съдии/членове на Камарата на общините/американския Конгрес 2. most honourable многоуважаеми (обръщение към маркиз и пр.) 3. right honourable многоуважаван (титла на министри и пр.) 4. почетен 5. почтен, честен, благороден 6. уважаем, почитаем -
7 baronage
{'bærənidʒ}
1. събир. баронско съсловие, лордове, барони
2. титла/звание на лорд, баронство
3. книга с имената и данни за лордовете и перовете* * *{'barъnij} n 1. сьбир. баронско съсловие, лордове, барони* * *n баронска титла; барони (като съсловие);baronage; n 1. сьбир. баронско съсловие, лордове, барони; 2. титла/звание на лорд,* * *1. книга с имената и данни за лордовете и перовете 2. събир. баронско съсловие, лордове, барони 3. титла/звание на лорд, баронство* * *baronage[´bærənidʒ] n 1. събир. лордове, барони, баронското съсловие; 2. баронство, титла на лорд (барон); 3. книга с имената и биографични данни за лордовете. -
8 commotion
{kə'mouʃn}
1. вълнение, възбуждение
2. объркване, смущение, сътресение (нервно, мозъчно и пр.)
3. безредици, размирици, суматоха, бунт* * *{kъ'moushn} n 1. вълнение, възбуждение; 2. объркване, смущен* * *сътресение; смут; суматоха; врява; възбуждане; вълнение; бунт; размирица;* * *1. безредици, размирици, суматоха, бунт 2. вълнение, възбуждение 3. объркване, смущение, сътресение (нервно, мозъчно и пр.)* * *commotion[kə´mouʃən] n 1. вълнение, възбуда; сътресение; the \commotion about the 'Black Baron' computer virus вълнението около компютърния вирус "Черният барон"; \commotion of the nerves нервна възбуда; 2. безредици, размирици, бунт; смут, суматоха. -
9 honorable
ам. honour, honourable* * *ам. honour, honourable.* * *честен; почетен; почтен; почитаем;* * *ам. honour, honourable* * *honorable, honourable[´ɔnərəbl] adj 1. почтен, честен, благороден; FONT face=Times_Deutsch◊ adv honorably; 2. почетен; to give s.th. an \honorable mention специално отбелязвам (елемент от изпълнение, без да му давам бонусни точки; за съдия); 3. (като обръщение) уважаеми, почитаеми; 4. титла на синове и дъщери на барон, на почетни дами, на съдии, на членове на Камарата на общините и на американския Конгрес; most \honorable обръщение към маркиз, към кавалер на ордена Бат; right \honorable обръщение към благородник с титла по-ниска от маркиз. -
10 master
{'ma:stə}
I. 1. господар. собственик. притежател
to be-of господар съм на владея
to make oneself MASTER of овладявам, усвоявам. изучавам
to be-MASTER of one's own self владея се
to be one's own MASTER господар съм на съдбата си, сам съм си господар
2. работодател
3. глава на семейство, стопанин, домакин (и MASTER of the house)
4. майстор, експерт, маестро
5. майстор, занаятчия
6. капитан (нa търговски кораб)
7. учител. преподавател
mathematics MASTER учител по математика
8. MASTER магистър (научна степен)
MASTER of Arts магистър на хуманитарните науки
9. голям художник, майстор
old MASTER (картина от) художник от периода XIII-XVII в.
little MASTERs последователи на Дюрер (XVI-XVII в.)
10. глава на колеж, директор на училище/пансион
11. господин (обръщение към момче)
12. ам. юр. длъжностно лице в помощ на съдията
13. тех. еталонен калибър
14. аttr главен, водещ, тех. образцов, еталонен, контролен, главен
the MASTER учителят (Христос)
MASTER of foxhounds/beagles/harriers ръководител на лов
MASTER of the Horse висш дворцов служител
MASTER of the Revels ист. дворцов чиновник, който се грижи за увеселения и пр
II. 1. преодолявам, надделявам над, побеждавам, надвивам, подчинявам, укротявам
2. овладявам, усвоявам, изучавам* * *{'ma:stъ} n 1. господар. собственик. притежател; to be-of госп(2) {'ma:stъ} v 1. преодолявам, надделявам над, побеждавам, на* * *учител; чорбаджия; собственик; стопанин; укротявам; усвоявам; ръководител; овладявам; преподавател; притежател; владея; главен; глава; водещ; работодател; господар; господар; господин; занаятчия; експерт; капитан; магистър; надвивам; надмогвам; надделявам;* * *1. 1 аttr главен, водещ, тех. образцов, еталонен, контролен, главен 2. 1 ам. юр. длъжностно лице в помощ на съдията 3. 1 господин (обръщение към момче) 4. 1 тех. еталонен калибър 5. i. господар. собственик. притежател 6. ii. преодолявам, надделявам над, побеждавам, надвивам, подчинявам, укротявам 7. little masters последователи на Дюрер (xvi-xvii в.) 8. master of arts магистър на хуманитарните науки 9. master of foxhounds/beagles/harriers ръководител на лов 10. master of the horse висш дворцов служител 11. master of the revels ист. дворцов чиновник, който се грижи за увеселения и пр 12. master магистър (научна степен) 13. mathematics master учител по математика 14. old master (картина от) художник от периода xiii-xvii в 15. the master учителят (Христос) 16. to be one's own master господар съм на съдбата си, сам съм си господар 17. to be-master of one's own self владея се 18. to be-of господар съм на владея 19. to make oneself master of овладявам, усвоявам. изучавам 20. глава на колеж, директор на училище/пансион 21. глава на семейство, стопанин, домакин (и master of the house) 22. голям художник, майстор 23. капитан (нa търговски кораб) 24. майстор, експерт, маестро 25. майстор, занаятчия 26. овладявам, усвоявам, изучавам 27. работодател 28. учител. преподавател* * *master[´ma:stə] I. n 1. господар, собственик, притежател; \master of the situation господар на положението; \master of a large fortune човек, който притежава голямо състояние; to be \master of разполагам, разпореждам се с, на разположение ми е; to be \master of o.s. владея се; to be o.'s own \master господар съм на съдбата си, сам съм си господар, свободен и независим съм; 2. работодател, "чорбаджия"; 3. глава на семейство, стопанин, домакин (и \master of the house); 4. майстор, експерт; маестро; he is a \master at chess той е отличен играч на шах (шахмайстор); 5. майстор, занаятчия; 6. капитан (на търговски кораб); 7. учител, преподавател; dancing-\master учител по танци; chorus \master хормайстор; mathematics \master учител по математика; \masters and boys учители и ученици; 8. (M.) магистър (научна степен); M. of Arts магистър по хуманитарните науки; 9. художник, стар майстор; old \master художник от периода (ХIII - ХVII в.), картина от стар майстор; 10. ръководител на колеж; 11. директор на ученически пансион (и house \master); 12. господин (обръщение към младеж); 13. шотл. титла на най-големия син на виконт или барон; 14. attr главен, водещ; \master passion най-голяма страст; • the M. Учителя (Христос); M. of Ceremonies церемониалмайстор; ам. конферансие, разпоредител; M. of foxhounds ( beagles, harriers) ръководител на лов; M. of the Horse дворцов чиновник, който отговаря за кралските конюшни; M. of the Revels ист. дворцов чиновник, който се грижи за увеселения и пр.; to make o.s. \master of овладявам, усвоявам, изучавам; II. v 1. надделявам, надмогвам, побеждавам, надвивам, справям се с, подчинявам, укротявам; to \master o.'s temper овладявам се; to \master a horse укротявам кон; 2. овладявам, усвоявам, изучавам; изпраксвам; 3. ръководя, управлявам. -
11 Adelstitel
Ádelstitel m благородническа титла (граф, барон). -
12 Baron
Barón m, -e барон. -
13 Baronesse
Baronésse f, -n баронеса (дъщеря на барон). -
14 Baronin
Barónin f, - nen баронеса (съпруга на барон). -
15 baròne
m барон. -
16 barón
m барон. -
17 baron1,
ne m., f. (frq. °baro "homme libre") барон; баронеса. -
18 baronnie
f. (de baron) 1. владение на барон; 2. баронство. -
19 chevalier
m. (lat. caballarius, d'apr. cheval) 1. конник, кавалерист, ездач; рицар; 2. кавалер; chevalier de la Légion d'honneur кавалер на Почетния легион; 3. благородник с титла, по-долна от барон; 4. в Средновековието - член на военен религиозен орден; chevalier de l'ordre du Temple член на ордена на тамплиерите; 5. зоол. водобегач (блатна птица); 6. вид риба, живееща около Антилските острови. Ќ les chevaliers de la Table ronde рицарите на Кръглата маса (на крал Артур); le chevalier а la Triste Figure рицарят на печалния образ (Дон Кихот); se faire le chevalier de qqn. поемам някого под закрила; chevalier d'industrie хитрец, мошеник. -
20 Baronesse f
баронеса {ж} [дъщеря на барон]
- 1
- 2
См. также в других словарях:
барон — а, м. baron m.,> нем. Baron. 1. Дворянский титул в Зап. Европе; низший дворянский титул в России, пожалованный или признанный государем с петровского времени. Сл.18. Свейские люди .. идут сквоз Саксонскую землю к Ягану Баниру а барон фон Гелен … Исторический словарь галлицизмов русского языка
БАРОН — (нем. Baron, франц. baron, от древн. герм. baro муж, вассал). 1) название феодального наследственного владельца. 2) почетный дворянский титул в Европе. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. БАРОН в… … Словарь иностранных слов русского языка
БАРОН — Мюнхгаузен. Жарг. шк. Шутл. Ученик у доски. ШП, 2002. Барон фон Мыльников. Книжн. Пренебр. Человек, производивший самое положительное впечатление и оказавшийся ничтожным, ничего собой не представляющим. БМС 1998, 42. Барон фон Триппенбах. Жарг.… … Большой словарь русских поговорок
БАРОН — муж. носящий звание, достоинство баронства, низшей степени именитого (титулованного) дворянства, которая у нас жалуется иногда и неслужащим, напр. именитым торговым людям; | баронство, также барония жен. владения, поместья барона. Баронша жена… … Толковый словарь Даля
Барон — Христиан (1835–1923) собиратель латышских народных песен. Активный участник прогрессивно национального движения «младолатышей» (см. Латышская литература) 60 х гг. В связи с отливом движения и общим увлечением фольклором, Б. навсегда покидает… … Литературная энциклопедия
барон — магнат Словарь русских синонимов. барон сущ., кол во синонимов: 3 • божество (103) • магнат … Словарь синонимов
БАРОН — (от позднелат. baro с первоначальным значением человек, мужчина) в Западной Европе при феодализме непосредственный вассал короля, позднее дворянский титул (жен. баронесса). Титул Б. в Англии (где он сохраняется и поныне) занимает последнее место… … Юридический словарь
БАРОН — (на средневековой латыни baro, родительный падеж baronis), в Западной Европе в средние века непосредственно вассал короля, позднее дворянский титул; в России со времени Петра I … Современная энциклопедия
БАРОН — (от ср. век. лат. baro род. п. baronis), в Зап. Европе в средние века непосредственный вассал короля, позднее дворянский титул (в России введен Петром I для высшего прибалтийского дворянства немецкого происхождения) … Большой Энциклопедический словарь
Барон — в средневековой Западной Европе непосредственно вассал короля (императора), позднее дворянский титул. В Англии высшие бароны, выделившиеся постепенно (с 13 в.) в привилегированную социальную группу, стали наследственными членами Палаты лордов в… … Исторический словарь
БАРОН — БАРОН, барона, муж. (франц. baron) (дорев. и загр.). Титулованный дворянин, занимающий в иерархии зап. европейской знати степень ниже графа. «У всякого барона своя фантазия.» погов. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
